.

Масонството и профанният живот

 

Седма конференция „Масонство и общество“, София, 4 ноември 2017 г.

 

Бр. А. М., ложа „Мистериите на траките“, София

 

Преди по-малко от 5 години бях приет в една „справедлива и чудесна“ ложа. Тогава, братя мои, не знаех и не предполагах какво ме очаква, тръгвайки по пътя на масонството. Знаех единствено, че без помощта и подкрепата на вас, братя, не бих могъл да вървя по този път. Имах огромно желание за лично усъвършенстване и себеизграждане, участвах активно в работата на ложата. За мен беше много важно да разуча и разбера какви са целите и принципите на братството, да овладея и познавам ритуалите, символите и термините в масонството. Бавно и полека с трупането на знания, малката пътека, по която се движех започна да се разширява и да се превръща в голяма магистрала. Днес се движа уверено по пътя на масонството, но една мисъл се загнезди в моето съзнание и не ми дава покой, а именно:

Какво е влиянието на масонството върху „профанния живот“ на братята и обратно – как „профанният живот“ се отразява в масонството?

Често ставаме свидетели на силното навлизане на профанни взаимоотношения между братята в работата на ложите.

Какви сме всъщност ние, братя, и как можем да прилагаме наученото от нас в обществения живот. Логичният отговор, който изниква първо в моето съзнание, е: „строители на Храма на хуманността“. Но кога и как изграждаме този храм? Няколко часа, няколко дни или няколко седмици в месеца? Не трябва да тлеем, а да горим в работата и силно да осветяваме градежа, защото масонството е действие, а не инертност. То изисква от своите посветени работа, активна и честна, в прослава на техните братя, на тяхната страна, на цялото човечество… И истинското желание на всеки майстор трябва да стане стремежът така да живее и действа, че – когато дойде моментът да премине в другият свят – той да може да каже (и неговата съвест да го потвърди), че „никой на земята не е станал по-беден от това, че той е забогатял“, че „всичко което притежава е спечелено честно“. Тези думи на Бр. Албърт Пайк най-точно описват какво трябва да бъде нашето поведение извън Храма.

Според моето скромно мнение, масонството е изградено и стъпило върху няколко основни принципа, които трябва неотлъчно да следваме и безпрекословно да прилагаме – както на градежа, така и извън него. Ще започна първо с

 

ВЯРАТА.

Нека си припомним, скъпи братя, че преди да прекрачим вратите на Храма, основният въпрос, който ни задават е: дали вярваме в божественото, в съществуването на върховна сила. Както всички знаем, атеизмът е отрицанието на съществуването на Бог, на каквато и да е висша сила. Или това е липсата на вяра.

Много важно е всеки един от нас да носи тази вяра в сърцето си, за да се нарече истински масон. Ето какво ни учи Албърт Пайк по този въпрос:

„Бог е Безпределна истина, безпределна Красота и безпределно Добро. Той ни е сътворил по свой образ и подобие, от него сме получили закона, управляващ нашите съдби, неговият съд очакваме. Неговата любов ни вдъхновява за нашите милосърдни дела…“

 

ТОЛЕРАНТНОСТТА

След като в масонството контактуват, общуват и съжителстват братя, които имат различни религиозни вярвания, политически и социални убеждения, всеки брат има право на лично мнение и позиция по даден въпрос. Това, което винаги трябва да спазваме, е следното:

„Не прави на другите това, което не искаш да направят на теб“.

 

ЛЮБОВТА

Това е най-силното и най-важното чувство за нас, братя, защото любовта е магията, която ни свързва в братската верига. Ако не слагаме щипка любов в работата на градежа, то хармонията ще бъде нарушена. Това чувство има много форми и проявления. Например любов към Бог, към братята, любов към Родината, към родителите, към жена, към деца… – мога да изброявам още дълго. Това е чувството, което ни прави по-добри, по-човечни, кара ни да гледаме ведро и оптимистично на света и да вършим делата си с охота и лекота.

 

ЧЕСТНОСТТА

Във всяко действие, във всяко начинание – и в мислите си дори – не трябва да допускаме, че може да излъжем, да измамим, да подведем, да обещаем и да не го изпълним. Но най-трудно от всичко е да бъдем честни пред самите себе си, да постъпваме честно и почтено винаги, независимо от обстоятелствата.

 

СПРАВЕДЛИВОСТТА

Винаги да взимаме решенията си, спрямо действията и постъпките на братята и хората като цяло, защото масонът е

„приятел и с богатия, и с бедния, ако те са добродетелни“.

Нека сме винаги безпристрастни и обективни, нека сме способни да намерим границата между

„човешкото и необятната мощ на безкрая“.

 

ОТГОВОРНОСТТА

Дълг и чест. Спазване на поетите ангажименти към ложата и братята като цяло. Редовно присъствие и участие в работите на ложата, стриктно спазване на правилата. Всеки един от нас трябва добре да претегля обещанията си и поетите ангажименти, защото незаменими хора няма – с изключение на тези, които спазват дадената дума.

 

МИЛОСЪРДИЕТО

Това означава съпричастност към всички, да помогнеш на попадналия в беда, да утешиш страдащия, да забравиш за себе си и собственото си его и с действията си да намалиш човешкото страдание. Ако брат е сгрешил, да не бъдем жестоки, нека му помогнем да се поправи:

„Ако един масон чуе за някого, че репутацията му е паднала в очите на общественото мнение, той трябва да положи всички усилия, за да помогне на нещастника в неговата мъка…“

Не знам защо, братя мои, не следваме тези принципи, а се оставяме профанните порядки да ни завладеят.

Искрено страдам, когато виждам как с лекота се престъпва клетвата за братска вярност и се злослови срещу братя, когато виждам как ниските страсти, обвиненията, злобата и ненавистта ни обземат.

Какво да направим, за да върнем хармонията? Какво да направим, за да възстановим баланса? Какви цели си поставяме, братя мои, къде искаме да стигнем? Къде виждаме масонството, например, след 10 години? Защото, ако светът се развива и върви напред, то масонството е консервативно, затворено в себе си общество. Как бихме могли да опишем състоянието на масонството към днешна дата?

 

Според Бр. Димитър Недков, то е

„спомени за миналото и отсъствие на визия за бъдещето“.

Аз не мисля така, силно вярвам, че масонството има бъдеще и това бъдеще е скрито в самите нас, защото, както казва и Пайк:

„Ако всички хора на земята са масони, подчинявайки се с цялото си сърце на хуманното учение на нашия Орден, нашият свят ще бъде Рай.“

Ако искаме масонството да продължи да се развива, да се интегрира в съвременния свят, първо трябва да отправим поглед към себе си, да работим върху собственото си развитие и израстване, да променим себе си, за да се превърнем в по-добри братя, по-добри съпрузи, по-добри родители, по-добри хора. Само така няма да позволим профанското да ни превземе.

 

Защото:

„Издигнах в култ Истината. В името на Истината съчетах в едно Силата, Красотата и Мъдростта. И за техен изразител провъзгласих братската любов. Научих хората да си подават ръка и да забравят това, което ги разделя. Не деля никого по цвят на кожата, вероизповедание, политическа принадлежност, богатство и длъжност. Издигнах в култ братството, търпимостта и свободата на мисълта и словото. Следвам плана на Твореца и събирам разпръснатото. Борих се и ще се боря само за едно:

‘Робът да бъде свободен,

а свободния – съвършен.

Това съм аз – МАСОНСТВОТО.’“ ◆

към начало