.

На память. И за употреба. Из стария „Зидарски преглед“”

Илия Кожухаров, Стар Велик оратор на ОВЛБ,

Главен редактор на сп. „Зидарски преглед“, издание на ОВЛБ

Сп. Зидарски преглед, май 2017 г.

 

Спомене ли се думата „история“, мисълта веднага рисува стари свитъци и книги, вижда дебели изписани томове, подредени върху лавиците из библиотеките по света. Короните или крепостните стени, копията или мечовете, оръдията или договорите, печатите или снимките, униформите, манифестите или картите стават история едва тогава, когато описанията и коментарите им намерят своето място в историческите книги. Самите книги се превръщат в история, само след като съдържанието им попадне във все същите летописи.

Предпоследното българско Масонство е запечатало своите следи в книгите – някои от тях малки, тънки, скромни като оформление, удобни да се сложат в джоба, за да са под ръка във всеки момент. Осведоменият читател вече се е досетил – иде реч за стария „Зидарски преглед“, който днес е библиотечна ценност, доколкото не е лесно да се открие негова пълна поредица.

Върху страниците нататък следват фрагменти от първите му броеве. Всъщност, следва история. Изглежда полезно те да се прочетат, след което да се осмислят. Не за да се сбъдне девизът:

 

ТИ СИ ТОВА, КОЕТО СИ ПРОЧЕЛ“,

 

а един друг, малко по-различен:

 

„ТИ СИ ТОВА, КОЕТО СИ ОСМИСЛИЛ“.

 

Запознаването с текстове от някогашния „Зидарски преглед“ отваря възможността редица епизоди от историята на Масонството да се изживеят повторно, да се съпреживеят. Нещо повече, след като са отразявали тенденции и практики в световното Масонство, те не само показват какво се е случвало с него, но (при по-внимателно вглеждане) тук-там трасират в проекция и онова, което се е предусещало като негово бъдеще.

Едни или други текстове могат да възбудят поводи за аналогии с днешния масонски свят. В някои случаи съдържанието им може да предизвика чувства на угнетеност, в други – реални поводи за дискусия, за сериозна обструкция. Могат да бъдат открити и противоречия: проповядва се бягство от закостенелостта, но заедно с това се обявява, че „дирещият дух“ не може да се задоволи „с никакво друго решение“ – и всичко това, без да се забележи, че постулатът „никакво друго“ стои в основата на всяка закостенелост. Впрочем, в предложените фрагменти могат да се открият много и разнообразни поводи за последващи коментарни градежи.

На някои места, между шаблонно познати основни положения, между повторенията на едни и същи повеления, изненадващо се прокрадват неочаквани идеи. Така – оказва се – необходима е известна доза воля, за да се премине с благосклонност през редовете на хронологично следващите надолу цитати.

Не може да остане незабелязано, че някои текстове са написани от възвисени в своето въодушевление служители на масонската идея. Тези текстове са свое­образен апотеоз на мисълта за желаното братство между хората, за взаимността, като фундамент на тяхното съжителство. Далеч не е изключено днес подобни редове да бъдат приети от някого като проява за нездрави илюзии. В подобен дух, други текстове носят аромата на сантименталния роман, с неговите умилително трогателни сцени на силни емоции, на възвишени пориви, на доблестни примери на саможертва. И на тях днес може да се погледне с известна усмивка – на фона на навеяните мисли за наивитет, но… и за осъзнат идеализъм. Това не би следвало да отнема нито йота от всичката тяхна привлекателност на исторически свидетелства, които – след като отразяват реално случил се масонски живот – би било възхитително, ако ги съхраним и носим в паметта си.

Наистина, в някои случаи не е напълно ясно кое е описваното явление: Масонството – такова, каквото е било реално, или Масонството – такова, каквото би следвало да бъде? Заедно с това, определен клас текстове излъчват суров, приземяващ прагматизъм. Той – дори и при засвидетелствана дипломатичност – задава болезнени въпроси.

Стилистичната редакция в много от фрагментите може да смути. В някои случаи може да се появи и сериозно интелектуално объркване – особено, на фона на множеството печатни грешки, при част от които трудно може да се установи дали става въпрос собствено за типографско опущение, или за характерна особеност на изказа отпреди 80-90 години.

Запазен е във висока степен битувалият през първата половина на миналия век български правопис, както и някои особености, имащи характера на масонска правописна практика. В същото време се забелязва, че далеч не изолирано едни и същи думи и фрази са изписвани по различен начин – веднъж, с главна буква, в друг случай – с малка, веднъж съкратени по един начин, в друг случай – по друг. Запазено е изписването на някои титли и звания, колкото и да буди учудване фактът, че, примерно, думата „доктор“ е изписвана с главна буква („Д-р“), докато „професор“ и „инженер“ – с малка („проф.“, „инж.“). Идентично е положението и около названията на някои общности; например, за „есеите“ („Есенииците“), „илюминатите“ или „карбонарите“ са запазени главните букви, а за самите „свободни зидари“ по-често е отреждана малка. Стъписване предизвиква и фриволната употреба (респективно, неупотреба) на граматическия пълен член, използването на несъгласуваности по число, причисляването на някои думи към изненадващ граматически род („тая смисъл“). Изобщо, текстовете налагат потапяне в една изживяла своето време словесност, в аромата на един изчезнал с годините стил и правопис – нещо, което изглежда примамливо за интелигентния днешен българин.

Редакционният екип на „Зидарски преглед“ реши да предприеме прецизно сканиране на цялата поредица от старите издания на списанието, след което да ги предостави на всяка ложа и – разбира се – на архива на Великата Ложа.

На память. И за употреба.

 

* * *

 

ИЗ СТАРИЯ „ЗИДАРСКИ ПРЕГЛЕД”

 

Лесно е да се отбележи историческа годишнина.

Трудно е да се изучи историята, чиято годишнина се отбелязва

 

 

Година І, книжка 1, София, март 1924 г.

 

ИЗ „ВМЕСТО ПРОГРАМА“

„Откакто съществува мислещо човечество, две схващания се борят. В основата на едното лежи доброто, а в основата на другото – злото. Първото от тех представлява човеколюбието, а второто – ако не антипода му, сигурно безразличието към човешката съдба; първото е носител на истината, второто – на лъжата; едното е трудът, другото – леността; едното носи светлина, а другото – мрак. И, съзнателно или инстинктивно, или пък под влияние на обстоятелствата и условията, в които живеят, хората от целото земно кълбо се нареждат под знамената на единия или другия от тия два вечно воюващи неприятели.

Тая борба е страшна и неравна, и поради това отдавна е съзната необходимостта от организирани действия. Затова именно, пионери от армията на доброто, в течение на вековете, са положили основи на различни на глед организации, целите на които обаче се свеждат все до мисълта за война и поражение на злото. Тези организации, съществуващи или пропаднали вече, са много и не е тук место да се изброяват. За тех едно може да се каже изобщо: най-старите и най-дейните измежду тех са били с програми все с религиозно-философска подкладка.

В преследване на същата цел, се е породила мисълта за създаване на свободното зидарство, или свободно-зидарската организация, която – веднага требва да се каже – нема за цел да унищожи некоя или да съперничи с коя да е от съществуващите организации, насочени против общия враг, а има за единствена задача да им сътрудничи в борбата. И ако се е прибегнало да такава една нова формация на сили, то е, защото тя се явява по-годна и с по-големи преимущества, тъй като тя е създадена на почва и начала, които не оставят место за спор по верски, народностни, езикови и други въпроси и способствуват за приложение на дело максимата: ‘Съединението прави силата’. Свободно-зидарската организация има още и тия преимущества, че възприема една строга дисциплина, на базата: ‘Един за всички и всички за един’, а главно, и затова, защото тя е всесветска и вербува своите доброволци – бойци против злото – в неограничени предели: географическите и политически граници, както и общественото и материално положение на хората, не съществуват за нея.

Пуснала корени почти из цел свят, свободно-зидарската организация не е пропуснала и нашата страна. Както се знае, свободното зидарство в България вече съществува. То е вече признато и прието в обществото на великите зидарски сили. На него, като част от всемирната зидарска войска против злото, е поверена една позиция от зидарския фронт – позицията, що обхваща нашето отечество – България.

Влезли във всемирния съюз с пълно съзнание на ролята, която има да изпълняват, от само себе си следва, че българските зидари са длъжни и требва да знаят във всеки момент как върви техното дело; те имат нужда да знаят какво е извършено, какво се върши, какво им предстои да правят, какви успехи и неуспехи са зарегистрирани и пр.; те требва да знаят какви нови средства за борба са усвоени от по-старите съратници в чужбина; те требва да бъдат в течение на целия зидарски живот у нас, преди всичко, а след това и в чужбина. С две думи казано, нуждно е един преглед на зидарската дейност, който, колкото по-често става, толкова и по-голема полза ще допринася.“

„Свободното зидарство не бива да се уподобява на некоя секта, нито да се смята привърженик на некаква школа (…). Неговите привърженици не са ограничени при търсенето на истината; те имат пълна свобода на мисълта.“

 

ИЗ „ОТЧЕТ“

на бр∴ В∴ секретар – Д-р К. Станишев,

за времето от края на септември 1923 год.

до края на месец януари 1924 год.

„Броят на бр∴ , които са забравили задълженията, що доброволно са поели, е голем, а има и такива, които са се отличили с лоша профанна дейност. С∴ С∴ по този повод е имал съвместно заседание със светлините на Софийските р∴ , в което са били разменени мисли относно недъзите на нашето зидарство и са обсъдени мерките, които требва да се вземат за остранението им. Той, С∴ С∴ , се надява, че скоро тия бр∴ не ще смущават нашите занятия.“

„С∴ С∴ при В∴ Л∴ (…) мисли, че става изразител на чувствата ви, като изкаже от свое и от ваше име благодарност на бр∴ , които се нагърбиха с издаването на сп. ‘Полет’, предимно на бр∴ Д. Мишев и Р. Маркъм. Благодарение дарбите и знанието на именуваните двама бр∴ , днес ‘Полет’ е най-доброто и най-сериозното българ. списание. С∴ С∴ се страхува, обаче, да не би, поради нашата обща незаинтересованост към списанието, бр∴ Мишев и Маркъм да се отчаят, – това ще бъде голем удар за българското свободно зидарство, защото само чрез ‘Полет’ ние проповядваме на българското профанно общество любов – истина – труд.“

„Великият Ориент на Белгия, за да влезе в редовни връзки с нас, пожела да подпишем една декларация, в смисъл, че в бъдеще ние нема да проповядваме война, както били проповядвали преди войната зидарските организации в неприятелските на Белгия страни; но ние отказахме да сторим това, макар и другите победени страни, – както ни уверяваха, – да били подписали такива декларации. Ние се задоволихме само да припомним декларацията на нашите принципи, съобщени им още при обявяването на нашето свободно зидарство за независимо.“

„С∴ С∴ е отправил плочи до В∴ изт∴ на Франция, а също така и до В∴ Л∴ на Фр∴ , с молба да се застъпят пред бр∴ Сърби за освобождението на бр∴ Г. Ангелов (един от основателите на българското свободно-зидарско сдружение), който е бил задържан в затвор в из∴ Битоля.“

 

ИЗ „БЛЮСТИТЕЛСКА РЕЧ“

казана от брАл. Андреев,

по случай посвещение в ПР„Сговор“.

„Драги новоприети братя,

Вие се чувствате изморени от преживяните силни чувства и желаете да останете в осамотение. (…)

Вам се каза: мълчи пред профани! дири истината! искай правдата! люби братята си! Почитай законите!

Защо това?

Когато си забраняваш да говориш много, ще се вслушаш повече и ще разговаряш със себе си; така ще се научиш да мислиш, защото идеите зреят в мълчеливо размишление. Млад зидар изобщо требва да се показва твърде въздържан и нека си забранява да налага своите мнения, с желание да почуди околните. Зидарско е да слушаме всекиго с благосклонност, без да изпъкваме с нашия възглед, защото ние имаме да си образуваме свое мнение и в тая посока нам е нуждно да чуеме, без най-малко пристрастие, застъпниците на противните гледища.

Каза ви се: пази тайна! Зидарят требва да се въздържа от всеко разгласяване, което би ощетило свободното зидарство или неговите членове. (…) Има мерка и в мълчанието, и само дисциплинираният ум ще съумее да говори и мълчи, защото той знае, че мисълта е сила, която влияе на околните по потаен начин, без дори да бъде изразявана устно или писмено.

Каза ви се: дири истината! Свободното зидарство не настоява, че е в притежание на истината. То избегва догми и формули, защото зове всички свои членове да си изградят свои собствени убеждения. То посочва само на посветения, какво изкуство да упражнява за отстранение на пречки и заблуждения в пътя на правилното напътване на мисълта. Всеко отхвърляне изнапреж, a priori, всеко изпреварване, всеко пристрастие е противно на справедливостта и правилното разсъждение. Приятел на истината не може да бъде ограничен дух, затворен в тесния обръч на своя умствен кръгозор. Който има установени мисли и убеждения и държи да ги запази, като се страхува от изменение на наличните убеждения, той не е човек за светлината и напредъка, той си затваря очите пред светлината и държи да си остане профан. Свободното зидарство не спира в областта на чистото умуване в отвлечената област на мисълта; то живее и страда в болките, които гнетят човечеството. И посветеният зидар не се дели от света и не подражава на мистиците, които с равнодушие гледат на световните заблуди и несправедливостта (…). Зидарят има сърце, което се чувствува много докачено от всека неправда, на която даже той лично не е жертва; защото да нехаеш пред неправдата спрямо другите, то значи да скъсаш връзката на задружния живот, която свързва всичките членове на човешкия род; а да се откъснеш от целото, с което си сплътен, то е да се обречеш на смърт. Обществото нема нужда от такива излишни елементи.

Свободното зидарство е вселенска дружба от честни люде, искрено предани на благото на всички. Тук то държи упорито на правдата. (…) Нашето единство съвсем не е последица от наложена дисциплина, а се поражда от обичта, що чувстваме ние посветените един към друг; защото ние избягваме онова, което разединява духовете, прощаваме слабостите и недостатъците си един на друг и във взаимността ценим благотворното влияние и насърчение.

При днешната духовна обърканост, свободното зидарство, като културна сила, става все по-значително. Колкото по-грубо политическите и социални противоречия цепят обществото, толкова по-спасително може да действува свободното зидарство, защото то буди онова дремещо чувство на общност, което се намира в дълбочината на сърцата.

Единството на нашия духовен живот, което лесно се разстройва от влиянието на модерната интелектуалност, тъй силно се подчертава чрез тройната символика на мъдростта, силата и хубостта, като основен принцип на всеко познание на света и за всека нравствена оценка, че дирещият дух не може да се задоволи с никакво друго разрешение.“

„Свободното зидарство е съучастие в работата на всичкото добро, което става по света, съучастие в работата за борба против злото, от което страда човечеството. Този съюз се стреми да изглади различията, които са последствия от народността, съсловията и вероизповеданието.“

„Животът, особено сегашният, съдържа толкова несправедливост, лъжа, отчаяние, щото достатъчно щастие би била само утехата, че си открил това общество на почтени и искрени хора, които ще изличат отчаянието от живота.“

 

ИЗ „ВЪТРЕШЕН ПРЕГЛЕД“

„ВелУправитСъвет, или СъюзС∴ По повод на повдигнатия в една работилница въпрос: требва ли ложите да искат отчети от своите членове, които заемат видни обществени служби, за техната профанна дейност? И как да се организира това? – С∴ С∴ се е занимал с въпроса и намерил, че всека ложа е длъжна да следи за дейността на своите членове в обществото и не бива да държи в средата си зидар, който би се доказал недостоен да бъде смятан за такъв (…); а що се отнася до това дали бр∴ общественици са длъжни да дават отчети, той намира, че такова задължение не би могло да се наложи на тия братя; желателно е, обаче, те сами да правят това от своя воля, и то дотолкова, доколкото естеството на заеманата от тех служба не налага запазване на служебна тайна. Взимайки под внимание степента на развитие, до която бъл. зидарство е достигнало, и нуждите и условията на страната ни, С∴ С∴ препоръчва на бъл. работилници да поставят въпроси, които третират повдигане на морала и възпитанието всред обществото. Окръжната повеля подразделя тия въпроси на два отдела. – І. Възпитание и превъзпитание: а) просвета, б) правосъдие, в) администрация, г) икономически живот, д) журналистика, е) народно здраве; ІІ. Дейност на нашата организация въобще и в свръзка с горните въпроси.“

„С окръжни повели С∴ С∴ е поискал от ложите:

1) да съобщат, кои от бр∴ биха могли да бъдат сътрудници на сп. ‘Полет’, за да бъдат поканени да сътрудничат, тъй като редакцията му често пъти била в затруднение поради липса на материал; 2) да отпуснат от корубите си известна помощ за един много добър, но беден студент-българин в Германия; 3) да открият подписки за купуване на зидарски книги, – нуждата от зидарска библиотека при Вел. Секретарство е належаща и голема.“

„ПЛ‘Зора’ – София. (…) От 1 януари до 20 март т.г. прочетени са били следните градежи: 1) ‘Средства и мерки за по-добро сплотяване на бр∴ зидари у нас’ – от бр∴ Д-р Мл. Панчев; 2) ‘Кратка характеристика на масонството в зап. Европа и С. Америка’ – от бр∴ Д. Кьорчев; 3) ‘Дейността на масона-политик във връзка с принципите, съдържащи се във възклика: Любов – Истина – Труд’ – от бр∴ Ст. Мошанов; 4) ‘Идеята за всемирното братство в масонството’ – от бр∴ Ив. Терзиев; 5) ‘Дали е свещена и неприкосновена частната собственост?’ – от Софрони Ников; 6) ‘Мълчанието в ложата в свръзка с тишината и реда като средство за дисциплина и като психологическо състояние за внушение на нравственото усъвършенстване’ – от бр∴ Д-р Б. Вазов; 7) ‘Произходът на масонската организация от професионалните зидарски корпорации през най-старите цивилизации’ – от бр∴ Н. Г. Златарски.

ПЛ‘Светлина’ – София. (…) Градежи: През същото време са прочетени следните градежи: 1) ‘Свободата и властта’ – от бр∴ П. Шатев; 2) ‘Трудовата повинност в свръзка със стопанското повдигане на страната’ – от бр∴ Г. Кратунков.

ПЛ ‘Сговор’ – София. (…) Градежи: ‘Ционистическото движение от най-старо време до наши дни’ – от бр∴ Г. Арие.“

 

ИЗ „ВЪНШЕН ПРЕГЛЕД“

„Конгрес. На 27 до 30 септември м. г. се състоя в Женева международен зидарски конгрес. В него В∴ Л∴ Б∴ бе представена от бр∴ С. Радев, Н. Милев и Ал. Самарджиев. (…)

Съвещателният комитет на Международното зидарско сдружение изпраща от Женеава до всички послушенства, членове на сдружението, окръжно от 15 ноември 1923 год., в което ги кани, да се приготвят за дневния ред на конгреса, уречен да стане към края на септември т. год. в Брюксел. Комитетът, изхождайки от желанията, изказани на Женевския Събор от миналата година, постави на дневен ред за септемврийския конгрес въпроси:

Що требва да се разбира под думите ‘редовно послушенство’, когато се обсъжда, кое от послушенствата е ‘редовно’, та да може да бъде прието за член в Международното зидарско сдружение.

Каква е властта на едно послушенство в неговата област или територия. (…) Една зидарска сила би ли могла да създава свои работ∴ в землището на друга сила, съседна или не, без съгласието на тая подирната.

Една студия върху работата.

Желателни са некои добри сказки върху средствата, които биха възбудили любов към работата, с оглед към възпитанието на зидари и миряни. Студиите върху тоя предмет требва да се ограничат относно до дела, възможни за международното зидарство и изпълними от него.“

„Франция. На 17 до 22 септември м. г. се състоя в Париж Вел∴ Съб∴ на Вел∴ Ор∴ на Франция.

В тоя събор, между друго, са били разгледани следните въпроси: (…) Зидарско правосъдие. За масонските сирачета. (…) За езика Есперанто. Фашизъм. Землетресението в Япония. Свобода на печата. Пропаганда за мир. Окупацията на Корфу. Смъртното наказание – пожелание да бъде отменено. Пожелания относно репарационния въпрос. Туберкулозни от войната и др.“

 

ИЗ „ИСТОРИЯ – СЪОБЩЕНИЯ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ В ИНТЕРЕСА НА ЗИДАРСТВОТО“

„Първата българска ложа е утвърдена от Вел∴ изт∴ на Португалия на 20. ІІІ. 1879 год. и открита на 9 март 1880 год. в изт∴ Русе под името ‘Балканска звезда’ и № 134 от послушенството на В∴ изт∴ на Португалия.

На 21. ІІІ. 1882 год. тя е била приспана.

В 1883 год. е основана в София, също под послушенството на Вел∴ изт∴ на Португалия, втора българска ложа, под № 162 и отличителното име ‘Братство’. Тя е просъществувала до 1887 г.

За трети път се основава зидарска ложа в България на 7 януари 1914 год. под послушенството на В∴ Л∴ на Франция, под № 463 и отличителното име ‘Заря’. След като на 9 юли 1917 год. майката ложа даде съгласието и се извършиха от П∴ Л∴ ‘Заря’ подготвителните работи в занятията на 20, 23 и 27 ноември 1917 год., когато се създаде и втората бъл. ложа – № 2 ‘Светлина’, в тържествено занятие, станало на 27 ноември с.г., се провъзгласи В∴ Л∴ Н∴ Бъл∴ , а на 7 януари 1918 год. тържествено се оповести независимостта на българската национална ложа.

След тази дата, последователно се основаха П∴ Л∴ ‘Сговор’ – София, ‘Слънце’ – Пловдив, ‘Дунавска звезда’ – Русе, ‘Черноморски приятели’ – Варна, и неколко огнища в изт∴ Бургас, Плевен, Рахово, Кюстендил, Ямбол и Видин. До сега се знаят имената на следните покойни българи – свободни зидари: княз Ал. Батемберг, Д. Карамфилович, Ан. Кънчев, Д-р К. Стоилов, Конст. Величков, Д. Ризов, Марин Маринов, Върбан Винаров, Захари Стоянов, Ради Иванов, Д-р Стоян Михаиловски, Панайот А. Попов, Д. Попов, Тома А. Кърджиев, Ал. Ценов, Д-р Ив. Пенков, Мариян Кличиян, Д-р Г. Н. Златарски, Найден Бенев, Йордан Джумалиев, Тодор Иванчев, Михалаки Георгиев, Д-р Александър Шишманов, Хр. Симидов, Георги Великов, Вл. Золотович, Н. Обретенов, Хр. Христов, Панайот Дюлгеров, Ив. Янчев, Г. Вълчанов, Никола Странски, инж. Илия Пенев, Петр Чернев, Ради Петров, Миленко Балкански, Тодор Бъчваров, Д-р Ст. Сарафов, Владимир Павлов и Ив. Б. Божков.“

 

Година І, книжка 2, София, април 1924 г.

 

„ЗИДАРСКИЯТ МОРАЛ“

Albert Lantoine1

„Това заглавие ще накара противниците на зидарството да се поусмихнат, и ние ще усилим усмивката им, като заявим, че нема по-висок морал от зидарския. Требва да прибавим, обаче, че този морал много често буквално се изопачава от самите свободни зидари; с това се и обяснява, – и дори извинява, – недоверчивостта на ония, които не признават зидарския морал.

Зидарското верую действително се различава от всички други такива, защото почива на търпимостта. А и друго е безспорно: в сила на своите принципи, зидарството ‘всекога търси истината’ и не може да каже, че я е открило веднаж за винаги. То не се подчинява на никаква догма.

Когато осъждаме католицизма за нетърпимостта, проявена от него в миналото и проявявана още и сега, нашето възмущение се дължи или на глупостта ни, или на нашата наивност. Всеки верующ, бидейки убеден, че служи на истинския Бог, не може да не презира оногова, който другояче гледа на нещата. Това чувство се констатира както в светските, така и в духовните секти. У московския комунист, у теософа, християнина или мохамеданина, по необходимост липсва снизхождение към хората, които не споделят техните убеждения, или, ако покажат снизхождение, последното се облича в презрителната форма на милостиня. Те не могат да се освободят от мисълта – тъй противна на истинското човешко съжителство – че те са нещо повече от другите; а смирението, което показват в отношенията си с правоверните от същия култ, се превръща в нетърпима надменност, щом влезат в профанния за тех свят.

А свободното зидарство, напротив, учи своите новопосветени, че те нищо не знаят, и че са длъжни да направят преглед на познанията си и да не забравят, какво никое от тех не е неизменно. Зидари, които взимат решения по актуални въпроси, – и си позволяват понекога дори да ги обнародват във вестниците, – нарушават духа на свободното зидарство, защото последното безспирно търси истина и не може да бъде сковано от никаква буква. Зидарският устав изисква от свободните зидари да приемат в своята среда хора от всички вери, но при условие: те да бъдат свободни, сиреч да не са затрили своята личност, и, второ, техната вера да не представлява спънка за развитието на разума им.

И наистина, само в зидарската работилница (никъде другаде) могат се размени най-противоречиви една на друга мисли, без да стават сътресения, огорчения и, главно, да не се породи никакво взаимно презрение. Обикновено хората мислят, че свободен зидар, който би си позволил, например, в своята работилница да възхвали монархичното управление, ще бъде изпъден. – Съвсем не! Той ще бъде изслушан с търпение, а може би и с хладнокръвие, само че ще бъде същевременно задължен да чуе и противните мнения и да не откаже да бъде осветлен и той, който е пожелал да осветлява своите слушатели.

Свободният зидар требва да си изработи свой личен морал, след като влезе в съприкосновение с добри желания и братска съвест. Никакво верване не се налага на свободния зидар; но той е длъжен, при влизане в работилницата, да се подчинява на обредната формула: ‘да задуши страстите си и да подчини волята си’.

Не требва да се отдава особено големо значение на обстоятелството, че некои свободни зидари – политици, си послужват със зидарството, с цел да наложат своите идеи или обезпечат свои интереси. Такива зидари са много малко; бъдете уверени в това, защото, ако те съставляваха мнозинство, отдавна бурите на обществения живот биха помели свободното зидарство. Братята, които запазват зидарството да остане хубаво и силно, ония, които са му давали живот и тласкали към напредък в течение на повече от два века (тогава, когато всички други сдружения се рушеха около него), са в мнозинство и те остават верни на традициите, състоящи се в: мълчание, скромност, труд и търпимост.“

 

„ВСЕМИРНОСТ НА СВОБОДНОТО ЗИДАРСТВО“

Из сборника „ВЪРХУ КВАДРАТА

Wm Hy Beable2

„Има много политически, верски и обществени организации, чиито разклонения се простират по четирите краища на света, но, с изключение на една или две, никоя друга не е тъй разпространена, както свободно-зидарската. Некои от тех имат много похвални цели, но никоя не свързва своите последователи помежду им с такива тесни братски връзки, както зидарството. Един член на известно верско сдружение или на некоя професионална организация може да има нещо общо с други членове на същото сдружение или организация, никъде другаде, обаче, не съществува такова вдъхновение от братство и лично приятелство, както между свободните зидари. Членовете на другите организации немат един спрямо други подобни задължения.

