.

От десет до сто

 

Из „Десетгодишнината на В∴ Л∴ НА Б∴”

(7 ноемврий 1917 – 27 ноемврий 1927)

 

Градеж на Вел∴  Сек∴: Ст. Н. Кол. *

(Градежът е изнесен на редовно заседание на Великата ложа на България, проведено на 23 ноември 1917 г.)

(сп. „Зидарски преглед“, кн. 8-10/1927 г.)

 

 

Мене се падна честта да събера некои данни за 10-годишнината от ؞основаването на В∴ Л∴ на България. Тая 10-годишнина се навършва след 4 дни, но се чествува днес, ведно с близкото – днешно – редовно занятие на В∴ Л∴ на България.

Това е една не по моите сили работа, но длъжен съм да се опитам.

То се знае, първом треба да започна с историята на нашето свободно зидарство.“

„Две предварителни думи:

Писателят – бр∴ Ст. Чил., иска да твърди, че началото на българското свободно зидарство требва да търсим в Кишинев през времето, когато там е живел великия руски поет А. С. Пушкин, между годините 1820–1823, когато бил посветен българския архимандрит Ефрем. (…)

И, според бр∴ Чил∴, от Кишинев зидарството минало в Русе, дето, както ще видим по-после, е основана първата българска свободно-зидарска ложа. Обаче, това още не е проверено и не може, поне засега, да се вземе за исторически верно. Нарочитият историк на бълг. свободно зидарство, когато се яви, ще каже своята дума. Също тъй и бр∴ Д. М. полага труд за изучаване историята на бълг. св. зид. и твърди, че в и∴ Видин е основана първата ложа от Пазвантоглу, разбира се, още в турско време, но бр∴ Мишев още не е привършил своето проучване.“

„Първата българска ложа е утвърдена от В∴ И∴ на Португалия на 20 март 1879 г. и открита на 9 март 1880 г. в Русе, под името ‘Балканска звезда’ и № 134 от послушенството на Португалия.

При основаването на тая първа наша родна ложа живо участие взима пок. Иван Ведър. За тоя издигнат за времето си българин заслужава да се отбележи, че може би той е най-стария български зидар. Той е роден през 1837 год. в Разград. Майсторската си степен е добил на 12 декември 1863 г. в цариградската ‘Orient Lodge’, под английско послушенство.

Според мои сведения, пок. първи български княз Алекс. Батемберг, бидейки зидар, ходил на занятие в тая работилница. Еднъж властта узнала за некаква сбирка, която ѝ се видела подозрителна и обсажда къщата, без, разумява се, да подозира, че там е и държавния глава. За да не се разкрие княжевото присъствие, което, разбира се, е било неудобно – особено за тогавашните разбирания – събраните братя били принудени да се измъкнат през задни изходи и огради, в туй число и българския княз.“

 

„На 21 март 1882 г. ‘Балканска звезда’ биде приспана, по политически причини, обаче на следната година, а именно 7/19 юний 1883 г., в и∴ София се основава, под послушенството на В∴ И∴ и Върховния Съвет на Португалия, втора българска ложа под № 162, и с отличителното име ‘Братство’. Тя просъществува до 1887 г. Основана е по инициативата на дошлия нарочно от Виена Валдапфелд, близък на Д. Каранфилович – душата на ложата. Нейни членове са: Д. Каранфилович, дворцов инспектор; Ради Иванов, главен инспектор на пощите и телеграфите; д-р А. Шишманов, началник на софийската болница; Мих. К. Сарафов, министр на финансите; Д. Попов, главен секретар на финансовото министерство, и банков чиновник; Спас Вацов, началник на отделение при министерството на просветата и Г. Н. Златарски, проф.-геолог. Между останалите членове на казаната ложа намираме още и следните имена: Г. Хеберле, представител на източната железопътна компания; Петр Чернев, главен секретар на министерството на външните работи, бивш столичен кмет; Михалаки Георгиев, на министерството на общите работи и виден писател; П. Радомиров, учител; Мих. Тенев, началник на отделение при фин. министерство, по-сетне финансов министр; Ив. Бракалов, член на Върх. сметна палата; Вл. Золотович, чл. на Върх. сметна палата; Найден Бенев, адвокат и по-сетне министр; д-р Ст. Христов, лекар; Янко Ковачев, печатар; и Никола Странски, аптекар. Освен туй, знае се още и това, че нашите свободни зидари през време на Стоиловото управление, с живото съдействие на тогавашните свободни зидари в Белград, са работили за сключване между България и Сърбия един митнически съюз, който да бъде отпорен блок срещу икономическата политика на Австро-Унгария. Патриотическите намерения на братята свободни зидари и от двете страни, обаче, са били окачествени като предателски. И тъкмо за туй проектът не се осъществи.“

 

„Едва в края на 1913 год. се поражда идеята да се основе – вече трета – наша ложа в изт∴ София.

