.

За сюжетите на Кралската арка и Ритуала Йорк

 

Брат Лука Станчев,  Стар велик стражник на ОВЛБ

 

Бюлетин на ОВЛБ, февруари 2013 г.

 

Кралската арка има архитектурно значение и символично означава силата, красотата и компетентността, необходими за нейното построяване. Арката е изградена от камъни, полагани едновременно един върху друг, от двете страни на един пиедестал и споени с хоросан или цимент. Но истинската сила на арката, издържаща огромна тежест, се дължи на централния свод. Той разпределя равномерно теглото върху стените и това не зависи от хоросана и цимента. Точно такава арка става символ на Кралската арка.

  • • •

От кога датира Кралската арка? Това все още е доста спорно, но първото писмено свидетелство е от 1743 г. Има теория, че Кралската арка е част от цялостен ритуал за трета степен и после се е отделила като отделен ритуал. Това обаче е малко вероятно, защото в текста става въпрос за епохи, твърде отдалечени една от друга. Освен това продължителността на двата слети ритуала е много дълга.

Сюжетът на ритуала се развива по времето на построяването на втория Йерусалимски храм (в 586 г. преди Христа Новоходоносор II разрушава Соломоновия храм). По това време – около 500 г. пр. Хр., управник на Юдея е Зоровавел. В ритуала са включени трима кандидати в ролята на трима строители евреи, освободени от плен във Вавилон. Тримата предприемат дълго пътуване до Йерусалим, за да се включат в строежа на новия храм.

Пристигайки в Йерусалим те отиват в Скинията (шатра, в която евреите извършват богослуженията), където трябва да минат през четири завеси, пазени от стражи, изискващи различни пароли, за да стигнат до Великия съвет във вътрешното светилище. В крайна сметка тримата са приети и започват работа.

Разчиствайки руините на стария храм намират завършващия камък („ключа″) на сводестата арка. Оставят го във Великия съвет, който установява, че това е ключът от арката, построена от Хирам Абиф.

Тримата се връщат в развалините и отварят вход към криптата. Първият, който се спуска, намира три предмета. Това са украшения на тримата Велики майстори – цар Соломон, цар Хирам от Тир и Хирам Абиф. Вторият работник се спуска и открива странна, богато украсена кутия, поставена на пиедестал.

В началото Великият съвет е в затруднение. В кутията има манна небесна, жезълът на Арон и свитък – изгубеното петокнижие (Тора). Великият съвет решава, че това е копие на Ковчега на живота (Кивота). На капака на Кивота има златен триъгълник, в който на староеврейски е изписано непроизносимото име на Бог. Това е изгубената Майсторска дума и сега е преоткрита. (В една от степените на Ритуала Йорк – на избран Майстор се разкрива, че преди убийството на Хирам Абиф, думата е била скрита под Соломоновия храм).

След това тримата кандидати се обучават как да произнасят думата (всеки произнася по една сричка). Това обяснява защо след смъртта на Хирам Абиф останалите двама – цар Соломон и цар Хирам, не могат да произнесат думата.

  • • •

Можем да откроим няколко аспекта в начина, по който Кралската арка завършва ритуала на трета степен.

Първо, самотният кандидат сега е един от тримата и това укрепва чувството за братска близост.

Второ, на тримата кандидати е позволено завеса след завеса да влязат в Скинията.

Трето, изгубеното слово е намерено отново.

Но не всичко става ясно. Думата е толкова многозначима и озадачаваща, колкото и думата-заместител в ритуала със смъртта на Хирам Абиф.

Всъщност легендата за Кралската арка произхожда от една история, записана в IV век сл. Хр. от гръцкия църковния историк Филостотий и достига XVII в., когато император Юлиян Апостат дава на евреите право да построят отново своя храм в Йерусалим. Тогава един работник се спуска в Криптата и намира запазена книга, поставена на колона. Първите думи в нея били: „В началото бе Словото и Словото бе у Бога и Словото е Бог″ – първият стих от Евангелието на Йоан.

Независимо дали „Майсторското слово″ е Словото от евангелието на Йоан или староеврейското име на Бог, Тетраграматона, вокализиран като Яхве или Йехова. По еврейска традиция, свещените имена притежават голяма сила, за да се произнасят гласно (освен при специални условия). Затова се използват заместители.

„Завършекът″ на ритуала от трета степен изглежда странен, защото не е ясно за какво може да служи една непроизносима дума, която може да бъде изговорена от трима души с по една сричка.

Малко вероятно е да се смята, че „Майсторската дума″ е зидарска парола на оперативните масони. Изобщо цялата тази история със свещените имена и ковчези скрити под Соломоновия храм, едва ли може да има нещо общо с група зидари. Оперативните масони едва ли са се интересували от подобни въпроси. Но това едва ли е от значение, защото умозрителното масонство се дължи на група джентълмени, увлечени по езотериката.

