.

България даде знак за мъдрост на световното масонство

Великият майстор на ОВЛБ Искрен Йотов пред „Труд“.

 

Интервю на Биляна Веселинова

 

Служиш на свободното зидарство, а не си служиш с него

Световното масонство чества днес 300 години от създаването на първата Велика ложа в Англия на 24 юни 1717 година. Буквално ден преди знаковата дата разговаряме с Великия Майстор на Обединената велика ложа на България Искрен Йотов. Кои са предизвикателствата във века на технологиите пред свободните зидари. И защо българските масони са важна част от световната братска верига.

 

– Г-н Йотов, в първото си обръщение като Велик майстор на българските масони по време на тържествения ритуал на ОВЛБ на 20 май т. г., разказвате притча за Соломоновия храм – бихте ли я споделили с читателите на “Труд”?

– В еврейската религия има група от разкази, които се наричат мидраш. Най-кратко те представляват коментари върху библейски текстове написани от морална гледна точка. Такъв един разказ предава за избора на място за строежа на храма на цар Соломон, за който алегорично се разказва и в масонските ритуали. Един глас от небето насочил Соломон да се изкачи през нощта на планината Сион до място, което било собственост на двама братя. Единият бил ерген и беден, другият – с голямо семейство и много богат. Било жътва. През нощта бедният брат тайно допълвал купа на другия, защото мислел, че той има нужда от повече, заради голямото си семейство. По същото време богатият брат също потайно прехвърлял зърно в склада на бедния брат.

Соломон решил, че това поле, на което била проявена такава братска любов, е най-доброто място за храм и го купил. И пожеланието към всички бе в храма на ОВЛБ да цари истинска братска любов.

 

– Заставате на върха на ОВЛБ в юбилейната за световното масонство година – 300 г. от инсталирането на първата Велика ложа в Англия, 100г. българско масонство и 25 г. от възобновяването му. Годишнините са за равносметка и за бъдеща визия – накъде ще водите българските масони?

– Не мисля, че българските свободни зидари се нуждаят от водач в този смисъл. Вярвам, че всеки един от тях си е отговорил на въпроса кой е, откъде идва и накъде отива. В този смисъл водач не им трябва.

Що се касае до Великия майстор, той е представител на всички масони от ОВЛБ както пред обществото, така и пред братските Велики ложи от други държави, които при нас се наричат Велики Ориенти. Великият майстор е един от братската верига. Целите, които сме си поставили в ОВЛБ, са ясни от нашите документи и от решенията на общото ни събрание. Това, което ще се опитам да направя, е да покажем на обществото, че нито ОВЛБ, която е регистрирана по всички правила на законите на нашата държава, нито който и да е нейн член са заплаха за гражданското общество или за нормалната работа на която и да е институция в България.

 

– Само преди дни отмина ключовата дата от единението на българските масони – как да разбираме посланието към Вас от стария Велик майстор на ОВЛБ Иван Сариев “да пазите с всички сили 20 юни 2015 г.”? С какво тази дата остава в историята на българското свободно зидарство като своеобразен крайъгълен камък?

– Със знака, който българските масони дадохме както на всички нас в България, така и на световното масонство. 20 юни 2015 година във Великия ориент на България ще остане в историята на българското свободно зидарство като края на един етап в развитието на българското масонство и началото на общата работа на градежа ни. Знаете, че на тази дата ВЛССПЗБ беше закрита и членовете и започнаха работа в ОВЛБ. Показахме, че можем да надделеем над собственото си его и дребни лични боричкания и успяхме да се обединим с цел постигане на най-висшите разбирания за братската верига. Единението на българското масонство от 20 юни 2015 бе оценено високо и от всички Велики ложи от цял свят. Дадохме пример за достигната мъдрост – дори и в момента в Италия и Гърция подобен акт не се е случил и там продължават да съществуват по две Велики ложи.

 

– Любопитно е защо приемаме, че тази година честваме 100 г. българско масонство, а като дата за откриване на първа българска ложа се посочва 9 март 1880 г. в Русе – съответно от Иван Ведър и с името “Балканска звезда”?

