.

Най-голямата ни трагедия е, че воюваме в името на Бог

 

Мисията ни като масони е да приемаме добри хора и да ги правим още по-добри, казва Томас Джаксън

 

Интервю на Биляна Веселинова

 

 

 

Ако спрете 20-годишен студент от Масачузетския университет и го попитате чувал ли е за Томас Джаксън, вероятността да ви отвърне: „О, разбира се, та това е живата легенда на масонството!“, е голяма. Джаксън е Стар Велик секретар на Великата ложа на Пенсилвания и дългогодишен Изпълнителен секретар на Световната конференция на Масонските велики ложи. Брат Томас е носител на най-престижни награди на много велики ложи, в т.ч. на Великата ложа на Белгия, на Великата ложа Алпина на Швейцария и други. Неотдавна Томас Джаксън беше награден с почетния знак на Обединената Велика ложа на България. Той е почетен Велик сановник на 20 велики ложи по целия свят и почетен Велик майстор на Великата ложа на Иран и Регулярната Велика ложа на Румъния.

 

 

* Лоялността към братството не може да надмине верността към родината

* Насилието е оправдано, щом е срещу тиранин

* Най-големият проблем, който съществува, е човешкото его

* 3 века в ложите на свободните зидари няма жени, защо да променяме нещата днес

* На Балканите разделението и фанатизмът на лидерите са особено силни

* Не можеш да градиш бъдещето, ако не изоставиш миналото

 

– Г-н Джаксън, защо свободните зидари от цял свят отделихте толкова голямо значение на обединението на масоните в България, което се случи през това лято? Прави впечатление, че новината от София през юни продължава да основен акцент в достъпните ви бюлетини.

 

– Интересът, който проявяват свободните зидари от цял свят към българското масонство не се различава много от вниманието, което проявяват изобщо към подобни процеси в световната масонска верига. Усилията, които съм положил за обединението на българското масонство са аналогични на усилията, които съм полагал примерно за Великата Ложа на Баха, Калифорния. Или за Великата Ложа на Парагвай. Нашето желание е масонството да е единно, за да се повиши потенциалът му за доброто на Братството и обществото като цяло.

 

– Какъв е поводът отново да сте в България?

– Имам повече от един повод. По стечение на обстоятелства съм в тази част на света и това ми даде възможност да посетя и България. Освен всичко друго, ще имам възможност да се отдам на едно от любимите ми занимания – да половувам.

– Какво провокира кризите на разделение сред масоните, когато в основните ви принципи се говори за свобода, равенство и братство? В кои държави все още разрешавате подобни проблеми?

– Това е интересен въпрос. По принцип, това, което причинява разцепление в масонството, не се различава особено от това, което предизвиква разделение и в обществото. Най-големият проблем, който съществува, е човешкото его. Някой се сдобива с власт и не иска след това да се раздели с нея. По същество най-големият проблем на масонството е, че то обединява човешки същества с присъщите им качества и недостатъци.

 

– След около месец и половина в Сан Франциско предстои Световна конференция на регулярните велики ложи. Кои ще бъдат основните акценти в програмата на този форум? Ще има ли и българско представителство на него?

– Конференцията, която ще се проведе през ноември в Сан Франциско ще има за основен акцент масонското образование, преподаването на масонските ценности. Великата Ложа на Калифорния е една от най-напредничавите в Америка в това отношение. Свободните зидари там имат прекрасни отношения с Университета в Лос Анджелис. Те обръщат внимание и полагат усилия за разгръщането на образователни програми. Великата ложа на Калифорния е направила най-много от всички северно-американски Велики ложи в сферата на масонското образование.

 

– При ваша визита в Молдова казвате, че всеки ден, американските масони дарявате за различни каузи 1 млн. долара, 365 дни в годината. Как се постига тази филантропия и възпитава ли тя в лидерство или то е необходимо, за да се развие в едно общество благотворителността?

