.

Възобновеното българско масонство след 1992 г.

Михаил Димитров, Стар Велик оратор на ОВЛБ

 

Настъпилите промени в обществено-политическата сфера след 1989 г. станаха основа за възобновяване на редица институции и структури от по-стари времена, в т.ч. и масонството.

И така възобновеното българско масонство, след приспиването и последващото закриване на Великата ложа на България (1917 г.) в далечната 1940 г., се формира по две независими, условно казано (1), една от друга линии:

А. По линия на Великата ложа „Югославия“ (ВЛЮ);

Б. По линия на Великата ложа на Старите Свободни и Приети Зидари (ВЛССПЗ) на Германия, съответно Обединените Велики ложи (ОВЛ) на Германия.

По същото време – началото на 90-те години – в България „навлизат“ и други масонски формирования, като комасонските структури „Хуманитат“, „Правата на човека“ и Великия Ориент на Франция (2). Българи биват посвещавани в гръцки ложи.

 

Ще започна с линията Велика ложа „Югославия“ (ВЛЮ) – и така… през не толкова „далечната“ 1990 г., по инициатива на братя сръбски масони, български граждани биват поканени да се присъединят към ложи от състава на Великата ложа „Югославия“. Скоро след това (1991 г.) започва приемането им в ложа „Побратим“, Ориент Белград. През 1992 г. група масони от Великата ложа „Югославия“ во главе с Великия майстор по това време, НУ брат Зоран Ненезич, заедно с брат Георги Крумов (3) и други новоприети български братя посещава Великата ложа на Калифорния. Една от целите на посещението е да се покани Великата ложа на Калифорния да инсталира Велика ложа в България. Великият майстор на Калифорния отклонява поканата и препоръчва светлината да се внесе от Великата ложа „Югославия“. Междувременно биват инсталирани 3 ложи под юрисдикцията на Великата ложа „Югославия“, съответно: „Сговор“, „Сердика“ и „Заря“.

Хронологията на събитията, предшестващи самото инсталиране Великата Ложа на България (нова!) са както следва;

– На 22.10. 1992 г. трите ложи: „Сговор“, „Сердика“ и „Заря“, се обръщат към Великия майстор на ВЛЮ с искане ВЛЮ да инсталира ВЛБ (нова!);

– На 28.10.1992 г. трите ложи провеждат сбирки, на които избират „делегати“ за Общото събрание и избор на Организационния комитет по инсталирането на ВЛБ (нова!);

– На 10.11.1992 г. се провежда заседание на Организационния комитет, който номинира ВМ и членове на Великия съвет, както и определя дата за внасяне на светлина – 05.12.1992 г.

На 5 декември 1992 г., по силата на изричното желание, декларирано от тези три ложи , в курорта Боровец Великата ложа „Югославия“ инсталира Великата ложа на България (ВЛБ (нова!)) (4) с Велик майстор НУ брат Георги Крумов. Започва процес на съграждането на новото българско масонство (5), който се характеризира с първоначалното укрепване на структурите на ВЛБ (нова!) и постепенно нарастване на броя на приеманите нови членове в състава на трите ложи основателки.

 

По същото време се активира и т.н. „втора линия“ на възобновяване на масонството в Българиялинията на ВЛССПЗ на Германия, съответно ОВЛ на Германия.

Ето и хронологията на тази „втора линия“:

  • 29 май 1992 г. 7 (седем) български граждани пребиваващи в гр. Мюнхен, Германия, са посветени в масонството в храма на ложа „Лесинг към пламтящата звезда“, която е дъщерна на ВЛССПЗ на Германия с Велик майстор НУ брат Клаус Хорнефер. Идеята за приемането на български граждани е на дългогодишния масон с най-високи постове в немското братство, българинът – МУ брат Иван Войнов (6). Тези действия се предприемат паралелно и независимо от действията, предприемани по същото време по линия на Великата Ложа на Югославия!
  • На следващият ден 30 май 1992 г. със специалната санкция на Великия майстор на ОВЛ на Германия, НУ брат Райнер Шике, новоприетите български братя са повдигнати в по-горна степен с цел завръщането им в България и поставяне началото на регулярна и пълноправна ложа в Ориент България в състава на ВЛССПЗ на Германия.
  • 24 октомври 1992 г. Група немски братя от ложа „Лесинг към пламтящата звезда“, посещава България и извършва прием на нови членове и повдигането на останалите от седемте братя, приети в Мюнхен в майсторска степен. Създава се „депутационна“ ложа „Зора“ в Ориент София, която започва редовна работа по привличане на нови членове. Това продължава до лятото на 1994 г.
  • 24–25 юни 1994 г. В България пристига делегация на ложа „Лесинг към пламтящата звезда“, водена лично от Великият майстор на ВЛССПЗ на Германия, НУ брат Клаус Хорнефер, с цел инсталирането на регулярни български ложи под юрисдикцията на ВЛССПЗ на Германия. Вследствие изготвените необходими документи и извършването на регулярните ритуални действия е внесена Светлината в:

    – Ложа „Зора“, Ориент София, пат. №1001/24.06.1994 г.

