.

Албърт Пайк 101

 

Артуро де Ойос 33°, GC, Велик архивар и Велик историк на Върховния съвет 33°, Южна юрисдикция, САЩ

 

Бюлетин на ОВЛБ, май 2017

 

Робърт Фреке Гулд (1863-1915), съосновател на лондонската ложа Quatuor Coronati № 2076 и неин втори поред майстор, се сочи често като най-големия английски историк на свободното зидарство. Автор на „История на свободното зидарство”, той съдейства за полагане основите на „автентичната школа” при масонските проучвания, която отправя взор към времената отпреди традицията на Занаята с цел да търси фактически аргументи за установяване корените на нашия произход. Но тази творба не е съвършена. Така например авторът застъпва становището, че английската „Древна велика ложа” есхизматична, докато днес знаем, че е основана от необвързани ирландски масони в Лондон. Но върху фона на огромното количество факти и обстоятелства, открити от Гулд, тази грешка става по-малко от укорима. Няма съвършен историк, но всеки истински такъв полага усилия да каже истината и изложи фактите колкото е възможно по-ясно и правдиво, като ги основава върху налична информация. Като знаем, че ходът на човешкия прогрес не прави компромис никому, ние следва все така да уважаваме нашите предци, независимо от някои техни погрешни представи. В зората на нашето братство неговите ранни светила твърдят, че традицията е равнозначна на човешката история. Така „Конституции на свободните зидари“ (1723), първата книга, публикувана от първата Велика ложа, твърди, че Адам е масон.

 

Днес смигаме и кривим устни при това сведение, но въпреки това свеждаме глави в уважение към основателите, осенени от визия, довела до създаването на организацията, чиито горди членове сме самите ние днес. Разбира се, проучванията напредват по всички направления. Исак Нютон, баща на физиката и един от най-великите гении за всички времена, не би могъл дори да си представи, че някои негови трудове ще бъдат засенчени от Алберт Айнщайн, който, на свой ред, води обречена борба срещу някои аспекти на квантовата механика, за които днес знаем, че са факт. Независимо от допуснатите грешки, и двамата са заслужили своето място в пантеона на науката, а ликовете им красят класни стаи (и домове)по цял свят. В свое хвалебствено изявление Робърт Фреке Гулд твърди, че Албърт Пайк (1809-1891) е „може би най-надарения сред всички учени историци, чиито творби покриват с блясък от време на време масонската литература (Ars Quatuor Corornatorum, 16 [1903], стр. 28). Това, разбира се, е така, не, понеже Пайк е безпогрешен, а тъй като е неуморим изследовател с аналитичен ум, който събира, редактира и издава около 5000 страници исторически документи в своя Официален бюлетин и десетина други книги. Кратката му биография, съставена от Гулд (ArsQuatuor Corornatorum, 4 [1891], стр. 116-157), го представя като личност със забележителна проницателност. Някои от вас знаят, че съм посветил двайсет години в работа над „Морал и догма” от Пайк, а сетне издадох анотирано издание, което включва над 4000 бележки, като идентифицира използваните от него източници. В предговора си не правя опит да омаловажа допуснатите от Пайк грешки; посочвам ги в развитието на целия текст. Но той все пак си остава вдъхновяващо творение, а повечето опущения са със случаен характер, обусловени от времето, когато е писано. Те по никакъв начин не намаляват стойността на книгата. Посочвам, че „съотносимостта наМорал и догма към нашето съвремие се корени в нейната тематика, включила изследване на грандиозни въпроси и философски дилеми, които винаги са движели човешкия прогрес. Специално за масоните книгата изпълнява полезната функция да вмести тяхната етика и морал в рамките на обществото като цяло. Морал и догма кара човек да мисли мащабно, като отхвърли дребните грижи на своето всекидневие, за да стане по-добър, отколкото някога сам е допускал, че може да бъде.”

Пайк е участник в истинското търсене на масонските корени. Той пише: „Дори Синьото масонство не е в състояние да проследи своята автентична история с нейните днешни степени по-далеч назад във времето от 1700 година, ако приемем, че и дотам може” (Морал и догма 13:15) . Пайк вярва, че е открил следи от херметично влияние върху масонския символизъм – нещо, по което се спори до днес, но се приема от някои историци. Аргументите му са убедително изложени в книгата Esoterica: The Symbolism of the Blue Degrees of Freemasonry (1888), за която се изказват ласкаво както Гулд, така и колегата му масонски историк Джордж У. Спет.

Пайк проявява интерес и към антропологията, а най-вече към идеята за първобитна Арийска раса (модна по негово време). Личните му виждания по въпроса биват събрани и издадени посмъртно. Архивите на Върховния съвет съхраняват стотици работи на Пайк, сред които негови преводи на Ведите (над 8000 страници).

В приблизително хиляда и деветстотинте на неговата последна редакция ритуали на Шотландския обред личните му виждания относно арийците са изложени само върху две страници.

