.

И ако сме правили грешки, дано тези, които идват след нас да ни ги простят

 

Янко БоневСтар Велик майстор на ОВЛБ, Велик майстор на ВЛБ (1997–2001 г.)

 

Интервю на У брат Любчо Иванов, главен редактор на Бюлетин на ОВЛБ,

март 2017 г.

 

 НУ братко Янко, нека се обърнем към началото на възстановяването на българското масонство след 1990 г. и да ни разкажеш как попадна в този исторически възобновителен процес и кое ти е оставило най-трайни дири в съзнанието, и най-вълнуващи мигове в душата ти от периода до избирането ти за Велик майстор на Великата ложа на България ?

Вълнуващо, с неочаквано негативни изживявания в последствие. Годината бе 1994, бях демотивиран и реших, че нямам място в такава среда. След разговор с Великия майстор – НУ брат Георги Крумов останах, въпреки всичко, което се случваше с надеждата, че нещата ще се оправят. Сега си давам сметка какъв наивен възрожденски оптимист съм бил.

Попадайки в мътните води на взаимоотношенията тогава между братята, все пак донякъде успяхме да внесем хармония. Майстор на ложата ни бе У брат С.  Я. След разцеплението при нас, като че ли се създаде по-приятна атмосфера.

 

Какви са твоите спомени и оценка за събитията, които се развиха на Извънредния велик събор през м. март. 1995 г., за настъпилото на него разцепление и за самообявяването на отцепилите се братя за членове на „истинската” Велика ложа на ССПЗ на България с Велик майстор, вече покойния, Бог да го прости, НУ брат Иван Ставрев?

Един ирегулярен акт с намеса на външни фактори. Сега го отдавам и на грешна представа за писаните и неписани закони на масонството. Великият майстор на Великата ложа-майка на Югославия с официално писмо нарече това „детски болести в масонството”.  Светлината остана при НУ Велик майстор – брат Георги Крумов.

 

А как се стигна до твоя избор за Велик майстор от братята от възстановената в края на 1992 г. Велика ложа на България по линия на Великата ложа „Югославия”, които не се отделиха в края на 1995 г., както направиха братята, които обявиха втора Велика ложа на ССПЗ на България, начело с НУ брат Иван Ставрев?

На Редовно общо отчетно-изборно събрание, след отвода на НУ Велик майстор – брат Стоян Райчевски. Брат Стоян Райчевски и тогава и сега си остава личност, уважавана не само от мен. Кандидатирах се за Велик майстор, за да не бъде употребен авторитетът му в онези сложни времена на съзряване. До ден днешен си давам сметка, каква смелост и масонска доблест изискваше тази постъпка от негова страна да даде съгласието си да оглави Великата ложа на България. Това стана на извънредно Общо събрание, свикано по желание на НУ Велик майстор – брат Георги Крумов.

 

Каква беше съдбата на тази втора Велика ложа на ССПЗ на България?

Съдбата е известна на всички. Двете регулярни Велики ложи се обединиха след избора на НУ брат Борислав Сарандев.

 

Всъщност, разкажи повече и за така наречената „втора” линия на възобновяването на българското масонство – по линия на Великата ложа на Старите, свободни и приети зидари (ВЛССПЗ) на Германия, която се развива и малко преди избирането ти за Велик майстор на Великата ложа на България се стига до успешното инсталиране на ВЛССПЗ на България, начело с избрания през септември същата година за неин Велик майстор – НУ брат Иван Ставрев?

Не ми се говори на тази тема, но си спомням, че в един разговор с НУ брат Клаус Хорнефер той ми зададе следния въпрос: “Сгрешихме ли, че внесохме светлина в България?”. Помислих и отговорих следното: “Ако отговорът ми трябва да е по масонските канони – да, сгрешихте, но ако отговора ми е емоционален, не, не сгрешихте.” Тогава на свой ред го попитах: “Сгреших ли, че пазих Светлината дадена ни от Великата ложа на Югославия?”. Той се усмихна без да ми даде отговор и влязохме в ложата. На излизане той ме хвана под ръка и двамата се обърнахме към Изтока, а там стоеше НУ брат Борислав Сарандев. И така… Това съм го запомнил. Старая се да помня добрите неща. НУ Стар велик майстор на ОВЛГ – брат Клаус е масон за пример, уважаван и почитан не само от българското масонство.

