.

Нека непрекъснато доказваме, че масонството е онази светлина, която ни прави щастливи

 

Григорий ВазовСтар Велик майстор на ОВЛБ (2008–2011 г.)

 

Интервю на У брат Любчо Иванов, главен редактор на Бюлетин на ОВЛБ,

септември 2017 г.

 

НУ братко Григорий, какви спомени си запазил от хода на Ноемврийското общо събрание през 2008 г., когато беше избран за Велик майстор на ОВЛБ?

Скъпи братко, в резултат на въпроса ти ме връхлетяха много спомени. Красиви за мен и сложни за разказ. Появиха се съмнения ще бъда ли обективен, ще успея ли да пресъздам събитията тогава. Първата ми реакция беше да се разровя в личните си архиви от тези години и да се опитам да направя един студен и фактологичен анализ. Последва въпросът, а до къде щях да стигна? До един дълъг и обстоятелствен текст, с много имена и факти, или до същността на процесите в българското масонство. Отговорът за мен беше „не”! Защото в този текст щеше да отсъства емоцията и романтизма на първите години на българското масонство. Затова, считам, че тук конкретиката не е важна, и не бих си позволил да правя оценка на събития и братя. За мен, като спомен остава само моето лично голямо вълнение и надеждата в погледите на братята, че ОВЛБ тръгва по един нов път на съзиданието.

 

А каква е оценката ти, през призмата на десетината години отминало време, за качеството и възможностите на членовете на новоизбрания тогава Съвет на Великите сановници, с когото ти беше съдено да ръководиш масонските дела на ОВЛБ през твоя мандат на Велик майстор?

Тук ще бъда кратък, но категоричен. Прекрасните човешки и масонски качества на всеки един брат от този Велик сановен съвет ми помогнаха много при изпълняваните от мен функции на Велик майстор. Доказателство за това е обстоятелството, че повечето от тях продължиха да работят на различни позиции, в следващите велики сановни съвети, а един от тях, брат Искрен Йотов е вече и НУВМ на ОВЛБ.

 

Под твое ръководство продължи работата за утвърждаване на регулярното масонство в България. Какво от свършеното в тази посока си доволен?

От това, че братята много бързо осъзнаха и тръгнаха по пътя на утвърждаването на масонството в България като интелектуално философско движение, чрез интелегентната дискретност на неговите прояви в обществото. Тогава наивно мислех, че това вече са неотменими характеристики на българското регулярно масонство. Но, за съжаление времето ме опроверга.

 

А какво искаше, към какво се стремеше, което не можа да се свърши тогава до края на мандата ти?

Аз вече дадох отговор на този въпрос. Но тук бих направил едни много кратки разсъждения. Първо, всеки трябва да знае, че масонството е по-силно от нас. То е по-силно от всяка една политика, бизнес, тайни или явни структури за манипулиране на обществото, по-силно е от личните интереси на Великия майстор. Второ, масонството е време и пространство, в което ние идваме и си отиваме, и само от нас зависи, дали, и като какви ще останем в паметта на братята.

 

Кое провали предприетите от теб и от някои членове на Съвета на Великите сановници действия за придобиване на Национален масонски дом?

Профанщината, егоизма и неразбирането на всичко това, за което говорих вече. И ако тогава бяхме успели да се преборим със всичко това, сега щяхме да имаме един прекрасен Национален масонски дом с конкретните характеристики на това понятие. Но в крайна сметка остана един прекършен ентусиазъм, който дълго време няма да бъде възстановен, както показват фактите и обстоятелствата.

 

Някои изследователи на историята на масонството у нас смятат, че и възстановяването от Великата ложа на Франция на „Светлината” във Великата ложа на България с първи Велик майстор Савино Батанов през 2010 г. дава в този период косвено негативно отражение върху общото състояние на възобновеното българско масонство?

Всичко това е несериозно. А споменаването на израза „Велик майстор Савино Батанов”, говори за непознаване на същността на регулярното масонство от тези изследователи.

 

А защо ти „самосъкрати” мандата си, какво наложи по твое предложение, вместо в края на 2011 г. следващото Общо отчетно изборно събрание да се проведе още на 13 май 2011 г.?

И тогава и сега считам, че месец ноември, като край на есента и скорошно начало на зимата, не е най-доброто време, и като символика, и за организация на общо събрание на ОВЛБ. Оценката на времето и братята доказаха, че съм прав. Това означава, че думичката „самосъкрати” няма никакво значение.

 

Каква е твоята оценка за единението на българското масонство, станало на 20 юни 2015 г. и как очакваш да продължи развитието на този процес?

Рано е за оценки. Това, от една страна, може да бъде началото на един възход за българското масонство, от друга страна, може да бъде началото на нови катаклизми. Не съм сигурен доколко сме преодолели себе си, личностните си страсти, разбирането на много от нас, че масонството е за собствена употреба, обществено присъствие и задоволяване на различни форми на кариерни или бизнес амбиции. ОВЛБ не е партийна или профсъюзна организация. Съжалявам, че съм толкова краен, но последните шест години от развитието на масонството в България ми дават основание за тези разсъждения.

 

А кои според теб са опасностите пред днешното регулярно българско масонство и какъв трябва да бъде хоризонта пред неговото развитие?

Какво означава тук израза „опасности пред днешното регулярно българско масонство”. Мисля, че това вече го казах. Масонството е много по-голямо от нас. Така, че опасностите са за нас, за обществото в което живеем, те са по отношение на това което правим. И тук трябва много сериозно да се замислим. Така, че масонство ще има независимо от всичко. И изхода е в това да разберем, че вникването в същността на масонството е една от формулите да преодолеем опасностите, които са в нас. Нима историята дори само на масонството в България не го доказва.

 

Имаш ли пожелание към българските масони, което искаш да им отправиш в края на нашия разговор?

Нека всички непрекъснато доказваме, че масонството е онази Светлина, която ни прави щастливи и осмисля нашия живот!

 

Визитка

 НУ брат Григорий Вазов е роден на 4 март 1951 г. в гр. Пловдив. От 1991 до 1994 г. е последователно зам. – министър в три правителства и член на борда на Международната инвестициионна банка и Международната банка за икономическо развитие. През този период е член и на Банковата консолидационна компания. Два мандата е декан на финансово-счетоводния факултет при УНСС. Основател, президент и ректор на ВУЗФ (Университет по финанси, бизнес и предприемачество). Член на Надзорния съвет на ДЗИ (КВС). На 25 ноември 2015 г. е избран от Народното събрание за член на Фискалния съвет на Република България.

 Посветен е в масонството и е приет за член на Ложа „Светлина”, Ориент София , на 1 ноември 1994 г. Бил е последователно: Втори надзирател на Ложа „Заря”, Велик ковчежник, Майстор на Ложа „Звездата на София” и Велик майстор на ОВЛБ, мандат 2008 – 2011 година.

към начало