.

Покой и спокойствие за ОВЛБ ще има, когато се промени ценностната система на българина

 

 Георги Крумов, Стар Велик майстор на ОВЛБ, Велик майстор на Велика ложа на България (нова)

 

Интервю на У брат Любчо Иванов, главен редактор на Бюлетин на ОВЛБ

Бюлетин на ОВЛБ, януари 2017 г.

 

 

НУ братко Георги, да се върнем четвърт век назад в историята на българското масонство, в годините на неговото възобновяване след закриването на Великата ложа на България (1917) през 1940 г. и от първо лице да ни разкажеш как се разви началото на последващите събитията тогава и кои бяха главните действащи лица на новоткритата българска историческа масонска сцена?

През 1991 г. работех като изпълнителен директор в „Минтекс Корпорейшан САЩ”, която развиваше доста успешен бизнес в България. По същото време бях започнал да диверсифицирам бизнеса, като за целта започнах изграждането на различни фирми. В една от тези фирми работеше като изпълнителен директор нашият брат Б. К. Няколко пъти получавах от него молба да се срещна с бизнесмена от Югославия М.  Л. , които срещи не успях да осъществя поради пътуванията си в чужбина и натоварения си график. Молбата за среща идваше чрез адвокат Р. Ц. , посредством В. Ж. Заинтересувах се от интереса за среща на този бизнесмен и реших да го проуча. В друга създадена от мене фирма бях привлякъл като изпълнителен директор К.  К.  Чрез него се свързах с представителя на фирма К.  в Белград К. Т. , от които получих информация, че М. Л. му е познат, сериозен бизнесмен и са работили съвместно. Обясних му желанието на този бизнесмен да се свърже с мен, при което той предложи да го покани на среща при него за да разбере на какво се дължи интереса му. На срещата той го е попитал защо иска да се среща с шефа му Георги Крумов.  При това развитие на събитията М. Л. е много впечатлен и моли К.  Т.  да се свърже директно с мен и да настоява за бърза среща. След разговора с К.  Т. аз реших да се видя с М., запалих колата и след три часа пиехме кафе в Белград.

Голямо бе учудването ми когато вместо да започне разговор за някакво бизнес начинание М. подхвана разговора за възстановяване на масонството в България. Трябва да кажа, че единствения ми допир с масонство бе в Куба, където съм срещал масони и съм водил разговори с тях. Бих казал, че даже в началото на разговора бях раздразнен, че ми губят времето с безмислени разговори. Предложението му бе аз да бъда първия българин приет за масон в Югославия и след това под мое ръководство да бъде възстановено масонството в България. Обещах да помисля и до една седмица да дам отговор на предложението.

 

Много интересно и широко неизвестно в голямата си част досега. Какво стана по-нататък?

Връщайки се в България се обърнах към единствения човек на когото имах доверие и който можеше да ме просветли на тема масонство въобще – академик Илчо Димитров (те бяха съученици с баща ми от първи клас и неразделни приятели до края). След като му обясних за какво искам да говорим, той ми насрочи среща след три дни в тях. На срещата, за която той се беше подготвил, ми изнесе тричасова лекция за това какво е масонство и има ли смисъл от него. Посъветва ме да приема предложението и като потвърждение за правилността на решението ми предложи да ми помага И. И. , който впоследствие стана и първия Велик оратор на Великата ложа на България. Обадих се на М. Л. , приех предложението му и след две седмици бях приет за масон в Белград.

