.

Eрата на Просвещението, Буржоазната революция и английското масонство

 

Михаил Димитров, Стар Велик оратор на ОВЛБ,

(Доклад, изнесен пред Международната конференция „Бъдещето на човечеството и масонската ценностна система“, София, 27. 10. 2012 г.)

 

Винаги съм твърдял, че факти, обстоятелства, явления, извадени от контекста могат да добият или чудовищни очертания или да станат храна за безумни твърдения и умозаключения! Тази моя теза до голяма степен се отнася и за по-голямата част от т. нар. масонска литература или книжнина, произвеждана столетия за едно много специфично, исторически, социално и ако щете религиозно обусловено явление в историята на съвременното западно общество!

Неотдавна бях силно обнадежден от едно скромно откритие, което направих за себе си, ровейки се в историята и фактите, свързани с инсталирането и дейността на първата в масонската история Изследователска ложа Kуатор коронати (Quatuor Coronati, № 2076) по кондиката на Обединената Велика ложа на Англия, където черно на бяло е записано, че същата си поставя следната простичка и кратко формулирана цел: „Да изучава историята, символите и легендите на „свободното зидарство“, като използва т.н „доказателствен подход, подход базиран на доказателствен материал“ evidence based approach) при изучаването на историята на масонството и изследването на Свободното-зидарство. Този новаторски подход е трябвало да замени т.н. подход на „фантастичните писания“ (imaginative writings) (1) на по-ранните автори по въпросите на историята на Свободното зидарство. По-късно този нов подход е бил възприет като „автентичната школа“ (authentic school) за масонски изследвания.

И така, изхождайки от горната максима, ще се опитам да опиша, ползвайки се от прийомите на „автентичната школа“, средата и факторите дали тласък и повод за възникването на масонството, такова, каквото се знае и практикува през последните 300 години (2), неговото развитие, роля и значение за човешкото общество.

Ерата на Просвещението

Ще започна с преобладаващата социално-политическа среда, която характеризира периода след Ерата на Ренесанса (3), и която става двигател и стимул за формулирането на една нова „доктрина“ – доктрината на „Ерата на Просвещението“, известна още като „Ерата на разума“ (4)!

Факторите, способствали появата на тази нова философско-етическа, политическа, икономическа и религиозна доктрина, се коренят в поредица от икономически, политически, културни (цивилизационни) и интелектуални натрупвания и тяхното философско осмисляне в течение на XVII и XVIII век. По-важните от тези фактори са (5):

– Научната революция, обхванала Европа и Англия през XVI и XVII век. В хода й теоретичната физика, философията, естествените науки, астрономията и математиката търпят бурно развитие. Учените от това време предлагат т. нар. „концепция за индуктивно и дедуктивно мислене“, както и общия подход – „наблюдавай – създавай хипотези – експериментирай“, станал известен в последствие като „научния подход“. Видни представители на този „революционен“ процес стават учени като Галилей, Кеплер, Бейкън, Дескартс, Нютон, Спиноза, Ян Комениус, Хуго Гротиус и цяла плеяда други.

– Географските открития и началото на империализма – значителни промени в областта на политиката и културното развитие биват предизвикани от поредицата географски открития и разширяването на империите за сметка на отвъд-морски територии и народи, най-вече в двете Америки – Северна и Южна, Африка, Азия и днешна Австралия!

– Западането на влиянието на официалната Католическа църква – под въздействието на такива мощни религиозни движения като Реформацията (The Reformation)(6), довела до радикални изменения в картата на християнството в Европа и Англия (Английската реформация (7). Реформацията преобразява коренно западната религиозна мисъл, господствала в течение на последните пет века и повлиява изключително силно върху характера на западното икономическо мислене и развитие, което в много голяма част се основава на новоналагащата се протестантска етика. Реформацията косвено спомага за развитието на науката и богословието. В известен смисъл Реформацията се вмества по значение и хронология между Ренесанса и Ерата на просвещението и има огромно духовно, социално и икономическо значение за формирането на европейската и западна цивилизация. Рушителни за господстващата църковна доктрина се оказват и философските подходи на редица учени от това време, които поставят под съмнение самото съществуване на Бог или неговата роля в съществуването на отделния човек. Тези нови течения включват освен протестанството като най-голяма и влиятелна доктрина, също така деизма, религията на сърцето (religion of the heart), фидеизма и атеизма (8).

– Тридесет годишната война (1618-1648 г.) (9) – започнала като въстание на бохемски протестанти срещу католическата монархия и разпростряла се в земите на днешна Германия, където в течение на 30 години в резултат на военните действия е избито почти една трета от населението. Зверствата, съпътствали войната, подтикват редица видни мислители на времето си да се опълчат в своите писания срещу войната като институция. Чешкият реформатор Ян Комениус (1592-1670) поставя под въпрос войната като средство за постигане на целите на определена върхушка – той казва „ние всички сме граждани на единен свят, в нас тече една кръв“! По същото време Хуго Гротиус (1592-1670), който застъпва тезата, че всеки индивид е в правото си да живее и съществува в условия на мир, и че това право стои по-високо от националния му дълг, издава своя капитален труд „По въпросите на войната и мира“, където третира теми на военно-временната политика като обявяването на война, спазването на договори, хуманното отношение към военнопленниците и др.

Като следствие от тази „лавина“ от религиозни, научни, културни, социални и политически теории и практики, които заливат Европа, възникват трите фундаментални идеи, определящи смисъла и съдържанието на Ерата на просвещението, а именно: идеята за „индивидуализма“ (личността, б.а.), която утвърждава значението на съзнателната личност и нейните природени права; идеята за „релативизма“ или концепцията за равнопоставеност на различните култури, вярвания, идеи и ценностни системи, и накрая – идеята за „рационализма“ (разума, б.а.), която утвърждава, че със силата на разума, хората могат да достигнат до истината и да подобрят света в който живеят. (10)

Тези три „идеи“ са същността на доктрината на Ерата на Просвещението – способността на човек да мисли, да превъзмогва установените традиции и наслоения, които са доминирали Европа в продължение на векове, и най-важното – сам да взема решения. Те, освен всичко друго, обосновават разделянето и автономията на човешкия интелект от Бога – едно развитие, което е отприщило появата на нови идеи и е застрашило най-могъщата от старите европейски институции – католицизма!

Идеите на Просвещението, освен чисто умозрителни, са първопричина и следствие на редица икономически и политически процеси! Това са:

– процеса на миграция на значителни селски маси към градовете и утвърждаването на наемния труд, като основа на икономическия растеж и благосъстояние на нацията;

– нарастването на ролята, значението и благосъстоянието на дребната, средна и по-едра градска „буржоазия“ или „средната класа“ (middle class) – терминът, който се ползва в англоезичния свят (бел. авт.), съответно „долна средна класа“ (lower middle class), „средна средна класа“ (middle class) и „горна средна класа“ (upper middle class) (11);

– променената роля и място на традиционната аристокрация и монархическата институция, както и ролята и мястото на църквата и нейното значение в обществения ред;

– към всичко това могат да се добавят и миграционните процеси, предизвикани от религиозните преследвания на инакомислещи на един или друг етап на конфликтите между реформаторски настроени елементи и традиционната църква. Особен интерес представлява движението на френските хугеноти (12), които масово напускат Франция и се заселват в Англия, Холандия, Скандинавия и колониите в Америка и които са известни със своите делови качества и се считат за проводници на ранния капитализъм!

