.

За морала

Борис Китанов

Стар Велик церемониалмайстор на ВЛБ и Стар Велик оратор на ОВЛБ

 

С удоволствие чета всеки път градежи, свързани с основните проблеми на Братството. Подчертавам проблемите, защото малко ми натежаха вече дълбокомислените размисли за Окото на Хор, Мистериите на Египетските пирамиди, Орион или Дуат и душите на мъртвите, а за изгубените души на нашия съвременник, за нашите собствени души – нищо. Не че и аз самият не се увличам от езотериката, но основната тема на днешния ден е моралът! Ще добавя и свободата.

Морал и свобода! Две философски категории, които са не само взаимно свързани, но и взаимно зависими.

Много често моралът е този, който ограничава свободата, но той може да бъде и нейна еманация.

 

По същество свободата е сравнителна величина, защото човекът е свободен спрямо нещо, затворено в рамките на условностите, които налага – обществото, времето, възпитанието, законът. Да си припомним – само „Законът може да ни даде свобода!“ А моралът живее в същата тази рамка и е съпоставим и зависим от условностите на обществото и историческия момент на неговото развитие.

Морално е да спиш с девойка преди тя да встъпи в брака, за да я подготвиш и е неморално да я оставиш неподготвена.

Морално е да предадеш баща си за това, че не симпатизира на строя и неговата идеология и е неморално да го скриеш.

Морално е да се ожениш за съпругата на покойния си брат и е неморално, ако я оставиш.

Казаното до тук не е плод на фантазия, а на реалност, съществуваща и днес на различни места по света, ментално чужди нам. Информирайки се за всичко това, нещо в нас започва да се бунтува.

 

И ето го въпросът, който в един свой градеж наш брат задава на нас, но и на себе си. Бунтар ли е Христос в рамките на заобикалящия го социум и неговия морал?

Такъв ли е? Такъв е! Но той ползва чужд за порядките на времето си инструментариум, за да защити народа си от варварството на най-развитата в цивилизационно отношение система – римската, нападайки фарисеите. А както римляните, така и фарисеите са имали строго изградени морални принципи на поведение и стриктно са ги спазвали. Кой е виновният? Да си припомним и един стар, не особено качествен от кинематографична гледна точка филм „Колоната на Траян“ и ясно изразения сблъсък на цивилизации, което по същество е сблъсък на морални ценности. Едните си искат свободата и отказват да приемат топлата баня и тоалетните на другата. В името на тази свобода едно цяло племе е почти унищожено и наследниците на малкото оцелели доживяха тези „ненужности“ чак през 19 в.

Тук искам да се върна към бунтаря Христос и чуждите норми за морал, които той превръща в основен инструментариум. Това са Десетте Божи заповеди. Скрижалите, които колкото са дадени на Мойсей на Синайската планина, точно толкова са заимствани от египетската Книга на мъртвите, а те от своя страна са си ги присвоили (според Закария Сичин) от Древен Вавилон. Да продължим и на балканска територия. Морални ли са Крумовите закони? Не! Но необходими в името на морала! И както много вярно е отбелязал този наш брат, изповядването на морала в християнската цивилизация е разрешено само и единствено чрез посредничеството на църквата и нейното транскрибиране на смисъла на самото понятие морал и узаконяването на всичко това във втората част на дълги години съчинявания колективен труд Библията – Новия завет!

За разлика от ортодоксалното християнство, гностиците, а и богомилите, не са имали нужда от политбюро т.е. Синод, а само от единия си Бог и ясна морално – етична база, от позицията на която те тръгват да градят един нов свят и като начало започват с промяната в самите себе си.

 

Тук е уместно да си припомним Платон – „Човек трябва да се съобразява с разбиранията, вкуса, възпитанието, интересите на другите…“ И ето я корелацията морал и свобода. „Свободата е осъзната необходимост!“ Ленин или по-категоричното – „Свободата е форма на господство!“ Маркузе. И ето го логичния въпрос – кой регулира всичко това? Собствената мярка? Мисля, че не! Тя, личната мярка в рамките на договора, който сме подписали с обществото, си губи смисъла, защото той я замества. Опитаме ли се да я наложим, ограничаваме правата на съобществото в утвърдения социум и се стига или до диктатура или до революция. И двете еднакво вредни и взаимно зависими, защото всяка революция е законна майка на всяка диктатура! С други думи личната свобода започва там, където съм аз и свършва там, където си ти. А личният морал започва там, където си ти и свършва там, където съм аз. Или обратно. И точно за това в рамките на нашата общност моралът и свободата, трябва да са неразделна част от хармонията, наречена колективна съвест.

Може би ще ме упрекнете за „Рамката“. Но както казах в началото, и свободата и морала са по своето същество сравнителни величини. Те съществуват и стават видими само спрямо нещо. Няма ли я рамката, те си губят смисъла. Спомнете си нашето заклинание „Само закона може да ни даде свобода!“ Това е рамка, това е галантната територия, в която можем да практикуваме и двете величини без неудобството, че ограничаваме или не приемаме някои качествени и морални категории на другия, ползващ същата тази рамка за поле на личностната си изява.

