.

Мокусо

 

Първи масонски духовен събор „Да бъде светлина!” – Ориент Бургас ’2017

 

 Брат И. Т.

Ложа „Св. Климент Охридски”, Ориент Бургас

 

Бюлетин на ОВЛБ, май 2017 г.

 

Идеята за този градеж възникна у мен случайно (ако въобще случайността съществува, но това е тема за друг градеж), на една от последните инструкционни ложи. Докато Уважаемият майстор, с помощта на церемониалмайстора, разясняваха символите на Работния килим, у мен се затвърди предположението, че идеите, заложени във франкмасонството и философията на Карате¹ са твърде близки по съдържание и почиват на общи цели. Като профан, обгърнат от тъма, не подозирах за съществуването на подобна взаимовръзка. Впоследствие, след като бях приет за свободен зидар и започнах да изкачвам едно по едно стъпалата на Храма, пред мен се откриваха нови познания, които все повече затвърдиха тези мои съждения. Вероятно някой би си помислил: „Това са пълни глупости, как може да се сравнява един боен спорт с целите и идеите, заложени във франкмасонството.” Преди да ви представя част от ритуалите и философията на Карате До, достигнали до мен след 29 г. ежедневни практически занимания, за да разберете какво имам предвид, искам да отбележа, че карате, е част от Дай Нипон Бутокукай – организация, създадена (1895 г.) към Министерството на образованието на Япония.

Докато Уважаемият майстор разясняваше предназначението на предверието на храма – да оставим егото си там и мълчаливо да се подготвим за работа, у мен несъзнателно изплува японската дума Мокусо. Всяка тренировка по бойни изкуства започва и завършва с мокусо. Мокусо има за цел мисловно да се подготвим за предстоящия тренировъчен процес. Но да започнем отначало. Първото нещо което научава всеки каратист, когато влезе в залата по карате (Доджо) за първи път е поклона. Той е длъжен да се покланя на своя учител (сенсей). Покланя се и при всяко влизане и излизане от Доджо. Чрез поклона той изразява своето уважение (РЕЙ) и недвусмислено заявява, че е загърбил егото си, оставил го е отвън. За да се поклони каратеката застава мирно. Ръцете му са до тялото, петите събрани, а пръстите на краката разтворени, като по този начин ходилата образуват своеобразен Прав ъгъл. И така, това е първото нещо, на което се научава бъдещият каратист – да се покланя под Прав ъгъл.

Доджо, преведено от японски език, означава „Място на Пътя”. Според майстори по Дзен медитация това е място за „Пробуждане”. Място, където чрез физически упражнения постигаме духовно съвършенство. Във всяка зала по карате се избира стена за лице на доджо. Тази стена се нарича Шомен. В превод Шомен може да означава „отпред”, „стена”, „храм“. Всички портрети, реликви, знамена и др. се поставят на стената, определена за Шомен. За Шомен на доджо-то се избира стената, която е на Изток. На Изток, където се намират Клетвеният олтар с Трите големи светлини на масонството и Лъчистата делта, оградена от Слънцето и Луната.

Всеки урок по карате започва и завършва с поклон към учителя, който се намира от страната на Шомен – на Изток. Така както майсторът седи на Изток, за да открива и осветява ложата и да ръководи нейната работа, така и сенсей от Изток поставя началото и край на тренировката. Всяка тренировка по карате започва и завършва с ритуален поздрав към учителя, който води конкретното занятие, към сенсей Гичин Фунакоши (създателят на Шотокан Карате До) и към всички каратеки в доджо-то. Поздравът е в ритуален седеж (сейдза) поза, при която се сяда върху коленете, а ръцете са поставени върху бедрата, по същия начин, по който братята масони поставят ръцете си, когато седят в Храма.

В буквален превод Карате До означава „Път на празната ръка”. Пътят, който всеки от нас е поел, за да усъвършенства своя дух и тяло, като спазва Доджо Кун – клетва, завещана от сенсей Г. Фунакоши. Философията на Шотокан се основава върху петте принципа, заложени в Доджо Кун: Търси съвършенството на характера! Защитавай Пътят на истината! Бъди всеотдаен и полагай всички усилия! Уважавай другите! Въздържай се от необмислено поведение!