 

И докато двете линии на възобновяване на българското масонство правите организационни усилия за укрепването на своите редици, се случва и онова твое участие, доколкото ми е известно през лятото на 2000 г. на Годишната конференция на ложа „Алпина”, когато на вашата делегация се загатва и от отговорния представител на конференцията от Обединената велика ложа на Англия, че масонството в България първо трябва да се консолидира и едва след обединението може да очаква признание от тях?

Ще ти отговоря, като ти разкажа за една според мен много важна среща в исторически план.  След признанието, което получихме на Великата ложа на Канзас с разменени Велики представители, от наша страна – У брат Р. Й. , последва и това на ВЛ „Алпина” на Швейцария. По тяхна покана беше участието ни в Годишната конференция на „Алпина” в гр. Лугано. В делегацията включих Великия секретар – ВУ брат В.  Д.  и Асистент-великия секретар – МУ брат Михаил Димитров – ерудит с международен опит. Пристигнахме в хотел „Лидо”, в който бяха и останалите официални гости с намерението да отпочинем от пътя и да се приготвим за мероприятията на следващия ден, когато с изненада открих, че същата тази вечер трябва да присъствам на вечеря с Великия майстор в сграда, където бе храма на ложа „Доверие”.  Пристигнах с малко закъснение, придружен от дъщеря ми Деяна. Посрещна ни бъдещият наш голям приятел ВМ на ВЛ „Алпина” на Швейцария, НУ брат Жан-Жак Суние, светла му памет. Не познавах никой, но приятелската атмосфера се усещаше във въздуха. Всеки се радваше да види и се запознае с другите присъстващи. До нас се приближи един от гостите, който се представи и това беше ВУ брат Джеймс Даниел – Велик секретар на Обединената велика ложа на Англия. Веднага след запознанството ни започна да ми задава конкретни въпроси за работата на Великата ложа на България, за чиито регулярен произход бе предварително информиран. Отговорих изчерпателно на всички негови въпроси, включително и на въпроса дали работим по създаване на Върховен съвет. Отговорих, че никога не съм мислил за създаването на такъв и че основен наш приоритет е укрепването на синьото масонство. Той отговори одобрително и потвърди недвусмислено, че това е правилния път. Засегна се и темата за втората внесена Светлина. Отговорих, че не знам по какви правила е станало това. Даде ми да разбера, че искане за признание има от ВЛССПЗБ и поиска моето становише за евентуално бъдещо обединение. С добронамерен тон препоръча, че ако това се случи трябва да се промени името. Нито тогава, нито по-късно някой ми е поставял, каквито и да било условия, за да получим признание от ОВЛА. Отговорът ми бе, че ще бъда най-щастливия Велик майстор, ако докрая на моя мандат в България се установи единно регулярно масонство.

На края на нашия разговор той ми съобщи, че ще ми изпрати лично формуляр за искане на признание от ОВЛА, който трябва да попълня и че настоящия ни разговор е бил важната част, а всичко останало е просто въпрос на кореспонденция. С това разговорът ни приключи.

На другия ден той се запозна с брат Мишо Димитров, който му предаде преведените от него ритуали „Емюлейшън” и с брат В. Д., който се чувстваше в свои води, защото заслугата за връзките ни с „Алпина” беше негова. Подкрепата на ВЛ „Алпина” беше много ценна за „осиротялата“ ВЛБ, тъй като нито нашата ложа-майка – Великата Ложа на Югославия, нито Ориентът Югославия вече съществуваха.

Прибрахме се в България и не след дълго получихме и признанието на Великата ложа на Илинойс, с разменени представители – от наша страна, това бе ВУ брат Р. А. И така, след тези три признания от авторитетни велики ложи, регулярността на ВЛБ не подлежеше на никакви съмнения. Това бе награда за положения труд. Не след дълго в секретариата на ВЛ се получи и писмо от Великия секретар на ОВЛА – ВУ брат Джеймс Даниел с формуляра за искане на признание. Обръщението в писмото бе все още Dear Sir, за обръщението Dear Brother трябваше търпеливо да изчакаме. Търпението е основна добродетел в масонството.