И наистина, през 1913 год. бр∴ д-р Хр. Ст., д-р Ст. Дж., Дим. В., от които първите двамина членове на Ложа № 135 ‘Tolérance et cordiadité’ & ‘Lumiѐre et Justice réunies’ в Лион (Франция), последния – на английската ложа ‘Affability’, и посветените в Македония свободни зидари: П. Мид., Д. М., д-р К. Ст., Ст. Тод., Т. Кар., Др. Т. и Г. Ан., от които всички посветени в солунската ложа ‘Etoile de Salonique’, освен последния – посветен в италиянската в Битоля ложа ‘Tera i Sole’, след неколко съвместни срещи, в които си поставят за задача да обмислят, как може да се положи на здрава основа една редовна ложа в София, решават да основат такава.

Тая нужда ставаше още по-повелителна, че тогава чуждестранната преса в унисон третираше озлочестена и оклеветена България като варварска страна и малцината тогавашни българи-зидари пожелаха да влезат в тесна връзка с всемирното свободно зидарство, за да може то поне да ни опознае, та да ни цени по-правилно и верно.

На 7 януарий 1914 г. – Ивановден – тия 10 души-основатели се конституираха в зидарско огнище, което на 19 януари същата година се организира във временна ложа, под отличителното име ‘Заря’.

Благодарение на братското посредничество на Поч∴ Л∴ № 155 от из∴ Лион (Франция), на капитела ‘La valée du Rhone’ от Лион, както и на покойния бр∴ Леон Франкфор, член на С∴ С∴ на В∴ Л∴ на Франция, временната ложа ‘Заря’ бе приета на 2. ІІІ. 1914 год. за редовна ложа № 463 под послушенството на В∴ Л∴ на Франция и тържественото й настаняване бе извършено на 15/28 април 1914 г.“

 

„За да може нашето свободно зидарство да се сношава с профанния свет, почти едновременно с Л∴ ‘Заря’, основа се и Възпитателния институт, пак с името ‘Заря’, чийто устав много по-късно е представен на утвърждение, и бива утвърден от министерството на народната просвета едва на 19 август 1915 год.

Ала ръководителите на младата българска ложа ‘Заря’ замислят вече за независима българска Велика ложа. Според наредбите на В∴ Л∴ на Франция, една ложа от нейно послушенство, каквато беше ложата ‘Заря’, требва да се отнесе до С∴ С∴ на своята Майка-ложа, та, откак добие разрешението, да върне на Майката всички устави, печати, знаци и обредници, и отпосле да пристъпи за формиране на нова или нови ложи.

А това не е могло да стане своевременно, защото тогавашните военни отношения между Франция и България не позволяваха, и трябваше да се дири за това околен път. И наистина, на 9 юни 1917 г. се доби по околен път съгласието на Великото Секретарство на В∴ Л∴ на Франция.

 

Тогавашният временен Управителен съвет решава да се сподели членския състав на единната ложа ‘Заря’ между две нови ложи: № 1 ‘Заря’ и № 2 ‘Светлина’, по угодата на всеки брат, за да представи на В∴ Л∴ на Франция повече ложи, та да може да има право на велика такава.

Това разпределение на членския състав комисията извърши внимателно и с оглед, щото и двете П∴ Л∴ да имат по равно число бр∴ от трите степени и, главно, щото и двете П∴ Л∴ да могат редовно да работят при тогавашните мъчни условия, когато мнозинството от бр∴ беха далеко от из∴ София, отстоявайки честно и доблестно свещения си дълг към родината.

Тъй се отпочват подготвителните работи, и в занятията на 20, 23 и 27 ноември 1917 г. окончателно и едновременно се създадоха двете ложи ‘Заря’ и ‘Светлина’. А в тържественото занятие, станало на 27 ноември с. г. (Денят на победата) се провъзгласи ВЛна България.

Сега започва най-важната работа –

признаването на Великата Ложа на България.