    – Ложа „Светлина“, Ориент София, пат. №1002/24.06.1994 г.

    – Ложа „Сердика“, Ориент София, пат. №1003/25.06.1994 г.

И трите ложи заработват по устава на ложа „Лесинг към пламтящата звезда“. Общият брой на членуващите към този момент в тези три ложи братя е 44 (четиридесет и четири).

  • 3 август 1996 г. Делегация на ВЛССПЗ на Германия

    посещава отново България и внася Светлина в още две свои дъщерни ложи:

    – Ложа „Заря“, Ориент София, пат. №1012/03.08.1996 г.

    – Ложа „Черноморски приятели“, Ориент Варна, пат. №1013/04.08.1996 г.

  • През периода август 1996 г. – март 1997 г. делегации на

    ложа „Лесинг към пламтящата звезда“ и ВЛССПЗ на Германия посещават Ориент България и провеждат разговори относно желанието на българските братя за инсталирането на нова Велика ложа, различна от вече инсталираната ВЛБ (нова!).

  • 10 ноември 1996 г. Петте български ложи, работещи в състава

    на ВЛССПЗ на Германия, след санкция от страна на Великият майстор НУ брат Клаус Хорнефер, провеждат Общо събрание, на което избират за Велик майстор брат Иван Ставрев и състав на Съвета на Великите сановници на предстоящата за инсталиране Велика Ложа на Старите Свободни и Приети Зидари (ВЛССПЗ) на България.

  • 24 април 1997 г. Избраният за Велик майстор, НУ брат Иван

    Ставрев отправя към Сената на ОВЛ на Германия искане за инсталиране на независима, пълноправна и съвършена Велика ложа.

  • 26 април 1997 г. На заседание на Сената на ОВЛ на Германия в

    гр. Хамбург, по молба на българските братя-масони, е взето решение за включване в плана й за работа инсталирането на независима Велика ложа в Ориент България – „Велика Ложа на Старите, Свободни и Приети зидари на България“ (ВЛССПЗ на България). За това намерение са уведомени всички Велики ложи, с които ОВЛ на Германия има установени официални братски взаимоотношения.

  • 27 април 1997 г. Великият майстор на ОВЛ на Германия НУ брат Райнер Шике уведомява писмено избрания за Велик майстор НУ брат Иван Ставрев за взетото от Сената на ОВЛ на Германия решение за инсталиране на „Велика Ложа на Старите, Свободни и Приети зидари на България “(ВЛССПЗ на България).
  • 20 септември 1997 г. Провежда се Ритуал за инсталирането на

    ВЛССПЗ на България (7). Ритуалът се води от Великият майстор на ОВЛ на Германия, НУ брат Райнер Шике, и Великият майстор на ВЛССПЗ на Германия, НУ брат Клаус Хорнефер. За Велик майстор на ВЛССПЗ на България е въведен НУ брат Иван Ставрев. Присъстват представителни делегации на Великите ложи на Германия, Австрия, Италия и Гърция. Петте български Ложи, работещи до този момент под юрисдикцията на ВЛССПЗ на Германия, връщат патентите за членство в немското масонство и стават съучредителки на ВЛССПЗ на България.

  • Скоро след това, с Решение на Софийски градски съд от 21 април 1998 г., съгласно законите на Република България, ВЛССПЗ на България е регистрирана като законно функциониращо в страната сдружение с идеална цел. Съдебни регистрации получават и ложите-учредителки на ВЛССПЗ на България.
  • След започване на своята самостоятелна работа, в периода 1997 г.–2000 г., ВЛССПЗ на България инсталира още 7 дъщерни ложи:

    – Ложа „Мадара“, пат. №006/06.12.1997 г., Ориент Шумен,

    – Ложа „Дунавска звезда“, пат. №007/06.06.1998 г., Ориент Русе,

    – Ложа „Морска звезда“, пат. №008/ 15.05.1999 г., Ориент Варна,

    – Ложа „Звездата на София“, пат. №009/23.01.2000 г., Ориент София,

    – Ложа „ТаНакРа“, пат. №010/30.09.2000 г., Ориент Добрич,

    – Ложа „Проф. Асен Златаров“, пат. №011/04.11.2000 г., Ориент София,

    – Ложа „Мизия“, пат. №012/11.11.2000 г., Ориент Плевен.

С това общият брой на ложите, членуващи в ВЛССПЗ на България към момента, става 12 (8).

  • През целия този период (1997–2000) ВЛССПЗ на България

    установява официални контакти и получава признание от повече от 35 Велики ложи, в т.ч. ОВЛ на Германия, ВЛ на Холандия, Турция, Русия, Гърция, Регулярната ВЛ на Югославия (9), Румъния, Канада, Австралия, както и редица Велики Ложи от САЩ! Официални делегации и представители на ВЛССПЗ на България вземат участие в множество прояви на Световното братство. Осъществени са редица „побратимявания“ между ложи от състава на ВЛССПЗ на България и ложи от други Ориенти.