След това започна едно постоянно пътуване до Белград, където лично водех всеки един от българите, желаещи да станат масони. В края на 1991 г. видяхме, че този процес е бавен и труден, и помолихме братята от Югославия да дойдат в България и на място да направим прием на повече хора. През февруари 1992 г. група братя от Югославия дойдоха в България и в курорта Боровец, в продължение на три дни приехме достатъчно българи за масони, и след като имахме достатъчно членове, бе внесена Светлина в трите български ложи, които да работят под защитата на Великата ложа на Югославия. След това продължихме приема на братя като ги водехме за прием в Белград. През есента на 1992 г. Великият майстор на Югославия – НУ брат Зоран Ненезич бе поканен от няколко велики ложи на Америка да уважи с присъствието си техни чествания, едно от които беше честването на 148-годишнината от основаването на Великата ложа на Калифорния. Той предложи аз също да се включа в това мероприятие, и там да предложим Великата ложа на Калифорния да внесе Светлина във Велика ложа на България. За целта аз и брат Д. М. се присъединихме към НУ брат Зоран Ненезич в Ню Йорк. От там заминахме за Сан Франциско, за да участваме в честването на годишнината на Великата ложа на Калифорния. След проведените разговори ни бе казано, че окончателния отговор ще ни бъде даден в масонския храм в Лос Анжелис, където брат Д. М.  откриваше своя изложба. След откриването на изложбата имаше коктейл, на който братята американски масони ни казаха, че според тях Светлина във Великата ложа на България трябва да бъде внесена от Великата ложа на Югославия. Съгласихме се с техните аргументи и ги уведомихме, че скоро ще получат покана.

 

И как се развиха събитията?

След завръщането си от Америка и след получаването на искане от трите български ложи за отделяне в самостоятелна велика ложа, НУ брат Зоран Ненезич уведоми всички велики ложи, че Великата ложа на Югославия ще внесе светлина във Великата ложа на България. След изчакване на нужния срок за отговор от другите велики ложи и след като не се получи възражение от никоя от тях, бе определена датата 5 декември 1992 г. за внасяне на Светлина във Великата ложа на България. Ние предприехме всички организационни стъпки за осигуряване на предстоящото мероприятие – осигурихме зала в японския хотел за коктейла, зала за провеждане на ритуал и изпратихме покани до всички вестници, телевизии и други държавни институции. Два дена преди 5 декември НУ брат Зоран Ненезич ме уведоми, че са получили официално писмо, с което американските братя препоръчват да не се внася Светлина в България, защото същото намерение имат братя, работещи и приети по поръчителството на брат Иван Войнов – Обединени велики ложи на Германия (ОВЛГ). След няколко часови дебати Сановният съвет на Великата ложа на Югославия реши да изпълни обещанието си и да внесе Светлина във Великата ложа на България, въпреки негативните последствия за своето бъдеще. На 5 декември 1992 г. НУ Зоран Ненезич внесе Светлина във Великата ложа на България като ритуала се проведе в заседателната зала на „Балканкар” (брат Н. Т. бе избран за Заместник-велик майстор).

 

С какво се характеризираше първоначалното укрепване на структурите на възродената ВЛБ?

Конституция на Великата ложа на България бе написана преди внасянето на Светлина, както и необходимите ритуали на български език, въпреки това разполагахме с много малко масонска литература. Имаше огромен ентусиазъм, работеше се много, информацията се предаваше устно и всичко се основаваше на лични контакти. През 1994 г. внасях Светлина в първата ложа извън София – „Черноморски приятели” – Варна. Започна работа по създаване на ложи в другите големи градове. За съжаление, количественото разрастване на братята изпревари тяхното качествено израстване.

 

Какво стоеше в основата и как изглеждаха проявите на първите „противоречия” между ВЛЮ и далите й Светлина две години преди това Обединени велики ложи на Германия, оказало влияние в двустранните отношения между тях и новоинсталираната ВЛБ, начело с теб?

Първото и единствено противоречие между Великата ложа на Югославия и Обединените велики ложи на Германия бе, че въпреки писмено изказаните възражения от страна на американските и германските масони да не се внася светлина във ВЛБ, ВЛЮ внесе такава. До месец ноември 1992 г. ВЛЮ бе в отлични отношения с всички велики ложи, да не забравяме, че когато е основана ВЛЮ държавата Югославия все още съществува в цялостния си вид. След като внесе светлина на ВЛБ, ВЛЮ получи с дата 23 май 1993 г. писмо от ОВЛГ, с което се уведомяваше световното масонство, че от този момент носител на светлината внесена от ОВЛГ е регулярната Велика ложа на Югославия, с Велик майстор Драган Танасич.

 

Какво ще кажеш през мъдростта на времето, но в името на масонската истина, за случилото се и последващите събития на Първия велик събор на ВЛБ през м. ноември 1994 г. и Извънредния велик събор през м. март на следващата година, който ти, в съответствие със своите законови пълномощия, закриваш и напускаш заедно с част от участниците в него?

