.

Ложа Lessing zum Sonnenaufgang

Ложа „Лесинг при изгряващото слънце“

Годишник на ОВЛБ, 2009-2010

 

„Масонството не е нищо произволно, нищо излишно, а нещо необходимо, което е заложено в същността на човека и гражданското общество.”

Готхолд Ефраим Лесинг, „Ернст и Фалк – Разговори за Свободни Зидари”, 1778 г.

 

Масонството не е нищо произволно…

Гражданското общество – понятие, което днес звучи познато и дори остаряло – се е приемало за революционно по времето на Лесинг. Еманципацията на буржоазията, като частичен аспект на Просвещението, тогава стои в началото на нейното модерно развитие. Тя се ангажира с премахването на социалните бариери, утвърждаването на морала на действията и чувството за отговорност на индивида, с което нанася силен удар на благородничеството и неговите претенции за абсолютно лидерство. Когато Лесинг поставя масонството в контекста на това движение, той, от една страна, утвърждава неговия революционен, променящ системата, потенциал и същевременно, от друга, го вижда като основен елемент на Просвещението.

Просвещението е необходимият детайл от ерата на „предписаните перспективи”. Правото на развитие на личността на основата на рационалното мислене не е имало значение. Теологично подплатените навици и вярвания са формирали основите на социалните и научните дискусии. Затова Освобождението на човека от самопричиненото непълнолетие (Кант) се превръща в мото на Просвещението. Въпреки че то дълго време продължава да гравитира около един причинно-следствен модел на света, насочен към разгадаването на неразрушими истини, въпреки че „Бог, Свобода, Безсмъртие” са били основни постулати на практическия разум (Кант), неговите основни принципи остават и до днес едни от най-значимите рамкови условия за развитието на либералните социално-демократични обществени форми.

 

Ложата е демократична република

(Масонската ложа, истината и единството на трите короновани колони от средата на ХVІІІ век)

В този процес масонството е специфичен отговор на системата за просветен абсолютизъм. Самоорганизацията и самоуправлението, осъществявани на принципа „човекът сред хората”, още тогава представляват утвърдени елементи на живота в ложата. По този начин масонството има съществено влияние върху ерозията на придворно-аристократичната култура и създаването на нова буржоазна култура. В периода на Късното Просвещение много от ложите могат да бъдат разглеждани като комуникационни центрове, „хъбове” за обмяна на идеи и съчинения на Просвещението. Това води до забрана на масонството в Бавария през 1784 г.

А днес, 7 юни 2009 г., в 27 европейски страни ще се произведат избори за Европейски парламент. Теоретично, във всички държави-членки на Европейския съюз са валидни принципите за универсални човешки права, върховенството на закона и демокрацията. Трябва ли затова масонството да се счита за отживелица от миналото, която в най-добрия случай може да бъде разглеждана като клуб по интереси с фолклорна насоченост, а в най-лошия – като средство за насърчаване на общите интереси на членовете си? Станала ли е оценката на Лесинг вече невалидна?

За да не бъдат тези въпроси оставени да звучат реторично, преди да отговорим, трябва да направим кратък субективен анализ на настоящите социални условия.

В този анализ ще се огранича до три – според мен – фундаментални явления.

  1. Обмяната на знания и познание (разбиране)

Познанието в научно-техническите области продължава да нараства много бързо. Рационалната комплексност на човека се развива стабилно. Емоционалната комплексност на човешките същества сякаш не може да се развива със същите мащаби, за да получи осъзнат достъп до съзнателния свят. Когнитивно-емоционалната човешка цялост е изложена на все по-голяма когнитивно-емоционална несъразмерност. Човекът все по-малко разбира себе си и другите в света. Следствие от това са нарастващата отчужденост и социалните лишения.

  1. Недостигът на ресурси

Предпоставка за мирното съвместно съществуване в обществото, съответно – на обществата по тази земя, е наличието на достатъчно количество необходими за оцеляването запаси. Нашата сегашна ситуация се характеризира с недостиг и/или прахосване на важни за оцеляването ресурси като енергия или труд. Борбите за разпределение на излишъците или за достъп до определени запаси са все по-чести и все по-жестоки. В нашето общество нараства склонността към употреба на насилие и жестокост при налагане на собствените интереси – от детската градина до заседателната зала. Чувство за безпомощност и дезориентация определя живота на много хора. Разбирането на себе си и другите непрекъснато намалява.

