.

Кабала – наука за Бога, Вселената и човека

Първи масонски духовен събор „Да бъде светлина!” – Ориент Бургас ’2017

 

 

Брат Д. Е.

Ложа „Петко Йовчев”, Ориент Бургас

 

Бюлетин на ОВЛБ, май 2017 г.

 

Какво е Кабала?

Първо – религиозно-философска система, разглеждаща и анализираща същността на Бога, доколкото тя е достъпна за човешкото разбиране, също произхода и строежа на Вселената, структурата на човешкото тяло, а заедно с това и еволюцията на душата като цел на човешкия живот.

Второ – Независимо от този теоретичен раздел Кабала оперира в своята практическа част с буквите от еврейската азбука, които тя разглежда като активни сили, приписвайки на всяка от тях, под формата на йероглиф, особен атрибут на Божественото и съответстващо на него цифрово значение, което позволява на изкусния кабалист да прониква в тайните на Божеството.

С други думи Кабала е пълна и достатъчна информация за порядъка на причинно-следственото низхождение на Висшите сили, съгласно постоянни и абсолютни закони, свързани помежду си и насочени към достигане на една височайша цел – целта на мирозданието, определяна като разкриване на „Твореца” от творенията в този свят.Т.е. тази наука разглежда формирането на целия процес на еволюция на творението, съгласно изначалния Замисъл на създаване.

 

Кабала изучава:

  1. Сътворението на мирозданието, включвайки духовните светове,нашия Космос, Слънчевата система, неживата, растителната и животинска природа, както и човека.
  2. Протичането и крайната цел на процеса.
  3. Възможността за намеса на човека в този процес.
  4. Връзката между днешното състояние и онези състояния, в които ние сме пребивавали преди да се появи на Земята човекът и обществото.
  5. Смисълът на тази част от живота, в течение на която ние съществуваме като биологично тяло и усещаме чрез него обкръжаващия ни свят.
  6. Състоянието, в което ние съществуваме прединашето раждане, нашето състояние в този свят след раждането ни и това, в което пребиваваме след смъртта.
  7. Кръговратите на живота.
  8. Възможността в продължение на земния живот, човек да се включи във Висша форма, в която е пребивавал до раждането и след смъртта.
  9. Източниците на науката, изкуството и културата, т.е. на всичко, което е свързано с езика,поведението на човека,техните корени и причините за реализация именно в такъв вид.

Висшата цел, а именно – отъждествяване на човека с Висшата сила наречена „Творец” се постига чрез две системи :

  1. Порядък на низхождението на световете.
  2. „Постигане”, или „степени на познание на Висшата сила”

Това са абсолютно идентични системи и разликата между тях е в това, че първата се изгражда от горе надолу, т.е. от първопричината „Творец” в света на Безкрайността до нейната пълна противоположност – най ниската степен на нашия свят.

Втората започва в нашия свят и се издига нагоре по направление към първопричината с точност повтаряйки всички състояния, съединения и връзки, но в обратен ред.

Издигайки се по степените на втората система, човек крачка по крачка достига всички нива на познание на Висшата управляваща сила, съгласно онези закони и принципи, по които те са се изградили от първопричината до състоянието „наш свят”.

Следователно първата система се явява модел и нейното съществуване е обусловено от необходимостта да се осъществи целта на мирозданието – пълно постигане на „Твореца” от цялото човечество, т.е. да се реализира втората система.

Намирайки се на най – ниското стъпало, човек не си представя, че може да пожелае да мине на следващото, тъй като той не го усеща, а как може да се желае неизвестното? Изкачването става възможно благодарение на това, че следващата степен дава усещане за своето присъствие. Заради това нейната по–ниска част като че ли се спуска в гоната част на предишната степен. Възниква разлика между нивата и разбиране на това какво трябва да се направи, за да се издигнем.

Така правим извода, че съществуват две реалности:

  1. На материята – порядък на разкриване на Висшата светлина отгоре надолу, изхождаща от същността на Твореца. Тази светлина преминава през стадии на постепенно скриване, докато от нея не възникне материалната действителност.
  2. На Висшия разум – след разкриването на порядък отгоре надолу, се изгражда такъв и от долу нагоре. Това са стъпала на стълба, в съответствие с която човечеството се развива дотогава, докатоне достигне целта на творението.

Учените кабалисти са открили, че всичко, което е присъщо на мирозданието са желанието за получаване на наслаждение и абсолютното желание за отдаване.