След като В∴ Канцлер на Международното бюро на зидарското сдружение в Ньовшател, бр∴ Картие-Ла-Тант, получава плочата от 9 юний 1917 год., изпратена му от В∴ Л∴ на Франция със съобщение, че тя нема нищо против превръщането на нейната послушница ‘Заря’ в Из∴ София в независима В∴ Л∴ на България и, въз основа на това съобщение, пристъпи се към устройството на българските зидари в самостойна зидарска сила. Бр∴ Картие-Ла-Тант застана зад нас, в онова време на разстроени сношения между държавите, от щастието на обявен посредник между нас и вънкашния свет по зидарските работи. Чрез него се направиха първите стъпки от Временния управителен съвет на В∴ Л∴ на България за добиване признание на тая подирнята от други върховни зидарски сили в страни, връждебни нам.

Освен писмени постъпки, правени са такива и устно, най-вече от бр∴ Дж. за Франция и бр∴ Сам. – за Италия.

С особена готовност прие пок.-бр∴ Картие-Ла-Тант грижата да препрати до всички независими зидарски сили в света нашата Декларация на принципите, включително и до ония страни, с които тогава нашата държава беше в съюз: Германия, Унгария и Турция. Декларацията е изпратена в 18 екземпляра. Заслужава да се прочете изцело.

Тя гласи:

В Слава на Великия Архитект на Вселената.

Ний, долуподписаните членове на Управителния Съвет на Великата Символическа Ложа на България, донасяме до знание на всички редовни Масонски Организации по целото земно кълбо, че редовните членове на пълната и съвършенна масонска ложа ‘Заря’ в ИзСофия, която досега работеше в името и под покровителството на Великата Ложа на Франция, под № 463, като взеха предвид:

а) извършената работа в ПочЛ ;

б) че с развилите се събития, от започването на всесветската война и особено от намесването в нея на България, ПЛ‘Заря’ остана съвсем откъсната от Майката-Ложа;

в) че с това откъсване се пречи на правилното и успешно развитие на Масонството в страната и отнема възможността българското Масонство да допринесе каквото би могло за мирът и прогреса на человечеството;

и –

след като получиха съгласието на Ложата-Майка – ВЛна Франция, –

в съгласие и с членовете на Масонските Огнища, пръснати в разните краища на Българското Отечество, –

в тържественно Учредително Занятие, държано на 27 ден, ХІ месец 1917 година, в Изток София,

Решиха и Провъзгласиха:

съществуването в пределите на Царство България, на едно независимо Върховно масонско сдружение, наречено:

Велика Символическа Ложа на България със седалище в ИСофия.

Великата Символическа Ложа на България признава основните принципи на всемирното Масонство, по които се задължава строго да се ръководи. Тя смета Масонството за едно сдружение, изключително человеколюбиво, философско и напредничаво, което има за цел да дири истината, да изучава всеобщия морал и да практикува сговора.

Франкмасонството има за девиз: Свобода, Равенство, Братство. И, в това отношение, то е практическо училище, учебен храм, на тия три основни начала във всеко човешко сдружение, което милее за правдата и напредъкът.

Като работи в славата на Великия Архитект на Вселената, то зове към дейност всеки справедлив ум и всека искренна воля, които чувствуват нуждата да се сдружат, за да работят за духовното и нравственото усъвършенстване на человечеството. Вследствие на това, франкмасонството не прави разлика между своите последователи по отношение на народност, раса, вероизповедание, мнение, благосъстояние, чин и обществено положение. То иска от тех само да бъдат искренни при търсенето на истината и дълбоко преданни към благото на подобните си.

То не разграничава никого при търсенето на истината и, за да запази именно за всички тази пълна свобода на мисълта във всички направления на духа, то се въздържа да определя догми, или да изисква от своите съмишленици едно определено верване.

Франкмасонството не е секта, нито привърженик на некаква школа; то стои над всички спорове, за да може да даде на приятелите на истината една почва за разбиране и братско единение.

То налага на своите съмишленици, като граждани и масони, да се подчиняват на законите на страната в която живеят и да бъдат готови на всички жертви, които последната би им поискала.

Франкмасонството счита трудолюбието като повелителен закон за человечеството. То го налага на всекиго според неговите сили и забранява следователно своеволното безделие.

То предписва на Масона, при всеко обстоятелство, да помага, да осветлява, да покровителствува своя брат, даже с риск на живота си и да го защитява от неправда. Франмасонът требва винаги да си спомня, че всеки человек, даже и немасон, е негов брат.

Великата Символическа Ложа на България обема всички Ложи, Огнища и Братя от Първа до Третя степен, а именно: символическите степени Ученик, Другар и Майстор Масон; в управлението на тия три символически степени Тя не признава в страната никаква друга Масонска Власт, освен своята. Братя, които евентуално биха притежавали по-високи от третя степен, не се ползуват с особенни привилегии.