 

Въпреки и независимо от действията, предприемани и осъществявани по т.н. „втора линия“, „оригиналната“ ВЛБ (нова!) продължава да съществува и развива регулярна дейност по разрастване на членската си маса и утвърждаването си в международен план – ВЛБ (нова!) получава признания от Великите ложи на щата Канзас и щата Илинойс, както и особено ценното признание на Великата ложа „Алпина“ на Швейцария(10). Нараства и броят на съюзните ложи – към края на 2000 г. те наброяват 7 и в тях членуват 200 братя! През 1997-ма година на Общи събрания на Великата ложа са избрани двама Велики майстори – първо НУ брат Стоян Райчевски и към края на същата година – НУ брат Янко Бонев, който остава такъв до „обединението“ през 2001 г. (Виж по-долу!).

Следващите 1-2 години след 1997 г. – годината на инсталирането на ВЛССПЗ на България, са отдадени на укрепването на структурите и на двете паралелно съществуващи Велики ложи в Ориент България, както и на усилия за тяхната „легитимация“ в масонския свят.

 

Така през лятото на 2000-та година група масони от ВЛБ (нова!) водена от Великия майстор – НУ брат Янко Бонев участва в Годишната конференция на Великата ложа „Алпина“, в хода на която се проведоха разговори с Великия майстор на ОВЛ на Германия НУ брат Алфред Коска, Великият секретар на Обединената Велика ложа на на Англия и други. Обсъдени са били въпроси относно положението в Ориент България, както и даването на признание на ВЛБ (нова!) от страна на Обединената Велика ложа на на Англия. Великият секретар на Обединената Велика ложа на на Англия, препоръчва ВЛБ (нова!) да подготви своя „Апликационна форма“ за получаване на признание, но и намеква, че Обединената Велика ложа на на Англия би предпочела масонството в България първо да се „консолидира“ по пътя на обединението и тогава Обединената Велика ложа на Англия да вземе решение за признаването му. Разговорът с НУ брат Алфред Коска имаше опознавателен характер и безусловно допринес за конструктивната позиция, която по-късно същият възприeма по отношение решението на кардиналния за българското масонство въпрос – обединението на двете паралелно съществуващи до него регулярни Велики ложи – ВЛБ(нова!) и ВЛССПЗ на България (Виж по-долу!)!

На 20 септември 2000 г. изтича 3-годишния мандат на Великият майстор и Съвета на Великите сановници на ВЛССПЗ на България. Започва подготовка за Общо отчетно-изборно събрание, което се провежда на 24 ноември 2000 г. Поканени са като гости всички Велики ложи, с които ВЛССПЗ на България е в братски отношения. За Велик майстор е избран НУ брат Борислав Сарандев. На следващия ден, в хода на тържествената част от Общото събрание вече Старият Велик майстор НУ брат Иван Ставрев обявява официално резултатът от избора в присъствието на всички участвали в Събранието братя и представители на чуждите Велики ложи.

Още неприключило, в редиците на част от участвалите в Общото събрание възниква напрежение. Това напрежение продължава и след това – група братя во главе с неполучилия мнозинство от гласовете вече Стар Велик майстор НУ брат Иван Ставрев оспорва легитимността на избора и упражненото право на глас на участвалите в избора майстори на ложи.

В края на декември 2000 г. Великият майстор на ОВЛ на Германия, НУ брат Алфред Коска, изпраща до ВЛССПЗ на България писмо, с което я уведомява, че ОВЛ на Германия признават за единствено легитимен изборът за Велик Майстор на НУ брат Борислав Сарандев, както и че препотвърждават признанието си за Великата ложа, на която той е Велик майстор (11)!

На 24 декември 2000 г. НУ брат Борислав Сарандев официално встъпва в длъжност като Велик майстор (12) и издава разпореждане за „приспиването“ на „недоволните“ – 5 ложи и братя, сред които и непреизбраният Стар Велик майстор, брат Иван Ставрев (13).

Няколко месеца по-късно – на 8 май 2001 г., Висшият братски съд на ВЛССПЗ на България (регулярната и призната!) окончателно изключва 5-те ложи и 17 братя поименно от редиците на ВЛССПЗ на България (14).

Междувременно Иван Ставрев и групиралите се около него недоволни и неудовлетворени все още само приспани Ложи и Братя от състава на ВЛССПЗ на България свикват Извънредно Общо събрание на 22 март 2001 г., на което се самоинсталират като Велика ложа, приемайки името: Велика Ложа на Старите Свободни и Приети Зидари в (!) България (15). С това се официализира „разцеплението“ в редиците на ВЛССПЗ на България, завършило с появата на една нерегулярна структура по силата на „нерегулярността на произхода си“ (16)!

 

Има и градивни моменти в най-нова история на българското масонство и това е обединението на ВЛБ (нова!) с ВЛССПЗ на България, състояло се на 23 април 2001 г. На този ден са подписани Декларация и Споразумителен протокол за обединението на ВЛБ (нова!) и ВЛССПЗ на България от двамата „легитимни“ и „правоспособни“ Велики майстори на ВЛБ (нова!) – НУ брат Янко Бонев, и на ВЛССПЗ на България – НУ брат Борислав Сарандев, като се запазва името ВЛССПЗ на България.