– Исторически факт е, това вече продължава много години, масонството дарява за благотворителни цели около 1 млн. долара на ден, 365 дни в годината. Това се постига чрез даренията, които правят братята от ложите. Както и от доходи, които се генерират чрез инвестиции, направени от съответните велики ложи. За наш късмет през годините имахме лидери, които имаха поглед в бъдещето и инвестираха на фондовите пазари и в други финансови инструменти (endowment, б.а.). Това са инструменти, които генерираха средства за финансова подкрепа на нуждаещи се. И накрая благотворителността, която се извърша е в следствие на лидерското влияние и роля в процеса. Свободното зидарство винаги се е занимавало, особено в първите години на своето съществуване, с подпомагане, което е било насочено първоначално към вдовици и деца на масони. В последствие благотворителността е била насочена към все по-широк кръг от хора и дейности. За голямо съжаление това донякъде е оказало отрицателно влияние по простата причина, че ние сме се концентрирали прекалено много върху благотворителността. Аз представих един доклад пред Общоканадската конференция – беше озаглавен „Е ли благотворителността сърцевината на свободното зидарство?“. И тогава наблегнах, че тя е сърцевина, но не е сърцевината. Голямата цел на свободното зидарство е да привлича добри хора, добри мъже и да ги прави още по-добри. И така добрите хора да подпомагат обществото.

 

– Миналата година домакин на Световната конференция бе Букурещ – възможно ли е сега в Калифорния да решите и София да е домакин на подобно знаково събитие?

– Разбира се, тази възможност винаги съществува. За да може една велика ложа да домакинства Световната конференция, ще трябва да предложи условия, с които да спечели в наддаването с другите. Съгласно Конституцията на Световната конференция, тя трябва да се свиква в най-различни точки на света. Най-вероятно в следващите 4 г. няма да се провежда в Европа. Но някой ден, разбира се, София би могла да стане домакин.

 

– Казва се, че в ритуалите си пресъздавате древни традиции, но възможно ли е тяхното предаване да остане непроменено през стотиците години до наши дни?

– Мисля, че е комбинация от двете тези които се съдържат във въпроса Ви. Свободното зидарство се базира на стари традиции, разбира се, ако те имат смисъл. И е факт, че много от тези стари или древни традиции се предават без да бъдат променяни през годините. Ако човек се вгледа в същността на ритуала, ще види, че той е комбинация от двете – пресъздаването и непроменимостта на традициите.

 

– Кой „държи правата“ върху тълкуването на символите? И как смисълът им се пази от „неточен превод“ през вековете?

– Това е лесен въпрос – никой не притежава такива права. Няма такива права в свободното зидарство, които някой да контролира или да са негова собственост. Значението на всеки символ е това, което всеки един от нас му придава лично. В нашите ритуали, в нашите лекции, които изнасяме, се опитваме да пресъздадем смисъла на символа. Свободното зидарство е това, което всеки един от нас чувства в себе си. И исторически погледнато символът винаги е бил носител на едно значение, отделният човек приема за такова. Няма как всички свободни зидари да придават едно и също значение на всеки символ. В това се състои и голямата свобода на светоусещането.

– Защо обаче се правят опити да се налага един вид монопол върху символите в определени общества, държави?

– Всеки, който се опитва да монополизира или да даде точно определено значение на символите, преследва някаква лична цел. По принцип символите са нещо характерно, типично за всички общества. Например в Съветския съюз (СССР) навремето бяха сърпът и чукът. Това беше символът, които всички признаваха, приемаха и свързваха със Съветския съюз. Естествено, че СССР се е стараел да държи монопола върху този символ. Не всички символи имат злокобно значение. Ако човек погледне към всички филантропични организации, всяка една от тях може да бъде разпозната по съответен символ, който присъства в нейното визуално изображение. И може би това причината всеки да се опитва донякъде да монополизира и смисъла и съдържанието на символа, който използва.

 

– Ако е вярно, че в ритуалите ви преди векове са участвали и мъже, и жени, защо регулярните ложи днес по правило са затворени за дамите, а в същото време съществуват т. нар. комасонски структури, в които членуват мъже и жени или само жени?