 

Това ли тласна процеса на консолидация на българско масонско пространство, което доведе до ритуала за на 14 юни 2003 г., признанието, което Обединета велика ложа на Англия даде на ВЛССПЗ на България на 10 март 2004 г. преди Общото събрание на 26 ноември 2004 г. , когато в неговия ход ВЛССПЗ на България бе преименувана в Обединена велика ложа на България? И би ли хвърлил малко повече фокусираща светлина върху фактите, че около две години преди преименуването на двете обединяващи се практически велики ложи в Обединена велика ложа на България (ОВЛБ), още около 2001 г. масонски исторически източници сочат за Велик майстор НУ брат Борислав Сарандев, а теб – за Заместник-велик майстор, като в хода на Общото отчетно изборно събрание на 26 ноември 2004 г., кръстник на ОВЛБ, НУ брат Борислав Сарандев става първи неин Велик майстор, а в хода на състоялия се избор по време на същото събрание за Велик майстор е избран НУ брат Петьо Пенков?

Скъпи братко Любчо, не бива да бъркаме консолидация с обединение. В България случаят бе безпрецедентен. В бивша Югославия е създадена ВЛ с регулярно внесена Светлина от ОВЛГ с Велик майстор – НУ брат Ернст Валтер. Това е регулярната Велика ложа, която внася Светлина на Великата ложа на България по установения ред през 1992. По неизяснени обстоятелства ОВЛГ с Велик майстор – НУ брат Райнер Шике внася втора Светлина на ВЛССПЗБ. Защо е станало това, за мен отговор няма и до днес.

Единното регулярно масонство, за което мечтаех, можеше да се случи само чрез акт на обединение на равноправна основа и то при положение, че се суспендира основна точка в Конституцията на ВЛБ, която гласи „недопускане на друга масонска власт на територията на дадената юрисдикция“.

Решението за Консолидацията на масонското пространство в България взехме след обединението на Общо събрание, като този процес продължава и до днес чрез одобрен Ритуал за регуляризация. А преименуването на Великата ложа бе задължително съгласно споразумителния протокол подписан от мен и НУ брат Борислав Сарандев, и по съвет на ОВЛА. Съгласно този протокол променихме и Конституцията. Името Обединена велика ложа на България бе запазено в съда и изчаквахме подходящ момент, когато промяната на името да се случи по взаимно съгласие. Така че, НУ брат Борислав Сарандев е първият Велик майстор на единното регулярно масонство в България, след акта за обединение по взаимно съгласие и според обединителния протокол. Това се случи на 26 април 2001 г, нормално беше името ВЛБ да стане ОВЛБ.

Още на първата среща с ВМ на ВЛССПЗБ – НУ брат Борислав Сарандев, осъществена от моя стар приятел МУ брат А. А., се разбрахме, че Великия майстор на бъдещото обединение ще е Борислав Сарандев. Това беше мое предложение, след което започнаха другите уточнения. Нямаше как да има двама велики майстори и за мен не беше проблем да отстъпя и да стана негов Заместник-велик майстор, въпреки че бях избран за втори тригодишен мандат. Като Заместник-велик майстор имах възможността да пазя неговия гръб и искрено да се радвам на неговата работа в двата ни мандата. Просто съдбата ни събра и до ден днешен сме добри приятели, които взаимно се радват когато са заедно. Имахме някои различия, но те бързо се изглаждаха. Той се оказа един много успешен Велик майстор.

Избора за следващ Велик майстор да бъде НУ брат Петьо Пенков стана по желание на двама ни, една година преди приключване на нашия мандат. Той бе номиниран и избран с голямо болшинство. Същото се случи и за промяната на името на Великата ложа. Вече казах от какво бе продиктувано. Забавянето на промяната му беше по стратегически причини и то се случи по естествен път на поредното Общо събрание, когато бе избран и НУ брат Петьо Пенков за Велик майстор на ОВЛБ.

Като прелюдия на това Обединение е състоялата се международна среща на Великите секретари, на която присъства Старият велик секретар на ВЛ на Турция – ВУ брат Халюк Санвер, светла му памет. По негова информация в последствие, там се повдига въпроса за съществуващите две регулярно създадени Велики ложи на територията на България.

В Русе пък се състоя среща разговор с Великия секретар на Националната велика ложа на Румъния – ВУ брат Маноле Йосипер, който посети ритуал на Ложа „Балканска звезда”, без да имаме признание, но носеше със себе си писмо от НУ Бр Жан-Жак Суние („Алпина”), като негов представител. Поводът на срещата с ВУ брат Йосипер беше евентуално обединение. В разговора изразих тревогата си относно слухове за създаване на Върховен съвет от страна на ВЛССПЗБ. Превеждаше ми на румънски език брат М. П. Считах, че това ще внесе още едно недоразумение в Ориента България, след внасянето на втората светлина. ВЛССПЗБ не беше извървяла дори и три години от създаването си. Такава тревога е изразила и Ложата-майка ОВЛГ, както по-късно разбрах.