Желанието за получаване на наслаждение (буквален превод от иврит) предполага наличието на празнота, т.е. няма напълване, което на по-висшите нива отговаря на усещане.

В резултат на акта на творение е бил прекъснат контактът с Висшата сила и се образувал първичният материал – творението и желанието за получаване. Това е станало в следствие на противоположността на свойствата на Твореца (даващия) и творението (получаващия).

Нашата история е започнала с появата на човека на Земята и развитието в него на егоистичното желание за наслаждение.

На първия етап това е било желание от нулева степен, защото тогава човекът е мислил как да оцелее. За него най-важното е било семейството и оцеляването му /храна, подслон, топлина/, както и възпроизводството. Постепенно с нарастване на жизненото равнище, с подобряване на условията на живот, това желание става все-по егоистично и все-по малко време е необходимо за реализацията му. В наше време ние наблюдаваме невероятно увеличение на тази скорост. Все повече и повече желаем.

Днес, обаче човечеството се намира на етап, който кабалистите са предрекли още със зараждане на науката (може би 18 век пр. Хр.). Те са пророкували, че след 1995 г. у човека ще възникне вътрешен порив към висше напълване, знание. Това означава, че е време за разкриване на тайните на Кабала, която иначе е била тайна наука, предназначена само за посветени и в много древни времена е била предавана само устно. Тук е моментът да спомена, че Кабала е наука използвала знания още от времето на Шумер и Египет, които знания в един момент са били забравени, изгубени във времето и по–късно възстановени от юдеите.

Нулево ниво на егоизъм е притежавал Адам. След това егоизмът започва да расте и достига първото ниво у Авраам от гр. Ур (Шумер), който е написал „Книга на създаването”. В нея са описани всички седем дни на творението.

Второто ниво е Мойсей и Тора, в която посредством обектите от нашия свят се описват закономерностите на Висшия свят. Обикновените хора, четейки Тора, я възприемат като историческо повествование, но не е така с кабалистите, които разбират, че тя разказва за Висшия свят и неговите закони. Тук става ясно какъв е Замисълът на творението, а именно,че всички светове, включително и нашият, и обектите, намиращи се в тях, се обединяват в Замисъла на Твореца да се даде безкрайно напълване на творението – душа.

Душата на човека (творение) се състои от два компонента – светлина (наслаждение) и съсъд (желание за това наслаждение), при което съсъдът е същността на душата, а светлината, която го напълва е наслаждението предназначено за Твореца, който има нужда да отдава. Човешката душа е частица от Общата душа, наречена Адам Ришон – първият човек. За нея ще стане въпрос малко по–надолу.

Следващото ниво на егоизъм се фиксира от книгата на раби Шимон бар Йохай (Рашби). Това е Книга Зоар. Нейното съдържание е многопластово, т.е. в предаването на древните легенди и притчи, в описанието на моралните норми, съществуват множество скрити пластове, които могат да се разберат само от посветените. Книга Зоар е ключът, с чиято помощ може правилно да се чете Тора като инструкция за влизане в духовния свят. Зоар от арамейски означава сияние. Тази книга коментира петте части на Тора, обяснява онова, което ние следва да подразбираме от текста.

Авраам, Мойсей и Рашби са етапи на усъвършенстване на методиката на Кабала и адаптацията и към нуждите на развиващото се човечество.

Всеки кабалист е писал със собствен маниер, скривайки истинския смисъл. Това е продължило до появата на Ари (Ицхак Лурия Ашкенази) и написването на труда „Дървото на живота”. Ари започнал по различен начин да излага методиката на Кабала. Той е притежавал уникални способности, защото неговата душа се отнасяла вече към периода на окончателното развитие на душите, т.е. изкачила се е към върховите стъпала на Дървото на живота.

От поколение на поколение едни и същи души се обличат в нови тела. Низходящите души съхраняват опита от предишните животи и така всяко следващо поколение се оказва по-мъдро от предишното и се устремява към по-възвишени цели. Точно по времето на Ари общото развитие на душите достигнало ниво, когато започнали да желаят духовен подем. С това се обяснява и в частност началото на Възраждането, периода на реформи в религията, културата и напредъка в науката.

