.

Ложа „Феникс”

 

 

Фениксите– пратеници в бъдещето

 

В древни юдейски апокрифи на Стария Завет са казва, че

„Когато Ева изяла забранения плод, тя завидяла на безсмъртието и чистотата на другите създания в Градината и успяла да ги убеди и те да опитат от забранения плод и да станат като нея. Всички опитали изкушението с изключение на птицата Феникс. Тогава, Господ възнаградил Феникса, като го поставил в опасан с високи стени град, където той може да живее необезпокояван 1000 години. В края на всеки 1000 години свещената птица се самоизгаря и се възражда отново от яйце, което се намира в пепелта.”

Оцеляване сред предизвикателствата е и днешната съдба на човека. А те – „райските ябълки” на „цивилизацията” – са така многобройни: лъскави и скъпи предмети, автомобили, яхти, къщи, дворци, пари… И всичко това – наглед достъпно и постижимо. Само да протегнеш ръка и да си по-бърз… И го постигаш.

Когато обаче всичко това стане твое, какво ти дава?

Сигурност… или несигурност? Дали изведнъж не разбираш, че около теб има много вещи, имоти…, над които трепериш, които трябва да пазиш… Но около себе си не виждаш човеци, които да са с теб – заради теб самия.

А ако си масон – човек, който е дал обет за своето непрестанно духовно усъвършенстване, на което краят не се вижда и за което един човешки живот е недостатъчен? Ако си се врекъл да отделяш от времето си за братята?

Какъв е тогава изборът ти?

Удоволствието на мига? Или осъзнаването на върховната способност за въздържание и вярата в прераждането и непреходността на духовните стремежи…

Преди почти 5 години, група братя „излетяхме” от заревото на ложа „Заря – 92” и учредихме кръга „Феникс”. Избрахме далеч не случайно този символ на едно-двуглавата птица. И той ни пази. През тези повече от четири години се научихме – и продължаваме да се учим – на търпение, стоицизъм и устойчивост спрямо профанските съблазни. А препятствията назад във времето бяха не едно и две. Но ние от кръга „Феникс” устояхме и преди година станахме ложа „Феникс”.

Изпитанията продължиха… И то не свързани със строгите канони на братството, а с предизвикателствата на профанството и неговите сенчести практики.

Но Фениксът излетя. И никой смъртен не може да го спре. Лети към Слънцето, защото само той може да го гледа право в очите…

Годините са пред нас. А после отново:

„Всичко тече, всичко се променя…”

 

Брат А.А., Майстор на ложа „Феникс”

към начало