.

Сводобното зидарство и демокрацията

 

Божан Христов, ложа „Сговор 92“

 

Не са малко съмненията, които изпитвам, когато трябва да дефинирам термина демокрация. Еднозначно ли е това понятие или дума с много значения, несвързани помежду си. Но нека първо погледнем към практиката.

Сутрин рано аз отивам до вестникарската будка на квартала, която е на няколко стотин метра от дома ми, за да видя какво ново има по света, най-вече в политическо отношение. Разполагаемата преса, която излиза на няколко езика (преобладава немския, френския и италианския, защото сме нация с четири официални езика) представя най-различни събития от страната и чужбина. Вниманието ми се съсредоточава върху работата на нашите парламенти и областни правителства на отделните кантони. Все пак да се имам предвид, че редакторите на отделните статии, които казват за себе си, че са независими, остават следа в писанията си от своите убеждения и пристрастия. Така, че разнообразието е голямо. Затова, за да получиш някаква по-обща представа, трябва да прехвърлиш, макар и набързо всички вестници. Натъквам се както на отрицателна, така и конструктивна критика, понякога и с мнения как да се процедира, за да се разрешат проблемите на обществото.

Не винаги в различните цивилизация в света, свободата, която е една от дъщерите на демокрацията, е осигурена, тук трябва да споменем натиска от различните икономически среди, от социални прослойки, политически партии, военни или религиозни среди, често пъти непреодолими. Явно, не трябва да забравяме, че в този смисъл има медии, които по един много изтънчен начин поставят в опасност националната сигурност или възпрепятстват съдебните органи.

Малката вестникарска будка ми дава урок по демокрация. Никой, наистина, не може да попречи на свободния печат, гарантирана от законите на моята страна. Имам свободата да вникна в качеството и сериозността, на източниците, залегнали в материалите на вестниците.

Това е един от аспектите на демокрацията, свободата на информация, макар не всеки да я харесва. При всички случаи обаче, ако тази информация е лъжлива и неточна, тенденциозна, можем да се обърнем към съдията, за да интервенира, както и да отговорим в същите тези вестници, за да изразим противното си становище. Злоупотребата със свободата в една демократична държава е наказуемо деяние.

Тук, обаче, ми се струва правилно да задълбочим значението, етимологията и историческите обстоятелства, залегнали в основата на думата демокрация. Тя произлиза от древна Гърция и означава управление на народа.

Съставена е от два термина, демос, народ (сиреч съвкупността от всички свободни граждани, плюс кратия, сиреч сила, власт, което ще рече управление.

Думата демокрация означава форма на власт, която народът управлява пряко или посредством пряко избрани представители.

Демокрацията може да бъде пряка и непряка, тоест парламентарна, или представителна, когато отделният гражданин делегира правата си на един депутат в парламента. Но нека в общи черти да проследим исторически развоя на демокрацията. Първоначално понятието демокрация срещаме в философските школи на Сократ, Аристотел и Платон, като политическо движение противопоставящо се на аристокрацията. В политичес¬ката лексика на древна Гърция това понятие представлявало една различна система било от монархията (и от нейното извращение тиранията), както от аристокрацията и нейния уклон – олигархията. Нека споменем, че тогавашните граждани, които се радвали на политически права били само атиняните – мъже, навършили 18 годишна възраст и отбили двегодишната си военна служба. Изключени били жените, непълнолетните, родените в Атина, но от родители от друг произход, чужденците, робите и др.

Идеята била това ново движение да се противопостави, но с още много слаби страни, макар за времето.си да било революционно, на аристокрацията (управление на малцинството) или на монархията (управлението на един само човек). Историците определят атинската демокрация като сложна, но добре структурирана от функционална гледна точка. Свободата на решение е поверена на гражданите, заради което тя добива някаква стойност, а и не само това: спазени са принципите на равенство.

Едно абсолютно равенство, относимо със способностите на отделния гражданин, ограничено само за ония притежаващи политически права и занимаващи се с държавни дела, при строго спазване на ротационния принцип. Логично е, че тогава демокрацията тържествувала, тъй като на власт идвали малцина водачи. Ограничената площ и малкото население на града-държава в Гърция, тоест ограничения брой жители обяснява как е била възможна една пряка демокрация, тоест една гражданска асемблея, която се събирала в Агората. Агората била символа на народното управление, която избирала магистратите и управителите на отделните градски райони.