 

Търси съвършенството на характера

Това е главната цел в Карате До. Да търсим съвършенството вътре в нас и да се стремим към това съвършенство във всеки момент от нашия живот. Да търсиш съвършенството на характера означава да не спираш да се развиваш, непрестанно да търсиш познанието, да се стараеш и учиш. Карате, както и животът сам по себе си, е непрекъснат процес на растеж и личностно развитие. Процес, който продължава до живот. Така както масонът работи неуморно върху своето собствено изграждане и се стреми да стане „обработен камък”, способен да се вгради във Великата човешка и космическа сграда. По същия начин практикуващият карате, спазвайки първия принцип на Доджо Кун, полага усилия, за да постигне съвършенството.

 

Защитавай Пътят на истината

Истината – една от основните доктрини на свободното масонство, към която се стреми всеки брат зидар, за да постигне в живота висок нравствен стандарт. Да защитаваш Пътят на истината означава да бъдеш искрен във всяко свое начинание. Да бъдеш честен към другите, но и честен към самия себе си. Когато си верен на себе си, другите също ще ти вярват. Това създава доверие между хората. Доверието се свърза преди всичко с нашата идентичност, духовност и мястото, което заемаме в света. Благодарение на него формираме нашите убеждения и това, в което вярваме. В човешките взаимоотношения то е необходимо условие за всички форми на общуване. Същото това доверие, което се изгражда между братята масони, което проличава веднага, след като „търсещият” пристъпи в масонския храм. Когато незрящ и лутащ се в тъмата, заобиколен от опасности и несгоди по Пътя, който е поел, една твърда, братска ръка го съпровожда и уверено води напред.

 

Бъди всеотдаен и полагай всички усилия

Непрестанно полагай усилия и давай всичко от себе си. Без значение, дали на тренировка, по време на работа или при взаимоотношенията с хората. Да правиш нещо различно от това, означава да лъжеш себе си и околните. Ако не полагаш усилия да даваш най-доброто, на което си способен – ти не си верен на себе си и на другите, и не търсиш съвършенството на характера. Така както чираците работят непрестанно с Островърхия чук върху Необработения камък, за да изглаждат ръбовете на несъвършенството, така и практикуващите карате полагат усилия и се стремят да дават най-доброто от себе си.

 

Уважавай другите

Истинският боец винаги показва уважение към околните, дори и към своя опонент. Това е чувство, което трябва да изпитваш в сърцето. Да показваш уважение е знак за смирение, а смирението е необходимо за развитие на съзнанието, за да можем да се учим и усъвършенстваме. На уважение ни учи и франкмасонството. Независимо, дали към законите в държавата или към отделната личност. Съзнателното съприкосновение на свободните зидари на Либелата учи братята масони на уважение. Да уважават другите и зачитат тяхното мнение и достойнство. Всеки истински масон се отнася с уважение и търпение към хората и техните разбирания по начин, по който изисква от нас и сенсей Г. Фунакоши.

 

Въздържай се от необмислено поведение

Така както сферите над колоните Якин и Боаз символизират пълното овладяване на страстите и емоциите, така, чрез петия принцип Г. Фунакоши ни напомня за нашия душевен мир. За необходимостта от постоянен себеконтрол. Вътрешният конфликт е форма на насилие и води до необмислени действия, които трябва да избягваме. Истинският боец трябва да се контролира, а това се постига, чрез вътрешно спокойствие и мир в съзнанието.

Във философията на карате дълбоко е заложен символът на даоизма – Ин-Ян. Така както Мозаечният под символизира взаимното допълване на двата космически принципа – положителен и отрицателен, така и Ин-Ян изобразява хармонията във вселената, съюзът между земята и небето, слънцето и луната, баланса на противоположностите, необходими, за да съществува всичко живо. И двата символа изразяват вечната полярност. Проникването на светлината и тъмнината, доброто и злото като начало на света и изразяват поредицата от успехи и неуспехи, радост и скръб.

