.

Страници от историята на българското свободно зидарство

 

Бюлетин на ОВЛБ, септември 2017 г.

 

 

В официалното издание на Международния масонски съюз ”La Heroldo”, което се издава в Царство Швейцария, бе публикувано много интересното проучване, което изследва историята на създаването на българското свободно зидарство, което превеждаме тук дума по дума за читателите на „ПИТАГОР – ГНОМОН” (1).

 

Произходът на българското зидарство би трябвало да се потърси в руския град Кишинев, през периода, в който в този град е живял великият руски поет Александър Сергеевич Пушкин през 1820–1823 г.

Българският писател Чилингирев – зидар, самият той – го удостоверява, базирайки се на книгата на Иван Халипа, която носи титлата: „Градът на Кишинев когато живял там Александър Сергеевич Пушкин през 1820–1823 г.”, с портрет на Пушкин и чертеж на града, която бе издадена в 1899 г., от Бесарабският научен комитет по архиви.

Тази творба, която съдържа кратка, но много съдържателна информация за българското зидарство, представлява днес изключителна библиографска рядкост, бе изгорена и унищожена случайно веднага след издаването си. Само няколко копия бяха спасени и раздадени на близките на писателя Халипа. В България съществува едно единствено копие, което е дадено на емигранта, руски писател, А. М. Федоров от брата на писателя.

Според последния, основател на ложата в Кишинев е доктор Чулер, роден в Алсатия и заловен в Бородино през 1812 г. Чулер е Велик майстор на ложата, съгласно мемоарите на Либради.

Работилницата е била разположена в къщата на знаменития Молдовлах, Михалаки Казика, в която самия Чулер живеел. Между чужденците, които посещавали Ложата, са били Българският архимандрит Ефрем, гръкът Томас Паникопулос, арменецът Киркор Тутудзис, българинът Хаджи-Питко и евреинът фармацефт Ертел.

От друга страна, вестникът на Београд – „Политика”, на 29 март 1925 г. публикува, по повод Великия конгрес на Южнославянските зидари свикан в Ориент Београд през м. март същата година под названието „Зидари”, в който между другото се споменава и следното:

„Първата ложа на Сърбия бе създадена в края на 18 век и тя имаше приятелски отношения с ложите на Румъния и на България”.

Също така проф. Александър Теодоров – Балан удостоверява, че „зидарството се внася за първи път на Балканския полуостров към края на 18 век”. Съществуват множество достоверни източници, които доказват, че през този период са създадени Ложи в Београд, Атина, Видин и Букурещ, които са поддържали приятелски отношения помежду си. Тези ложи са работили предимно върху целта на освобождаването на християнските народи от турското робство. Срещу робството и особено срещу еничарите, заедно със зидарите са се борили срещу робството и особено срещу еничарите и някои турски личности, като Мустафа Паша, наречен от благодарните сърби „Баща на робите” и Пазвантоглу, управител на Бдин. Последният се борел дълго с еничарите в Сърбия и защитавал гръцкия зидар Ригас Фереос, който обхождал целия Полуостров за да предизвика въстание сред християнското населения и накрая е убит.

Съгласно изследванията на стария българин, писател и журналист Д. Мицев, първата в България ложа е създадена във Видин от управителя на града Пазвантоглу.

За съжаление не съществуват още документи или други подробности във връзка с тази ложа. Но, има надежда, че историкът на българското зидарство ще може да ни представи великото дело на тези високо образование за времето си българи.

  • • •

Удостоверено известно е следното:

Първата българска ложа е призната от Великия ориент на Португалия на 20 март 1879 г., като започнала работа на 9 март 1880 г. в Русчук (Русе), под името „Балканска звезда” и пат. № 134 под юрисдикцията на Португалия.

Покойният Иван Ведър, най-старият български зидар, изиграва изключителна роля в създаването на тази първата българска Ложа. Роден е през 1827 г. в Разград – България и е издигнат в степен „Майстор” на 12 декември 1863 г. в английската „Ориенталска ложа” в Константинопол.

