.

Светлината като основен символ в масонското учение

 

Първи масонски духовен събор „Да бъде светлина!” – Ориент Бургас ’2017

 

Брат Т. Б.

Ложа „Акация“, Ориент София

 

Бюлетин на ОВЛБ, май 2017 г.

 

Приех с радост идеята да направя градеж за мястото на понятието Светлина в цялостното масонско учение. Защото Светлината има многостранно съдържание, многообразни форми на проявление във видимия и езотеричния свят, а от тук и различни тълкувания. Като я изучаваме всестранно по-лесно ще разберем нейното значение за живота на хората , а от там и на нейната символика. Считам, че символиката на Светлината представлява езотерична ценност, поради което е полезно да се осмисля задълбочено и нашироко нейната роля в работата на масонските ложи.

Главният въпрос е – защо Светлината е възприета като един основен символ в масонското учение. Този въпрос ще разгледам в два основни аспекта – първия, физическия и втория – духовния аспект.

Основополагащо е, че Светлината има физическа същност и екзистенциално значение за материалния живот на хората. Светлината представлява енергия, която може да се проявява с различна честота и дължина на вълната си. От тук специалистите я разглеждат в три спектъра – ултравиолетовия, инфрачервения и невидимия за човешкото око спектър. И в трите спектъра на проявление Светлината има огромно значение за протичане на живота на земята. Без нея ще има само мрак, а хора не биха могли да съществуват, т. е. човешкия живот се обуславя от наличие на светлина, а чрез нея и на топлина. Само ще отбележа, че основния естествен източник на Светлина е Слънцето, а след него е Луната, независимо, че тя свети с отразена слънчева светлина. Хората от бизнеса и енергийния технологичен сектор използват различни преобразуватели на друга енергия, за да произведат светлина във видимия за човешкото око спектър, както и на топлинна енергия.

Непременно ще подчертая, че Светлината като лъчиста енергия с определена честота и мощност се съдържа не само във всички елементи на физическия свят, но и в тялото на човека. Например, съвременната медицинска наука е открила, че светлина под формата на невидими фотони се генерира и на клетъчно ниво. Ако тези фотони са недостатъчни, клетката губи мощност, а човешкия организъм отслабва, заболява и накрая умира. Може би в този смисъл са думите на Волфганг Фон Гьоте изказани от него на смъртното му легло: „Светлина, повече Светлина”. А квантовата медицина изцяло обслужва енергетиката на живия човек, на неговото биополе, което в различните органи на тялото се осветява в Светлина с различни цветове в зависимост от тяхното здравословно състояние.

Животът на хората протича в множество цикли във времето, но аз ще посоча само денонощния цикъл. С изгрева на Слънцето, под благотворните му лъчи започва пробуждането на обществото, трудовата дейност, обучението на хората и възпитанието на децата, и т. н. Накратко, активния живот на хората започва всяка сутрин с изгрева на Слънцето и завършва условно вечер при неговия залез.

Именно тази всеобхватна, могъща и обновяваща роля на Слънцето и неговата естествена Светлина е заложена във втория, духовния аспект на нейното значение в масонското учение. Това учение има дълбоко философски характер и обхваща най-важните страни от нравствения живот на мъжете в масонските ложи, които имат възвишено самосъзнание и мъдро поведение. Именно на тази основа и аз се опитвам да открия повече съдържание в тази категория.

Какво означава да приемем Светлина в нашето съзнание, сърце и в живота си?

Да придобием Светлина в ума и сърцето си означава на първо място да осмислим и прозрем своята висша цел в живота и работата си, да поемем по нов път – по-различен и по-смислен. Актът на посвещаване в масонството е именно такъв нов старт, нов поглед в живота и ново, по-различно, по-висше осмисляне на предстоящия път.

На второ място – да придобием Светлина в ума и сърцето си, това е да просветне в нас идеята да започнем изучаването на ново знание, нови методи, практики, както и усъвършенстването на съществуващите. Това осмисляне на новия си път често има голямо значение за развитието на човека, за неговата по-пълна реализация. Тук е вярна мисълта, че за да се постигнат нови житейски и професионални висоти трябва да се използват нови методи и знания, защото със старите не могат да се постигат нови цели. Това поставя пред новоприетия чирак както и пред всеки масон от по-горна степен потребността от усвояване на нови знания както в сферата на масонските ценности, така и в своя живот, за доизграждането си като уважавана личност в сферата на своята професионална и социална дейност.

На трето място, пътят на масона към Светлината поставя и въпроса дали тя, освен своята благодатна осветляваща роля би могла да има и заслепяваща роля? Според мен това е възможно както във физическия свят, така и в духовния свят. Известно ни е, например, изгарящото въздействие на силната слънчева светлина върху тялото и очите.

Интересно е да видим как може да се прояви в преносния смисъл и нейната заслепяваща роля. Вече приех, че Светлината е символ на нови знания и целеустременост към върхови знания в обществото, и в личния живот. Но понякога те могат да създадат и прекомерно високо самочувствие. Тези високи качества, присъщи както на всеки друг човек, така и на масона, могат да прераснат в надменност, горделивост, себелюбие, изтъняване на връзката му с хората равни на него, в поглед „отгоре” върху другите, накратко – да се получи егоцентрична „слепота” към значимостта на другите.

След изложеното до тук можем да направим извода, че приемането на Светлината като основен масонски символ има здрава философска и житейска основа. Виждаме, че Светлината се явява висша категория в масонското учение. Закономерно тя е поставена както в основата на Ритуал 1, така и в цялостната ценностна система на масонското учение наред с Мъдростта, Силата и Красотата.

Прието е, че основния мотив на търсещия да стане свободен зидар е неговото осъзнаване, че е обгърнат от тъмнина и е усетил копнеж да зърне Светлината. Тук е налице големия скок в развитието на търсещия, неговата потребност да се издигне към по-високо духовно равнище преди всичко чрез присъединяване към масонството. Този негов стремеж го повежда към нов път, към ново познание преди всичко за себе си.

Но пътят към Светлината, започвайки от тъмнината е пълен с изпитания на волята и твърдостта на търсещия. Връхната точка в ритуала на посвещаване на чирака е даването на Светлината. В този върховен момент, търсещият най-напред вижда Трите големи светлини на масонството – книгата на Светия закон, винкела и пергела. Книгата на Светия закон му служи да поддържа неговата вяра във Великия архитект на Вселената, винкела – неговите правдиви действия, а пергела – неговото равно и балансирано отношение към другите хора, и особено към братята.

В трите „малки” Светлини – Слънцето, Луната и Майстора, има също така голяма символика. Слънцето управлява деня, през който протича голяма част от нашата съзнателна дейност, то е силата, която дарява и поддържа живота, а Луната управлява нощта. Централно място в това триединство е отредено на Майстора, който стои в Изтока, за да открива и осветява Ложата и да ръководи нейната работа. Също, както Слънцето слага началото на деня от изток, за да огрее света.

Накрая, бих желал да кажа, че съм щастлив, че можах при написването на този кратък градеж да осмисля още по-добре един голям символ в масонското учение какъвто е Светлината. Едва ли съм стигнал до достатъчна дълбочина на разглеждането си. Но аз се възхищавам на научната осведоменост, логика и възвишеност на духа на онзи създател на масонската философия, който е прозрял всеобхватната същност и роля на Светлината в живота на масонското движение и е я издигнал за основен масонски символ. Сега по-добре усещам, че вървя по пътя на по-широкото осмисляне на масонската философия, на нейните символи и ритуали, което ме приближава все повече до това велико учение. ◊

към начало