През периода 5 декември 1992 г. до ноември 1994 г. членовете на ВЛБ се увеличиха многократно. За това през ноември 1994 г. решихме да проведем отчетно конференция на ВЛБ, на която да бъдат разгледани много наболели въпроси във връзка с бъдещата ѝ дейност. Срещата трябваше да се проведе в манастирския комплекс „Св. Кирик” до Пловдив. За съжаление организаторът брат М. С.  бе организирал идеално всичко, с изключение на зала, където да проведем ритуалната си работа. Затова беше решено конференцията да се проведе през месец март 1995 г. Част от братята решиха тази конференцията да бъде превърната от отчетна в отчетно-изборна, въпреки, че това противоречеше на действащата Конституция на ВЛБ. За това, когато профанският дух навлезе в храма където се провеждаше конференцията, аз я закрих, като предупредих братята, че всички следващи действия от тяхна страна ще бъдат ирегулярни[1]. Прочетох им и писмо от Великият майстор на Югославия с което той ги предупреждаваше за същото. Въпреки това след моето излизане В. Ж.  запалва със запалка свещите и така бива избран Иван Ставрев за Велик майстор. За това действие аз суспендирах всички участвали в ирегулярната конференция. Когато разбраха, че избора е не легитимен и никой не ги признава, цялата суспендирана група се присъедини към братята, членуващи в Германия. Показателен е факта, че суспендираната група бе приета като странстващи братя със степените които са получили във ВЛБ. По този начин отговарям и на следващия ти въпрос, защото така наречената германска линия към 1997 г. са над 85% от членове отлъчени от ВЛБ. За същото говори и факта, че по голямата част от офицерите на образуваната Велика ложа от Германия са били членове на ВЛБ, като започнем с Иван Ставрев.

 

И към накрая: през какви твои лични човешки чувства премина целият този масонски катарзис на възобновеното българско масонство и днес тези чувства намериха ли покой в теб при състоянието на регулярната ОВЛБ, в чиято работа участваш активно?

Простил съм, но не съм забравил. Покой и спокойствие за ОВЛБ ще има, когато се промени ценностната система на българина, защото ние сме част от това общество.

Какво ще пожелаеш на настоящите и бъдещите български масони?

Никога да не им се налага да преминат през това, през което преминах аз, да пазят единството на ОВЛБ и Светлината в душите си!

 

* * * 

Визитка:

НУ брат Георги Иванов Крумов е роден на 6 септември 1959 г. в град Дупница. От 1966 г. живее в София, където завършва основното си образование в елитната за времето си Осма гимназия. Висшето си образование завършва във ВИИ „Карл Маркс”, през 1983 г. със специалност „Външно търговско счетоводство”. През същата година постъпва на работа в Главно инженерно управление към Министерство на външната търговия. През 1986-1987 г. е началник на Финансова административна служба на представителството на Главно инженерно управление в Куба. От 1988 г. до началото на 1990 г. работи в Стопанско обединение „Програмни продукти и системи” като директор финансиране и последствие – вице-президент по финансовите въпроси. От 1990 г. до 1992 г. е изпълнителен директор на филиала на „Минтекс Корпорейшан САЩ” в България. От 1992 г. до 2006 г. е изпълнителен директор на ЕТ-Минтекс, а от 2006 г. е изпълнителен директор на „Свети Георги ризорт енд спа” АД.

НУ брат Георги Крумов е първият българин, посветен и приет в масонството като член на ложа „Побратим” – Ориент Белград, в състава на Велика ложа „Югославия” (ВЛЮ) през м. май 1991 г. От тогава до 5 декември 1992 г. (внасянето на светлина във Великата ложа на България) е поръчител на всички българи приети като членове на Великата ложа на Югославия. От февруари 1992 г. до 5 декември 1992 г. е старейшина на ложа „Сговор“ (Б.Ред. по-късно „Сговор 92″) , работеща под защитата на Великата ложа на Югославия. От 5 декември 1992 г. до месец юни 1996 г. е Велик майстор на Великата ложа на България.

[1] Нерегулярен спътник (на английски: irregular, понякога се използва ирегулярен) е естествен спътник на планета, чието движение се отличава от общите правила. (Бел. ред.)

 

към начало