Подготовката и самият акт на обединението стават под патронажа и с най-активното съдействие, съучастие и подкрепа от страна на тогавашните Велики майстори на ОВЛ на Германия – НУ брат Алфред Коска, и на Великата ложа „Алпина“ на Швейцария – НУ брат Жан-Жак Суние! В резултат на този акт в Ориент България се въздига една единствена „регулярна и призната“ Велика ложа – Великата Ложа на Старите Свободни и Приети Зидари на България (ВЛССПЗ на България) с Велик Майстор НУ брат Борислав Сарандев и Заместник Велик майстор НУ брат Янко Бонев. (17)

На 12 май 2001 г. се провежда извънредно Общо събрание на ВЛССПЗ на България (обединената!), на което са потвърдени решенията, приети с Декларацията и Споразумителния протокол от 23 април 2001 г. Утвърдени са Великият майстор и новият Съвет на Великите сановници на ВЛССПЗ на България, включващ на паритетен принцип представители на двете обединили се Велики ложи. Този акт поставя и началото на процес на консолидация на регулярното масонство в Ориент България и на една възходяща линия на развитие, укрепване и осмислено разрастване!

На 30 ноември 2002 г. ВЛССПЗ на България (регулярната и призната) провежда свое редовно Отчетно-изборно събрание. На него е отчетен периодът между двете Общи събрания след обединението и е преизбран единодушно за нов 2-годишен мандат старият Велик майстор, НУ брат Борислав Сарандев. Избран е и нов Съвет на Великите сановници(СВС). Събранието е „забележително“ с присъствието на голям брой представители на чужди Велики ложи, в т.ч. Великият майстор и Заместник Великият майстор на ОВЛ на Германия – НУ брат Алфред Коска и ВУ брат Вили Драх, Великият майстор и Великият секретар на Великата ложа „Алпина“ на Швейцария – НУ брат Алберто Менаше и ВУ брат Микеле Фриджерио, Великият майстор на Великата Ложа на Латвия – НУ брат Витаутас Плецкайтис, Великият майстор на Великата Ложа на Хърватия – НУ брат Радован Хорват, Старият Велик майстор на Великата Ложа на Турция – НУ брат Тунч Тимуркан, придружаван от 21 Велики сановници и майстори на различни ложи от състава на Великата Ложа на Турция, Заместник-Великият майстор на Великия Ориент на Италия – ВУ брат Масимо Бианки и трима братя, МУ брат Хория Нестореску-Балцести – Велик оратор на Великата Ложа на Румъния и трима братя, МУ брат Роман Городницки и МУ брат Сергей Карпачев – Велики офицери на Великата Ложа на Русия, МУ брат Джон Скот – Велик офицер на Националната Велика Ложа на Франция и др.

Събранието единодушно потвърждава непоколебимата решителност на ВЛССПЗ на България да не допуска компромиси с истинските принципи на регулярното и признато масонство! Присъствието на повече от 50 чуждестранни гости по недвусмислен начин потвърждава нарасналия авторитет на ВЛССПЗ на България и подкрепата на световното регулярното и признато масонство за нейната политика.

 

Следващата година е забележителна с едно събитие, което поставя началото на по-нататъшната „консолидация“ на българското масонство – започва процес на „вливане обратно“ или както е прието да се именува „регуляризация“ (18) на членове и цели ложи от състава на нерегулярната ВЛССПЗ в България в редиците на регулярната такава –ВЛССПЗ на България. Така на 14 юни 2003 г., отчитайки и придържайки се към правилата и разпоредбите на регулярното масонство, бешепроведен ритуал за „регуляризация“ на значителен брой братя и цели ложи, които на някакъв етап са били отстранени от лоното на регулярното масонство в Ориент България, както и такива, които са бивали посвещавани (братя) и/или инсталирани (ложи) в една нерегулярна структура поради недостатъчна информираност или незнание.

Това събитие се проведе в присъствието на братя от редица братски велики ложи, в т.ч. Великият майстор на Обединените Велики ложи на Германия – НУ брат Алфред Коска, Великият майстор на Великата Ложа A.F.&A.M. на Германия – НУ брат Вили Драх, Великият майстор на Великата Ложа на Британските масони в Германия – НУ брат Майкъл Купър, Великият канцлер на Великата Ложа „Алпина“ на Швейцария – МУ брат Жан Пиер Дусе, Вторият Велик надзирател на Великата Ложа на Турция – МУ брат Халюк Санвер, Заместник Великият майстор на Великата Ложа на Румъния – НУ брат Йон Саванчеа, Великият Офицер на Американо-Канадската Велика Ложа в състава на ОВЛГ – МУ брат Майкъл Кунце-Концевич и др.

