.

Духовната страна на масонството

 

Градеж на брат М.М., Велик секретар на ОВЛБ

 

Градежът е изнесен в ложа „Сговор 92″ през октомври 2003 г.

 

Символизирани от Винкела и Пергела, духовността и духовното изграждане са съществени части от масонското наследство и наши основни цели като братство. Независимо от този факт е възможно някои хора включително и наши братя трудно да разбират това наследството или да се чувстват некомфортно с него.

Може би една от причините за това е, че доста често масонството се е сблъсквало с религиозни екстремисти, които бъркат духовността с религия и се опитват да докажат, че масонството е култ. От друга страна, причина за тази несигурност е цинизма (т.е. отричането от идеалите) и материализма на нашата епоха, които като че ли са оказали своето въздействие и върху нашето братство.

В някои случаи усещането, че да се дискутира за духовността е трудно може би се дължи на нивото на духовно развитие, което все още не позволява да се извършват подобни разсъждения.

Независимо какви са причините, да се отхвърлят духовността и духовното развитие като основни цели на нашето братство би било равносилно например на твърдението на доктор, че неговата цел е да изцери заболяването, но същевременно той отхвърля превантивната медицина.

Уилям Блейк –  „Древните дни“ (1794)

Духовната страна на масонството е най-ясно изразена при Синьото масонство чрез движението на Пергела през три градуса или степени. При Шотландският ритуал е още по-силно наблегнато върху използването на Пергела като символ на духовността:

Пергелът е символ на Небесата и на всичко божествено или с божествена природа. За майстора Пергелът на вярата е над Винкела на причината, но и двете лежат върху Светото писание и се съчетават от Пламтящата звезда на истината. Следователно, Пергелът като символ на Небесата изобразява духовната, интелектуалната и моралната част от двойнствената природа на човечеството. Винкелът, от своя страна, като символ на Земята изобразява материалната, чувствената и първична природа на човечеството.

Пергелът още от древността е символ на духовността и духовното изграждане. Стотици чертежи и рисунки от Средновековието, а също и по-съвременни илюстрации показват създаването на Вселената от Бог чрез Пергел. Художници от различни епохи са обрисували Бог като Великия архитект на Вселената очертаващ Небесата и Земята.

Уилям Блейк, поет-мистик и художник от 18-ти век използва подобно изображение за да представи Сътворяването.   Джон Милтън, автор на „Изгубеният Рай” описва следния пасаж:

“… а в неговата ръка

Той носеше златния пергел, изготвен

В Божият вечен запас, за да очертае

Тази Вселена и всички създания:

С единият крак той центрира, а с другия

Се завъртя през обширната дълбочина на мрака;

И каза, „Толкова далеч се простира, толкова далеч е твоят предел,

Това е твоята точна окръжност, о Свят!”

Така Бог създаде небесата, така Земята,

Материята неоформена и празна…”

Движението от Винкела към Пергела заема толкова централно място в масонската образност, че в крайна сметка определя духовното развитие като основна цел на всеки масон.

 

Нормално е да се запитаме какво се има предвид под „духовно”?

Едно от значенията, очевидно в контекста на масонството, е занимаването с ценностите и идеите повече, отколкото с нещата. Материалните неща също могат да бъдат използвани за духовни цели. Богатството е материално, но използването на богатството за благотворителност е духовен акт, защото милосърдието е мотивирано от любов и състрадание. Но е характерно за доста хора, че колкото повече богатство те натрупат, толкова по-материални и самовлюбени, слабодуховни и коравосърдечни те стават. Нещата стават по-важни от идеалите. Масоните и техните последователи напомнят, че духовното винаги трябва да предхожда материалното.

Друго свързано с духовното значение е съсредоточаването извън себе си и собствените желания. Страстта не е духовна, но любовта е. Егоизмът не е духовен, но себеотдаването и саможертвата са. Желанието да се доминира не е духовно, но желанието да се освобождава е.

Още едно значение на духовното е желанието да се изпитат едновременно и красотата и страданието на света. Може би изглежда странно да се добави страдание към красотата, но най-добрите духовни учители винаги са били добре запознати и с двете. Най-краткият и за много хора най-мъчителният стих в Библията е „Христос заплака”. Майка Тереза е почитана от милиони, включително и такива против нейната борба, защото тя прегръща страданията на тези около нея. Според масони от най-висшите степени на Шотландския ритуал, преминаването през степените (градус след градус) е едно духовно пътуване, което ни напомня за страданията на другите и важността да участващ в техните страдания, точно както ни напомня и за красотата на света – виждана и невиждана.