  1. Намалената прозрачност на обществените процеси

Познанието и опитът в сложните обществени отношения правят все по-трудно изготвянето на ясни планове за действие и оценка на риска. Дългосрочните стратегии за решаване на проблеми се заменят с краткосрочни кризисни намеси. Доверието на индивида в себе си, в другите и в обществото непрекъснато намалява. Процесите на разбирателство със себе си и околните стават все по-трудни, вследствие на което настъпва оттегляне към частната сфера на живота, яснотата и предвидимостта на които предлагат илюзорна сигурност и безопасност.

Като цяло може да се заяви: в нарастваща степен причините за сегашното състояние на обществото се дължат на системите и на свойствата на системите – тоест, далеч от индивида и неговата отговорност. От съществено значение за състоянието и процесите в едно общество са не действащите хора и техните поддръжници и последователи, а абстрактни закономерности на също толкова абстрактни системи. При това, терминът „законодателство” има ограничено приложение, защото може да бъде приложен само в рамките на съответните модели и не разполага с междумоделна и надсистемна функционалност!

Затова нашите общества са белязани с една масивна несъразмерност между ценностите, залегнали при индивида и действията, предопределени от системните изисквания. Между другото, това личи ясно при значителното разминаване между теориите на стопанско-етичното поведение и практиките на корпоративното управление. Друг пример, който изплува като недостатък в съзнанието на професионалния свят след настъпването на така наречената „финансова криза” – въпреки че като обстоятелство той отдавна създава голямо неудобство – е липсата на понятието „глобални правила” като необходима противотежест на понятието „глобални играчи”. Играчите без правила са в най-добрия случай анархисти! Понятието „гражданско общество”, според идеите на Просвещението, бива доведено до позиция на невъзможност.

Може ли масонството да допринесе за решаването на тези дилеми? С какви инструменти (средства) разполага то за тази цел?

Основи на масонската работа днес, както и преди почти триста години, са: организацията като братство, ритуалът, градежът, братският разговор, хетерогенният състав и принципът на тайната (мълчанието).

  1. Братството

Братската организация свидетелства за дългосрочната и тясна емоционална връзка, която трябва постоянно да се заработва в ложата. Тя трябва да изгражда основата, на която да се опират многостранните социални и индивидуални процеси на развитие.

  1. Ритуалът

Характерното за ритуала е неговото постоянно запазващо се повторение. Ритуалът не дава прости отговори, а напротив – най-вече поставя въпроси. При това, ударението лежи по-малко върху вербалната област, отколкото в областта на действието. Ритуалът служи най-вече за развитие на цялостния емоционален модус (състояние) на възприемане.

  1. Градежът

Градежът се занимава диференцирано с конкретни въпроси. Освен експертните аспекти, братът, изнасящ градежа, трябва да се изяви като човек и личност. Градежът служи за развитие на рационално-аналитичния модус (състояние) на възприемане.

  1. Братският разговор

В братския разговор се съдържа шансът да бъдат обединени в едно преживяното (ритуалът) и осмисленото (градежът). Следователно братският разговор служи за свързването на двете състояния на възприемане.

  1. Хетерогенността

Хетерогенният състав по отношение на възраст, професия и социален произход трябва да осигурява почвата за това, щото ритуалът, градежът и братският разговор да срещат един многообразен потенциал за реакция и възприемане. Той служи за многоперспективността на процесите на развитие както на индивида, така и на ложата като цяло.

  1. Тайната

Задълбочени процеси на възприемане и обмен се случват само тогава, когато между братята цари висока степен на доверие. Предпоставка и база за доверие представлява затвореността на социалното пространство – ложата, в която се случват тези процеси на възприемане и обмен. Тайнството е плодният мехур, в който трябва да се развива постоянно заплашеният ембрион на самопознанието и човешката любов.

 

Масонът и неговите отговорности

(Масонската ложа и обществото – масонската ложа в обществото)

Като обобщение може да се заключи следното: масонството има за цел развитието на „когнитивно-емоционалната цялост” на човека и неговото отговорно и съзнателно обвързване в един социален контекст. Масонството конфронтира човека с неговата ограниченост и с това му отваря пространства за отговорно развитие на неговите способности. Масонството предлага инструменти (средства), които възприемат и предизвикват човека в неговото многообразие и еднаквост, и по този начин му дават възможност за „безгосподарствен дискурс” (Хабермас) и за развитие на „реални утопии” (Блох). Ако животът няма визия, към която да се стремим, която да бленуваме, която да искаме да осъществим, то тогава няма и мотив да полагаме усилия (Ерих Фром).