Друга важна предпоставка, бе и поисканата среща с мен от страна на ОВЛГ. Отзовах се на срещата, която се състоя на сутринта, след избора на брат Борислав Сарандев за Велик майстор. Разговорът беше с МУ брат Майкъл Кунце, личен представител на Великия майстор на ОВЛГ – НУ брат Алфред Коска. Срещата протече много дружелюбно. От страна на ВЛБ присъстваха ВУ брат В. Д. и ВУ брат Любомир Пармаков. МУ брат Майкъл Кунце ми съобщи, че този поискан от него разговор е със съгласието на новоизбраният Велик майстор на ВЛССПЗБ и също така със съгласието на НУ ВМ на ОВЛГ – НУ Бр Алфред Коска. Никакви условности нямаше, разбрахме се, че ще започнем разговори за едно бъдещо обединение на равностойни начала с тяхното посредничество.

 

Междувременно масонската историческа памет сочи, че на 22 март 2001 г. недоволни и неудовлетворени приспани ложи от състава на ВЛССПЗ на България свикват Извънредно общо събрание и официализират повторно разцепление в новото българско масонство, като вземат решение за самоинсталиране отново на ВЛССПЗ на България, което име фигурира в първата регистрация на оригиналната ВЛССПЗБ?

Относно разцеплението се налага да направя едно уточнение, което съм го казвал и друг път. Срещата която поисках с новоизбрания Велик майстор стана по негово съгласие. Такава среща нямаше да се състои, ако той не бе взел мъдрото решение да отложи във времето инсталирането на Върховен съвет на ВЛССПЗБ и аз нямаше да се съглася на Обединение. Това щеше да е грешка с непоправими последствия за младото българско регулярно масонство, особено след разговора с Великия секретар на ОВЛА, за който вече споменах.

Разцеплението и непризнаването на избора на НУ брат Борислав Сарандев целеше само едно – подписване съгласие за инсталиране на Върховен съвет към самопровъзгласилата се за оригинална Велика ложа на ССПЗБ. Това е и причината, този хибридно създаден Върховен съвет да създава проблеми и лош имидж на регулярното масонство, размивайки истинските му стойности пред обществото.  То не бяха снимки по вестниците, интервюта, заглавия от типа „Масон №1 в света посети България“ и куп други изяви. Издаваха се исторически книги с компилативен характер, обявявайки ВЛБ за парамасонска организация. Стигна се дотам, да се срамуваш да наречеш себе си масон пред обществеността. Тази излишна показност с времето отшумя. Като че ли, започнахме да осъзнаваме грешките от миналото и да чуваме Божествената песен на Вселената, която звучи само в тишината на нашия духовен храм, тайнство неприсъщо за Алековия герой.

 

Има ли масонски имена, които през тези бурни и превратни години са оставили в теб дълбоко впечатление на мъдри и последователни масони, стоящи високо над профанските страсти в своята просветителска работа в нашата обща духовна работилница?

Има разбира се такива имена, между тях са братята Халюк Санвер, Жан-Жак Суние, Майкъл Кунце, Майкъл Купър, Томас Джаксън, Хаим Гел и всички други, от които съм черпил познание. Учил съм се, защото постоянно съм питал в разговори предимно на масонска тема. Но най-много съвети за морални ценности съм получавал от ВУ брат Т. М., мой приятел откакто се помня. Уча се и от по-младите, на които искрено се радвам и надявам. Това което ме прави щастлив е, че моята мечта за единно регулярно масонство в България се сбъдва и ще добива все по-интелектуален и духовен облик в бъдещето.

Щастлив съм също да подчертая, колко важна е приемствеността и добрия тон между Старите и настоящи Велики майстори, които запазихме през годините и до този момент. Ние останахме приятели, въпреки всичко.

 

Да те попитам, на какво се дължеше явното ти удовлетворение, което не скри след финализирането на по-скорошните обединителни процеси в българското масонство, които триумфираха достойно на 20 юни 2015 г. и получиха признанието на световното регулярно масонство?

