.

Исторически условия, определящи създаването на Великата ложа на Лондон през 1717 година

 

 

Инж. Джузепе Киаренца

 

Бюлетин на ОВЛБ, март 2017 г.

 

 

Реших да направя това изследване без да споменавам дати, макар че знаем, че историята е направена от дати. Но ми се стори, че това ще е непривлекателно, сухо. Затова реших да използвам периоди, а не дати.

За да определим периода, няма как да не видим първо какво се е случвало преди това, през 16 и 17 век. Няма как да не забележим, че в тези векове, включително и през 18 век, се наблюдава демографски растеж, свързан най-вече със силната урбанизация. Това несъмнено води до нарушаване на баланса на взаимна зависимост между популацията и хранителните ресурси.

От друга страна се наблюдава намаляване на възрастта на младоженците, т.е. хората започват да се женят по-млади, поради по-голямата възможност за намиране на работа в града. Точно това намаляване на възрастта в Англия води до демографския растеж.

В преди индустриалният период семейството е разширено – живеят заедно не само родители и деца, но и баби, дядо, лели, чичо, братовчеди и т.н. В индустриалният период семейството се свежда основно до родители с деца. За пръв път това намаляване на семейното ядро се наблюдава във Франция, отколкото където и да е другаде в Европа. Причините за това могат да се сведат до: по-голямо внимание към здравето на жената, промяна в отношението към децата, подобряване на защитата на частната собственост, отказ от контрола на религиозните институции върху личния живот.

Но какво се случва в земеделието – основният поминък на хората? Собствеността на земята е от феодален тип, малко по-малко в Германия и Франция, а и общо взето във всяка страна е било различно. В Източна Европа през 16 и 17 в. собствеността е все още от робовладелски тип, което води до въстания и неподчинения. Появява се възможността в земеделието да се произвежда не само за собствени нужди, но и да се продава продукцията в града, да се прави бизнес – т.е. да се произвежда селскостопанска продукция, която се търси на пазара.

Така се появява мисленето – аз съм свободен човек, мога да се оправя и сам, без да имам нужда от някой, който постоянно да ме командва, без да съм му роб, мога да отида да работя навън – при частник, на домашна работа. И това е една голяма революция в мисленето. Така се появява манифактурата – т.е. важната концепция за обработването на суровината до краен продукт на едно единствено място от много наемни работници. Това е, така да се каже, добре организирана икономическа революция.

От социална гледна точка обществото до тогава е разделено по йерархични касти, характеризиращо се с разслоението на обществото, принадлежността към кастата по рождение и правовата неравностойност между тях.

Ражда се така наречената концепция за прогреса на човечеството – т.е. Човекът разбира, че всеки път когато се мисли, че е достигната границата се ражда едно съмнение, изследва се и се достига нова, по-висока граница. Това се отнася както за материалния свят, така и за духовния живот. Така започва голямото развитие на човечеството.

В този период (16 – 17 в.) се правят и първите важни научни открития – Слънчевата система с планетите, които се въртят около Слънцето. Кеплер доказва теоретично, че планетите имат определена орбита, а Галилей го доказва опитно, с определени измервателни уреди. Картезий слага основите на изследването на природата. Откриват се нови научни хоризонти на базата на изчисленията и на закона на Нютон за всеобщата гравитация. Какво е една математическа формула? Това е концепцията, в която са концентрирани всички фактори. Например формулата на Айнщайн за енергията E=mc2 е развитие на Теоремата на Питагор а2+b2=c2.

В биологията се установява кръвообращението с неговите механични закони, съществуването на кръвоносните съдове и капилярите, анализ на образуването на паразитите. Установяват се законите за движението, ботаниката и зоологията започват класифицирането на растенията и животните. Установява се с изчисления и имайки предвид обиколката на екватора, че човек намиращ се там се движи с 1600 км/ч спрямо центъра на Земята. Т.е. все повече доказателства показват, че не са Човека и Земята в центъра на Космоса. Те са важна част от него, но Космоса има своите закони. Ражда се науката химия с първите закономерности, установени от Бойл.

От религиозна гледна точка, Църквата е заета със защитата на теологията като висша форма на познанието, оборено от Галилей, разделянето на религията от изследването на природата. Появява се принципа на религиозната толерантност, за първи път приложен в Холандия, страна, която слага основите на новия обществен и културен климат в началото на 17 в.

Въпреки, че обществото е разделено на относително затворени касти, се установява желанието за комуникация със сходна каста в друга държава. Как става това? Чрез писане на книги. Това е периода, в който се установява и развива писането на енциклопедии. От друга страна, монархиите не желаят чрез тази комуникация да загубят абсолютната си власт. Във Франция например, Кралят Слънце (Луи XIV) нарежда всички най-богати благородници и техните семейства да се преместят да живеят във Версайския дворец. Целта естествено е, да бъдат контролирани от близо. Всичко това води до премахване на манастирите, като центрове на теологичното познание, засилва се мощта на войската, която вече не служи за защита на собствената територия, а за завоюване на нови територии извън границите.

Какво се случва в Англия? През 1685 г. на престола се възкачва крал Джеймс II , който със своята политика на близост с Католическата църква получава многостранно одобрение. Испания тръгва да завладява други държави, като поставя испанец като техен крал. Нещо, което е било немислимо в миналото. Много държави използват прогреса за да водят завоевателни войни – Швеция, Прусия, Русия. Те неминуемо водят и до сваляне и възкачване на различни кралски династии. Швеция например провежда различни завоевателни войни – с Дания, Полша и Русия, които обаче губи в следващия период и това води до намаляване на нейната територия.

Какво можем да заключим от казаното до тук. Както обещах, не говорих с точни дати , а с исторически периоди. Раждането на Великата ложа на Лондон не е случайно. Ложите по само себе си са съществували и преди. Всяка една е била самостоятелна и част от една проста, но затворена в себе си система, т.е. без комуникация между самите ложи.

Интелигентността на четирите ложи, които се обединяват през 1717 г. във Велика ложа, т.е. в една сложна, но отворена между ложите система, се състои в това, че разбират, че само обединени могат да разберат и участват активно в промените в света в този период, както в материалната, така и в духовната област. ◊

 

Превод от италиански език:

Брат Г. А.

към начало