В Атина демокрацията се управлявала от почти 40 хиляди граждани, а в Спарта понятието демокрация било толкова рестриктивно, че на власт останали само няколко стотин граждани.С настъплението на римската империя, когато приключва елинския период, демокрацията губи от своята сила и само тук-там се появява в гръците полиси със стария си атински модел. Нека не забравяме, че демокрацията е едно абстрактно понятие, доста променливо и неподаващо се на строги правила, но си остава една школа, едно направление, едно ръководство. Впрочем, темата, която разглеждам не касае история на демокрацията, а просто исках да вникна в нейното възникване, за да потърся връзката, която съществува между масонството и демокрацията.

Иска ми с едно кратко изложение да разкажа какво означава и как се прилага демокрацията в Щвейцария, често споменавана като най-старата демокрация в света. Ето няколко исторически извадки.

За начало можем да се върнем в периода на годините 1242-1291, когато населението на някои от големите алпийски долини в подножието на масива Сан Готар, били част от тогавашните владения на Хабсбургите, царуващи по онова време в Австрия.

Хората от тези места, познати в Европа под името Алемани, постепенно извоювали своята независимост. В първите дни на месец август 1291 г. (и до ден днешен 1 август е национален празник) между горските канони на Ури, Свит и Унтервалден бил сключен един пакт от 13 точки. С това тяхно волеизявление населението искало да покаже отдръпването си от властта, упражнявана от императорския трон на Хабсбургите. Появява се тогава и митическата фигура на Тел, герой за свободата и независимостта на Швейцария. Пактът бил написан на латински, много сбит, но обхващащ, без много усуквания, всички народни въжделения. Струва си да разгледаме накратко съдържанието му, все още напълно актуално.

В началото се твърди, че поради тежкото икономическо, социално и политическо положение се налага посредством взаимна помощ и закрила да се подпомогнат нуждаещите се, по всяко време и по всякакъв повод. Четвърта точка прокламира, че в никакъв случай няма да бъде приет съдия, назначен чрез заплащане (както бихме казали днес чрез корупция). Той трябва, да има местожителство в един от трите кантона. По този начин се ограничавал всеки опит за външна намеса. Всеки регионален проблем трябвало да решава вътрешно от кантоните, а събирането на данъците да бъде съразмерно с възможността на отделния данъкоплатец. Така възникнало мотото един за всички, всички за един. Затова пък декларирали,че са готови да участват във въоръжени действия за защита на австрийската корона, ако им се плати. Следващите шест точки уреждат назначаването на съдиите и висшите чиновници, условията за опрощаване на задължения, юридическите правила при финансови спорове. По същото време са и първите наченки на разложение на австро-унгарската империя. Това позволило на хората от планинските кантони да си извоюват негласно признание и скоро към тях се влели градовете Люцерн и Цюрих, за да ползват пътя през прохода Сан Готар, тъй нужен за търговските им връзки със севера и юга. През следващите 700 години Швейцария се разраствала с появата на нови кантони, при което демокрацията не винаги намерила същинското си приложение. За това говори изпращането на така наречени теладвогти, които да администрират онези области, които нямали статут на кантон.

Френската революция и инвазията на Наполеон в цяла Европа, включително и Швейцария, дала нова юридическа рамка с признаването независимостта на нацията. Швейцария избрала въоръжения неутралитет. Днес швейцарският гражданин, закрилян от Конституцията (Карта Магна) се ползва от следните права, залегнали все още в Наполеоновия кодекс:

– Всички са равни пред закона; никой не може да бъде дискриминиран заради произхода си, пола си, расата си, езика си. общественото си положение или заради религиозните, философските или политическите си убеждения. Мъжът и жената имат равни права. По закон са гарантирани следните свободи: на вярвания и съвест, на мнение и информация чрез медиите, на език, на художествен и научен изказ, на сдружаване и избор на местожителство. Упражняването на правото на глас и избираемост се придобива с навършване на 18 годишна възраст и за двата пола. Швейцарският народ определя своите представители,както в законодателната, така и в изпълнителната власт, било на общинско, кантонално или национално ниво чрез избори на всеки четири години. Съдиите, също се определят от народа чрез свободни, тайни избори. Единствено съставящите Федералния съвет се избират от федералната Асемблея. Формално не съществува опозиция, тъй като всяка политическа партия, в зависимост от броя на своите членове, избрани в Асемблеята, има пропорционално участие във федералното правителство. Затова често парламентарните дебати са остри и критични. Друга една подробност представлява възможността народът да се намеси във всеки момент чрез два законни способа, залегнали в швейцарската Конституция, а именно:

– инициативата, състояща си в представянето на един формален акт, подписан от 100 хиляди граждани, предлагащи разрешението на определени тематики; например премахване на войската, изменението или добавката към определена конституционна норма, опрощаването на дълг или кредит. Това право на гражданите, съответно броя на подписите, варира в зависимост дали петицията се представя пред общинските, кантоналните или федералните власти.