Това бе короната на един процес, започнал, както вече казах, след обединението на двете регулярни Велики ложи. Това решение бе взето още тогава, но много трудно. За целта Великия майстор свика заседание на Великите сановници и Майсторите на ложи. За жалост още не бяха отшумели негативните емоции от разцеплението на ВЛССПЗБ, както и опитите да се разцепи или по-скоро да се унищожи съществуването на ВЛБ. Малко братя бяха узрели за прошка и това беше нормално. Да можеш да прощаваш, както и да поискаш прошка е продукт на осъзнат стремеж към съвършенство, постига се с време по пътя към Светлината.

Решението все пак бе взето и към обединената Велика ложа се присъединиха повече от 200 човека. Ритуалът за регуляризация се състоя в присъствието на ВМ на ОВЛГ – НУ брат Алфред Коска, ВМ на Британските масони в Германия – НУ брат Майкъл Купър, ЗВМ на ВЛССПЗ на Германия – ВУ брат Вили Драх, Великия секретар на ВЛ на Турция – ВУ брат Халюк Санвер и Великият канцлер на ВЛ „Алпина” на Швейцария – ВУ брат Жан-Пиер Дусе, което го узакони като регулярен акт от наша страна. Признати бяха степените и длъжностите на братята до момента на излизане от регулярното пространство.

Същото се случи и при последния ритуал воден от НУ Велик майстор – брат Иван Сариев, който бе още по-тържествен и още по-вълнуващ. Така че, вратите на нашия храм надявам се и занапред ще бъдат отворени за всеки достоен мъж, попаднал в масонски образувания, които са извън веригата на нашето регулярно братство.

 

Имаш ли потребност  на финала да кажеш нещо на днешните и утрешните български масони?

Да бъдат масони, праведни и достойни, да славят Името на Великия архитект на Вселената, да знаят, че когато подпишат клетвата при своя прием, те стават рицари на нашият Закон и който го наруши, дори това да е велик майстор, то той накърнява тяхната чест и достойнство и са длъжни да реагират, защото са свободни зидари, приели по своя свободен избор да спазват и защитават Закона.

Да знаят, че няма по-вредно явление за масонството от това, когато членове на ОВЛБ се опитват да създават втора верига на влияние, основана на профанските страсти за власт в услуга на нечии частни интереси.

Да знаят, че най-големият дар към нашето младо масонство е положения труд по укрепване на духовния храм във всеки един от нас, генетично заложен и завещан от предците на хилядолетната ни история.

И нека не забравяме, че в историята на регулярното масонство в България има три основни дати, не напразно изобразени в Герба на ОВЛБ: 1992 – Внасянето на Светлина в ВЛБ,  1997 – Внасянето на Светлина във ВЛССПЗБ и 2001- годината на нашето Обединение. Това Обединение създаде условията за консолидация на масонското пространство в България, която продължава и до днес и ще продължава в бъдеще за тези, които искат да се включат в нашата братска верига. Надявам се, че в мандата на бъдещия Велик сановен съвет тази дата ще бъде отбелязвана подобаващо. На тази дата се събрахме и си простихме грешките направени през годините на нашето масонско съзряване. И ако сме правили грешки след това, дано тези които идват след нас да ни ги простят.

 

Визитка:

НУ брат Янко Бонев е роден на 7 юни 1945  в град Русе.

Скулптор монументалист, чието име е записано в Енциклопедията за монументално изкуство. Негови монументални творби и в момента са част от градската архитектурна среда на Русе, Благоевград, Добрич, Балчик, както и интериорните пространства на знакови сгради в Столицата (НДК, хотел „Маринела”).   Негови творби са украсявали арт галерии в Париж, Виена, Барселона, Лондон и частни колекции на ценители. През 2013 г. шест от творбите му бяха включени в юбилейната експозиция 300 Години Масонско Изкуство в Библиотеката Музей във Freemason’s Hall Grand Temple в Лондон. По този повод той казва:„За мен бе огромна чест и вълнение, че творбите ми се наредиха до тези на Алфонс Муха и Уилиям Хогарт и че бях единствения жив автор“.

Посветен е в масонството и е приет за член на ложа „Черноморски приятели” – Ориент Варна, в състава на Великата ложа през м. септември 1993 г. Майстор на СЛ „Светлина”, Велик първи надзирател и Велик майстор на ВЛБ.

 

към начало