В желанието си да поддържа и разшири съгласието между всички Масони в света и да работи задружно за постигане на Масонското Единство, Великата Символическа Ложа в България моли всички признати редовни Велики Масонски Тела в света, от всички обреди, да я признаят също за редовно учредена Независима Върховна Масонска Власт в пределите на Царство България, като назначат свои Гаранти за взаимно приятелство.

До изработването на свои специални: устави, общи правилници, требници и мемента, Великата Символическа Ложа на България ще се ръководи по тези на Великата Ложа на Франция.

Управителен съвет:

Велик Майстор: Ал. Пр.

І зам. Вел. Майстор: Д-р Ст. Джу.

ІІ зам. Вел. Майстор: Т. Кар.

Вел. І Надзирател: Д. Ив. В.

Вел. ІІ Надзирател: Д-р К. Ст.

Вел. Блюстител: Ил. Пенев.

Вел. Секретар: Д-р Н. С.

Вел. Касиер и Попечител: Юр. К.

Вел. Архивар и Проверител: Ал. Т.-Б.

 

Нашата кличка: ‘Любов – Истина – Труд’ не е дадена в тая Декларация, обаче тя, допълнително, в първия В∴ Учредителен събор, биде приета и разгласена.

Първ се обади с признаване на нашата В∴ Л∴ Съюзът на независимите свободно-зидарски организации в Германия. След него дойдоха бр∴ унгарци, по-сетне ония от В∴ И∴ на Турция и, най-сетне, В∴ И∴ на Холандия. В∴ Л∴ ‘Алпина’, която по силата на едно взето по-рано решение – в началото на войната – не можеше явно да ни признае, влезе в релация с нас, като прие наши достойници да работят в нейните колони, па сетне и като ни изпрати едно трогателно съболезнователно писмо по случай преселването във В∴ И∴ на нашия отличен и пръв бр∴ В∴ блюстител, Илия Пенев, и, малко по-късно, друго – за пок. виден бр∴ Д. Ризов.

Въпросът за назначаването на поръчители за дружба не биде тутакси уреден и първото споразумение е постигнато с В∴ Л∴ на Унгария, по-сетне с Турция, чийто тогава В∴ Секретар е бил известния бр∴ Норудонгиян, и в нея епоха сме разменили първите си поръчители за дружба.

При тогавашните мъчни условия, естествено, не можеше да се стори нещо особено и всичките грижи беха заети със закрепването на съществуващите две ложи, към които и нови членове не е било лесно и удобно да се приемат.“

„В. У. съвет тури началото на най-необходимите вътрешни правилници, наустница, дипломи, свидетелства, и то все по образеца на съответните французки тела. Също и Устава, и О. Наредби излезоха из превод на френски оригинали, обаче, българските текстове, вече узаконени, сравнени с френските им първообразци, могат да убедят всекиго, че не се е само превеждало, а в тех е проникнал значителен български и редакторски труд. Най-вече това требва да се каже за българската зидарска терминология, за каквато не е съществувала никаква предишна традиция. И тоя труд се дължи най-вече на бр∴ Ал. Т.-Балан.

В занятието от 20 и 27 ноември 1917 г., чрез гласуване са приети гореспоменатия Вр. Устав на В∴ Л∴ на Б\, също и листите за разделянето на поч. Ложи № 1 ‘Заря’ и № 2 ‘Светлина’, и се избира Вр. У. съвет, както следва: В∴ М∴ бр. Ал. Пр., Велики сановници: І зам. Т. Кар., ІІ зам. д-р К. Ст., д-р Ст. Дж., Д. В., инж. И. Пенев, А. Т.-Б. (В. Бл.), д-р Н. Сем. (Вел. Секр.) и Юр. Ков. (Вел. Ковчежник), както са означени и в Декларацията.“

„На 25 май 1919 г. се основа третата в и∴ София ложа ‘Сговор’, с пръв първом. бр∴ Юр. Ков., а на 2 юни с. г. се основава пак в София италиянска редовна ложа ‘Деметр’, под италиянско послушенство, с първом. бр∴ Франческо Гоци, секр∴ Сам. и поръчител за дружба бр∴ Ал. Т.-Б.