Първият цар на България, Александър Батенберг е зидар и е членувал в гореспоменатата ложа в Русе. Една вечер властите на града получили информация за съмнителна сбирка и обкръжили къщата, без дори да могат да си представят, че в нея се намира държавни глава. За да не бъде разкрито присъствието на последния, братята се оттеглят с царя през скрит изход и тайната не е разкрита.

На 21 март 1882 г. „Балканска звезда” е приспана по политически причини, но през следващата година на 7/19 юни 1883 г., е възродена в Ориент София и под юрисдикцията на Великия ориент на Луизиана и на Върховния съвет на Португалия е регистрирана като втора българска ложа, с пат. № 162 под името „Братство”. Създадел на ложата е Филип Валтасвел, висш служител на Царския двор в София, дошъл за тази цел от Виена и свързан тясно с Н. Каранфилович, който е душата на Ложата.

Нейни членове са Д. Каранфилович – инспектор на Двора, Ради Иванов – инспектор на Пощите и телеграфа, д-р А. Сисманов – директор на болницата в София, Мих. Сарасов – Министър на финансите, В. Попов – Главен секретар на Министерството на финансите, Спас Вацов – директор на отдел в Министерството на общественото образование и К. А. Златарски – професор по геология.

Като членове на ложата се включват още: Г. Хеберле – представител на Дружеството на Източните железници, Петър Чернев – Главен секретар на Министерството на външните Работи и бивш кмет на София, Михалаки Георгиев – директор на отдел в Министерството на обществените инфраструктури и знаменит писател, П. Родомиров, професор, Мих. Тенев, Директор в Министерството на Финансите и после Министър на Финансите, Иван Мракалов и В. Золотович, двамата членове на Сметната Палата, Н. Бенев адвокат и по-късно Министър, д-р Ст. Христов, лекар, Янко Ковачев, печатар и Николай Странски фармацевт.

Покойният и знаменит брат д-р К. Стоилов, бивш Министър председател и член на Ложа „Аполон”, Ориент Лайпциг, поддържал до края на живота си отношения с гореспоменатата българска ложа.

Българите се опитаха да създадат зидарски ложи в Македония, Тесалоники (Солун), Манастир (Битола) и другаде, но конфликтите в страната и войните през 1912–1913 г. не позволиха на ложите да развият особена дейност и да останат за дълго.

През 1913 г. възниква идеята на няколко Братя да създадат още една Ложа в Ориент София, която съществува и до днес. През тази година други братя са членували в Ложа под пат. № 135 от Ориент Лион на Франция, Обединена ложа „Толерантност и Сърдечност” и „Светлина и правосъдие”, други в английската Ложа „Приветливост”, други в македонската Ложа „Солунска звезда” и в намираща се в Манастир (Битоля) италианска Ложа „Земя и Слънце”. Те решават да създадат върху стабилни основи редовна ложа в София.

Нуждата от създаването на ложа през този период е усетена от тях по особен начин. Малкият български екип на зидарите иска да се свърже в тесни отношения с международното зидарство, за да му даде възможността да опознае по-добре страната им и да оцени стойността ѝ.

На 7 януари 1914 г. – празник на Св. Йоан – десет братя се събират и създават зидарско огнище, което след няколко дена, на 19 януари, се организира във временна ложа, под името „Заря”.

Благодарение на братската намеса на Съвършената ложа „Долината на Рона”, пат. № 155, от Ориент Лион, и на покойния брат Леон Франфор, член на Федералния съвет на Великата ложа на Франция, временната ложа „Заря”, е призната като редовна, под пат. № 463 и под юрисдикцията на Великата ложа на Франция, като официалното внасяне на Светлината се осъществява на 15/28 април 1914 година.

Усърдието на братята основатели на тази ложа създава необходимата атмосфера за цялостното развитие на Зидарството в цялата България.

