.

Влияние на двамата известни майстори свободни зидари Елиас Ашмол (1617-1692) и Джеймс Андерсън (1679-1739) върху зидарите от английското масонство

 

 

Проф. Паоло Касталди

 

Бюлетин на ОВЛБ, март 2017 г.

 

Често в масонското общество не се взема предвид влиянието на Ашмол и Андерсън, но преминаването от оперативното зидарство към спекулативното не би било възможно без приноса на тези двама братя.

Но за да се изясни историята, трябва да се успее да се разделят митовете или митизираните факти от истинските факти. Вярно е, че на 24 юни 1717 г. четири лондонски ложи решават и се обединяват, което дотогава не се случвало,  както е вярно, че всяка независимо съществуваща масонска ложа в Англия е съществувала активно и е чествала всяка година празника на своя патрон.

Следователно би трябвало да има някаква особена причина тези четири ложи да решат да се обединят. И тази причина е: изключително тежката криза в този период. Трябва да си припомним, че през септември 1666 г. Лондон е разрушен от един необикновено голям пожар: разрушени са 89 църкви, 13 000 къщи и повече от две трети от населението (200 000 човека) са без покрив. Това е ужасна катастрофа.

Но тази катастрофа дава силен тласък на оперативното зидарство. Така през 1705 г. със завършването на катедралата „Свети Павел“ ( Saint Paul) на архитекта Кристофер Рен може да се каже, че програмата за възстановяването на Лондон е завършена. Това довежда до криза на оперативното зидарство, тъй като няма повече големи строителни обекти, което води  до голяма безработица на братята оперативни зидари. Силно намалява или почти не се приемат нови зидари в ложите, а се чувства силно и конкуренцията на другите производствени сектори.

И в тази икономическа ситуация четирите лондонски ложи решават да се обединят за празнуват заедно своя патрон. От това обединение обаче има две огромни, революционни последствия:

  • Първата е централизацията на силите и енергията на съществуващите оперативни ложи и избирането на един Велик майстор и Велик съвет, които трябва да координират тези сили и енергия;
  • Втората е, че се измисля нещо съвсем ново – изоставяйки корпоративния характер на ложите и създавайки нещо ново и при това тръгвайки отдолу т.е. с доброволно включване отдолу.

Това превръщане е осветено с издаването на конституция т. нар. Конституции на Андерсън през 1723 г. Интересно е да разгледаме емблематичната рисунка в началото на Конституциите.

Правят впечатление успоредните колони в перспектива. Тръгвайки от далечната страна колоните са по двойки: най-далечната трудно може да бъде разпозната, след това са в хронологичен ред – дорийски , след това йонийски, рамкови и накрая тези най-близките, които са най-натрупани и комплексни. Това символично ни представя еволюцията, историческото развитие от артистична гледна точка.

Перспективата на колоните от днешна гледна точка не е най-добрата. Не се разбира накъде води тази перспектива, като че ли в празното пространство, като алюзия на зидарската професия.

Прави впечатление, че портика не е покрит, нито отгоре, нито отстрани. Тук алюзията вероятно е с звездното небе на масонските храмове.

В горната част е представена двуколката на Слънцето, която идва от североизтичната част, което е много символично за масоните. Липсва Луната, липсват звездите. Но липсват и други, изключително важни неща: липсва какъвто и да е зидарски инструмент – няма ги правия ъгъл и пергела, няма го длетото и мистрията, няма либела и отвес. Няма нито един от тези инструменти.

Но липсват и много други неща в тази начална страница на масонската конституция на Великата Ложа на Лондон. Ако погледнете добре няма нито един зидар. Има двама херцога, които се разпознават по затворените корони. Единият от тях с пера, които са типични за ордена на жартиерата, има един духовник със свещеническо расо. И още пет човека.

Единият от тях носи наръч от ръкавици в едната си ръка, а в другата – няколко престилки. Вижте размера на тези престилки. Някак си са несъразмерни, твърде дълги са. Приличат на домашни престилки.

