.

Вътрешното и външното

Първи масонски духовен събор „Да бъде светлина!” – Ориент Бургас ’2017

 

… а във външната тъма ще бъде плач и

скърцане със зъби.

 Матей 22:13

 

Брат Р. Р.

Ложа „Веритас”, Ориент София

 

Бюлетин на ОВЛБ, май 2017 г.

 

В древна Гърция хората посещавали храма на Аполон, където пророкувал Делфийския оракул, с надеждата че той ще им открие каква съдба ги очаква. Но вероятно мнозина са подминавали нехайно един надпис, изгравиран на входа:

Той гласял: Опознай себе си!

И до ден днешен човек търси познанието и успеха чрез външния свят, забравяйки че ключът към щастието и към всички загадки е ВЪТРЕ, у самия него.

Къде, всъщност, е ключа?

Къде вътре у мен самия?

Всъщност, кой съм АЗ самия?

До къде стига вътрешното и откъде започва външното?

Отговорите на тези въпроси не са еднозначни, а решаването им често отнема повече от един човешки живот. Но засега е достатъчно да отбележим само, че съществува тази дуалност: вътрешно – външно; и да осмислим нашите действия в този аспект. След малко размисъл ще видим, че тази дуалност присъства във всичко: например в Природата имаме видимо – невидимо, в социалния план (Обществото) имаме явни и тайни организации. В този смисъл нашите масонски организации се явяват „вътрешни” по отношение на Обществото, но пък самото Общество е външно по отношение на Човека.

„Вътрешното” на Човека също има своето „вътрешно” и „външно” – например подсъзнанието и съзнанието.

И тъй като ние, масоните градим Храма на хуманността, а и камъните от които имаме нужда са хората, ще поставим на пиедестал самия Човек и ще се взрем дълбоко в нашия вътрешен свят.

И така, видяхме че живеем всъщност в два свята – вътрешен и външен, често без да си даваме сметка за това. Ежедневно извършваме дейности и усилия и в двата свята:

Във външния – ходим на работа, правим бизнес, общуваме, пазаруваме, ядем, пием, правим секс…

Във вътрешния – мислим, мечтаем, обичаме, мразим, ядосваме се, изпитваме болка и щастие…

Двата свята постоянно си комуникират и си влияят един на друг, и в двете посоки. Отвътре – навън; и отвън – навътре. Съществено е, обаче, че когато външният свят влияе – вътрешният РЕАГИРА, т.е. вътрешният е подчинен на външния, вътрешните състояния са следствие на външна причина. Това е Зависимост на вътрешния свят от външния и може да се каже с две думи че е НЕ-СВОБОДА.

С една дума е РОБСТВО.

И нека не се лъжем, че робство е влиянието само на неприятните външни обстоятелства върху вътрешната свобода. Робство е също и всяка зависимост от наглед добри неща от външния свят, защото това е зависимост! Това е не-свобода!

Въобще, всяка дейност, всяка работа във външния свят отнема от нашата свобода, отнема от нашата енергия и нашия живот и ни приближава сигурно към смъртта. Ето защо работата в полза на обществото е безсмислена, ако не е съпроводена с усилена ВЪТРЕШНА РАБОТА.

Дори благотворителната масонска дейност е безсмислена, ако не е придружена от вътрешна работа, за вътрешна трансформация и развитие. Работата с чука, с който оглаждаме ръбовете на собственото си несъвършенство.

И тъй като робът се бори за свобода, а свободният за съвършенство, човек е призван към сериозна вътрешна работа. И само затова, и заради нищо друго, може да се нарече Човек.

Вътрешна работа е например да успееш да задържиш мисълта си върху едно нещо за 3 (три) минути по часовник. Опитайте, не е толкова лесно.

Вътрешна работа е да не се разгневиш, ако някой те нагруби или предизвика.

Вътрешна работа също е поста, молитвата, медитацията, размишленията, прошката, концентрацията на мисълта.

Съпротивата към вътрешна работа и нежеланието за промяна се наричат МЪРЗЕЛ, СТРАХ и НЕВЕЖЕСТВО.

Постигането на СВОБОДАТА – вътрешна и външна, е един от идеалите на масонството. Тогава, когато човек може чрез осъзнатата си воля да влияе на света, тогава той е свободен.

Вътрешната работа е път, който води към ясно определена цел – духовното израстване на Човека.Напредването в духовното познание задължително трябва бъде съпроводено с промяна в начина на живот.

 

Братя, как се промени животът ви след като станахте масони?

Крайният етап от вътрешното развитие е постигането на истината и пълното й реализиране в собствения живот. Има само една истина и тя е независима от времето, културните епохи и религията.

Истината е винаги тук, но Пътя до нея трябва да се извърви самостоятелно от всеки един човек.

 

VERITAS EST INTUS (Истината е отвътре)! ◊

 

към начало