Със цел българското зидарство да може да комуникира с целия признат свят, почти едновременно със създаването на ложата „Заря” се създава под същото име Институт за образование, уставът на който се прие на 19 август 1915 г. от Министерството на образованието.

По този начин управлението на младата ложа „Заря” възнамерява да създаде независима Велика ложа на България. Съгласно устава на Великата ложа на Франция, Работилницата работеща под нейна юрисдикция, би могла да получи разрешение от Майката ложа, за да може да създаде нова ложа. Тази формулировка не бе възможно да се реализира бързо, поради условията на войната между Франция и България. Тогава бе направен опит да се прибегне към косвен начин за това и то бе постигнато чак на 9 юни 1917 г. с издаването на разрешението от Великия секретариат на Великата ложа на Франция.

Временният сановен съвет на българското зидарство решава да създаде, с наличните тогава зидари, две ложи: под пат. № 1 „Заря” (2) и под пат. № 2 „Светлина”, като всеки брат на старата Работилница бе свободен да избере между двете, новата си ложа. Това щеше да направи възможно представянето пред Великата ложа на Франция на повече от една ложи, което щеше да разреши поддаването на молба за създаване на самостоятелна Велика ложа на България.

Разпределението на членовете е направено от специална Комисия и по начин, който да даде възможност на двете ложи да имат еднакъв брой братя от всички степени, така че двете Работилници да могат да работят редовно.

След тези подготвителни неща, бе възможно да се създадат във финалната си форма двете ложи „Заря” и „Светлина” и с официалното събрание на 27 ноември 1917 г. се създава Великата ложа на България.

  • • •

Така и започна систематична работа за признаването на тази Велика ложа. Когато брат Куартиер Ла Тент (Бел. ред. на сайта.  Картие Ла Тант) , Велик канцлер на Международното бюро на Зидарския съюз на Нефшател (Швейцария), получава от Великата ложа на Франция решението от 7 юни 1917 г., в което се декларира, че нямало против превръщането на ложа „Заря” в независима Велика ложа, този брат поема защитаването на позициите на българското зидарство, през онзи период на объркване на международните отношения и е използван като посредник с външния свят.

С неговото посредничество се осъществяват подходящите комуникации, от името на Великия съвет на Великата ложа на България, за да се постигне признаването ѝ от зидарските сили на враждебните държави.

Освен комуникациите, които се осъществяват по поща, се осъществяват още комуникации и на живо във Франция и Италия с българи зидари.

Брат Куартиер Ла Тент доброволно е на разположение на българското зидарство, за да изпрати неговата декларация до всички независими зидарски сили по света, включително на тогавашните съюзници на България, като Германия, Унгария и Турция. Италианецът генерал Модели, зидар и началник на Щаба на Съюзниците в София, поема да изпрати до Нефшател 18-те копия на тази декларация:

 

В слава на Великия архитект на Вселената

Долуподписаните, членове на Сановния съвет на Великата символична ложа на България, уведомяваме редовно опериращите зидарски сили на целия свят, че редовните членове на редовната и съвършената ложа „Заря” в Ориент София, работеща до сега под юрисдикцията на Великата ложа на Франция, под пат. № 463, взимайки предвид:

  1. Извършената зидарска работа в гореспоменатата редовна и съвършена ложа.
  2. Поради условията възникнали от Световната война и особено участието на България, Ложата „Заря” остана без връзки с Майката ложа.

III. Поради липсата на такъв контакт, редовното и плодотворно развитие на зидарството в страната изостава, отнемайки от българското зидарство възможността на участието в международния мир и напредъка на Човечеството.

  1. Постигайки вече съгласието на Майката ложа, на Великата ложа на Франция, със съгласието на членовете на зидарските огнища от различните периферии на страната.

По време на конференция за основаване, която се осъществи на 27-ми от XI месеца на 1917 г., в Ориент София,

Решихме и декларираме:

създаването, в рамките на Царството на България, на независима велика зидарска структура, наречена:

Велика символична ложа на България

със седалище в Ориент София.