През същата първа годишнина (…) се състоя в Берлин събор на независимите св. зидарски организации от държавите на бившия централно-европейски съюз. На тоя събор В∴ Л∴ на Б. взе участие с делегатство, начело с първия В∴ М∴, бр∴ А. Пр. и членове д-р Мл. П., д-р Н. Сем. В приетата тогава резолюция по въпроса за политическата пропаганда, водеща към умраза, нашият В∴ М∴ А. Пр. настоял събора да се въздържи, в което и сполучва. Също тъй, по настояването пак на нашия В∴ М∴, съборът не отправил никакъв позив до бойците на фронта, както това стори станалия преди година в и∴ Париж конгрес. Впоследствие В∴ Л∴ на Б∴, чрез ценното съдействие на генерал Монбели, каза дето требва думата си по истинското положение на нашия народ-мъченик.“

„През втората годишнина (1. ІХ. 1919 – 31. VІІІ. 1920 г.) (…), освен вътрешните разправии, които, за жалост и почуда, не са липсвали на първо време, въпреки сериозността на сдружението и момента, заслужава да се отбележат връзките с външните свободно-зидарски сили, които все още остават глухи към воплите на българския народ. (…) Обаждат се само италиянския В∴ И∴ и бр∴ Картие-Ла-Тант от Ньовшател.

Въпреки мълчанието на Европа, В∴ Л∴ на Б∴ втори и трети път пише циркулярни плочи по въпроса за нашите пленници в Сърбия и Гърция, и най-сетне некои зидарски сили се обаждат и обещават подкрепа и застъпничество. Така, бълг. свободно зидарство за пръв път е имало случай и възможност да окаже ценна услуга на Родината.“

„През 1921 г. (…) С∴ С∴ се занимава с грижата да премахне главно недъзите, що се появили в зидарската организация.“

„На 6 май 1921 г. се основава нова ложа в и∴ Пловдив ‘Слънце’ с първомайстор бр∴ д-р Х. Адж., а през годината са създадени огнища в Бургас, Русе и Кюстендил, при всеко от които С∴ С∴ назначи по един свой довереник, който да го държи в течение на вършеното, а на тия последните да предава нарежданията на С∴ С∴“

„Основано е профанното д-во ‘Подем’ с цел да построи нашия храм.“

„С∴ С∴ направи през 1921 г. постъпки пред М-то на нар. просвета, и това последното, със зап. № 5225 от 20. Х. същата 1921 г. утвърди устава на В∴ Л∴ на Б∴ С този акт В∴ Л∴ на Б∴ получи своето законно право на съществувание като организация, която с нищо не противоречи на принципите на българската конституция.

През тая година биде провъзгласен за пръв почетен член на В∴ Л∴ на България, пред вид многото и големи към нея заслуги, бр∴ Картие-Ла-Тант от Ньовшател, основател и канцлер на Международното свободно-зидарско сдружение.

Тогава за пръв път се взима инициативата да влезат наши другари в настоятелствата на културните дружества в София, за да влеят там зидарски дух.“

„През същата година (…) се е отслужила първата панихида в църквата ‘Св. Николай Старий’ за починали наши братя.

Тогава се е основал ‘Триъгълника за братска подкрепа’ – дълг, произходещ от нашата тържествена клетва да помагаме на брата си и да му се притичаме на помощ в случай на нужда.“

„Пред вид тежкото положение, в което се намират нашите сънародници, останали (…) под владичеството на сърби, гърци, ромъни, преследванията на които ежедневно са подвъргнати с цел да ги накарат да се откажат от вера и народност, Съюзният съвет отправи до великите зидарски сили в чужбина една дълга окръжна плоча-апел, с която, като им се излага окаяното положение на нашите сънародници, апелира към тех, в името на зидарските принципи, да се застъпят пред респективните си правителства за действителното приложение клаузата на меншествата, която фигурира в нашите мирни договори, за гарантиране свободата на съвестта еднакво за слабите, както и за силните на деня. Получен е отговор от В∴ Л∴ на Виена, Върх. съвет на Люксембург, В∴ Л∴ на Франция, че са направили възможното от своя страна, за да ни се даде справедливо удовлетворение.

Също са отправени неколко молби до чужди зидарски сили да се застъпят за по-скорошното освобождение на нашите пленници и заложници. Получен е отговор от В∴ Л∴ на Франция, която направила постъпки за целта пред Югославянската В∴ Л∴ и пред Гръцкия В∴ И∴, за да направят постъпки и те от своя страна пред своите правителства; също е получен отговор от В∴ И∴ на Холандия, В∴ Л∴ на Ню-Йорк и В∴ И∴ на Франция.

