.

Нови книги: Сълзата на Изида. Забуленото масонство

Сълзата на Изида е книга, посвещаваща в дълбоки окултни тайни и истини

 

Брат Сабаор Абу Авира[1]  , Майстор на ложа „Исис”, София

 

Бюлетин на ОВЛБ, април 2017 г.

 

Книгата „Сълзата на Изида”, с подзаглавие „Забуленото масонство” посвещава в дълбоки окултни тайни и истини, които не са само достояние на масонската традиция, но са вградени в нейната символика. Сигурно ще има читатели, които няма да открият в написаното тези истини и ще ги отхвърлят, както зидарите „отхвърлиха” камъка, който стана „глава на ъгъла”. Други пък може би ще видят вече известни истини и ще ги отминат като песъчинки в пясъчни дюни. Ще има и такива, които няма да познаят Истината, така както и няма да разпознаят необработения диамант. На тях ще кажем, че Истината е винаги пред нас, но за да я осъзнаем, е необходимо да сме готови за Нея. Тя е незабележима, неатрактивна, в повечето случаи даже изтъркана и скучна, но тя Е такава, каквато Е. Истината е точката в кръга и всички, които са там, се изразяват за нея по един и същ начин. Върху Истината, говореща чрез духа, няма авторски права. Който иска да я представи по свой начин, за да бъде оригинален и да придаде на казаното характеристиките на изключителност и неповторимост, ще се отдалечи от Истината и ще я изкриви. Ето защо тази книга не разкрива разтърсващи и умопомрачителни тайни, освен ако читателят не ги разпознае като такива. Нейното слово е езикът на точката, а не на периферията, където Истината се шлифова, за да се хареса.

Книгата носи енергия, предназначена да отвори съзнанието, за да се познае Истината. Тя е за тези, които нямат път, за да намерят Пътя; за тези, които имат Път, за да стигнат до края му; за достигналите до там да разберат, че в действителност няма край и трябва да се превърнат в самия Път, докато за тези, които са вече Пътят, тя е само един Път. В посвещенческите традиции вървенето по духовния път се нарича просто ПътЪ. В масонската традиция този път се нарича ГрадежЪ. Същността на масонството се съдържа в ГрадежЪ.

За да добие по-ясна представа читателят за аргументите, които се анализират в книгата, ще споменем само някои от главите в нея: Същност на масонството; Жената и масонството; Посвещението; Кабала; Молитвата „Отче наш”; Магия и масонство; Крайъгълният камък; Необработен и обработен камък; Храмът на Соломон; Глава на ъгъла; „Масонска правилност на Храма”; Дяволът; „Изгубената дума”; Божието Име; Великият Архитект на Вселената.

 

Ето и няколко цитати от последната спомената глава:

„…Ние също смятаме, че Великият Архитект на Вселената е заместващо име и ако трябва да се търси и намери някакво конкретно име, то това трябва да е Истинското име на Бога на масоните. Ще улесним тези, които още не са „събрали разпръснатото”, като им съобщим, че това име е Ел Шадай Хай (Всемогъщият Жив Бог), като се опитаме да убедим скептиците в истинността на това твърдение, използвайки отново гематрията по отношение на еврейските йероглифи, с които то е изписано. Ще за – почнем с неговата основна характеристика – всемогъществото. Цифровата стойност на думата Шадай (Шин-Далет-Йод) е 314, отговаряща на числото Пи, свързано, както вече обяснихме, с квадратурата на кръга, закодирана в правия ъгъл и пергела, но най-вече съдържащо познание за активиране на меркаба, която дефинирахме пък като всевиждащо око – все основни символи в масонството. Като прибавим към Шадай и Ел (Алеф-Лямед), чиято стойност е 31, гематрията на двете думи става 345. Получава се съотношението в правоъгълния триъгълник, 3-4-5, така нареченият Питагорейски триъгълник, който Плутарх смята за градивен елемент на природата и чийто символ в масонството е винкелът. В един от високостепенните ритуали ложата може да се състои само ако трима майстори образуват с жезлите си триъгълник с такова съотно – шение на страните.

