.

Дали е достатъчно да си богат, за да бъдеш благотворителен и дали е извинение, че си беден, за да не бъдеш милосърден

Любчо Иванов,

Майстор на ложа „Розата на Тракия”,  Стара Загора

Главен редактор на „Бюлетин на ОВЛБ“

 

Конференция „Милосърдие и благотворителност”, организирана от Великия милосърдник на ОВЛБ – брат И. И. и проведена под домакинството на ложа „Тракия“, Пазарджик, на 7 февруари 2015 г. във Велинград

 

lyubosПреди време чух от един мой много уважаван и обичан от мен брат и приятел думите: „Масонството не е за бедни хора!”. Това му го бил казал навремето друг брат и сега като че ли бил разбирал колко той е бил прав тогава. Ставаше дума за някаква бавно осъществяваща се инициатива, която бе свързана със събирането на благотворителни средства. Спомних си за всичко това сега, когато ние сме се събрали да разговаряме за милосърдието и благотворителността, и то разбираемо от позицията на принадлежността на участниците в тази конференция към нашия Орден, в контекста на масонската същност на тези две взаимосвързани понятия като философия и действие.

И доколкото съществува обобщението, което днес навярно ще бъде споменавано често, че франкмасонството е изградено върху трите основни принципа – Братската любов, Милосърдието и Истината, ми се ще тогава да приемем, че обективният критерий за това дали някой от нас върви по правилната масонска пътека на своето усъвършенстване, би следвало да се определя главно от реалното съдържание на тези три основни принципа в неговата мисъл и действия при житейското и духовното му масонско придвижване напред и нагоре.

Трудно някой днес и в нашия съвременен свят, би успял да оспори, че в корените на своята същност милосърдието не е материално, а е душевно и високо духовно, както справедливо го описва Св. преподобни Доротей Пустинник, живял още в края на IV в. Затова и днес никой не може да каже, както и преди 1700 години: Аз съм беден и не мога нищо да подавам. Защото ако не можеш да дадеш толкова, колкото богатите, дай две лепти, подобно на бедната вдовица, и Бог ще приеме твоя дар повече, отколкото даровете на богатите. Ако и толкова нямаш, можеш със служение и молитва да окажеш милост на своя ближен и немощен брат, защото със слово можеш да утешиш всеки, като му окажеш милосърдие, за да изпълниш казаното: Думата не стои ли по-високо от добро деяние? (Сир. 18:17).

Затова не е извинение факта, че си беден, за да бъдеш жесток и немилосърден човек. Човечеството има световния пример в лицето на Майка Тереза. За това как една смирена монахиня от албански произход, излязла на улицата от манастира в Калкута с 5 рупии в джоба си, извършва потресаваща с мащабите си хуманитарна дейност на някои от най-бедните места в света. При това с изключително оскъдни средства, водена от безграничната си вяра, че така изпълнява Божията воля и със своя дълбоко личен и известен неин мотив: „Нещо красиво за Бог”, вдъхновила стотици обикновени мъже и жени да се включат всеотдайно в нейния орден „Мисионери на милосърдието”.

Човеколюбието, милосърдието и благотворителността са човешки качества на посветени и непосветени, на масони и профани. Затова интересът към тези човешки качества, освен в нашия масонски живот, представляват интерес и в обществото, и в религиозните общности. Има разлика между светския, религиозния и масонския хуманизъм и милосърдие и тази разлика е в същността на издигнатото в култ състрадание, човеколюбие, взаимопомощ, доброта…

По определение, както знаем, хуманизмът е система от възгледи, които са изражение към достойнството и свободата на човека. Неговият български синоним е човечност, а в книжовния смисъл – филантропия, доброта, великодушие. И една от формите на проява на човеколюбието е милосърдието, чиито български синоними са в проявите на състрадание, съчувствие, жалост, жал, милост, влизане в положението. Нека за миг фокусираме масонското си внимание върху това, че тук уважението на чуждите човешки права е допълнено с готовност да се предложи морална подкрепа и друга някаква избрана подходяща форма за съдействие за поддръжка и реализация на другия човек, независимо дали е здрав, болен, пострадал от природно бедствие, малък или възрастен, мъж или жена, талантлив или невежа, религиозен или атеист, непосветен или брат изпаднал в нужда.

Универсалната форма на такова проявление, включително и в масонството, е състраданието, чиито прояви са чрез персонална опека и благотворителност. Разбира се, че никоя благотворителна кампания, акция на гражданските организации, на Червения кръст или на Червения полумесец, у нас или в чужбина, не може да измести ролята и отговорността на държавата като върховна законова конституционна отговорност в това направление. Затова, освен прякото си участие в подобни свои или общи с други организации кампании, масонството би трябвало активно да разчита на братята, чиито профански задължения са свързани с държавните функции по направление на конкретните случаи на проявление на състрадание. Но ми се струва, че е неприемливо за всеки брат, който и да е бил той – богат или със скромни финансови възможности, да се ограничава в рамките на добре известното и битуващо в съзнанието и действията ни пасивно състрадателно разбиране към съдбата на хора, търпящи различни трудности и изпитания. Особено когато става дума за такива случаи, които са свързани с живота и здравето. Затова може да се счита, че на масона като индивидуален представител и ложата като общ представител на Ордена, им прилича и другата нюансова разлика във формите на проявление на човеколюбието. А това е благотворството, благодеянието като вид действие с положително нравствено значение, чиито резултати са полезни за хората, като то е извършено не случайно, а целенасочено, движено от морални мотиви, в името на висшите ни масонски идеали, в интерес на хората и живота им, без значение как те ще отговорят на жеста ни – с добро или дори с лошо.