Великата символична Ложа на България приема основните принципи на международното зидарство, които се задължава да спазва стриктно. Дефинира зидарството като организация изключително хуманитарна, благотворителна и прогресивна, целяща изследването на истината, проучването на международните етика и съгласуване.

Зидарството има за лозунг Свободата, Равенството и Братството и представлява практическо училище, храм за изследване на висшите принципи, върху които се основава всяко обединение на хора, интересуващи се от истината, правосъдието и развитието.

Работеща за славата на Великия архитект на Вселената, кани в действие всяка правосъдна логика, всяка искрена воля, чувстваща нуждата да се присъедини и да бъде присъединена за да работи за духовното и морално усъвършенстване на човека.

За това, зидарството не води дискриминация между членовете си от гледна точка на националност, раса, религия, политически убеждения, финансово състояние и социална класа, но изисква от тях искреното изследване на истината и лоялност при всяка благотворителност.

Никому не налага ограничения в търсенето на истината и за това дава на всички пълна свобода на мислене, във всички духовни мнения, избягва дефинирането на догми и не изисква от членовете си да вярват на нещо определено.

Зидарството не е секта, нито последовател на някаква школа, но остава извън всякакви противопоставяния за да може да дава на приятелите си поле за братско разбирателство. Налага на членовете си, като граждани зидари, да спазват законите на страната, в която живеят и да са готови за всяка жертва, която тя би изискала от тях.

Работата е за зидаря задължителен човешки закон. Зидарството налага на всеки пропорционална на силите си работа, следователно забранява бездействието. Също налага на зидаря във всеки случай да дава помощ и просвета на всеки брат, както и да го защитава, дори под заплаха за живота му, против всяка несправедливост. Зидарят е длъжен винаги да помни, че всеки човек, дори да не е зидар, е негов брат.

Великата символична ложа на България обхваща всички ложи и центрове и поединичните братя на трите първи символични степени. При управлението на тези три степени не признава никаква друга зидарска структура освен себе си. Братята, които евентуално имат по-висша степен не могат да имат някаква специална претенция.

Във волята си да съхрани и развие всеобхватното разбирателство между всички зидари на света, за целите на постигането на зидарско обединение, Великата символична ложа на България, моли, всички велики редовни зидарски формирования на света да я признаят като зидарска сила, независима в рамките на границите на царството на България, декларирайки взаимно приятелство.

До издаване на Устав, Общи регламенти и т.н. Великата символична ложа на България ще се управлява по Устава и Регламентите на Великата ложа на Франция.

  • • •

Емблемата „Любов – Истина – Работа” не е включена на гореописаната декларация, но е приета и декларирана на първото Официално събрание.

Първият отговор за признаването на Великата символична ложа на България идва от Зидарските формирования на Германия. Последват отговорите на Унгарците, на Великия ориент на Турция и накрая на Великия ориент на Холандия.

Великата ложа „Алпина”, която съгласно предишно съгласуване – преди началото на войната – не можа да признае Великата ложа на България официално, влиза в отношения с нея, приемайки българските братя пред колоните си, както и излъчва трогателно писмо със съболезнование за смъртта на Великия оратор брат Илия Пенев и малко след това за брат Ризов.

Темата за декларациите за Взаимно приятелство не е съобщена веднага. Първата уговорка по въпроса е направена с Великата ложа на Унгария и след това на Турция, на която Велик секретар през този период е знаменитият брат Норудогян.

По времето на този тежък период не е естествено възможно да се направи нищо повече, за това и вниманието на българското зидарство се насочва към повишаването на работата в двете ложи.

  • • •

Развитието на българското зидарство през следващите години е следното:

Великият съвет започва разпечатването на всички Регламенти и т.н, както и съответните формуляри за дипломи и удостоверения, необходими за съществуването на ложите по френските прототипи.

