.

Ложа „Окото на Хор“

 

Годишник на ОВЛБ, 2009-2010

 

 

Окото на Хор представлява символ, свързан с древната Египетска цивилизация. То било един от най-често срещаните амулети в стария Египет. И въпреки че обикновено се изобразявало като човешко око, в самото начало представлявало стилизирано изображение на соколово око и се свързвало с идеята за прераждане, както и с пожеланието за здраве и просперитет.

Богът с глава на сокол, именуван Хор, бил син на Изида и Озирис и древните египтяни го наричали „Хор, който управлява с две очи”. Дясното му око било бяло и символизирало Слънцето, а лявото – черно и олицетворявало Луната. Според легендата Хор загубил лявото си око в битка със злия си чичо Сет, в която искал да отмъсти за неговото злодеяние – убийството на баща му. Хор излязъл победител, а окото му било възстановено благодарение на магията на Лунния бог на мъдростта, Тот.

Като амулет, Окото на Хор има три варианта – като ляво око, като дясно око и като две очи. Той е съставен от 64 отделни елемента, но единият от тях се пропуска, доколкото се явява частта, добавена от магията на Тот. Изображението на окото е гримирано според египетските обичаи. В древността амулетът се е използвал при погребални церемонии за защита от зло и за да се осигури прераждането на душата в подземния свят. С него са били декорирани мумиите, ковчезите и гробниците. Според „Книга на Мъртвите”, Окото на Хор трябвало да се изработва от полускъпоценния камък лапис лазули, който бил високо ценен в древността и античността заради неговия наситено син цвят. Някои от тези амулети били и позлатявани.

Когато се носел като украшение амулетът бил изработван от злато, сребро, лапис лазули, порцелан или минерала халцедон и, според битуващите разбирания, осигурявал на собственика си здраве, мъдрост и просперитет. В тази си роля той бил наричан „Всевиждащото око”.

Един от най-ярките и напълно съхранени митове за борбата на Слънцето с неговите врагове се явява митът за Хор Бехдетски. Хор Бехдетски се считал за син на Ра, който се почитал като слънчево божество, въплътено в образа на сокол. В този мит Хор се оказва не само син на Ра, но и самия Ра, сливайки се с него в едно синкретично божество – Ра-Гарахути, име което в превод означава „Хор на двата хоризонта”.

Митът разказва за това, как Хор, който съпровожда плъзгащата се по водите на Нил ладия на Ра, побеждава всички врагове на великия бог, които се превръщат в крокодили и хипопотами. Хор, синът на Изида, се присъединил към Хор Бехдетски и те заедно се превърнали в преследвачи на бягащите врагове. Унищожили и предводителя на враговете, Сет, който олицетворявал всички чудовища.

Произходът на мита се отнася към времето, когато е започнала обработката на мед в Египет. В периода на изграждане на древноегипетското царство победата на Хор се интерпретирала като победа на Горен Египет за обединение на страната, а Хор се почитал като бог, покровител на царската власт.

Според мита за онзи Хор, който бил син на Изида, тя го била заченала от мъртвия Озирис, коварно убит от Сет – неговия брат. Скривайки се в блатата при делтата на Нил, Изида родила и възпитала сина си.

След като възмъжал, в спор със Сет пред съда на боговете, Хор добил правото на единствен наследник на Озирис. В единоборството си със своя чичо в началото Хор трябвало да претърпи поражение. Сет дори изтръгнал едното му вълшебно око. Впоследствие обаче, когато Хор победил Сет – и междувременно го лишил от мъжкото му достойнство – Хор дал своето око на Озирис, за да го погълне и да може отново да оживее. Вече възкръснал, Озирис предал на свой ред на Хор трона си в Египет, като самият той станал Цар на задгробния свят.

Може да се предположи, че в борбата на Хор Бехдетски и Хор (сина на Изида) с враговете им са намерили отражение именно войните за обединение на Египет на границата на ІІІ и ІV хилядолетие пр.н.е., като визираната победа на Юга се осмислила и като победа, която е удържана от Хор. Това, вероятно, било причината самият Хор да бъде въздигнат в положението на владетел на цялата страна.

Окото на Хор има твърде специално значение. То представлява фигура от шест части. Те съответстват на някогашните виждания за шестте чувства – докосване, вкус, слух, мисъл, зрение и обоняние. Така, „Окото” се оказва символичен обединителен рецептор на всички „входове”. За тази цел то има шест „врати”, през които да приема данни.

Конструкцията на окото е основана на правила, внушаващи висока степен на точност. Чувствата са подредени според степента на тяхната мислена важност и в зависимост от това, колко енергия трябва да бъде „погълната” от „окото” на индивида, за да се постигне определено усещане. Това може да се асоциира и с „храна”.

В древноегипетската система „Окото на Хор” се обвързва с представата за количествено измерителен инструмент, работещ с единица мярка, наречена „хекат”. Цялото око се явява равностойно на един хекат, а отделните елементи от неговото изображение са части от този хекат, представени като дробни числа:

 

Елементите на изображението и техните стойности се отнасят до изредените „чувства”, както следва:

1/64 от хеката се пада на „докосването”,

1/32 от хеката – на „вкуса”,

1/16 от хеката – на „слуха”,

1/8 от хеката – на „мисълта”,

1/4 от хеката – на „зрението” и

1/2 от хеката – на „обонянието”.

