.

Бъдещето на човечеството и масонската ценностна система – поглед от София

 

Михаил Димитров,

Велик оратор на ОВЛБ

 

Международна конференция, 2014 г.

 

За да кажем нещо за бъдещето винаги е полезно да започнем с миналото и най-вече в конкретния случай от това: „Що е то масонство“ – във вида, който се практикува през последните 300 години! Веднага правя уговорка – всички приказки за началото обвито в мъглата на древността – били то египетските пирамиди и фараони, Ной и неговият ковчег, древните юдеи, ренесансовите каменоделци и т.н. е една хубава приказка, но тя няма нищо общо с действителността. Единствената връзка с древността е, че „Основните ценности на масонството се вменяват на братята чрез серия от ритуални драматизации – последователност от алегорични пиеси, които следват антични форми и използват обичайте и инструментите на старите каменоделци като алегорични символи“ и туй то!

Имам удоволствието да твърдя, без да съм може би единствен, че масонството (и разбира се неговата „ценностна система“) такова каквото се формира и прави първите си стъпки в края на 17-ти и началото на 18-ти век е еманация, последица на едни изключително важни събития и етапи в развитието на малко по-западната от нас цивилизация, а именно Епохата на Ренесанса, Реформацията на Католическата църква и най-важната – Ерата на Просвещението, чиято люлка е Англия. масонството е движение, образувание, орден на нововъзникващата дребна, средна и едра градска буржоазия на първо време в Лондон и по-големите градове на английското кралство, в което движение по един типично английски начин се вплитат и представители на аристокрацията за да се стигне до там, че дори днес Велик майстор на Обединената Велика ложа на Англия да е представител на Кралското семейство – роднина на Кралица Елизабета! Този факт в никакъв случай не променя основния състав на английското масонство – той продължава да бъде от същите тези, за онова време, представители на най-новата и прогресивна клас, нововъзникващата градска буржоазия, която е била най-яркия носител на основните идеи на Просвещението, положило основите на т.н. по-късно „гражданско общество“ с всичките му принципи, закономерности, морални и философски постулати и практики (1). Още нещо – Масонството, чрез свои видни и не-толкова видни представители е участвало най-активно и в последващите етапи на развитие на това „гражданско общество“ – на първо място „буржоазната революция“, която в Англия изпреварва френската с почти 100 години, „научната революция“ и последвалата я „индустриална революция“, чийто последствия векове наред оформят и продължават да определят облика на западната цивилизация. Ще си позволя да цитирам един утвърден авторитет на масонството –брат Томас Джаксън (2), който казва: Организираното свободно зидарство е оцеляло, дори нещо повече – е процъфтявало в една непрекъснато променяща се среда в течение на три века и е било доминиращ играч в еволюционното развитие на гражданското общество през цялото това време. (3)“ Има и други автори, които подкрепят тезата за пряката връзка на масонството с гражданското общество. Едва ли трябва да търсим чак толкова далече за да открием потвърждението на неоспоримия факт, че трите Велики принципа на масонството, а именно за „Братската любов“, „Спомоществователността“ и „Търсенето на истината“ са както есенцията на масонската ценностна система, така и основополагащите принципи на гражданското общество, където и доколкото го има!

Тука няма да се спирам, а и не това е темата на настоящия доклад, на всички коя от коя по-причудливи или отчасти правдоподобни теории за възникването на съвременното масонство. Факт е, че няма единна версия за точния произход , като единствен потвърден исторически факт е появата на първо време на „Великата ложа на Лондон“ в година 1717 в получилата особена известност лондонска кръчма – „Гъската и скарата“! (4). Оттогава английското масонство преминава през редица етапи, превъплъщения и форми за да достигне днешния си статус на „водещ авторитет“ на англосаксонския клон на Световното масонство в неговия регулярен и признат вид.(5)

От „люлката“ си – Англия (и Шотландия – да не се обиди някой!) масонството се разпространява в Континентална Европа – на първо време Франция и това, което днес е Германия. От сблъсака на масонското начало и съществуващи други къде езотерични, къде религиозно-метафизични движения по места се оформя и континенталният клон на масонството с различна степен на специфичност и характеристики, което полека лека се „разпада“ на англосаксонски и франкофонски тип, най-общо казано. Има и други характерни проявления – например т.н. „Шведски обред“ чийто 3 първи степени (от 10 понастоящем) са привнесени от Франция, по-късно доразвит на място, за да се оформи като един самобитен и устойчив вариант на „регулярното“ масонство в европейски и световен мащаб!