Просвещението в Англия

Тук е важно да се отбележи, че Англия в повечето случаи е следвала свой специфичен път в рамките на преобладаващите общоевропейски тенденции и развитие (виж по-горе: икономически и политически процеси –първопричина и следствие), като нерядко е играла първенстваща роля или е била водеща сила и инициатор на определени проявления и практики. Това най-силно се усеща в сферата на теорията и практиката на обществено-политическото устройство на държавата и ролята и мястото на християнските доктрини и вероизповедания (13)!

Кои са най-важните личности и събития, които характеризират английското Просвещение?

Личностите дали най-голям тласък на Просвещението в Англия и донякъде в Европа са:

– Франсис Бейкън (1561-1626) (14) – английски философ, юрист, политик и писате, основоположник на емпиризма и защитник на научната революция.  Баща му – Никълас Бейкън, е бил „Пазителя на печат“ – почетна титла, която синът му Френсис Бейкън наследява. През 1603 г. става Рицар (Сър), през 1618 г. е обявен за Барон Верулам, а през 1621 г. – за Виконт Сейнт Олбънс. Бейкън започва кариерата си като юрист и достига до поста Лорд Канцлер (Министър на правосъдието) (1617-1621), но е осъден за корупция, което слага край на кариерата му. Бейкън философски обосновава „емпиризма“ (научният подход), залегнал в основата на започващата Научната революция (виж по-долу!). Трудовете му установяват и популяризират индуктивната логика (т.е. от частното към общото).

– Томас Хобс (1588-1679) (15) – е английски философ-емпирик. Хобс посвещава много свои трудове на политическата философия и на други теми. Съвременник е на Франсис Бейкън. Той е един от най-видните родоначалници на английското Просвещение. Тревожните дни на Английската гражданска война (виж по-долу) събуждат в съзнанието на философа неудържим стремеж към нормално и спокойно човешко общуване. Най-голямото зло, според него, са социалните вълнения и революции. Според него, страхът от войната е накарал далечните ни предци да сключат „обществен договор”, с което създали държавата – управляващия чрез закони суверен. В името на своето оцеляване хората преотстъпили на държавата всичките си права, произтичащи от тяхното природно равенство. Така човекът се превърнал в „социално същество“, заплащайки своята сигурност с личната си свобода. Описвайки контурите на конституционната монархия, Томас Хобс е убеден, че спрямо държавата и нейните закони всички граждани трябва да бъдат поставени в еднакво положение независимо от произхода и богатството им. Държавата от своя страна е длъжна да защитава интересите на всички свои поданици. През 1661 г. излиза от печат книгата му „Левиатан“, в която той доразвива идеите си за човека и държавата (16).

– Друг виден представител на по-късния етап на английското Просвещение е Джон Лок (1632-1704) (17), който в 1690 г. публикува своето „Есе относносително човешкото разбирателство“ (Essay Concerning Human Understanding) (18) и „Два трактата за управлението“ (Two Treatises of Government) (19). Основавайки се на своите социално-политически възгледи, предлага идеята за договорния характер на човешкото общество. Лок е първият, който прокарва идеята за разделение на властите, свободата на словото и печата. Основно в човешкото общество, според него, е частната собственост, а основна задача на държавата е опазването на частната собственост. Отъждествява държавата с обществото. Според него три са измеренията в живота: общуването, индивидуалната свобода и частната собственост. Не изключва революцията, но правото на собственост е неотменимо! Трудът е източникът на блага. В областта на религията отстоява деистичните тези за Бога творец на изходната точка – разумното начало, което сътворява света с неговите закони и повече не се намесва. Лок отхвърля догмата за първородния грях и задгробното възмездие. Религията, според него, е средство за опазване на реда, на нравите. Тя е дело на отделния индивид. В политико-икономическата сфера – доказва неограничените възможности при възпроизводството на капитала, т.е. принципа на търсенето и предлагането. И на края – в сферата на етиката – свежда доброто до възможността за изживяване на щастие и удоволствие, а също и нещастие. Джон Лок е философът и ученият допринесъл изключително много за формулирането на новата либерална философия ,която обосновава и легитимира новата обществена класа – буржоазията (виж по-долу)! За Лок буржозаният морал е нормалната човешка моралност.

– Исак Нютон (1643-1727) (20) – енциклопедистът, ученият, оставил дълбока следа в развитието на съвременната наука и свят, е роден в семейството на селянин (Yeoman) (21). Скоро след като завършва образованието си в Тринити колидж, Кеймбридж, постъпва като преподавател. През 1669 г. публикува първите си изследвания върху своя „Метод на флуксиите“, станал основа за математическия анализ. През същата година Айзък Бароу, първият Лукасов професор по математика в колежа Тринити, му отстъпва този пост. От 1670 до 1672 г. Нютон чете лекции по оптика. През 1671 г. Айзък Бароу демонстрира направения от Нютон рефлекторен телескоп пред Кралското научно дружество, след което Нютон е избран за член на дружеството. През 1679 г. Нютон се връща към работата си по гравитацията и нейното влияние върху орбитите на планетите. През 1684 г. публикува резултатите от работата си в „De Motu Corporum“. През 1687 г. издава и най-известния си труд „Philosophiae Naturalis Principia Mathematica“, в който обобщава Законите за движение, които стават основа на класическата механика. Нютон развива и политическа дейност – от 1689 до 1690 г. и отново през 1701 г. Нютон е член на Парламента, но единственият запис, свързан с него, е оплакване от течението в залата и молба да бъде затворен прозореца (!!!). През 1696 г., с препоръка от Чарлз Монтагю (първи граф на Халифакс), тогава Канцлер на хазната (Министър на финансите), Исак Нютон заема поста управител на Кралския монетен двор и се премества да живее в Лондон. През 1699 г. става Магистър на Монетния двор, какъвто остава до края на живота си, като през 1701 г. напуска официално Кеймбриджкия университет. Исак Нютон умира в Лондон без да остави потомство и е погребан в Уестминстърското абатство.

И четиримата – Бейкън, Хобс, Лок и Нютон са били силно религиозни! В своите учения, те неизменно са проповядвали, че изучавайки природата и нейните закони, използвайки разума, даден ни от Бог, хората са в състояние да прозрат неговите творения. Всичките те са се застъпвали и са проповядвали ролята на образованието и самоусъвършенстването, религиозната толерантност и вярата във Висшето същество (сила) – все масонски тези, което потвържадава и факта на тяхната принадлежност към спекулативното масонство (виж по-долу!)!

Към тези личности могат и следва да се добавят и други (22):

– Робърт Хук (1635-1703) – естествоизпитател-експериментатор, изобретател и микроскопист, ключова фигура в Научната революция;

– Джордж Бъркли (1685-1753) – философ и църковен деец. Един от видните представители на класическия идеализъм;

– Дейвид Хюм (1711-1776) – икономист, философ и историк;

– Джеймс Бърнет (1714-1799) – юрист и философ, един от основателите на съвременната сравнителна историческа лингвистика;

– Адам Смит (1723-1790) – икономист и философ, автор на знаменитата книга „Богатството на народите“;

– Джеймс Кук (1728-1779) – мореплавател и пътешественик-изследовател; откривател на множество, непознати дотогава за европейците, острови и територии;

– Едмънд Бърк (1729-1797) – политик и философ, един от ранните основатели на съвременния консерватизъм;

– Мери Уолстънкрафт (1759-1797) – писател, философ и феминистка.

