.

Ложа „Тракия“

Годишник на ОВЛБ, 2009-2010

 

Настоящият градеж няма претенции за изчерпателно проучване на историята и етимологията на името „Тракия”. С него ще се опитам да направя само някои аналогии между духовността на Тракия и тази на нашето братство.

Тракия е име с финикийски произход и идва от думата „Ракхива”, която е имала смисъл на:

духовно пространство между небето и земята: от „ра” – „слънце”, „светлина”, и „кхва” – „пространство”, „небесна твърд”, която се състои от цялата скала – основния камък, намиращ се между физическото и Божественото.

 

В европейската и световна историческа, културна и духовна памет Тракия е земята, родила богоподобни личности, една от които е Орфей – създателят, архитектът на хилядолетна религия, обединяваща и освобождаваща, градяща мостове между слънчевото божество Аполон и мистично възкръсващия Дионис, между Светлината и тъмата.

Орфизмът оставя на човечеството възможността да съедини външното и вътрешното, идеята за трите царства и доктрината за безсмъртието – тоест, „възкресението”. Той учи:

„Посветен не означава защитен.”

И утвърждава нямащата аналог по тези земи от онова време духовна традиция на траките – да не носят в себе си страх от смъртта, да я приемат като едно ново начало.

Орфей оставя в Тракия и Родопите няколко големи духовни средища – храмове, в които проповядват, обучават и служат негови последователи, съхранили за вековете знания, на свой ред са превърнали се в основа на много езотерични школи.

Съградил крепостта на тракийската духовност, Орфей завещава на поколенията трайни нейни ориентири:

  • стремеж към култивиране на съвършенство,
  • отхвърляне на робството (!),
  • осъзнаване и поддържане на активното вътрешно начало (известното съсредоточаване върху повелята: „Опознай себе си”),
  • приемането на разрушението и възкресението като един вечен кръговрат на движението във Всемира.

Името „Орфей” в превод от финикийски (защото такъв е неговият произход) се свързва с „aour” – „светлина”, и „rofhae” – „лекуване”, тоест Орфей е означавало „лекуващ със светлина”.

Със светлина ще да е лекувал и Иисус, защото „Йешуа” в буквален смисъл означава същото. По такъв начин може да се приеме, че в името на Орфей са кодирани две тайни: еманация на светлината и силата на посвещението.

В учението на Орфей, чрез посвещението, получавано по време на мистериите, се осъществявало единството на човека с Бога. Все по такъв начин Царят-жрец, преминал през всички степени на борба със себе си, тоест чрез самоусъвършенстване, се доближавал до божественото. А след смъртта си ставал Бог.

Седемструнната лира на Орфей олицетворявала света. Седемте струни представлявали символи на седем духовни нива. Седем планети определяли астрологично битието ни и – може би – не случайно в Соломоновия храм имало седмосвещник с формата на лира, като всяка светлинка съответствала на полетата на телата ни: физическо, етерно, астрално, ментално, идейно, причинно и духовно. Всяко едно от тях съответствало на седемте състояния на човешката душа, чрез преминаването през които тя следвало да се издигне от егоистичното до алтруистичното начало.

Със седемструнната си лира Орфей укротявал змията на страстта, плахостта на заека, лъва на тщеславието и властника у човека.

Силата на това учение за съвършенството била огромна и довела до появата на територията на днешна България на около 10 500 гробници-храмове – концентрация, нямаща аналог по света.

Там, където има храм, има олтар. А там, където има олтар, има стремеж към съвършенство чрез обред и ритуал. И понеже всичко това се намирало в под-могилното пространство, подтекстът бил:

 

всичко, което съществува на земята е огледално отражение на небето.

 

Тези храмове са изграждани от човека за човека, изминал дългия път към съвършенството и слял се с богочовека – „хероса”, изобразяван във фигурата на Тракийския конник. Той се явявал израз на триединството: природа, човек, божество.

Софокъл казва:

Траките са били ‘свещен народ’. Своето знание те са предавали устно само на посветените в техните храмове, съпътствано от тракийските мистерии, които били предназначени само за тесен кръг мъже.”

Едни от най-изтъкнатите измежду тях били митичният певец Музей и синът му Евмолп, основателят на рода на евмолпидите – известните потомствени жреци на елевзинските мистерии; реални земни хора, превърнали се в мит, в легенда, но преди това осъществили духовното учение на Орфей.

Нека сега затворим очи и се опитаме да се пренесем в далечната античност, в обществото на този тесен кръг мъже и в атмосферата на техните мистерии. Дали всичко това не би ни дало усещането, че се потапяме в атмосфера, добре позната ни от нашите храмове?

 

Брат Р. Р., Оратор на ложа „Тракия”

 

към начало