.

Кратка история на българското масонство до 1940 г.

 

 

Иван Ведър

Масонството по българските земи

Според някои източници (1) първият българин масон е бил приет към края на първата четвърт на 19-ти век в основаната от французи ложа „Овидий“, гр. Кишинев, Молдова. Членове на тази ложа са били още някой си Хаджи Петко и архимандрит Ефрем.

През първата половина на 50-те години на същия век по българските земи е имало масонски ложи във Видин, Свищов, Русе, Тулча, Варна и Ниш, но в тях са членували само чужденци.

Един от първите български масони е Иван Николов Ведър (роден на 20 юли 1827 г. в Разград и починал на 8 август 1898 г. в Русе). Първата си масонска степен той е получил на 12 декември 1863 г. в „Ориенталската ложа“ (Oriental Lodge № 687) от състава на Обединената Велика ложа на Англия в Цариград. По-късно той е бил посветен и в 18-та, 30-та, 31-ва, 32-ра и 33-та степени на „Старият и Приет Шотландски обред“ (2). Иван Ведър основава и първата масонска ложа след освобождението на България в гр. Русе на 21 февруари 1879 г. Това е ложа „Балканска звезда“, инсталирана със съгласието на Великия Ориент на Португалия. Сановниците на ложата са били посветени преди това в ложа „Хелиополис“, гр. Букурещ, която е била в състава на Великия Ориент на Франция. Има сведения, че член на ложа „Балканска звезда“ е бил самият княз Батенберг Ложата просъществувала до 2 март 1883 г.

На 14 януари 1883 г. във Варна, под патронажа на Великата ложа на Румъния, е била инсталирана Велика ложа на България. Няколко месеца по-късно, по настояване и със съдействието на ВЛ на Румъния, ВЛ на България е получила признание от Великата традиционна и символична ложа на Франция „Опера“. Ложата така и не потръгнала.

Знак на ложа „Балканска звезда

На 7/19 юни 1883 г. в София е основана ложа „Братство“ под шапката на Великия Ориент на Португалия. В ложата са членували редица известни по това време лица, между които К. Стоилов, К. Величков и др. Ложата се е ползвала със силната протекция на княз Батенберг (самият той масон). След детронирането му и поради конфликти между нейни членове, предизвикани от политическите събития в периода 1886-1887 г., ложата е била приспана в 1887 г. Има сведения, че е бил направен опит за възобновяването й, не без благоволението на Фердинанд, за когото се предполага, че също е бил масон.

Следва период на безвремие, когато няма регистрирани действащи български масонски структури, като същевременно редица българи са бивали инициирани в ложи извън България. Някои ставали масони, минавайки преди това през други близки до масонството структури – пример за това е проф. Александър Теодоров-Балан, който в края на 1906 г. става член на „Международния орден на добрите храмовици“.

 

Организираното масонство в България 1917 – 1939 г.

Края на Балканската война от 1912 – 1913 г. бележи началото на нов етап в развитието на масонството в България. На 7 януари 1914 г. по инициатива на Димитър Ив. Ведър (син на Иван Ведър), който по това време е бил член на ложа „Дружелюбие“ (Affability № 317), съюзна ложа от състава на Обединената Велика ложа на Англия, базирана в гр. Манчестър, Хр. Стойчев, член на ложа „Обединените толерантност и приятелство & светлина и справедливост“ (Tolerance et cordialite & Lumiere et Justice reunites № 155), гр. Лион при Великата ложа на Франция и д-р Ст. Джубелиев от същата ложа, е основано масонско „огнище“ „Заря“, което на 19-ти с. м. се провъзгласява за ложа. На 2 март 1914 г. ложа „Заря“ била приета в състава на Великата ложа на Франция и записана под № 463. Причините да предпочетат тази Велика ложа за ложа майка пред значително по мощната структура – Великият Ориент на Франция вероятно са били „конюнктурни“ – Великата ложа на Франция е застъпвала позиции по-близки до тези на Обединената Велика ложа на Англия , което е трябвало да даде възможност на новата ложа да потърси контакти с Ориенти извън Франция.

Членове на ложа „Заря“ стават проф. Александър Теодоров- Балан (1914 г.), Ал. Протогеров, впоследствие един от видните български масони и първи ВМ на Великата ложа на България (ВЛБ – виж по-долу), Петър Дарвингов, П. Мидилев, проф. Ал. Цанков и др. Година по-късно е учреден и Възпитателен институт „Заря“ (ВИ „Заря“), чиято цел е била да съдейства за възпитанието на „честни, родолюбиви, благовъзпитани, справедливи, търпеливи и пр. български граждани“.