Двете събития през XVII век, свързани с борбата за власт и надмощие оказали най-съществено влияние върху философите на английското Просвещение и политическото и социално развитие на Англия са:

Английската гражданска война 1642-1651гг. (The English Civil War) (23). Английската гражданска война е поредица от политически и военни конфликти в Англия между привърженици на Парламента и Краля, които продължават от 1642 до 1651 г. Резултатите от тази „гражданска война“ са три: осъждането и екзекуцията на Чарлс I (1649г.); изпращането в изгнание на синът му Чарлс II(1651г.) и замяната на Монархическата власт на първо време с “Английската общност” (Commonwealth of England) (24) (1649-1653), а след това с “Протекторатa” (The Protectorate) (25) (1653–59), под личното управлението на Оливър Кромуел(1653-58)(26) и синът му (1658-59). Монополът на Англиканската църква е подменен с привнесеното от пришълци от Ирландия протестанство, както и се установява принципът, затвърден в хода на „Славната революция“ (виж по-долу), че монархът не може да управлява без съгласието на Парламента. В 1660г. Монархията е възстановена с възцаряването на Крал Джеймс II.

Славната Революция (27) (The Glorious Revolution), наричана още Революцията от 1688 г. Начало на тази т. нар. революция съвпада с кризата, сполетяла Крал Джеймс II(28) през 1688 г., когато му се ражда син, Джеймс Франсис Едуард Стюарт. Дотогава тронът е трябвало да бъде наследен от дъщеря му Мери, съпруга на Уилям Орански. С раждането на син става вероятна перспективата за католическа династия в кралствата (Англия, Шотландия и Ирландия). Разтревожени от католицизма на краля и близките му връзки с Франция, ключови лидери на двете фракции в английския Парламент Тори и Виги (Tories and Whigs) (29) разрешават кризата като канят Уилям Орански – по това време Щатхалтер на Нидерландия и съпругата му – Мери Стюарт (двамата са протестанти и са съответно племенник и дъщеря на Чарлс I), да поемат кралския престол в Лондон. Може да се твърди, че свалянето на Джеймс полага началото на съвременната английска парламентарна демокрация – никога след това монархът не е разполагал с абсолютна власт, а Законът за правата (The Bill of Rights) (30), приет от английския Парламент през 1689 г. е станал един от най-важните документи в политическата история на Великобритания. Детронирането на католика Джеймс II слага край на шансовете католицизмът да бъде възстановен в Англия. Католиците са лишени от правото да гласуват и да бъдат избирани в парламента в Уестминстър за повече от 100 години. Забранено е и назначаването им в армията, а на монарха се забранява да бъде католик или да се жени за католичка. В Англия е установена Парламентарна монархия, в която висш орган на държавната власт е Парламентът.

Английската буржоазна революция

Ерата на Просвещението е и част от една много специфична и характерна форма на еволюираща Английска буржоазна революция (31). Последната е плод, от една страна, на общовалидните за повечето европейски държави процеси на разлагане на феодалния строй и налагането на модерния буржоазно-капиталистически модел, и от друга – Английската революция е и неизбежен резултат от случващите се в продължение на почти един век икономически, политически, религиозни и социални процеси и сътресения. Съществено влияние оказват събитията, свързани с Реформацията, Английската гражданска война от 1649 г. и най-вече – Славната революция от 1688 г. (виж по-горе), както и идеите и възгледите на Просвещението, чийто най-ревностни изразители са споменатите – Франсиз Бейкън, Томас Хобс и особено Джон Лок.

„Славната революция“ до голяма степен се явява завършващата фаза на Английската буржоазна революция, която поставя началото на краха на феодалните порядки и провъзгласява политическите принципи, станали основа на новото буржоазно общество в Англия, впоследствие и в Европа. Значението на Английската буржоазна революция е огромно, защото обхваща всички слоеве и сфери на общественото развитие. Тя е причина и следствие от: появата и формирането на новите обществени прослойки – дребна, средна и по-едра буржоазия; взимното проникване на буржоазия и аристокрация и преформулиране на отношения между тях, което е част от т.н. социална революция в обществените отношения; създаването на условията за бурно стопанско развитие, следствие на осъществяващата се по същото време в Англия– Индустриалната революция и индустриален бум следствие в не малка степен на предхождащата я научна революция; върховенството на принципа за компромиса в политическите и обществени отношения и т.н. Англия бележи икономически и политически възход и изпреварва в развитието си останалите европейски монархии.

Английската буржоазна революция има и свои особености. Главната е, че тя остава „незавършена“ – спира на половината път и не довежда до крайни преобразования, за разлика от Френската буржоазна революция, която напълно разрушава устоите на феодалната държава! Масите в лицето на селските и градските „низини“, въпреки че участват активно в хода на революцията, не са съсловно организирани и не са в състояние на наложат един по-радикален ход на революционните събития. В резултат на всичко това, макар и да е ликвидиран кралският абсолютизъм, Англия става не буржоазна република, което би съответвало на интересите на буржоазията, а парламентарна монархия, основаваща се на съюза на буржоазията и новото дворянство – т.н. „джентри“ от една страна и старата феодална аристокрация от друга. Това „ново“ дворянство са представители на едрата буржоазия, придобила поземлена собственост, което съсловно ги приобщава към аристокрацията, но което свързва съдбата си с капиталистическия начин на производство в селското стопанаство. Независимо от тези особености Английската буржоазна революция е голямо събитие в световната история и в историята на Англия, което слага началото на новата общоевропейска история и на епохата на капитализма (32). Като предпоставка, част, елемент, еманация, продължение и т.н. на тази буржоазна революция протичат и двете други съществени революции в Англия и/или Великобритания в зависимост от конкретния исторически етап на „разширяване“ или „свиване“ на обхвата на английската монархия (дали са или не включени Шотландия и Ирландия, заедно или поотделно), а именно „Научната революция“ (33) и „Индустриалната революция“ (34). Докато първата започва в континентална Европа и се пренася в Англия, то втората води началото си от Англия.

Английското масонство

След всичко казано дотук възниква логичният въпрос – а къде се ситуира масонството в тези сложни, всеобхватни, философски, научни и прочие процеси и събития и е ли то резултат или причина? Как така на 24 юни 1717 г. в кръчмата „Гъската и скарата“ четири съществуващи, незнайно от кога и по какви причини, ложи се събират и се самообявяват за първата в света Велика ложа (35) ?

Изобщо въпросът кога, как, защо и къде възниква Свободното зидарство такова, каквото е в навечерието и след провъзгласяването на първата велика ложа продължава да тъне в догадки и безкрайни тълкувания (36). И до сега няма писмени документи, които да дават ясен и категоричен отговор на този въпрос.

Преобладаващото становище на повечето, изучаващи историята на масонството е, че то пряко или косвено произлиза от съществувалите през средновековието задруги на зидари, строили великите катедрали и замъци по това време. Тази теза наречена „Теорията на прехода“ (Transition theory) (37) е до някъде удобна и се ползва с най-голяма популярност, което в никакъв случай не я прави най-меродавна или единствено вярна или всеобхватна.

Съгласно тази теория, със западането на зидарския занаят през XVI-ти век, в техните задруги/гилдии или ложи (основна организационна форма при осъществяването на зидарската дейност в ония времена) започват да навлизат хора, които не спадат към т.н. „оперативни“ зидари. Това са лекари, моряци, търговци, финансисти, държавни и общински служители, адвокати и други, все представители на тази нова класа – буржоазията (или „средна класа“, б.а.), които са били допускани да членуват в ложите. Тези хора, които не са имали нищо общо със зидарския занаят, са се наричали „спекулативни“ зидари. Със спирането на строителството на катедрали – около и след 1540г. – нараства ролята на т.н. „спекулативни“ зидари, а масонството все повече се превръща в клуб или братство и губи смисъла си на професионална задруга. Тези нови членове на ложите или „спекулативни“ зидари (масони), са били „приемани“ като равни с „оперативните“ зидари в дух на братство, от където се предполага, че произлиза терминът „приети“ в израза „свободни и приети зидари“.