За основоположник на съвременната кабалистична наука се смята роденият във Варшава през 1884 г. Йеуда Ашлаг (БаалСулам).Той създава нова трактовка на трудовете на Ари и написва „Учение за десетте сефирот”. Десет сефирот – това е вътрешната структура на мирозданието, включваща в себе си духовния свят, нашия свят и душите населяващи световете.

Бог е източник на живота и творец на Вселената. Той е безкраен, недостъпен и непознаваем. Той е небитие за нашия разум. Между него и Света се намират десет сефирота (сфери), посредством които той го е сътворил. Обединението на сефиротите образува човека-прототип: висшия Адам, вечния Адам, който е Макрокосмосът, първообразът на материалният свят.

Деветте първи сефирота се разделят на троици, всяка от които съдържа две противоположни начала и една уравновесяваща. Първата троица представлява нематериалния свят (1, 2 и 3). Втората троица – нравственият свят (4, 5 и 6). Третата троица е физическият свят (7, 8 и 9/). Последната сфера – 10 е крайният резултат от предишните и образува хармонията на света.

Главното значение на сефиротите е представено от първия сефирот – Венец. Той поражда другите сефироти и поради това и целия свят. Това е нещо подобно на Демиург, тъй като е толкова неуловима и нематериална, колкото и самият Бог. Тази троица е планът на Вселената. Следващите седем сефирота стоят по-ниско. Те са само сефироти на изпълнението, построяването.

Разглеждани от друга гледна точка сефиротите се делят на десни –2, 4 и 7) – мъжкият елемент, леви (3, 5 и 8) – женският елемент и средни (1, 6 и 9) – представлява съгласуването на отделните начала. Мъжкият елемент е по-висшия, той е активното начало и притежава свойствата на доброто и милосърдието. Женският елемент е пасивното начало и притежава свойствата да съсредоточава мисълта и справедливостта. Средната група представлява съгласуването на противоположните начала. Трите сфери, които я образуват, представляват взаимно, започвайки отгоре надолу, интелектуалният свят, моралният свят и материалният свят. Според Кабала и десетата сфера са Общата душа – Адам Ришон – първият човек. Така както споменах по-горе, тя се състои от душите не само на човека, а и от душите на всички творения и те имат същата структура. Така, че Адам Ришон не е известният ни от Библията Адам

По други данни от Кабала трите троици взаимно представят тези три свята, които съответстват на трите части на човешката душа – разум, сърце и растителна душа, тъй както се разглежда от неоплатониците.

Сефиротите се различават още и по цветове. Мъжкият елемент – бяло, женският –червено средата – промеждутъчни цветове (синьо, жълто, зелено).

Душата според Кабала е безсмъртна, но достига небесното щастие само когато стане съвършена, заради което често трябва да живее последователно в няколко тела. Всички души са сътворени със създаването на света и когато достигнат степента на съвършенство, ще дойде Месията.

Всички произведения, за които говорих до тук се обединяват в Кабала.

Древната мъдрост алегорично разказва, че човечеството е създадено като едно същество, имайки предвид, че всички хора изначално са били свързани в едно. Спомнете си за Вавилонската кула. Този събирателен образ се нарича Адам, което на арамейски език означава подобен на Твореца.

Съгласно Замисълът на Природата егоизмът у нас трябва да нараства, докато не осъзнаем пагубната си разединеност. Глобализацията ни демонстрира, че от една страна всички ние сме свързани, а от друга – извънредно нарасналият егоизъм ни разделя.

Но защо е било необходимо от единно творение да развием егоизма и да се разделим?

Защото само така можем да видим своята пълна противоположност на основния закон на Природата – Законът на абсолютното отдаване и да разберем крайната нищожност на егоизма.

В края на двадесети век в света се случиха съществени промени. Книга Зоар казва, че от това време нататък човечеството ще се приближава към състояние на пълна дезориентация. Хората ще разберат, че са грешали в продължение на хиляди години на своето развитие. В този период ще започне всеобща криза: ще се разрушат семейните устои, човекът няма да усеща себе си като личност и ще търси успокоение в наркотиците. Именно в такова състояние трябва да се разкрие Кабала, за да покаже на целия свят пътя на развитие, лежащ не в равнината на този свят, а водещ нагоре в духовното.

За Кабала може да се говори още много и много. Целта на моя градеж е да открехна само вратата и да ви запозная най общо с кабалистичните знания, но по-нататъшния процес на обучение протича само по оригиналните източници, лекции от посветени и вещи учители, практически упражнения и е много продължителен и задълбочен. ◊

 

към начало