Най-активното и разностранно разпространение на масонството е резултат на разрастването на английската колониална империя – така масонството достига Америка, Австралия, Африка, Азия, Близкия Изток, не остава „незасегната“ и Османската империя!

Къде сме ние?

Има ред интересни и доста задълбочени изследвания и описания на масонството по българските земи до възстановяването на българската държавност и след това – вече под формата на организирано и институционализирано такова под шапката на Великата ложа на България, инсталирана в далечната 1917 г. В периода до „саморазпускането“ на ВЛБ (1940 г.) тя се ползва със съизмеримо на възможностите и качеството на членския си състав влияние и авторитет!

И тогава и днес – след възобновяването на организираното масонство в България в 1992 г. то има една изключително важна мисия, която остава повече или по-малко неотчетена или най-малкото недостатъчно афиширана – това е неговото косвено или пряко значение за внедряването и утвърждаване на постановките на т.н. гражданско общество в България. И преди един век и днес в България е нямало и няма или ако има, това са едни съвсем плахи наченки на гражданско общество. Основна причина за това аз виждам в едно много съществено обстоятелство – по ред исторически, политически, географски, народопсихологически причини това, което днес се титулова България в далечният 15-ти век попада в очертанията на една специфична координатна система – Османската империя (7). За наша зла участ в следващите 5 века по на запад от нас протичат споменатите по-горе исторически епохи, етапи и революции – Епохата на Ренесанса, Реформацията на Католическата църква и възникването на протестанството, Ерата на Просвещението, буржоазната, научната и индустриална революции! Оставайки повече или по-малко извън обхвата на тези исторически и основополагащи събития за развитието на постановките на гражданското общество, ние се оказваме неподготвени и дори неадекватни за тяхното възприемане и внедряване в конструкта на нашето следосвобожденско обществено битие. Това в голяма степен се повтаря и след т.н. промени от 1989-та година, когато ние пак се оказваме в недоимък на гражданска опитност и липса на подходяща система за внедряване и осъществяване на похватите на гражданското общество, което освен другото е и основата на съвременната демокрация и практики на пазарната икономика.

Едно успокоение, което можем да си позволим е обстоятелството, че и в повечето други бивши страни от бившата социалистическата общност, и не само, също тепърва възстановяват или изграждат своите граждански общества и в това е голямата роля и значение на масонството като носител на основополагащи ценности и умения, заложени в неговата „ценностна система”!

Проблемите и сътресенията, които е преживявало масонството през 300-та годишната история най-общо са свързани с усилията на братството да запази неговата автентичност и идентичност. Това включва такива базисни изисквания като дефинирането, запазването и отстояването на критериите за регулярност на произхода, а оттам и „признанието“, което си дават регулярни велики ложи по собствено усмотрение, както и тезата за върховенството на трите степени (8) над всичко останало – различните „пристроечни“ структури, в т.ч. ордени и обреди с техните „допълнителни“ или „степени оттатък занаята“. Бих искал да цитирам нашия брат Томас Джаксън, който казва следното по тази тема: „Всяка структура, която изисква от членовете си да са масони е подчинена на Великата ложа в дадения ориент. Великата ложа упражнява върховната власт във всеки ориент и всяка намеса от страна на т.н. „пристроечни“ структури е недопустимо. На твърде много велики ложи в последно време се е налагало да си съперничат с подобни структури, чийто членове съвсем неоснователно смятат, че по-високият номер на степента означава по-висок статус. Няма по-висока степен от тази на „майстор масон“. Всички останали степени са само „в повече“! (9)

Един проблем, който е съществувал и преди и днес и който продължава да засяга устоите на регулярното и признато масонство и не губи своята острота е свързан с разпространението на всевъзможни образувания – велики ложи, които се явяват по дефиниция (10) „нерегулярни“ и които претендират за признание или различни форми на „обединяване“, „взаимно признание“ или „мирно съвместно съществуване” в рамките на един ориент. Този проблем се изостря и от обстоятелството, че се наблюдава повишена „търпимост“ и склонност към пренебрегването му с оправданието за някаква „братска толерантност“ към многообразието на проявленията на масонската традиция и кумулативната роля на масонството в общественото съзнание в съответния ориент.

