.

От игра за възрастни мъже до място за израстване на личността и духа

Масонството през погледа на съпругата 

 

Сп. Зидарски преглед, май 2017 г.

 

Фотография: Христофор Балабанов

Уважаеми г-н Кожухаров,

Нека ми бъде простено, че ще пропусна името си, нека не се иска от мен да изпращам своя снимка. Ще кажа само това, че съм на 44 години, че имам средно специално образование с квалификации „Администрация“ и „Стенография и машинопис“. И още – че в момента притежавам студио за красота, в което работя лично.

Била съм административен секретар и асистент на кмета в Община Казанлък. Работих в секретариата на министър-председателя Ренета Инджова, след което бях личен сътрудник на бъдещия си и настоящ съпруг – последователно директор на две приватизирани предприятия.

Мечтите ми – такива, каквито бяха, каквито са и сега – са свързани с пътуване и опознаване на хората и на самата мене, с желание да установя за какво съществувам и – ако мога – да стана по-добра като човек. Не знам дали това е възможно, тъй като в последно време ние, хората, станахме много апатични и безчувствени към болката и проблемите на другите – може би, в това число и аз.

Когато преди 22 години се запознах със съпруга си, той вече бе масон, така че нямам преки наблюдения върху периода около приемането му като такъв. Само съм слушала за ентусиазма на първите, за някои много интересни хора – като Иван Войнов и бай Георги (вече покойници). Виждала съм снимки от онова време и всеки, който ги разгледа, ще усети чистотата и ентусиазма на тези хора, непокварени още от интереси и пари.

Не помня първата си реакция по повод това, че човекът, с когото живея, е масон, но винаги съм проявявала интерес към тази тема. Преди него не познавах други масони. Интересни ми бяха, а и сега са ми интересни отношенията между напълно непознати мъже, различно стоящи в йерархията на обществото, стремежа им към приятелство, към взаимопомощ и развитие. Може би тук трябва да споделя, че освен Вас, досега не знам някой да се интересува от онова време, а съпругът ми има много, което да сподели в това отношение. Дори на мен, като страничен наблюдател, ми е било интересно да слушам за тези хора.

Моето мнение за масонството е минало през различни етапи. Виждала съм го от игра за възрастни мъже до място за израстване на личността и духа. Разбирането ми се е определяло от информацията, с която съм разполагала, и от запознанствата ми с масони (но всичко пречупено през призмата на това: какви хора са самите масони и какви са техните действия). Виждала съм болката на мъжа ми от борбите между братята в ложите, почувствах радостта му от създаването на първата немски говореща ложа в Русе, както и уважението, което са му засвидетелствали и продължават да му засвидетелства негови братя от множество ложи. Станах съпричастна на обединението, знам частично и за жертвите и толерантността на отделни личности за постигането му, както и за приносите на всеки Велик майстор за развитието на българското масонство.

Лично аз не съм се запознавала с материали за масонството, които не са общодостъпни. Винаги съм смятала, че това е лична територия на съпруга ми, до която ще се докосвам само дотолкова, доколкото ми е позволено. Никога не съм се опитвала да натрапвам някакви мои претенции в това отношение. Но заедно с това не смятам, че жените трябва да се държат настрана от масонството. Един мъж е съвкупност от много неща и едно от тях е човекът до него. Мисля, че смесените ложи са добро начало.

Как се е отразило масонството лично на мен? Когато се запознах със съпруга си, бях много млада – разликата в годините ни е голяма. Както се изразяваше той тогава, аз бях „табула раза“, а каквото съм сега – в голяма степен се дължи на него. Вижданията ми за хората и света са повлияни много от него и съответно от масонството, в което той влага много от себе си. Професионално не съм достигнала особено високо ниво, а в чисто човешки аспект – няма как да преценя.

Човекът до мен е рядко срещана личност, и за това, смятам, че и масонството е допринесло. Покрай него съм се запознавала с някои забележителни хора, но е имало и такива, които с времето – и поради прекомерното общуване с парите – са се променяли до неузнаваемост.

Коментари за самото масонство не мога да правя поради своята недостатъчна осведоменост в тази област. Все пак, знам, че някога, преди 9-ти септември 1944 г., е съществувала организацията „Сестринска грижа“, в която са членували съпруги на тогавашните масони. Относно евентуалното възраждане на едно такова дружество мнението ми е напълно положително. От друга страна, след разговори с дама, която много уважавам и която е съпруга на масон, стигнахме до извода, че жените трябва да участват в подобно дружество само по свое желание, а не по задължение, произтичащо от факта, че са съпруги на масони. Знам, че когато масонски съпруги са се опитвали да се събират, все се е оказвало, че повечето от тях нямат много общи теми за разговор, нямат допирни точки една с друга. И всичко се е получавало малко нещо фалшиво. Всъщност, дамите придружават своите съпрузи и отношенията, които градят, не се основават на личен избор. В това отношение аз не съм индикатор за отношенията между дамите, тъй като много трудно общувам с непознати.

Смятам, че братята масони могат да помислят повече за подкрепата, материална и чисто човешка, към хора, изпаднали в беда. Всички помагат при бедствия – на болни деца, на талантливи хора за тяхното развитие – но почти никой не се сеща за възрастните, за онези, които не само са останали без средства или са болни, но и са много самотни, изоставени от деца или просто без роднини. Само в нашия град бродят неколцина такива хора. Няма институции, които в подобни трудни житейски моменти да ги подслонят и да ги подкрепят, докато изживеят оставащите им дни, отнасяйки се към тях не като към бреме, а като към личности. Храната и топлото не могат да компенсират човешкото внимание, показано дори от непознати. Лично аз бих се включила в подобна инициатива, доколкото ми е възможно.

Бих казала в добавка още и това, че братята отделят доста време за сбирки на маса, а някои твърде нашироко огласяват, че са масони.

От друга страна, преди години един Ваш брат лично финансира отпечатването на поредица от брошури, оформена като библиотека „Акация“ (много полезно, според мен, начинание), чрез която се направи, доколкото съм запозната, опит да се предоставят материали за образоване на братята масони. Материалите се подбираха с помощта на съпруга ми, който дори посети в тази връзка Великата ложа в Единбург, както и тази в Лондон. Но поради липса на интерес, „Защо ли?“, поредицата просъществува само дотогава, докато въпросният брат можа лично да я финансира.

Може би трябва да завърша с това, че масонството обединява много хора с големи интелектуални възможности. Те би трябвало да помислят по-добре как да ги използват. То обединява и хора с големи финансови възможности. Те също би трябвало да помислят по-добре как да ги използват. ◆

към начало