– за валидността на референдум, обаче, са нужни най-малко 50 хиляди подписа на граждани, обладаващи политически права, които се произнасят по приети от парламента законодателни норми. Това право на гражданите може да има два аспекта; било когато правителството трябва да поиска народния вот за важни държавни актове, като договори с международната общност или конституционни промени, било когато се иска одобрението на народа по известни законодателни мерки, с които част от гражданите не са съгласни.

Казано накратко, можем да се убедим, че правителството на страната е винаги под контрола на гражданството. По този начин демокрацията намира най-пълноценното си приложение, и изява.

В заключение на моето изложение, ще се опитам да обясня връзката между нашия посвещенски орден и демокрацията, изхождайки от историческите факти, които описах. Разчитам и на мнението на много от братята, проследили градежа ми дотук. От своя страна, като масон със строга обвързаност към основните принципи на нашия орден, ще се опитам да дам своето безпристрастно мнение и интерпретация. Като основен постулат твъдя, че без всякакво съмнение, масонството е изградено върху вътрешни демократични основи.

Разбира се, трябва да приемем, че масонската идея не е израз на една философия в най-широкия смисъл, на неговата концепция, а на една определена практическа философия, засягаща човека, неговата природа и неговите крайни цели. Следователно по-правилно би било да говорим за масонска антропология, разглеждаща индивида, в който са кодифицирани неговите характеристики. В този контекст трябва да припомним някои отправни точки, към които сме здраво обвързани: свободата, толерантността, братството, транцедентността и масонската тайна.

Масонската ложа, съставена от свободни мъже на зряла възраст и с добри нрави, изминава пътеката на демократичните правила по най-чистия начин. Всички братя са равни, те доброволно са се отказали от всякаква привилегия при влизането си в ложата; така те са свободни, пропити от братска любов и хармония. Висшите чинове в ложата се определят чрез тайно гласуване. Всяка дейност в ложата се извършва след открито разискване и последващо гласуване. В Алпина ложите са независими най-вече от юридическа гледна точка. Те трябва да имат собствен статут, съобразен със законите на страната. При хипотетичен спор (при¬надлежност, финансови въпроси и пр.) между членове на ложата, отделният член може да прибегне до гражданския съд. Националните ръководни органи са посочени от Общото събрание, съставено от майсторите на стол, от техните заместници и делегатите, изпратени в Общото събрание от всяка ложа. Масонска Швейцария е разделена на райони, които разполагат само с по един доброволен консултативен комитет. Единствено Великият майстор избира, по предложение на отделните ложи, сановниците. Те действат като представители на Великия майстор и имат за задача да следят за съблюдаването на ритуалите и хармонията между братята в ложата. Не се допуска пряка намеса на ръководния Комитет на Алпина във вътрешните работи на ложите, но бързам да кажа, че правилата възприета в Алпина изхождат от принципите на демокрацията и масонската антропология, за която говорих по-горе.

Несъмнено демокрацията е благо, което трябва да опазваме и защитаваме. Видяхме как още от зараждането си, бидейки абстрактно понятие, то губи от същността при приложението й от властващите политици. Тук е мястото да кажем, че с демократични методи си служи образования човек. Само онзи, който има нужната култура и аналитичност, само онзи, който осъзнава ролята си в обществото и е неподатлив към чуждо вмешателство и корупция, може да се нарече демократ.

Нашите условности, нашата подготовка, нашите ритуали и нашето поведение в масонска среда са пример за профанския свят. Ние сме тези, които посредством нашата масонска култура, скромни строители на съвършения храм, трябва да бъдем коректив на пошлостта, хегемонията и беззаконието, които често се проявяват в профанския свят, който е и наш свят. Спазването на нашите тайни посвещенски правила не трябва да е пречка да се борим с извращенията и неправдите. Позволете ми да завърша със следните думи: врагове на демокрацията са егоизма, завистта, грубата сила, фанатизма, лишаването от свобода, невежеството и арогантността.

към начало