– Регулярните велики ложи никога не са приемали или допускали жени в своите редици. Но женското масонство е съществувало почти толкова дълго, колкото и традиционното мъжко масонство. Но не са били признавани от мъжките масонски формирования. Моето лично мнение е, че ако масонството е толкова добро за мъжете, защо би било вредно за жените. Казвайки това, аз лично не поддържам тезата за смесеното масонство или за допускане на жени в регулярните ложи. Много успешно сме се справяли повече от 300 години, защо трябва да променяме нещата сега. Казвам това при положение, че съм преподавал и в частен женски колеж. Публикувал съм редица доклади и разработки, в които защитавам равните права на жените в сферата на образованието. В днешно време се правят усилия за равенство в образованието. Например в САЩ военното училище – Цитаделата, Вирджинският военен институт, заради политическата коректност са били принудени да приемат жени. И мисля, че това е грешка. Защото мъжете понякога функционират по-добре в полово сегрегирани структури. Същото е и за жените, които понякога функционират по-добре в еднополова среда. По принцип нямам проблем с жените в свободното зидарство, но не подкрепям тяхното присъединяване, въвличане в регулярното масонство. Проф. Маргарет Джейкъб е един от известните автори, пишещи за масонството днес. Споменавам това на шега – един път бяхме заедно с нея на форум и зрителка запита защо не допускат жени в масонството. Тогава аз се обърнах към Маргарет и й казах: „Я, отговори ти на този въпрос“. Участвал съм в програми, в които са дискутирани темите ко-масонство и женско масонство. От социална гледна точка няма абсолютно никакъв проблем по отношение на общуването между половете. Няма проблеми и когато се налага да се говори по тези теми, но имам проблем, ако трябва да ги приемаме в моята Ложа.

– А какво отговори Маргарет тогава?

– Тя ми върна въпроса. Исторически погледнато, имало е женско масонство, колкото и чисто мъжкото масонство.

 

– Твърде сложен или крехък е фундаментът братство, за да има случаи с насочени оръжия един срещу друг по време на войни – чувала съм пример с битката при Ватерло?

– Свободното зидарство изисква от своите членове да са преди всичко верни на родината си или държавата в която живеят. Могат да се дадат много примери, когато зидари са стояли от противоположните страни на фронтовете – и Ватерло, и Първата световна война, и Втората световна война и Гражданската война в САЩ. Има примери, когато вечерно време са се събирали, прегръщали са се като Братя. Но когато ритуалът приключвал, са се връщали на своите позиции. Верността към свободното зидарство не може да надмине верността, която дължим към собствената си държава. Имало е случай по време на Американската революция, когато е имало масонско погребение и военните действия са били прекратени, за да може да се извърши поклонението. След погребението войната продължила.

 

– Наскоро работих статия по подобна история, случила се в българския град Шумен – в нея се говори за това как вероятно Братска верига в памет на ген. Мадатов е спряла временно обсада по време на Руско-турската война (1828-1829).

– Да, могат да се изброят много примери за това подобни случаи в историята на масонството.

 

– В тази връзка, бихте ли посочил историческа следа за предотвратяване на военни конфликти или постигане на мир чрез ролята на братската верига?

– Ако това въобще някога се е случвало, аз за съжаление не разполагам с информация.

 

– Как се съхранява традиция и философия в условия на диктатура? Сам казвате, че там, където няма демокрация не съществува масонство, а в редица държави години наред са управлявали режими?

– Най-вероятно грешно съм цитиран. Не си спомням някога да съм казвал подобно нещо. Но съм казвал, че там, където няма свобода – не може да съществува масонство. Не бива да се забравя, че масонството е възникнало, съществувало е и съществува в страни, които са били монархии. В условията на диктатура – единственият пример за мирно съвместно съществуване е масонството при Кастро в Куба. Между другото, там то не престана да функционира през всичките години на режима. В Южна Америка също режимите не са били пречка за съществуването на масонството.

 

– Какво генерира насилие в обществата?

– Зависи от гледната точка. Ако е въстание срещу един потиснически лидер (тиранин), то може да се каже, че насилието е позитивно. Обратното – ако насилието води до установяването на тирания, то не би било благотворно. Когато ранните заселници в Америка са се придвижвали на запад, е имало т.нар. виджиланти, много от които са били масони и са поддържали законността и реда в новите територии. Има книга, озаглавена „Какви закони имаше“, в която се разказва за ролята на масонството за налагането на законност в Дивия Запад. Малцина съзнават, че на номерата на автомобилите в щата Монтана има вграден масонски символ, който не всички могат да разпознаят. Това е още едно доказателство за историческата роля на масонството за поддържането на законността в щата Монтана.