 

Пропуските на Пайк не подкрепят представа за негови погрешни възгледи относно „догмата” (ученията) на свободното зидарство или неговите цели. На практика неговото определение на масонството и целите му звучи днес също толкова вдъхновяващо, колкото и когато е било написано:

Масонството е поход в борбата за Светлина. За отделната личност, както и за народа, Светлината е Добродетел, Мъжество, Интелигентност, Свобода. Потисничеството над душа или тяло е тъмнина” (Морал и догма 2:34).

 

На първо място запомнете, че масонството е царство на покой; че сред масони не бива да има разногласия, а само една благородна надпревара, която позволява най-добра работа в съгласие. Появят ли се сред братята съперничество и омраза, масонството приключва; понеже то е Мир, Братска любов и Сговор. Масонството е великата миролюбива общност на света. Където и да съществува, то се опитва да предотврати международни усложнения и спорове; да съединява Републики, Царства и Империи в един велик съюз на мир и дружба. То не би хвърляло толкова често сили на вятъра, ако масоните съзнават своята сила и помнят своята клетва” (Морал и догма 6:20-21).

 

Масонството е полезно за всички хора: за учените, понеже им дава възможност да упражняват своите дарби върху най-много заслужаващи вниманието им субекти; за неграмотните, защото им предоставя важни познания; за младите, тъй като им дава ползотворни наставления и положителни примери, като ги приучва към целенасочена размисъл върху правилния начин на живот; за светския човек, комуто предоставя благороден и полезен начин на отмора; за пътешественика, който има възможност да срещне приятели и братя в страни, където иначе би останал изолиран и самотен; за достойния в беда, комуто оказва подкрепа; за недъгавия, на когото предлага утешение; за щедрия, който получава възможност да прави още добро в съюз с великодушни като него; за всички ония, чиито души са в състояние да оценят неговата важност, както и да се насладят на неговото очарование в една дружба, основана върху споделени принципи на религиозност, нравственост и човеколюбие.

Следователно, свободният зидар следва да бъде съвестен мъж на честта, поставил своя дълг над всичко останало, дори над живота си; независим в съжденията и с добър морал; покóрен пред закона, отдаден на човечеството, на родината , на семейството; благ и отстъпчив спрямо своите братя, приятел на всички добродетелни мъже, готов да помогне на другарите си с всички средства на негово разположение. Масонството не е предназначено за студени души и ограничени съзнания, които не проумяват неговата висша апостолска мисия.

Да утешава злощастни, да популяризира знание, да учи кое е вярно и чисто в религия и философия, да при-виква мъже към ред и следване на житейските порядки, да сочи пътя към истинско щастие, да подготвя онова безметежно време, когато всички фракции на Човешкото семейство, обединени от връзки на Толерантност и Братство, ще заживеят в едно домакинство – това е труд, кой-то спокойно може да събуди усърдие и даже ентусиазъм” (Морал и догма 8:8).

„Масонството е всеобща нравственост, угодна за обитатели на всеки регион, за хора с всякакви убеждения. То не проповядва доктрини, освен истини, пряко свързани с добруването на човека” (Морал и догма 15:2).

 

Масонството е подело кръстоносен поход против невежеството, нетолерантността, фанатизма, суеверията, отказа от благотворителност и заблудата” (Морал и догма 15:2).

 

„Свободното зидарство е подчинение на човешкото у човека под Божественото; завоевание на Морален усет и Разум над Апетити и Страсти; постоянно усилие, борба и схватки между Духовното, от една страна, и Материалното и Сетивното, от друга. Победата на първото, след като бъде завоювана и гарантирана и победителят може да се отпусне връз своя щит и получи напълно заслужени лаври, представлява истинската Свещена империя” (Морал и догма 32:78).

 

Не, Албърт Пайк не е безпогрешен, нито пък е претендирал някога да бъде такъв. Ако ви трябват безгрешни, потърсете ги сред героите на религията. Като историк „с всичките му прегрешения”, лично аз предпочитам бъркащи люде – ще рече личности, които постигат забележителни неща независимо от слабостите на човешката природа; въпреки грешните преценки; въпреки неправилните възгледи. Това са хората, които ме вдъхновяват, които аз – като бъркащо човешко същество – мога да разбера, и мога да им се възхищавам.

Не, Албърт Пайк не е безпогрешен, но остава верен на свободното зидарство до самия край на живота. Той изпълнява своите задължения, винаги предан на братството. Той съгражда една масонска система, която продължава да вдъхновява хора по цял свят, а творбите му ни карат да бъдем по-добри. Убеден съм, че почестите, които му оказваме, са напълно заслужени.

 

В памет на човека, който каза:

„Когато умра, желая паметникът ми да бъде въздигнат единствено в сърцата и спомените на моите братя от Древния и приет Шотландски обред, а името ми да за-помнят те във всяка страна, какъвто и език да се говори там, но където светлината на Древния и приет Шотландски обред ще блести, а неговите откровения на Истина и Мъдрост ще бъдат слушани с благоговение.”

Той живя! Плодовете на неговия труд живеят след него. ◊

 

Бел. ред. Правописът на оригиналната статия е запазен.

към начало