Успоредно с проникването на масонството в България е намерило почва и „бенеберитството“ (Bnai B’rith) или еврейския еквивалент на масонството. Първата бенеберитска ложа в България е основана в Пловдив през 1897 г. с № 476 и името „Мицпа“. В началото на 20-ти век се основават още няколко ложи: в Сливен (1902) – ложа „Геула“ с № 553, Варна (1907) – ложа „Езра“ с № 633, София (1911) – ложа „Кармел“ с № 674, в Русе (1912) – ложа „Зигмунд Бергел“ с № 699, Ямбол (1914) – ложа „Тешуа“ с № 751. Всичките тези ложи на определен етап са се присъединили към Окръг (District) № 11 със седалище в Цариград.

Исторически факт е, че много от членовете на бенеберитските ложи по това време и по-късно са членували в регулярни масонски ложи.

 

Първата световна война в значителна степен забавила развитието на масонството в България. В резултат на политическото и военно противопоставяне на основните сили в Европа се е стигнало до съществено разделяне и противопоставяне в средите на масонството. В повечето случаи националните масонски централи заставали зад правителствата на своите страни. Макар и не напълно единни, българските масони сторили същото (3). В края на този период ложа „Заря“ вече наброявала 100 члена.

Като следствие на горното в годините на Първата световна война се пристъпва към създаването на Велика ложа на територията на България на базата на ложа „Заря“. Идеята е била – от една страна, чрез създаването на самостоятелен масонски ориент да се постигне по-голяма независимост от ложата майка – Великата ложа на Франция (последното обстоятелство се е диктувало от съображения свързани с политическата ситуация на държавата, която по това време е участвала във войната от противниковата на Франция страна) и от друга – желанието да се засилят връзките с ориентите в Германия и Австро-Унгария. Бидейки съюзна ложа в състава на Великата ложа на Франция, ложа „Заря“ е трябвало да получи разрешение от ложата-майка за трансформирането си в независима велика ложа. Едно от изискванията на процедурата за инсталиране на самостоятелна ВЛ под шапката на ложата-майка било, след получаване на разрешението, да върне цялата организационна документация (устави, общи наредби, обредници и др.) и чак след това да предприеме стъпки за роене.

По това време България се намирала във война с Франция. За прехвърлянето на документацията е било потърсено посредничеството на създаденото през 1902 г. Международно бюро за масонски връзки, чието седалище се намирало в Швейцария. Негов председател по това време бил ВМ на Великата ложа на Швейцария „Алпина“, брат Картие ла Тант. В тази операция участвали и членове на ложа „Заря“, които са били едновременно членове и на френски масонски ложи под шапката на Великата ложа на Франция.

Била създадена комисия с председател Ст. Джубелиев, която е трябвало да уреди „домашните и финансови въпроси чрез Великата ложа на Швейцария „Алпина“ и да ходатайства за съгласието на ложата-майка, ложа „Заря“ да прерасне в независима самостоятелна масонска сила. Председателят на комисията брат Джубелиев в началото на 1917 г. изпратил писмо до Картие ла Тант, с което го уведомява за решението на ложа „Заря“ да стане независима, като се трансформира във Велика ложа. Картие ла Тант е препратил това писмо до Великата ложа на Франция. Последната одобрила искането на ложа „Заря“ и на 9 юни 1917 г. официално я уведомила чрез посредника ла Тант (4).

Друга комисия, пак начело с брат Джубелиев, била натоварена да подготви проекти за Временен устав на ВЛ и изискваната в такива случаи Декларация на зидарските (масонски) принципи на бъдещата ВЛ.

 

На 20 ноември 1917 г. на събрание на ложа „Заря“ се взема решение ложата да „изрои две нови ложи“, одобряват се текстовете на Временния устав и Декларацията на принципите (5) на бъдещата Велика ложа и се избира „Временен Върховен управителен съвет“. Съставът на този съвет е бил обявен на Общо събрание на ложа „Заря“ на 23 ноември 1917 г. , на което били избрани и ръководствата на двете бъдещи съставни ложи. На „Празника (ден) на победите“ – 27 ноември с. г. (Бел. ред. Празник на българската армия, свързан с победата при Сливница по време на Сръбско-българската война през 1885 г.), тържествено било провъзгласено основаването в пределите на България на Велика символическа ложа на България със седалище София и били дадени имена на двете нови ложи – под № 1 била записана ложа „Зора“ и № 2 – ложа „Светлина“, като бил съобщен и членският им състав (6).