Пак според брат Томас Джаксън – „Нерегулярното масонство не е нещо ново. То съществува откак съществува регулярното такова, но никога не е представлявало сериозна заплаха за стабилността на институцията. В днешно време се наблюдава изостряне на проблема в ориенти, където регулярното масонство е съществувало от векове. Същото се превръща и в сериозна заплаха за стабилността на масонството в редица ориенти в Източна Европа и части от Африка“. По този повод той напомня някои базисни истини, а именно, че „Регулярният произход на една велика ложа е конституционна гаранция, че тези които търсят признание са действително масони. Регулярните „практики“ на една велика ложа формират базата за предоставяне на признание, както и гарантират, че съответната велика ложа спазва основните Ландмарки на занаята“. И на края, че: „Регулярността е качество базиращо се на произход и практики, докато „признанието“ е привилегия, предоставяна от други велики ложи и следва да се базира на качеството регулярност“ (11).

Друг не по-малко важен проблем, с който все по често се сблъсква традиционното масонство е желанието и стремежът на всяка цена и без ограничение на средствата то да се „отваря“ към т. нар. профански свят. Това е тема, която е предмет на многостранно обсъждане в едни от най-авторитетните и зрели ориенти, какъвто е ОВЛ на Англия и други (12). Между впрочем това „отваряне“ е факт – най-консервативната Велика ложа каквато е ОВЛА от много години не само пледира за, но и осъществява определени действия насочени към отварянето си към външния свят! Но английската традиция е нещо много специфично и едва ли непосредствено приложима в повечето от останалите ориенти, пък били те и с по-стара история от нашата.

Горните съображения в никакъв случай не са изчерпателни по отношение на проблемите, с които се сблъсква днешното масонство, нито със средата в която то осъществява своята дейност. Проблемите са много и най-различни като много от тях са и специфични за отделните ориенти.

Ще продължа с един друг аспект на масонството – в какво се крие неговата притегателна сила, защо продължава да привлича в своите редици хора от всички раси, прослойки и вероизповедания – хора с доказани морални, професионални и обществени качества? Част от отговора се съдържа в пространната студия на ОВЛ на Англия, озаглавена „Бъдещето на Свободното зидарство“, публикувана на 08.03. 2012 г.(13)

Кои са тези неща, които привличат и задържат свободните зидари в техните ложи? Освен с тайнствеността си, дългата история, не винаги афишираните проявления в т.н. профански свят, традицията – фактът, че баща ти, дядо ти, приятеля когото цениш са били или са свободни зидари има още няколко много важни обстоятелства, които са специално очертани в споменатата студия, а именно – „Братската любов“ и „Спомоществователността“ (двата от трите Велики принципа на масонството), които преведени на езика на „социалната психология“ се заключават в „изначалната човешка потребност от принадлежност и взаимност“ или „афилиране“, както и „алтруизма“ или готовността да споделиш собственото си благополучие с ближния или още т.н. обществената „солидарност“. Последното е функция, уви, на някои народо-психологически дадености и традиции. Друг важен мотив за избора да станеш масон е привлекателната сила на „ритуализма“ – онази магическа действителност, която в резултат на акта на „посвещението“ в редиците на масонството заменя или допълва профанската действителност, която допълнително подсилва усещането за принадлежност и в не малка степен – лична значимост!

Не случайно Отците на нашето братство са възприели като oсновна единица тезата за „ложа” или „Lodge” на английски. Буквалният превод е „убежище”, „заслон”, „хижа”! Не случайно в английските ложи има изрична длъжност „Tyler” или „керемидчия” – брата масон, който е призван да следи за сигурността на ложата, за това тя да е добре „покрита” и защитена от външни влияния и посегателства! Както всичко останало в масонството и това е символ – символ на особения статус на масона, на общността на братята, на тяхното усещане за взаимност, братска обич и подкрепа. Тази „общност” включва косвено и техните семейства, близки, деца и подопечни! В никакъв случай обаче това не ги противопоставя на „външния, профанския” свят! Масонът е част от своя народ, от обществото като цяло. Той не е воин на нова вяра или ерес, той с личното си участие и съпричастие, с личния си пример, с позициите, които заема като гражданин, служи на това общество, на своя народ и държава!

Много се говори и за т.н. „автономност“ на ложите и недопускането на намеса във вътрешните им работи от други ложи. Това е така с известна уговорка – ложата освен казаното по-горе е и организационна единица на една по-голяма общност – Великата ложа, а относителната независимост на ложите една от друга е не толкова формален признак, а проявление на вежливост, уважение и зачитане на „личното пространство“ на другия както на междуличностно ниво така и групово!