Уставът и Регламентите както и Ритуалите се превеждат от френските текстове. Въпреки това настъпват доста промени в последствие, така че да могат да се считат за изцяло възприети, съгласно националния дух. Редакторите внимават изключително за да се преведат на български термините, като съответната работа се дължи основно и изключително на брат Александър Теодоров – Балан.

Временната конституция на Великата символична ложа на България, както и списъците, по които се разпределиха братята между двете ложи „Заря” и „Светлина” са гласувани по времето на събранията на 20 и 27 ноември 1917 година. По времето на същите събрания са избрани първите Уважаеми на ложите и другите сановници. Но понеже Уважаемите се намират на фронта и не е възможно да участват в работата, временно са замени от други братя.

  • • •

През първата година в Берлин се събира Конгрес на зидарските сили на държавите от Съюза на Централна Европа, в който България изпраща специално Представителство, оглавено от Великия майстор брат А. Протогеров, който не успя да очертае, поднесената с умерени термини, политическа обстановка. Също, поради настояването на гореспоменатия брат, Конгресът не изпрати манифест на бойците на фронта, както е направено в Париж, на там свикнатия Конгрес предната година.

На 13 декември 1918 г., временният Върховен съвет на българското зидарство подава оставката си, въпреки настояване всички братя това да не се прави. На същото събрание е избран нов Върховен съвет.

По времето на втората година (септември 1919 – август 1920) се създават нови връзки и с други зидарски сили, като например тези на Италия.

Великата ложа на България, изпраща тогава за втори и трети път списъци, касаещи българи пленници и успява да получи от много зидарски сили обещания за сътрудничество и намеса.

Така българското зидарство успява за първи път да постигне възможността да предостави ценни услуги за родината си, особено с посредничеството на българи, живеещи в Германия и Франция, както и с пресата, и с други организации.

  • • •

В момента Великата ложа на България покрива под нейната егида 12 зидарски работилници, в които около 500 членове обработват необработения камък. Въпросната Велика ложа поддържа приятелски отношения с повечето върховни признати и редовни зидарски сили по света, както и със Синия велик ориент на Гърция, като има акредитиран от нея брат Лазар Киселинчев, и обратно – Великия секретар, Високо уважаемия брат В. Крибан. За това и принадлежи на силата на А:.М:.И:.

Висшата позиция на Велик майстор на Великата ложа на България заема Най-високо уважаемият брат генерал Петър Мидилев, а на Велик секретар –Високо уважаемият Брат Стоян Коледаров. ◊

 

  1. Историческата справка е предоставена на редакцията на Бюлетин на ОВЛБ от МУ брат С. С.  – Велик церемониалмайстор на ОВЛБ, която е подарена на неговата ложа „Свобода” – Ориент София от У брат Георгиус Катцикопулос – Майстор на побратимената им Ложа „Филипос” – Ориент Солун. Преводът е дело на брат Й. П.  от ложа „Арарат” – Ориент Варна. Справката е публикувана на гръцки от френски език в брой 6-7/ юли-август 1933 г. на „Питагор – Гномон“, официално издание по това време на Великата ложа на Гърция, като при превода се губи името на нейния автор. Твърде възможно е това да е тогавашен български свободен зидар. При нашите трети или четвърти превод, и редакцията не са променени звученето на изписаните имена на гръцки език, което и след превода от френски език съдържа неизбежни звукови, а е възможно и фактологически деформации, освен анахроничното звучене днес на някои собствени имена. (Бел. ред. на Бюлетин на ОВЛБ)

2. На 2 март 1914 г. ложа „Заря“ била приета в състава на Великата ложа на Франция и записана под № 463. Инсталирана е на 15 април с.г. На 20 ноември 1917 г. на събрание на ложа „Заря“ се взема решение ложата да „изрои“ две нови ложи – „Зора“ (пат. № 1) и „Светлина“ (пат. № 2). Така бива създадена Великата ложа на България (27 ноември 1917 г.). Повече за ложа „Заря“ може да прочетете тук.

 

към начало