Приетият от Учредителното събрание Временен устав на Великата ложа на България (ВЛБ) представлявал извлечение от Устава на Великата ложа на Франция. Според него Великата ложа на България обединявала в себе си всички ложи и „огнища“ в България и масони от 1-ва до 3-та степени. Тя не признавала друга масонска власт на територията на България. Начело на Великата ложа на България застанало временно управление с название „Върховен Управителен съвет“ от 9 души. Последният член на Временния устав гласял, че „до пълното изработване на собствен устав, собствени Общи правилници и други организационни документи, Великата ложа на България и нейните съставки, трябвало да се подчиняват на постановленията на организационните документи на Великата ложа на Франция“, „доколкото“ те допълват и не противоречат на този устав“. В Декларацията на принципите последното условие отсъствало!?

 

Първият Управителен съвет бил в състав: Велик майстор на новата Велика ложа на България – ген. Ал. Протогеров, 1-ви Зам. Велик майстор – д-р Ст. Джубелиев, 2-ри Зам. Велик майстор – Тома Карайовов, Велик първи надзирател – Димитър Ив. Ведър, Велик втори надзирател – д-р Н. Семенов, Велик касиер и попечител – Й. Ковачев, Велик архивар и проверител – проф. Александър Теодоров-Балан.

 

Може да се каже, че в първото ръководство на Великата ложа на България има силно присъствие на бивши дейци на национално-освободителното движение на българите от Македония! Между тях имало един френски и един английски масон. Това ръководство представлявало гаранция, че новосъздадената ВЛБ ще бъде в близки отношения с двореца и че ще се използват масонските връзки за каузата на обединението на всички български земи!

На 12 февруари 1918 г. Великата ложа на България изпратила писма за признание до централите в Германия (7), Австрия и Турция. Скоро след това ВЛБ (8) получила признание, освен от повечето ВЛ в Германия и от Великите ложи на Турция, Унгария и Холандия.

След инсталирането на Великата ложа на България (9) се пораждат и първите вътрешни конфликти и противоборства. Една от линиите на разделение е по отношение на ориентацията на чия страна да застане България – на Централните сили или на Антантата, друга – Македонският въпрос и т.н. През този период продължава да функционира Възпитателният институт „Заря“, макар и никога да не е бил особено активен, започва издаването на списание – „Зидарски преглед“, създаден е фонд „Детски дом „Заря“, възлизащ на 1 185 627 тогавашни лева. Учредено е и акционерното дружество „Подем“ (10).

 

Периодът юни 1923 – май 1934 г. може да се разглежда като особено успешен за българското масонство, станало един от невидимите, но реално съществуващи фактори в системата на обществените организации по това време, който се опитвал да играе водеща роля в обществото. В този период се появяват и първите комасонски формирования (11).

В годините след 1923-та нараства и влиянието на теософското движение. Инсталират се първите теософски ложи, които впоследствие се обединяват в общонационална организация с название Теософско общество в България (12).

Към края на този период, по инициатива на някои по-активни масони, се поставя и началото на организираното ротарианство в страната.

Втората половина на 30-те години на 20-ти век се характеризира с изострянето на противоборството между установилите се тоталитарни режими в Германия, Италия и другаде, и демократичните общества в останалите държави (13). Тази нова ситуация неминуемо дава своето отражение върху масонското пространство. В споменатите и други държави се приема законодателство, ограничаващо свободите на хората и тяхната принадлежност към формирования, проповядващи идеи и идеали различни от тези на официалните власти. Тази тенденция не отминава и България.

В навечерието на Втората световна война Великата ложа на България засилва участието си в работата на ротарианските клубове, понеже на тях се гледало като на нещо полезно и необходимо за установилия се в страната по това време режим (14).

През втората половина на 30-те години продължила обичайната си дейност и Бенеберитската областна ВЛ (окръг № XVII), като най-силната й съставна ложа „Кармел“ в столицата, както и в началото, играела най-голяма роля в нея. Към края на този период дейността на бенеберитските ложи започнала да отслабва. През 1938 г. Министерство на вътрешните работи отказало да преутвърди техните устави!

 

На 17 декември 1936 г. в София Джон Коулс – Върховен командир на Южната юрисдикция във Вашингтон издига 12 братя в 33 степен по Стария и Приет Шотландски обред и им дава правото да работят и правят всичко необходимо, за да се спазва Шотландския ритуал на франкмасонството. Това събитие е свързано с настаняване на „Суверенен Върховен съвет на 33 от Стария и Приет Шотландски обред в България със седалище София“. За Върховен командир е избран ген. Петър Мидилев, Велик майстор на Великата ложа на България, а за Велик секретар – Стоян Коледаров, Велик секретар на Великата ложа на България.