Освен това, между свободното зидарство и другите организации има и друго едно дълбоко различие, което се състои в обстоятелството, че последните канят и молят, с цел да привличат нови привърженици. По-големата част от тех прибягват до външния свят за финансова подкрепа и имат пропагандаторски и прозелитски характер. Единствено и само свободното зидарство не търси нови привърженици. Всеки индивид, бил той княз или селянин, е в неведение и е длъжен сам да дойде и покорно да моли да бъде приет. То не прави егоистична пропаганда, нито търси да създава прозелити.

То не иска милостиня, нито помощи от обществото. Неговите благодеяния и милостинята, що то раздава, не са ненадминати, но те са дело само на неговите членове.

Братството у свободното зидарство е реален и жизнен принцип: братски подадената ръка, безразлично в коя част на земното кълбо, е достатъчна да вдъхне доверие и да предизвика най-благородни чувства на приятелство и на взаимопомощ.

Свободните зидари се гордеят тъкмо с тази всемирност на своята организация, с нейната широка търпимост и световни приятелски чувства.“

 

ИЗ „ВЪТРЕШЕН ПРЕГЛЕД“

„ВелУправитСъвет. През м. март т.г. е разгледан въпроса за по-добър подбор на кандидати за свободни зидари. По този повод, изработени са нови образци на молби за приемане и поверителни писма за бр. анкетьори.“

„В занятието, станало на 6. ІІІ., един брат, наскоро завърнал се от Германия, направил изложение за дейността на некои от германските Велики ложи и описал в какво плачевно положение се намирали некои от образуваните институти за подпомагане на гладуващите – в това число и бр∴ зидари.

В занятието от 13. ІІІ се е намерило, че и ние би требвало да се притечем на помощ, вследствие на което с окр. повеля са помолени П∴ Л∴ да вземат участие в събиране на помощи по начин, какъвто те сами си изберат.

Помощите могат да бъдат в пари и храни.“

„ПЛ‘Зора’ – София. (…) На 1 април бр∴ Лазар Киселинчев е прочел градеж на тема: ‘Албания и албанците’. – Бр∴ Киселинчев е запознал бр∴ , които са присъствували, с историята, нравите, културата и политическия живот на албанския народ.

На 8 април, в съвместно занятие на 3-те софийски ложи (…), бр∴ К. Грънчаров чете градеж върху: ‘Икономическата, социална и политическа подготовка на феода­лизма в средните векове във връзка с известни прояви на днешния политически живот на европейските народи’.

С исторически данни, бр∴ Грънчаров доказа, че за установяване и затвърдяване на феодалния строй е бил нужен един период от десетина и повече века и че по същия еволюционен път са се установявали и други обществени стройове, но никога не и чрез скокове. От тук бр∴ Грънчаров извлече аргументи, за да докаже, че и съвременните течения и борби за преобразувания в съществуващите стройове ще успеват дотолкова, доколкото всеко от тия течения има подготвена почва по пътя на еволюцията; заблуждават се ония, които мислят, че с революционни актове могат се закрепи стройове, за които историята не е подготвила пригодна почва.“

„ПЛ‘Светлина’ – София. (…) В отговор на окр. плоча на С∴ С∴ № 908 от т.г., П∴ Л∴ ‘Светлина’ е дала мнение (…) в следната смисъл: (…) За да може се постигна свободно-зидарския идеал – създаване на едно единно международно св. Зидарско сдружение, необходимо ще бъде всека страна у дома си предварително да обедини в едно послушенство различните Вел. ложи, Вел. Изтоци и пр., – каквито ги има във Франция, Германия, Италия и други страни.“

ПЛ‘Сговор’ – София. Градежи. ‘Жената и изкуството’, от бр∴ А. Андреев, – четен в занятието на 3 април т. год. ‘Просветното дело в България’, от бр∴ Д-р Ф. Манолов, – държан на 17 април т. г. Със свойствения на бр∴ Манолов лек и увлекателен стил, градежът бе начертан в академична форма. (…)

От корубата на вдовицата и от волни пожертвувания работилницата е изразходвала за благотворителни цели около 13 000 тухли. Независимо от това, група бр∴ (…) е развила вън известна благотворителна дейност в доста чувствителни размери. Всичко това съставлява видимата дейност на ложата. Но, същевременно има и друга една дейност, която остава скрита. Въздействието ни един на друг, подобрението на нашите души и сърдца, стремежа към човещина въобще – всичко това е най-ценното и най-скритото.

Нека по-често ни бъдат напомняни нашите наредби и правилници, и от честите им четения да вадим златните зърна, що са събирали и вложили в тех наши братя в течение на дълги векове.“

 

ИЗ „ВЪНШЕН ПРЕГЛЕД“

„Англия и Шотландия. След войната броят на зидарите в тия две страни извънредно бързо се увеличава. През последната година в Шотландия са били посветени 42 000 кандидати, а в Англия през същата год. – 25 000 д. (…)

С. А. Щати. Броят на свободните зидари през 1922 год. е бил 2 724 528 души; през 1923 год. е достигнал цифрата 2 852 732. Значи, само за една година са били посветени 128 204 души. (…)

Франция. (…) Според новите изменения в конституцията на В∴ Изт∴ на Франция, бр∴ , който в продължение на 6 месеца отсъствува от занятията на своята ложа, след като бъде на два пъти поканен, с промеждутък от 1 месец между първата и втората покана, заличава се от списъците на своята работилница.

Бел. ред. Нашите Общи наредби също така са непълни в това отношение.“

 

ИЗ „ИСТОРИЯ – СЪОБЩЕНИЯ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ В ИНТЕРЕСА НА ЗИДАРСТВОТО“

ИЗ „ПРОИЗХОД НА СВОБОДНОТО ЗИДАРСТВО“

„Далечен е произходът на свободното зидарство. Най-компетентните автори искат да открият едновременно люлката на цивилизацията и оная на зидарството всред средиземноморския свят.

Учените, заслужаващи най-голема вера (Ragon3, Amiable4, Raghelini de Schio5, Clavel6, Lenoir7, Teder8), ни казват, че зидарството произхожда от таинствените сдружения на старите народи и че то е ‘рожба на египетската, израилитската и християнска религии’.

Египет е бил най-големия център на посвещения в древността. Фараоните са били посвещавани преди да се възкачат на престола; иначе на тех се е гледало като на узурпатори и им се е отричала всекаква власт. Свещенослужителите на Изис са подлагали профаните на четири вида изпитания: с въздух, с вода, със земя и с огън. Те са изпитвали също и непорочността. Тебес, Мемфис, Бубаст, Карнак и Александрия са били големи центрове на посвещения (зидарски центрове). В колонната зала в Карнак (…) са се събирали кандидатите на тайнствата. Всички чужденци са оставали силно очудвани пред тия грандиозни храмове.

Изпитанията са били сурови. Тежко и горко на оногова, който не е можел да надвие своите слабости страсти: той е ставал роб на храма. А онзи, който е излизал победител в тия изпитания, ставал е ученик на Изис (…); след постоянстване кандидатът можел да влезе в светлината на Озирис (…), а по-после пък – [да стане] и свещенослужител на Озирис.

Култът на Изис бърже преминава границите на стария Египет и се разпростира в Гърция, Италия и Галия. Верата на друидите (езичници, които не са имали храмове, а са се събирали на молитви в мрачни лесове), която и до сега не е добре позната, изглежда, че произхожда от култа на Изис.

Израилитяните са построили големата пирамида и храм на Соломона. Цитираните автори намират интересни връзки между зидарския орден и израилитската секта на Есенииците9, от които произхожда Исус.

Есенииците, доста много и в Египет, са обитавали Юдея и Палестина. Значителен техен център е бил Александрия. Философията на Есенииците е била твърде еклектична: тя се е подхранвала от всички идеи на любезност, честност, справедливост и истина, както и всички тогавашни начала (принципи) на добродетелта. Непорочността и въздържливостта на профана са бивали поставяни на изпитание през течение на първата година, а другите му нрави – през следващте две години.

Посветеният е носел в храма бяла престилка, а извън него – бяла роба. При постъпването си, последователите са дарявали на Ордена всичките свои имущества; те са живели като братя и са имали знаци за разпознаване помежду си.

На дясната главна врата на черквата Сен-Дениз Исус Христос е изобразен прав и правещ зидарски знак!“

 

„ОСНОВАВАНЕ НА СВОБОДНО-ЗИДАРСКИТЕ В∴ Л∴ И ВЕЛ∴ ИЗТОЦИ В РАЗНИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ ДЪРЖАВИ“

„Свободното зидарство се е породило в Европа най-напред в Англия в 1717 г.10 Преди да прескочи океана и да отиде в Америка, то се е разпространило в края на ХVІІІ век полека-лека навсекъде в латинските и германски страни под формата на малки ложи без никаква връзка помежду им. Незабелязано в края на ХVІІІ и началото на ХІХ в., тези ложи се групират в разните държави и по този начин се туря началото на съюзяване във Велики ложи или изтоци. Според датата на основаване, великите ложи и изтоци в Европа се редят, както следва:

В∴ Л∴ на Англия – 1717 г., със седалище Лондон;

В∴ Л∴ на Ирландия – 1730 г., със седалище Дублин;

В∴ Л∴ на Шотландия – 1736 г., със седалище Единбург;

В∴ Изт∴ на Франция – 1736 г., със седалище Париж;

В∴ Л∴ на ‘Трите глобуса’ – 1744 г., със седалище Берлин;

В∴ Изт∴ на Холандия – 1756 г., със седалище Хага;

В∴ Л∴ на Швеция – 1760 г., със седалище Стокхолм;

В∴ Л∴ на Германските зидари – 1770 г., със седалище Берлин;

В∴ Л∴ ‘Eclectique’ – 1783 г., със седалище Франкфурт;

В∴ Л∴ ‘Royal Jork à l’Amitié’ – 1798 г., със седалище Берлин;

В∴ Л∴ на Хамбург – 1811 г., със седалище Хамбург;

В∴ Л∴ ‘Слънце’ – 1811 г., със седалище Байройт;

В∴ Л∴ на Саксония – 1811 г., със седалище Дрезден;

В∴ Л∴ на Франция – 1821 г., със седалище Париж;

В∴ Изт∴ на Белгия – 1836 г., със седалище Брюксел;

В∴ Л∴ ‘Алпина’ – 1844 г., със седалище Женева;

В∴ Л∴ ‘A la Bonne Hàrmonie’ – 1846 г., със седалище Дармщад;

В∴ Съвет на Люксембург – 1849 г., със седалище Люксембург;

В∴ Л∴ на Дания – 1858 г., със седалище Копенхаген;

В∴ Изт∴ на Лузитания – 1859 г., със седалище Лисабон;

В∴ Изт∴ на Италия – 1861 г., със седалище Рим;

В∴ Изт∴ на Гърция – 1868 г., със седалище Атина;

Петте свободни ложи на Германия – 1883 г., със седалище Лайпциг;

В∴ Изт∴ на Унгария – 1886 г., със седалище Будапеща;

В∴ Изт∴ на Испания – 1889 г., със седалище Мадрид;

В∴ Л∴ на Норвегия – 1891 г., със седалище Християния;

В∴ Съвет на Сърбия – 1912 г., със седалище Белград;

В∴ Л∴ на България – 1918 г., със седалище София;

В∴ Л∴ на Виена – 1918 г.11, със седалище Виена;

В∴ Л∴ на Украйна – 1919 г.“

 

Година І, книжка 3, София, май 1924 г.

 

ИЗ „ДОКЛАД“

на ССпри ВЛБ

за времето от 2 февруари до 2 май 1924 година.

Д-р К. Станишев

„С∴ С∴ промишлява, как да намерим средства, за да изпращаме редовно наши подготвени братя при ония от огнищата ни в провинцията, които, като стимулират техната енергия и желание за свободно-зидарска дейност, да наспорим нашите редовни работилници в отечеството ни, или пък при устроявани там публични профанни събрания да държат реферати на теми, пропити с наши принципи. Ние също обсъждаме въпроса, дали и как да осветлим обществото относно факта, че свободното зидарство не е никаква религиозна секта.“

„С всички чужди В∴ из∴ сме в отлични братски отношения. По инициатива на бр∴ Д. Точков, подкрепена веднага от С∴ С∴ , българското свободно зидар­ство можа да събере една парична сума, предназначена за подкрепа на бедствуващите в Германия.

Поръчители за дружба имаме при всички почти европейски и южно-американски послушенства. Немаме такъв, макар и да ни се предложи, пред В∴ Л∴ на Ромъ­ния, понеже тя се смята още за нередовна.“

„Ние благодарим също на бр∴ Вел∴ Блюст∴ , Д-р Хр. Иванов, който има добрата воля да се заеме с редактирането на списанието ‘Зидарски преглед’, което верваме, ще намери подкрепата на всички ни.

Узнаваме също с удоволствие, че скоро бр∴ Кутинчев ще може да ни зарадва и с един нов брой от ‘Свободен зидар’.“

 

ИЗ „РАЗВОЙ НА УЧЕБНОТО ДЕЛО У НАС“

Д-Р Ф. МАНОЛОВ

„Преди всичко ние требва да създадем една добре наредена класическа гимназия, в която да се добива хуманистично образование в същински смисъл на думата.“

„Ние сме народ практичен, за нас има цена само това, което ни дава материални изгоди. Ние се впуснахме в науката с всичкия устрем на народ, запазил своите сили непокътнати в продължение на векове, като сметнахме, че чрез образованието, чрез науката по-скоро ще можем да постигнем известни практически цели. Ние и днес още се ръководим от изречението на Бекона: ‘Знанието е сила’, и търсим да се сдобием със знания не за друго, а само за това, че чрез тех ще се сдобием с некакви сили, които бихме използвали за практически цели. Науката като самоцел, образованието само за себе си без оглед на каквито и да било изгоди от него – не са представлявали за българина ценности. Това е признак, че ние още не сме смогнали да се освободим от материалното, от земното, от утилитарното и да се издигнем в по-високи сфери, да дадем на духа си волност да твори без оглед на това, дали от неговото творчество ще последва некаква практическа полза. Така се създава наука, философия, религия; така само един народ може да стане културен.

Ние сме далеч от това състояние на духа, но ние сме длъжни да се стремим към него, да създадем условията, при които може да се култивира в нашето младо поколение любов към чистата наука и към изкуството. А това може да стане чрез едно основно познаване на двете древни култури – гръцка и латинска, чрез едно дългогодишно духовно общение с титаните на тия две култури. (…) На мнозина ще се види това мое искане парадоксално, но аз не пиша за тях, а за онези, които действително имат присърдце бъдещето духовно повдигане на нашия народ, което нема да стане нито чрез мачове и национални тимове, нито пък чрез конски надбягвания, а само чрез дългогодишна самостойна работа на духа в общение с творителите на общочовешката култура.“

 

ИЗ „ВЪТРЕШЕН ПРЕГЛЕД“

„ПЛ‘Сговор’ – София. Градежи. ‘След войните и революциите, от Далин’12 – начертан от бр∴ Ан. Панчев в съвместното занятие на трите Соф. Работилници (…). ‘Мисли по просветното дело у нас’ – от бр∴ Ив. Бързаков – начертан градеж (…) по повод градежа на бр∴ Д-р Ф. Манолов.“

 

ИЗ „ВЪНШЕН ПРЕГЛЕД“

„Югославия. Вел∴ Л∴ на Сърби, Хървати и Словенци – ‘Югославия’ , по въпросите за редовност и териториялност на зидарските послушенства, поставени на дневен ред в предстоящия международен зидарски конгрес в Брюксел, е дала мнение в смисъл: 1) Редовно е онова послушенство, което: а) е възприело за основни начала в своя устав: морал, търпимост, братство, благотворителност, обич към човечеството и б) изхожда или е настанено от съществуваще вече послушенство; 2) Територията на зидарското послушенство требва да се съвпада с оная на държавата. Изключение: когато вече съществуват в една държава две или повече В∴ Л∴ или из∴ , или от дадена държава се образуват две или повече нови такива.“

 

Година І, книжка 4, София, юни 1924 г.

 

„ПАТРИОТИЗЪМ И СВОБОДНО ЗИДАРСТВО“

Д-Р ХР. М.

„Връзката между свободното зидарство и патриотизма, като най-висша проява на отечестволюбието, е явна и несъмнена, особено от ХІХ насам, след възражданието и масовото разпространение на масонството по цел свят.

Идеята за отечество, за нация се роди, като феникс, из пламаците на всеуничтожаващата велика франц. Революция. В подготовката на последнята играха роль тайните общества и дружества, датиращи още от ХVІІІ в. Луи Блан, във ІІ том на своята история на франц. Революция, посвещава особена глава на тоя въпрос. Когато на 27 юни 1789 г. благородниците се присъединили към ‘третото съсловие’ (tiers état) в Париж, по всички площади и улици се появил триъгълника13! Сам Робеспиер е бил член на едно тайно общество и извършвал човешки жертвоприношения в името на ‘тройната сила’ – Истина, разум и добродетел. През време на известния в историята на Франция ‘Терор’, борбата се водела главно между жирондистите-масони и якобинците-илюминати. Орденът на Илюминатите бил основан от Вестхаупт, с цел да проникне в масонството и да спечели тая могъща организация. Първоначално, основателите на разните тайни общества са гонили общечовешки цели и са били чужди на националните различия. Въпреки това, след революцията, у всички народи се пробужда идеята за нация, отечество, национална свобода и национално съзнание. Революцията извика у всички народи една особена сила, тайна и непонятна отначало, която в дадени моменти се разрастна и завладя всички. Народите предявиха наведнаж правото на самостойно съществувание и поискаха сами да решават съдбините си и да напишат своята история. В такива сублимни моменти тайните общества играят грамадна роль, патриотизъмът и народното чувство завладяват масите, сплотяват ги в едно и оживяват с нов дух и народностни идеи. Народностната идея, идеята за отечество и самобитен народностен дух се роди сред революционните войски на Франция, обходи всички полесражения и обхвана през наполеоновската епоха всички нации и племена на Европа. Това бе един нов дух, нова сила, която намери своите скрити форми преди всичко в готовите кадри на масонството.

Декабристите в Русия беха масони или синове на масони, въодушевени от най-добри патриотични и отечестволюбиви чувства. ‘Съюзът на общественото благоденствие’, основан в 1816–1817 г., а разпространен и засилен най-вече през 1821 г., е имал тоже характера на масонските общества със спазване на всички строги и ритуални предписания, обряди, подразделения и пр. Първата степен от него е требвало да насажда благотворителност; втората – да работи над общественото възпитание и просвета; третата – да следи правосъдното дело и да изобличава недобросъвестното и покварено чиновничество; четвъртата степен е изучавала икономическите и политически въпроси и се е грижела за икономическото повдигание на страната и нейното благосъстояние.

В Испания начело на борбата с наполеоновото нашествие стоеше славният генерал Риего, един от основателите на тайния ‘Съюз на синовете на Падили’. Хуан де-Падили е името на загиналия на ешафода испански патриот, в памет и чест на когото е било основано обществото ‘синовете на Падили’. Това общество тоже е било по образ и същина близко до масоните, с всички техни ритуални и строги предписания.

Със същата патриотична основа е бил основан и германският ‘Тугенбунд’ (съюз на добродетелта). След разгрома на германските държави, под напора на Наполеоновите нашествия (1806), в Германия настъпва един патриотичен подем, който приема формите и същината на масонството. Великият философ Хегел изобличаваше Германската империя в безпомощност и безсилие, дължими не на народа, а на самата държавна уредба. ‘Германската империя е безпомощно тяло, в което нито едно движение не става тъй, както би требвало да става по законите. Германия страда от паралич.’ Този паралич се свеждал към страшно упадане на всеки патриотизъм и национално самосъзнание. Като реакция против този упадък е бил основан ‘Съюза на добродетелта’. Той е бил образуван от 20 души добри патриоти – членове на масонските ложи в Кьонигсберг, родния град на Канта. Основателите са били тайни съветници, финансисти, гимназиални директори, генерали, професори, историци, статистици, чиновници и писатели. На чело на съюза бил княз Херман Хохенцолер – Хекинген и херцог Фридрих Холщайн Бек. Знаменитият пруски министр Щайн, макар и да не бил формално член на съюза, взел го под свое покровителство и защита. Основано на 16 април 1808 г., научно-нравственото д-во си е поставило за цел, чрез оживяване духовните – интелектуални и морални – сили на пруската държава, да възвърне на същата загубените ѝ материални и политически сили, като подготви освобождението на Прусия и цела Германия от французското нашествие. Съюзът е бил разтурен през 1909 г., ала посятото от него семе дало изобилен плод. През 1814 г. били основани новите ‘германски дружества’. И тук требва да забележим, че тези д-ва били основани тоже със съдействието на германските масони. Именно Дрезденската ложа е изказала мисълта, какво разпокъсаната германска нация требва да намери във франкмасонството съединяващата връзка и чрез нея да пресъздаде общото отечество. ‘Съюзът на германските дружества’ е требвало да обедини всички немски патриоти в стремежа им да служат на германския народ, като невидимо обхванат всички народни слоеве. Целата организация се състояла от три степени. Наред с тия съюзи, възникнали и множество ‘студенски д-ва’, със същите патриотични настроения и цели. Техните лозунги са били: свобода, чест и отечество, а цветовете – червен, черен и златист; черният цвят означавал отечественото робство, което требвало да се отхвърли; червеният – кръвта, която предполага борбата; а златистият цвят означавал слънцето на свободата, което требвало да изгрее по пътя на самоотвержената борба.

На същата патриотична подкладка почива д-вото на ‘Съединените ирландци’, онова на ‘Млада Ирландия’, както и съюза на ‘Фенийците’.

Във Франция почти всички тайни патриотически дружества, основани от 1815, 1820, 1830 г. насам, са били организирани по франкмасонски образец. Същото требва да кажем и за тайните патриотически д-ва в Италия, които се бориха за нейното възраждане, освобождение и обединение. ‘Националният съюз’, напр., е бил основан от масоните Гарибалди, Мацини и др. Особено характерни са, обаче, ритуалите и уставът на знаменития орден на Карбонарите, основан с цел да ‘очисти гората от вълци’, т. е. за борба с потисниците на Италия – Австрия и Франция. Тоя съюз е покрил с ложи цела Италия. През 20-тех години на м. век членовете му са броили повече от 1 милион. Местото, където са се събирали карбонарите, се е наричало ‘хижа’, а ложата се е казвала ‘въглищен склад’. Майсторът, надзирателите и ораторът седели на пънове. Имало е неколко степени и пр.

В Гърция ‘Хетериите’ са били изпълнени тоже с патриотически дух. Основателите на хетерията на ‘Филомузите’ в Атина и на ‘Филикерите’ в Одеса са били тоже масони. Тайните патриотически д-ва в Полша са възникнали също от масонството. В 1819 г. майстор Лукасинский основал ‘Съюза на националните франкмасони’, който си поставил за цел да възстанови Полша от 1772 год14.

Требва, обаче, да отбележим, че ако масонството никога не е било чуждо на отечестволюбивите и патриотични стремежи всред угнетените народи, то преимуществено е запазило своя характер на сдружение за нравствено съвършенствуване на своите членове и практикуване на човешките добродетели. Масонството в ново време, обаче, не може да остане безучастно към събитията в политическия живот и хладнокръвно да гледа на грядущите събития в историята. Свободният зидар днес е общественик и политик, много по-добър и по-трезвен, отколкото всеки друг път.“

 

„СВОБОДАТА“

ПОЗДРАВИТЕЛНА РЕЧ КЪМ НОВОПОСВЕТЕНИ БРАТЯ

Коранда Кьонигсберг

Извлекъл Д-р Х. И. из превода на Ис. Фридман

„Драги новопосветени братя,

При приемането Ви, Вие требва да сте забелязали, колко много ценим ние свободата на нашите членове. Духовната свобода, свободата на ума, свободата на съвестта на свободния зидар требва да бъде възможно най-широка.“

„Запитаме ли се, какво значи свободен, ние ще намерим две определения. Свободна е неограничената божа воля, защото тя почива на схващането за всемогъщество, всезнание и всеблагост. Свободно обаче наричаме и животното в пустинята, което чрез нищо не е обвързано и се отдава напълно на своите желания и стремежи. Но, това животно не е ли зависимо от материални и духовни закони? Обитател едновременно и на материалния, и на духовния свят, човекът съединява в своята природа божествената искра и животинското – материалното. И, както и да разбираме свободата, в едно требва да се съгласим с Гьоте, който в трагедията ‘Тасе’ казва, че божествената искра, поставена в смъртния човек, пречи на последния да се отдава свободно на животинските си наклонности.

Ние сме принудени, прочее, да търсим друго определение на понятието свобода и свободна воля. Свободно е онова същество, което не е възпрепятствано да води своето съществуване според законите на природата си, да развива своите сили и да достигне по този начин своето предназначение15. Значи, свобода за дадено същество (или сбор от същества) е онова състояние, при което тия условия са изпълнени. Ще рече: свободата на човека подразбира и включва възможността да живее той според физическите закони на своята природа и да развива и използува своите сили. Това съставлява физическата свобода на човека; тази свобода, обаче, нема цена, ако човекът не се издигне до състоянието, при което да може да развива и проявява всички духовни сили, т. е. моралните си и умствени, като не остави да му пречат обстоятелствата, които лежат във или вън от неговата личност. За да бъде човек напълно свободен, необходимо е той да надвие вътрешните си неприятели: своите грешки, слабости, лоши инстинкти и страсти. Най-съвършената свобода за човека състои, значи, в онова състояние, при което за него нема пречки да върши действия, които го отличават от всички други познати нам същества, а именно: доброто. В тая смисъл ние схващаме свободата. Свободният зидар е свободен човек тъкмо за това, защото той може да надвие своите лоши наклонности, да обуздае страстите си и да подчини волята си на закона на разума.

Най-висшата степен на духовно развитие за човека е да достигне до нравствената свобода; а това би могло да се достигне само чрез свободната воля. Колко грешат ония, които искат да оспорят свободната воля, – както правят материалистите, – като я поставят в зависимост от материята! Колко грешат и привържениците за предопределението, които се страхуват да не отнемат всемогъщността на божеството, ако признаят свободна воля у хората!