В хода на споменатия ритуал бяха регуляризирани 132 кандидати, търсещи регулярност, от 226 подали официални молби за „регуляризация“ в редиците на ВЛССПЗ на България с Велик Майстор НУ брат Борислав Сарандев. Останалите 94 бяха регуляризирани на малко по-късен етап. В хода на споменатия Ритуал бяха регуляризирани и зачислени в състава на ВЛССПЗ на България 5 ложи от състава на ВЛССПЗ в България, в т.ч.: „Македонска Зора“ – Ориент Благоевград, „Пълдин“ – Ориент Пловдив, както и „Светлината на Траките“, „Средец“ и „Акад. Михаил Арнаудов“ – всичките от Ориент София.

С това се постави началото на един процес на „вливане“ обратно в редиците на ВЛССПЗ на България на братя и ложи от нерегулярната ВЛССПЗ в България, който продължи до състоялото се „единение“ на двете Велики ложи на 20.06.2015г. (виж по-долу!)

Успоредно с регуляризацията на братя от ВЛССПЗ в България, вървеше и процес на регуляризация на братя и от други нерегулярни формации и комасонски структури, работещи в Ориент България.

 

На 26 ноември 2004 г. се проведе поредното редовно Отчетно изборно Общо Събрание на ВЛССПЗ на България. В доклада си НУ брат Борислав Сарандев изрично подчерта няколко важни за регулярното българско масонство момента: обединението на двете Велики ложи – ВЛБ (нова!) и ВЛССПЗ на България; консолидацията му, включително по пътя на „регуляризация“ на лица и структури от „нерегулярното“ пространство в редиците на ВЛССПЗ на България; приемането на Стратегия за бъдещото развитие на регулярното Свободно зидарство в България (общество от елитарен тип с философско-интелектуална насоченост) и не на последно място обстоятелството, че за първи път след 1989 г. в Ориент България има една регулярна Велика ложа и това е ВЛССПЗ на България.

Като особено важно събитие в най-новата история на българското масонство беше изтъкнато признанието, което Обединената Велика ложа на Англия даде на ВЛССПЗ на България на 10 март, 2004 г.! Това признание много скоро след това беше последвано и от признанията на Великата ложа на Шотландия и Великата ложа на Ирландия, което обстоятелство окончателно легитимира ВЛССПЗ на България пред масонския свят! ВЛССПЗ на България беше включена в т.н. „Старшински списък“ (Seniority list) на Обединената Велика ложа на Англия с дата на инсталиране – датата на инсталиране на ВЛБ (нова!), което е едно безспорно доказателство за нейната легитимност!

Общото Отчетно изборно събрание беше почетено от повече от 60 братя от братски Велики ложи, в т.ч. Великите майстори на: ОВЛ на Германия и нейните съставни – ВЛССПЗ на Германия, ВЛ на Братаските Свободни зидари на Германия, Американо-Канадската Велика Ложа, Великата Ложа на Турция (и 17 братя!), Великият Ориент на Италия, Великата Ложа на Русия, Великата Ложа на Румъния, Великата Ложа на Вашингтон, О.К. Колумбия (НУ брат Роберт Хаят), Великата Ложа „Алпина“ на Швйцария, Великата Ложа на Австрия, Великата Ложа на Испания, Великият Изток на Холандия, Великата Ложа на държавата Израел, Великата Ложа на Молдова, Великата Регулярна Ложа на Югославия, както и Велики Сановници от Великата Национална Ложа на Франция, Великата Ложа на Гвинея Бисау, Великата Ложа на Македония, Великата Ложа на Чехия, Великата Ложа на Хърватия и Обединената Велика ложа на Англия – ВУ брат Джон Хамил – Директор по комуникациите на същата! Присъства като почетен гост и Старият Велик Майстор на ОВЛ на Германия, НУ брат Алфред Коска – носител на най-високото признание на ВЛССПЗ на България – Почетният й знак, златен!

Тук си струва да се цитира и част от Отчетния доклад на НУ брат Борислав Сарандев, който съдържа важни послания, които продължават да бъдат в основата на провежданата от Великата ложа политика, а именно:

„Ние не сме масова организация и добре осъзнаваме, че Занаятът няма край във времето и че ние сме една скромна брънка от безкрая. Ето защо, в изграждането на нашия регулярен Ориент, ние сме избрали постепенния, задълбочен подход.

В регулярния масонски свят са известни множество пристроечни Ордени и Обреди (appendend bodies)/странични степени (side degrees). Към всички тях ние се отнасяме с уважение и почит. Нашето твърдо решение е, че всички братя-Майстори, които имат интерес, трябва да могат да се запознаят и работят в съответните Ордени и Обреди в Ориенти с богата традиция, така че един ден да пренесат есенцията на съответното познание в нашия собствен Ориент, както и уважението и братска любов на нашите братя от по-старите Ориенти.

Тази наша принципна позиция гарантира задълбоченост в Занаята в цялото му многообразие и избягване на риска от профанизиране на който и да е негов елемент в рамките на Ориент – България.

Ние имаме и точно изградено отношение към нерегулярните и парамасонски структури в Ориента – уважение към всяка една подобна структура, като работеща за благото на нашата страна, но с ясно очертани граници на Регулярност и Признание съобразно световно-приетите Принципи и норми. Поради нашата принадлежност към световното регулярно масонство и неговите правила, нашата Велика ложа е нямала, няма и няма да има съвместни дейности с която и да е нерегулярна формация.