 

С приближаването към края на 30-те години се засилват антимасонските настроения сред част от крайните националисти – родозащитници, легионери, бивши националисти, някои запасни офицери особено в София, както и някои църковни среди, което обаче нямало определящо влияние нито в лагера на официалната власт, нито в православната църква.

Понеже засилващите се нападки срещу масонството били насочени и срещу тяхната дейност в ротари клубовете и заедно с това против последните, много от ротарианците започнали при всеки подходящ случай да заявяват, че нямат нищо общо с масонството (което не било истина), че били патриоти, че не се занимавали с политически въпроси, че били верни на династията, че дейността и връзките им в чужбина и с чужденци не противоречали на интересите на България и т.н.

 

Междувременно на 1 септември 1939 г. избухва Втората Световна война.

Усетила, че в България нещата вървят към повторение на онова, което се случва в повечето страни участнички в „Оста“ (15), и за да не бъде изненадана от властта, ВЛБ взела мерки за укриване и изнасяне на безопасно място в чужбина на най-ценните си документи и масонски символи. На 24 юли 1940 г. било проведено специално Общо събрание, на което се решило Великата ложа на България да бъде приспана, а съюзните ложи да се саморазпуснат. Решението било широко разпространено чрез печата и било приведено в изпълнение.

На 30 юли 1940 г. аналогично решение взела най-голямата бенеберитска ложа „Кармел“, което било санкционирано от съответните държавни институции. Така постъпили и другите бенеберитски ложи.

 

На 24 декември 1940 г. Народното събрание приело „Закон за защита на нацията“. Неговият първи раздел визирал редица „тайни и други международни организации“, непреследвани дотогава от властите. С него се разтуряли всички обществени организации, които участвали в международни сдружения, центровете, на които се намирали в противния на държавите от „Оста“ и в които нямало представители на последните. Вторият раздел на закона е бил насочен изцяло против евреите. В изпълнение на закона последвало решение на правителството на Б. Филов, с което била официално закрита Великата ложа на България и нейните съюзни ложи. Били ликвидирани и други формирования като: „Дружеството за мир и ОН“, „Всесветското смесено свободно зидарство – човешко право“ (комасонските ложи), бенеберитската Областна Велика ложа XVII, българските ротари клубове и др.

Тъй като Великата ложа на България се била саморазтурила, останало да бъдат ликвидирани нейните организации за открита дейност. За да избегне това, Възпитателният институт „Заря“ в началото на април 1941 г. се опитал да се слее с дружеството „Славянска беседа“. Този опит бил осуетен, като всички парични средства и другото имущество на Института били конфискувани в полза на държавата. Процесът по ликвидация продължил до към юли 1942 г. Държавата сложила ръка на 1 182 300 тогавашни лева на Възпитателният институт „Заря“, вложени в АД „Подем“. По същия начин било постъпено със средствата и имуществата на съюзните ложи, които след саморазпускането на ВЛБ се обявили като секции на Възпитателният институт „Заря“.

Ръководството на АД „Подем“ също направило опит да спаси дружеството от ударите на закона. На свое извънредното Общо събрание на 28 декември 1940 г. то взело решение акциите на дружеството да станат безименни и като се съобразило с новите условия, променило целите на дружеството. Обявено било, че занапред то ще се занимава със строеж и с търговия на недвижими имоти. А Общото годишно събрание на 3 май 1941 г. освободило членовете на Управителния съвет от еврейски произход, като на тяхно място поставило българи. Председател станал Ф. Манолов. Считало се, че по този начин капиталите на дружеството ще бъдат спасени, за да бъдат използвани, когато настъпят благоприятни условия за възобновяване дейността на Великата ложа на България. През ноември 1941 г. управителният съвет дори решил капиталът от милион и половина да бъде увеличен на два милиона лева. Усилията за запазване материалната основа на саморазтурилата се ВЛБ продължили до средата на 1942 г. На 22 юни с. г. било проведено последното общо събрание на АД „Подем“.

Така в продължение на година и половина била изцяло ликвидирана организационната система на ВЛБ и нейната материална основа. За отбелязване е, че през цялото време управляващите са действали много внимателно и без ексцесии спрямо масоните и масонството в България (16).