Между двамата херцози има един странен гриф – съдържа Теоремата на Питагор и един надпис на гръцки език – еурека.

Единият от херцозите държи в ръката си един свитък – символ на важен официален документ и с надпис „Конституции“. И това е забележителен революционен факт, който сякаш не осмисляме докрай. Всяка организация дотогава е имала официален документ с различни имена – харта, правилник, основни правила, управленски правила и т.н. Но никога досега не се ползвал термина Конституция. Къде е разликата? Хартата, правилниците и другите са документи за разпознаване на ложата, които идват отгоре. Докато конституцията е основен закон, който всяка една ложа потвърждава да спазва, влизайки в състава на Великата ложа.

На рисунката не е представен Джеймс Андерсън, който е основния съставител на тази конституция. За него се знае къде е роден – в Абърдийн, Шотландия, но не се знае рождената му дата. Знае се, че е бил „Doctor of divinity“, т.е. теолог, през 1710 г. се премества в Лондон и където служи като презвитериански пастор. Презвитерианството е едно течение на протестантската църква и има за база учението на Жан Калвин, което отрича нуждата от църковни лица за връзка на човек с бога. Техните пастори се избират за определен период от миряните за да ръководят икономическите дела на църквата. През XVI в. то се утвърждава като официална религия в Шотландия.

През 1720 г. Андерсън изпада в тежка икономическа криза, тъй като изгубва всичките си спестявания в една фалирала колониална фирма. За да се изхранва, се импровизира в печатар, отпечатвайки най-вече родословни дървета на търсещи социално признание личности.

Друго нещо, което не е известно за Андерсън е датата на неговата инициализация. Но, ирония на съдбата, знае се с точност датата на неговата смърт – 28 май 1739 г., тъй като няколко дена след това лондонския вестник „Дейли пост“ описва погребението му. Описва се, че  гробът му е бил особено дълбок, вероятно за да не възкръсне неговия дух и се описва, че след спускането на ковчега в гроба, всички братя вдигат ръце към небето с дълбоки въздишки и след това удрят по престилките си.

Андерсън попълва конституциите, започвайки с много подробна история, след това написва античните ландмарки и накрая завършва с химни и песни. Историята, с която започва е плод на неговата фантазия и съдържа много грешни имена и дати. Така че, тази история не трябва да се разглежда като исторически документ, а като една книга. Той написва и античните ландмарки, като трябва да се уточни, че първия (отнасящ се до Господ и религията) и втория (отнасящ се до гражданските съдии и съдилища) не са написани от Андерсън, а от Дж.Т. Дезагулие (Велик майстор).

Ландмарките описват идеалите, които са споделени не само от масонството, а и от създаденото през 1660 г. с цел изучаване на законите на природата Кралско общество ( Royal Society) с президент тогава Исак Нютон.

Между основателите на Кралското общество са Сър Роберт Бойл, за когото знаем, че е иницииран като масон през 1641 г. и Елиас Ашмол, живял от 1617 до 1692, така че той няма как да е обрисуван на началната страница на Конституциите. Иницииран е за масон на 16 октомври 1646 г. Но кой е Елиас Ашмол? Велик учен, събира и тълкува античните документи, експерт по хералдика и като такъв успява да вкара в емблемата на Кралското общество отвеса със своята символика. Като експерт по хералдика, написва историята, законите и церемониите на Ордена на жартиерата. Бил е и голям алхимик, публикувал различни трудове, най-значимият от които е „Британски алхимичен театър“.

 

В заключение можем да обобщим, че модерното спекулативно масонство има дълбоки корени базирани в триъгълника Северния Атлантик, Средиземноморието и Централна Европа.

Не е случайно присъствието на Теоремата на Питагор и надписа на гръцки език – еурека, показват че корените на модерното масонство са заложени дълбоко в древността. ◊

 

Превод от италиански език: Брат Г. А.

към начало