 

– Как в Америка преодоляхте сегрегацията и имат ли свободните зидари принос за това?

– Първо, трябва да имаме предвид, че сегрегацията е нещо, което е присъщо на човешкото съзнание. Преодоляването на сегрегацията в Америка беше в резултат на политически наложено действие. Все още обаче за някои от Южните щати това е въпрос, който предизвиква вътрешни брожения и съпротива. Много пъти съм споменавал, че от всички държави, които са имали роби, американците сме единствените, които продължаваме да се самобичуваме по този въпрос. В човешката история е имало е много повече бели роби, отколкото черни. И не са били белите, които са залавяли черните, а са били черни, които са ловяли черни и са ги предавали на белите. Въпреки това Америка продължава да се самобичува по въпроса за робството. Разбира се, че това не е било редно, робството винаги е било грешно – без значение дали робите са били бели или черни. Аз станах свободен зидар, защото мой приятел един ден ми каза – „Ти трябва да станеш свободен зидар“. А той беше чернокож. Когато това се случи, той беше член на Великата ложа „Принц Хол“, в която членуват предимно афро-американци. В повечето велики божи в Америка няма сегрегация, с изключение на някои от Южните щати. Уви, продължаваме да се сблъскваме с човешкото съзнание на ниво индивид. А в дълбокия Юг тази съпротива трудно умира.

 

– Бил ли е Мартин Лутър Кинг масон?

– Не. Поне доколкото знам.

 

– Съществува ли съвременно робство?

– О, абсолютно! В Африка има страни, които заробват други. Неотдавна в новините беше съобщено за деца, които са били продадени като роби. Това, което се случва в Сомалия е съвременна форма на робство.

 

– По-лесно ще ми е да ви питам отново с пример, но как постигате това – наши сънародници, които живеят от години в САЩ, се просълзяват на химна на страната ви. И пак така реагират на българската музика, на завръщането си в България през ваканцията? Как родолюбието се пренася в друга национална принадлежност и обратно?

– Всеки изпитва вярност към собствената си държава. И на мен ми избиват сълзи, когато чуя химна ни. Но най-добрия пример, който бих могъл да дам – имах възможност да говоря пред Великата ложа на Иран, която е в изгнание в САЩ. Тя продължава да функционира в Америка, но се състои от иранци, които навремето са избягали от режима на Хомейни. И няма никакво съмнение, че те считат Иран за своя родина. Но това не им пречи да обичат и Америка. Не мога да си представя, как човек би могъл да загуби емоционалната си връзка със собствената си родина и мисля, че това важи за всеки. Америка се различава от много други държави. Тя е страна на емигранти. Не би могло да се говори за истински американци, като изключим индианците. Всички американци произлизат от някоя друга държава, това са поколения – едно, две, три, четири, но всички са дошли отнякъде. Голямото предимството на Америка е, че всички емигранти много бързо се приспособяват и обединяват като нация. За съжаление, в по-ново време нещата не стоят съвсем така – новите емигранти, които идват, не се интегрират – настояват да говорят собствения си език, няма го вече този процес на спояване.

 

– Защо на Балканите е по-лесно да се експлоатира разделението по етнически или религиозен принцип? В частност и в България.

– Един от проблемите, който е свързан с Балканите, е, че поначало там има много разделителни линии. Ако погледне човек, има такива в религиозно отношение, както и етническо разделение. Винаги, когато съм посещавал Югославия, ми е правило много силно впечатление как Тито е успявал да задържи цялото множество от отделни нации. Столетия са се били един с друг, а в крайна сметка попадат в една обща държава. Освен разделението на етническа основа, си имаме работа с религиозно фанатизирани лидери. Това ми прави впечатление във всички страни от Източна Европа. Не само Балканите. Има едно много силно отдаване на религиозните вярвания, по-силно отколкото в Западна Европа. И смятам, че от една страна това би облекчило един истински лидер. От друга, винаги е по-лесно да се експлоатират различията. А на всичко отгоре се наблюдава много силна привързаност към тези различия. Не мисля, че някъде другаде в света съществува подобна ситуация. Това е моето виждане.

 

– Само тук, на тази територия? Искате да кажете, че има една територия на тази планета, където този конфликт е най-силен?

– Да. Този конфликт не може да изчезне.