Накрая, като духовно се определя и заниманието с великите сили на Вселената, които действат извън законите на физиката. Алберт Пайк[1], както и много други мислители вярват, че сред тези сили са: любовта, съчувствието, състраданието и милостта, волята, интелекта и надеждата. Тези сили са като вятъра, невидими и доловими само чрез въздействието им върху хората и нещата. Това от една страна изглежда странно, но от друга много от нас са изпитали въздействието на тези сили върху себе си. Безспорно е доказано, че учениците се справят много по-добре от средното, когато учителите им имат високи очаквания от тях и искрено ги е грижа за техните резултати. Повечето от нас биха желали да получат добри пожелания, отколкото лоши такива от хората около нас. Много от най-успешните програми, работещи с младежи, които са пристрастени към наркотици или имат проблеми с поведението, дължат този си успех на определянето на такъв водещ на програмата, който обича младите хора. В крайна сметка, има много примери, които обясняват как тези сили въздействат, но разковничето е в това че духовната ориентираност може да извърши промени. Всички сме слушали истории за въздействието на духовната решителност например за пострадали безнадеждно хора, на които е казано, че никога вече няма да ходят, но поради тяхната силна воля са постигнали забележителни подобрения. Това се случва благодарение на човешкия дух, а не на неговото тяло, което има ограничен потенциал.

Счита се, че позицията на Пергела определя духовното развитие и прогрес. Задача на всеки масон е да поеме по пътя на духовното извисяване. В един от пасажите на „Морал и догма”, Пайк го описва по следния начин:

„Свободното зидарство е: подчинение на човешкото в мъжа от духовното (божественото); победата над влеченията и страстите от чувството за морал и нравственост; непрекъснатото противопоставяне и битка на духовното с материалното и чувственото. Когато тази победа бъде постигната и защитена, нейният завоевател може да почине върху щита си и да носи заслужения си лавров венец, защото това е истинската Свята империя.”

 

В заключение бих искал да завърша с 10-те заповеди на масонството, според Алберт Пайк, споделяни от много други масони и които по аналогия на 10-те Божи заповеди са считани като масонски закон:

 

1. Бог е вечен, всемогъщ и непроменим дух, Върховен РАЗУМ (ИНТЕЛЕКТ) и несекваща любов!

Ти трябва да му се прекланяш, почиташ и обичаш!

Ти трябва да го почиташ чрез практикуване на добродетелите!

 

2. Твоята религия трябва да бъде да правиш добро, защото това ти доставя удоволствие, а не само защото това е задължение!

Този, който стане приятел на мъдър човек, той трябва да се подчинява на неговите наставления!

Твоята душа е безсмъртна! Не трябва да правиш нищо, с което я унижаваш!

 

3.  Ти трябва упорито да воюваш срещу пороците!

Не трябва да правиш на другите нищо, което не искаш те да ти направят!

Трябва да бъдеш смирен към съдбата си и да поддържаш горяща светлината на мъдростта!

 

4. Ти трябва да почиташ родителите си!

Трябва да почиташ и уважаваш възрастните!

Трябва да поучаваш по-младите!

Трябва да закриляш и браниш детството и невинността!

 

5. Ти трябва да обичаш и цениш жената си и децата си!

Трябва да обичаш страната си и да почиташ законите й!

 

6. Твоят приятел трябва да бъде второто ти Аз!

 

Нещастията и бедите не трябва да те отчуждават от него!

Трябва да правиш в негова памет всичко, което би искал, ако беше жив!

 

7. Трябва да отбягваш и отблъскваш неискрени приятелства!

Ти трябва във всяко нещо да се въздържаш от крайности!

Трябва да се страхуваш да не опетниш паметта си!

 

8. Не трябва да позволяваш на страстта да ти бъде господар!

Трябва да направиш от страстта на другите полезни уроци за тебе!

Трябва да бъдеш снизходителен към грешките на другите!

 

9. Трябва да слушаш повече, да говориш малко и да действаш подходящо!

Трябва да забравиш оскърбленията!

Трябва да се отплащаш с добро за злините!

Не трябва да се отнасяш зле или със сила, или с превъзходство!

 

10. Трябва да се учиш да опознаваш хората, така ще се научиш да познаеш себе си!

Трябва винаги да се стремиш към добродетелите!

Трябва да бъдеш справедлив!

Трябва да избягваш безделието!

 

            Според Албърт Пайк най-великата заповед за масонството е:

            Обичайте се един друг!

Този който го прави е в светлината, а този който мрази своя брат остава все още в мрака!

 

[1] Албърт Пайк. Роден е на 29. 12. 1809 г. в Бостън. Има изключително разностранни таланти и разнообразен вълнуващ жизнен път – бил е ловец, журналист и поет, главен редактор и издател, адвокат и съдия, историк и революционер, бригаден генерал, политик, почетен доктор на Харвард, писател и философ. Съживява в САЩ и реформира Шотландския ритуал, над трийсет години (доживотно) е Суверенен Върховен Командир на Върховния съвет на Южната Юрисдикция на Стария и Приет Шотландски Обред на Северна Америка, автор е на редица книги, сред които „Морал и догма на Стария и Приет Шотландски ритуал на франкмасонството”, 1871 г. , за голяма част от масоните по света и най-вече в САЩ има значението на масонска „библия“. За да проучва писмените източници в оригинал той сам изучава латински, старогръцки и санскрит. Умира на 8. 04. 1891 г., а през 1944 г. тленните му останки са пренесени в „Къщата на храма” (седалището на Върховния съвет) във Вашингтон.

към начало