Ако накрая прибавим Хай (Хе-Йод), чиято числена стойност е 15, за да съставим цялото Божие име, тогава неговата гематрия се изчислява на 360 (345+15), а това са градусите, бележещи пълната окръжност, чието есенциално значение се свежда до Божествената завършеност и цялост. Редукцията на числото 360 е 9, отговаряща на сфарата Йесод в Дървото на живота, чието божие име е Ел Шадай Хай, както и на гематрията на думите емет (истина) и Адам. Нумерологията на Лямед вав (36) също е числото 9, а това са праведниците, които се явяват наместници на Всемогъщия бог на земята и които единствено знаят същинското име на Бога и могат да боравят с него.

Така илюстрирахме, че най-емблематичните символи на масонството – всевиждащото око, винкелът, правият ъгъл и пергелът, са закодирани в името Ел Шадай Хай и се явяват негови материални заместители, също както и заместващото му име – Велик Архитект на Вселената. Ел Шадай Хай характеризира един от най-важните аспекти на Бога – могъщество за оживяване на нещата, защото е името на сфарата Йесод, намираща се в областта на половите органи на Адам Кадмон, където се генерира оп – лодителната сила. Това е съзидателната сила, строител на световете, бликаща през Даат на Бриа и оживяваща Творението. Тя е богът на Авраам и това дава основание масонството да се свърже с „бащата на народите”. Той получава благословия от Мел – кицедек, чийто бог е Ел-Елион – Всевишният, един по-висш аспект на Единния бог, което означава, че Авраам е наследник на първичната посвещенческа традиция, която съобразно направената по-горе корелация трябва да е преминала и в масонството…”

 

„…Неслучайно илюстрирахме боговдъхновеността на българския език, чиито слова могат да се използват за магически формули и ритуали с реализационна сила и власт. Освен това показахме, че името българи е производно на баал, чието значение е Всемогъщ Жив Бог, и от гуру – духовен водач или „духовни водачи, наместници на Всемогъщия Жив Бог”. Това задължава масонството в България да бъде изцяло доминирано от езотеричната традиция, още повече, че българите са наследници на Орфей и орфизма, Боян мага и богомилството, Петър Дънов и Бялото братство и тех – ните мистерии и учения могат да бъдат българският принос в съживяване на тялото на масонството. Засега се надяваме този принос да е сътвореният от нас Редуал „Кабала Арканорум”, който, видно от самото му име, е изграден въз основа на арканното и кабалистичното знание, които съдържат в себе си характеристиките на по-голяма глобалност и универсалност, поради което са крайъгълният камък на масонството…

В книгата се извежда пред скоби тезата,че „Изгубеното слово”, „Изгубената дума”,„Думата на майстора”, „Изгубеният Граал” са част от „Изгубената традиция” на Първите времена, която би могла да се нарече езотерична, чиято универсалност може да се асоциира с масонството.В книгата показваме, че неговата строителна символика е архетипна и съдържа познанието на различните езотерични учения. Така то се явява смесената чаша на елементите на тези учения, също както обединява всички религии и вероизповедания под егидата на Великия Архитект на Вселената. В този смисъл масонството представлява философският камък на езотеризма, защото чрез него може да се добие познание за символите, магията, таро, кабала, херметизъм, алхимия и въобще за тайните на макро – и микрокосмоса. Чрез него оловото на егото може да се превръща в златото на истинския Аз, който да озари с духовната си светлина човешката природа и да я трансформира в Божествена. В контекста на казаното масонството се явява символичната чаша, а нейното езотерично съдържание – философският камък. За съжаление този камък е изхвърлен от зидарите на боклука, защото са счели, че е непотребен. Той стои там от столетия, подритван от време на време, а понякога изваждан и отново захвърлян в калта на невежеството. Чашата на масонството е привлекателна, защото е излъскана и скъпа, но вътре в повечето случаи е пълна със заблатената вода на бездуховността. Рано или по-късно, който пожелае да отпие от нея, разбира това и се разочарова, ако е смятал да утоли жаждата си с еликсира на езотеричните учения. Тези, които пък са били привлечени само от блясъка на чашата, продължават да я излъскват, без да се интересуват от нейното съдържание.