Един от постулатите на масонството е, че то приема в редовете си добри хора (мъже с добро име) за да ги направи още по-добри! Това е т. нар. „самоусъвършенстване“ към което всеки масон би следвало да се стреми. Понякога, увлечени от този призив и очакване си вменяваме, че ложата е едва ли не училище за морал, за добронамереност, школа за личностно израстване. И да и не! Смея да твърдя, че всеки един от нас при влизането си в братството е повече или по-малко завършена личност, с изграден характер и светоглед! Нашето самоусъвършенстване не е нищо друго освен ефектът, който оказва върху нас общението ни – на ментално и емоционално ниво. Ние сме като камъните, които един пълноводен поток – масонството, обтича, търкаля, мести и размества, като по този начин неусетно за всеки един от нас оглажда ненужните ръбове и ни подрежда в един естествен и устойчив на външни влияния ред! Масонството е споделено „състояние на духа“, среда в която си общуват хора с близки или общи интереси, образователно, духовно и социално ниво.

След всичко казано до тук е време да си зададем и въпроса, който е темата на днешната конференция – какво е „Бъдещето на човечеството и масонската ценностна система“?

Няма да се спирам на бъдещето на човечеството – това е тема за антрополози, историци, политолози, икономисти, футуролози, а защо не и уфолози! Ще си позволя една, може би за някои еретична мисъл, а тя е, че човечеството, за да продължи да съществува (!) и да се развива, ще върви по пътя на една нарастваща степен на политическа и икономическа централизация и регулация, като един от все по-животрептящите въпроси ще бъде – преразпределението на благата и жизнено-важните ресурси! Има може би и друг вариант – него го оставям на любителите на „световната конспирация“ и той е драстичното намаляване на човешката популация в световен мащаб. Но до тук по този въпрос.

И така какво е бъдещето на човечеството и масонската ценностна система – бих перифразирал малко въпроса – какво е дало и дава масонството на човечеството за неговото развитие и съществуване. Ще цитирам един признат авторитет на масонската идея – Алберт Пайк, който е написал: „Ако всички хора винаги са се подчинявали от все сърце на благото и нежно учение на масонството, този свят щеше да е винаги Рай, докато нетърпимостта и гонението го правят Ад. Защото това е масонското кредо: ВЯРВАЙ, в безкрайната божествена доброта, мъдрост и справедливост; НАДЯВАЙ се доброто да победи злото завинаги и Истинната хармония да надделее в океана от хармония и дисхармония който бушува във Вселената; и бъди БЛАГОТВОРИТЕЛЕН, както самият Господ Бог е към безверието, грешките и глупостта на хората, щото ние всички сме едно голямо братство.” (14)

И още нещо – много интересна е еволюцията, и то в сравнително по-новата история на масонството на дефиницията за него – от „Най-старо, светско, благотворително, братско общество на свободни мъже“, през „Рационално, деистично, благотворително общество на същите тези свободни мъже“ и „Една от най-старите и многобройни нерелигиозни, неполитически, братски и благотворителни организации“, та до „Светски клуб!“.

От това как и дали масонството ще успее да продължи тази си роля – на морален и етически коректив, на благотворител, както и на стожер на собствените си ценности, ще зависи от една страна, без това да е голословно – „бъдещето на човечеството“ и от друга съдбата на самото масонство! Отговорът на втората част от тази теза се заключава до голяма степен в следното твърдение: „Без да приканваме към каквито и да било иновации в същностните характеристики на масонството и неговото виртуално „тяло“, които нито са нужни, нито желани – трябва да е ясно, че нещо друго, нещо в повече, е необходимо, за да посрещне то нуждите на разрастващото се братство, както и нуждите на обществото като цяло, на което ние сме част и това е едно адаптиране на нашите методи и средства към духа и потребностите на съвременния свят. Масонството няма нужда да променя както своите ценности, така и принципите си – опазил ни Бог – но неговите ложи трябва все повече да се превръщат, така както е било в началото, в обществени и социални центрове, лидери във всичко, което трябва да се прави за общото благо и средата в която съществуват, ако искат максимално да оползотворят творческата енергия и жизненост на занаята, които при други обстоятелства биха, както често се случва, се насочили в не до там полезни насоки.“ (15)

Изобщо не може и дума да става за промяна в ценностната система на масонството – тя е универсална и се е доказала в течение на 300 години съществувание в един постоянно променящ се свят! Както казва нашият добър приятел и брат Томас Джаксън: „Безспорно обкръжаващият ни свят днес е различен от този в миналото, но този свят винаги е бил в постоянно движение. Е ли обществената нагласа необходима за преминаването към днешното технологично ниво много по различна от тази от епохата на Индустриалната революция? Е ли необходимо ние да станем фундаментално по различни от това, което сме били през последните 300 години?“ (16)

