.

Кой е Александър Флеминг?

 

Брат Б. К., ложа „Дъгата на Пловдив“

Годишник на Обединената Велика ложа на България (6009 – 6010)

 

 

Масон, а също така и откривател на пеницилина. Александър Флеминг е роден на 6 август 1881 г. Семейството му по това време живее близо до град Дарвел, на югозападния бряг на Шотландия. Баща му умира твърде рано – когато младият Александър е само на седем години. На 13-годишна възраст заминава да живее в Лондон при по-големия си брат Томас – практикуващ лекар по това време. Александър Флеминг продължава обучението си в политехническо училище и през 1897 г., само на 16-годишна възраст започва работа като писар в американска спедиторска компания в Лондон.

През 1899 г. започва войната на бурите между Англия и Холандия. Тя продължава до 1902 г. и това е времето, през което много англичани предлагат знанията и силите си в защита на една патриотична кауза – победата на Великобритания. Флеминг е въвлечен активно и бива записан в резерва (запаса). Така, през 1900 г. той става член на Лондонския шотландски стрелкови полк и остава в него през следващите 14 години от своя живот. На практика обаче Флеминг никога не е призоваван на служба в Южна Африка. През 1901 г., той получава малко наследство от чичо си и под въздействието на брат си постъпва в медицинското училище към болницата „Света Мери“.

След завършване на образованието си, младият учен постъпва в бактериологичното отделение на болницата към училището, където остава да работи до края на живота си. Когато избухва Първата световна война през 1914 г., започва да служи като капитан в медицинския корпус на Кралската армия. Заедно със свои колеги от болницата, той е разпределен във Франция. По време на службата си е потресен от ужасите на войната. Това го подтиква да започне усилено да изучава различните последици от раните по човешкото тяло. Забелязва, че в повечето случаи, пораженията от куршумите и шрапнелите са далеч по-малки, отколкото възникващите инфекции поради лоши санитарни условия. Колкото и да изглежда странно, по онова време не съществувала практиката раните да се почистват. Заразите и гангрените причинявали повече смъртни случаи от нараняванията сами по себе си.

Флеминг бил напълно уверен, че човешкото тяло притежава удивителни сили да се защити от всекидневно възникващите малки огнища на инфекции в организма. Освен това той бил убеден, че съществуват по-сериозни заболявания, по отношение на които човешката физика не е защитена и срещу които е необходимо да се прилагат други средства – като ваксинация, например. Накрая, съществували множество болести, чийто лек оставал неизвестен за науката.

Така, постепенно, ученият стигнал до решението да посвети живота си в търсене на лечебни средства и методи за облекчаване на човешките страдания.

След завръщането си от Франция той продължил изследователската си дейност в болницата „Света Мери“. Потресаващо дълбоките впечатления от военните дни го подтикнали да работи с още по-голям ентусиазъм и жар за разкриване на тайните около използването на антибиотиците. С неотслабваща енергия провеждал експерименти, научавайки все повече и повече – всичко това до 1928 г., когато настъпил големият миг от живота му.

 

Какво всъщност се случило?

Като бактериолог и изследовател, ежедневието на Флеминг преминавало в лабораторията – заобиколен от различни култури, стъкленици, епруветки, ензими, серуми, кръвни проби и микроскопи. Неговата лаборатория била винаги пълна с опитни постановки и резултати – всеки в различна фаза на развитие и изучаване.

Веднъж през 1928 г., той развил култура от бактерии на стафилококи и заминал в отпуска за две седмици. При завръщането си, установил с учудване, че растежът на културата е спрял, а на лабораторното стъкло имало сиво-зеленикава субстанция. Флеминг успял да изолира веществото, започнал да го из-

следва и установил, че това е вариант на ретсННит покаЬит. През следващата година публикувал наблюденията си върху антибиотичния ефект на пеницилина в няколко британски медицински списания. Като бактериолог обаче, пределно добре осъзнавал, че – за съжаление – може да произведе само незначителни количества, и то с големи усилия. Независимо от това, Флеминг бил дълбоко убеден в значимостта на откритието си и се чувствал подтиснат единствено от факта, че пеницилинът не може да бъде приложен за лечението на многото нуждаещи се пациенти. Това разочарование се засилило и от факта, че собственият му брат Джон, починал през 1937 година от пневмония.

Започнала Втората световна война. Великобритания се нуждаела все повече и повече от средство за намаляване на загубите в жива сила в резултат на военните действия. В крайна сметка, това стимулирало държавните мъже да отделят сили и средства за намирането на начин за масово производство на магическото лекарство.

Група учени от Оксфордския университет, ръководена от Ърнест Чейн, Норман Хетли и Хауърд Флори, успели да решат задачата. От този ден, започнала широката употреба на пеницилина, която позволила да бъде спасен животът на неизброим брой хора. Пеницилинът бил в действителност основният пробив в лечението на ранените по време военните действия. Но още по-значим ефект имало неговото приложение за лечението на множество болести, смятани за бичове на човечеството – стафилококовата инфекция, пневмонията, гонореята, дифтерита, скарлатината, менингита и други за които отсъствало ефикасно средство за лечение до момента.

Хората от съвременните поколения приемат употребата на антибиотици като нещо повече от естествено и нормално при лечението на множество болести. Всички ние, обаче, не бива да забравяме, че откритието на пеницилина е едно от най-големите самостоятелни открития в медицината и че в това отношение всеки от нас е в някакъв вид дълг към паметта на Александър Флеминг.

Неговите идеали и алтруизъм стояли над всичко. През целия си живот той не получил, и не пожелал да получи, дори и само едно пени за откритията си. Този негов идеал изиграл решаваща роля в живота му на масон. Но… покрай всичко друго той поставя пред всеки един от нас и днес (и може би особено днес!) големия въпрос за способността ни да съизмерим нашите идеали с такъв един идеал. И не просто идеал, а живот според този идеал!

Още през годините на медицинското си обучение Флеминг бил приет за масон и посещавал няколко ложи в Лондон, включително и основната си ложа Scottish Rifles Lodge № 2310. През 1925 г. бил повдигнат в майсторска степен в ложа Sancta Maria № 2682. Впоследствие изпълнявал длъжността на секретар на същата тази ложа.

През 1935 г. станал майстор на ложа Misericordia № 3286. От този момент неговата масонска дейност станала достояние на Великата ложа на Англия и Флеминг бил избран за Велик Старши надзирател през 1942 г. и за Велик Стражник през 1948 г.

Неговата братска отдаденост била призната и извън пределите на Англия, когато през 1953 г. получил Почетна грамота от Великата ложа на Ню Йорк.

Встъпили в новото хилядолетие, ние понякога биваме въвличани в публични размишления за „Личност на века“, дори и за „Личност на хилядолетието“.

Едва ли може да бъде уместно на върха на подобна почетна стълбица да бъде поставян само един човек. Но името на Александър Флеминг заслужава да бъде вписано със златни букви и в двата списъка – заради неговата отдаденост, заради неговите идеали, заради онова, което е постигнал за благото на човечеството, и заради примера, който е оставил на същото това човечество.

На човечеството, част от което сме и ние.

към начало