Аз Ви определих свободата. Тя е доказан и логичен нравствен закон. Тя е немислима без свободна воля.“

 

ИЗ „ВЪТРЕШЕН ПРЕГЛЕД“

„ПЛ‘Светлина’ – София. Градежи. ‘Из дневника на един свободен зидар’ – градеж от бр∴ Д-р Хр. Мутафов, начертан и изслушан с големо внимание в съвместното занятие на трите Соф. Работилници на 9 юни т. г.“

„ПЛ‘Сговор’ – София. Градежи. ‘След войните и революциите, от Далин’ (продължение) – градеж от бр∴ Ан. Панчев, начертан в необредното занятие на П∴ Л∴ ‘Сговор’, станало на 12 юни т. г. под ръководството на бр∴ В∴ М∴ – П. Мидилев.“

„ПЛ‘Слънце’ – Пловдив. Градежи. 1) ‘Радиоактивност и разлагане на химичните елементи’ – градеж, начертан от бр∴ Ив. Томов в занятие на П∴ Л∴ на 15 април т. г.

2) ‘В∴ Арх∴ на Всел∴ , Мас. и Христовото окултно учение’ – градеж от бр∴ М. Стоицев, начертан в занятие на П∴ Л∴ на 20 май т. г.“

 

ИЗ „ВЪНШЕН ПРЕГЛЕД“

„Белгия. На 25, 26, 27 и 28 септември т. г. ще стане международен зидарски конгрес в изт∴ Брюксел. Дневният му ред е: 1) Общ отчет за съюзната 1923 г.; 2) Отчет на финансовата и бюджетарната комисия; 3) Отчет на комисията по мира; 4) Приемане нови членове; 5) Що е редовно послушенство?; 6) Териториялност на зидарското послушенство; 7) Трудът.

По този случай, Вел∴ Изт∴ на Белгия е отправил окр. плоча до Вел∴ Л∴ и Изт∴ , членове на Международното зидарско сдружение, с която кани всички тия зидарски сили да изпратят свои делегати, като подчертава същевременно важността на дневния ред на конгреса.

Призив към бр. от всички страни и послушенства. В 1913 год. се основа в Берн международен съюз от зидари, който имаше за цел да обедини в една широка организация бр∴ от всички послушенства, за да могат по такъв начин по-лесно да общуват помежду си. За председател бе избран Вел∴ М∴ на В∴ Ор∴ на Португалия бр∴ D-r Magelhacs Lima, а за секретар – бр∴ D-r F. Uhlmann, от Базел. Организацията нарекоха Universala-Framasona – Ligo. Идеята се възприе много добре и се записаха много стотин членове само в неколко месеца. Ужасната световна война, обаче, разстрои това хубаво начинание.

Едва през м. август 1923 г. Лигата наново се възоб­нови при следния състав: председ. бр∴ D-r F. Uhlmann, от Базел; І подпредсед. – бр∴ C. von Frenkel, финландски консул в Дрезден; ІІ подпред. – бр∴ J. Rousseau, от Париж; секретар – бр∴ C. Barthel от Франкфурт на Майн (…).

Назначени беха и представители при лигата за следните държави: Германия, Франция, Белгия, Съединените щати, Австрия, Италия, Испания, Португалия, Чехословашко, Югославия, Холандия, Египет, Швейцария и Унгария.

Първият член от устава гласи: ‘L’universala Framasona – Ligo е организация на свободни зидари от всички послушенства и земи и има за цел да изглади и подобри отношенията между бр∴ в целия свят. Стреми се да обедини усилията за постигане на общия идеал, въпреки различията в разните Вел∴ Л∴ и послушенства.’

Лигата в никой случай не се бърка във вътрешните работи на ложите и не се занимава с обредни въпроси.

Председателят на лигата отправя тоя призив към всички бр∴ и моли да се запишат за членове.“

 

ИСТОРИЯ – СЪОБЩЕНИЯ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ В ИНТЕРЕСА НА ЗИДАРСТВОТО

„СВОБОДНОТО ЗИДАРСТВО В СЪРБИЯ“

Проф. А. Т.-Балан

(Вж.: цитираните фрагменти и фототипните илюстрации в „Зидарски преглед“, май 2016 г., сс. 122-124.)

 

Година І, книжка 5-6, София, юли и август 1924 г.

 

ИЗ „МАСОНИЗЪМ (ЗИДАРСКО УЧЕНИЕ) И СВОБОДНО ЗИДАРСТВО“

Oswald Wirth16

„Идеалът на християнското учение е много несъвършено осъществен от християнските черкви. И не би могло да бъде иначе, защото хората, общо взети, нито са ангели, нито даже светци. Те не са и мъдре­ци, каквито свободното зидарство се стреми да ги направи. Ония, които достигат до там, че с право да могат да се наричат философи, или приятели на мъдростта, съставляват елита; те са малко на брой и не могат всички изцело да бъдат привлечени в коя да е организация.

А щом това е така, некакси наивно би било да си въобразяваме, че може да има съвършенни човешки сдружения. Отделните индивиди могат да постигнат известно, и то относително, съвършенство, но не и колективните. Свободното зидарство не прави изключение от този общ закон. Неговите привърженици са доста многобройни, та не могат всички да бъдат посветени (зидари) в пълната смисъл на думата.“

„Свободният зидар е човек като всички други, понекога дори по-малко образован, отколкото са мнозина любители на тъй наречените скрити науки; той, обаче, съзнава своето невежество и търси истината с пълна искреност и без предубеждения.“

„Истинският привърженик на свободното зидарство, преди всичко, е добър човек, човек с добра воля, с добри помисли. Той с целото си същество търси доброто. Тъй че силата на свободното зидарство се крие в колективното желание на неговите привърженици. Те се събират с общо намерение да работят, и, понеже нищо не се губи от така съединените и поставени в работа сили, всека ложа става огнище за обществено преобразуване и за преобразуване в човещина.

При все това, обаче, от големото мнозинство свободни зидари не очаквайте да обсъждат действията си. Те действуват по инстинкт, съобразявайки се със стари традиции, които в течение на векове са упражнявали и упражняват мощно влияние.“

„Според мненията на най-знаменити мислители, никоя философия не превъзхожда философията, предадена в зидарската символистика. Нейното големо преимущество се състои в това, че тя не е предадена във вид на една стройна система: целта ѝ е да посочи на всекиго изпитаните правила за съвършенно умствено строителство17 .“

„Свободно-зидарският идеал е неосъществим за колективитета, за кое да е сдружение от хора, защото последните, като цело, по необходимост стават неспособни да се издигнат над равнището на човешката посредственост.

Затова, нека всеки лично да положи усилия, за да убие в себе си профана и да улесни зараждането на зидаря в самия себе си.

А най-главно, нека никой да не бърза да става свободен зидар, до като масонизмът не изпъкне в съзнанието му, след размишления. Всеки требва чрез себе си и в себе си (в душата си) да стане първо зидар, а че след това да отиде да хлопа на вратите на храма.

Страшната гибел на свободното зидарство се крие в недостатъчната подготовка на приемниците (кандидатите, които се приемат). Зидарските организации затъват поради обстоятелството, че безразборно се приемат и мелят профанни елементи. Грешката на зидарските работилници се дължи на илюзията, що те си правят като верват, че те могат да преобърнат в зидар всекиго, за когото нищо лошо не може да се каже, освен, че той нищо не разбирал от зидарство.

В интереса на добрия подбор на зидарските привърженици, крайно време е обществото да се осветли върху зидарските въпроси, за да разбере то добре, че човек не може да стане свободен зидар само чрез некаква церемония или чрез формалното му допущане в каквото и да било сдружение.

Истинският свободен зидар сам се посвещава.“

 

ИЗ „ВЪТРЕШЕН ПРЕГЛЕД“

„ВелЛБ∴ (…) В занятието, станало на 16 август т. г., повдигнат е въпроса за нашите бежанци, които масово пристигат от Македония и Тракия, както и оня за инцидентите в страната с разни нелегални организации, което се дължи най-вече на обстоятелството, че ни липсва редовна войска.

След размена на мисли по тия въпроси, С∴ С∴ взе решение да отправи апел до Великите зидарски сили, влизащи в международното зидарско сдружение, с който, като се изложи окаяното положение на бежан­ците и нуждата от редовна армия за запазванереда в страната, да се помолят те да настоят пред отговорните фактори в техните страни за удовлетворение на нашите справедливи искания.

В същото заседание се реши да се отправи плоча до Вел∴ Л∴ на Франция и се разясни, че писаното по адрес на Българското свободно зидарство в ‘Ere Novelle’ е неверно и тенденциозно, като се обърне внимание и на обстоятелството, че на писача не требва да се дава вера, защото той е бивш зидар, изключен по силата на зидарска съдебна присъда.“

 

ИЗ „ВЪНШЕН ПРЕГЛЕД“

„Югославия. Бр∴ Съюзен съветник и Поч∴ М∴ на П∴ Л∴ ‘Сговор’, Ал. К., през месец май е бил за неколко дена в изт∴ Белград, където е имал възможност да се запознае с видни бр∴ зидари от този изток.

Виденото и чутото там бр∴ К предаде в особена плоча до С∴ С∴ , в която, между друго, се казва:

‘Намерих за уместно да направя посещение на В∴ М∴ в Югославия, бр∴ Георг Вайферт, притежател на една голема бирена фабрика в Югославия, притежател на неколко мини и едновременно с това управител на Народната банка.

Поднесоха му картичката ми в Народната банка. Не чаках много – и излезе той лично. Каза, че е много зает и ме помоли да почакам, за да ми даде една картичка до Вел∴ Секр∴

Бр∴ Вайферт е човек на около 70–75 години, съвършено побелел, с благороден вид и много запазен.

Канцеларията на С∴ С∴ е на улица «Страшникова» № 48. Тук с Вел∴ Секр∴ Иован Алексиевич разговаряхме за зидарството в България. Той ми разправи (…) за срещата, която са имали наши държавници със сръбските, и че тя щела да бъде последвана от други, но Австрия се научила за това и осуетила всичко.

Говорихме за славянството и аз му казах, че зидарството може да изиграе голема роля за сближение на нашите народи. Той изказа очудване, загдето до сега от българското зидарство не е направено предложение на югославското за влизане във връзки. Възразих му, че тези постъпки требвало би да дойдат от югославяните, понеже, като организация, са по-млади. Вел∴ Л∴ на Югославия датира от 1918 г. Каза ми се, че Вър∴ Съвет на 33-а ст. съществува в Сърбия още от 1912 г. и, следователно, зидарството е по-старо в Югославия. Увери ме, че, ако се направят от наша страна постъпки за братско общение, последните ще бъдат най-радостно приети, и че не верва некой да се противопостави.

За доказателство, че зидарството съществува като самостоятелно у тех още от 1912 год., даде ми тук приложения отчет за първогодишната дейност на Вър∴ Съвет.18

В разговора, между друго, ми каза, че имали 4 души зидари-министри; каза и имената им. Добави по този повод, че у тех било прието, щото бр∴ министри да се приспиват, докато са министри, понеже зидарството не можело да подържа действията им и да се солидаризира с тех, – не искали за такива едни действия да падне евентуално пятно върху сръбското зидарство. След оттеглянето им от власт, ако те са достойни да дойдат в зидарската среда, требвало наново да направят постъпки за приемане.’“

„Англия. (…) В Белфаст (Ирландия) е основана отделна ложа на журналистите. Нейните 80 души членове са все журналисти, – от тук произлиза извънредно големото влияние на свободното зидарство върху общественото мнение.“

„Италия. Ложите излезоха по-силни от Мусолини. Дадената от диктатора заповед на всички привърженици на фашистката партия, в смисъл да направят избор между фашизма и свободното зидарство, остана без резултати. ‘Rivista massonica’, официален орган на Вел∴ Ит∴ Изт∴ , обнародва цела редица от писма, в които сенатори заявяват, че са готови по-скоро да напуснат много важни фашистки служби, отколкото да дезертират от ложите си. Днес Мусолини е приел вече украшението на 33-а степен, поднесено нему от Палерми от Вел∴ Ложа.“

Съпоставка. Само година и половина по-късно, в книжка 9 и 10 от 1925 г., „Зидарски преглед“ ще помести следното съобщение:

„Италия. След разтурването на ложите във Флоренция и провинцията й, по повеление на В∴ М∴ на В∴ Изт∴ на Италия, последният, по съображение за целесъобразност, разтури по-късно и ложите в Милано. Всичко това, обаче, изглежда не е задоволило фашистите, които, впрочем, каточели заемат положението на вълка от приказката ‘Вълкът и агнето’.

Агенцията ‘Stefani’ (Рим) публикува с дата 5 ноември следното съобщение:

‘Вследствие на резултатите от първоначалното разследване (по повод атентата против Мусолини), на окръжните управители се даде заповед да заемат веднага всички зидарски ложи от послушенството на В∴ Изт∴ на Италия, седалището на което е в Рим, палата «Giustiniani».’

В резултат на преднамерените преследвания против зидарството в Италия, гласуван е вече Закон против тайните дружества и организации, по силата на който свободно-зидарското сдружение в Италия престава да съществува.

Пълна светлина по преследването и унищожението на зидарската организация в Италия ни дава бр∴ Ст∴ в градежа ‘Фашизъм и Свободно зидарство’, изпратен от Рим, който ще бъде поместен в идния брой (кн. І от год. ІІІ). В писмото, което придружава този градеж, бр∴ Ст∴ , между друго, пише:

‘След като бе прокаран (законът за тайните дружества и организации) в послушната на правителството фашистка камара, предполагаше се, че в Сената, където болшинството от членовете са свободни зидари, ще пропадне. За голема изненада на всички, от 300 и повече сенатори само минимална цифра от четирима души има куража да гласува против този законопроект, който имаше за цел да унищожи свободното зидарство в Италия. Като организация, която изисква от своите членове да зачитат законите на родината, В∴ Изт∴ и В∴ Л∴ на Италия, след вотирането на закона, дадоха нареждане за разтуряне на всички ложи, като същевременно освободиха всички бр∴ от техните задължения спрямо Свободното зидарство. Както се научавам, В∴ Л∴ и Вел∴ Изт∴ на Италия възнамерявали да преустроят Св. Зидарство в Италия в ложи, които да бъдат в духа на закона. (…)

Свободното зидарство, макар и организация с интернационален характер, е при това национална. То докара свободата и обединението на Италия, то бе винаги, при нужда, в помощ на родината. Вследствие на този силно развит в него национален дух, народните маси го уважаваха и ценеха. То имаше в страната много привърженици. Сега всички тези мъже, навикнали на строга дисциплина, макар и с болка на сърдце, требваше да отстъпят.’

‘Трагизмът на този факт е още по-голем, като се знае, че на времето В∴ Л∴ на Италия, която виждаше пропастта, пред която бе родината, даде на Мусолини един милион и двеста хиляди лири, и с това улесни неговия поход срещу Рим, като същевременно препоръча на министрите св. Зидари, които участваха в кабинета, да настоят м-ския съвет да отстъпи властта на Мусолини без кръвопролития, което и стана.’

‘След кръвопролитията във Флоренция настъпи един вид «примирие». (…) В първите числа на ноември се разкри атентата срещу Мусолини и обстоятелството, че един от съучастниците – генерал Капело бе свободен зидар, даде повод на нови преследвания; разбира се, че това бе само претекст, за да се смаже една организация, която се ползваше с доверието на народа.’“

„Германия. Свободното зидарство в Германия не забулва в мистерия напредъка си. (…) За забелязване е също, че от скоро време и жените взимат живо участие в работата на ложите. В едно от първите занятия на ложа ‘Goethe’, основана напоследък във Франкфурт, свободната зидарка Каменски е произнесла реч, засегаща теософските доктрини.

Във Франция също има женски ложи от 1893 г. насам. Техна основателка е феминистката Marie Desraimes, която на 14 март 1893 г. в Париж се е записала за свободна зидарка заедно с 16 свои другарки. В Австрия тоже има смесени ложи.“

„Китай. Министър председателят на Китайската република, Д-р Ванс-Хунг-Хюи, е бил приет за бр∴ зидар.“

„Дания. Свободното зидарство в Дания е направило ценна придобивка с посвещението на Н. В. Краля на Дания.“

 

КНИЖНИНА

ИЗ „АМЕРИКАНСКИ ИНДИВИДУАЛИЗМ“

Ст. Н. Коледаров

„Хърбърт Хувър, по професия инженер, работил по минното дело, железопътния транспорт и металургията почти в половината земно кълбо; организирал прехраната не само на американския народ, но и на цела Европа по време на войната; с опит, добит от седем-годишната му ‘служба в тинята и мизерията на войната’; обладаващ ум да ръководи много търговски и финансови предприятия; застанал на чело на много благотворителни дружества, а сега заемащ един от най-важ­ните министерски постове в Съединените държави – търговията, намерил време да формулира теорията на северо-американската политика в една малка брошурка – ‘Американският индивидуализм’, преведена от г. Стоян Милошев. Ние извличаме от тая навременно излезла брошура следните ценни мисли:

‘През последните осем години ръководните принципи на човешкото общество се поставиха на тежко изпитание. Сега, след стихването на бурята от война, революция и вълнения, и ако искаме разумно да определим бъдещето си и сами да се насочим в пътя на напредъка, треба да приемем следните пет или шест големи социални схващания в борбата за предимство в света. Едно от тех е американския индивидуализм и индивидуализма на по-демократичните европейски държави, който запазва известни резерви по отношение съсловията и класите. Останалите са комунизма, социализма, синдикализма, капитализма и, най-после, автократизма, почиващ върху правото на наследство, владение върху милитаризма или върху божото право на царете. Ту едно, ту друго от тия течения надделява, според условията на времето и местото. У нас некои поддържат, че както феодализма и автократизма, така и американския строй си е изживел времето и треба да бъде изоставен изцело или отчасти с тая или оная от техните теории. Нека се знае обаче, че Америка е смекчила схващането на точния и определен идеал на американския индивидуализм в думите: равноправие във възможността за проявление, и който се отличава от индивидуализма на другите държави със следните висши принципи: когато издигаме обществото чрез способностите на отделната личност, длъжни сме да осигурим на всеки индивид възможността да достигне онова положение в обществото, на което неговия интелект, характер, способност и предприемчивост му дават право; при разрешението на социалните въпроси треба да се освободим от замръзналите класови форми; да насърчаваме усърдния труд на всеки индивид до крайния успех, да подпомогнем индивида да достигне своя стремеж с целата компетентност, която имаме, и със съзнанието за собствената ни отговорност; от друга страна и самият индивид е длъжен да се кали в борбата с конкуренцията.’

‘Световната проблема е да се обуздават разрушителните инстинкти, като същевременно се закрепват и засилват алтруистичните и творческите, защото така се гради бъдещето, и защото чистите идеали са най-мощната двигателна сила за напредъка.

Несъстоятелността на социализма, във всичките негови разнородни проявления, се състои в предположението, че човешките същества могат да се ръководят само от алтруизма, ала ние израстнахме достатъчно, за да разберем, че всичко, което можем да направим за личността, чрез управление, е да се осигури свободата, правдата, доброто образование, свободното проявление на способните и поощрение към изпълнение на дълга. Нашият индивидуализм изключва напластяването на класи и съсловия, а с това не само че се запазва равенството за проявление, като се дава възможност на най-способния и най-предприемчивия да се издигне най-отдолу, но и се отнема възможността на синове на щастливци да продължават сами, по простото право на рождение или милост, да заемат бащините си привилегировани места и да пречат на друго поколение да се издигне.’

‘Една от най-дълбоките психологически истини е, че човекът в тълпата не мисли, а само чувствува, защото тълпата е доверчива; тя руши, тя поглъща, тя мрази и фаворизира, но никога не твори.’

‘Цели векове човечеството е вервало, че само неколцина са надарени с божествено вдъхновение, а нашият индивидуализм се крепи върху твърдата вера, че божествената искра може да гори във всеко сърце19. И за туй нашият народ вече търси една преоценка на личностите, партиите и народите. Той ги цени според принесените услуги. През последните седем години нашия народ прояви за пръв път в историята на света големата духовна сила: висшето съзнание да окаже услуга другиму. Не бива да се забравя, че постоянния духовен напредък зависи от личността, и че да напредва цивилизацията, треба да се подига благосъстоянието на целия народ, а не само на една класа. А пък едничкия път за напредък е да постигнем повече изобретения в науката, повече ограничения за разсипничеството, повече производство и по-справедливо разпределение на произведенията и труда.’

‘Нашият американски индивидуализм в известно отношение е, безспорно, едно икономическо верую, и с неговото развитие ние доказваме, как постоянно се стремим да се отнасяме към правото върху собствеността не като към цел, а като към едно полезно и необходимо средство за насърчаване на личната инициатива. Господството пък на неограничената частна собственост постепенно изчезва поради обстоятелството, че днешната индустрия все повече и повече нараства, а прогресивното облагане с данъци ще намали чрезмерното лично забогатяване. ’

‘Днес се забелязва една силна тенденция да се възприеме кооператизма. В научна смисъл на думата, кооператизмът представлява инициативата на личния интерес, съгласувана с чувството на взаимна услуга (…). Кооператизмът ще вирее дотогава, докато създава творчески фактори, поддържа чувството към дълга и покровителствува инициативата и индивидуалността на своите членове.’

‘Демокрацията е само механизма, който индивидуализма е изнамерил, като средство за изпълнение на политически функции, необходими за социалната му организация. Демокрацията е рожба на индивидуализма и тя успева само чрез него.’

‘Социализмът, във всичките му разновидности, може да има нещо в себе си за препоръчване, като една примамлива залъгалка, особено за Европа. За нашата република, зачената в свободата и посветена в благото на личността, ние нема да спечелим нищо, ако се откажем от индивидуализма.’“

 

Година І, книжка 7, София, септември 1924 г.

 

ИЗ „БЮСТИТЕЛНА РЕЧ“

казана по случай посвещение в ПЛ„Сговор“

Ал. Андреев

„Др∴ Бр∴ …,

Ти беше препоръчан в това общество от наши братя, които ни увериха, че в твоята душа има добра почва, в която, ако съумеем да посеем добри семена, те изобилно ще се разцъвтят и ще дадат добри плодове. Те ни увериха, че ти обичаш труда, напоен си с милосърдие, говориш истината, копнееш за подобрение съдбата на човечеството, защото имаш добро и непохабено сърце.“

„Историята на човечеството е осветила с много примери широкия път, който единствено го е водил към щастие и успех. Всеко отклонение от тоя път е водело човечеството към пропаст и загинване. Отделни хора са напускали друма и са поемали странични пътеки; цели народи са побърквали пътя, като че ли да подчертаят неизменната истина и да я завещаят на идните поколения. Тази истина е: нищо не излиза от постъпка, напоена с егоизъм и пропита с груби страсти; а широко на около хвърля мека светлина всеко дело, напоено с обич и доброта и изходяще от любяще сърдце. Ние, съвременниците на най-големите ужаси на войните, виждаме безкрайните страдания на човечеството, произходящи от тесния егоизъм на хора и народи, които докараха неизмеримите мъки на победени и победители. И какво става: хора, обзети от демонски огън да задоволяват всички свои нисши животински подбуди, действително прегазват много свои съвременници, успеват в живота за добиване на първенство, власт, сила; но всичко туй носи страдания, бедствия и ужаси за околни и за самите тех.“

„От всичките големи и малки хора от нашите съвременници, кого турят на най-големия пиедестал? – Двама индийци. Робиндранат Тагоре и Карамхад Ганди. Защото те най-добре съумяха да съединят разума и сърдцето в едно хармонично и интимно цело.“

„Ганди, който е проникнат от учението на Христа, за да спаси своя 300 милионен народ, не прибегна до средствата на цивилизована и заблудена Европа: оръдия, барут, динамит; не! Той само каза: безкръвния отпор проповядва науката за любовта, а отхвърля тая на умразата. (…)

‘На нашите огнетители ние не искаме да сториме никакво зло; не искаме даже да ги мразим.’ Това са слова, които срещаме в светото писание, в корана, Зенд Авеста, Талмуда, Веданта. (…) Съвременната цивилизация на Европа е на побъркан път. Тя създаде задушливи газове, оръдия, страшни разрушения. Тя не може да донесе вътрешен мир и равновесие, защото всред цивилизацията винаги кипи кръвта на Каина.“

 

ИЗ „ВЪТРЕШЕН ПРЕГЛЕД“

„Велсъбор. (…) След определяне процентното представителство на П∴ Л∴ във Вел∴ събор, (…) се прие, щото в бъдаще на всеки 10 души членове работилниците да избират по един представител.“

„СъюзСъвет. (…) Съюз∴ Съвет уреди извънредно необредно занятие на трите софийски ложи под председателството на бр∴ проф. А. Тод. Б., в което бр∴ проф. А. Коцарев и Д-р Хр. Ст. държаха градежи: ‘Лекуването на болестта рак и радиоактивните води в България’.

„ПЛ‘Светлина’ – София. Градежи. (…) Бр∴ Ст. Чил. начерта градеж на тема: ‘Масонско съзнание преди освобождението’, а (…) бр∴ Р. Марк. е начертал градеж на тема: ‘Впечатления от пътуването ми в източните страни’.“

„ПЛ‘Сговор’ – София. Градежи. (…) Бр∴ Д-р Триф. Г. начерта градеж на тема: ‘Народното здраве’.“

 

ИЗ „ВЪНШЕН ПРЕГЛЕД“

„ВелИзтна Турция е назначил една специална комисия от представители на турските ложи, на която е било възложено да обсъди редица въпроси от устройствен характер за турското зидарство и да даде мнение по тех.

Комисията е представила обширен доклад, подразделен на 10 отдела.“

„Приемане. (…) Препоръчва се да бъдат привличани: професори, учители, лекари, архитекти, инженери, адвокати, известни висши чиновници, хора със средно образование, както и хора, които заемат важни длъжности в частните предприятия и работи.“

„Посвещения. (…) При посвещението да се избягва, доколкото е възможно повече, четенето с монотонен глас и да се обяснява смисъла на прочетеното и неговия символизъм.“

„Редовност. (…) Занятията не требва да се запълнят изключително с церемонии, требва редовно да се приготвят и градежи, по които да се разисква. Вел∴ Изт∴ требва да определи известни теми, разглеждането на които в ложите е необходимо. Тия предмети требва да се разпределят по комисии, които ще се грижат за разглеждането им. Комисиите требва да бъдат: за економически въпроси, за гражданския живот, за обществени въпроси и за публикации.

Всека година, през месеците май и юни, Вел∴ Изт∴ требва да приготви 10–15 въпроса за проучване в ложите през следващата година.“

„Надзор върху ложите. В∴ Изт∴ требва да следи, щото инспекторите редовно да надзирават ложите и да донасят с рапорти за това.

Длъжността на инспекторите не требва да се ограничава само в следене, дали ложите работят, но и да дават наставления и съвети, с цел да насочат работите в правилен път и да дават нови идеи.“

 

Година І, книжка 8 и 9, София, октомври и ноември 1924 г.

 

ИЗ „ОТЧЕТ“

за дейността на Съюзния съвет при Великата Ложа на България

за времето от 26. ІХ. 1923 до 27. ІХ. 1924 год.