Освен това, във все същата египетска система съществувала и единица мярка, наречена „ро”. По дефиниция 320 ро били равни на 1 хекат. Символ на ро се явявала „устата”. Така, с 1 ро се обозначавала една глътка или хапка. На практика, това е смислова връзка с храната, сиреч с входните данни.

Ако приемем, че ро е най-малката единица енергия, която е необходима, за да се регистрира усещане, то 320 = 5 х 64. В такъв случай се оказва, че са ни необходими 5 ро, за да регистрираме докосване, 10 ро – за да регистрираме вкус, 20 ро – за да постигнем слухова реакция, 40 ро – за да регистрираме мисъл, 80 ро – за да регистрираме светлина и 160 ро – за да постигнем обонятелна реакция.

Така:

  1. Символиката на докосването (виж означенията на илюстрацията ) , измервано с 1/64 от хеката или 5 ро, се свързвала с крак, който докосва земята или със здраво, издръжливо растение, израснало върху нейното лице. Земята осигурявала възможността за докосването, а самото растение било символ на осъществения физически контакт.
  2. Символиката на вкуса, измерван с 1/32 от хеката или 10 ро, се изобразявала с житото или – по-общо – със зърното. То се мислело като храната, която слагаме в устата и чийто вкус усещаме. Освен това, вкусът се разглеждал като: докосване + форма. Това означавало, че различните вкусове, които усещаме, идват от различната форма, която докосваме. Оттук следвало, че докосването е по-фундаментално усещане от вкуса.
  3. Символиката на слуха  се подсказвала от факта, че съответният графичен елемент сочел към предполагаемото ухо от цялостната рисунка. Той бил обвързан с 1/16 от хеката или 20 ро. Все същият графичен елемент имал формата на рог или друг духов музикален инструмент. Когато чуваме звук или комбинация от звуци, ние ги възприемаме било като приятни, било като неприятни. Така, звукът се оказва, че провокира вкуса на всеки, който проявява предпочитания. С други думи, той изисква докосване и вкус и следователно е комбинация от по по-низши чувства.
  4. Символиката на мисълта  се подсказвала от веждата. Количествените ù измерения са 1/8 от хеката или 40 ро. Ние често използваме веждите за да изразим мисли. Тази част на лицето е най-близко до челото, което асоциираме с мисленето. Повдигаме веждите, когато изразяваме изненада, например: мисъл = докосване + вкус + слух. Мисленето се приемало като потиснат звук. Езикът, на който мислим, е като „докосването” на мускул, който произвежда глас. И разбира се – имаме „вкус” към различните видове мисли.
  5. Символиката на зрението  напълно естествено се свързвала със способността за възприемане на образи или с формирането на усет за светлината. Като стойност се представяла с 1/4 от хеката или 80 ро. Кръгът се свързвал със зеницата на окото.
  6. Символиката на обонянието  била свързвана с тегло, равно на 1/2 от хекат или 160 ро. Представящият графичен елемент сочел към носа. Дори самият той изглеждал като нос.

Тази концепция за отделните тежести, които имали елементите от Окото на Хор, символизиращи човешките усещания и мисъл, носела известна особеност. Така, ако се съберат отделните дроби се получава сумата 63/64. Оказва се, че до пълната цялост липсва 1/64. Тя била определена за духа или магията.

Освен символната натовареност на компонентите от Окото на Хор съществува и още едно интересно тълкувание, свързано с тях.

Дясното Око на Хор съответства на конкретната фактическа информация, управлявана от лявото полукълбо на мозъка. То борави с думи, букви и числа, които се използват при изразяването на мисли. Пак то подхожда към вселената от гледната точка на мъжкия начин на мислене.

Лявото око символизира абстрактната естетическа информация, управлявана от дясното полукълбо на мозъка. То борави с езотерични мисли и чувства и е олицетворение на интуицията. Ние използваме лявото око, което е ориентирано към женското начало.

Напълно естествено, митовете за Хор се преплитали с историята на древен Египет, поради което днес се оказва трудно да се разграничи къде завършва измислицата и къде започва истината за случилото се през вековете.

В същото време символиката, която имат отделните компоненти на Окото на Хор и единицата мярка хекат, дадена на окото, показват един исконен стремеж към познание и възприемане на човешката вселена с всички известни на човечеството сетива.

Всевиждащото Око на Хор пазело живите от зло и болести, а на мъртвите осигурявало прераждането на душите им в подземния свят. То било символ, чиято история се е пренесла до съвременния живот с много мистика, иносказателност и философски размисъл.

Днес Окото на Хор може да бъде открито на много святи и важни за хората места – места като храмовете, които са свързани с вярата, толкова необходима в живота на хората.

Присъства вградено в паметници и документи, които остават за идните поколения

Има го и изсечено на монети, и вмъкнато в банкноти, тоест в знаците, които дават власт, свобода  и сигурност.

Окото на Хор е и знак, който масоните ползват при своите ритуали и до днес. То е един своеобразен символ на божественото начало, което с присъствието си ни напомня за вярата в самите нас, за всичките усилия, които човечеството е вложило, за да доживее до днешния ден без да загине, за онова, което дължим на всички хора от миналото, чиито знания и опит са стигнали до нас и които сме длъжни да предадем на бъдещите поколения – включително и оставяйки им символи, които да ги закрилят и да им дават увереност в житейския път.

 

Ползвани източници:

„Всевиждащото око на Хор пази от зло и болести”, в. „Атака”, бр.46, 2005.

„Хор”, в: http://oceansoul.truden.com/Hor.htm

 

Брат Г. М., Заместник майстор на ложа “Окото на Хор”

 

 

 

към начало