– Това е страшно.

– То е застрашаващо, само защото има отделни личности, които се възползват от тези конфликти и различия. А тази възможност съществува, защото има толкова силно изразени становища, които всеки един поддържа и не се отказва от тях. Още повече, то се предава от поколение на поколение – това е същността на ситуацията. От една страна изглежда като наследено, но от друга – човек свиква и се учи на него.

 

– Има ли ключ за помирение?

– Не съм много сигурен, че има такъв ключ. Би трябвало целесъобразно да се направи опит хората да се откажат и да се освободят от своите чувства, емоции, но това трудно би могло да стане. Това винаги ми е правило впечатление, общувайки с великите ложи от бившите републики на Югославия. От една страна съществува съвместимост между великите ложи на тези бивши републики. От друга, отделни братя продължават да имат проблем в общуването. Такъв е случаят с един от великите майстори, който не може да се примири с миналото. Не можеш да градиш бъдещето, ако не изоставиш миналото. И това е неговият проблем.

 

– Възможно ли е да се намери решение от ваша гледна точка за конфликтите в Близкия Изток, което да е актуално и работещо и след 50 г.?

– Мога да споделя личното си мнение. Откровено да ви кажа, аз не виждам такава възможност. Не знам какво ще трябва да се случи, за да се постигне това примирие. Нещата стават все по-зле и по-зле. Просто нямам представа, какво би могло да помогне за решаване на проблемите в Близкия изток. И няма да се изненадам, ако след 50 г. всичко това продължава. Не виждам решение на проблема в днешно време. Което е жалко, като имате предвид, че в основата на целия този огромен конфликт стоят някакви личности. Всички тези сирийци, които напускат страната си – не искат война, но тези т. нар. личности остават и продължават да тровят атмосферата в страните си. Това е пример за положително гражданско неподчинение в контекста на по-предишният ви въпрос за насилието.

 

– Ще се промени ли много Европа от тази бежанска криза?

– О, да.

 

– Говори се за сблъсък между християнство и ислям?

– Много ми е неприятно да си мисля за това. Но не съм сигурен, че това е неизбежно. Моето предимство е в това, че може и да греша.

 

– Нали се казва, че религиите са стъпили на фундамента на добротата, на човечността?

– За мен лично винаги най-голямата трагедия в човешката история е била, че повечето от войните са били причинени от хора, които са се биели в името на своя Бог. И не религията, а религиозните водачи са виновни. Никога не съм приемал за нормално, хората да се убиват в името на Бог. Но се страхувам, че това нещо ще продължи дотогава, докато има повече от една религия, докато съществуват множество религии, които си съперничат при отстояване на своите доктрини.

 

– Кои са най-големите предизвикателства пред масонската общност в 21 век? Може ли да говорим за „модернизиране, реформиране на масонството“ в контекста на древния му произход?

– Това между другото се случва на някои места. Там, където има братя, които смятат, че масонството би трябвало да се промени. Да може по-добре да се впише в съвременния свят. Разбира се, съвременните комуникационни технологии дават своето отражение, но тези промени са единствено в сферата на опериране на масонството, не в същността му. Аз лично съм бил изявен противник на промяната. Свободното зидарство съществува вече три века и винаги е търпяло известни промени. Но то никога не е променяло философията и базисните си постановки. И това са нещата, които някои от съвременните лидери на свободното зидарство смятат, че би трябвало да се променят. И аз не съм съгласен. Живели сме триста години, дали сме голям принос към еволюцията на обществата по света. И това сме го правили в един постоянно променящ се свят. Защо изведнъж трябва да променяме нещо?

 

Според мен, по-скоро обществото трябва да се промени, а не свободното зидарство. Мисля, че ние трябва да продължим с основната цел на свободното зидарство – да приемаме добри хора – мъже и да ги правим още по-добри. Всеки път изтъквам на срещи, целта на масонството не е да променя обществото. Целта на масонството е да променя човека. А този човек ще промени и ще подобри обществото. Повтарям, масонството като организация не си поставя за цел да променя обществото. За щастие, много от хората, които ние сме променили, променят и обществото. И като казвам „ние“, имам предвид ролята на философската основа на свободното зидарство.

Статията е препечатана от вестник „Стандарт“

към начало