Всички тези наши прозрения и постижения биха били немислими без всеотдайността на цялото братство, но и без безкористната братска помощ на световното братство, към което принадлежим.

Редом с „Ложата-майка“ на регулярния масонски свят – ОВЛ на Англия, ние вечно ще пазим в сърцата си нашата Велика ложа-майка – ОВЛ на Германия. Вечна следа в нашата памет оставят ВЛ „Алпина“ на Швейцария, ВЛ на Турция, Великият Ориент на Италия, ВЛ на Австрия. Винаги ще усещаме и ще разчитаме на братската подкрепа на НВЛ на Франция, на Великият Изток на Холандия, ВЛ на Израел, ВЛ на Люксембург, ВЛ на Испания, ВЛ на Португалия, Северо-американската конференция на Великите Ложи, всички членове на Синайската конференция и на много други Велики ложи, с които сме в братски отношения“. Край на цитата!

В хода на Събранието беше провъзгласена смяната на името на Великата ложа – от ВЛССПЗ на България тя бе преименувана на Обединена Велика ложа на България (ОВЛБ) (19), като НУ брат Борислав Сарандев стана нейният първи Велик майстор! В хода на състоялия се избор за Велик Майстор беше избран НУ брат Петьо Пенков. Към момента на провеждане на Общото събрание в състава на ВЛССПЗ на България се числяха 27 ложи с обща членска маса от 902 братя.

 

По време на първия и втори мандат на НУ брат Петьо Пенков продължи процесът на консолидация на ОВЛБ, в т.ч. и на „регуляризация“ на братя и структури от нерегулярната ВЛССПЗ в България. Пролетта на 2005 г. НУ брат Петьо Пенков взе участие в Годишната конференция на Великите Майстори на Северна Америка (20) (един от най-авторитетните форуми на Англосаксонското масонско пространство) в Калгари, Канада, в хода на която беше приета много важната и останала в сила през всичките последващи години констатация на Комисията по информация за признанията (Commission on information for recognition) (21) – Орган на Конференцията, в която дословно е записано: „ Регулярната Велика ложа, понастоящем известна като Обединена Велика Ложа на България, е и единствената Велика ложа в България, която се счита, че отговаря на стандартите(изискванията б.а.) за признание“ (The regular Grand Lodge is now known as the United Grand Lodge of Bulgaria, and is the only Grand Lodge in Bulgaria that is considered to meet the standards for recoganition.) (22)

На 23 ноември 2007 г. беше проведено редовно Отчетно изборно събрание на ОВЛБ, на което НУ брат Петьо Пенков беше преизбран за втори мандат. То е забележително с факта, че на него беше приет текстът на Конституция на ОВЛБ, която е в сила и до днес!

В хода на Отчетно-изборното събрание, провело се на 28–29 ноември 2008 г. за Велик майстор беше избран, НУ брат Григорий Вазов. Беше избран и нов Съвет на Великите сановници.

Великият Майстор и СВС продължиха работата на „градежа“ на регулярното масонство в Ориент България до следващото редовно Общо отчетно изборно събрание, което, по предложение на НУ брат Григорий Вазов, се проведе не в края на годината, а през май – по-точно на 13 май 2011 г. , която практика се запазва и до днес.

 

По време на мандата на НУ брат Григорий Вазов се случи едно събитие (2010 г.), което косвено даде отражение върху общия „статус“ на възобновеното българското масонство – Великата Ложа на Франция възстанови „светлината“ на Великата Ложа на България (1917) на базата на три отцепили се от състава на нерегулярната ВЛССПЗ в България ложи с първи Велик майстор Савино Батанов. (Забягвайки напред – в 2013 г. се появи още една Велика ложа в Ориент България – Великата ложа на Стария и Приет Шотландски Обред, която също е „производна“ на нерегулярната ВЛССПЗ в България.)

 

В хода на Общото Отчетно-изборно Събрание, провело се на 13 май 2011г. за Велик майстор на ОВЛБ беше избран НУ брат Иван Сариев.

НУ брат Иван Сариев получи подобаващ вот на доверие и беше преизбран за Велик майстор на следващото редовно Отчетно-изборно Събрание, провело се на 30 и 31 май 2014 г. На събранието бяха представени 68 ложи с право на глас!

Двата мандата на НУ брат Иван Сариев се характеризират с изключително активните му контакти с братски Велики ложи и техните Велики майстори, както и с много целенасочената политика за организационно и кадрово изграждане на ОВЛБ в центъра и по места! Беше продължена и доразвита политиката на консолидация на регулярното масонство в Ориент България по пътя на регуляризирането на братя и структури от нерегулярната ВЛССПЗ на (в) България в ОВЛБ. Към края на 2014, началото на 2015г. броят на ложите в състава на ОВЛБ надхвърля 70 с общ числен състав от близо 2000 братя.