Д-р К. Станишев, Вел∴ Секретар

„За жалост, ако днес Великата Ложа на България е в редовни свободно-зидарски отношения с всичките почти чужди велики изтоци и гласът ѝ е тачен и зачетен вън, ние не можем да се похвалим от, така да кажем, вътрешния живот на некои от нашите работилници, както и от взаимните отношения и поведение в профанния живот на много наши братя.

Недъзите, които са специални, така да се каже, на нашето свободно зидарство и зарад които се е говорило тук и на предшествуващите велики събори, пак съществуват. Съюзният съвет, смятайки, че те се дължат главно на неумелото и недостатъчно ревностно анкетиране на кандидатите за нашето сдружение, както и на големия процент нередовни братя (…), препоръча на почитаемите ни работилници чрез респективните им почтени майстори на приспат всички свои членове, които не са засвидетелствували по един или друг начин своите свободно-зидарски добродетели.“

„Нашите отношения с чуждите велики изтоци са твърде добри и редовни. Спрямо касата на секретарията на международното свободно-зидарско сдружение ние сме в пълна изправност, а при това се ползваме и с големите симпатии към нашето свободно зидарство на нашия почетен член бр∴ Edouard Quartier – La tente, секретар, както знаете, на L’association maçonnique internationale.

Отношенията ни с Великата ложа на Франция от деня на провъзгласяване на нашата независимост са ставали от ден на ден по-братски и по-чистосърдечни. По предложение на тая Велика Ложа, днес наш поръчител за дружба пред нея е бр∴ Lantoine, а нейн пред нас – бр∴ Ал. Клич. По желание и настояване на некои наши бр∴ , ние поискахме от Великата Ложа на Франция да ни издаде един формален патент за нашата редовност, като независима велика свободно-зидарска сила, и тя ни обеща да сезира с въпроса своя иден велик събор, макар че от отговора, който дава Вeликият Ориент на Франция на зададените от Международното свободно-зидарско сдружение въпроси за редовност и териториалност на великите свободно-зидарски сили, ясно личи, че французкото масонство никак не държи на подобна формалност.

Великият Ориент на Франция, както и други път това се е изтъквало тук, е най-приятелски разположен към нашата Велика Ложа и всекога пръв е отговарял на всичките наши ходатайства. Наш поръчител за дружба пред него е бр∴ Бесиер, а негов пред нас е бр∴ Д-р К. Станишев.

С Великия Ориент на Италия, чийто поръчител е б∴ Александр Теодоров Балан, с Великият Ориент на Турция, чийто поръчител е бр∴ Т. Мар., с ‘Алпина’, с Великата Ложа на Испания, Португалия, Виена, Чехословакия, Холандия, Великата Ложа ‘Лесинг’, в изт∴ Карлсбад, чиито поръчители за дружба са бр∴ Е. Ар., Хр. Ив., Ст. Ст., Алек. Т. – Б., И. Фр. и Д. Точ., ние сме тоже в редовни и сърдечни свободно-зидарски отношения.

Великата Ложа на Гърция по свой почин ни съобщи имената на своите велики сановници и ни потърси парична помощ за своите бежанци от Турция, като ни се оплака и от жестокото отношение на турците към гръцките бежанци, но, след като ние се отзовахме, тя не се обади повече.

Братът А. Кл. (…) има среща с Великия майстор и Великия Секретар на В∴ Ложа на Югославия, които са изказали желание да влезнат във връзка с нашето свободно зидарство. Ние, като младши, ги поканихме, да разменим поръчители за дружба и да заработим за сближение и помирение между нашите два братски народи, но до днес от тех официален отговор не сме получили.

Бехме поканени да признаем и да влезнем в сношения с Великата Ложа на Ромъния (…), но ние не сторихме това, понеже ни се съобщи, че тя не била редовна.

Великият Ориент на Белгия, за да размени с нас поръчители за дружба, поиска да подпишем една декларация, че в бъдеще ние нема да подклаждаме войни, както в миналото. Отказахме да подпишем такъв документ, защото, знайно е (…), че не сме ние хората, които некога са подклаждали такъв огън. След това тоя ориент дълго не ни се обади никак, докато един ден, чрез брата Edouard Quartier – La tente, получихме една покана да изпратим в Брюксел делегати за международния свободно-зидарски събор (…). Ние приехме поканата веднага и днес там заседават нашите братя Н. М. и Г. В., като делегати на Великата Ложа на България. (…)

С Великите ложи на Колумбия, Панама, Порто Рико, Сан Салвадор, Еквадор, Гватемала, Перу и Хаити, чиито гаранти станахме, за да бъдат те приети в международното свободно-зидарско сдружение, сме тоже в редовни братски отношения.“

 

ИЗ „НАРОДНО ЗДРАВЕ“

Д-р Г. Трифонов

„Всеки ден се пожелава при различни случаи добро здраве, ‘наздраве’, ‘със здраве’ и пр., ала това са машинално заучени думи, защото остават само благопожелания. Редом, обаче, с благопожеланието би требвало всеки да работи, за да се пригодят добри социални условия за живот и здраве; напр.: благоустроени села и градове, хигиенични жилища, снабдени с изобилна чиста вода, евтина и доброкачествена храна, безпощадна борба против безчовечната спекула и алчност за богатства и постоянна борба със заразителните народни болести. От друга страна, не требва да се отварят заведения, гдето се сеят пороци, които се отразяват зле на здравето и на наследствеността в семейството.“

„В нас се е вгнездила мисълта да се грижим всеки ден за запазване на имотното си състояние. Факт е, че често пъти през деня се питаме как да забогатеем, а редко се погрижваме да засилим, или да запазим, най-ценния имот – здравето.“

„Често се питаме: възможно ли е толкова рано да се изчерпи здравето и живота ни, когато ние го мислехме неизчерпаемо и вечно, когато ние вервахме, че без да мислим и се грижим за него той ще ни радва непрекъснато и ще ни крепи с благата си! Да, това е ужаса!?

Така се люшка и мае и един народ, който нема социален строй, нема система в управлението и който не пази силите си, капитала си, а ги прахосва във войни, в разсипничество, в партизански заблуждения – софизми и демагогства; вместо да се учи и дири знания, да се възпитава в духа на еволюцията и чрез които знания, с търпение, обич, мъдрост и труд се въздигне морала на личността към истината и правдата. Така един народ си създава един по-силен, по-здрав и по-траен строй.“

„Когато ще се задомяват две лица, особено внимание обръщат на взаимното си материално положение, като оставят на далечен план здравословните си антисиденди. Имаме пред очи факти, дето членовете на най-богати и просветени семейства в София, за да не изпуснат богатството, задомяват се с явно туберкулозни лица. Лошото зърно не дава добър плод. Каквото сееш, такова жънеш, казва народната мъдрост. Ето защо, всеки младеж в интереса на здравето на семейството си и това на обществото, требва да бъде пропит от пълно съзнание за сериозността на брака и, като гради своето семейно щастие, да обръща повече внимание на здравето, отколкото на материалното състояние; но тъй като са по-редки силните личности с нравствено-просветен обществен и личен морал, които да действуват в духа на казания дълг, то требва да се наложи със закон, щото да не се разрешават бракове без медицинско освидетелствуване.“

(Следва)

 

ИЗ „ВЪТРЕШЕН ПРЕГЛЕД“

„Съюзен Съвет. (…) С∴ С∴ не е пропуснал случая да възложи на бр∴ Вел∴ Провер∴ , Д. Вед., който напоследък е посетил също изт∴ Русе, да събере бр∴ от тоя изток и да им даде известни упътвания. Бр∴ Вед. бляскаво е изпълнил възложената му мисия.“

„С∴ С∴ е възложил на бр∴ Н∴ М∴ едно изложение по въпроса за нашите бежанци, което ще се изпрати от името на Вел∴ Л∴ Б∴ до всички В∴ Ложи и изтоци на Вел∴ свободно-зидарски сили.“

„Изслушал е докладите на бр∴ Н. М. и Гр. В., български делегати в международния конгрес на свободното зидарство, който стана в изт∴ Брюксел в края на м. септември т. г. Също е изслушал доклада на бр∴ Гр. В., който след конгреса в Брюксел е посетил изт∴ Париж, където се е срещнал с много видни свободни зидари и е държал градеж в П∴ Л∴ ‘Fidélité’ на тема: ‘Русия, болшевизма и Балканите’. С∴ С∴ благодарил на двамата бр∴ за бляскавото завършване на възложената мисия и си е взел бележка за препоръчаните от тия братя начини на действия пред чуждия свободно-зидарски свят за успеване на българските свободно-зидарски задачи от международен характер.“

„Упълномощил е бр∴ Т. Кар. да представлява В∴ Л∴ Б∴ в зидарския конгрес на мира, станал в края на м. септември т. г. в изт∴ Берлин.“

„ПЛ‘Зора’ – София. Градежи. В съвместното занятие на трите соф. ложи, станало на 4 ноември (…), Бр∴ Ст. Чил. начерта градеж, като направи подробен доклад за международния зидарски конгрес в изт∴ Брюксел и предаде накратко съдържанието на градежа, който бр∴ Вас. е чел в П∴ Л∴ ‘Fidélité’ в изт∴ Париж на тема: ‘Русия, болшевизма и Балканите’.

В занятието на 11 ноември се прочетоха последователно следните два градежа:

1) ‘Конференцията на православните черкви в Синая’ – от бр∴ Фурн., и

2) ‘Балканският въпрос в България’ – от бр∴ Д-р Рум. В.“

„ПЛ‘Светлина’ – София. Градежи. В общото занятие на соф. ложи, станало на 13 октомври (…), бр∴ Чил. Ст. прочете градеж на тема: ‘Сръбско-българските отношения в светлината на близкото минало’. В занятието на 10 ноември бр∴ Чил. прочете втората част на същия градеж.

„ПЛ‘Сговор’ – София. Градежи. В занятието на 9 октомври т. г., бр∴ Д-р Мут. Хр. начерта градеж на тема: ‘Общество и печат’. (…) На 6 ноември т. г. бр∴ Мил. Ал. прочете градеж на тема: ‘Впечатления от посвещението ми’.

 

ИЗ „ВЪНШЕН ПРЕГЛЕД“

„Италия. Напоследък против италианското свободно зидарство бил упражняван терор от страна на фашистите.“

„Северните Американски Щати. (…) Съобщават, че Великата Ложа на Ню Йорк се е оттеглила от Международното зидарско сдружение, главното седалище на което е в Женева.

В едно обяснение Великият Майстор на Ню-Йоркската Ложа заявява, че тази ложа е съгласна да общува с другите ложи, с условие, щото тези ложи да верват в Бога и да имат Библията в работилниците си. Изучванията, направени в тази смисъл, показвали, че името на Бога и Библията били пропуснати в много от европейските ложи.“

 

ИСТОРИЯ – СЪОБЩЕНИЯ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ

„СВОБОДНОТО ЗИДАРСТВО В ГЕРМАНИЯ“

Werner

„Преди 1914 г. в Германия имаше две категории ложи: 1-о – Християнски ложи, и 2-о – Хуманитарни ложи.

І. Християнски ложи.

Християнските ложи са допущали в своята среда само профани от християнско вероизповедание, т. е. само протестанти и католици; за всички други профани запрещението да стават членове на тия ложи е било безусловно. Думата ‘католици’ ще предизвика, може би, удивление. Веднага ще кажа, че в Германия духовенството не е, както във Франция, заклет враг на свободното зидарство.

Аз познавам един профан католик, и то горещ и убеден католик, който, преди да потърси светлината, отишел при своя изповедник и му открил, че имал силно желание да стане свободен зидар. Едно френско кюре, на местото на германския изповедник, би го заплашило с всички небесни молнии и канони на римските понтифекси; напротив, германското кюре го е насърдчило в неговото желание. ‘Германското свободно зидарство’, – казал му той, – ‘не е като свободното зидарство на латинските страни; последното е неприятел на черквата и вeрата, когато германското свободно зидарство е крепител на верата и трона.’ И този профан бе посветен20.

Това съставя вече една съществена разлика между германското свободно зидарство, – наречено християнско, – и френското свободно зидарство.

Християнското свободно зидарство беше крепител на верата и ‘трона’. И затова, кандидатът требваше да полага при посвещението си клетва за императора. От друга страна, Първом∴ му повеляваше, в края на тържественото посвещение, да практикува верата си тъй, както я разбира.

Християнските ложи беха три, а именно: трите пруски Велики ложи:

1-о. Великата национална майка-ложа ‘Трите глобуса’ в Берлин, основана в 1740 г., членове на която са били пруският крал Фридрих ІІ, наречен Фридрих Велики, Императорът Гюйом І и императорът Фридерик;

2-о. ‘Великата национална ложа’ на германските свободни зидари в Берлин, основана в 1770 г.;

3-о. Великата ложа на Прусия, наречена ‘Роял Йорк’ в Берлин, основана в 1798 г.

Тия три велики пруски ложи безусловно изключват участието в тех на израилитяни. Всички наедно те образуват един компактен блок, който винаги се е стремил да вземе надмощие в германското свободно зидарство.

ІІ. Хуманитарни ложи.

Под ‘Хуманитарни ложи’ в Германия разбират ония, които броят в своите редове привърженици от всички раси и вери. От всички раси! Това е, може би, много казано, защото преди войната никоя от хуманитарните ложи не би желала да приеме кандидати от черната раса, понеже в Германия на черните се гледа като на по-долни същества, преход между маймуните и белите хора. И японците дори, които, при това, са дали доказателства за висока интелигентност, се гледаха с презрение, и аз мисля, че японецът не е имал достъп в никоя германска ложа. Напротив, турците са бивали приемани с удоволствие; така, Енвер бей, който по-късно стана Енвер паша, често е присъствал на зидарски занятия, когато беше военно аташе в Берлин.

Хуманитарните ложи не правеха никакво различие между семити и християни.

Те беха:

1-о. Великата ложа в Хамбург, основана в 1811 г.;

2-о. Вел∴ национална ложа на Саксония в Дрезден, основана също в 1811 г.;

3-о. Великата майка-ложа на еклектичното зидарско обединение във Франкфурт на Майн, основана в 1783 г.;

4-о. Великата ложа ‘Съгласие’, в Дармщад, основана в 1846 г.;

5-о. Великата ложа на Изгреващото слънце, в Байройт, основана в 1741 година.

Освен това, съществуват и така наречените обикновено ‘Тюренгийски’ ложи, които се групират под названието ‘Свободен съюз на петте независими германски ложи’. Те са:

1-о. Ложа ‘Минерва на трите палми’, в Лайпциг;

2-о. Ложа ‘Архимед на трите рисувални дъски’, в Алтенбург;

3-о. ‘Балдуин с липа’, в Лайпциг;

4-о. ‘Карл с корона от квадрати’, в Хилдбургхазен;

5-о. ‘Архимед на вечния съюз’, в Гера.

От тия общи данни се разбира вече, че германското свободно зидарство бе разделено на две големи течения: едно с чисто националистически тежнения, съставяно от трите велики пруски ложи (християнските ложи), и друго с по-малко изключителни тежнения, съставяно от всички ложи на останалата част от Германия (хуманитарните ложи).

Официално тия две течения поддържаха връзки помежду си, но никак не се срещаха, освен в годишните събори на всички германски ложи. Членовете на трите велики пруски ложи така беха възпитани, че не желаеха да се излагат и да слушат да биват наричани ‘братя’ от некой израилтянин, а ония от другите германски послушенства смятаха, че може да се допусне това.

Борбата между тия две течения, колкото и да бе миролюбива, се проявяваше от време на време; безспорно, тя бе непонятна за профаните, но ясна и чиста за посветените.

Най-силният борец от страна на хуманитарното течение бе Лесинг. Аргументът, който той даде в своето образцово съчинение ‘Натан мъдреца’, никога не е бил оборен, нито дори умаловажен от християнските ложи. Тук му е местото да припомним сега инцидента, който се случи в 1913 год. в събора на германските ложи.“

(Следва)

„Група братя от София са поели ангажимента да подпомагат издръжката на едно сираче в самоковския девически пансион, както и друга една бедна ученичка в София.“

 

Година І, книжка 10, София, декември 1924 г.

 

ИЗ „СВОБОДАТА“

Мацини

(Из Резюме от градежа, начертан в Л∴ „Сговор“ от бр∴ Д-р М. Шипковенски през м. декември 1924 г.)

„Без свобода, вие не можете да изпълните нито едно ваше задължение. Вие имате, прочее, правото на свобода и дълга да я завладеете на всека цена, срещу каквато и да било власт, която ви отрича свободата.

Без свободата, морал нема, защото нема ли свободен избор между доброто и злото, между предаността към прогреса и духа на егоизма, нема и не може да съществува отговорност.

Без свобода, истинско общество не може да съществува, защото между свободни и роби общежитие не може да съществува, а може да вирее само подчинение от едните на другите. Свободата е ценна и свещена, както е ценен индивида, за когото тя представлява живота. Гдето нема свобода, там живота е докаран до една проста органическа функция.

Когато се нарушава свободата на човека, тогава той изневерява на собствената си природа и възстава срещу заповедите на Бога.

Нема свобода, дето една каста, едно семейство, един човек, завладева или се налага на другите по силата на некаква привилегия, придобита от рождението или пък придобита по силата на богатство, или други подобни.“

„Не съществува, прочее, суверенитет по право за никого, защото съществува един суверенитет на целта и на делата, които се сближават. Делата и целта, към които се направляваме, требва да бъдат подложени на общо обсъждане. Нема, прочее, и не може да има постоянно господство.“

„Прочее, не може да съществува нито каста, нито фамилия, която да получи управлението – властта, по собствено право, без да наруши вашата свобода. Как можете да се считате за свободни пред хора, които са присвоили правото да ви заповедват без вашето съгласие и одобрение?

Вие немате господар, освен Бога в небето и Народа на земята.

Има, обаче, неща, които образуват вашето същество, и които са съществени за човешкия живот. Върху тех народа нема господство. Никакво болшинство, никаква колективна сила не може да ви отнеме това, което ви прави да бъдете човеци. Никакво болшинство не може да декретира тирания или да погуби свободата.

Вие требва да имате свобода във всичко онова, което е необходимо да храни морално и материално живота.

Лична свобода, свобода на религиозна вера, свобода на мнение върху всички неща, свобода да изразиш чрез печата или по друг начин мисълта си, свобода на сдружаване, за да оплодиш мисълта си с мислите на други, свобода на размена на собствените ти произведения и пр. пр. неща, които никой не може да ти отнеме, с изключение на редки случаи, които за сега не важат да се кажат.“

„Свободата не е нищо друго, освен едно средство, тежко и горко на вас и на вашето бъдаще, ако навикнете да гледате на свободата като на цел!!!

Вашата личност – индивид има задължения и права, които не могат да бъдат изоставени на други, но тежко и горко на вас и вашето бъдаще, ако уважението, което требва да имате за това, което съставлява вашия индивидуален живот, се изроди в един фатален егоизм!!!“

„Вашата свобода ще бъде свещена, защото ще се развива под господството на идеята за Дълга и Верата във взаимното усъвършенствуване.“

 

„СВ.-ЗИДАРСКАТА СОЛИДАРНОСТ“

„Въпрос. За свободното зидарство се говори, че се грижи, главно, да осигури за своите членове материални и морални облаги. Какво мислите по това?

Отговор. Не е така. Материалната облага е абсолютно изключена за оногова, който принадлежи към зидарството. Моралните предимства той може да ги намери в твърдостта на характера, като последица от навика да се издига в областта на висшия идеал.

В. Но не требва ли Вие да облагодетелствувате Вашите братя всекога и по всекакъв начин?

О. Не. Уставът ми налага да бъда справедлив, човеколюбив, искрен. Да облагодетелствувам едного, само защото е брат, това би било несправедливо.

В. Съществува ли тогава некаква солидарност помежду Ви?

О. Съществува, и е много силна, но само в кръга на доброто, в разпространение идеите за свободата и равенството, в стремлението да станем апостоли на истината и борци против лицемерието, невежеството и суеверието.

В. Но не сте ли се клели, че ще помагате, подкрепяте и защищавате Вашите братя?

О. Бездруго. Ще ги подпомогна в момента на нуждата според силите си; ще ги утеша при нещастие, когато душата им почва да се колебае, ще ги защищавам, когато са несправедливо нападнати и особено пък поради собствените си убеждения станат жертва на жестоки преследвания, нещо което се е случвало вече толкова пъти.

В. Не бихте ли, прочее, предпочели (…) един Ваш брат пред един профан (…)?

О. Мой дълг е да предпочета един брат всекога, когато мога, без да извърша несправедливост, безчестие или пък даже една неделикатност.

В. Ако Вие влизате в некой решающ кръжец: парламент, окръжен или общински съвет и пр., не бихте ли бездруго дали продпочитане на един зидар пред други, които не са, когато се касае за назначение, повишение или възнаграждавание?

О. Уставът ми предписва да протежирам братята, в кръга на справедливостта и на честта. Не би било нито справедливо, нито честно, ако дам своя вот за по-малко достойния.

В. Тогава при какви условия Вие бихте предпочели Вашия брат?

О. При абсолютна еднаквост на условята на конкурентите ще дам вота си за брата със спокойна съвест, поради сигурността, че съм подкрепил кандидатурата на един човек, който споделя онези принципи, на които съм посветил и аз живота си.

В. Прочее, не бихте ли нигога облагодетелствували един Ваш брат?

О. Съвсем не. Нашите устави ни предписват да бъдем най-вече добри граждани; аз също не бих бил достоен за това име, ако бих жертвувал общото благо, за да облагодетелствувам едно лице, по-малко годно за обезпечаване на тези интереси.

В. Ако е тъй, как се обяснява обвинението, че свободните зидари се издигат в обществото благодарение на една особена система на взаимна протекция?

О. Недоверявайте на приказките на ония, които твърдят известни обстоятелства, без да могат да ги докажат; не вервайте особено на клеветите, изкусно разпространявани от ония, които се боят от благотворното влияние на свободните зидари спрямо отечеството и спрямо човечеството. И ако при все това мнозина свободни зидари се издигат в обществото, причините са другаде; това се дължи на техния ум, опитност и характер. Преди да приемем некого в нашата организация, изучаваме характера, честността и ума му. Понятно е, че от нашите редове, попълнени с такива лица, изхождат по-често онези граждани, които се издигат поради своя ум, способност и характер.

В. Изключвате ли, прочее, че между зидарите се намират и безчестни?

О. Грешки допускаме. Нито мога да изключа, че, въпреки строгостите при приемането, не се промъкват в зидарството и такива, които се подбуждат от свой личен интерес.

Във всеки случай, нашите устави държат сметка и за тези обстоятелства. Никой не може да влезе в своб. Зидарство и никой не може да остане, ако не е признат като човек абсолютно честен. При случай, че за честта на некой се установят сериозни подозрения, орденът, с грижливи разследвания, ще се погрижи да узнае истината. Ако подозренията се укажат основателни, то такъв брат ще бъде предаден на съд и ако съдът го признае за виновен, ще бъде изключен от Зидарството.“

 

(Превел от италиански: Н. Момчилов.)

 

ИЗ „ВЪТРЕШЕН ПРЕГЛЕД“

„ПЛ‘Светлина’ – София. (…) Градежи. ‘Впечатленията от нашия народ – резултат на обиколката из България с бр∴ Хъчинсон’ – от бр∴ Р. Мар. (1. ХІІ. 1924 год.)“

„ПЛ‘Сговор’ – София. (…) Градежи. ‘Свободата’ – Мацини, начертал бр∴ Д-р М. Шип. (1. ХІІ. т. г.); ‘Силата на самовнушението’ – бр∴ Д-р Б. Нав. (11. ХІІ. т. г.); ‘Малцинствата и българските бежанци’ – бр∴ Д-р Хр. М.“

 

ИЗ „ВЪНШЕН ПРЕГЛЕД“

„Холандия. Въпросът за териториалната юрисдикция в Холандия е разрешен с чл. 5 от Конституцията на Холандския Вел∴ Изт∴ , който гласи: ‘Не се считат за сили (свободно-зидарски сили) или законни ложи сдруженията, които се основават или функционират върху холандска територия без разрешението на ВелОриент.’

„Швейцария. Горният въпрос е уреден и в Швейцария. Чл. 4 от Конституцията на Вел∴ шв∴ ложа ‘Алпина’ разпорежда: ‘Велшвейцарска ложа «Алпина» не признава на никоя зидарска сила право да основава или прибратява Св. Ивановски ложи върху територията на швейцарската конференция.

От своя страна тя се задължава да спазва същото върху териториите на другите сили.’

 

ИЗ „ИСТОРИЯ – СЪОБЩЕНИЯ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ“

„Бр∴ Ж. О. от П∴ Л∴ ‘Зора’ е подарил 500 тухли за образуване на фонд за библиотека при В∴ Л∴ на Б∴ “

 

Година ІІ, книжка 1 и 2, София, януари и февруари 1925 г.

 

ИЗ „ДОКЛАД“

от Съюзния съвет до ВелЛна Б

за времето от 1. ІХ. 1923 до 24. ХІ. 1924 г.

Ал. Кл.

„Първите заседания на Съвета беха посветени в разменение мисли, каква да бъде програмата за действие на Съюзния Съвет през предстоящата съюзна година. Разменените по този повод мисли ясно очертаха, че българското зидарство, респ. неговото най-висше административно тяло, не бива да стои индеферентно към всички ония засягащи спокойствието на страната ни въпроси, чието разрешение е въпрос на хуманност и човещина.

Съюзният съвет, в изпълнение на тази своя програма, не ще се отдалечава от начертанията на ръководните ни досега тела и (…) ще продължава да служи на истината и човещината.“

„Вел∴ Л∴ на България, чрез своя делегат бр∴ Т. Кар., взе участие в конгреса на мира, свикан по инициатива на Дружеството за мир, станал в Берлин през м. октомври. От нашия делегат в този конгрес е бил подигнат най-болезнения за страната ни въпрос – този за малцинствата. Както другаде, тъй и тук, на този въпрос не се погледна с необходимата прямота, за да се констатира неговото извънредно големо значение за същинския мир на народите. Остави се за нови проучвания и за нови конгреси.“

„По повод последните изстъпления на фашистите спрямо зидарските Л∴ в Италия, получи се в Съюзния Съвет препис от протести на Вел∴ Ор∴ на Италия пред италианското правителство. Съюзният Съвет изказа нашите съчувствия, както и твърдата си увереност, че не ще бъде далеч деня, в който ще се съжелява за тези действия, насочени срещу една организация, един от основните принципи на която е любовта към отечеството.“

„От В∴ Л∴ на Франция получихме съобщение, че ще ни изпрати една карта за учредяването ни (patente de constitution), установяваща съществуването ни като зидарска сила, редовно произлезла от друга зидарска сила. Съюзният Съвет изказа благодарност на В∴ Л∴ на Франция за тази нейна готовност да ни снабди с този документ, чиято стойност ще може да се оцени правилно, когато съвременниците на учредяването на В∴ Л∴ на България нема вече да съществуват, за да могат като лични свидетели да свидетелствуват за правилността и законното съществуване на нашата Вел∴ Л∴ , а това ще требва да се установява с архиви и документи, в случай на спорове.“

 

ИЗ „ПОДГОТВЯНЕ НА ПРИЕМНИКА“

Oswald Wirt

„Да поиска човек да бъде посветен – е много важно нещо, защото то е сключване на един договор.“

„Посветените наистина поемат задължение спрямо ученика, когото приемат в училището си, а самият той, поради това именно, неразривно е свързан с тия свои учители.

