.

Научи се… – из архива на редакцията

Брат Евтим Спространов

Списание „Полет“, кн. 16, 25.I.1924 г.

 

Ето какво пише по въпроса за „измиването на душевната мърсота“ цитираният от проф. Александър Теодоров-Балан автор Евтим Спространов (Виден масон, секретар и първомайстор на ложа „Заря“, подпредседател на Възпитателния институт „Заря“, Велик проверител на ВЛБ и др.)

Бях на баня. В банята имаше само 7-8 души посетители. Студът бе попречил на мнозина да дойдат да се очистят външно. Тихо беше. Всеки гледаше спокойно да махне нечистите наслоения на тялото си.

След малко навлязоха една група младежи, около 10-12 души, навлязоха с шум и вик. И за чудо, като видяха, че душовете не текат, наредиха се по неколцина около поставите на некои чешми и почнаха да се мият направо. Водата в поставите стана гнусна като боядисана.

Един младеж се откъсна от една обща съседна група и дойде на моята чешма. По грубите ръце направих заключение, че е работна сила или войник. Той почна да се мие и при мене по същия начин. Казвам му:

– Не е позволено да се мърси водата в постава, защото с нея се мием.

Младежът ме загледа и, без да проговори, пак посегна да си мокри ръцете със сапун в чистата вода. Аз повторих бележката си и прибавих:

– Няма да ти позволя да ми мърсиш водата. Ако потретиш, ще се оплача на надзирателя на банята. Ти си сторил добре, като си взел сапун, защо не си донесе и една каничка, за да се поливаш?

На съседната чешма се миеше непознато лице. То слушаше разговора ни. Току се приближи до нас, изправи се пред младежа и нервно му каза:

– Слушай! Аз съм македонец. Душата от мъки ми е дошла до носа. Белята си търся.Човекът ти казва, че не е позволено да се мърси водата, с която се мием. Ами ако измърсиш чистата вода, с какво ще очистиш нечистото си тяло?

В тоя момент душовете протекоха. Дошлите младежи, както и оня, с когото приказвах и аз, нарипаха с вик и се спуснаха към душовете да се мият прави.

„Македонецът“, комуто душата от мъки бе дошла до носа, погледна ме и ми каза:

– Диваци! Не знаят нито да се хранят, нито да се мият.

И отиде да се мие.

Нито дума повече.

prostranov1Мнението и застъпничеството на тоя непознат човек ми направи силно впечатление. Но особено впечатление ми направи мисълта му: „ако измърсиш чистата вода, с какво ще очистиш нечистото си тяло?“

Вземете тая мисъл прямо, вземете я и в преносно значение и разсъждавайте върху нея, и ще видите колко прав бе македонецът во своето благородно възмущение, когато я изказа.

Много работи у нас, ако не всички, са такива. Ние искаме да се чистим с нечисти ръце или с нечиста вода.

Каква ще бъде последицата? Още по-голяма мръсотия!

 

Приложете тая мисъл в политиката, в църковните и обществените работи, в частния си живот. Може ли да се извърши нещо хубаво или свято, ако започваш или посягаш с нечисти помисли и намерения?

Ако сам си порочен и окалян духовно, как ще изкореняваш пороците и ще чистиш душевните нечистотии у другите?

Политикът може ли да върши полезна и патриотична работа между народа, ако отива с мисъл да лъже, да демагогствува, колкото да изтръгне гласа на своите слушатели?

Духовният пастир, свещеникът, може ли да води пасомите (Б.А. паство) си към духовно съвършенство, ако сам не е духовен и живее порочно? Може ли да учи на милосърдие и щедрост другите, ако сам е коравосърдечен и скъперник?

Учителят как ще възпитава учениците си в благородство и самоотверженост, ако сам е невъзпитан, ако сам върши неблагородни и недостойни неща?

Бащата и майката как ще възпитават децата си да почитат старите, да се отнасят вежливо към другите, да бъдат услужливи към всички, да бъдат снизходителни и почтени, да бъдат верни на дълга си, да не посягат на чужд имот и чест, да обичат родината си, ако сами не вършат това?

Бъди чист сам, за да може да чистиш другите!

Ако омърсиш добродетелите си с нечист живот, с порочни дела, как ще виждаме добродетели и добри навици в душата на другите?

Ако омърсим чистата вода, с какво ще чистим нечистото си тяло?“

 

* * *

Нещастният македонец, комуто душата от мъки е дошла до носа, изказа и друга благородна мисъл: „не знаят нито да се хранят, нито да се мият“.

Размишлявайте върху тая мисъл, вземете я прямо и преносно. Умее ли нашият народ да се храни?

Колко прав е проф. Асен Златаров, като казва „на всичко учим младежите, знания обширни им даваме, а най-същественото изоставяме! Не им посочваме, как и коя храна е най-полезна“.

Как искаме народът да бъде здрав и силен като не знае да поддържа здравето и силата си чрез здрава, силна и питателна храна?

Как тогава ще имаме здрав дух в здраво тяло?

Поставете сега инак въпроса: каква духовна храна даваме на народа и на децата си? Умеем ли да възпитаваме? Какво е възпитанието на народа от страна на политическия и обществен мъж? На вестникаря и писателя?

Как възпитават свещеникът и духовенството изобщо от черквата и с живота си?

Как възпитава учителят? Покрай знанията каква духовна храна дава на учениците си?

Как възпитава семейството?

Всички тия въпроси, които неволно ми хрумнаха по повод на казаната мисъл от страна на нещастния и изтерзан от мъки македонец, заслужават вниманието на всеки съзнателен българин. Нека всеки размишлява върху тях.

 

Младежо, научи се да се храниш! Научи се да избираш здрава и питателна храна както за тялото си, тъй и за душата си. Научи се да се миеш. Да миеш тялото си и душата си. Само така можеш да бъдеш здрав и силен физически и духовно.

12.I.1924 г.

към начало