Колкото и правдоподобно да звучи, тази теория се оспорва от някои източници, които изтъкват, че няма пряка доказана връзка и приемственост между старите професионални задруги/гилдии или оперативни ложи и спекулативните такива, като в потвърждение на тезата си привеждат довода, че няма данни да е имало „оперативни“ ложи в Англия след 1560 г. или пък в Шотландия – след 1580 г., докато първите писмени документи за „спекулативни“ масони и ложи са от почти един век по-късно!

И все пак това е теорията, към която се придържа не само ОВЛ на Англия, но и Великата ложа на Шотландия. Великата ложа на Ирландия отива малко по-далече, като търси корените в античната си история.

Наред с горната теория, която както вече казах, има най-много привърженици, съществува и друга, която произлиза от Шотландия и която също претендира за известна достоверност – това е теорията, свързваща появата на масонството с Рицарите тамплиери, чийто орден е основан през 1117 г. Тамплиерите, подобно на свободните зидари – масони, са имали три категории членове – на най-ниското стъпало са стояли „сержантите-пехотинци“, средното ниво се е заемало от т.н. „чиновник-капелан-секретари“, а на най-високото са били истинските братя-рицари.. Орденът се е предвождал от велик майстор, единствено подчиняващ се на Папата. След поставянето им в 1307 г. извън закона от папа Климент V, започват гонения на тамплиерите в цяла Европа. Единствено в тогавашна Шотландия те намират убежище. Предполага се, че за да избегнат гоненията и изтреблението на братята рицари, което е било практика в тогавашната континентална Европа, те са се присъединявали към съществуващи по това време „оперативни“ ложи като на някакъв последващ етап са се обособили в собствени структури, които са били наченките на това ново братство – „спекулативното“ Масонство, и което логично е заимствало много от обичайте и символите на действащите по това време свободно-зидарски задруги.

Има още една теория, която бих нарекъл „социално-историческа“,съгласно която лицата, които са се обединявали в структури, наричани ложи и то масонски, става дума за края на XVI и началото на XVII век, са били хора, които са били близки до идеите на Просвещението и Буржоазната революция, и които са се стремели към установяването на по-голяма религиозна и политическа търпимост във време на остро противоборство, когато политическите и религиозни различия са водели до кървави граждански войни. Това, което те са искали, е било хората да станат по-добри и да се възцари един по-справедлив свят. Едно напълно основателно и обяснимо желание като се има предвид всичко онова, за което говорихме в предната част на настоящия материал – идеите на Ренесанса, Ерата на Просвещението, възникването и формирането на тази нова, най-прогресивна класа за времето си – буржоазията и нейните въжделения и представи за това, какъв трябва да бъде светът. Първите опити за сдружаване са били различните кръгове – социални, професионални, по политически и религиозни убеждения и т.н., които са ползвали познати форми – професионални гилдии, задруги, както и местата, където са се събирали (кръчми/пъбове), далече от погледа на странични хора.

А защо „свободни зидари“ (Free Masons) и защо „масонство“, съответно „свободно зидарство“, а не нещо друго? Характерна особеност на тази нова класа или нова категория гражданство – буржоазията е била нейната „свободност“, вследствие на присъщата й по-голяма или по-малка материална независимост и отпадането на закостенелите религиозни и политически догми, което до някъде е съответствало на „статута“ на старите „оперативни зидари“ – статута на „свободни мъже“ в тогавашното феодално общество. И тъй като по това време обучението се е основавало на алегории и символи, те възприели идеята за „сградата“, която да „градят“, като централна алегория, върху която да стъпи новото движение. Основният източник за алегории по това време е била Библията, чието съдържание е било известно дори и на тези, които не са могли да четат и пишат. Единствената „сграда“ , която се споменавала в Библията бил Храмът на Соломон, който и станал основната тема на ритуала на „новите – спекулативни масони“ в отличие от традиционните Оперативни такива. От старите занаятчийски гилдии пък взаимствали организационната форма – майстор, надзирател, ковчежник, секретар, докато инструментите на старите зидари били използвани като символи, върху които да се изгради морално-философската конструкция на „занаята“ (38). Редица идеи са взаимствани и от старите оперативни документи, като Манускриптите (39) „Региус“ (40) от 1390 г. и „Кук“(41) от 1450 г. Това са т.нар. „Стари задължения и правила“ (Antient Charges and Regulations) (42), които впоследствие са станали неразделна част от Книгата на Конституциите (Конституцията)(43) на Обединената Велика ложа на Англия, и които и до днес се четат при встъпване в длъжност на майстора на ложа!

Разбира се има доводи за и против „Теорията на прехода“ има и такива, които подкрепят другата основна теория за „социално-историческите“ подбуди и обусловености. Интересен щрих представлява ролята, която е могла да изиграе т.н. „Лондонска компания на зидарите“ (The Worshipful Company of Masons) (44). Най-ранните документи за нейното създаване са от 1356 г. Тя е една от многото „задруги“ или „гилдии“(45) или т.нар. „Ливрейни компании“ (46), чиято цел е била да регулират дейността в съответния бранш и да си сътрудничи с градските власти. През XVII век се формира един ‚вътрешен“ кръг от лица, които се наричали „Приетите“, а процедурата „Приемане“ (Тhe Acception), чрез която са се „правили“ зидари лица, които не са имали нищо общо със занаята. Този факт налива вода в мелницата и на двете теории – тези които твърдят, че спекулативното масонство е тръгнало от Оперативното намират основание в самия факт, че една „Оперативна гилдия“ е „приемала“ лица, несвързани с конкретния занаят. Поддръжниците на другата теория пък използват факта,  че т.нар. спекулативно масонство е „копирало“, „заимствало“ модели и практики от Оперативното, но се е развивало по собствен път. Нещо повече, като допълнителен довод, се изтъква съществувалата по това време практика на „сдружаване“ на лица със сходни интереси и социална принадлежност в „клубове“ или неформални сдружения, които са се събирали в типичните английски „пъбове“ („pubs“ от „public places“, т.е. „публични места“ или заведения). Не случайно много от първите спекулативни ложи са носили имената на съответните пъбове, където са възниквали.

Темата за началото на спекулативното масонство вълнува редица изследователи и до днес. В този смисъл интерес представлява един Доклад на брат Роентон Кхамбата, който той е изнесъл пред Изследователската ложа „Куатор Коронати“ на Обединената Велика ложа на Англия на 9-ти ноември 2000 г. (47), и в който се е опитал да систематизира и изброи различните „теории“ за възникването на т.нар. спекулативно масонство, преобладавали през XX-ти век. Освен Теорията на прехода, теорията за темплиерското начало  и Социално-историческата теория, Кхамбата се спира и на още няколко теории, някои от които определено екзотични, но които също не дават единствения верен отговор на големия въпрос за „акта на възникване“ на спекулативното масонство, а по-скоро добавят интересни щрихи към темата. Следва резюме на тези теории:

  • Теорията „От конспирация към разбирателство (сдружаване)“ (Theory of Conspiracy to Fellowship) – според нея ложите през XVII век са били конспиративни явки, където тайно са се срещали роялисти, които са ползвали тайни знаци за разпознаване. Така е било до „реставрацията“ (The Restoration) (48) на монархията след управлението на Оливер Кромуел, след което са излезли на „светло“, а ложите са станали средство за обединяване и създаване на добронамерена среда, място, където членовете й са могли да прекарват времето си в добра компания, да се почерпят и хапнат добре, като разговорите на религиозни и политически теми били забранени. Някой ще попита, а защо е зидарската символика – отговорът, който дава авторът на тази теория – Фредрик Сиил-Куун е, че по това време е имало сериозно възраждане на интереса към археологията и архитектурата!?
  • Теория на „Религиозното основание“ (The Religious Base Theory)

    Според авторът й – Колин Дайер, спекулативното масонство възниква още по времето на кралица Елизабета (около 1560-1580), като то се е основавало на религиозни доктрини, било е създадено съвсем целево и е имало таен характер. Анализирайки старите манускрипти, той съзира отпратки към „триединството“ и Светата троица, което кара авторът да твърди, че то е било с християнски корени!