Мисля, че отговорът е еднозначен – не! Не масонството трябва да се променя, а то, чрез приложението на своята „ценностна система“ да съдейства за положителното развитие на обществото като цяло и то там където това е най-необходимо – в т.н. нови демокрации, в големи части от развиващият се свят и не само! Масонството в това отношение има много какво да даде – както с личния пример на своите членове, така и косвено – с все по-голямото си ангажиране в обществената, социалната и духовна сфера на своите ориенти!

Едва ли ще открия колелото, макар че това е едно от любимите и не много успешни начинания на българина, ако кажа че това „отваряне“ за което много се говори и представя като панацея за проблемите и на обществото и на масонството, в никакъв случай не означава промяна на нашите ценности, принципи, средства и ритуална схема, т.е. „отваряне на вътре“ и допускане на „профанация“ на собственото си битие, а обратното – „отваряне на вън“ към профанския свят и въздействие върху него! С известно прискърбие бих напомнил обстоятелството, че при по-раншната персонификация на нашето братство – Великата ложа на България от 1917 г. е имало много повече елементи на „отваряне“ и народополезна дейност – примери за това колкото щеш – публикации, сказки, образователен институт „Заря“, издателство „Акация“, Акционерно дружество „Подем“, собствен Масонски дом, не къде да е, а на ул.Раковски в центъра на София, благотворителни мероприятия, форми на ангажиране на „сестрите“ – известната в 30-те години обществена организация – „Сестринска грижа“, масонските списания „Свободен зидар“ и „Зидарски преглед“, списанията „Полет“ и „Заря“, които са били публични и предназначени за широката общественост, и още много други. Налага се заключението, че не количеството (ВЛБ (1917г.) никога не е надхвърляла 500), а качеството на членския състав е определящ за цялостното битие – вътрешно и външно на една общност каквато е масонската! (17)

Има разбира се наченки и при нас – инсталираната неотдавна изследователска ложа „Куатор Коронати“, която трябваше да стане освен всичко друго и мост към външния свят, към всички които имат интерес и желание да се запознаят с масонските традиции и ценности, няколко плахи опита за издаване на книги с широк достъп, уебсайтове – официален и редица други, дело на отделни братя, изграждане на паметници и поддържането на национални светини – каквото е военното гробище в Македония, научни конференции като тази, която в духа на „отварянето“ можеше да е достъпна и за немасони. Уви като че ли с това се изчерпват всичките ни „усилия“.

Предстоят и други важни стъпки – институционализиране на дейността „благотворителност“, която е проявление на присъщия на масонството „алтруизъм“, насочен към външния свят! Неговите форми могат да бъдат многостранни и всеобхватни, стига да имаме готовността, желанието и възможностите да го правим по един адекватен за обществото ни начин! Защо да не помислим за ангажирането и на нашите сестри в подобна народополезна дейност в области, които им са близки по дух?

Сигурно има и други средства и форми на „отваряне“ и „съпричастие“ с нуждите, въжделенията и бъдещата еволюция на нашето общество и най-вече неговия „граждански“ характер. Това ще бъде обект на допълнителни идеи и усилия, които, сигурен съм, много братя биха положили с голямо желание и себеотдаване! (18)

Тук не бих искал по никакъв начин да „противопоставя“ действията и ролята на българското масонство със световното такова – напротив нашите действия ще бъдат нашия скромен принос в общите действия и постижения на световното масонство, така както ние сме една брънка в дългата и крепка верига на световното братство! В този смисъл, освен в нашия ориент, ние ще имаме грижа да участваме и подкрепяме всякакви инициятиви в по-глобален мащаб, защото светът е един и ние сме неделима част от него!

Едно обстоятелство, с което ще трябва все повече да се съобразяваме е фактът, че в по-старите ориенти, там където отдавна е наложена практиката на гражданското общество най-вероятно ще се наблюдава процес на относително намаляване на числеността и значението на масонството, продиктувано не на последно място от по-голямата зрeлост на обществата и изключителното разпространение на различни други форми и структури на гражданското общество. Това е проблем, който все по-често влиза във фокуса на внимание от страна на много от тези велики ложи (19). И обратно продължаващото да се радва на нестихващ интерес и подчертана привлекателна сила масонство в новите демокрации и други нови ориенти, където тепърва се заражда и утвърждава гражданското общество и където масонството е един от признатите носители на неговите принципи и практики, макар и не дотам афиширано. Горното обстоятелство в никакъв случай не бива да ни разколебава или обезкуражава – тава са естествени процеси, които не отменят или намаляват нашите задължения и принос към световната масонска верига, както и към обществото, на което ние сме част и надявам се „по-добрата“!

