.

Масонските ценности и обществото

Градеж, изнесен на международната конференция „Бъдещето на човечеството и масонската ценностна система“, Плевен, март 2010 г.

 

 Брат В. Б., Стар майстор на ложа „Свети Йоан”,

 

 Масонските ценности и обществото

Взаимодействието на масонството и обществото е реалност, която не се нуждае от особено доказателство, но поради своята специфика трябва да бъде проследена и в двете посоки. Преди всичко в исторически и конкретно-съдържателен план масонството е обществено явление. Нещо повече, в своя генезис масонството въплъщава обществено значими и непреходни социални ценности изведени в нравствени норми. Безспорно е и делничното въздействие на обществото в реалното битие. Така проследена е очевидна ролята на обществото във взаимодействието с масонството. По-деликатен е въпроса за въздействието на масонството върху обществото в исторически и актуален аспект. В световната история редица обществени проекти са вдъхновени от масонските ценности. Тяхното проследяване поражда противоречиви поуки. Опитът на българското масонство за участие в обществените дела в периода между двете световни войни също е противоречив. Поради това  въздействието на масонството върху обществото следва да се изгражда на базата на масонска постановка на въпроса

Историческият опит многократно е потвърдил правилността на масонския принцип за недопускане на политически, религиозни и етнически въпроси в масонската работа, тъй като те са свързани с възможността за противопоставяне на хората. Изстрадани са и поуките относно присъщия на масонството подход и средства за изява в обществото. Един опит за тяхното систематизиране води до открояване на следните моменти:

  • Присъщото обществено поприще за изява на масонството е гражданското общество. Касае се за общественото пространство между държавата, пазара и обикновеното домакинство, където хората доброволно се обединяват и се заемат с деятелност за постигане на обществено значими цели. Гражданското общество е такава форма на обществото, в която личният интерес и личната сфера на човека са основата на системата от отношения. Частната собственост е материалната субстанция на гражданското общество, а свободата – духовната. Социални регулатори в гражданското общество са правото и моралът, като по-присъща е ролята именно на морала. Заедно с държавните институции в свободното гражданско общество действат освободени от държавна опека организации на гражданите, изразяващи техните интереси. Масонството като нравствена система от ценности и взаимоотношения се родее именно с гражданското общество, съдържа негов минал опит и синтез и се явява като първообраз на желано негово бъдещо състояние.
  • Субектът на масонското влияние върху обществото е масонът в присъщите му граждански роли, а не масонството като организация. Задачата на масонството е да прави масонство, т. е. то е интровертна общност. Затова и главния принос на масонството към обществото е в подкрепата на стремежа на посветилия се към съвършенство. В това се съдържа възможността за извисяване на отделни личности. Същевременно присъщата делнична обществена изява на масона неминуемо е облъчена от масонските ценности, с което те стават по-широко обществено достояние. Това е важно и особено необходимо разграничение за да се спази многолетната традиция и се предпази масонството от изкушението да организира и осъществява обществени проекти.
  • Обектът на масонското въздействие е човекът, а не някакви групови общности. Това е главната отлика от политическия подход, който чрез обособяване и противопоставяне на общности търси реализация на груповия интерес. В този смисъл масонството е насочено от човека към човека, който според древната максима е мярата на всички неща!
  • Присъщи на масонството са обществено значими консолидиращи цели. Те са предпоставка за градежа в обществото като обединяват и мотивират възможно най-широк кръг от хора. Освен това наличието на такива цели осмисля и придава обществена значимост на усилията на личността.
  • Методът на въздействие на масонството е свързан със споделяне на ценности, а не тяхното налагане с принуда. Общественият опит съдържа убедителни доказателства за непригодността на принудата, компрометираща и добронамерени замисли.
  • Най-присъщо средство на масонството е културата като универсален синтетичен обществен феномен. Поради своята хуманна същност и всеобща значимост културата е универсално средство във времето и пространството, изхождащо от и насочено към човека.

Същността на масонския подход  е в това чрез гражданските ролеви превъплъщения на масона да се упражнява позитивно влияние върху отделните личности. Това не изключва и възможността да се предлагат общозначими консенсусни нравствени цели и се експонират актуални масонски ценности в обществото чрез изразните средства на културата.