Нема съмнение, че е възможно учителите да се излъжат, да останат разочаровани в своите надежди, поради това, че ученикът се укаже лош, след като е обещавал твърде много. Всеки неприятен опит, обаче, е поучителен, защото той ни прави благоразумни и остава само за срам на превзетия, който е предприел работи не по силите си. Не ще и дума, че, ако амбицията му е само да се сдобие със знаците на некое просветенско сдружение, каквото е свободното зидарство, той може да я задоволи със сравнително малко средства. Външността, обаче, лъже: както дрехата не прави калугера калугер, така и символичната престилка сама не може да създаде свободния зидар. След като бъде приет съобразно с формите и провъзгласен член на некоя редовна ложа, човек за винаги може вътрешно да си остане профан. В такива случаи имаме един тънък пласт от свободно-зидарско лустро, което мами умове, но не би могло да заблуди истинския свободен зидар. Посвещението не е нито постановка на сцена, нито некакъв параден показ, а е дълбоко осмислено действие, което променява индивида изцело.

Ако не се извърши в нас Великото дело на Херметистите, ние си оставаме профани и нашето тъмно олово никога не ще се преобърне в блестяще злато. Но има ли некой толкова наивен, та да си въобразява, че подобно чудо би могло да стане поради магическото свойство на една установена за случая церемония? Обредите при посвещението са само символи. Те по виден начин предават вътрешните действия, предназначението на които е да преобразуват нашата духовна личност. Ако всичко остане само една външна работа, тогава операцията ще излезе несполучлива; оловото ще си остане олово, което, в най-добрия случай, може да стане позлатено по повърхността.“

„Никой измежду тия, които ще прочетат настоящите редове, наверно не ще поиска да бъде посветен по галвано-пластически начин. Същинският, чистият, автентичният свободен зидар не може да се постигне чрез изкуствено боядисване: той требва сам да се изработи в дълбочината на своето същество така, че да убие в самия себе си профана и да даде живот на един нов човек.

Как ще постигне той това?

Обредникът изисква, преди всички други работи, да се лиши той от металите си.

В материална смисъл това нещо става много бърже; умът, обаче, с мъка само се отделя от онова, което блести. Той е под влияние на обаянието от бляскавото и само със съжаление се разделя от богатството. Предварителното условие, обаче, за влизане, както в царството небесно, така и в братството на посветените, е да се решим да възприемем положението на интелектуална бедност.

Да съзнае човек, че нищо не знае, да се откаже от всичко, което мисли, че знае, то значи да се подготви за онова, което иска да научи. За да се посвети човек, нуждно е да се повърне до изходната точка на познанията, т. е. до незнанието на мъдреца, който знае, че не знае онова, което други мислят, че е лесно и го знаят. Предвзетите мисли и безконтролното предрешаване на въпросите извратяват нашето умствено състояние; посвещението изисква да можем да се освобождаваме от тех, за да постигнем чистосърдечието на децата или прототата на примитивния човек, интелигентността на който е девствена и чиста от всеко претенциозно знание21.

Ще успеем ли некога напълно в това отношение?

Много е съмнително; искренното усилие в тая насока, обаче, ни приближава към целта. Нека се борим против предразсъдъците, като се стараем да се освободим от тех: освобождението не ще може да бъде пълно, но все пак състоянието на духа ни ще благоприятствува и улеснява разбирането. Ние ще бъдем открити за истините, които ни предстоят да разкриваме, и по този начин ще може да се почне нашето просвещение.

То почва като се обръща към нашата прозорливост. Предлага ни загадки, с цел да събуди нашите способности за предугаждане, защото ние требва, преди всичко, да се научим да догаждаме. В свободното зидарство нищо не се втълпява, нито налага на ума; говоренето бива тъмно, внушително, пълно с метафори и параболично, за да се избегне всека пряма асимилация на мислите, които то изразява. Посвещаващият не вдъхва доктрини. Той отбягва да каже: ‘Ето, това са заключенията, до които аз съм дошел; повервайте, че моето мнение е по-съвършено и приемете го за верно.’ Свободният зидар всекога се съмнява в самия себе си; той се не бои да не би да се лъже и не иска да поеме риска да заблуди другите. От тук и неговата метода, която отива до там, че свежда знанието до нищожество, до пълно незнание, което отрицание е единствената гаранция за избягване на каквото и да било свободно-зидарско заблуждение.

Колцина са между наричащите се свободни зидари, – понеже са се налапали с окултна литература, – които са се освободили от своите метали? Ако, обаче, не са успели да сторят това това при първия обред, те си правят илюзии относно стойността на своите знания, които остават толкова по-профанни, колкото те са черпани главно от профанни дисертации. Всеки, който се опита да вулгаризира мистериите, ги профанизира. Единствените писатели, останали верни на свободно-зидарската метода, са вдъхновените поети, откриватели на митовете, и херметистите философи, чиито трудове са неразбираеми при първо прочитане.

Свободното зидарство не може да се раздава, то е недостъпно за слабите; то требва да се придобие също тъй, както царството небесно, което е обещано само на силните. Поради това именно, от приемника се изисква да извърши героичен акт; той требва да се абстрахира от всичко и да остави ума си свободен, за да може отпосле да си създаде свой собствен мироглед, като за изходна точка вземе нищото и подражава Бога в микрокозма22.“

 

ИЗ „НАРОДНО ЗДРАВЕ“

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ)

Д-р Г. Трифонов

„Също е важно, дали жената требва да се възпитава в отенъка на това робско подчинение, или требва да следи свободно творческия си дух, като майка, общественица и държавница с ясно определени права наравно с мъжа.“

„Английският поет Милтон (1603–1674 г.), в своята поема ‘Изгубения рай’, описва, че изгубения земен рай, даден на сила на човечеството от Сасердоталната секта, се дължи на жената. (…) Още тогава фактори за умраза, разцепление, гонение и др., въобще за всички злини на земята, са били жената и нравите. Парите са прелъстители, те са дяволът на земята, и ако жената е зле разбрана, неправилно оценена или оскърбена в нейната способност, права и достойнство, тя по-лесно става другар на дявола.“

„Не може ли да се допусне, че днешната патриархална система в семейството и обществото е плод от завоювание на некои горди пришълци, дошли от далечни страни, които са я наложили и ние я копираме до днес? Самият морал на жената, по природа да има само един мъж, а природата да дава право на мъжа да има неколко жени, е израз на подтисничество и безнравственост – съпружество без идеал.“

„И ако не се израждаха поколенията по неправилен развой на здравна просвета и цивилизация, като по-силният на деня постоянно е вливал по малко отрова с културната храна, не щеше може би да се осакати човечеството до степента, в която го намираме – има образа само на човек, а душа зверска. Вгнездила се е във всекиго микробата на егоизма, подтисничеството и алчността за земно богатство. Отровата на тази микроба до жестокост развива у нас чувството на отмъщение и завист, което руши в основите храма на земния рай, който хората-човеци искат да съградят. Това е изгубения рай на съвременника.“

„Дори и най-добрият и силният е изгубил откритата доброта, светлата истина и увереността за едно възторжено ‘да’ – престанахме да верваме в доброто, престанахме да верваме в хубавото, не верваме в човека. Но душата ни пази още спомени за преминала слънчева прямота и непосредственост.“

„Днешното общество е ‘сбирщина’ от различно-просветени хора, с неподготвени умове, които не могат да възприемат и асимилират разните социални теории и закони: закон за поддържането, закона за солидарността, закона за приспособлението, закона за взаимно-помощта. Това Хелвециус, Изоле, Сенека и др. учители, – всичко е за по-големата част от обществото мъгла и вятър – неразбранщина – засява се в една нееднакво подготвена и разработена почва семе, от което нищо не може да се изкара, освен ‘дървото на цивилизацията’, а не ‘дървото на живота’, от което най-главният плод е насилие или лустро. Самият естественик Хекел казва: ‘Човек може да добие истинско и пълно усъвършенствувание и по-високо съществувание само в обществото. Това обаче е възможно, само ако естествения стремеж за самосъхранението и егоизма бъдат ограничени и поправени с оглед към обществото.’ Обществото е висше училище. Изкореняването на алчно егоистичната психика в индивида не може да се постигне при днешния строй и програми, даже в училищата, гдето елементите са по-еднообразни и гдето има повече идеал.“

„Индивид, който приема насилствено разните социални теории, се е назубрил с материал, без солиден критериум от неговото съзнание, и при най-малката трудност, съпротива и неуспех в живота той си продава съвестта и е вече преден елемент в обществото.

Ето защо, требва да създадем здрави елементи (силни личности) за обществото, като обърнем вниманието си главно към детето и към юношата в училището. От тех (…) требва да създадем здрави съставни части на семейството и обществото, с помощта на майката, учителя и лекаря.“

„Колкото по-свободно, по-правилно и без пречки се развива отделната личност, толкова повече тя става ценна и способна да внесе нови начала и насоки в човешкия прогрес и обществения живот.“

 

ИЗ „ВЪТРЕШЕН ПРЕГЛЕД“

„ССна ВЛБ∴ (…) Занимал се е с въпроса за опровержение тенденциозните сведения, разпространявани във френските ложи от некои югославянски братя. Между тия въпроси е оня за преследването на израилтяните в България. С∴ С∴ е приготвил опровержение, на което ще се даде гласност.“

„ПЛ‘Светлина’ – София. Градежи: ‘Шумарството (разбойничеството) в Средна гора’ – Ив. Площ. (12. І. 1925 год.)

‘Свободата, според Достоевски’ – Ан. Панч. (26. І. 1925 год.)

‘Тяло и душа от естествено-изпитателно гледище’ – И. Дж. (2. ІІ. 1925 год.)

 

Година ІІ, книжка 3, София, март 1925 г.

 

ИЗ „ДОКЛАД“

от съюзния секретар за вещественото и

нравственото състояние на ВЛна Б

за времето от 24. ХІ. 1924 до 27. ІІ. 1925 год.

Ал. Кл.

„Макар че С∴ С∴ констатира известно развитие, намира обаче, че процесът на разрастване на нашата В∴ Л∴ отива много бавно.

Като имат предвид бр∴ делегати една картина за положението на Р∴ и огнищата у нас, С∴ С∴ ги моли да направят и те всичко зависеще от тех, за да се подтикнат работите да вземат един по-бърз темп. Нека всеки бр∴ , бил той представител или не, по свой почин влезе във връзки с провинциалните бр∴ и им даде импулс за работа.“

„Пропуснат в предходните отчети градеж: ‘Американския индивидуализъм’, от бр∴ Ст. Мил.“

„По свой почин бр∴ Д-р Хр. Ив. се залови с редактирането и издателството на ‘Зидарски преглед’, чисто зидарско списание.“

„П∴ Л∴ ‘Сговор’ е констатирала: надзирателите, въпреки постановленията на О∴ Н∴ 23, не са направили своевременно необходимото, за да следят всеки за своята колона отношенията между бр∴ , да изучават живота им, техните грижи и радости, техните характери и в даден момент да ги подкрепят, щом видят известно разколебание у тех.

Не се поддържат достатъчно връзки с бр∴ , числящи се в Л∴ и намиращи се в провинцията и чужбина. Извиненията за отсъствията не стават правилно. Голема бав­ност при изпълнение на възложената работа (…). Слаби познания по уставите и поученията в степените. (…)

С∴ С∴ констатира, че това са недъзи, които повече или по-малко се срещат във всички Р∴ “

„Докладът на П∴ Л∴ ‘Слънце’ (…) представя следните интереси. Държани са в тая Р∴ (…) градежи на следните теми (не споменати в предходни отчети): ‘Впечатления от 6 месечното ми пребиваване в Берлин и от посещението ми в Берлинската Л∴ «Фридрих Велики»’ (бр∴ Ив. Том.), ‘Дейността на ХХІ об. нар. събрание’ (бр∴ Ан. Стан.), ‘История на зидарството, според юбилейната книга «2 века зидарство»’ (бр. Д-р Хр. Адж.), ‘Женска зидарска ложа’ (бр. Д-р Хр. Адж.), ‘Разбор от съчиненията на Лесинга, Фалк и Ернс’ (бр. Д-р Хр. Адж.), ‘Хармония на цветовете’ (бр. С. Вел.), ‘Устройството на атомите’ (бр∴ Ив. Том.), ‘Стимулиране на семената’(бр∴ Ив. Бър.), ‘Великата френска революция’(бр∴ Н. Балт.). (…)

За благотворителност тази Л∴ е изразходвала 3250 тухли. Освен това, чрез подписка между бр∴ са събрани още 4500 тухли, които заедно с отпуснатите от корубата 1500 т∴ са били внесени във В∴ ков∴ за бедните германски зидари.“

„Относително вътрешната дейност на С∴ С∴ , ще съобщим за свиканата на 17. ХІІ. 1924 год среща между съюзни съветници, народни представители и общественици, в която са били разменени мисли по следните въпроси:

средства на нашата пропаганда, вътре и вън от България – печатна и устна;

отношенията на бр∴ помежду им;

за защита от бр∴ журналисти и общественици на всичко онова, що засяга нашата страна и сънародниците.“

„Съгласно новото разпореждане на Министерството на Вътрешните работи, да се представят за утвърждаване уставите на всички дружества и организации, С∴ С∴ изпълни това задължение и уставът на В∴ Л∴ на Б∴ получи своето одобрение от Министерството на Вътрешните работи.“

„Относително външната дейност на С∴ С∴ (…) на 31. ХІІ. 1924 год се отправи до всички зидарски сили окръжна плоча от В∴ Л∴ на Б∴ за плачевното положение на нашите бежанци. Също така, към края на декември, С∴ С∴ отправи до В∴ Л∴ в Германия и Австрия (…) окръжна плоча, за да узнаем техното мнение, как са постъпили за запазване гаранциите, предвидени в договорите за мир, за малцинствата.“

„В∴ Л∴ на Франция, нашата майка ложа, ни изпрати патента за нашето конституиране, който в недалечно бъдаще ще краси храма ни.“

„На 17. І. т. г. се помина почетния член на Бъл∴ зид∴ Бр∴ Картие Ла-Тант, който в продължение на 40 години работи за зидарството. Специално към Българското зидарство покойният има тази заслуга, че през 1918 год., когато страстите на войната бошуваха в най-силен размер, той прие да посредничи между нас и В∴ Л∴ на Франция, за да получим ние нашата независимост. В І-я учредителен конгрес на Международното зидарско сдружение бр∴ К. Ла-Тант прие да представлява нашата В∴ Л∴ на тоя конгрес. За тези му заслуги В∴ събор на В∴ Л∴ на Б∴ през 1923 год. го бе провъзгласил за почетен член на нашата В∴ Л∴ “

„ПЛ‘Зора’ – София. (…) През годината са начертани 14 градежи. (От тех ще отбележим само ония, които ‘Зидарски преглед’ е пропуснал да съобщи своевременно, а именно: 1) ‘За символическия ред в занятие от І-ва степен’ – от бр∴ Д. Вед.; 2) ‘Обществената дисциплина’ – от бр∴ Н. Ник.)

По матковата книга на ложата фигурират 134 члена, от които: преселили се във Вечния изт∴ 5, изключени – 2, прибратени вече към други работилници – 16, самоприспали се – 15; остават редовни 96 бр∴ От редовните 18 бр∴ са в странство, а 32 бр: не посещават занятията; така че работилницата брои всичко дейни членове 46 души. Средно занятията се посещават от около 25 души бр∴ “

„На 3 февруари т. г. бр∴ Д-р Б. В. е начертал градеж: ‘Скаутизъм и св. зидарство’.“

„ПЛ‘Сговор’ – София. (…) В края на миналата съюзна годината П∴ Р∴ гласува и прие следната

НАРЕДБА

за вдовичната коруба на П∴ Л∴ ‘Сговор’

Чл. 1. Сумите от корубата на вдовицата се изразходват единствено и изключително за благотворителни цели.

Чл. 2. Благотворителността се упражнява във форма на безвъзвратни помощи, които могат да се дават по реда на изброяването: а) на членове на П∴ Л∴ ‘Сговор’ и техните семейства, б) на членове на други български ложи и техните семейства, и в) на свободни зидари от други послушенства или на профанни семейства.

Чл. 3. За случаите по буква а) на предшествуващия чл. 2 се запазват 70% от чистите годишни приходи на корубата; останалите 30% могат да се изразходват за случаите по букви б) и в) на същия член.

Забележка. Запазените 70% по чл. 3 не могат да се изразходват за други цели под какъвто и да било предлог.

Чл. 4. Във всички случаи помощите се отпускат само по решение на административната комисия, одобрено от П∴ Л∴

Чл. 5. Помощите се отпускат само в случай на нещастие или бедност.

Чл. 6. При изразходване на суми от корубата, предпочитание се дава на постоянна издръжка или помощ на известно лице или семейство пред случаи на единични и еднократни подпомагания.

Чл. 7. Неизразходваните суми се държат като спестения на корубата.

Чл. 8. Спестенията могат да се изразходват само за случаите по чл. 3 буква а).

Чл. 9. Спестенията се държат от административната комисия. Тя ги пласира по най-изгодния начин за рентиране на тия суми.

Чл. 10. Сумите, които се укажат в корубата при влизане в сила на настоящата наредба, се отнасят към спестенията.

Чл. 11. Тази наредба може да се изменява или отменява само с болшинство то 2/3 от действителните членове на П∴ Л∴ ‘Сговор’.“

 

ИЗ „ГРАДЕЖИ“

„ЕДИН ЗИДАРСКИ РОМАН“

Ст. Н. Кол.

„Романът, с който искам да ви запозная, е написан от бележития и плодовит руски писател-летописец и драматург А. Т. Писемски, известен като писател на добрите чувства и мисли. Той носи заглавието ‘Масони’. Написан е през 1880 година и е предсмъртно произведение на Писемски. В него авторът изобразява живи типове зидари, които той отблизо и лично е познавал.

През време на обработването на ‘Зидари’ Писемски е писал на Виктор Дерели, французин, преводач на неговите произведения на френски език, че бил чел толкова много за зидарите, ровил разни документи за тех и, най-сетне, съчинил романа, та бил готов дори да бъде ‘посветен за велик майстор на коя да е ложа’. Авторът намерил из руските библиотеки толкова източници за зидарството, че отказал да му се пратят такива на френски език.

На всички вас е много добре известен романа на великия Толстой ‘Война и мир’, обаче там има една-две глави, посветени на зидарството. Там Толстой е описал точно и сполучливо зидарските познания на Осип Алексеевича и посвещението на Пиер Безухов в ложата, и нищо повече. А романът ‘Зидари’ на Писемски, издаден през 1911 година, изцело е посветен на зидарството.

Той съдържа 721 страници, обикновен формат.

Действието на ‘Зидари’ се разиграва главно в Петроград, Москва и близките градове и села през 1835 и последващите години.

Героят, любим на всички, и когото ние заслужава да обикнем, Егор Егорович Мартин, противно на своите навици и стремежи, се движи в едно обикновено руско буржуазно общество, с неговите балове, вечеринки, карти – примесено с висше и нисше чиновничество, характерно за онова време на велика Русия. Край него се навъртват неколцина зидари, заемащи също видно обществено положение. Неговото обаяние се простирало връз всички околни чужди хора, както и връз зидарите, които в неговото лице са виждали истински зидар и водач. А в епохата, която авторът ни рисува, добре устроената тогава руска държава, разяждана от некои недъзи, каквито и сега всъде се ширят, е имала и между аристократите, бюрократите и всички почти слоеве зидари, които са оказвали силно влияние на руския политически и обществен живот, понеже са били хора умни и просветени. За мнозина от тех Мартин е минавал може би за човек, витаещ из облаците със своя голем идеализъм, който за него не се изразявал само в обикновено приетата и казионна фраза за ‘нравственно осъвършенствувание’, а с истинска работа за постройка на нов истински храм, и всички са го дирили, за да се поучат от него. Мартин е бил полезен на околните не само чрез своето богатство, което му е давало наистина възможност да бъде средище на хората, но им е помагал и чрез всичко. Неговите ходатайства немат чет, но забележително е туй, казва самият автор, че почти всичките му ходатайства са имали успех. Личи си, че той ги е писал и правил от все сърце и с искрено удоволствие.

За една малка характеристика за ума на Мартина, аз ще цитирам наслука една от неговите мисли за зидарството. Например, при един случай той спори за разликата между зидарството и енциклопедистите. Според определението на Мартина: ‘зидарите имат Бог, енциклопедистите – разум, у нас – вера, у тех – съмнение и отрицание, нашата цел е устройство и очистване на вътрешния човек, техната цел – да му се даде земно благосъстояние.’ Техните знания, – продължава Мартин, – са ‘повече външни, а нашите – висши и безпределни. Нашето учение е среднята линия между религията и законите… Ние не подкопаваме обществения строй… За нас са еднакви всички народи, всекакви начини на управление, всички съсловия и всекакви степени на образование.’

Мартин, макар и доста възрастен вече, харесва една млада и много хубава мома, и ѝ казва: ‘Всеки човек има три неща, достойни за любов: Бог, ближният и самия себе си! За Бога човек требва да има сърце благоговейно, за ближния – сърце на нежна майка, а за самия себе си – сърце на строг съдия!’

Само един – племяника на Мартина – единствена мъжка издънка на неговата фамилия – млад хусарски офицер – бил в особните грижи на зидаря Мартина. Той възнамерявал да го направи свой наследник, а също и да направи от него добър зидар. Разкрива му той своите мистически и зидарски учения, и бил така непредпазлив, че го въвел в техната ложа. Племяникът бил приет в числото на братята, но и само до тук се ограничават неговите подвизи: обрядът на посвещението му се видел излишен и неуместен, и още на другия ден той почнал да разправя на хората, как му изували не едната обувка, а двете, как му разрезали панталона, турили му на очите досущ тъмни очила, водили го връз камъни и трапища, като го плашили, че това са планини и пропасти; че забивали о гърдите му пергел и меч; как сетне го въвели в ложата, дето бил подложен на разни работи, които той сам измислял. Всички членове на ложата се научават и в едно извънредно заседание осъдили Мартина, задето е станал поръчител на такъв никаквик. Цели пет години не искал той да види своя племяник.

Този гаф на Мартин не е само негов, и следва да се извади от него нужната поука. Ала въпреки това, същият Мартин вижда, че у неговия племяник не съвсем са угаснали ‘искрите на добродетелта и изящните душевни качества’. Още повече, че самия той бил влюбен. Той обичал, както се каза по-горе, хубавата и най-големата щерка на едно адмиралско семейство, хубостта на която била просто неописуема. Той поисква нейната ръка и сърце с писмо, в което приложил чифт бели ръкавици и очаквал с нетърпение отговора. Той иска този отговор да е в съгласие и с нейната майка, защото, казва той, ‘майката е нашето второ аз’. Това писмо момата случайно прочита пред същия тоя никаквик-племяник, който – макар и женен вече – ѝ се вери и кълне в искренна любов, и попречва на зараждащата се у нея любов към солидния и разумен зидар Мартин. Въпреки борбата и мъката, що му причинява тая любов, и неизвестния още отговор, Мартин води и друга борба: срещу рушветите на губернатора и заобикалящата го камарила, като се започне от пристигналия ревизор за дейността на самия губернатор, който нищо не ревизира, само поради хубавите жени край губернатора. Тая борба той води като зидар – прямо и открито, когато неговият непрокопсан племяник безсрамно заявява, че ‘езикът е даден човеку и да лъже’. За жалост, има още един, почти подобен на племяника, това е губернския предводител на дворянството, който Бо’зна как е станал зидар. Той поддържа своите връзки само и само да използва тия последните за свои изгоди и цели, като прикрива и некрасивите си деяния. И нашия Мартин – стар кавалерист, безспорно учен, даровит и с най-високи душевни качества, както се каза, е принуден да търпи и защищава пред обществото тия неколцина недостойни братя.

Ала Мартин е покрусен в своята чиста любов. Предметът на тая му наистина хубава любов, въпреки всичко, както обикновено бива с наивните детски души, обожава негодния племяник, както тя сама изповедва пред сестра си, и носи под сърцето си дете от него, па макар и искрено да изгонва никаквика в присъствието на майка си. С болка Мартин съзнава, че следва сам да се отстрани, понеже се чувствува ‘излишен’, ‘непотребен’, обаче той – истински зидар – пак чъртае в ума си бъдещата съдба на хубавата мома и нейния прелъстител: Мартин решава да се погрижи за развода на тоя прелъстител от първата му жена и да го ожени за неговата и своята изгора. Ала наскоро същата тая мома, любима от Мартин, измамена от неговия племяник и харесвана от всички околни заради нейната доброта и хубост, измъчвана от своя грех, умира, – за обща почуда и жаль.“

(Следва)

 

ИЗ „ИСТОРИЯ“

„СВОБОДНОТО ЗИДАРСТВО В ГЕРМАНИЯ“

Werner

(Продължение)

„Както от всички свободни зидари по света (също и от много профани) се знае, прекъсването на сношенията между В∴ Изт∴ на Фр∴ и германските ложи датира от м. септември 1870 г., дата, на която В∴ Изт∴ на Фр∴ в едно паметно писмо, изхождаще от Руен, окачестви като кръвник пруския крал, който неколко месеца по-късно стана император под името Вилхелм І. И тъй, Вилхелм І бе свободен зидар, той бе посветен в ‘Ложата на трите глобуса’ и беше покровител на трите Велики пруски ложи.

Целото германско свободно зидарство се солидаризира и скъса всички отношения с В∴ Изт∴ на Фр∴

Времето, обаче, играе голема роля в преходните работи из живота на народите; затова, германските ложи от хуманитарната група се запитаха, дали това скарване може да бъде съобразно със зидарския дух и дали не би било по-добре да му се тури край.

При всеки опит за това, трите Велики пруски ложи се противопоставяха, като се мотивираха преди всичко с обстоятелството, че писмото на В∴ Изт∴ на Фр∴ съставяло обида за главата на пруското свободно зидарство, а следователно и за целото германско свободно зидарство. Като предварително условие те поставяха, щото В∴ Изт∴ на Фр∴ публично да се откаже от своята плоча от м. септември 1870 г.