Ще завърша с любимия си призив „Обични братя – изучавайте масонството и неговата „ценностна система“, практикувайте го в ложите, но не по-малко важно – разнасяйте посланията му сред вашите близки, познати, колеги, партийни другари и прочие! Масонството е светлина! Масонството е една много достойна и значима кауза, за която си струва човек да се бори!

 

Бележки:

1. Виж раздела: „Ерата на Просвещението, буржоазната революция и английското масонство“, доклад на М. Димитров, 2012г.

2. Томас Джаксон (Thomas Jackson) е Стар Велик секретар на Великата ложа на Пенсилвания, дългогодишен Изпълнителен секретар на Световната конференция на Масонските Великите ложи. Той е Почетен Велик сановник на 20 Велики ложи и Почетен Велик майстор на Великата ложа на Иран и Регулярната Велика ложа на Румъния. Брат Томас е носител и на Почетния знак на ОВЛБ.

3. Виж още: THOMAS W. JACKSON, „The Challenges of Masonry in the Twenty-First Century“, http://www.masonicforum.ro/no-54/the-challenges-of-masonry-in-the-twenty-first-century/

4. Виж раздела: „Ерата на Просвещението, буржоазната революция и английското масонство“, доклад на М. Димитров, 2012 г. Има описание на поредица от различни версии и предположения за организираното начало на съвременното масонство!

5. Съществува и франкофонски клон, но и той е възникнал от и на базата на английското масонство със силен „континентален“ привкус!

6. Много от сега „признатите“ ордени и обреди в англосаксонското масонско пространство имат подобен генезис –възникнали са къде на базата на по-стари структури, както и съвсем автономно като отговор на желанието на отделни братя или групи братя да „разширяват“ ритуалната и символна част на „занаята“. Виж още: „Ордени и обреди в Англия, Шотландия и Ирландия“, „Ордени и обреди в Континентална Европа и останалите ориенти.

7. Масонството в Османската империя и в постосманска Турция има много интересна история – виж:. http://www.freemasons-freemasonry.com/layiktez.html

8. THOMAS W. JACKSON, „The Challenges of Masonry in the Twenty-First Century“, http://www.masonicforum.ro/no-54/the-challenges-of-masonry-in-the-twenty-first-century/

9. Пак там: THOMAS W. JACKSON, „The Challenges of Masonry in the Twenty-First Century“

10. Виж още раздела: „Основни принципи за признание на велика ложа“, приети от ОВЛА през 1929 г.

11. Пак там: THOMAS W. JACKSON, „The Challenges of Masonry in the Twenty-First Century“

12. Виж: Доклад:„Бъдещето на Свободното зидарство“, изготвен по поръчка на ОВЛА, 08.03.2012 г. https://www.google.bg/?gfe_rd=cr&ei=poGhU9XQOMbb8gfWm4GADw&gws_rd=ssl#q=the+future+of+masonry

13. Пак там!

14. Алберт Пайк, „Смисълът на масонството”, 1858 г.

15. Виж още: http://www.masonicworld.com/education/files/artoct02/future_of_masonry.htm

16. THOMAS W. JACKSON, „The Challenges of Masonry in the Twenty-First Century“

17. Донякъде тази му активност и намеса в обществено-политическия и икономически живот на Царство България е продиктувано от произхода на Великата ложа на България (1917 г.) – от Великата ложа на Франция, която е повече или по-малко представител на френския (франкофонския) раздел на масонството, който в много по-голяма степен е допускал подобни действия за разлика от английското (англосаксонското), което е по-интровертно и не допуска деклариране на позиции или пряка намеса в политико-социалния и икономически живот на страната в която функционира.

18. Бележка на автора: Към началото на 2017 г. повечето от изброените по-горе идеи и инициативи са вече факт!

19. Виж още: Обръщение на Великия майстор на ОВЛА от лятото на 2014 г.: http://www.freemasonrytoday.com/ugle-sgc/ugle/hrh-the-duke-of-kent-on-the-importance-recruitment-and-retention#.VAcsM1Ao2Ys.facebook

към начало