.

Масонството изисква по-висок морален код на своите членове

НУ брат Дъглас Грей – Велик майстор на Великата ложа на Ирландия

 

Интервю на У брат Любчо Иванов, главен редактор на Бюлетин на ОВЛБ,

април 2017 г.

 

Великата ложа на Ирландия е инсталирана през 1725 година и е единствената призната регулярна масонска структура, работеща в Северна Ирландия и Република Ирландия под пълното си име Велика ложа на Старите, свободни и приети зидари на Ирландия със седалище в Дъблин.

С нейния Велик майстор – НУ брат Дъглас Грей, разговаряме с преводаческата помощ на ВУ брат Й.  Н.  – Заместник-велик майстор на ОВЛБ по основни масонски въпроси  в  дните на провеждането на Общото събрание и Тържествения ритуал на ОВЛБ на 20-21 май 2017 г. в София.

 

 

НУ братко Дъглас, на какво Великият ориент на България дължи тази чест Великият майстор на Великата ложа на Ирландия да ни гостува?

 Аз съм свързан с Великата ложа на Ирландия през последните десет години и съм се срещал с  НУ брат Иван Сариев при посещенията ни в различни страни и го уважавам изключително много. Знам, че той  следва  фундаменталните  принципи на масонството и ги пропагандира. Това, което видяхме, този ентусиазъм на братята, превъзходният ритуал, увеличаването на членския състав през последните шест години, показват, че той придвижи изключително много напред  българското масонство. И сега ми се струва, че вие сте избрали нов велик майстор, който ще продължи напред… И новите сановници, и заместника, и асистента,  които  ние  познаваме  от  много  време с тяхната добра работа, те ще продължат успешно напред. Великата ложа на Ирландия ще бъде много горда да ви подпомага и да ви поддържа по всеки  възможен начин.

 

Кои според теб са главните проблеми на световното масонство?

Масонството изисква по-висок морален код на своите членове. В модерния свят тенденцията на развитието на нравите за съжаление е надолу, докато ние искаме тя да бъде нагоре. Всичко, което правим за да направим хората по-добри, може да стане, ако ние масоните сами сме по-добри хора. Това е най-добрата пропаганда и най-добрата реклама на масонството. И едно нещо, което аз ще продължа да твърдя е, че всеки масон трябва да бъде горд, че е масон, а не да го е страх да каже: аз съм масон. Това е начина, по който трябва ние да живеем, начина по който контактуваме с обществото. Тогава хората ще кажат: ето това е един човек, на който ти ще можеш да разчиташ. Масонството е всичко това, което то прави за нас.

 

Ирландското масонство е известно със своята дълбока традиция, как то се  справя с предизвикателствата на нашето съвремие, на кризата в  духа?

 Масонството ни помага в това отношение. Това  е основата, на която ние стъпваме. По поддръжката, която ние имаме от нашите ложи, от нашите братя. Аз загубих моята съпруга преди няколко месеца и масонството ми даде повече поддръжка, отколкото аз можех да си представя. Аз съм член на две ложи и поне три пъти седмично ми звъни някой брат за да попита как съм, канят ме: ела  на обяд, ела да пийнем по една бира, можем ли нещо да ти помогнем… Като едната ми ложа е на повече от 100 мили от моя дом. Ето това е масонството. Имам писма от цял свят, в които братята   ми пишат: „съжаляваме за това, ти си в нашите мисли…″. Аз не съм ангел, но имам дълбока вяра и зная за невероятната поддръжка, която могат да ми дадат мислите и молитвите и, че масонството е направило много за мен. И това ние правим за всеки брат. Това е  масонството.

 

И тука възниква въпроса: къде е баланса между единството на наши души като братя и общия ни поглед към проблемите на обществото?

 Мисля,  че  масонството  ни  дава  пространство. За да можем отвисоко да погледнем доста неща.  Но ако ние тръгнем надолу и надълбоко става все по езотерично, става все по-вътрешно. Така един – тука, друг – там, трети – надолу, а друг – още по-надолу. Може да вземеш всичко от тази духовност, може и да не вземеш нищо. Защото има масони в Ирландия, които са масони само заради приятелството в ложите, а благотворителността е за братството приятелство със света, независимо накъде отива той. А аз знам, че имам брат и когато ти общуваш с него, това е по-високо ниво на връзка, отколкото с другите хора по света.

 

За да доведем до това състояние масонския си дух и възприятие какво значение има масонската ни образованост?

 Да, безспорно има. Можеш да го приведеш към ученическо ниво… И до следващото ниво… И после – до университета, до философска докторска степен например и т.н. Т. е. има различни нива на хората, които искат да бъдат включени в масонството.

 

А какво е отношението на Великата ложа на Ирландия и твоето лично отношение за масонското образование чрез развитието на пристроечни структури, висшите масонски степени и т.н.?

 Масоните сме най-различни в своите желания. Един иска едно, аз искам друго, той иска трето. Всичко е различно. Масонството се грижи за теб.  Ти искаш да ходиш всеки ден в храма, а аз искам веднъж седмично, той – два пъти… Затова са тези пристроечни структури, които осигурява масонството за желаещите да се образоват в тях. Но важната част е Крафт, т.е. Синьото масонство. В легендата на Първа степен са трите Велики майстори – майстор, заместник, асистент. Това е, от което се нуждаете. Всичко друго, ако искаш да го правиш е твоя работа. Това е право на избор и затова е направено – за теб.

 

И в какво все пак световното масонство, въпреки самостоятелността на всяка велика ложа, трябва да обедини своите усилия?

 Не смятам, че има нужда от общо управлява- що тяло. Защото културата е различна от нашата култура. Затова имате и различни нужди. Вашето масонство обслужва тези нужди, в другата страна обслужват други нужди и т.н. Затова българското масонство е различно от ирландското масонство, различно от американското масонство. Но във фундамента е същото. Има един общ фундамент.

 

В името на този общ фундамент какво бихте казали на всички български масони?

 Ние сме приели като наше задължение да поддържаме, да помагаме на Обединената  велика ложа на България. Това е най-важното, да продължите да работите върху тези три важни степени – Първа,  Втора  и  Трета.  И  да  разберете какво те означават до край. Ние много често минаваме през тях и после започваме да правим други  работи. Нали виждаш  колко  пъти има битки между масони и ако надзърнеш в работата в трите степени на такива братя, ще разбереш, че някъде някой от тях не си е изпълнил задълженията. Най-често той е получавал привилегии, а някой  друг  не.

към начало