Още през 1858 г. в речта си „Смисълът на масонството” Албърт Пайк казва пред братята от Великата ложа на щата Луизиана, нещо което е очевидно общовалидно за света, народите и нас масоните, и днес:

Благосъстоянието на един народ , както и на всеки човек, е тристранно понятие, което включва в себе си физическо, нравствено и интелектуално благосъстояние. Никой народ не може да бъде абсолютно стабилен и непроменим нито физически, нито нравствено, нито интелектуално. Всеки народ постоянно или прогресира или деградира… Щастието и процъфтяването на един народ се състои в постоянното придвижване напред и нагоре по трите направления – физически, нравствено и интелектуално – едновременно. Защото не е далеч денят на упадък на този народ, който дори при колосални успехи на неговия интелект, при невероятни достижения на неговия гений, дори при постоянно физическо развитие и подобряване на материалното положение – ако неговото нравствено развитие изостава от физическото и интелектуалното; без своята трета съставна част, първите две изпълнени условия не могат да доведат този велик народ до съвършенство – неговото висше предназначение„. От тази гледна точка, продължава Албърт Пайк в речта си държана преди 157 години с теза, която има пряко отношение към темата на днешната ни конференция, званието благодетел на обществото заслужава онази негова институция, която посредством обмислени благотворителни акции и постоянна взаимопомощ отчасти снижава общото невероятно високо ниво на незащитеност и бедност, като снема по този начин от обществото част от бремето, свързано с нуждите на бездомните и бедни негови слоеве, защото така помага на народа си да се развива физически.

Албърт Пайк разсъждава, че още повече такава институция заслужава името благодетел, ако постоянно и неизменно изисква от своите членове вярно да следват изискванията за обществения дълг по отношение на своите събратя към отделните хора. В допълнение към всичко казано, той споменава, че е важно и трябва тази институция да се стреми да развива хората и интелектуално, с уговорката че говори само за това, което масонството учи, без да твърди голословно, че посветените в Ордена не следват това учение в неговата пълнота, като неразумно принизяват неговото значение и съвършенство.

Но, в края на краищата, дали е достатъчно да си богат, за да бъдеш благотворителен? Споделихме и подкрепихме с аргументи, че не е извинение, че си беден или с ограничени финансови възможности, за да не бъдеш милосърден.

Истинският свободен зидар има право да бъде доволен, единствено ако живее не само за себе си, но и за своите ближни, казва авторът на „Морал и догма” Албърт Пайк в по-горе спомената му реч.

Очевидно е и от практиката на нашата Велика ложа, че българското регулярно масонство се стреми да прилага тези принципи все по-обхватно и все по-осмислено, и е нормално да се очаква те да се следват от всички нейни сегашни и бъдещи съюзни членове – братя и ложи.

Ние все пак на ден като днешния е хубаво да си припомним на какво ни учи масонството в тази връзка: Човек никога не е толкова близко до Бог, както когато прави добро на друг човек. Най-страшна е душевната празнота, независимо кого е споходила тя – богатият или бедният. Такъв човек живее само за да губи време и да ползва плодовете на земята, казват масонските мислители за него. И допълват, че той е като дървеница, като вълк, когато му изтече времето той умира и изчезва от лицето на Земята, като се превръща в нищо. Но затова пък всеки човек, който е душевно богат е в състояние да направи много. Душата, както и тялото имат собствени сетива, които могат да бъдат култивирани, развивани, задълбочавани докато тя израства. Този, който не е в състояние да оцени по достойнство една прекрасна картина или статуя, героичен замисъл, благородно и справедливо действие, за който мъдростта на философията е само празнословие, много по-маловажно от цената на памука и въглищата – той живее на нивото на празнотата на своята душа, споделя още в своята реч през 1858 г. в Луизиана Албърт Пайк. Той обобщава нещо, което си заслужава днес да си припомним без самодоволство и самонадеяност, събрани по този благороден повод за разговор за милосърдието и благотворителността:

Истинското желание на всеки Съвършен майстор трябва да стане стремежът така да живее и действа, че когато дойде време да премине в другия свят, той да може да каже и неговата съвест да го потвърди, че никой на Земята не е станал по-беден от това, че той е забогатял; че всичко, което притежава е спечелено честно. И никой от хората не може да застане пред Бога и да твърди, че по правото на равенството утвърдено от Него в Неговите владения, къщата, в която умираме, земята, която разпределяме между нашите наследници – всичко това принадлежи на нас, а не на Него, защото ние в този свят сме само арендатори и попечители.

Ние масоните сме и трябва да бъдем приятели, и на бедния и на богатия, стига той да е добродетелен, ни съветват нашите традиции, споделих на Третата конференция „Бъдещето на човечеството и масонската ценностна система” през есента в София. Сега отново ще цитирам великия немски философ Георг Вилхем Фридрих Хегел: „Човек не става добродетелен с това, че е извършил една, или друга нравствена постъпка, той е добродетелен, когато това поведение е постоянна черта в характера му“.

Така наблюдавайки себе си и братята си в ложата, можем да си отговорим безпогрешно при кого от нас масонството е същност и при кого – членство-индулгенция, членство-снобизъм или членство –масонска мимикрия. И тогава можем да определим сравнително точно дозата на хуманност, която трябва да поддържаме в себе си ежечасно – до превръщането ѝ в наша същност и да я даряваме на околните. Защото приемайки определението на хуманността като културен продукт, това означава, че тя за нас е положително човешко отношение към всички форми на живот по всяко време – и в храма и в живота, и през деня и през нощта, и в мислите и в делата си.

към начало