– Всичките четири ложи от Лондон, които точно на 24 юни 1717 г., преди 300 години, в станалата вече легендарна кръчма “Гъската и скарата”, са провъзгласили създаването на великата ложа на Англия са съществували преди това. Та затова говорим за 100 години – на 27 ноември 1917 г. е провъзгласена първата българска велика ложа – Великата символна ложа на България. Декларацията за това може да видите на сайта ни – www.uglb.org. Ако тръгнем да търсим началото на българското масонство като индивидуално членство, имаме неоспорими доказателства, че Иван Ведър е първият български свободен зидар.

 

– Един от най-известните съвременни изследователи на съвременното масонство проф. Маргарет Джейкъб, която впрочем участва заедно в лекции с Томас Джаксън, пише в българското издание на “Просвещение на живо”: “България е понесла повече, отколкото й се полагат, диктатори и абсолютисти”. Какво според Вас е понесло повече българското масонство?

– Повече балкански нрави и лично его. Личното его и желанието за себедоказване на всяка цена. Когато в масонството се проектира его, не се получава. В свободното зидарство действат други принципи: Да служиш на масонството, а не да си служиш с него. Българското масонство е пострадало от личностните цели и амбиции на някои от братята във времето.

– Как да си обясним забраната на масонството в България на два пъти преди и след 1944 година?

– Всъщност масонството, заедно с други организации, е забранено веднъж със Закона за защита на нацията, приет от Народното събрание декември 1940 г. Знае се дори, че министърът, който е внесъл закона е бил масон. И Великата ложа на България била закрита с правителствено решение на основание закона. Но още през юли 1940 г., виждайки накъде отиват нещата, Великата ложа е взела решение за саморазпускането си. А след 1944 година просто няма данни да е имало възстановяване на масонството у нас до 1992 година. И ако погледнем реално, този период е тъмно петно в историята на свободното зидарство у нас.

Но гледайки от друга страна все пак, зараждането на свободното зидарство по тези земи и всички принципи, които то носи за свобода, равенство, братство, независимо от религия, цвят на кожата, политическо пристрастие и благосъстояние – няма как да не е вдъхновило и българските революционери през Възраждането и строителите на нова България след 1878 г.

А обяснението за забрана на масонството е в характеристиката на обществените отношения в този период. Там където няма свобода на мнения и истината е монопол на определени лица, няма как да има масонство.

 

– Кой са по-значимите каузи, които ОВЛБ подкрепя чрез своята благотворителна дейност и чрез създадената фондация “Милосърдие и благотворителност”? Какъв е годишният бюджет за благотворителност – само по време на тържествената вечеря след общото ви събрание бяха събрани над 42 000 лв. за болно дете, например.

– Когато говорим за благотворителност и милосърдие, точно със значението на тези две думи разделяме начина на подпомагане. ОВЛБ няма за цел да рекламира благотворителната си дейност. Това само по себе си е заложено още в библейската максима – когато правиш милостиня не тръби и нека лявата ти ръка не знае какво прави дясната (Матей 6:1-4).

Приетият бюджет е само база като средство за развитие на благотворителната дейност. А постоянно на събития на ОВЛБ се събират средства за подпомагане на различни каузи.

 

– А къде е тънката линия между милосърдието и благотворителността?

– Милосърдието е подпомагане на хора в нужда. А благотворителността е работа и действия в подкрепа на обществени каузи. Един пример за благотворителност – да наградиш всички ученици – отличници в края на първия срок в един областен град по 500 лева събрани на едно от мероприятията на местната ложа. Децата не са знаели, че ще получат награда, ако са отличници. Но когато поощриш един ученик в успеха му, в развиването на лидерските му качества, тогава той разбира, че някой в обществото се интересува от неговите добри успехи и си заслужава да работи за това. А от тези деца ще са утрешните лидери на нацията ни.

В същината си българинът е състрадателен. Колкото и в момента да гледаме други прояви в обществото, мисля, че изначално българите са милосърдни по душа. Във всяка една наша ложа се правят непрекъснато събития за подпомагане на хора в нужда, но масонството няма за основна цел да прокламира какво прави за обществото. Масонството се надява, че когато един добър мъж става по-добър вследствие от работата му в ложата, той с примерите които дава, с начина си на живот, ще направи кръга около себе си по-добър, и така и обществото по добро. Това е водещ принцип в световната братска верига.