В събора от 1913 г., обаче, който, ако добре помня, стана в Баден-Баден, течението в полза на помирението, поддържано от хуманитарните ложи, бе тъй силно, че пруските ложи требваше да се откажат от аргумента, извличан от писмото на В∴ Фр∴ Изт∴ , и с мъка се заловиха за друг един въпрос – въпросът за Вел∴ Арх∴ на Всел∴ Тъкмо в тоя момент се появи едно колебание, и пруските представители се възползваха от него и предложиха да отложат гласуването по тоя въпрос за идния събор. Това предложение бе прието. Хвърляйки във везните въпроса за Вел∴ Арх∴ на Всел∴ , пруските ложи, които се почувствуваха бити, искаха чисто и просто да печелят само време. Дали великите пруски зидарски сановници са знаели вече какво носи на Света 1914 година? Дали кръгът от пътуване, което техните представители направиха след събора от 1913 г. във Виена, Будапеща, София, Букурещ, Цариград, Атина и Рим, имаше некаква далечна връзка с ужасната катастрофа, която се подготвяше? Аз не ще посмея да изкажа мнение нито в един, нито в друг смисъл, въпреки обстоятелството, че малко по-късно беха произнесени речи във Великите пруски ложи по случай праздника на зимното слънцестояние, които издаваха най-големия песимизъм, забулен в нарочно избрани смътни и тъмни изрази. Тези речи живо се коментираха между бр∴ “

 

ИЗ „ВЪНШЕН ПРЕГЛЕД“

Париж

„По случай трагичната кончина на бр∴ проф. Н. Милев, бр∴ Г. Бел., пребиваващ в из∴ Париж, е съставил един бюлетин, който е разпратил на познатите си бр∴ от Вел∴ Л∴ на Франция.

В този бюлетин бр∴ Бел. дава сведения за личността на покойния Милев, за неговите качества, за обстоятелствата, при които е извършено убийството, за конспираторите на убийството и, накрай, за положението, което бр∴ Милев заемаше като свободен зидар.

В отговор на тоя бюлетин бр∴ Бел. е получил много бр∴ плочи.“

 

Година ІІ, книжка 4-5, София, април – май 1925 г.

 

ИЗ „ОФИЦИАЛЕН ОТДЕЛ“

СЪЮЗЕН СЪВЕТ ПРИ ВЛБ

„Окръжни плочи: а) С № 1044 съобщи, че на 18 февруари т. г. обсъди въпроса за издаването на сп. ‘Свободен зидар’ и реши до изучване на некои подробности за приложение на Об. Нар. относно съюзните издания, да спре издаването му. Но, за да не останат бр∴ без зидарско четиво на родния език, С∴ С∴ намира за добре да препоръча изданието ‘Зидарски преглед’, в което ще се помества и официален отдел от В∴ Л∴ Б∴ б) С № 1057 съобщи, че между бр∴ е разпространено едно съобщение-молитва, в което се било препоръчвало, щото всеки, който я получи, требвало в 24 часа да я съобщи на девет души зидари, та по този начин да обиколи три пъти земното кълбо и да постигне ‘умствена верига’. С∴ С∴ , без да влиза в оценка на същината на молитвата и на начина на разпространението ѝ, препоръчва на Л∴ следното: ‘в случай, когато се иска да се постигне между членовете на св. зидарство нещо полезно за това последното, нуждно е да се знае, ако се предлага некоя постъпка, от кого иде тя и дали е възприета от Бюрото за международни зидарски сношения, на което бюро е член и ВЛБГорното съобщение не е минало през тия места и брса длъжни да имат предвид това.’

„ПЛ‘Зора’, ‘Светлина’ и ‘Сговор’. Градежи: 1) ‘Дейността на зидарството в профанния свят’ – от бр∴ Д-р В. Р., четен в общото занятие на 13 април, т. г. (…); 2) градеж върху книгата на бр∴ Н. Димков за ‘вечния мир’, начертан в занятието на П∴ Л∴ ‘Зора’ на 14 април т. г. от бр∴ Е. Б-в.“

 

ИЗ „ГРАДЕЖИ“

ИЗ „СКАУТИЗМЪТ И СВОБОДНОТО ЗИДАРСТВО“

Д-р Б. В.

„Скаутското възпитание иде в помощ на всички ония, които основателно са загрижени за гражданското и човешко възпитание на младото поколение. Английският генерал Баден Паул от преди десетина години предлага на света една оригинална метода на извъншколско възпитание на децата и юношите, която метода бързо намери приложение в най-културните народи. И у нас вече има основана организация. Тая организация заслужава да бъде подкрепена със симпатиите и грижите на всички добри граждани. Свободното зидарство има особен морален интерес да насърчи тая организация и да участва в нейното ръководене за най-големо добро на себе си и на българското общество.

Между началата, които са легнали в основата на скаутизма, и ония, които характеризират свободното зидарство, има голема близост, а, в некои отношения, пълно сходство. Целта на настоящето е да изтъкне тая близост и да обърне вниманието на свободните зидари към скаутизма.

В педагогично отношение, скаутската метода на възпитание се ръководи от едно големо доверие към детето; практически тя се прилага от самите деца и може да се характеризира като възпитание на децата чрез самите деца. Скаутизма уважава у децата техната веселост и неуморна подвижност, палавост, буйност и всестранно любопитство. Всички тия природни качества на детинството и юношеството, които училищното възпитание се старае да замени с едновидна монотонна послушност, се използват и канализират по начин да се запази индивидуалността на детето, като същевременно му се внушат чрез постоянно практикуване неколко съществено необходими правила за добро общежитие, така че, когато юношата порасте и стане гражданин и възрастен член на обществото, той да притежава здрави понятия за своя граждански и човешки дълг.

Скаутите (разузнавачи) съставляват едно международно братство, което си има своите символи, тайни знаци. Членовете на това международно братство, което е напълно съвместимо с идеята за отечество, народ и вера, изповедват и практикуват всички нравствени начала, проникнати от човещина и обич към ближия.

Когато детето, след известна предварителна подготовка, се удостои да бъде прието за скаут, то дава тържествена клетва пред другарите си, в името на честта си, че ще изпълнява своя дълг към отечеството, че ще помага винаги на другите, че ще се подчинява на скаутските закони.

А ето какви са скаутските закони, които скаутът требва не само да знае наизуст, но и да прилага в живота:

Думата на скаута е свещена. Той поставя своята чест над всичко, дори над своя живот.

Скаутът се подчинява. Той знае, че дисциплината е една важна необходимост.

Скаутът взема целата отговорност за своите дела върху себе си.

Скаутът е вежлив и искрен спрямо всички хора.

Скаутът счита другите скаути за свои братя и сестри без разлика на социална класа.

Скаутът е смел и доблестен. Той е готов да помогне на бедните и слабите, дори с цената на своя живот.

Скаутът е приятел на животните. Той се противопоставя на всека жестокост, която извършват над тех.

Скаутът е винаги весел и доволен. Той търси добрите страни на всеко нещо.

Скаутът е трудолюбив и постоянен.

Скаутът е пестелив и предвидлив.

Скаутът е чист в мислите, делата и словата си. Той пази чисто телото си.

Скаутът е длъжен да извършва всеки ден по едно добро дело, било то и най-малкото, без да очаква възнаграждение. Той помни своя девиз: бъди готов.

Освен тия 12 закона, скаутът е длъжен да се подчинява и на следните 10 заповеди, които са от по-практично значение:

Не очаквай от другите нищо, а сам давай всичко, което можеш, и не приемай награда.

Живей за родината, близките си и бъди приятел на животните.

Бъди рицар, защитник на бедните и слабите и борец за правдата.

Окрепявай телото си и просвещавай ума си.

Нека волята ти бъде като опнат лък.

Подражавай на покровителя на скаутите – Свети Георги Победоносец. Поразявай злото в света, но преди всичко порази злия демон в себе си.

Нека първата ти мисъл бъде за другите, а втората за тебе.

Расти на високо като могъщ дъб, а не пълзи като бръшлян.

Бъди утре по-добър, отколкото си днес и отколкото си бил вчера.

Носи Бог в сърцето си и помни девиза: ‘Бъди готов!’

„Задачата на скаутското възпитание, което поставя на първо место развитието на характера, е да подготви хора със здрава и честна воля, които да успеват и да си пробиват път в живота, хора готови винаги да действуват и да работят, при спазване на високи морални начала.

За сега не влизаме в подробности по организацията на скаутското дело, което у нас се намира още в своя зародиш. Който се интересува от въпроса, може лесно да се осветли. Задачата на тия редове е да обърне внимание на братята за големата близост, която съществува между скаутизма и свободното зидарство; любовта, истината, труда и обичта към отечеството, които са пътеводните звезди на свободното зидарство, осветляват пътя и на скаутизма. При тия условия скаутизмът може да се счита като една подготвителна стадия към свободното зидарство. Независимо от това, скаутизмът сам по себе си представлява едно дело от висок обществен интерес. Тук се касае за усъвършенствуване отделния човек, за подобрение на нравите, за облагородяване на обществото. Свободното зидарство, което работи за подобрение на обществото, не бива да се дезентересира от скаутското дело, а напротив, требва да насочи всички свои сили и средства за неговото преуспеване в България. По всички тези съображения, желателно е свободните зидари да заемат местото в родителските комитети, които са неразделна част от всека скаутска организация. Ония свободни зидари, които имат деца от школска възраст, нека побързат да направят децата си скаути.“

 

ИЗ „КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ

на главните основоположения на Св. зидарство, изобщо,

и условията за редовно и правилно функциониране на Л‘Зора’, в частност“

Еф. Бод.

„Св. зид. е всемирна организация, която се въодушевява от един общ идеал: братството между всички човеци. То почива върху една вековна традиция. Подобни на него филантропични, философски и прогресивни институции съществуват и в древните цивилизации. Св. з. е само една брънка от непрекъснатата верига от религиозно-философски школи и сдружения, чийто произход лежи в най-далечното минало и които в нед­рата си носят принципа за равенството на хората в любовта, правдата и свободата. Изтокът, люлката на старите цивилизации, е люлка на тези сдружения. Във философските школи на Александрия, гдето се трансформират големите идеи на Платона и Аристотеля и се образува философския еклектизъм, и гдето се борят разни вероучения, под влияние на изтока се зараждат и оформят мистични сдружения, едно от които е кабалистичното. Последното се пренася в западна Европа, гдето през средните векове под негово влияние се развиват мистичните сдружения на Тамплиерите, Розенкройцерите и Иоаните. По образеца на последните се формира и Св. зид. сдружение, което се появи на света в момента, когато се извърши протеста срещу католическата църква и се раздроби християнското единство. За пръв път Св. зидарство в началото на ХVІІІ век публично е организирано в Англия в полза на радикалните политически институции. В началния период то е още в мистичните форми на Розенкройцеството. Негова основна догма е тази на Зороастра и Хермес за добрия и злия принципи. Правилата му се отнасят за прогресивно-мистичното посвещаване. Неговият основен принцип е равенството, урегулирано чрез иерархия и универсално братство. Обект на неговия култ е истината, представена символически чрез светлината. Казва се: зидарството произвежда светлина, и всеко место за зидаря е изток. Св. зидари търпят всички вервания и изповедват една философия, търсят само истината, учат само истината, учат само за действителността, водят прогресивно всички умове към едно общо разбиране чрез чистия разум. Алегоричната цел на Св. зид. е изграждането на Соломоновия храм, а действителната – установяване на социалното единство чрез съюза на разума и верата, поддържайки един иерархичен ред и следвайки пътя на науката и добродетелите.“

„Ето как се определя от някои авторитетни места основната същност на Св. зид., която е запазена и сега. Според декларацията на межд. зид. конгрес в Женева през 1921 год., основен принцип на зидарството е братството между човеците. То има за предмет търсенето на истината, изучаването и практиката на морала и солидарността; работи за моралното и материалното подобрение, а така също и за умственото и социалното усъвършенстване на човечеството. То има за свои главни принципи: взаимна помощ, взаимна търпимост и уважение към другите и себе си и свобода на съвестта. То е поело задължението да разпростре братски връзки между всички хора на земното кълбо. Св. зид., гледайки на труда като на една от съществените длъжности на човека, еднакво почита както физическия, така и умствения труд. То, прочее, съставя едно сдружение на честни, свободни и преданни хора, които, свързани чрез чувството за свобода, братство и равенство, работят отделно или задружно за обществения напредък и така упражняват добротворството в най-възвишена смисъл. Така се определя философско-общественото направление на Св. зид. в духа на синтетичната философска концепция на учението за солидарността. А за значението на Св. зид. в политиката, изобщо, изказано е в една зидарска конференция през 1908 г. следното мнение: то има един основен характер, по който се отличава от другите сдружения, а именно, че то е братство, което прехвърля границите на континети и морета и обединява хората, които са дали тържествено и поддържат честно едно обещание да служат на морала; което хара хората да се споразумяват, да си подават ръка и по части да се съединяват, за да приготвят общия мир, като се уредят справедливо международните отношения, което в бъдеще ще съставлява победа на правото върху насилието.

Горните две определения посочват каква е дейността на св. зид. на общественото поприще. То, като произхожда в далечното минало от религиозно-философския мироглед на античните цивилизации, в своята непрекъсната традиция и до днешен ден чрез могъществото на знанието, науката, мъдростта и изкуството способствува за здравото поддържане веригата на обединението между човеците под знака на братството. Подобно на Спинозовата философска максима – да се гледа на нещата sub specie aeternitatis (сир., от гледище на вечността), така и зидарската максима е да се гледа на човеците sub specie fraternitatis (сир., от гледище на братството). Това гледище на братството е вечно, колкото е вечен В∴ Арх∴ на Вс∴ Братството е производ от вечния неизменен всемирен закон за взаимността. Този закон за взаимността лежи навсекъде. Той е в основата на мировото здание. Той е известен ту като гравитация, ту като афинитет или просто съединение, състав в неорганическия физичен свет или като организъм в органическия свет. Този закон твори единното битие; от него са производа и другите общи и отделни закони, които са изражения на съв[м]естност от взаимоотношения. Законът за взаимността организира целостта и интегралността на целия миров порядък. Той се отражава и в конституцията на човека, като свързва в едно взаимодействие телото и душата. Той свързва в областта на мисленето отделните представи и мисли и съставлява логиката.

Същият закон за взаимността се открива и в моралното съзнание, което в операциите на ценностните съждения поставя във връзка познаването на доброто и злото. Така, от механичното ориентиране и приспособяване в своето природно съществуване, човекът чрез взаимността развива своя дух, който в логично съждение пренамира или съзнава това, което е, което е дадено като предмет, извън нас, а чрез ценностното съждение съзнава това, което требва, което е длъжен да прави и постига в по-съвършеното преобразуване, което има за стълбове мъдростта, силата и хубостта. Законът за взаимността е от онези неизменни рационални принципи на Елеатската философия, която един от болшевишките лидери – Иофе, осмиваше в полза на демокритовата философия, като в една негова статия обясняваше тоя прогрес по чисто механически метод, без да предпоставя осъзнатата взаимност на хората, която подлежи на усъвършенствуването и се крепи чрез организирано братство, каквото е св. зидарство. Братството, изведено от козмическия закон за взаимността и трансформирано през процеса на мисленето, е основата на етичния човек, човекът, издигнал се над животното, и на развитото човешко общество. Братството, което е легнало като основен принцип на св. зидарство, разглеждано и от гледището на интелектуализма, рационализма и позитивизма, е неуборимо поради неговия произход от самата действителност. Затова братството между човеците култивирало се е и ще се култивира в прогресивния ход на човечеството, макар че през известни политико-обществени форми то се е затъмнявало и тъпчело. Св. зидарство, основано на братството, в горните разсъждения намира своето философско-социологическо оправдание и своя ‘резон детър’ – право на съществуване.

Неговата идеология е ясна и чиста като светлина и неговото единство е крепко, като изхождаще от природното единство. Това, което различава известни св. зидарски групи, не са никакви основни въпроси, а само формални. Общите искания на истинските зидари са: да се работи за нравствения идеал, да се търси истината и да се упражнява справедливостта. Истинските зидари – хора свободни и с добри нрави, наредени под едно братско знаме и членове на една братска верига, се познават по добрите дела и по техното старание да бъдат действителни зидари на личното щастие и общото благополучие – тези две страни на колективната съдба. В това трудно зидарско дело човек се впуща, черпейки евдемонията, блаженството или висшата духовна наслада, която търси истинския интелектуален човек, в противовес на грубия човек, който търси хедонизма – удоволствието в ниските страсти на живота.

Това са кратки бележки за същността на зидарството. По-нататък ще видим накъсо при какви условия може ложата, тази основна клетка на св.-зидарска организация, редовно и правилно да функционира.

Л∴ е сбор от хора, свободни и с добри нрави, сдружение, според изявленията на В∴ Л∴ на Б∴ , с цел да се борят срещу предразсъдъка и невежеството, против злото и мрака под всичките техни форми. Св.-зидарската дружба е взаимно училище, което учи: живей честно, бъди справедлив спрямо другите, обичай своите подобни и почитай правата им, обичай своето отечество и покорявай се на законите му, работи неуморно за преуспеване на човечеството, като помагаш неослабно на ония, що се борят против предразсъдъка и невежеството, против злото и мрака. Така е поставена целта на нашата българска св.-зид. дружба. През историческото развитие на св. зид. последното се е стабилизирало във войнствующе (‘maçonerie militante’), философско и человеколюбиво (‘maçonerie philantropique’). Нашето св. зид. клони към типа на войнствоющето-борческо св. зид. От така определената цел се обуславя и строежа на нашата ложа. Нейния психологически състав требва да се състои от борчески дух и темперамент. За да се поддържа този психологически състав, требва социалния състав на една ложа да бъде по възможност еднороден. Това условие за възможната хомогенност на ложата е твърде важно за съгласуване на идеи и действия в една замислена борба – зидарска акция на общественото поприще.

Предвид на това условие, строежът на зид. в нашите ложи требва да става според техната обществена и духовна кариера. Така, в една ложа ще влизат повече обществено-политически лица, в друга културно-просветителни, в трета професионални стопански деятели и т.н. Така ложата ще представлява един здрав, стегнат кръжок, гдето ще се замислюват, обсъждат и внушават добри и полезни идеи за работа, за доброто на своя народ и човечеството. Ложата е синдикат, в който са унифицирани духовните интереси на бр. зид. и стараят се да имат едно общо морално съзнание както за народното дело, така и за целото човечество.

У нас това условие не е спазено. Съставът на нашите ложи е разнороден. Без това условие не може да се върши взаимното контролиране на бр., за да се поддържа чистота на организацията, не може да се развива бр. сближение и интимност, за което в профанния свет едва ли не легендарно се приказва. Без това условие, което съдържа конституиращия и регулиращия принцип за организирането, не се постига хармония, не може да има добре и здраво устроена ложа. Имайки предвид това условие, понеже ще става подбор на кандидатите, по-сигурно ще се вършат анкетите, защото предлагането ще става из известна определена среда.

Друго условие, което е conditio sine qua non на всеко сдружение, е: всекой член на ложата треба да бъде верен и предан. Негов повелителен дълг е той да изпълнява поетите от него доброволно и тържествено зидарски задължения. Елементарен ред на дисциплина е да се поддържа активен живот на ложата чрез посещаване занятията, участие в работите и материалната издръжка. Чл. 119 О. Н. предписва: всекой е задължен редовно да присъствува на свиканото събрание, освен ако има необорима причина. За нея той требва писмено да предупреждава първом∴ , та да може тоя да представи неговото извинение, а извинението требва да бъде придружено от приноси за вдов. коруба. Чл. 223 изисква, щото, който бр∴ отсъствува от из∴ за повече време, требва да иска разрешение за отпуск с писмена молба, като го оправдае със законен мотив, и при това да е на чисто с ковчега. Не може да се добие отпуск за повече от 6 м. Той може да се подновява с писмена молба. Чл. 227 О. Н. налага: всекой деен член, който е напустнал домуването си от 6 м. и повече и не е обадил новият си адрес, може да се смета в оставка и да бъде заличен от списъка на работилницата. Чл. 209 О. Н. постановява: всеки приет в една л∴ с посветяване, прибратяване или след възраждане, поема формално и писмено задължение да се плаща месечна вноска, като деен член поне през три години. Също той е длъжен да плаща и другите установени берии. Ето тези главни нареждания требва неотклонно да се съблюдават от всеки бр∴ , за да може да се стабилизира положението на ложата. На тех може да се дължи добрия вървеж на работите в ложата. Но, освен тех, има едно меродавно условие, което заема централно место в живота на ложата. Това е: бр∴ да вземат активно участие в занятията на работилницата. Да изучат и се проникнат от богатата с идеи символика в обстановката на ложата, сир. да владеят първоначалното зидарско обучение; да се задълбочават във възвестените от зидарството принципи, за да получат по-силен стимул в добродетелния живот; да разглеждат, третират и разискват по философско-зидарски въпроси и такива от актуелен обществен интерес, като излагат това в градежи под форма било на кратък научен принос (реферат), било на съобщение, предложение и програма за действие. Според практиката в некои чуждестранни ложи, държането на съвсем кратки градежи, колкото една по-длъжка вестникарска статия или един подлистник (…) на един вестник, е удобно изпълнимо за условията на нашата ложа. За такива градежи, които нема да траят повече от 15-20 минути, всички требва да се задължим, та във всеко едно занятие да има разглеждане на некой въпрос из нашата действителност или пък такъв, който може да се приспособи за у нас. И учителят, и свещеникът, и чиновникът и търговецът, та дори до висшите длъжности в политиката, финансите и стопанството, може да ни дадат едно добро внушение с разглеждане на един въпрос от техна компетентност, макар разглеждането да не е изчерпателно и не добре осветлено. При разискване и обсъждане в събранието по въпроса може би ще се дойде до едно верно заключение, което да се усвои от други всички и така да се даде както пълно осветление на въпроса, така и внушение за полезна извън работилницата дейност. А този, така да се каже, духовен живот на ложата може да се урежда чрез торбичката за предложения, както в едно от последните занятия за това даде идеята от препочитаемия В∴ М: бр∴ проф. Ал. Т.-Б. Чрез торбичката през която минават предложенията за кандидати, повишения, помощи, да се правят предложения за разглеждане на разни въпроси от обществен и зидарски интерес.

 

„ХРИСТИЯНСТВОТО И СВОБОДНОТО ЗИДАРСТВО *)“

Т. И. Ц.

„Както е известно, по принцип, свободното зидарство е за най-широка веротърпимост и в неговите ложи имат достъп хора не само с различни политически убеждения, но още и от различни религии. То работи с еднакъв успех в християнските държави, както в мусюлманските, будистките, израелитите и пр. Има ложи, в които се срещат членове, принадлежащи на разни религии, както са нашите, и това са болшинството. Съществуват, обаче, ложи, в които могат да се допущат само християни, иноверци не се допущат. Такава една ложа е, напр., Германската Grosse Landesloge der Freimaurer von Deutschland. За да видят братята мотивите на този сепаратизъм при подбора на нови членове, ние ще приведем следните обяснения, излезли изпод перото на брата Хубер, дългогодишен ръководител на ложата в Кьонигсберг, която е от послушенството на гореказаната В∴ ложа.

Ние във Великата Земска Ложа на Свободните Зидари в Германия строим сградата си върху една друга основа, за която сме убедени, че е здрава като гранит и която не подлежи на никакво изменение, каквото обикновено носи времето. Тази основа е християнството.

Не требва да се изпуща, обаче, ни за минута из пред вид, че нашият орден нема нищо общо с църковно-догматичното християнство. Както не се допущат в ложите никога разисквания върху политически въпроси, също така са изключени от тях и каквито и да било разисквания върху християнските вероизповедни начала или върху други вероизповедни въпроси. За нас не е меродавно онова, което хората, поповете, духовниците, папите, патриарсите и църковните събори са си измислили за личността на Христа, за неговата религия и църква и са го облекли в догматична формула, а само онова, което Божественият Майстор сам не само е учил, но и запечатал с печата на правдата чрез своя живот, страдания и смърт. За основа на нашата сграда служат не само неговото очистено от прибавките на последующите времена учение, но още и неговата личност, която изпъква като светъл образ най-ясно от евангелията. Неговото учение и личност са не само нашата основа, но и лъчистия ореол на нашата сграда, най-висшата ѝ светлина, към която ние искаме да възведем търсещите истината, самите нас, по дългия и стръмен път нагоре. Ние сме убедени, че никой човешки ум не може да си помисли нещо по-високо, никое човешко сърце не може да почувствува нещо по-велико и по-чисто от онова, което ние намираме завършено в образа на Христа. В него ние съзираме най-висшия свободно-зидарски идеал за нашата творна дейност, един чудесен модел, който требва да имаме винаги пред очи всегда. В този майстор се изчерпва за нас понятието за хуманитета и човещина, защото не съществува никаква по-висока и по-чиста човещина, отколкото той, и чрез него понятието за човещина добива своята здрава опора. И тази твърда като скала опора-основа не може никога да мръдне или загине. Тя временно може да бъде зарината, видоизменена, обезобразена от човешката суета, слабост и глупост, но тя си остава въпреки това в същността си неизменна и може винаги да бъде открита наново в книгата на книгите, която по тази причина се нарича нашата най-голема светлина. По тази причина, ние не можем да приемем между нас никого, който не принадлежи външно към некоя християнска религиозна община и който вътрешно не признава учението на Христа.

Заради това, че ние държим толкова на християнското начало, ние сме бивали често нападани, нападат ни даже и сега. Казвали са ни, че ние не сме нищо друго, освен една християнска секта. Нищо по-безумно от това. В такъв случай, ние не бихме приемали всеки християнин, а само ония, които са излезли от своята църква и искат да влезат в нашата така наречена секта. Ние не питаме профаните, които чукат на вратите ни, дали са те католици, протестанти, православни или методисти, нито пък искаме от тех да напуснат своята църковна община, ако те искат да дойдат при нас. Ние ги питаме само: християни ли сте, т. е. проникнати ли сте от оная истина, която Майсторът ни учеше, и вервате ли, че Христовият дух е онази сила, която води човечеството напред в пътя на неговото съвършенствуване? Нас не ни интересуват догматичните взглядове на кандидатите и ние предоставяме на всеки свободно да има по тоя въпрос своите мисли. Нам православния е също така добре дошел, както по-свободолюбивия. Ние мерим стойността на всекиго със съвършено друга мерка от оная, каквато представляват църковните взглядове.

Един друг упрек ни вини в тесногръдство. Понеже сме приемали само християни, от нас била далеч идеята да образуваме един общочовешки съюз, която се разработва предимно от хуманитарните ложи. И този упрек не ни засега. Ние искаме светлина за всички хора, искаме, щото истината да си пробие път навсекъде, тъй както и Майсторът прати учениците си навсекъде из света да поучават и кръщават езичниците. Ние считаме, обаче, един общ всечовешки съюз за утопичен, недостижим блян. И ние носим в сърцата си идеала за едно единно стадо под един единствен пастир. Чрез работа в ложата ние искаме да се доближим към него. Ние, обаче, не си поставяме за задача да осъществим този идеал в ложата, защото ложата е едно изключително, ексклюзивно общество и требва да си остане такова. Не в нея, а чрез нея ние се стремим към осъществяването на общочовешкия съюз.