Активни ликвидатори на масонското братство станали бивши масони Б. Филов, П. Габровски, Н. Гешев и др. Въпреки това, много от бившите вече членове на ВЛБ продължили да бъдат на почит както сред управляващите, като Д. Божилов, М. Арнаудов и др., така и в средите на тогавашната опозиция – Ал. Цанков, Т. Кожухаров, Ст. Мошанов и много други. Също така някои бивши членове на ВЛБ преминали на страната на създадения в годините след 1942 г. Отечествен фронт. Между тях били К. Георгиев, Д. Казасов, Д. Велчев (17), участвали в първото отечественофронтовско правителство през 1944 г.

 

Бележки

1. „Масонството в България“, Величко Георгиев, изд. Наука и изкуство,София, 1986 г. стр. 15.

2. Виж: „Ордени и обреди в САЩ и Северна Америка“

3. „Масонството в България“, Величко Георгиев, изд. Наука и изкуство,София, 1986 г., стр. 34

4. Посредничеството на ВЛ на Швейцария „Алпина“ между ВЛ на Франция и ложа „Заря“ при създаването на ВЛ на България обяснява факта, че не малко документи, засягащи българското масонство и понастоящем се съхраняват във Франция и Швейцария. Разбира се и във Великия Ориент на Португалия, където би трябвало да има документи по инсталирането на ложа „Братство“. Във Великата традиционна и символична ложа на Франция „Опера“ навярно има документи във връзка с инсталирането на неуспялата ВЛ на България във Варна (1833).

5. Виж: „Декларация на Великата ложа на България, 1917 г.“ Това е изключително ценен документ защото по своето съдържание той в значителна степен предхожда, приетите значително по-късно от ОВЛА документи: Основни принципи за признание на Велика ложа от 4. 09. 1929 г. и Цели и взаимоотношения на занаята от 7. 09. 1949 г. (виж съответните раздели), което е основание за получените многобройни признания, включително от велики ложи, които впоследствие се причисляват към англосаксонския клон на масонството.

6. „Масонството в България“, Величко Георгиев, изд. Наука и изкуство, София, 1986 г. стр. 41.

7. Великата пруска ложа в Берлин, която е оглавявала Съюза на германските велики ложи.

8. Интересен факт: до края на Първата световна война ВЛБ успяла да установи връзки единствено с масонски централи от страните на вървящия към катастрофален провал – Съюз на Централните сили! Младото българско масонско братство одобрило и застанало зад идеята за влизането на България в Първата световна война, като счело, че тя ще спомогне за изправяне на „антибългарските неправди на Букурещкия мирен договор“ от 1913 г. и за освобождаване и обединяване на всички български земи. Мнозинството от братята подкрепяло и влизането на страната в Съюза на Централните сили. („Масонството в България“, изд. Наука и изкуство, София, 1986 г. (стр. 45)

9. Франкофонския (романския) клон на световното масонство винаги е бил силно политизиран – историята на масонството в самата Франция е изпъстрена с доказателства за това. По принцип френската масонска традиция допуска участието на свои структури в политическия живот в рамките на съответния ориент, в т. ч. често е заемала позиции по важни политически въпроси, касаещи цялата страна. Другото различие и причина за непримиримо противопоставяне с английския клон е липсата на изискване в повечето масонски структури във Франция, с изключение на Великата Национална ложа на Франция, на почитание към Върховното същество (Supreme being), съответно Великия архитект. Тази „политичност“ на френската традиция неминуемо се е отразила и на поведението на ВЛБ и членовете на съюзните й ложи, бидейки производна от нея.

10. Акционерно дружество „Подем“ е основано през декември 1920 г. от ВИ „Заря“ и група масони с цел осигуряване на материалната издръжка на ВЛБ.

11. Ложи под шапката на френската комасонска структура „Правата на човека“

12. Много масони са членували и в теософските ложи. В световен мащаб връзката между теософията и масонството не се оспорва, макар самата Е. Блаватска отрича да е била член на комасонска структура.

13. Виж още: www.bessel.org/naziartl.htm (Сайтът съдържа ценна информация за историята на антимасонските мерки, предприемани от различните режими и правителства по света!)

14. За Първи „Гуверньор“ на Окръг № 86, обединяващ всички български ротари клубове е бил избран инж. Любен Божков – един изключително активен масон.

15. Германия, Италия и Япония и техните сателити.

16. Не така стояли нещата в редица други ориенти, в т. ч. Германия!

17. За повече подробности виж „Масонството в България“, Величко Георгиев, изд. Наука и изкуство, 1986 г., стр. 429-431.

 

Забележка: Публикуваният тук текст е от последното издание на книгата „Ритуали, ордени и обреди на англосаксонското масонско пространство и масонството в България“, автор Михаил Димитров, Велик оратор на ОВЛБ, издание на ОВЛБ, 2012 г.

към начало