По повод искането на съглашенците, респ. нашите съседи, да съдят в техни съдилища български граждани, С∴ С∴ през 1921 г. отправя до великите зидарски сили в съглашенските и неутралните страни плоча, с която моли застъпничеството им пред респективните правителства за отказване от това свое искане, ако не в името на хуманността и за добросъседските отношения, то поне да засвидетелствуват еднаквост в третиране на големите и малки победени. Вследствие на тая плоча, В∴ Л∴ на Франция вмени в обязаност на братята-депутати и сенатори да направят нужните постъпки пред французкото правителство, а В∴ И∴ на Франция, освен пред правителството, направи постъпки и пред покойния бр∴ Леон Буржуа, председател на Лигата на народите. С една друга окръжна плоча С∴ С∴ се застъпи, дето требва, да се позволи на бежанците от Тракия да се завърнат в родните си огнища, като се изтъкна от нас мизерното и окаяно техно положение. Получи се отговор от некои Велики изтоци, че ще направят това, което им е по силите.

В отговор на поканата, отправена от В∴ Швейцарска ложа ‘Алпина’, С∴ С∴ да участвува във Всемирната зидарска сбирка в Женева, която от своя страна да подготви свикването на един всемирен зидарски конгрес, ние, поради липса на средства, опълномощихме бр∴ Картие-Ла-Тант да ни представлява на сбирката и на конгреса в Женева, станали през 1922 г.“

„През петата годишнина (24. ІХ. – 22. ІХ. 1923 г.) (…) особено се констатира, че не всекога отношенията ни един спрямо друг са напоени с нужната топлота и искреност, и че в понятие ‘брат’ се влага по-малко съдържимо от това, що влагат некои други организации в понятието ‘другар’. Както тогава, тъй и сега, драги братя, следва да се препоръча на нашите братя, че в това отношение треба да поставим делата си, поне отчасти и доколкото е възможно, в унисон с туй, що четем на новоприетите братя при посвещаването им. То се знае, тук не е думата за кредити и парични помагания, защото знаем, че парàта е материя, която не спойва, а разединява душите и сърцата дори и на рождени братя, но визираме морална взаимопомощ среди нас.“

„На 18 юний 1922 г. се основа в и∴ Русе нова л∴ – ‘Дунавска звезда’ – с първом. пок. Бр∴ Ф. Симидов.

През тая година нашето свободно зидарство почти изцело заема настоятелствата на неколко д-ва.“

„Специална депутация от наши братя поднесе на бр∴ Хабихт, В∴ М∴ на нац. Ложа-майка на Трите глобуса, бюста му, по случай празднуването 10-годишнината, откак речения брат е В∴ М∴ и в знак на благодарност за добрия прием и любовта, що той винаги е оказвал и засвидетелствувал към бълг. свободни зидари. Тая постъпка направи добро впечатление и ни даде възможност да влезем във връзка с немското свободно зидарство. А вие знаете, драги братя, че след международния св.-зидарски конгрес, станал в Женева през 1921 г., в който ние взехме участие, едно от техните списания писа, че българското свободно зидарство плувало във френските води и, като по команда, всички германски ложи прекъснаха с нас сношенията си.

През тая година В∴ Л∴ провъзгласи бр∴ Анри Лафонтен за втори поч∴ член на В∴ Л∴ на България, заради неговата доблестна защита за нашите народностни малцинства на конгреса за мира в Прага.“

„През шестата годишнина (…), т. е. от 24. ІХ 1992 – 22. ІХ 1923 г., заслужава да се отбележи полемиката, водена срещу профанните клеветници на нашето сдружение, които чрез печата се стремяха не само да обезценят нашето всесветско братство, но и едва ли не да представят свободните зидари като човекоядци и организацията им като една от най-престъпните.

Констатирано е също, че некои наши бр∴ са натяквали, какво свободното зидарство не могло да им даде търсената от тех духовна храна, и поради това се вестяват от време на време в работилниците, колкото да не бъдат приспани и само да обезпокояват съзнателните свободни зидари. И много право бележи В∴ Секр∴ д-р Ст., че дали тия братя не са се запитвали, какво са направили те от своя страна, щото това да не бъде така, кои от тех и колко пъти са дошли при С∴ С∴ да съобщят, какво мислят те, че е нужно да направим в дадения момент. И те, вместо да бъдат критикари на чужди дела, биха съзнали, че нашата дейност требва да бъде и е, предимно, вън, в обществото. А в нашите работилници ние требва, преди всичко, да свикваме с духът към добри дела и начинания. А преди бр∴ Ст., бр∴ А.-Балан. – по същия повод – казва:

А питат ли се нашите бр∴ зидари, каква работа от какво естество върши всекой от тех в зидарството? Внасят ли те своя дел такава ревност в ложите, та да чакат само наготово нещо от другите братя? Ако всички така чакаме, ложите и зидарството досега да са пропаднали в целия свет. Между туй, най-отбраното човечество се числи в зидарски ложи и в работата намира задоволство. Да работи така и всекой наш брат, и ще се увери скоро, че ложите ни са привлекална средина.’