  • Теория на „Разенкройцерския произход“ (The Rosicrucian Origin) – съгласно тезата на А. Козби Джаксън, двете движения – розенкройцерството и масонството са започнали съществуванието си в Англия (!?)  през XVII-ти век почти по едно и също време, като са били въведени от хора с еднакъв интелектуален потенциал. И двете проповядват „самоусъвършенстване на личността“, и двете, според автора, се базират на религиозен мистицизъм. Розенкройцерството се разпространява по бързо от масонството заради връзките си с алхимията? Единствената възможна логическа връзка, която може да се направи между двете, обаче, е стремежът към самоусъвършенстване на членовете им и обстоятелството, че и в двете движения са членували редица представители на Кралското научно общество (виж по-горе!).
  • Теория на „асоциирането“ (The Associate Theory) – неин автор е А. Джефри Маркам. Тя донякъде, според автора, повтаря Теорията на прехода (виж по-горе), а именно, че покрай строителството на катедрали в по-ранните времена е имало едно естествено „асоцииране“ между донорите (феодалната аристокрация), подпомагащите (т.н джентри) и самите изпълнители (строители), което след 1540 г., когато е било преустановено строителството на катедрали, е прераснало в чисто спекулативния вариант на масонство. Изобщо, според автора, спекулативното масонство е една „амалгама“ от съществувалото обединяване („асоцииране“) на хора, несвързани пряко със занаята, и оперативни зидари (до 1540 г.) и практиката на религиозните гилдии до разпускането им през 1547 г.
  • Теория на „Монашеското начало“ (Theory of Monastic Origins) – Според нейния автор Сирил Батам спекулативното масонство е произлязло от съществувалите по времето на католицизма в Англия вътрешни или посветени (Inner Sancta) общности от образовани членове в манастирите, които след тяхното разтурване при крал Хенри VIII (1538 г.) и забраната на религиозните гилдии (1547 г.) са се превърнали в тайни „клетки“, които са продължили съществуванието си до началото на XVII-ти век, а след Реставрацията (виж по-горе) са излезли наяве и са се разраснали и еволюирали, за да се превърнат в ложи на познатото ни спекулативно масонство. Интересно е признанието на самия автор – „Аз не мога да докажа всичко това … нито пък има достатъчно доказателства за Теорията на прехода, нито за която и да е друга теория за произхода на масонството“!
  • Теория на „Концепцията на Дарвинизма“ (Darwinian Concept) – aвторът Сирил Ричард Сандбах, спирайки се на въпросите – как, къде, кога, кой и защо по отношение на появата на масонството отбелязва: а) Оперативните масони са предлагали безопасен подслон и защита от врагове и бандити в своите ложи най- вероятно и на хора, които са желаели да бъдат „приемани“; б) около 1690 г. се задава Ерата на разума (Просвещението), като лицата, възползвали се от закрилата на тези ложи – убежища са започнали да се интересуват от идеите, които Просвещението проповядва, и които сами по себе си са създавали усещане за по-голяма свобода; в) най-вероятно са се намесвали и фактори, свързани с дълбоките преобразувания в сферата на християнската религия по същото време, ерго – събитията в сферата на „социалната еволюция на масонството“ (по аналогия с теорията на Дарвин) са се обуславяли от съществуващите обстоятелства – социални, политически и изобщо на средата като такава и не са били следствие от целенасочени действия и политики. Големият недостатък на тази теория е, че в своя труд „Произходът на видовете“, Дарвин обяснява как отделните видове са еволюирали, но не и как са се появявали нови такива, какъвто е случаят със спекулативното масонство, и следователно и тази теория не дава изчерпателен отговор за появата на това „ново“ по своята същност масонство!
  • Теория на „Ерата на Просвещението“ (The Age of Enlightenment Theory) – авторът Майкъл Спър изтъква, че е имало двупосочно движение (взаимно проникване) на принципите на масонството и идеите на Просвещението, в т.ч. тезите за „братство“, равенство, уважение към законите на държавата, лоялност към краля и вяра във Висшето същество (сила). Тази теория донякъде потвърждава „социално-историческата“ теорията за същностните характеристики на масонството, но не дава задоволителен отговор за произхода му!
  • Теория на Кралското научно общество (The Royal Society Theory) – авторът Майкъл Бейджент, говорейки за масонството заявява – „Няма начало… То е един митичен звяр“. Тезата му е, че спекулативното масонство е свързано с херметизма и със създаването на Кралското научно общество. Като недостатък на тази теза се сочи: а) че освен Всевиждащото око, буквата „тау“, свастиката, хексалфата и хексагона, останалите масонски символи нямат връзка с херметизма и б) броят на масоните, членове на Кралското общество, не е бил толкова голям, че да се разглеждат като единствени бащи на масонството.

След всичко казано до тук, на мен лично, най-правдоподобна ми се струва „социално-историческата“ теория! Колкото и логично да звучи, и тя вероятно има нужда от сериозни допълнения, изследвания и проучвания.

Във всяка от горните „теории“ за възникването на масонството има по-голяма или по-малка доза истина или достатъчност на аргументацията, без обаче да е изчерпателна и еднозначна, което вероятно означава, че факторите, довели до обособяването на масонството такова, каквото го знаем (разбира се, отчитайки и дозата еволюция, която е неизбежна с времето), са повече и различни от тези, използвани в комплект от коя да е от съществуващите теории.

Но да се върнем към „официалното начало“ на масонството в люлката му – Англия. Безспорно, отправната точка на съвременното, организирано „символично“ масонство е датата 24 юни 1717 г., когато в кръчмата „Гъската и скарата“ (The Goose and Gridiron) четири лондонски „символични“ ложи се обединяват във Велика ложа на Лондон и Антони Сайер, джентълмен, е избран за неин първи Велик майстор. Това е факт, който само констатира някакво действие, но не дава отговора за това как и защо са се появили тези ложи.

Никой не оспорва факта, че в началния си вид Великата ложа е служила предимно като организатор на годишно тържество-пиршество за членовете на ложите в района на Лондон.

В 1719 г. за Велик майстор е избран Теофилус Дезагюлие (49) – французин от хугенотско потекло, за когото се твърди, че едва ли не е бащата на съвременното спекулативно масонство. Факт е, че той, вече в качеството си на Стар Велик майстор е бил движещата интелектуална и концептуална сила зад изготвената от Джеймс Андерсен (50) масонска Конституция от 1723 г. (виж по-долу). На него се приписва и сериозна роля в изготвянето и въвеждането на система от ритуали, които се ползват от ложите, с малки изменения и допълнения, и до днес,.