  • • •

В XVII в. в Англия се появяват елитни интелектуални кръгове, увлечени по алхимията и Кабала (християнска и юдейска). Няма обаче доказателства за свързването им с легендата за Хирам и Кралската арка като ритуал.

Изкусително е предположението за връзката и подобието на онзи езотеричен кръг от немски протестанти, който в началото на XVII в. сътворил легендата за Кристиян Розенкройц. Увлечените по езотериката джентълмени – очаровани и вдъхновени от Розенкройцкият код – може да са съчинили още един набор от легенди, този път за строители.

Това подсказва за една от причините за масонската тайнственост. Тайната сама по себе си е очарователна. Розенкройцкият мит вече е завладял европейския елит, а розенкройцерите били таен орган.

„Целевата аудитория″ на франкмасонството вече не била зидарите, а аристокрацията и набиращата сила буржоазия.

Но тази стратегия има и недостатъци. Кандидатите очакват да им бъдат разкрити сериозни тайни когато се присъединяват към масонството. Но едва ли куп ръкостискания и пароли могат да минат за тайни, които си заслужава да научиш.

За жалост ние не знаем кой е създателят на Кралската арка и още по-малко какви са били намеренията му. Остава ни да гадаем по крайния резултат.

Определени компоненти на степента (свещеното име, заветите и пр.) говорят за силно кабалистично влияние, което най-вероятно е имало християнски характер. По-късните промени в ритуала, които целели да го направят по-универсален, вероятно са замъглили първоначалното му звучене.

Йоркските степени, каквито ги познаваме сега, навярно са се променили за двеста години. Възможно е да са претърпели съществени добавки и съкращения, стигайки до Том Смит Уеб, на когото Йоркският ритуал дължи организирането и систематизирането на „висшите” степени, в края на ХІХ век.

Но неясните и неизвестни корени са част от масонското наследство и може би нито една интерпретация не ще спечели доверието на всички като „правилната”.

  • • •

Нека накрая да се спрем на останалите степени в Йоркския ритуал. Кралската арка, колкото и да е важна, все пак е една от десетте степени на ритуала Йорк, повечето от които са свързани с Хирам Абиф и Соломоновия храм.

„Марк Майстор” е първата от „висшите” степени на ритуала. Смята се за завършек на степента „калфа” (от синята ложа). „Марк” значи белег, отличителен знак.

В Англия има Велика ложа на Маркмасоните. В Шотландия и Ирландия степента се присъжда в местните сини ложи. В САЩ „Марк Майстор” е първата от четирите степени, присъждани в шапитрите на Кралската арка. След тази степен имаме „Стар майстор”, „Превъзходен майстор” и само след тях се присъжда степента „Майстор на Кралската арка”. Стар майстор сега се присъжда и на масони, които не са били Уважаеми майстори на ложи.

Следващата поредица от степени в Йоркския ритуал е тази на Съвета на Кралските и Избраните майстори или Съвета на Криптомасоните. Тук сюжетът ни отвежда във времето, когато Хирам Абиф е още жив и Храмът се строи. Хирам казва на доверения Адонирам, че ще скрие Майсторското слово в криптата под олтара. Така ритуалът „Избран майстор″, логично трябва да е между втората и третата степени в синята ложа. Но това би омаловажило чудното откритие при Кралската арка. Избраният майстор присъства на скриването на копието на Кивота, други ценни предмети и Майсторското слово в криптата на Светая Светих. Това подготвя откриването им при Кралската арка.

Най-превъзходен майстор се присъжда от Криптосъвета и се приема като незадължителна – странична степен (необходими са много участници и ритуалът е много сложен). Отразява времето, когато Йерусалим е обсаждан от Новоходоносор и последвалия плен на евреите във Вавилон. Хронологично този сюжет предхожда основното действие в Кралската арка, която започва с пътуването на трима евреи от Вавилон за Йерусалим, за да се включат в строежа на Втория Храм.

Последните три степени от Йоркския ритуал се присъждат в Командории на Ордена на Тамплиерите. На практика това не са степени, а „ордени”.

Първият – Златният орден или Орденът на Червения кръст е мост между преходните библейски степени и шапитри и рицарските военни ордени. В исторически аспект разказът е недостоверен и съдържа разлика от едно хилядолетие в частите си.

Вторият орден е Малтийския (възроден орден на Хоспиталиерите) и включва посвещение, задължение и историческа лекция за първия рицарски орден.

Последният трети орден е Орденът на Храма. Това е масонска версия на Ордена на Тамплиерите, свързан с изпитанията на Исус Христос в последните му дни.

В САЩ, Великобритания и Европа поредицата от различни степени е различна, както и структурата на различните части на ритуала. Сериозни са и проблемите във философията на ритуала Йорк с неговата Християнска същност.*

Съществуват много „Пристроечни” ордени и странични степени на Йоркския ритуал.

  • • •

Изобщо масонството е мрежа, съставена от мрежи ритуали – истински рай за почитателите на интернет. Но оцеляването на „висшите” степени зависи от синьото масонство, което е същността и основата на Братството на Свободните зидари!

към начало