Тая верна мисъл на братята Стан. и Балан си остана и ще си остане за днес и за дълго време достоен отговор и точно опътване за тия, що имат слабостта лесно да се разочароват.“

„През 1923–1924 год. (…) нашето свободно зидарство е особено тачено и зачитано в чужбина.“

„В качествено отношение българското свободно зидарство е много по-добре, най-вече с големия брой бр∴, които – с перо и слово в печатни органи и културни д-ва – допринасят твърде много за ширене нашите принципи в обществото или за наше усъвършенствувание. Тъкмо от тая епоха започва да се затвърдява верата, че скоро ние ще станем един мощен фактор за моралната възобнова на нашата страна и истински пионер за едно бъдеще братство между народите.“

„През осмата и деветата годишнини (…), т. е. от 25. ІХ. 1924 (…) до 26. ІХ. 1926 год., заслужава да се отбележи снабдяването ни със собствен дом, макар и неокончателно готов, благодарение нашето профанно акционерно д-ство ‘Подем’, което успе да изпълни възложената му мисия само вътре в пет години от основаването му.“

„За ХХІV межд. конгрес на мира, В∴ Л∴ на България назначи за свои представители бр∴ Анри Лафонтен и бр∴ Албер Лантуан, адвокат в Париж и наш поръчител пред В∴ Л∴ на Франция, с нашата молба да имат пред вид, че въпросите, които най-много интересуват България, са тоя за малцинствата и бежанския, и само те могат да успокоят духовете на Балкана. Като делегати на Възп. Институт ‘Заря’ и други пасифистични д-ства взеха участие и братята Д. М., Б. Ваз. и Юр. Б.

По това време се състоя в Женева конгрес на малцинствата, дето ние участвувахме с нашите делегати ббр∴ д-р К. Ст. и Гр. В.

В състоялия се през 1925 г. международен своб.-зидарски конгрес в Женева се взима решение на следната година да се състои в и∴ Белград зидарска международна манифестация, за която инициативата взе Югославската В∴ Л∴ Нашата В∴ Л∴ биде поканена не направо от Белград, а чрез В∴ Л∴ на Франция и Канцлера на Межд. зидарско сдружение, покойния бр∴ Ревершон. Наши делегати тук беха бр∴ Ал. Т.-Б., тогавашен В∴ М∴, и бр∴ Д. М.

Създадената от войната непримиримост още ненапълно е премахната, а това е една пречка за нормалния живот между зидарските велики сили. Изключение прави влизането окончателно в братски връзки и разменяването поръчители за дружба с В∴ И∴ на Белгия и В∴ Л∴ на Ню-Йорк. Така ни се дава възможност да осветляваме правилно американското зидарство за действителното положение на нашето свободно зидарство и за положението на нашето отечество.

За ценни услуги към българското зидарство В∴ Л∴ на България провъзгласи бр∴ Бернард Велов от Париж за поч. член на нашата В∴ Л∴“

„Трябва да се отбележи, че дейността през тая година биде намалена и от 3-месечната ваканция, наложена от безчовечния атентат в катедралата ‘Св. Неделя’, под чиито развалини оставиха живота си двамата наши добри бр∴ зап. майор Ник. Рачев и зап. капитан Марин Г. Костов, а от тежките рани, придобити при този атентат, и нашия добър бр∴ зап. полковник Ст. Нойков.