 

Масонските ценности

са система от нравствени норми синтезирани в историческия опит. Древните задължения определят като първостепенен дълг на масона подчинението на Нравствения закон. Особен интерес представляват нравствените ценности, които имат валидност и в гражданското общество:

  • Свободата е изначална масонска ценност. Не случайно търсещия в предверието на Храма е представен като „свободен човек с добро име”. Впоследствие масонът усвоява разбирането за свободата като отвореност на разума, чувствата и вярата към явленията в живота, освободеност от предразсъдъци и всякакви ограничения на възприемането на другите, обществото и природата. Свободата е най-съкровения човешки идеал, който е и най-пълно проявление на човешката същност. Свободата е изначално присъщо на човека право на отговорен избор! Ето защо в масонството се утвърждава: „Робът се бори за свобода, а свободният за съвършенство!”
  • Толерантността произтича от свободата и е нейното необходимо допълнение за пълнотата на моралния кодекс. След като утвърждава свободата като основополагаща ценност масонството разбира толерантността като отговорност и готовност да зачиташ това право и на другия. Свободата на индивида в обществото свършва там, където започва свободата на другия.
  • Братството се налага от схващането за всички хора като синове на творческия акт на Демиурга (Бог, Разум, Творец или друга представа за Сътворението на света). Братството може да се разглежда и като споделена система от нравствени принципи, която свързва човека със себеподобните. В този смисъл братството е по-дълбока масонска категория от гражданското понятие за равенство. Братството предполага толерантност във възприемането на неизбежните различия. В братското различие се съдържат основанията за допълване и общност на базата на произход, споделени ценности, съвместно участие в градежа.
  • Човеколюбието (хуманизма) е същностна ценност за масонството. Многоаспектна и особено плодотворна е необходимостта от тази ценност за гражданското общество. Тя дава спойката между индивидите, насърчава успяващите и подпомага нуждаещите се във всеки момент. масонството е призвано да компенсира актуалния дефицит на човеколюбие в обществото и което е по-важно да изпълнява своята мисия за възпитанието на човека и човечеството  в човечност.
  • Добротворството е деятелното проявление на масонската ценностна система. То се изразява както по отношение на съпричастност и подпомагане на братята, така и като благотворителност в обществото. Неговото интелектуално предизвикателство е тоста за Деветия час, а едно от материалните проявления – Вдовишката торба.

Изведените пет основополагащи ценности не изчерпват кръга от обществено значимите масонски добродетели, към които следва да се отнесат и такива като смирение, умереност, стремеж към истината, родолюбие, единство в могообразието, почит към сестрите и други. Те достатъчно пълно характеризират обществената валидност както в исторически, така и в актуален план. Нещо повече, те във все по-голяма степен се утвърждават като ценности на днешния и утрешния ден на съвременното общество. Постановката на въпроса за въздействието на масонските ценности върху обществото е необходимо да се базира върху изводите от

 

Опита на българското масонство

В своя исторически път Човечеството винаги се е осланяло на анализа на миналия опит и постановката на бъдещите цели от напредничави личности и социални групи. Беглата ретроспекция в историята на българското масонство в периода между двете световни войни ни дава убедителни образци както на това какво трябва да се прави по отношение общественото въздействие, така и категорични поуки какво не следва да се прави. Позитивния пример е свързан преди всичко с дейността на Възпитателния институт „Заря”, създаден по идея на Димитър Ведър през 1915 г. Негови ръководители са били такива ярки масони и общественици като Ал. Т. Балан, Евтим Спространов, Васил Узунов, Димитър Мишев, проф. Стоян Киркович. В арсенала от публични средства са утвърдени сказки, публикации, преводна литература, енциклопедични издания и др. Една от авторитетните публични личности популяризиращи масонските ценности е проф. Асен Златаров. В началото на 1922 г. в сътрудничество със Стилиян Кутинчев, д-р Димо Тодоров, проф. Александър Балабанов той създава издателство „Акация”, което популяризира натурфилософското четиво и разпространява хуманните и демократични идеи. Макар и немногобройна общност българското масонство издава освен три закрити и четири публични списания, а именно:

– сп. „Свободно мнение” – редактирано от Димитър Мишев

– сп. „Мироглед” – редактирано от Васил Узунов

– сп. „Полет” – издавано от Д. Мишев, Ал. Теодоров-Балан и Р. Маркъм

– сп. „Заря” – редактирано от Васил Узунов

През 20-те и 30-те години на ХХ век под влияние на Франция българското масонство не устоява на изкушението за участие в обществено-политическия живот. Наред с ангажирането с националната кауза се допуска и участие във вътрешни партийни противопоставяния. Много противоречиви поуки се съдържат в раздвоението на българското масонство в отношението му към българското участие в Първата и Втората световна война. Масонството е отстоявало активна позиция срещу съсловните идеологии. Активна и полезна е ролята на Великата ложа във взаимоотношенията на Балканите и преди всичко с Югославия.