Най-после, натъкваха ни в очите още и упрека, че ние сме били антисемити и че не сме приемали евреите поради расова омраза! Това е най-големият позор, който е бил извършван некога спрямо нас. Майсторът ни е научил да обичаме всички хора като свои братя.

Евреите не са нищо друго, освен, както всички хора, деца на вечния ни Отец, който ни е създал. Ако ние не влизаме в по-тесно общение както с евреите, така и с другите нехристиянски религиозни общества, то от това още не следва, че ние ги мразим!

По същата логика тогава би могъл човек да ни упрекне, понеже не ги приемаме, че ние мразим жените, децата и хората с по-малко назначение.

Ако некой брат – евреин, желае да дойде като гост при нас, то ние го допущаме охотно, ако той принадлежи към некоя призната ложа, приветствуваме го сърдечно с добре дошел и се радваме, че той не е обвзет от предразсъдъка, какво между него и нас се намира една преграда. Ние знаем какво ние му дължим като брат и ще се съобразяваме винаги с това.“

_____

*) Редакцията не споделя това схващане за свободното зидарство. При все това, помества тази статия, с единствената цел да не пречи на светлината, откъдето и да иде тя.

 

„ЕДИН ЗИДАРСКИ РОМАН“

(Продължение)

Ст. Н. Кол.

„Добрият Мартин, работещ за очистване местото за постройка на нов истински душевен храм чрез нравствено усъвършенствувание, започва да се грижи още повече за това хаотично вдовишко адмиралско семейство, в което има още две дъщери, достойни сестри на починалата бедна негова любимка, и ги утешава в техната семейна печаль, а също и ги напътва в техните книжовни занятия.

Той се е стремил към брак не от чувствена потреба, а от нещо по-висше: искал е да има жена зидарка. На помощ му идва една съпружеска двойка – мъжът, лекар-русин зидар и жената немкиня, също зидарка, която подготвя втората сестра на покойната красавица за зидарка. Оказва се, че Мартин не е бил ‘излишен’, както той сам погрешно се сметал. Тая мома била надарена от природата с всички прелестни качества, които е имала покойната ѝ сестра.

По него време в Русия се турило началото на смесените ложи с жени и мъже. Те са работили само в две степени: ученишка и другарска. В ученишката степен са се преподавали правилата за любовта и справедливостта, о[т] които следва всеки човек да се ръководи в живота, а във втората са се учили как требва да се борят със своите страсти и да опознават сами себе си. А в третата – майсторската – степен, дето са се приемали само мъже, майсторите са се подготвяли за края на живота, заместван от безсмъртието. И тук ние узнаваме, че числящите се към смесените ложи зидари, били длъжни да се женят само за зидарки.

В едно от тия смесени занятия почтеният Мартин описва убийството на нашия първомайстор Ирама още по-художествено, отколкото нам ни се е разказвало.

А при наскоро станалата венчавка на нашия герой-зидар с новоприетата зидарка, сестра на покойната му любимка, свещеникът, тоже зидар, произнася за значението на женитбата едно много интересно слово, което аз наскоро ще дам отделно, поради големия интерес и поуката, които то представлява за нас, зидарите.

Приемането на жената на Мартин в ложата става по приетия и познат нам начин, описан много красиво и правдиво. При тоя случай са казани много поучителни мисли, от които за скромността и пазене тайните ние ще пропуснем, и ще отбележим само тия, които ни напомнят, че требва да бъдем твърди, мъжествени, защото човек само с тия качества може с успех да противодействува на злото; да бъдем щедри, но нашата щедрост да не произлиза от тщеславие, а от чисто желание да се помогне на истинско бедния и, най-сетне, да сме готови да посрещнем смъртта, която не бива да сметаме, че е убийца на нашето битие, а приятел, дошъл при нас да ни издигне от света на труда и потта в областта на успокоението и наградата.

Това тържествено занятие първомайсторът закрива с думите: ‘Благословията на небесата да пребъде във вас и всички истински свободни зидари и да украси и обнови нас с всички нравствени и обществени добродетели.’ То се завършва с вечерята на любовта – агапа.

Полезната и спокойна дейност на Мартин бива изново нарушена от палавия и несносен живот, що води неговия племяник, и, въпреки всичко, Мартин пак се погрижва за него и иска да му помогне.

Наскоро отпочва преследване срещу руското зидарство, което – нека тук да забележа – си води началото от ложата на Сан Мартен24 в Бордо.

Настъпват удари след удари. Когато руският монарх поискал да разтури зидарската организация, Мартин едничък се борил за свободата на ложите и всекъде: в салоните, клубовете, по баловете, на улицата, в църква, е защищавал зидарството. Той ругае и некои от зидарите за некои техни некрасиви дела и лош живот.

Захваща една нова борба у младите съпрузи, след самоубийството на племяника. Загубата на един близък, макар покварен човек, се отразява зле на стария зидар, който смета, че бере плодовете на своето безгрижие към самоубития, ала неговото зидарско мировъзрение скоро го успокоява, защото чувствува, че ние не сме сътворени само за нашите земни привързаности.

Нашият тъй симпатичен герой намира време да се грижи и за прехраната на целото селско население в своето имение, дори когато самото население не се грижи за себе си, па и се меси в частния живот на близки нему хора, дири им служби, за да ги спаси от глад и падение. Той също намира време и охота да смъмри суетни жени, които за своя разкош увличат мъжете си да взимат рушвети, и тям Мартин казва: ‘Жените не са родени да се бъркат в служебните работи на мъжете, а да не ги огорчават, да възбуждат у тех благородни чувства в техната обществена дейност, да ги утешават и успокояват.’ Той не остава на мира и миналия живот на хора, които по безчестен начин са добили днес завидно положение, което сега не отговаря на техното порочно позорно минало. И само нему се дължи разкриването на едно убийство, извършено от един изплувал в живота само с парите си крадец и убиец. Тая си справедлива жестокост той оправдава с туй, че ‘всеко безумие требва да се увенчае със злочестина’, както казва той. А на съпругата на тоя убиец казва: ‘Щом вашият мъж се окаже обикновен пладнешки хайдутин и убиец, то аз ще възстана срещу него и, ако вие сте почтена жена, требва също да се вдигнете срещу него.’ И наистина тя се погнусява и изгонва тоя крадец, убиец и каторжник, с когото е делила легло.

Мартин се погрижва да се отпечата и разгласи скритом историята на руското зидарство, написана от свещеника зидар, от която всички са във възторг. Само той, със своите връзки, би могъл да издействува впоследствие и разрешението за явното ѝ отпечатване.

Той не пропуска и дребния случай да посъветва учения автор на тая история, който има слабост към чашката, да се въздържа, и в това също успева.

Ала в грижите си за другите, той дочаква една голема неприятност: неговата млада за напредналата му възраст съпруга бива обикната от разглезения син на един стар зидар. И този хлапак, след дълги лудувания, успева да ѝ забърка ума. И тя, достойна зидарка и верна винаги на своя съпруг, желае вечно да си остане такава, изповедва на мъжа си, че тоя хлапак ѝ се признал в любов. Добрият ѝ мъж спокойно ѝ отвръща, че не е големо нещастие мъж да се признае в любов на омъжена жена, ако у самата нея има противодействие. И наистина, младата съпруга – жена, сериозно мисляща, уважаваща ума и благородството на съпруга и любяща го в пълно съгласие по всички взглядове – превъзмогва всекакви изкушения и, коленичила пред него, моли го да я спаси. Верно е, че тя харесва тоя хлапак, но само като веселяк. Обаче, тя го измъчва, че тоя последния заболева заради нея: за нея е мъка да причини комуто и да е болка, страдание… И съвместното отпътуване в странство на тая идеална съпружеска двойка туря край на техните съмнения; и в странство те научават за смъртта на влюбения хлапак, станал жертва на неразумна любов по друга жена.

Друга една видна личност в зидарското общество из тоя роман се явява местния паланков аптекар, едновременно и лекар, по произход немец, който е особено интересен по уроците, които преподава на полуподготвените за зидарството. Той им казва:

‘Стремежът да се любим, да се съединяваме, създава редица съюзи, от които едни са тесни, като съюзите: приятелски, любовни, брачни, семейни, корпоративни; други пък, като напр. съюзи съсловни, държавни и църковни са по-широки. Ала най-широкият съюз е тоя, който туря за себе си само граница човешката мисъл и човешкото чувство: тоя съюз на съюзите е зидарството. Освен тоя съюз нема друг, в основата на който да лежи туй, що се проумява от добрите хора. В зидарството се свързват всички контрасти на човечеството и човешката история. То събира в своя храм всички добри хора, с цел да размени мисли и да изглади всички враждебни противоречия. И това става и ще става докато човечеството се проникне от чувство на любов и се слее в една обща хармония.’

На въпроса, защо в зидарството има тайни, този издигнат зидар отговаря:

– Аз не зная какво разбирате вие под думите ‘зидарски тайни’, но ако е туй, че зидарите не разправят за знаковете, чрез които могат да се познаят един други и не разгласяват своите символи в обредите, то това е само затуй, защото не искат да дават възможност на чуждите хора да се изкарват зидари, без да имат право да се ползуват от благотворителността на братята.

Символите той описва така:

– Нашите символи са: чукът, изобразяващ властта, каквато има убеждението над човешкия дух; ъгломерът – символ на справедливостта, той е символ и на нравствеността, караща човека да върши добро, и, най-сетне, пергелът е символ на окръжността, образувана от човешкото общество, изобщо, и от съюза на свободните зидари, частно. Именно тия три възвишени идеи – истинското, доброто и прекрасното – съставляват трите основни стълба, на които се крепи свободнозидарския съюз и който, носейки трите свободнозидарски имена: мъдрост, сила и хубост, напътстват действията на свободния зидар.

‘Мъдростта – казват свободните зидари – ръководи нашите постъпки, силата ги основава, а хубостта ги украсява.’ Други никакви тайни немат свободните зидари; затуй пък свободното зидарство самò е тайна, защото неговото истинско и вътрешно значение може да се открие само на тогова, който живее в свободнозидарския съюз и се осъвършенствува в постоянно участие в работите.

– А как се отнася свободното зидарство към държавата и църквата? – Отговорът на тоя просветен свободен зидар е следния:

– Без тия основни елементи на човешкото общество свободните зидари не могат да минат, защото, иначе, би требвало да избегнат всичко, що съставлява най-същественото съдържание на живота на хората; същевременно те не образуват нито политически, нито религиозни партии. Целта им е едничка: да се внушава у хората хуманност, та зад католика, лютерана или православния да не се забравя човека. Свободните зидари искат, щото всеки, без да бъде индиферентен, да признава същевременно истинска търпимост.

Свободните зидари не признават догмати25, но пък признават три истини, лежащи в самата натура, потвърждавани и от нашия разум. Тия истини са: битието на Бога, безсмъртието на душата и стремежа към добродетел. Свободните зидари се покланят на всемогъщия Архитект на вселената и твърдят, че от Него изхожда всеки телесен, умствен и нравствен закон. Убеждението, че нашата душа е безсмъртна, ние требва да храним у себе си за успокоение на нашия дух и за възможната утеха в страданието. Истинският свободен зидар не може да си представи пълно унищожение на самостоятелното и мислещото същество; и затуй за умрелите братя ние казваме: ‘Те отпътуваха във вечния изток’, т. е. изново ще оживеят, но все пак, както и за крайната причина на всеко битие, ние не даваме на бъдещия живот никакво определение.

А необходимостта от добродетел е дълбоко внедрена в съществото на свободното зидарство, защото само в добродетелта то вижда пътя за спасението и щастието на човечеството.

Има безумци, продължава аптекарят на друго место, които се смеят на нашите обреди, като ги наричат нелепи и детски забави, но де е тук нелепостта, когато в нашите събрания ние се съвещаваме, също както във всички други общества, за работите и нуждите на свободното зидарство?

Свободното зидарство е умствено понятие и ползите от него са: спокойна съвест, приятелски връзки между зидарите и, най-сетне, благодарност у бедните, на които то помага. Некои твърдят, че съществуването на свободно-зидарския съюз е безполезно, защото идеята за хуманизъм, спазвана от тоя съюз, се разработва от други специални дружества; но не бива да се забравя, че целта на другите дружества е ограничена, затворена, повърхностна и не докосва вътрешния мир на работещите купно26 членове, и затуй нашия съюз се разширява, за доказателство на което показва, че постоянно прииждат нови желаещи.

И други такива ценни мисли, които тука не мога ви цитира.

Между другите интересни факти аз държа да отбележа следния, още повече че той има общо със същия аптекар. Жената на тоя немец е полякина, прахосница и живееща доста свободно. Мъжът ѝ я залавя в прелюбодеяния с един профан, когото той се мъчи да направи брат, и когото полякинята успява да раздели от жена му. Оскърбеният аптекар изпъжда покварената и непоправимата си жена, обещава ѝ своята поддръжка, па макар тя явно да заживява със своя любовник. Целият град знае и вижда това и съчувствува на аптекаря. След време любовникът на жена му заболява смъртно и аптекаря бива поканен по сред нощ да даде първа медицинска помощ на крадеца на жена му. Щом бил поканен, аптекарят-лекар първом поразмислил и, най-сетне, хуманния зидар у него възтържествувал над оскърбения мъж. Жената и любовникът биват поразени от тоя човешки жест; и това именно накарва профанът прелъстител наистина да стане отсетне зидар. И същият си спомня, че аптекапят му е казвал често, какво човекът може да оправдае своите постъпки пред хората, но не и пред самия себе си, и така разбирва, че целта на всеки човек е да се осъвършенствува и с това да стане щастлив.

Нашият истински зидар Мартин, пътуващ дълго време с жена си и един млад интелегентен момък в чужбина, веднага след като парахода минава Атлантическия океан, близо до Бордо – и какво странно стечение на обстоятелствата, тъкмо до града, дето некога е възникнала ложата на мартинистите – тихо угасва.

В предсмъртното писмо до своята млада жена покойният Мартин, който за нея е ‘безценен’, той я моли да се предаде на всички радости на земния живот, прелестта на които може да оцени само човек, вече лежащ на смъртно легло, а първата от земните радости Мартин смета лъбовта. ‘Ти требва да обикнеш, – пише ѝ той направо, – чувството на любов ти още не си изпитала във всичката му пълнота. Благославям те да станеш жена и майка: твоето любяще сърце изисква това! И ѝ препоръчва да се омъжи за техния млад съпътник, когото той е изучил: той е човек с чисто сърце и сериозен ум. Вървейки сред житейските изкушения под негово ръководство, ти ще се приближиш до Бога, както би се приближила, вървейки с мене по пътя на свободното зидарство…’

Накъсо: в романа ‘Масони’ много нагледно се вижда и майсторски е описано, как зидарството действува благотворно за прочистване на живота, как характерите се облагородяват, и как хората се издигат във всеко отношение. То действува еднакво и на полупосветените, и така то попречва на разни демагози да мамят наивните и покваряват живота.“

 

ИЗ „ВЪНШЕН ПРЕГЛЕД“

Югославия

„Белградският в. ‘Политика’ в броя си от 22 март т. г. (…) пише статия под заглавие ‘Слободни зидари’, от която предаваме без коментарии следните извадки:

‘Свободните зидари работят в тишина, без реклама и без аларма. Затова днес мнозина от нас не са и сънували даже, че много хуманни и полезни работи, извършени в нашата земя, са дела на наши свободни зидари.’ (…)

‘Българите много добре са проникнали в организма на тая институция. Те, след войната, на бърза ръка са образували много ложи и записали в тех хиляди членове и то само, за да отидат във Всесветския съюз с една импозантна цифра.’

По-нататък се изброяват крупни личности, които са били свободни зидари, а именно: Кант, Фихте, Блунчли, Клопщок, Прудон, Лесинг, Гете, Пушкин, Волтер, Байрон, Евжен Си, Иго, Ренан, Хайдън, Бетховен, Майербер, Моцарт, Лист, Наполеон Бонапарт, Суворов, Кутузов, ген. Мира, Вашингтон, Гарибалди, Мацини, Криспи, Кошут, Андраши, Гамбета, Рашин и др.“

 

Година ІІ, книжка 6, София, юни 1925 г.

 

ИЗ „ОФИЦИАЛЕН ОТДЕЛ“

„В∴ М∴ на В∴ Изт∴ на Холандия е препратил на Вел∴ Л∴ на Бъл∴ позив, изработен в Хага от неколцина бр∴ зидари от разни послушенства, с цел да постигнат единство между зидарите от целия свет. (Вж. Външен преглед, Холандия.)“

 

ИЗ „ВЪНШЕН ПРЕГЛЕД“

„Холандия. През септември миналата година, неколцина свободни зидари, принадлежащи на различни редовни послушенства, самоволно и без никакви официални пълномощия, се събрали в изт∴ Хага, за да обсъдят въпроса за възможността да се намери начин за създаване на по-големо единство между разпръснатите по целото земно кълбо зидари. През м. февруари 1925 год. същите изработили позив до всички свободно-зидарски сили, с който те се умоляват да подкрепят тая инициатива. Базата, върху която бр∴ искат да обединят и сближат твърде разединените членове на всесветското братство, е изразена в две положения, които те сметат, че биха могли да се възприемат от всички послушенства, а именно: 1) ‘Свободното зидарство е особена система за морал, почиваща на алегорията и илюстрирана със символи. То се основава на непоколебимата вера в съществуването на една висша и безгранична сила или на некакво разумно същество, което движи към напредък човека и човечеството и което е символизирано чрез наименованието Велик Архитект на Вселената.’ 2) ‘Свободно-зидарско основно начало е да не се допускат в официални занятия разисквания по политически и религиозни въпроси. При все това, обаче, Великите зидарски сили, при прилагане на това начало, ще се инспирират от съществуващата действителност в своите послушенства.’

Този позив е получен у нас.“

 

ИЗ „ОФИЦИАЛЕН ОТДЕЛ“

„В отговор на тоя позив С∴ С∴ отправи следната плоча:

‘Пресветли Велики Майсторе,

Предраги братя,

Признателни сме за вниманието, що ни оказвате, като ни изпращате «Позива до свободно-зидарското братство», съставен през февруари т. год. в Хага от частното събрание на майстори от неколко послушенства. Тоя позив иде на време; защото наистина се чувствува потреба от некоя постъпка, която да повиси нашите погледи към същността на свободното зидарство, и с това да отмахне разногласията, настанали между отделни свободно-зидарски сдружения по земното кълбо.

Великата Ложа на България се присъединява безрезервно към формулата за същността на свободното зидарство и към мнението за политическите и верските разисквания в свободно-зидарските ложи, както са те, едната и другата, предложени от гореказаното събрание на майстори. Защото Великата Ложа на България смета, че е вървяла и досега и желае да върви и занапред тъкмо съгласно с предложените формули и мнение. Нашата страна, България, прекарва от последния мир насам живот, пълен с потресни страдания – последица от международни политически повеления и коравина. И колчем В∴ Л∴ на България, подир дълго душевно мъчение, се е решавала да говори за тия страдания в своя среда и пред външни свободно-зидарски сили, тя е правила това всекога само от гледище на човечността, на човешкото право и равенството между всички хора.’“

 

ИЗ „ГРАДЕЖИ“

ИЗ „ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗМЪТ НА СВОБОДНОТО ЗИДАРСТВО“

(Извлечение от една статия)

Алберт Лантоан

„Основната грешка на френското зидарство, – по скоро на латинското зидарство, – е убеждението, че е полезно то да не се меси в обществения живот. Ние говорим за активна намеса, понеже, напротив, ние ще си позволим по-долу да препоръчаме политическите разисквания в ложите върху най-парливите въпроси на деня, без, обаче, да бъдат те последвани от решения.

Понеже в смътните времена на втората империя зидарството е требвало да подготвя хора за гражданските борби, при свободния режим то не приема да играе своята възпитателна и философска роля. И понеже англосаксонското и германското зидарство не познават подобни промени в живота си, ние считаме, че нашите братя отвъд Ламанша, отвъд Рейна и отвъд Атлантическия океан ни говорят на един език, който ние не можем да разберем. Нещастието е, че ние всички не желаем да се подложим на критика на съвестта. Ние упрекваме германци, англичани и американци, и с право, че те се придържат много към ритуализма и не се занимават с жизнените въпроси, с които всеки човек в днешната демократическа епоха требва да бъде запознат; а те справедливо се огорчават, като ни виждат, че ние компрометираме Института (зидарство) с нашите партийни разправии. Французите биха желали да се постигне един световен сговор, да се достигне до един договор за съюз, в защита на който Организацията да се ангажира в борба против народи и правителства. Другите не биха подписали подобен договор, поне още за дълго време, понеже те желаят да си останат верни на уставните си задължения: любов към отечеството и подчинение на законите.

Но, дори и да имаше такъв договор подписан, не требва да си правим илюзии относно неговата трайност: събитията, със страстите, които те носят, сами ще го унищожат. Концепцията за братство между народите много често се е подчертавала в ложите от средата на ХІХ век насам; но в конфликта между тези народи не фалира ли тя, и то главно по вина на тези, които беха най-ревностните ѝ защитници? Можаха ли те да се противопоставят на потоците клевети, които във време на война смущават и най-изпитаните характери и замъгляват разума? Има един единствен способ, това е мълчанието. Когато разумът не може да бъде чут, той се подсланя под мълчанието. Следователно, за да не пропадне умирителната мисия, с която зидарството се е нагърбило, остава само едно: зидарството да не се екстеритоаризира (да не излиза извън рамките си).

В същност, поведението на Великите управителни съвети, колкото и бездейни да изглеждат те, не е най-безтактичното. Те се стараят да не скъсат съюзната верига между народите-противници – а това е всетаки един резултат. Те отбегват също застрастени и противозидарски излияния, за да не компрометират бъдещето.“

„Важният въпрос е да постигнем не непостижимото съближение на всичките народи, но съближение на послушенствата; да направим щото във време на война те да поддържат пламъка на зидарското братство, бил той и колкото пламъкът на едно кандило. Как можем да се надяваме, че с нашето обичайно многоглаголене ще турим край на антагонизма между народите? Защо упорстваме да тананикаме старата песен на Мира, глупаво подновявана през течение на вековете от слабохарактерни изпълнители, чиито господари изменят своеволно репертоара? Да подемем ли и ние толкова злезвучната тема на Обществото на народите съвместно с наивните и развратени рицари от Женева или Хага? Може ли да се поддържа тезата, че народите се бият доброволно? Ако във Франция в 1870 година, или в Германия в 1914 година, беха произвели плебисцит, щеше ли да се получи болшинство за обявяването на война? (…) Питани ли са въобще народите за война? Не са ли те всекога поставени от управляющите пред свършения факт?

При това, борбата не е ли един фатален еволюционен закон? С какво право ще възпрете вие кипежа в Азия и възможността и необходимостта от разширение на народите, които нарастват? Как ще заобиколите вие естествените закони (нещо невъзможно), като решавате, щото занапред картата на Европа да остане неизменна в географическите линии, начъртани във Версаил от представителите на плячкаджийството? Това би значело, че правото на малките народи е да си останат вечно малки, васали на големите за винаги, които ще останат велики даже и когато се разкапят.

Освен това, краят на войната беше ли от естество да унищожи зародиша на умразата? Договорът, който тури край на войната, беше ли договор, разискван и приет свободно от воюващите, или беше хрисовул27, наложен от победители на победените? Един договор, който требва да бъде първия помирителен акт в новата ера, може ли да съдържа ония унизителни условия, които поставят Германия на най-низкото стъпало на цивилизацията?“

„Ние ще започнем отново да пеем вечната песен за Мира на хората, които я знаят буквално на изуст и които, като нас, са безсилни да я наложат в страната си поради тиранията на капиталисти и милитаристи, управляващи тая страна.

Да изучаваме като учени философи причините за борбите, разбирам! Да ги предотвратяваме или да намаляваме, колкото е възможно, техната острота, разбирам! Но не требва повече да верваме, че нашите увещания, проповедвани само от верующи, могат да имат каквото и да е влияние. Исус Христос го е казал преди нас и с повече патетизм, отколкото В∴ М∴ на В∴ Л∴ на Франция (моля извинение от почтения брат Гюстав Мезюрьор), но човешкият вълк не се е ни най-малко променил на овца.

Нашата роля требва да бъде да предохраним Организацията от профанните бури. Ако можем да втълпим на другите народи, че зидарите, пацифисти по силата на принципите на своето учение, си остават верни на своите принципи, въпреки собствената си умраза, ние ще направим на свободното зидарство и на човечеството най-големата услуга, която те биха очаквали от нас в този момент. Да помогнем на зидарския кораб да изплува от бушуващите вълни и да оцелее от бурята, това е единственият ни дълг, за изпълнението на който е нуждна нашата преданност.

Този дълг е много скромен, но в днешните патетически часове за него се изисква толкова самоотверженост и такова великодушие, че изпълнението му ще означава една благородна победа над самите нас и един добър пример за другите.

За да не бъда зле разбран, не искам да кажа, че ние като зидари требва да се противопоставим и не изпълним задълженията, които отечеството ни налага, но требва да поставим нашата организация над съперничеството на народите, както тя е поставена в мирно време над съперничеството на партиите.“

  • • •

И така нататък…

И така нататък – из страниците за четене, които трябва да се осмислят, за да не се сбъдне максимата, според която

„човек е това, което е прочел“,

а другата, която настоява, че

„човек е това, което е осмислил“.

♦  ♦  ♦


Бележки на съставителя

МУ брат Илия Кожухаров

 

1 Албер Лантоан (1869–1949) е изтъкнат френски поет, есеист, романист и масон от края на ХІХ в. и първата половина на ХХ в., чието белетристично творчество интерпретира основно масонски теми. Изпълнявал е често ролята на представител на В∴ Л∴ Б∴

 2 Уилиам Х. Биейбъл е известен в масонския свят преди всичко с книгата си „Върху квадрата: Наръчник на масони“ – отпечатана през 1923 г. в Лондон и съдържаща серия от кратки статии, които преди това са се появявали в списание „масонът“. Предназначени да подпомагат и направляват постъпващите в масонството, те са давали възможност по-пълно да се разберат задълженията и принципите на Занаята. Заглавията на отделните материали подсказват тяхната разностранна насоченост: „Тост на Посветения“, „Религията на масонството“, „масонското знание“, „Ориентирите на Ордена“ (1), „Към В∴ А∴ Н∴ В∴“, „Ориентирите на Ордена“ (2), „Върху правия ъгъл“, „Милосърдие и благотворителност“, „Всемирността на масонството“, „Братството на масонството“, „Старото масонство“, „Архитектурата“, „Кралската масонска институция за момчета“, „Кралската масонска институция за момичета“, „Кралската благотворителна институция“ и „Отговорността след посвещението“.