Особено през тая епоха е констатирано, че не всички братя са проникнати от необходимостта да пазят абсолютна тайна върху зидарските работи, та е станало нужда да им се препоръча в занятие потребата от пазене тайна.“

„През деветата и десетата годишнини, т.е. от 26 септеврий 1926 год. до днес, 23 ноемврий н. г. (…), заслужава да се отбележи успеха с откриването на седмата ложа у нас ‘Македония’ в из∴ Кюстендил с пръв първом∴ бр∴ Н. К., по-живото общение между С∴ С∴ и провинциялните ложи, а така също и многото градежи, държани през изтеклата съюзна година – на брой около 80 в целата страна. Също така дължа да отбележа, че В∴ Л∴ на Б∴ биде честита да приеме под своя покрив първия свой почетен член бр∴ А. Лафонтен от Брюксел; да участва чрез свои делегати, бр∴ К. Ст., Гр. В. и др., в конгреса на малцинствата, състоял се в из∴ Женева м. год., също там и в международния конгрес на мира. Делегатите на тия конгреси предприеха обиколки из Франция, Швейцария, Белгия и другаде (…) и имаха възможност да влезат в контакт с наши братя и, мога да кажа, че те допринесоха особено за оживяването на нашите международни отношения през този период.“

„През последната година (12 юний 1927 г.) биде открита и осмата ложа ‘Правда’ в Плевен, с пръв първом∴ Бр∴ Н. Бър.“

„Движението на новоприетите, приспани или починали бр∴ е както следва:

 

Основатели на В∴ Л∴ на Б∴ 100 души.

Приети през Души
1918 5
1919 27
1920 62
1921 61
1922 61
1923 35
1924 32
1925 33
1926 36
1927 52

Или всичко 404 души + основатели 100 и прибратени 9 – до днес по матковата книга на В∴ Л∴ на България = 513 души. От тех заличени 83 и умрели 24, та остават всичко редовни братя до днес 407 души.“

„Моят доклад нема, разбира се, да бъде пълен от малко-малко, ако не спомена неколко думи и за нашата печатна дейност.

През 1922 г. Възп. институт ‘Заря’ издава месечно списание ‘Мироглед’ за профанния свет, редактирано от бр. В. Уз. една пълна година, от януарий 1922 г. до края на годината и от началото на 1923 г. до м. април. След преустановяване на това добре уреждано списание, понеже редактора напусна България, и за което преустановяване требва да се съжалява, Институтът след време започна да издава двуседмичното списание ‘Полет’, редактирано от бр∴ Д. Мишев, Р. Мар., Ал. Т.-Б. и др. На 1 януари 1922 год. В∴ Л∴ издава І-та книжка на сп. ‘Свободен зидар’, излизало целата първа година и неколко месеца от втората, редактирано от книжовника Ст. К., за предивременното преустановяване на което требва също искрено да се съжалява. Излезъл е и единствен бр. от ‘Зидарски вести’ на В∴ Л∴ на Б∴ през 1918 год. Но затуй пък българското свободно зидарство бе честито да намери в лицето на бр∴ д-р Хр. Ив., който – с оскъдните си лични средства – през м. март 1924 г. подкачи и до днес редовно редактира и издава своето сп. ‘Зидарски преглед’, което сега е едничък печатен орган за чуждата и наша свободно-зидарска мисъл.

Ние дължим нему и на всички по-горе поменати книжовници-зидари особена благодарност за познанията, които насаждат в нашата среда със своите ценни печатни органи.“

„На свършване – и да не отекчавам повече – с радост мога да добавя, че българската свободно-зидарска организация вече изживе своите колебания, присъщи на всека нова организация, и стъпи здраво на нозете си, та скоро ще заеме заслуженото й место в служба за напредъка и благосъстоянието на нашия род и нашата родина частно, и общо – за световното благо.“

и∴ София, 23 ноемврий 1927 г.

 

Статията е препечатана от сп. Зидарски преглед, кн. май 2017 г. по случай 100 годишнината от основаването на Великата символическа ложа на България. (1917 г.)

 

* Бел. ред.: Стоян Коледаров е адвокат по професия. Роден е на 15 март 1878 г. във Велико Търново. Умира в София на 29 януари  1946 г. Той е журналист, популяризатор и публицист. Редактор на вестници и списания. Посветен е в ложа „Светлина“ на 3 май 1920 г. През 1921 г. изнася градеж „Зидарството“,  който е издаден през 1921 г. като самостоятелна брошура от Възпитателния институт „Заря“. В него пише, че „масонството е един от възпитателните центрове на нацията“. През септември 1926 г. е избран за Велик секретар, която длъжност  заема цели 13 години – до 1939 г.

Стоян Коледаров има редица проучвания  върху миналото на Великата ложа, събира информация и документи за зараждането и развитието на масонството в България. През  1934 г. пише: „Според достоверни сведения първата ложа в България е била основана във Видин, през времето, когато във Видинския санджак е живял и работил Осман Пазвантоглу, т.е. между годините 1738-1807 г. („Зидарски преглед“, кн. 5-6, юни 1934 г.).

 

към начало