Много братя свободни зидари сигурно ще възроптаят, смятайки написаното за доста крайно, други пък ще се възмутят или обидят, защото не го считат за вярно, а трети може би ще се съгласят с него изцяло или отчасти. Ние ще приемем всички мнения и оценки, тъй като те ще са в полето на Истината, защото и неистината е част от Нея – истината за неистината. Отричайки неистината, ние няма да обладаваме Цялата истина.

В книгата масонството се определя като духовно понятие, което не следва да се отъждествява единствено с принадлежност към съществуващи организационни структури. Масонът е строител-зидар, само че строител на светове, а миротворците са Синове Божии. Такива са Тот или Хермес, Орфей, Буда, Моисей, Авраам, Иисус, Мохамед и много други, поради което също може да ги наречем масони, но това не означава, че са членували в масонска организация. Да си в масонска ложа, пък макар и регулярна, пък и да си майстор, та даже и майстор на стол, не означава още, че си масон. Също така, ако си зидар на мекия камък, и да бъдеш изключен, понеже не си плащал членския си внос или си нарушил някое писано правило, това не може да „изключи” масонската ти същност. Както в оперативен план няма как да ти се отнемат уменията, така и в духовен посветеният е винаги посветен. В братството сигурно има такива, които в социума биват обвинявани, съдени, осъждани, заклеймявани като лъжци, измамници, мошеници, егоисти, кариеристи, интриганти и с най-различни други стигми. То обаче не трябва да повтаря моделите на профанното общество и да създава конституции, устави, вътрешни правила, комисии, собствен съд и други подобни, защото, ако масоните се наричат свободни, то единствено законът ще им даде свобода, но не написаният, а законът на Духа. Казано е, че там където започват писаните закони, там свършва Духът. Никой не може да бъде съдник на своя духовен брат, защото е нарушил тези закони, тъй като оня, в името на когото се кръсти целият християнски свят, е казал: „Кой съм аз, че да ви съдя”. Ако той не може да съди, кой си ти, че да съдиш?!

 

Ние не сме съдници на масонството. Напротив, показваме неговата изключителна универсалност, оприличавайки го на чаша за езотеричните учения и отворено място за всички човеци, стремящи се към Мъдростта и Истината, без разлика на тяхната религия, раса, социален статус, имуществен или образователен ценз. Определяме го и на философския камък, съдържащ потенциално окултното познание, който според нас за съжаление е изхвърлен. С тази книга искаме да го извадим и почистим от калта на заблудите, та да може, който има очи, да види, че той е идеално шлифован камък, и да го разпознае като истинския олтар в храма на масонството. Само така може да бъде намерена „Изгубената дума”, която винаги е била пред очите на профаните, захвърлена някъде там. Само така камъкът може да бъде „отхвърлен” от зидарите, за да стане глава на ъгъла. Само така ще бъде възкресен езотеричният труп на масонството, разпънало се на собствената си голгота, защото кръстната смърт е есхатологичен край, водещ към ново начало.

 

Ние вярваме в духовното възраждане на масонството и превръщането му отново в посветената част на човечеството, която ще го преобрази и изведе до Дванайсетия час, за да бъде възкресено в последния ден, а както е казано: „… блажени, които не са видели, и са повярвали”. Само вяра обаче не стига, а трябва да бъде подплатена и с дела, за да се види нейният плод. Ето защо ще си позволим да допълним: но дважди по-блажен е този, който е видял.

 

Нека всеки осмисли своето съществуване и сложи още един камък във Великия ГрадежЪ, за да видим Нашето дело завършено! ◊

 

 

[1] Сабаор Абу Авира е псевдонима на  майстора на ложа „Исис”,  София, с който той е подписал своята книга „Сълзата на Изида. Забуленото масонство” и с който пожела да се подпише и настоящото му авторско представяне. (Ред. бел.)

 

към начало