В този смисъл ложите могат да се възприемат като тренировъчни зали (работилници) за учене на основни граждански добродетели. Тук, в една квази-лабораторна обстановка, могат да бъдат „тренирани” и изградени способности за разбиране, разбирателство и разбираемост, които трябва да бъдат считани за основополагащи за обществото като цяло. Готовност за полагане на усилие, съзнание за отговорност и уважение към самия себе си и към другите, могат да бъдат постоянно пробвани и прилагани. Възможностите за обществено въздействие на масонството не са зависими от организацията „масонство”, а непосредствено от степента на въздействие на оригиналните масонски инструменти върху отделните членове (братя).

Отделният масон трябва да бъде подготвен да действа по този начин (и) извън ложата, като ангажиран, съзнателно отговорен и интелектуално извисен. По този начин отделният масон трябва да бъде подготвен да взема активно участие в обществения дискурс на своето място на действие, да съзнава своите граници и да уважава границите на другите и да се опитва да внася своя дял в осъществяването на достойно човешко общество; без заклет фанатизъм, арогантност и назидателност, а напротив – скромно, самоуверено и търпеливо.

Извод: днес ние стоим, както преди почти триста години, пред големи обществени предизвикателства. На карта е заложено много: получаване на заработеното с много труд (отчасти даже извоювано с много жертви), по-нататъшното изграждане и развитие на икономическите и социални процеси на сближаване в Европейския съюз (и в света). За управлението на тези процеси няма „царски път”, няма патентовани решения.

Масонството също не може да предложи патентовани решения. То има, обаче, една изключителна оферта към индивида и с това – към обществото: предлага шанс за систематично (общо) търсене на съществените въпроси и за кооперативен подход към тяхното решаване. А това е едно от условията за развитие на успешни стратегии за решаването на проблеми.

Но тази оферта влиза в сила само, ако се постигне активно интегриране на различните елементи на масонската работа в дейността на ложите, а също и ако отделните членове я възприемат лично. Ако това не бъде постигнато, масонството се изражда в опаковане на модели, масоните се израждат в самоизмамници и аферисти. Обществото губи една надежда, индивидът – един житейски шанс.

Обратно, ако по-горното се постигне, масонството наистина ще допринесе за изграждането и съхранението на гражданското общество в смисъла на Просвещението. Лесинг го формулира така:

„Силно желателно е във всяка страна да има мъже, които – надраснали предразсъдъците на народните маси – да знаят къде патриотизмът престава да е добродетел.

Силно желателно е във всяка страна да има мъже, които не се поддават на предразсъдъците на вродените си религии, които не вярват, че всичко което те смятат за добро и вярно, обезателно трябва да бъде добро и вярно.

Силно желателно е във всяка страна да има мъже, които не се заслепяват от граждански величия и не се отвращават от граждански незначителните – мъже, в чието общество ‘висшият’ с удоволствие бива смаляван, а ‘малкият’ – издиган по достойнство” („Ернст и Фалк”, ІІ разговор).

Желая на ложа „Лесинг при изгряващото слънце” и на нейните братя техният патрон да изпълва съзнанието на ложата. Този дух на Просвещението да ги обогатява и мотивира. По този начин желая ложата да стане активна и ценна брънка в българското масонство. Желая й да се превърне в още един стълб в моста, който свързва българското и германското масонство, верни на мотото от „Старите задължения”

Denique (quid opus verbis est?)

SPECTEMUR AGENDO.

„Затова (каква е работата на думите?)

ПО ДЕЛАТА НИ ЩЕ НИ ПОЗНАЕТЕ” (Овидий, „Метаморфози”, книга ХІІІ).

 

За  Лесинг 

Със своя живот на писател, философ, драматург, публицист и арт-критик, с остроумния си ироничен стил и безпогрешна полемичност, Готхолд Ефраим Лесинг (1729-1781) се превръща в един от най-изтъкнатите представители на Просвещението. Идеята за свободата, която в ареала на религията била насочена срещу църковните постулати, се оформя като негова централна тема на протежение на целия му живот. Открито заявяваната му позиция за толерантност от страна на християнството към другите световни религии, многобройните му спорове с представители на преобладаващите мирогледни школи, довеждат до обявената от херцога на Брунсвик, Карл І, забрана мислителят „да отговаря на атаките” и „да публикува теоретични трудове”.

Лесинг смята, че истината лежи в много по-дълбоки пластове от тези на църковните догми. Затова си позволява да заяви предизвикателно:

„Знам че с това, което казвам, може да сбъркам вовеки, но ако Бог държи в дясната си ръка цялата истина, а в лявата – непрестанното търсене на истината, и ако ми каже: „Избирай”, то аз в смирение бих избрал лявата ръка и бих отвърнал: ‘Отче, дай ми търсенето. Чистата истина я запази за себе си.’”

(Анти-Гьоце).

 

Брат В.Д., Заместник Велик майстор на Великата ложа на ССПЗ на Германия

към начало