.

Митраическите обреди

 

НУ Бр. Граф Гобле д’Алвиела¹

 

Сп. „Зидарски преглед“, май 2017 г.

 

В рецензията си за книгата „Военните ложи“ на Бр. Гулд, генерал-лейтенант Сър Чарлз Уорън, искайки да отбележи, че в армията, без ни най-малка заплаха за дисциплината, Свободното зидарство прогонва различията, свързани с класата и дори военния ранг, цитира случаи, при които офицери с по-нисък чин, и даже подофицери, са управлявали Ложи, в които висши офицери са седели като обикновени членове. Не е ли странно, че има напълно аналогични случаи при мистериите на митраизма от времето на старите римляни?

Добре известен е фактът, че тези мистерии предлагат поразителни аналогии с много положения, които се откриват в Масонството: техните празнични чествания, провеждани в изкуствено създадени пещери или покрити зали, които символизирали Вселената и които по размери, подредба и украса представлявали аналог на нашите Ложи; тяхното разпределяне на седем степени, присъждани след иницииращи обреди – чудесни като нашия; техния метод на преподаване, посредством същата астрономическа символика, посредством най-висшите истини, известни на философията и морала от онова време; тяхната мистична връзка на секретност, търпимост, равенство и братска любов.

Един млад белгийски елинист, който е посветил последните десет години върху изучаването на този култ и който сега пътува със същата цел из Турска Армения, проф. Франц Кюмон, наскоро публикува една силна и заслужаваща изключително доверие книга: „Текстове и документални илюстрации, свързани с мистериите в чест на Митра с едно критично въведение“ (Брюксел 1896-1899), два големи обилно илюстрирани тома. Той не само потвърждава предполагаемите прилики, но предлага също така и нови, с една находчивост, подчертана още повече от факта, че самият той не е масон. Например, показва, че не е било необичайно един неупълномощен служител на култа, или дори обикновен войник, да ръководи церемониите, по време, на които легати и знатни персони да играят второстепенна роля, в съответствие с техните степени в мистериите.

Друга важна особеност, която той осветлява, се отнася до начина, по който въпросните мистерии са били разпространени в западния свят. Показва как те са ирадиирали от Персия през последните векове преди нашата ера – или по-скоро от Мала Азия, дома на култа към Митра – било чрез азиатци, включени в легионите и наети в държавната администрация, било чрез сирийски търговци, установили се в основните градове и морските пристанища на империята. Малко по малко в тайнствата били допускани местни жители, които, от своя страна, когато азиатският елемент отстъпил или онези хора просто измрели, запазили поклонението към Митра живо и дори го разпространили надлъж и шир. Ако авторът познаваше историята на масонския възход през първата половина на ХVІІІ век, той би свидетелствал за същия процес. Дори и да пропуснем белгийската традиция, по силата на която нашите първи Ложи са придобили своите конституции от офицери на британските полкове, разквартирувани в Южна Холандия, то описанията на Бр. Гулд относно начина, по който Масонството е навлезло най-напред в Испания през военната Ложа на Гибралтар, съответства напълно на въпросното изложение. На други места, в Бордо, Ротердам, Хамбург, Санкт Петербург, това се е случило чрез английските търговци; в Париж, Лозана, Женева и в основните италиански градове – чрез английските дипломати. Бил постигнат същият резултат: британският елемент неизменно играел ролята на сириеца в митраизма отпреди две хиляди години. Така историята се повтаря.

Всичките многобройните „митреи“, които са били открити в дунавските провинции, Германия, Италия, Южна Франция и дори в Англия, могат да бъдат вписани в следния вид, откриващ се върху скиците, дадени в работата на г-н Кюмон.

Pronaus-ът, или преддверието, е бил(о) на едно ниво с улицата. Срещу входа, на няколко крачки разстояние, е бил осигурен достъп до същинското светилище. Този spelaeum, или подземен храм, имал правоъгълна форма, надлъжно разделена на три части: два podium, или повдигнати платформи, върху които членовете на обществото седели или коленичили с гръб към стената, и централен кораб, където са се осъществявали ритуалите. В далечния край на кораба, отвъд олтара, е стоял неизменно свещеният образ на Митра tauroctonos2, със слънцето от неговата дясна страна и луната – отляво. До подиумите, постаменти носели върху себе си статуите на двата dadophoroi – много вероятно символи на двете междинни състояния от денонощието, зазоряването и здрача, или на деня и нощта. Едната статуя била с факел, издигнат нагоре и горящ, а другата с факел, обърнат надолу и загаснал. Стените, таванът, в някои случаи и настилката, били украсени с образите на седемте планети, със знаците на зодиака, както и с други астрономически емблеми. За какво ни напомня това описание?

Ето как г-н Кюмон обяснява внезапното разпространение на митраизма през ІІІ век от нашата ера. Тяхната теология била в съответствие с общата тенденция Слънцето да се разглежда като най-висше олицетворение на духовното Божество – олицетворение, постулирано от напредъка на религиозната мисъл. В същото време техният синкретичен дух позволявал на жреците и поклонниците им да запазват – заедно с вярата в Митра, разглеждан като Изкупител – култовото почитане на всички други богове. Тяхната есхатология отговаряла на нарастващата жажда за някакво обещание, и дори познание относно това, че ще дойде още един живот. Техният морал – моралът, представен в Авеста – удовлетворявал реакцията на всички благородни умове срещу грубия материализъм на една цивилизация, превишаваща мярката в това отношение. Тяхната дисциплина установявала не само строго равенство между членовете им, независимо от всички външни социални различия, но и една връзка на истинско братство и взаимна помощ. Техните последователни посвещения благоприятствали ревностното подражание, давали на неофитите нещо, което да търсят, освен това ласкаели суетността на онези, които били любители на импозантно звучащите титли. И накрая, тяхната перспектива за откровения, все по-дълбоко и по-дълбоко във всеки етап, насърчавала – като върховна цел – надеждата за достигане на абсолютната мъдрост, чиято тайна е трябвало да бъде донесена от Изтока.

Защо този внезапeн възход бил последван от още по-бърз упадък? Нашият автор обяснява това по следния начин: изключвайки жените от техните богослужения, те отделили един елемент на пропагандата, която християнската вяра знаела как да използва. Сложността на тяхната символика им е попречила да привлекат масите чрез едно Евангелие, което отправя апел към сърцето посредством език, едновременно и прост, и патетичен. Самият техен синкретизъм и толерантност ги лишили от силата, която християнството намерило в абсолютното отхвърляне на езичеството. По този начин мистериите на Митра били обречени да изчезнат преди да се появят мистериите на Христос. Но тяхната доктрина не била напълно загубена; тя оцеляла сред манихейците и другите еретици, които се стремили до края на Средновековието да примирят зороастризма с християнството. ◆

 

Превод от английски език:

МУ Бр. Илия Кожухаров

 

 

1 Йожен Фелисиен Алберт, граф Гобле д’Алвиела (1846–1925) – белгийски юрист, сенатор, ориентиран към либералната идеология, професор по история на религиите и ректор на Свободния университет в Брюксел. Става известен със своята книга „Символите: тяхната миграция и универсалност“. Един от пионерите на религиозната археология.

Член на Ложата „Приятелите филантропи“, Велик Майстор на Великия Ориент на Белгия (1884) и Върховен Командор на Върховния Съвет (1900).

2 Tauroctonos – „убиващ бика“.

 

към начало