 3 Жан Мари Рагон е един от най-известните масонски писатели, титулуван от неговите съвременници като „най-учения масон на ХІХ век“. Роден в края на ХVІІІ век, по всяка вероятност в Брюж, Белгия, той е приет в масонството през 1803 г.

През 1818 г. създава курс от лекции по древни и съвременни посвещения, който е публикуван през 1841 г. През 1853 г. отпечатва студията си „Ортодокси масоник“, изобилстваща с историческа информация, при все изпълнена с някои неточности. В предговора към тази книга той обявява намерението си да увенчае своята масонска работа с написването на труд, в който да предложи изчерпателно описание на древните мистерии, на римските колегии на архитектите и техната наследници, на строителните корпорации от Средновековието, както и на институцията на съвременното му философско масонство от началото на ХVІІІ век. В действителност, с тези теми е изпълнено съдържанието на първия том. Било е планирано следващите три тома да обхванат историята на Ордена и всички негови ритуали във всяка една от масонските страни. Петият том е трябвало да бъде посветен върху изследването на други тайни сдружения – повече или по-малко свързани с масонството. Шестият, и последен, том е бил предназначен за всички известни обреди и степени. За съжаление, Жан Рагон не успява да осъществи това свое мащабно намерение.

През 1853 г. публикува свое ръководство, посветено на инициацията.

В книгите си Рагон отстоява идеята, че изворите на масонството могат да се открият в онези посвещения, които са имали място в древните мистерии, но че в своя сегашен вид то е задължено на Елиас Ашмол, който го е „измислил“ през ХVІІ век.

Жан Рагон умира в Париж около 1866 г.

 4 Луи Амиабл – адвокат, за известно време кмет на V район в Париж, съветник на Апелативния съд, Велик Оратор на Кралския колеж и бивш член на Съвета на Великия Изток на Франция, починал внезапно в Екс, на 23-ти януари 1897 г., само ден след написването на последните няколко страници от своята последна книга, озаглавена „Една масонска Ложа преди 1789 г.“ и посветена на Ложата на деветте сестри в Париж.

Книгата въвежда читателя в бурните събития от времето на Френската революция, анализирайки Свободното зидарство от онези години, както и неговото развитие в Америка от дните на нейното колониално съществуване.

Луи Амиабл описва масонството като „дом и лаборатория“, подлагащи на „болезнено изпитание душите на хората“, за да бъде отделено „чистото злато от шлаката“, след което „рафинираният продукт да бъде изпратен към света“ – всичко това, на фона на „свещената кауза на свободата“. Определяйки Занаята като един от „факторите на големите промени“, осъществени във Франция и Северна Америка, той отхвърля внушенията за някакъв „международен заговор“ („както се твърди по детински“), като подчертава ролята на Свободното зидарство „в разработването на идеи, в по-ясното, по-мъдрото и по-силното изразяване на общественото мнение“, с което се преследва целта: „хората да бъдат формирани в сблъсъка“, в неговото „решаващо действие“.

В този обстановка Луи Амиабл е справедливо горд от състава на „Деветте музи“ – мислителя Волтер, астронома Лаланд, политика Бенджамин Франклин и още много видни юристи, литератори, художници, музиканти, лидери на революционната партия, духовници. Описвайки ревниво спазваните високи изисквания към качествата на нейните членове, Амиабл препредава съдържанието на някои документи на ложата:

„Истински инструктираният масон, който е истински пропит от своите задължения, е човек без укор и угризения. Независимо от философията си, той притежава, най-възвишените предписания на морала. Той ще е такъв, просто защото е доброжелателен и безкористен. Никой, който е в близост до него, не ще бъде непознат, и той самият не ще бъде нито странник, нито далечен, нито безразличен към когото и да било. Всички мъже ще бъдат негови братя, каквито и да са техните мнения или която и да е тяхната страна. Накрая, той ще бъде предан поданик, ревностен гражданин, подчинен на закона и спазването му, по принцип подчинен на задълженията към обществото.“

Според обзора на Луи Амиабл в Ложата на Деветте сестри се е считало, че с предявяваните към нейните членове изисквания под купола ѝ „се е приобщила културата на науките, на начетеността и на изкуствата“. Приемало се е, че изкуствата, както и масонството, имат предимството „ненатрапчиво да обединяват хората“. Във връзка с това Ложата на Деветте сестри е изисквала най-настойчиво от всеки свой член („за да може да оправдае името, което носи“) да е способен периодично да подготвя текстове, които да третират въпроси от сферата на „морала, политиката или естествените науки“, предназначени за „обща дискусия“.

Луи Амиабл е автор на множество други книги, сред които:

„Разделянето на църквата и държавата“ (1882),

„Черният интернационал и Франкмасонството“ (1884),

„Древният Египет и Франкмасонството“ (1887),

„Франкмасонът Жером Лаланд“ (1889),

„Франкмасонството през ХVІІІ век / Речи, представени на заседанието от 16-ти юли 1889 г. на Международния масонски конгрес“ (1889),

„Мисията на Франкмасонството“ (1893),

„Църквата и робството / Писмо до архиепископ Фава“ (1894),

„Франкмасонството и съдебната власт във Франция в навечерието на революцията“ (1894),

„масонската ситуацията в Константинопол, Гърция и Италия“ (1895).

 5 Рагелини от Скио – по всяка вероятност погрешно изписано име на Регелини от Скио, сведенията за когото са сравнително оскъдни. Например, в сборника „Колекции в риск: Нови предизвикателства в една нова среда“, публикуван през настоящата година в Съединените щати под редакцията на Клер Дерикс, се казва:

„Марциалис Регелини пристига в Брюксел около 1822 г., но малко се знае за неговия живот. Няколкото факта, с които разполагаме, могат да бъдат открити преди всичко в книгите, които той е написал. Изглежда той е познавал (добре?) Йожен де Боарне, вицекрал на Италия и Велик Майстор на Италианския Велик Ориент и Върховен съвет…“

И още:

„Марциалис Регелини става член на ‘Истинските приятели на Съюза’, една ложа в Брюксел, през ноември 1825 г. и във връзка с това публикува своите трудове върху Свободното зидарство. (…) Регелини е търсел източници, свързани с египетската религия, доколкото е искал да покаже, че масонството е ‘резултат от египетската, юдейската и християнската религия’.“

Със сигурност почитателите му са се наслаждавали, когато са имали възможност да прочетат бележки от рода на долната, отнасяща се до откриването на кости от бик в саркофага на фараона Хефрен:

„Ако едно такова разкритие бе извършено от Света Елена или по време на кръстоносните походи, свещениците или дилърите на реликти биха създали някаква легенда и ние бихме се оказали с един Свещен Апис, който би имал своите църкви, монаси и девици.“

Марциалис Регелини напуска „Истинските приятели на Съюза“ през 1840 г., обръщайки се по всяка вероятност към „Приятелите на прогреса“, където той – може би – е поискал да бъде афилиран.

 6 По всяка вероятност става въпрос за абат Беге Клавел, френски масонски писател, който публикува през 1842 г. „Илюстрована история на Франкмасонството и на древните и съвременни тайни общества“. Според мнението на Албърт МакКий, този труд на абат Клавел

„съдържа голямо количество интересна и ценна информация, независимо от многото исторически неточности, особено по отношение на Стария и приет Шотландски ритуал, на който авторът е бил противник.“

Освен това:

„За публикуването на тази работа без разрешение, той е бил отстранен от Великия Изток за срок от два месеца и осъден да плати глоба. (…) През 1844 г. започва публикуването на масонски вестник, наречен ‘Великият Изток’ – заглавие, което впоследствие променя на ‘Изтокът’. Тъй като не е получил съгласието на Великия Изток, той отново е изправен пред този орган и срещу него е произнесена присъда за вечно изключване.“

Независимо от популярността на масонските литературни трудове на Клавел, не са съхранени ясни данни за датите на неговото раждане и смърт.

 7 Може да се предполага, че става въпрос за Александър Леноар (1761–1839), художник с афинитет към историческите сюжети и музеен организатор. По време на Френската революция и съпътствалата я национализация на църковната собственост, както и на унищожаването на църковни паметници и аристократични замъци, Леноар участва не само в спасяването на средновековни произведения на изкуството, но и в еволюцията на френската чувствителност по отношение на средновековното минало.

Проявява мотивирана симпатия към митологията и масонството. Изпитва сериозно влияние от френския митограф Шарл-Франсоа Дюпюи (1742–1809), който е отстоявал тезата, че в крайна сметка всички религиозни традиции представляват екстраполации на човешкото отношение към едни или други природни явления. Например, слънцето, луната, звездите, дори яйцето като биологичен феномен, са формирали култове в религиозната практика на всички народи от самото начало на човешката история.

Въведен в масонството от своя баща, Леноар става страстен привърженик на масонските философски основи, особено в онази тяхна част, в която Занаятът е демонстрирал настойчивост по отношение на знанията, за които се е приемало, че „са предадени от самия древен Египет“ на интелигентната част от човечеството. Според него, масонството предоставя именно философската обосновка на едно етично общество, а корените на масонските обреди могат да бъдат отрити сред традициите на жителите от древна Сирия, на египтяните и евреите.

 8 „Тедер“ – литературен псевдоним на френски член на Ордена (и масонски писател), видимо високо ценен в Англия, ако се съди по фрагменти от текста на Бр\ Джон Яркър „Върху масонската история / Нека търсим истината“, публикуван в списанието „Арс кватуор коронаторум“ (том ХХ, 1907 г.):

„Отбелязваме, че отскоро се появи една поредица от статии във френския вестник ‘Инициацията’, под кабалистично изнамерения псевдоним ‘Тедер’. Тези статии са добри, достойни за внимание от страна на всички, които желаят истината в историята.“

„Гледната точка, която ‘Тедер’ възприема в тези документи – а той не е някакъв достоен за презрение авторитет по въпроса – е, че ‘древното’ Зидарство е това на романистите и Стюартите, които проникват във Франция с ‘ирландските и шотландските последователите на Джеймс I’ през 1688 г. Верни на старите конституционни задължения, те поддържат необходимостта от верност към краля (…) и светата църква (т.е. Римокатолическата църква).“

„От друга страна ‘модерното’ Зидарство е представлявало системата на новата Велика Ложа от 1717 г., протестантска и хановерска, в която всички обвързващи клаузи в техния оригинален смисъл, като тези за краля и за светата Църква, са били отменени от новите конституции на д-р Джеймс Андерсън – в името на новата династия. В този смисъл, трябва да се постави въпросът (…): ако шотландското масонство е било безсъдържателно, каквото някои компетентни масони, както в Англия, така и в Америка, са предполагали, че е, то какво е подтикнало, да речем между 1660 и 1700 г., толкова много мъже с положение и толкова много военни да се присъединят към шотландските ложи? Каква е била тяхната цел и намерение?“

Според Бр\ Джон Яркър, „Тедер“ не се колебае в текстовете си да излага своите изводи, дори и тогава, когато те могат да внесат сериозен дисонанс в нечии традиционни представи за масонската история, на свой ред случила се в резултат на ожесточените борби между династически претенденти за монархически тронове и религиозни служители, борещи се влияние на своята собствена деноминация. И цитира отново и отново непознати – според него – за читателите на „Арс кватуор коронаторум“ новости:

„Виждам, че в 1558 г., един архиепископ на Дъблин – Джордж­ Брансуел – пише: ‘Съществува братство, основано за кратко време (…), което прелъстява мнозина да се включат в него. Членовете му, в по-голямата си част, живеят според начина на живот на книжниците и фарисеите, и се стремят да отменят благочестието. Те са имали известен успех, тъй като този вид хора преобразуват себе си в различни форми: с езичниците те ще бъдат езичници, с атеистите ще бъдат атеисти, с евреите ще бъдат евреи, с реформаторите ще бъдат реформатори.’ И аз забелязвам: това братство – въпреки, че членовете му са верни последователи на св. Павел – има в такъв случай политика, различна от онази на масоните, защото от древните масонски наставления виждаме, че тези, последните, се кълнат във верност към краля и светата църква.“

Думата „братство“ може да подведе. Хората са проявявали вечно стремеж към обединения, които в повечето случаи са били обозначавани с една и съща дума – братство. А може би в случая става въпрос за някакви „модерни“ масони много преди Модерните?

Заедно с това, преди повече от век читателите на „Арс кватуор коронаторум“ са можели да прочетат и такива редове:

„За масонската история може да се каже и това, което Бр\ Фридрих II, казва в мемоарите си за другите истории: че те са компилации на измама, примесени с някои истини. Кой знае дали това не е причината, поради която Бр\ Гулд, цитирайки един профанен автор, добавя: ‘Той не е бил масон, а това увеличава стойността на показанията му.’“

И такива редове:

„‘През 1735 г. делегация от Ложите на Париж, част от която е бил Дервентуотър, поискала от Великата Ложа на Англия пълномощие за формиране на Провинциална Велика Ложа.’ Клавел казва, че това пълномощие е отказано, защото парижките Ложи показвали твърде отчетлива политическа тенденция. Ако обаче тази политическа тенденция би била в съгласие с Договора на Тройния съюз на Брат Джордж II и ако ритуалите на древното Зидарство, продължени от привържениците на Стюартите, не бяха тези на парижките Ложи, ние можем лесно да разберем, че масонската делегация на Париж би била приета с ентусиазъм в Лондон.“

И след още много фрагменти:

„В заключение мога да отбележа, че съм започнал с думите: ‘Нека да търсим истината’, и аз повтарям това, дори и истината да е неприятна. ‘Teder’-овото разследване е нов стил на аргументация по отношение на произхода на древното и модерното Зидарство, и по мое мнение, след петдесет години четене, е, най-общо, надеждно.“

А няколко изречения по-нататък – една куриозна с откровението си рекапитулация:

 „‘Teder’ има много повече, което би могъл да каже, но аз се уморих от превеждане.“

 9 Есениици – езиков вариант на името „есеи“.

Поради загуба на надеждата, че могат да постигнат успех в борбата за национално освобождение, както и поради дълбокото разочарование от нравствения упадък сред градското население, членовете на тази еврейска общност образували колонии на северозапад от Мъртво море, изолирайки се в много висока степен от останалите свои сънародници. Живеели безбрачно, но приемали и възпитавали чужди деца. В определени случаи – и едва след тригодишен изпитателен период – приемали в общността си и зрели мъже.

Встъпващият в техния орден давал обет, ангажирайки се:

  • да почита Бога,
  • да бъде справедлив с всеки,
  • да не причинява вреда на никого,
  • да бъде враг на неправдата,
  • да не изменя на верността си към онези, които управляват общността,
  • да не се възгордява, ако му бъде предоставена власт,
  • да не използва специални дрехи и украшения, с които да се отличава от останалите членове на общността,
  • да изобличава лъжата и да обича истината,
  • да не скрива нищо от останалите членове на общността,
  • да не разказва нищо на никого извън общността за нейния живот – в това число, и за учението, което тя следва,
  • да се въздържа от незаконни приходи,
  • да не отправя клетви по отношение на никого,
  • да признава единствено общата собственост,
  • да отхвърля безусловно всяка форма на робство,
  • да помага на всеки по всякакъв начин,
  • да живее според идеята, че всички са братя,
  • да пази старинните писания на общността.

 10 Редица автори отхвърлят всяко такова твърдение, посочвайки като основен аргумент следното съображение: по никакъв начин не може да бъде оправдано внушението (в някои случаи, явяващо се плод на безкритично мислене), според което обединението на няколко ложи, осъществило се на 24-ти юни 1717 г. в Лондон, да се счита за историческа поява на масонството.

 11 Заслужава отбелязване фактът, че в случая, като година, в която се основава българската Велика ложа, е посочена 1918-та, когато се обявява нейната независимост.

 12 Давид Юлевич Далин (1889–1962) – руски политически деец, историк, политолог и редактор. Възпитаник на юридическия факултет на Петербургския университет, Давид Далин продължава образованието си в областта на политикономията (Берлин, Хайделберг), защитавайки през 1913 г. докторска дисертация.

След връщането си в Русия, се присъединява към интернационалното крило на меншевиките. От 1921 г. живее в емиграция (от 1940 г. – в САЩ). Отдава се на научно-изследователска работа: история на меншевизма, проблеми на съветската вът­решна и външна политика.

В отпечатаната през 1922 г. своя книга „След войните и революциите“ предрича, че болшевизмът ще се изроди в цинична диктатура и че неговата ликвидация няма да се случи в резултат на народно въстание, а като следствие от разложение в управляващата партия и от преврат, осъществен вътре в нейното ръководство.

 13 Във визирания ІІ том от книгата на Луи Блан „История на френската революция“, се казва дословно следното:

„През 1688 г. якобистите, които търсят убежище във Франция, поставят принципите на франкмасонството. Те не пропускат да интерпретират символите според техните страсти и надежди. В много ложи се ползва моделът, който Шарл-Едуард Стюарт създава в Арас, под ръководството на бащата на Робеспиер“ (с. 78).

„Триъгълник се появява на всеки площад и на всяка улица в Париж, за да се изрази радостта от обединението на трите сили“ (с. 297).

Споменатият „триъгълник“ може да се третира като символизиращ обединението на трите сегмента от обществото: аристокрацията, духовенството и третото съсловие.

Във все същия труд на Луи Блан не се говори за „човешки жертвоприношения“. Единствено на с. 85 се споменава за идея на илюминатите, в съответствие с която те имали намерение да открият някакъв вид „платено училище“, в което да бъдат използвани жени, „вдъхновени от яростни жертвоприношения, проявяващи се в страсти с други мъже“, а и „между тях самите“. Идеята обаче била изоставена, поради преценката, че жените са твърде „недискретни и прибързани“.

 14 Несъмнено позитивната идея да се води борба за възстановяване на национални граници в очертанията им от някакъв минал период (доколкото такъв род цѐли носят сериозен морален заряд) възбужда неминуемия въпрос: какво би станало, ако масонството във всяка страна по света започне да работи по посока на възстановяване на територията на своя Велик Изток от онези исторически години, когато тя е била най-голяма?

 15 Щом като за определител на свободата се използва „реализацията на предназначението“, което отделният индивид има, това повдига далеч не лекия въпрос: кой определя въпросното предназначение? И може ли това да се остави на самия индивид?

 16 Йозеф Паул Освалд Вирт (1860–1943), известен в своето време член на Свободното зидарство, приеман за авторитет по въпросите на езотеризма, като цяло, и на кабализма, окултизма и астрологията, в частност. Със сериозна тежест се е ползвала неговата серия от три тома, всеки от които е посветен на трите степени в масонството: чирак, калфа и майстор.

Освалд Вирт е бил главен редактор на списание „Символизъм“ („Symbolisme“), в което са отпечатани множество негови текстове, редица от които са своеобразен отговор на запитвания от страна на читателите му.

17 Мисълта, с която, от една страна, се сочи „голямото преимущество“ на зидарската философия, дължащо се на факта, че тя „не е предадена във вид на една стройна система“, а, от друга – че същата тази нестройна система предоставя „на всекиго изпитаните правила за съвършенно умствено строителство“, е дълбоко дискусионна. След като един от критериите на съвършеното („стройното“) мислене се свежда, примерно, до недопускането в него на противоречиви съждения, то какво съвършенство може да бъде постигнато чрез някаква „нестройна“ система, в която един мисловен вектор стои в несъгласувано положение спрямо друг?

 18 Преразказаният диалог на Бр∴ Ал. К. с неговия домакин, Великия секретар Иован Алексиевич, носи всичката характеристика на сериозна конфузия, изпъкваща достатъчно отчетливо, след като в книжка 2 на „Зидарски преглед“ от 1924 г. е публикувана хронологията по установяването на свободно-зидарски структури по света, където изрично е записано, че учредяването на Върховен съвет със седалище Белград е извършено през 1912 г.

 19 Не може да се отмине без отбелязване фактът, че изказаната мисъл провокира проблем. Първо се обявява, че:

„цели векове човечеството е вервало…“,

следователно, изповядвало е някаква достатъчно „твърда“ вяра, в противен случай вярването не би продължило векове. След това се заявява, че към момента на написването на текста една или друга идея

„се крепи на твърдата вера, че…“.

Следователно, една вяра (просто и само вяра) е заменена с друга (просто и само) вяра. При такива обстоятелства от неуспеха на исторически първата наложена вяра (независимо каква е тя), не може да се направи какъвто и да било извод за успех на следващата, втора вяра (също, независимо каква е тя).

 20 Несъмнено, подобен род констатации (дори и когато те са свързани с останали в историята конкретни „крепители“ и „неприятели“) поставят въпроса за дълбинния идентитет на световната братска верига. В това отношение коректно е да се признае, че Свободното зидарство не е подминато от флуктуациите, характерни и за други световно разпространени учения.

 21 Колкото и стилът на разсъжденията от този абзац да се приближава до белетристичната хипербола, неминуемо се възбужда важен процедурен въпрос: ако посветеният действително се върне до своето незнание, то с багаж от какви основни ориентири би могъл да приеме онова, което му се внушава, че е истина, че е набор от неизменни ландмарки на масонството? И още: как би могъл такъв брат да установи, че другите братя – „по-възрастните“ в масонски смисъл – които му предлагат своето „знание“, са го постигнали, преминавайки през идентична процедура на „отказ от всичко“, което са знаели? И още: ако едни посветени твърдят едно, а други – друго, то по какъв начин „върналият се при своето незнание“ би могъл да предпочете мнението на едни „вече посветени“ пред мнението на други (също „вече посветени“)? Накрая, ако онези, които се изправят пред нас като „посветени старейшини“, се окажат след време само „олово, покрито галванично с тънък слой злато“, бихме ли имали правото да отхвърлим претенцията им именно те да бъдат наши водачи в новия ни възход, изискуемо потеглящ от „чистосърдечието на децата“ или от „простотата на примитивния човек“?

 22 „Микрокозм“ – форма на старинно граматическо изписване на думата „микрокосмос“.

 23 О Н (или О. Н.) – съкращения за израза „Общи наредби“.

 24 Специален интерес може да бъде проявен към словото, което е било произнасяно при прием или при повишаване в работилницата, наричана „Ложа на Сан Мартен“ (или „Мартинистка ложа“). Надолу следват някои начални фрагменти от неговата версия, използвана при присъждане на ІІІ степен:

„Ти прие една след друга трите йерархични степени на нашия Орден; ние те приветстваме в качеството ти на S\ І\ (Supérieur Inconnu (фр.), Върховния Неизвестен – бел. ред.); и когато препишеш нашите тетрадки и поразмислиш над тях, то сам, на свой ред, ще станеш посветител.“

„Никой не се кани да ти наложи някакви догматични убеждения. Дали считаш себе си материалист, спиритуалист или идеалист, дали изповядваш християнство или будизъм, дали обявяваш себе си за свободомислещ или предпочиташ абсолютния скептицизъм – в крайна сметка, всичко това за нас е абсолютно безразлично; и ние няма да засягаме твоето сърце, досаждайки на духа ти с проблеми, които ти трябва да решаваш единствено насаме със своята съвест и в тържествената тишина на своите смирени страсти.

Ако ти си просто възпламенен от истинска любов към своите човешки събратя, то никога не ще се опиташ да разтрогнеш връзките на солидарност, които те свързват тясно с Човешкото царство, разглеждано в неговия синтез; ти принадлежиш към вис­шата и истински универсална религия.“

„Ти, психоложе, дай на това чувство название, което ще ти бъде угодно: любов, солидарност, алтруизъм, братство, милосърдие.

Ти, икономисте или философе, огласи неговите тенденции към социализъм, ако искаш… към колективизъм, към комунизъм… Думите не са важни!

Ти, мистико, почитай го под думите ‘Божа майка’ или ‘Свети дух’.

Но какъвто и да си ти, никога не забравяй за това, че във всички действително истински и дълбоки религии – тоест, основани на езотеризма – претворяването в живота на това чувство се явява първа, основна, най-главна заповед на самия този езотеризъм.“

„Искрените и безкористни търсения на Истината – ето го дългът на твоя Дух по отношение на самия теб; братската снизходителност към другите хора – ето го дългът на твоето Сърце по отношение на твоя ближен.

С изключение на тези две задължения, нашят Орден няма намерение да ти предписва други – най-малкото в повелителна форма.

Върху твоята вяра не се наслагват никакви философски или религиозни догми. Що се отнася до доктрината, най-важните принципи на която ние ти изложихме накратко, то молим те само безпристрестно да я обмислиш, когато имаш свободно време. Традиционната истина иска да завладее твоето благоразположение само по пътя на едното убеждение!“

И няколко заключителни фрагмента:

„Но добре разбери, мой Братко, за трети и последен път те заклевам: разбери добре, че алтруизмът е единственият път, водещ към единствената и крайна цел; имам предвид реинтеграцията на отделните части в божественото Единство.“

„Никога не забравяй това, че Вселенският Адам е еднородно Цяло, живо Същество, на което ние се явяваме органични атоми и съставни елементи. Всички ние живеем в другите и посредством другите; и дори ако ние се спасим индивидуално (при положение, че се възползваме от християнския език), то не ще престанем да страдаме и да се борим за това, щото всички наши събратя някога да бъдат спасени, подобно на нас!“

„Разумният егоизъм идва до същия извод, до който идва и традиционната наука: всеобщото братство не е илюзия, а фактическа реалност.

Този, който работи за другия, работи за себе си; този, който убива или ранява своя ближен, ранява или убива себе си; този, който го обижда, обижда себе си.

Нека тези мистични термини да не те плашат; във висшата доктрина няма нищо произволно, ние сме математици на онтологията, алгебрици на метафизиката.

Запомни, сине на Земята, че ти си длъжен да се стремиш към това, щото да завладееш зодиакалния Едем, откъдето ти никога повече не трябва да се спускаш, длъжен си да се върнеш, в края на краищата, в Неизразимото Единство, извън което ти си нищо, но в лоното на което ти ще придобиеш, след толкова труд и мъки, онзи небесен покой, онзи осъзнат сън, известен на индусите под името Нирвана.“

 25 Според широко възприетите дефиниционни представи, под „догма(т)“ се разбира

„такова основно верско положение, което се приема за истина без доказателство“.

С част от изреченията, които стоят след твърдението, че

„свободните зидари не признават догмати“,

се внася елемент на противоречие, доколкото, от една страна, не се представят никакви доказателства за тезите, които те съдържат (с което се покриват дефиниционните изисквания за „догма(т)“), а, от друга, остава валидно основното отричане (всъщност – голословно отричане) на тяхната догматична същина.

 26 „Купно“ (остар.) – съвкупно, съвместно, заедно.

 27 „Хрисовул“ („златен печат“) – документ, обичайно изготвян от императорската канцелария във Византия с надлежно тържествено оформление: собственоръчно написан от императора текст, за който се е използвало пурпурно мастило, негов подпис, дата и печат (в определени случаи – златен).

 

 

 

 

 

към начало