.

За съотнасянето на вярата към истината

или на истината към вярата

 

Илия КОЖУХАРОВ,

Стар Велик оратор на ОВЛБ

 

Откакто съм в масонството (а годините ми в това братство вече се увеличиха) един въпрос не ми дава покой:

Как се съотнася вярата към истината, или – ако за някого е по-удобно – истината към вярата?

Всички знаем, че една от ценностите, която следва да се изповядва от всеки член на Ордена ни, е повелята за „търсене на истината“. При това – без поставянето на каквито и да било предразсъдъци!

От друга страна, основополагащо изискване, което се огласява още при приема ни, е: вярата във „висша сила и разум“. Впрочем, установяването на това пред-условие не изглежда лесно осъществимо, доколкото хората могат да играят всякакви маскиращи роли – години наред, и твърде успешно. При това, ако все същото изискване бъде обвързано единствено с акта на декларацията, то не е трудно да се предвиди неговата реална стойност.

Далеч не случайно в евангелието на Матей (6:5) стои текст, който сегиз-тогиз някои Братя припомнят:

 

„Не бъди като лицемерците, които обичат да се спират по синагоги и по кръстопътища да се молят, за да се покажат пред човеците.“

 

И малко по-нататък (6:16):

 

„Кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят.“

 

Но… ако „лицемерците“ са съществували още преди хилядолетия, то имало ли е някога сила, която да ги изтреби от лицето на земята, та днешният ден да е освободен от тяхното присъствие сред нас? Всъщност, нима може да се намери човек, който никога не е лицемерил? Нима и днес, и утре милиарди човеци по света няма да наденат лицемерни маски на лицата си?

В средновековна Европа са се водели ожесточени спорове около следните два въпроса:

 

„Трябва да вярвам, за да мога да знам? Или трябва да знам, за да мога да вярвам?“

 

Те са били припомняни в някои предходни издания на „Зидарски преглед“. Със сигурност стоят и днес пред нечий разум, който се опитва да дефинира за себе си някакви устойчиви ориентири в мисленето си.

Ако обаче глаголът „знам“ е някак свързан с Истината, споменатите два въпроса могат да бъдат преоблечени в малко по-друга словесна роба:

 

„Трябва да вярвам, за да постигна истината? Или трябва да имам истината, за да мога да вярвам?“

 

И така, ако аз не съм наясно със смисъла на тези сакрални думи – „вяра“ и „истина“, имам ли правото да ги употребявам?

 

Под път и над път.

Като лицемерците.

към начало