Макар че като институция българското масонство да се е въздържало от изразяване на официална позиция по вътрешно и външнополитически въпроси, в определени случаи чрез изяви на отделни братя и в изданията на Великата ложа то е отстоявало мнения по актуални теми. Това е и причината наред с геостратегическите интереси въпреки опитите да не получи признанието на Обединената Велика ложа на Англия. Особено интересни са наблюденията и заключенията на един американски журналист , който живее в България 30 години и активно се изявява в българското масонство – Рувим Маркъм. Според него сложната историческа съдба на българите е формирала бунтовнически традиции. Доминират разрушителните настроения вместо потребните след националните катастрофи сплотеност и съзидание, липсва консенсусна доктрина. Нему принадлежи статията „Убиване на България от българите”. Негова е и мисълта: „Успешният обществен живот се състои от компромиси, от равновесие между противодействащи сили. Когато крайните течения отслабват и великата напредваща струя на умерената средина привлича почти всички творчески сили към себе си, тогава един народ се издига.”

Близостта на българското масонство към народностната традиция и психология го прави податливо на моментни пристрастия. Това поражда противоречие в позицията на масона и гражданина.

 

Днес е актуална постановката на въпроса за масонската ценностна система и бъдещето на човечеството? Масонството е не само исторически синтез на обществено значими непреходни ценности, но и в определена степен поради своя универсален характер и нравствена същност е бъдеща проекция на обществото. В ролята им на необходими регулатори в обществото правото и морала имат различна природа и проявление. Докато  правото се привнася по линия на държавността, моралът като споделена нравствена норма е вътрешен императив. В тази си същност той е свързан с масонската ценностна система. Така както мисията на последния старозаветен пророк Свети Йоан Предтеча е да подготви идването на Спасителя, така и мисията на масонството в обществен план е да подготви хората за утвърждаването на един колкото стар, толкова и актуален извисен обществен морал чрез възпитанието на човека и човечеството в човечност. Като особено актуална у нас може да се определи потребността на гражданското общество от консолидиращи ценности и консенсусни цели. Ролята на ненатрапчив образец на тази осезаема необходимост може дискретно да бъде отстоявана от българското масонство. Основанията за това са както във факта, че в своя многолетен опит в световната история масонството е синтезирало, проверило и утвърдило непреходни човешки ценности, така и в аргумента, че като елитарно общество то е в състояние да предложи възвишени идеи и убедителни личностни образци в обществения живот. Не е случайно, че малко след възстановяването на съвременното българско масонство то бе прието в световната Братска верига, получи признанието на регулярната общност и това предшестваше приемането на България в Европейския съюз. Днес Братството е призвано да задълбочава своя философско-интелектуален характер и да подпомага стремежа на своите членове към нравствено извисяване. В това се състои и неговия главен обществен принос. Наред с това то вече може да поеме разумно ангажимента отмерено във времето и с присъщи средства да експонира публично значими духовни ценности. Обществото все повече има нужда от изпреварващо практическия опит актуално извеждане на бъдещи противоречия, нравствени ценности и общозначими идеи. Налице е възможност и потребност от реализиране на прогностичната обществена функция на масонството. Масонската мяра на това въздействие изисква  да не се прибързва, да се открояват актуалните човешки послания и да се използват адекватни общовалидни средства. Позволявам си да напомня, че вече е потребно да се изведат в цялостна програма регулярните и събитийни публични изяви на Обединената Велика божа на България до 2017 година, когато се съчетават няколко значими годишнини:

  • 300 години на съвременното световно масонство
  • 100 години от установяването на Велика Ложа в България
  • 25 години на съвременното регулярно българско масонство

Такава програма би дала възможност перспективно да се заложат съдържателните акценти и се осигури тяхната приемственост във времето и пространството. Наред с позитивния вътрешен ефект тя би могла да има и обществена значимост.

Особено плодотворно и приносно в европейския контекст на нашите ангажименти може да бъде и по-нататъшното извеждане на тематиката за Черноморската синергия, която вече е една добра традиция на българското и румънското масонство с изявите във Варна и Румъния. Актуален момент е и участието на българското масонство в регулярните срещи на страните от Дунавския формат. Всичко това освен интелектуално предизвикателство е и основание за обществено удовлетворение от приноса в един динамично изменящ се свят. Моето убеждение е, че в тази обществена мисия е потребна сдържаност и масонска мяра, за да се предпазим от изкушението на илюзията да се представя желаното за възможно и да се търси реализацията на ценности в недостатъчна степен вътрешно усвоени и от самото българско масонство.

С вяра и респект пред обществената мисия на българското масонство.

В прослава на Великия Архитект на Всемира!

 

към начало