.

Ние и религията

 

Масонството е религия на щастието!

 

Божан Христов,

ложа „Сговор 92“

 

Темата за масонството и религията е комплексна и има сложно историческо развитие, както и различни тълкувания от изследователите и критиците му. Неговото историческо развитие, често свързано с многото легенди за произхода му, се губи в тъмата на вековете. За да излезем от лабиринта на догадките, ние ще се спрем на годината 1717, когато масонство официално излиза наяве пред света със създаването на Великата ложа на Англия.

Нека преди да навлезем в сърцевината на темата и се опитаме да дадем някои терминологични уточнения на понятието религия, като изходим от въпроса кой човек е религиозен. Религиозен е онзи, който по субективен път чувства връзката си с божеството, без по необходимост да е свързан с някоя конкретна историческа религия. Става дума за онзи особен начин да усещаме Бога в нашия душевен мир и в Космоса, дори при липсата на една специфична връзка с формалните и посвещенски правила на определена изповядвана вяра. Тази позиция може да се синтезира в израза: да вярваш, без да принадлежиш. Но ако разширим обхвата на субективното познание можем да кажем, че под понятието религия разбираме общността от вярвания и култови действия, с които човек изразява признанието си за един по-висш порядък, направляван от Бог, възприеман като създател, уредник и върховна цел на всемира. В зависимост от времето и мястото, религията се появявала в историята под различни политеистични или монотеистични форми (ебраизъм, християнство, ислямизъм, индуизъм, будизъм и пр.), а по отношение на основните два доктринални принципа – като естествена религия, базираща се единствено върху човешкия разум или като религия на едно божествено откровение, впоследствие включено в свещените писания.

Гледната точка на масонството за религията почива върху едно екуменическо възприемане на проблема, разграничавайки се от отделните исторически религии, без обаче да престава да ги уважава. От тях масонството извлича смисъла за един общ културен патремониум, но отхвърля идеологическите различия, съответните догматизми и предразсъдъци, както и претенциите за хегемония. За масонството всички те са истинни и в същото време – автократични. Истинни са тогава, когато са израз на религиозния факт в неговата универсална същност, макар изразени на различни езици и с различни символи, в зависимост от различните култури, от които произхождат. Автократични са, когато претендират, че притежават ексклузивитет на връзката с божественото и неговото всеобщо послание, деформирайки го по този начин в различни форми на нетолерантност и насилие. Цялата история на католическата църква ни го потвърждава.

Масонството приема религията не като странична идеология, а в нейния първичен и най-чист смисъл, като първична нужда на човек – първична на онтологично и историческо ниво. Нека не забравяме, че религията се корени в атавистичната нужда от потомственост и духовност. Тя ни помага да се докоснем до великата тайна за Бога, тайна очарователна и страховита. От тази първична религиозна нужда, човек успява да различи това, което е истинно и значимо, от онова, което е хаотично и лишено от смисъл – с други думи открива в себе си истината залегнала в същността на религиозната тайна, открива същността на Бог. Тази истина ние я предугаждаме, макар често несъзнателно.

За нас масоните, проблемът за религиозното познание изхожда от една наша „теология“ и собствена религиозна философия, която приема Бог посредством познанието, познание, което да ни доведе до вярата и любовта към Бог. В този процес масонът припознава Бог като първопричина, която е извън нас, а в същото време и в нас. Така Бог, който е в творението, е и в нас. Той е Великият архитект на Вселената.

Но нека това определение не води до заблуждение. За масонът Великият архитект на Вселената е само един символ и посочва Върховното божество, на което трябва да се уповават ония, които чукат на вратата на храма. Подобно на всички символи, всеки е свободен да тълкува по свой начин, в зависимост от собствената си религия и вяра, без да се ограничава правото му за избор на една само божествена същност. До такова заключение може да стигне само отделния субект, не и масонството като цяло. То изисква от отделния масон да почита определен Бог и не приема утопичната идем за един морален универсализъм. Следователно, всекиму трябва да се признае правото да остане верен на себе си, правото утвърждаващо равенството на всички човешки същества, независимо от раса, религия и политически убеждения.

Масонството не предлага верска доктрина. Богът на масона е същият Бог на вярата, която той изповядва, но в масонския храм техния личен Бог приема символа на Великия архитект на Вселената. Затова пък Библията, считана от масоните като книга на Свещения закон, стои винаги отворена по време на работа в ложата. Така масонството показва, че не е безразлично към религията и без да се намесва в религиозните практики, препоръчва на своите следовници да спазват повелите на своята религия, на своя Бог и на своята вяра, била тя християнска, мюсюлманска, еврейска, будистка и пр. Така, когато масонството издига символа на Великия архитект на Вселената, то е за да даде възможност на всеки масон да персонифицира в негово лице своя Бог, бил той католически, православен и пр. По този начин, масонът без да се отказва от своята вяра, ще може да следва повелите на един Върховен творец, обединяващ всички масони с добра воля.

Вярно е, има известно объркване в очите на обществеността по отношение на религиозната атмосфера и церемониалността по време на работа в ложата. Но като цяло религиозните постулати на масонството са твърде прости – вяра в един Бог и свобода от всякакво вмешателство в личните религиозни убеждения. Така, масонството признава, че има истина във всички човешки възприятия за Бог и отказва да налага превъзходството на едно религиозно убеждение над друго.

И все пак, християнство е оставило силен отпечатък в многовековното историческо развитие на масонството. Такава е идеята за светлината, която прогонва мрака от душите ни, идеята за необработения камък, който ние постоянно шлифоваме – една алегория за постоянния стремеж към съвършенство, задължението на всеки брат, търсещ светлината, да произнесе клетвените слова с ръка над Библията и пр. В светлината на братската любов, масонът величае алтруизма, толерантността и стремежа му да построи един възможно по-добър свят, в който да цари щастието. Разбира се, стремежа ни да търсим щастието, не би могъл да се извиси до нивото на върховно благо, ако сме неспособни да установим тясна връзка със сакралното, предпоставка която да придаде универсална и трансцедентална стойност на понятието щастие. Просветеният, какъвто е масонът, съзнава божествената същност, усеща своя Бог, който го вдъхновява в личната му мисия да се усъвършенства и с личния си пример да усъвършенства и ближния си -морално правило, което чертае трудния му житейски път. Всичко казано до тук, като че ли намира израз в прочутите слова на великия масон Емануел Кант: „В мен моралния закон, над мен – звездното небе.“

В заключение, нека цитираме и Великия майстор на Великия Ориент на Италия пред Световния конгрес в Рим по случай есенното равноденствие:

„Питате ме какво е масонството? Имам най-краткия отговор: то е религия на щастието.“

към начало