2014 година ще остане знаменателна в най-новата история на българското масонство и с едно знаково събитие – Великото Общо събрание (ВОС) на ВЛССПЗ в България, провело се на 14 декември 20014 г., в хода на което беше взето историческото за нашия ориент решение – ВЛССПЗ в България да се саморазпусне и нейните членове и ложи да се присъединят към ОВЛБ!

Безусловно окончателното и „безостатъчно“ приключване с „разделението“ на българското масонство можеше да има и има не само оздравителен ефект за масонството в България, но то е и прекрасен пример за цялата ни нация за това, че при добро желание, толерантно отношение, грижа за общото, а не частното благополучие, може да се постигне единство и целеустремление за утвърждаване на едно по-добро и смислено битие.

Положителното и даващо надежда за окончателното решение на статуквото бяха и конструктивните действия, предприемани в хода на последващите събития от страна на двамата Велики майстори – НУ брат Иван Сариев и НУ брат Валери Митков, който заслужава да бъде подобаващо приветстван за инициативата и волята, проявени от него за приемането на споменатото по-горе кардинално решение.

 

Много показателна предварителна реакция на Световното братство за ставащото в Ориент България беше констатацията на Комисията за информация по признанията на Конференцията на Великите Майстори на Северна Америка, състояла се на 14-15 февруари 2015 г. във Ванкувър, която дословно гласи: „Беше отбелязано (взето под внимание), че Свободното зидарство в България предприема стъпки за единение, което да се осъществи не по-късно от юни 2015 г. Комисията отправя своите най-добри пожелания към всички, които работят в името на Свободното зидарство в България.“ (24). Констатацията на Комисията в най-голяма степен отразява смисълът на предоставеният й от НУ брат Иван Сариев текст на Становището на Съвета на Великите Сановници на ОВЛБ, прието на заседанието му от 07.02.2015г. , в което изрично се отбелязва, че: „СВС на ОВЛБ приема по достойнство и приветства Решението на ВОС на ВЛССПЗБ, което би довело до ново структуриране на масонското пространство в България – консолидация на Регулярното свободно зидарство чрез приобщаване на изповядващите принципите за регулярност масони от ВЛССПЗБ в ОВЛБ.“

 

Окончателното решение на продължилото години разделение на българското масонство дойде в хода на събитие наречено „единение“ (24) на българското масонство, състояло се в хода на грандиозна церемония, която се проведе на 20.06.2015 г. в зала „Експо” на хотел „Маринела” в София, когато 44 ложи от състава на ВЛССПЗ в България се присъединиха към ОВЛБ.

Това събитие, освен вътрешен отзвук, имаше много видим отзвук и сред световната братска верига верига за което свидетелства присъствието на много високопоставени представители и Велики Майстори на редица Велики ложи в братски отношения с ОВЛБ на самата церемония и много ласкавите им изказвания по конкретния повод – актът на единението беше уважен от редица отговорни представители на регулярното световно масонство, в т.ч. брат Томас Джаксън, стар велик секретар на Великата ложа на Пенсилвания и почетен председател на Световната масонска конференция, Великият Майстор на Обединените велики ложи на Германия (ложата-майка на възобновеното българско масонство) – НУ брат Рюдигер Темплин, Великият майстор на Великата ложа на Русия – НУ брат Андрей Богданов, Великият инспектор на Великата ложа на Турция – МУ брат Давуд Беркер, и много други братя.

Независимо от „формалното“ приключване на процеса на вливане на ВЛССПЗ в България в ОВЛБ (актът от 20.06.2015 г.), вратите на ОВЛБ остават отворени за всички, които по едни или други причини са пропуснали голямото събитие, но които искрено желаят да са част от регулярното българско и световно масонство.

 

В заключение може със сигурност да се каже, че, въпреки и може би поради „перипетиите“, през които мина и минава новопрохождащото „възобновено“ българско масонство след 1992 г., то не само не загуби своята притегателна сила за много от най-добрите и ярки представители на нашето общество, но и израсна и укрепна, постигна една завидна „зрялост“ за не много дългата си история, както и се оформи като едно от уважаваните и здрави „звена“ на Световната масонска верига! Всичко това е гаранция за неговата нестихваща слава и още по-важно – безценна роля, което то играе и ще продължи да играе с още по-голяма сила в изграждането на нашето скъпо Отечество, в укрепването и съзряването на така необходимото му гражданско общество – стълбът на една модерна и просперираща държава, каквато всички ние искаме да е нашата мила България!

 

Бележки:

1. Определението „условно казано“ е обосновано, дотолкова доколкото през цялото време на съграждането и битието на Великите ложи, инсталирани от ВЛЮ и ВЛССПЗ на Германия (ОВЛ на Германия), има едно много осезаемо „преплитане“ и „взаимопроникване“ на едни и същи личности и структури в двете посоки. „Условно“ е валидно и защото самата ВЛЮ е производна на ВЛССПЗ на Германия (виж по-долу!)!

2. Това са структури, които принадлежат към т.н. Франкофонско масонско пространство, в отличие от Англо-саксонското такова!

3. Първият официално приет в ложа „Побратим“. В рамките на по-малко от две години придобива степен майстор и е посветен в югославските структури на Шотландския и Йоркския обреди (виж под-раздел: „Ордени и обреди в САЩ и Северна Америка“).