В 1721 г. Дукът на Мантагю (51) е избран за Велик майстор, който в значителна степен „формализира“ дейността и порядките на Великата ложа. От него датира практиката Великата ложа да се събира на „Тримесечни общи събрания“ (Quarterly Communications), като тази практика се запазва и до днес. Тези и други мерки, предприети от Дука на Монтагю, превръщат великата ложа в институция, към която постепенно се присъединяват и други ложи в Лондон, а впоследствие и от провинцията.

В 1723 г. е издаден първият „Правилник – масонски конституции“ (първата редакция на т.н. Андерсенова Конституция (52)) и Уилям Коупер, деловодител в английския Парламент е назначен за Секретар на Великата ложа. Към 1730 г. под шапката на Великата ложа работят повече от 100 ложи в Англия и Уелс.

Междувременно се инсталират Велики ложи в Ирландия (53) (през 1725 г.) и Шотландия (53) (през 1736 г.).

XVIII и XIX век бележат бързото разпространение на масонството в Средния и Далечния Изток, Австралия, Азия, Африка, Северна и Южна Америка, като то следва по петите разширяването на Британската империя (55).

През 1737 г. е посветен първият масон от кралско потекло – Фредерик Люис, Принц на Уелс и син на Крал Джордж II.

През 1740 г., по стечение на различни обстоятелства, много ирландци се преселват в Лондон. Немалка част от тях са били масони още преди да се преместят. В същото време достъпът им до английски ложи е бил ограничен, в резултат, на което през 1751 г. група ирландски масони учредяват конкурираща Велика ложа. Мотивът, който те изтъкват е, че съществуващата Велика ложа е направила твърде много нововъведения и се е отдалечила от т.н. „стари правила“ Аntient Landmarks), докато те желаели да се съхранят „античните институции, завещани от Принц Едуин в град Йорк през 926 г. след Христа“. Поради тази причина новата Велика ложа е била наречена „Античната Велика ложа“ (точното име е било: Grand Lodge of Free and Accepted Masons of England According to the Old Institutions), а другата Великата ложа – „Модерните“ (Moderns). Въпреки разногласията, двете велики ложи съжителствали мирно в продължение на 63 години, като нито едната, нито другата е признавала членовете на „противниковата“ ложа за „регулярни“ масони. Това, обаче, не е пречело на мнозина, дори на централно ниво, да членуват и в двете ложи.

Едно интересно обстоятелство – в 1799 г. в навечерието на Великата френска революция, с оглед ограничаването на дейността на профсъюзите, политическите клубове и други „подривни“ организации, Английският парламент приема „Закон за тайните общества“ (56). Под ударите му попада и масонството. Двамата Велики майстори се срещат с Министър председателя на Англия Уилям Пит, който не е бил масон, и го убеждават да изключи масонството от действието на закона, но остава задължението секретарите на отделните ложи всяка година да предоставят на местния „Служител на реда“ списък на членовете, включващ данни за възрастта на отделните членове, професията и домашния им адрес. Това изискване е било отменено с решение пак на Английския парламент едва през 1967 г.!

В 1809 г. двете конкуриращи се ложи определят „комисари“, които да договорят взаимно приемливо и равностойно обединение. След четири години преговори, на 27 декември 1813 г., на тържествена церемония в „Свободнозидарския дом“ (Freemasons’Hall) в Лондон се извършва обединението на двете ложи, в резултат на което се появява Обединената Велика ложа на Англия с Велик майстор – Негово Кралско Височество Дука на Съсекс (57) (по-малкия син на Kрал Джордж III).

Обединението от 1813 г. е забележително с едно важно обстоятелство, свързано с името на Дука на Съсекс, който до смъртта си през 1843 г. всяка година е бил преизбиран за Велик майстор (в 1813 г. е бил избран за Велик Майстор на „Модерните“, като същата година е бил избран и за Велик Майстор на новообразуваната, след обединението, Обединена Велика Ложа на Англия), и то е неговото решение да превърне масонството в „универсално“ движение като премахне чисто християнското съдържание от ритуалите и текстовете на трите степени – чирак, калфа и майстор масон (57). Обединението от 1813 г. е забележително с едно важно обстоятелство, свързано с името на Дука на Съсекс, който до смъртта си през 1843 г. всяка година е бил преизбиран за Велик майстор, и то е неговото решение да превърне масонството в „универсално“ движение като премахне чисто християнското съдържание от ритуалите и текстовете на трите степени – чирак, калфа и майстор масон (58). По негово време е институционализиран т.н. „Борд с общо предназначение“ (Board of General Purposes), който съществува и до днес и съответства донякъде на нашия Съвет на Великите сановници, на когото се вменяват няколко функции: съвещателна – да формулира предложения по политиката на Обединената Велика Ложа, изпълнителна – да следи и осъществява решенията на „Тримесечните общи събрания“ (Quarterly Communications), надзорна – да следи за спазването и прилагането на конституцията и помощна – да проучва и докладва по всякакви въпроси, поставени му от Великя майстор или Великата ложа и др. След обединението са приети също така стандартни форми на регалиите и нагръдните знаци на великите сановници, сановниците на Ложите и редовите масони, които се ползват и до днес.

XIX век бележи значителното развитие на масонството в Англия и Уелс.Със засилването на миграцията от провинцията към големите градове се увеличава броят на градските ложи, което пък от своя страна е наложило изграждането на внушителни масонски постройки, много от които съществуват и днес. Особено импозантна е сградата на ОВЛ, която по размери и пищност се конкурира с най-известните архитектурни паметници в Лондон.

С избора на Алберт Едуард, Принц на Уелс (по късно Крал Едуард VII) през 1874 г. за Велик Майстор на Обединената Велика ложа на Англия английското масонство получава силен тласък. Принцът е бил голям почитател на масонството и негов ревностен поддръжник. Много често в Англия и при посещенията му зад граница той се явявал в регалиите на ВМ, което допълнително е допринасяло за популяризирането на масонството. В годината на коронясването му, когато си подава оставката като Велик майстор, под шапката на ОВЛ е имало 2850 ложи.

XX-ти век е не по-малко благоприятен за развитието на английското масонство. Това най-силно се чувства в периодите след двете Световни войни, когато много хора се обръщат към масонството като към спокоен пристан на традицията и сигурността, където могат да продължат връзките си от военните години и фронтовото приятелство и другарство. Същевременно в периода до Втората световна война се засилва антимасонската пропаганда, най-вече от нацистка Германия и Испания на Франко. Това води до „затваряне“ на масонството в себе си, което продължава и след войната и особено след 50-те години на XX век, когато умишлено се избягват всякакви контакти с медиите и широката публика, и когато не се прави нищо за разсейване на митовете и измислиците, битуващи в публичното пространство. Краят на тази политика се поставя през 1984 г., когато ОВЛ на Англия съвсем целенасочено се отваря към външния свят.

Втората половина на XX-ти век е забележителна с две важни събития – първото е честването през 1967 г. на 250-та годишнина от създаването на първата Велика ложа на Англия и инсталирането на нов Велик майстор – Дука на Кент, на който пост той е и до днес, и второто събитие – през 1992 г., когато 12500 масони се събират в Ърлс Корт да честват 275-та годишнина от създаването на първата Велика ложа и 25-та годишнината от встъпването в длъжност Велик майстор на Дука на Кент.

Към днешна дата под шапката на ОВЛ на Англия работят 8322 ложи с повече от 270 000 братя масони. Това са предимно и основно представители на буржоазията или т.н. „средна класа“ – дребна, средна и едра, в т.ч. лекари, адвокати, държавни и общински чиновници, учители, университетски преподаватели, дребни и средни предприемачи, финансисти, служители във фирми и много други професии и занятия.