Когато споменаваме Обработен, кубичен, заострен камък, символът, олицетворяващ нравственост и морал, чиято долна част представлява квадрат и въплъщава традиционните четири елемента: Огън, Вода, Небе и Земя, неминуемо се сещам за ”Го Рин Но Шо” (”Ръкописът на петте пръстена”), произведението на един от най-великите майстори на меча в Средновековна Япония – Миямото Мусаши. В своя труд (1643 г.) големият майстор развива своята Стратегия за обучение в изкуството на меча, която се базира върху пет свитъка „Земя”, „Вода”, „Огън”, „Вятър” и „Празнота”. Това е книга за стратегията, тактиката и философията, която се изучава и до днес. Тези пет свитъка можем да асоциираме и с Пламтящата звезда – Пентаграма, символ на Петте първоелемента – Земя, Вода, Огън, Въздух и Дух. Пентаграма, символ на Светлината, на човешкия микрокосмос, символ на възродения човек, който като светлина озарява мрака.

В миналото имало три степени в карате – Шьоден (начинаещ), Чюден (напреднал) и Окуден (майстор или просветен в тайните техники), които несъмнено съответстват на трите степени в масонството – Чирак, Калфа и Майстор. Познатата днес „кю-дан” система (кю се наричат ученическите степени, а дан – майсторските) се въвежда през 19 в. Трите основни компонента в карате – Кихон, Ката и Кумите са Трите стъпала, които всеки каратека трябва да изкачи, за да усъвършенства своя дух и тяло.

След всичко казано вероятно някой брат масон би ме запитал – „А какво всъщност е карате? Спорт, бойно изкуство, филоософия?″ „Карате е всичко!″, бих отвърнал. Това е начин на живот, свят, в който всички работят и учат заедно. Борят се и си помагат, за да открият Пътя. Само така е възможно да се постигне хармония в отношенията между хората – чрез единство, чрез уважение, чрез Карате. Защото всичко започва и завършва с РЕЙ, защото уважението е това, което ни отличава от животните, защото да уважаваш означава да превъзмогнеш егото. Това е и една от основните цели – да надживееш гордостта и да учиш. Карате е Пътят, който вървим, за да достигнем крайния етап на нашето самоизграждане като хармонични личности. Да постигнем максимално добри и хармонични отношения с околните, да се опитаме да бъдем по-добри. Карате е пътят към истинското разбиране за единство и хармония в живота, във взаимоотношенията с околните, в отношението към нас самите. Карате не е просто ръкомахане, ритане, кръв и синини. То започва с една друга битка, битката със самия себе си. Карате не ни учи просто да се защитаваме и бием, а да превъзмогнем обидите, да простим и продължим напред. Докато каляваме духа, ние възпитаваме ума. Учим се да превъзмогнем омразата, да избягваме агресията, да разберем себе си и другите, да помагаме, да си поставяме цели и да търсим Пътя.

„А какво е за теб масонството?”, вероятно би ме запитал друг брат зидар. „Същото!”, бих отвърнал без да се замисля.

Скъпи братя, не знам, дали успях да ви представя нещата по начин, по който аз виждам. Възможно е да греша, възможно е пътищата на карате и франкмасонството да се преплитат в даден момент и обединят в един общ Път. Път, който ни води към една обща крайна цел – Истина, Любов, Доброта. ◊

 

  1. Разбирането на принципите и философията на традиционното Карате-ДО е фундаментално за всички практикуващи. Често хората, търсещи сензации представят Карате като брутален метод за водене на битки. Духът, мисията и целите на Карате не трябва да бъдат ограничавани само до физическият облик. Връзката между живота, посветен на бойните изкуства и необходимостта Карате уменията да бъдат използвани по един зрял и отговорен начин се преподава от столетия. (Ред. бел.)

 

към начало