Точно по тази причина смятам, че космическата теория на Шелдън е неприспособима към днешното техническо общество, в което машината ни унищожава при казус – наша вина. Биологизацията на нравствеността може да бъде само част от пасторалната живопис от 18 – 19 век, където земята е плодородна, сезоните се сменят по часовник, а човекът е еднакво влюбен в земята си, в жена си, в магарето си и най-вече в автора на тези невъзможни идилии. И така почти се отърках в Дидро. От друга страна Обществения договор на Ж.Ж.Русо от 18 век е толкова новаторски, че направо ни прехвърля в 20 век при вече споменатите Ленин и Маркузе.

При Лутер нещата са поставени така, сякаш вътрешното благочестие оправдава земните деяния – Тялото на дявола, душата на Бога. Имаше такъв виц. С други думи няма неоправдан грях. Добрите намерения са индулгенция за консумираните престъпления.

Теорията на Кант е съвсем малко по-различна. В нея се приема, че е важна не конкретиката на постъпките, а умствената нагласа или с други думи безусловно подчинение на дълга. В повечето случаи това е в основата на диктатурата, като по този начин оправдава вътрешната политика на всички тоталитарни или посттоталитарни, ако изобщо съществуват такива, общества.

 

Особено предпазливи трябва да сме към неясното, според мен, становище на Джон Стюард Мил, че цел на човешкото съществуване трябва да бъде стремежът към щастие, защото този път е осеян с трупове! Пример – за да бъде истински щастлив и задоволен на германския народ му трябваше повече жизнено пространство и т.н.

Тук се ражда и парадоксът между скритата камера, морала и истината. Вярно ли е това, което тя показва или е само една ненужна илюстрация на личното отношение на индивида към самия себе си? Едно е да те проследят на работното място, магазина, ресторанта, друго е да ти надникнат в тоалетната, банята или кревата!

Точно по тази причина предпочитам „синема верите“ или италианския неореализъм. Те разкриват личността ни, като неразделна част от битието на обществото, в което сме поели ангажимента да съжителстваме, спазвайки правилата, вградени в общата рамка на „морал – свобода“.

Нравственост и морал! Припокриват ли се? Въпрос, на който всеки един от нашата общност трябва да си отговори сам!

В своята философия Джон Стюард Мил, обобщено казано, приема като критерий за морала критерия на самото общество, а то самото, както е акцентирал нашият брат, може да бъде и затворено. И ето ни пред нашата порта. Може ли масонското общество да е „нравствения коректив“ на Мил? Може ли Храмът да е сборното място на всички, търсещи нещо по-различно. Сигурно може, след като сме вече 4000 души и всяка седмица има по 15 нови кандидата. А трябва ли? Може би ще се наложи да отговорим на въпроса на Дени Дидро от обемистия му труд „Племенникът на Рамо“ – Възможно ли е един гениален творец във всички сфери на живота да бъде лош човек? И ето ни едновременно и в ложата, и в профанския свят. Или да вземем „договора“ на Жан Жак Русо. С кого го сключваме – с Великия архитект в Храма или с „дявола“ извън него? И в двете среди рамката на свободата е една, а олтарът на морала – различен. Е ли компромисът решение?! Въпрос, който трябва да открием вътре в ложата, ако приемем, че това вътре е и в нас. Решение ли е призива от Аполоновия храм – Гнотисе автон! (Опознай себе си!) Има ли „двойствен морал“ и „двойствен стандарт“? Не бих искал да съм самотен арбитър на проблема, защото територията, на която е надвиснал се състои от 4000 души и 119 Ложи. А самият аз се чувствам отговорен за себе си, но и за всеки един от тях.

 

Много удачно и на място НУ Брат Р. Б. (Бел. ред. Велик майстор на Великата ложа на Румъния) беше заявил: Никога не бива да се съгласяваме, че една личност с укорим морал или непълноценни духовни, интелектуални, граждански качества би могъл да се доразвие след посвещението, само защото ще придобие статута на „свободен зидар“ – край на цитата. И за да премахнем махленската ОФ масовка, предлагащият трябва да изучи детайлно развитието, поведението и морално-нравствения статус на кандидата, а не да чака 3 месеца ние да поемем отговорността вместо него! Бих добавил – безкрайно труден и обоснован прием, категорично освобождаване от товара на „нелошото иначе момче“, което не идвало, не е градило, не е плащало. А нашата основна дейност и условие за израстването ни е работата на „градежа“, не прослуженото време. Степените трябва да се заслужат, а не да се платят с услуги и др. Не работиш ли над „грубия камък“, можеш и трябва да останеш цял живот чирак и накрая да отпаднеш. В противен случай степените се превръщат в пагон на запасняк. А задължението на основната работилница – ложата е да поставя конкретни задачи и да изисква и следи за изпълнението им. Така нашите срещи в „работилницата“ придобиват смисъл и се превръщат в кауза „на ползу роду“, защото когато едно общество няма ясна цел, то се превръща в тълпа! И ето го екзистенциалния въпрос:

Да бъдем или да не бъдем!

Вече 22 години търся отговора, но единствения извод до който стигам, следвайки Хамлет е, че „смъртта“ не е решение!

Призовавам всички братя да използваме свободата си, за да поставим открито този въпрос и морала си, за да го решим по съвест.

към начало