Заключение

От всичко казано до тук, според мен, следват следните по-важни изводи:

– Изключително важно е процесът на възникването и утвърждаването на масонството (спекулативното) да се разглежда в конкретния исторически контекст – XVII и XVIII век бележат началото на едно разчупване на старите социални, политически и икономически догми и порядки от края на Ерата на Ренесанса и по време на Просвещението (виж по-горе!).

– Развитието на либералните политически теории по времето на Просвещението е тясно свързано с възникването и укрепването на новата предприемаческа и търговска класа („буржоазията“ или „средната класа“) и утвърждаването на т.н. „гражданско общество“ (Civil society) – общество характеризиращо се с ролята на производителния труд и търговията, насочени към придобиването и разрастването на „частната собственост“ (същностна характеристика на тази нова класа). „Вторият трактат“ (59) (глава 3-та до 10-та) на Джон Лок в значителна степен допринася за формулирането на политическата философия, която да служи на интересите на тази нововъзникваща класа и според когото призванието на „политическото“ общество е опазването на частната собственост, която е част, по право придобита, от Божието „наследство“, независимо от държавата и нейната намеса.

– Исторически факт – масонството, такова каквото го познаваме днес възниква на прехода на XVII-XVIII век като следствие на специфичната за английските условия форма на „буржоазна революция“, която от своя страна, както вече стана дума, е продължение на определени исторически епохи и събития (Ренесанс, Реформация), както и на натрупвания в хода на „ерата на Просвещението“ в сферата на философията, класовите, обществените и икономически отношения и държавното устройство! Първите „спекулативни масони“ са били от средите на новоутвърждаващата се дребна, средна и по-едра градска буржоазия (Middle Class – „lower Middle”, „Middle” и „upper Middle”) в Англия и на първо време в Лондон, като най-голям и централен град в кралството. Последното се връзва и с третата „теория“ за възникването на масонството в Англия – „Социално-историческата“ (виж по-горе!). Конкретният исторически период съвпада и с процеса на възникване на новото за ония времена и епохи т.нар. „гражданско общество“ (civil society) на първо време в Англия, а впоследствие и останалата част на Европа и света, в който участват и представители на масонството.

– Специфично за английския случай е мястото и ролята на аристокрацията в масонството, която, като изключим старата феодална такава, в редица случаи също произлиза или е свързана съсловно и родово с буржоазията (т.н. джентри или „удостоени“ благородници). Това е резултат и от несъстоялата се докрай“ или „половинчата“, или ако ползваме днешната реторика – „нежна“ Английска буржоазна революция (за разлика от Френската буржоазна революция!). Участието на малко по-късен етап и на старата аристокрацията, и поставянето начело на Великата ложа на представител на кралската фамилия, е отново характерна английска особеност и съответства на общественото устройство на държавата тогава и днес!

– Масонството има опосредствено (чрез своите членове) участие и роля и в Научна и Индустриална революции в Англия! – Не е случаен фактът, че много от членовете на новосъздаденото Кралско научно общество (Royal society) са били масони или са изповядвали идеи и принципи близки до масонството. Едно малко известно обстоятелство, което по безспорен начин доказва ролята и мястото на масонството в т.нар. Научна революция, е фактът, че за периода 1719-1736 г. 10 от членовете на Кралското научно общество са били и Велики майстори на Великата ложа на Англия. В 1723 г. от 200 члена на Кралското общество, 40 са били масони. През 1725 г. те са вече 47, а през 1730 г. – 97!

– Масони, представители на средната и едра буржоазия са сред първите предприемачи, производители, професионалисти – инженери, изобретатели, практици и т.н., а впоследствие и индустриалци и финансисти, които са били моторът на започващата и провеждаща се Индустриална революция.

– Неслучайно и „бащите“ на американската Конституция и държавата САЩ са били повечето масони. Масони са били и много от участниците във „Великата френска буржоазна революция“, състояла се близо век след английската.

– Може да се каже, че масонството, без да е религия, култ или каквото и да било друго, е преди всичко пример, модел на едно по-справедливо, толерантно и просветено общество, основаващо се на присъщите му принципи и цели.

– Масонските три „Велики принципа“ (60) за „братска любов“, за „спомоществувателност“ (милосърдие и благотворителност) и „търсене на истината“, както и постулата за „свободния мъж“ (евфемизъм за „личност“, „гражданин“) са част от новоналагащата се либерална политическа философия на деня, развитие и приложение на идеите на Ренесанса и Просвещението и не на последно място, а дори и на първо – те са в основата на възникващото и утвърждаващо се „гражданско общество“ в люлката – Англия, а в последствие и по голямата част от Континентална Европа и Светът!

– Продължавайки тази логика, може да се обясни и процеса на “намаляване” числеността и значението му в западното общество днес с факта на по-голямата зрелост на последното и изключителното разпространение на различни други форми и структури на гражданското общество, и обратно – големия интерес и привлекателната му сила в новите демокрации, където тепърва се заражда и утвърждава гражданското общество и където Масонството е едно от първите му проявления и организирана форма, макар и не дотам афиширана.

– Последното с особена сила се отнася и за държавата – България, която по ред исторически причини пропуска почти всички съществени философски, политически и културни етапи на развитие на европейската и западна цивилизация (61). В този смисъл масонските идеи и масонството е едно от средствата за наваксване на загубеното време, знание и опитност – то е синтезираният модел на това обществено устройство към което се стремим днес и което е липсвало и в следосвобожденска България!

И, съвсем накрая, бих се обърнал към всички вас, обични братя, изучавайте масонството, практикувайте го в ложите, но и разнасяйте идеите му сред вашите близки, познати, колеги, партийни другари и прочие! Масонството е светлина! Масонството си струва!

Брат Михаил Димитров

София, 09.01.6012 А.:Л.:

Бележки:

1. Евфемизъм за безумните измислици и съчинения, които твърдят и съвсем голословно „доказват“, че масонството е, ни повече ни по-малко, от как свят светува.

2. Eдинственото „автентично“ масонство, което няма нищо общо с купищата небивалици, писани по негов адрес, включително и историите за „масона“ Соломон, „Хирам Абиф“, и не на последно място плеядата фараони, на които също се приписват странни качества и които съвършено произволно се причисляват към тази категория!

3. Историците определят епохата на Ренесанса като общо название за периода от XIV-ти до началото на XVI-ти век, характеризираща се с промени във всички области на човешката дейност. Италия е родина на тази колосална културна революция. Жителите на градовете-републики и най-вече на Флоренция, дали на света политици, художници и учени, които вярвали в свободния разум и новия човек, като основа и двигател на обществените дела. Той се развива неравномерно в различните европейски страни и преминава през различни етапи. По времето, когато Ренесанса е в апогея си в Италия, Англия, Франция, Испания и Германия са в епохата на Предренесанса. Виж още: http://en.wikipedia.org/wiki/Renaissance#England

4. Ако Ренесансът издига в култ човека, то Просвещението е ерата на поставянето на основите на съвременното общество. Двете заедно формират основата на днешните понятия – гражданин (личност, б.а.) и гражданско общество (Civil Society).

Виж още:

(1). http://plato.stanford.edu/entries/enlightenment/;

(2). http://public.wsu.edu/~brians/hum_303/enlightenment.html;

(3). ttp://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5

5. Виж още: http://www.sparknotes.com/history/european/enlightenment/section1.rhtml

6. Виж още: http://en.wikipedia.org/wiki/Reformations_(disambiguation)

7. Виж още: http://en.wikipedia.org/wiki/English_Reformation

8. Виж още: http://plato.stanford.edu/entries/enlightenment/

9. Виж още: http://en.wikipedia.org/wiki/Thirty_Years’_War

10. Все „тези“ близки по съдържание на основните Принципи и постулати на спекулативното масонство!