4. ВЛЮ е инсталирана от ОВЛ на Германия на 23 юни 1990 г. от тогавашния й ВМ – НУ брат Ернст Валтер, което се потвърждава и с писмо от 17 юни 1991 г. на тогавашния Велик Секретар на ОВЛ на Германия, ВУ брат Клауз Мюлер и по силата на масонските канони е независима и регулярна масонска „сила“, следователно е в правото си да инсталира други Велики ложи, които по съображения на „произход“ също се явяват „регулярни“, какъвто е и случаят с ВЛБ (нова!)!

5. ВЛБ (нова!) не е правоприемник на ВЛБ (1917) – „възобновеното“ българско масонство след 1992 г. е част от т.н. Англосаксонско масонско пространство каквато е и ВЛЮ, бидейки инсталирана от ОВЛ на Германия, която също принадлежи към това пространство.

6. Декларираната цел е била да се постави „на здрава основа“, противно на тази по линия на ВЛЮ, възстановяването на регулярното масонство в България в периода след промените от 1998 г.!?

7. Това е моментът на появата на две „регулярни“ и „признати“ Велики ложи в Ориент България – ВЛБ (нова!) и ВЛССПЗ на България!

8. Това са ложите, които участват в провелото се през м. ноември същата година първо Общо отчетно-изборно събрание на ВЛССПЗ на България!

9. Междувременно в резултат на вътрешни противоборства и със съдействието на ОВЛ на Германия, ВЛЮ се трансформира в: „Регулярна Велика ложа на Югославия“ (РВЛЮ).

10. Последното изиграва ключова роля за „обединението“ през 2001 г. на двете регулярни Велики ложи в Ориент България – ВЛБ (нова!) и инсталираната междувременно ВЛССПЗ на България, за което ще стане дума малко по-надолу!

11. Това писмо е изключително важно защото то поставя „вододела“ между „регулярната“ и „призната“ ВЛССПЗ на България и всякакви последващи производни или самопровъзгласили се структури, които нямат качеството „регулярност“ по причина на отсъствието на „регулярност на произхода“, ерго не могат да претендират за „признание“ от страна на други регулярни Велики ложи.

12. Съгласно последните изменения и допълнения на Основния закон на ВЛССПЗ на България, приети на Общото събрание от 24 ноември 2000 г., Великият майстор встъпва в длъжност един месец след заклеването си в хода на Отчетно-изборното Общо събрание, на което е избран.

13. С това се поставя началото на последвалия „разрив“ в редиците на ВЛССПЗ на България.

14. Сред изключените отново фигурира името на Иван Ставрев!

15. Факт е, че след самопровъзгласяването на нерегулярната Велика ложа тя се именува ту – „на“ ту „в“, като в последно време преобладава „в“ България за да се отличава от оригиналната такава – ВЛССПЗ на България

16. Условие за „регулярност на произхода“ на една Велика ложа, съгласно документа на ОВЛ на Англия от 1929 г., е тя да се самоинсталира от най-малко три регулярно инсталирани ложи (ложи, инсталирани от друга регулярна велика ложа) или регулярна велика ложа да инсталира съответната Велика ложа! В случая липсват и двете хипотези – нито ложите, отделили се от ВЛССПЗ на България, са регулярни (те са с „приспани“ правомощия, впоследствие и отнети патенти), нито друга регулярна Велика ложа е инсталирала въпросната структура! (Виж под-раздела: “Основни принципи за признаване на велика ложа“ на настоящия сайт!)

17. С акта на обединението се поставя точка на всякакви други претенции за „регулярност и признание“ на самоинсталирали се структури, както и за евентуално „обединение“ на неравнопоставени от гледна точка на признака „регулярност на произхода“ паралелно съществуващи формирования – велики ложи.

18. За несведущите, или тези, които изпитват някакъв душевен смут от понятието „регуляризация“, е добре да се знае, че това не е нищо друго освен Процедура и Ритуал за възстановявяване на членството на братя и структури от нерегулярната ВЛССПЗ в България в редиците на регулярната такава, при което те се задължават да приемат и спазват Основния закон на „приемащата“ велика ложа – нейната Конституция и Правилника за приложението ù!

19. С отчитане на факта, че е съставна от две регулярни Велики Ложи до обединението им през 2001 г.

20. Виж още: http://www.cgmna.org/

21. Виж още: http://www.recognitioncommission.org/

22. Архивът на Констатациите на Комисията по години (2004-2015) може да се види на: http://www.recognitioncommission.org/

23. Английският текст: „It has been noted that Freemasonry in Bulgaria is progressing toward unification, possibly as early as June 2015. The Commission extends it best wishes to those working on behalf of Freemasonry in Bulgaria.“

24. Виж подраздел:Единение на българското регулярно масонство – юни 2015“).

shema_11_2016_s

 

Виж схемата с по-добра разделителна способност.

Забележка на редакцията Публикуваният тук текст е от: „Възобновеното българско масонство от 1992 г. до днес“, изд. ОВЛБ, 2015 г.

към начало