 

– Вие бяхте българския представител на XIV Световната конференция на регулярните Велики ложи в Сан Франциско през 2015 г., където една от важните теми бе технологиите и свободното зидарство. Какви са предизвикателствата, ограниченията и въздействието на социалните мрежи и канали като Facebook, Twitter, YouTube върху съвременното масонство?

– Развитието на технологиите в 21 век не може да бъде игнорирано и да останем да живеем в 1717 година. Великите ложи имат сайтове, имат Фейсбук-страници, канали в Туитър. Тези дни предстои да направим и официална фейсбук-страница на ОВЛБ. Възможността да намериш всичко, което те интересува за масонството и не само на екрана на компютъра или телефона, си е реална. Същевременно с това обаче, духът, който съществува при един ритуал, няма как да бъде предаден онлайн. Духът може да бъде усетен само с присъствие в ложата. Според мен създателите на социалните мрежи все още имат задължение в обществото. Наскоро прочетохме признанието на основателя на Туитър Евън Уилямс – “интернет е счупен”. Идеята, че мрежата е създадена само за добро, а в социалните канали се публикуват екзекуции на хора, хейтърски коментари, неверни и фалшиви новини, изведнъж се изопачава, компроментира. Социалните мрежи често стават арена на обратната, на тъмната страна на прояви на обществото. Тази грешка в системата трябва и се надявам да бъде отстранена.

 

– А само преди дни се завърнахте от Букурещ където се състоя VI-та конференция на европейските Велики майстори – кои са темите пред свободните зидари от стария континент с днешна дата и респективно пред ОВЛБ?

– Да, всъщност и в Букурещ една от темите беше бъдещето на масонството в интернет ли е. На конференцията бяха засегнати и теми като опазването на регулярността на великите ложи, както как ритуалът спомага за самоусъвършенстването на свободните зидари.

 

– България е една от малкото държави, имам предвид развити държави и държави с регулярно масонство, където все още нямаме музей на свободните зидари, национален масонски дом. Но и отношението с държавните институции не е както в Англия, Ирландия, САЩ, Румъния, Гърция, Белгия – списъкът е дълъг. Защо?

– Отзад напред, считам, че в обществото ни върви инерция от насаждане на негативни образи на нашата организация без да има първопричина, а още по-малко доказателства за това. Национален масонски дом на ОВЛБ ще има. И ние не очакваме от държавата да ни подари място за него както бе направено в съседна Румъния, например. Ще се справим сами, процедурите за изграждането му са в ход. Предполагам в него ще има и музей на свободното зидарство. Развитието в масонството се случва стъпка по стъпка, не може да е революционно. Символиката на нашето братство ни учи, че трябва да се стъпва на здрава основа, за да е успешен градежът.

 

– Как си представяте проект за масонски мемориал у нас по подобие на този в Пенсилвания – “Приятел към приятел” – двама свободни зидари- капитан от войските на Севера помага на генерал от Юга след битка? Знаете колко вдъхновяващо е описан от Томас Джаксън в “Масонски перспективи” и как паметникът се превръща в Мека за масонските пилигрими от цял свят.

– Мемориал, като този в Пенсилвания, показва същината на свободното зидарство – стремежът към хармония и мир. Можем да дадем десетки примери за паметници в различни страни. Някои от тях са с директното послание, че видиш ли, тук, на това място се почита паметта на свободни зидари, които са дали живота си за своята родина. Други за паметници на свободни зидари допринесли за развитието на човечеството или държавата си. Но както казах, стъпка по стъпка и мъдро да разпределяме времето за всяка наша инициатива.

 

– Накрая не мога да не Ви попитам какво е посланието Ви към българските свободни зидари в навечерието на 24 юни?

– В деня когато Слънцето е в апогея си при нас и се чества рождението на св. Йоан Кръстител пожелавам не само на свободните зидари от ОВЛБ, а и на всички българи, светлина! Повече светлина в душите и по пътя ни.

 

Интервюто е препечатано от вестник „Труд“, 24.06.2017

към начало