11. Виж още: http://en.wikipedia.org/wiki/British_class_system#Middle_class

12. Виж още: http://en.wikipedia.org/wiki/Protestant_Reformation#England

13. Католицизъм, реформация, Англиканската църква, протестанство, калвинизъм, и др.

14. Виж още: http://en.wikipedia.org/wiki/Francis_Bacon

15.Виж още: http://en.wikipedia.org/wiki/Thomas_Hobbes

16. Виж още: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%81_%D0%A5%D0%BE%D0%B1%D1%81

17. Виж още: http://plato.stanford.edu/entries/locke/

18. Виж още: http://en.wikipedia.org/wiki/An_Essay_Concerning_Human_Understanding

19. Виж още: http://en.wikipedia.org/wiki/Two_Treatises_of_Government

20. Виж още: 1/ http://en.wikipedia.org/wiki/Isaac_Newton

21. Виж още: http://en.wikipedia.org/wiki/Yeoman

22. Виж още: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5

23. Виж още: http://en.wikipedia.org/wiki/English_Civil_War

24. Виж още: http://en.wikipedia.org/wiki/Commonwealth_of_England

25. Виж още: http://en.wikipedia.org/wiki/The_Protectorate

26. Виж още:

(1). http://www.olivercromwell.org/

(2). http://en.wikipedia.org/wiki/Oliver_Cromwell

27. Виж още:

(1). http://en.wikipedia.org/wiki/Glorious_Revolution

(2). –http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D1%8F

28. Виж още: http://en.wikipedia.org/wiki/James_II_of_England

29. Виж още: http://en.wikipedia.org/wiki/Whig_(British_political_party)

30. Виж още: http://en.wikipedia.org/wiki/Bill_of_Rights_1689

31. Виж още:

(1). – https://www.kaminata.net/forum/angliyskata-burzhoazna-revolyutsiya-t19142.html

(2). https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D1%8F

32. Виж още: Същност на Английската буржоазна революция и на Великата френска революция:(http://studentskigrad.eu/index.php?option=com_content&view=article&id=2239:2011-10-28-08-38-15&catid=66:istorialekcii&Itemid=98)

33. Виж още: http://en.wikipedia.org/wiki/Scientific_revolution

34. Виж още:: http://en.wikipedia.org/wiki/Industrial_Revolution:

35. Виж още: : http://www.freemasons-freemasonry.com/grand_lodge.html

36. Виж още: :

(1). http://www.ugle.org.uk/what-is-masonry/history-of-freemasonry/

(2). http://www.sussexmasons.org.uk/about-freemasonry/history-of-freemasonry.html3/

(3). http://freemasonry.bcy.ca/textfiles/historyindex.html

(4). http://www.masonicdictionary.com/operativev.html

(5). http://www.rgle.org.uk/Anderson.htm

(6). http://en.wikipedia.org/wiki/History_of_Freemasonr

(7).- М. Димитров: Книга: „Ритуали, ордени и обреди на англосаксонското масонско пространство и масонството в България, Издание на ОВЛБ 2012 г.

37. Виж още:

(1). http://freemasonry.bcy.ca/history/transition.html

(2). http://www.masonicdictionary.com/operativev.html

38. Виж още: http://www.sussexmasons.org.uk/about-freemasonry/history-of-freemasonry.html

39. Виж още:

(1). http://en.wikipedia.org/wiki/Masonic_manuscripts;

(2). http://www.rgle.org.uk/RGLE_Old_Charges.htm

(3).http://www.freemasons-freemasonry.com/doron.html

40. Виж още: http://freemasonry.bcy.ca/texts/regius.html

41. Виж още:

(1). http://www.masonicsites.org/blue/Cooke%20Ms.htm

42. Виж още: http://www.freemasons-freemasonry.com/oldcharg.html

43. Виж още: http://www.ugle.org.uk/about/book-of-constitutions

44. Виж още:

(1). http://en.wikipedia.org/wiki/Worshipful_Company_of_Masons

(2).http://www.masonslivery.org/company/

45. Виж още: http://www.public.iastate.edu/~gbetcher/373/guilds.htm

46. Виж още: http://en.wikipedia.org/wiki/Livery_Company

47. Виж още: http://freemasonry.bcy.ca/aqc/history_theories.html

48. Виж още: http://en.wikipedia.org/wiki/Restoration_(England)

49. Виж още: http://tamrin.proboards.com/index.cgi?board=features&action=print&thread=1246

50. Виж още: http://freemasonry.bcy.ca/biography/anderson_j/anderson_j.html

51. Виж още: http://en.wikipedia.org/wiki/John_Montagu,_2nd_Duke_of_Montagu

52. Виж още: http://freemasoninformation.com/masonic-education/books/andersons-constitutions-of-1723/

53. Виж още: http://freemason.ie/

54 . Виж още: www.grandlodgescotland.com

55. С разпадането на империята, много от местните ложи се трансформират в независими велики ложи, но някои предпочитат да останат под попечителството на ОВЛ на Англия в резултат на което и до ден днешен има повече от 750 ложи по света, които се числят към ОВЛ на Англия.

56. В 1920 г. Английският парламент приема друг закон – „Закон за правителството на Ирландия“, който съдържа текстове, които пък касаят масонството в Ирландия (виж по-долу).

57. Дукът на Съсекс е последният Велик Майстор на „модерните“, като след обединението на двете Велики Ложи остава Велик Майстор на вече обединената такава – ОВЛА.

Виж още: http://en.wikipedia.org/wiki/Prince_Augustus_Frederick,_Duke_of_Sussex

58. Християнската символика е съхранена или прехвърлена в т.н „допълнителни“ степени или степени „оттатък занаята“ и производните структури – обреди и ордени (Виж: М. Димитров, „Ритуали, ордени и обреди на англосаксонското масонско пространство и масонството в България“, издание на ОВЛБ, 2012 г.). Друго съществено обстоятелство от времето на управлението на Дука на Съсекс е, че той умишлено и целенасочено е ограничавал или туширал дейността и разрастването на структурите, присвояващи споменатите по-горе „допълнителни“ степени или степени „оттатък занаята“ с цел консолидирането и утвърждаването на ОВЛ на Англия и „символичното „масонство в трите му степени – чирак, калфа и майстор масон, като основа и примат на „занаята“. Тази практика е продължила до неговата кончина през 1843 г. когато започва процес на активиране на стари структури – ордени и обреди и създаването на нови такива. В същото време споменатото обстоятелство не му е пречело самият той да притежава редица от тези „допълнителни“ степени или степени „оттатък“ занаята, и дори да е съответния Велик офицер на няколко от тези структури.

59. Виж още:

(1). https://en.wikipedia.org/wiki/Two_Treatises_of_Government ;

(2). http://www.justiceharvard.org/resources/john-locke-second-treatise-of-government-1690 60.

Виж още: http://lodgeofhappiness.org.uk/about-our-lodge/the-core-principles-of-freemasonry-brotherly-love-relief-and-truth

60. Виж още: http://lodgeofhappiness.org.uk/about-our-lodge/the-core-principles-of-freemasonry-brotherly-love-relief-and-truth/

61. От стотиците философи, учени и дейци на Просвещението, сред които преобладават англичани, французи, немци, холандци, руснаци, поляци присъстват само две „балкански“ имена на – Антиох Кантемир (1708—1744), турски литератор и дипломат и Доситей Обрадович (1742—1811), сръбски писател, философ и лингвист!

към начало