.

Възникване на масонството

 

„Не си въобразявай, че ще станеш истински масон, ако изучиш т.н. „занаят” или дори ако опознаеш нашите традиции. Масонството има своя история, своя литература, своя философия. Неговите алегории и традиции ще те научат на много неща, но много повече неща има другаде. Потоците на знанието, които днес текат пълноводни и широки трябва да бъдат проследени до техните извори, които бликат от далечното минало и там ще намериш началото и смисъла на масонството.”

Алберт Пайк, „Морал и догма“, 1871, стр. 107

 

cov1_200_s

Няма точна информация за „началото” на масонството, но за това пък има множество теории. Някои историци поставят началото във времето на Ноевия ковчег, други вярват, че началото е свързано със строежа на храма на Соломон, трети пък го свързват със строежа на пирамидите в древен Египет, а някои поставят началото при царуването на английския крал Ателстън в 930 година от Новата ера. Всички тези теории са малко вероятни, но пък са особено красиви и вдъхновявящи.

Най-разпространената теория за възникването на масонството свързва началото му със средновековните зидарски задруги или както още е известна – „Теорията на прехода”.

Със западането на зидарския занаят през 16-ти век, в техните задруги или ложи започват да навлизат хора, които не спадат към т. нар. „оперативни” зидари. Тези хора, които не са имали нищо общо със зидарския занаят са се наричали „спекулативни масони“. С навлизането им в зидарските ложи, масонството все повече се превръща в клуб или братство и губи смисъла си на професионална задруга. Тези нови членове на ложите или „спекулативни масони”, са били „приемани” като равни с „оперативните” масони в дух на братство, от където и произлиза терминът „приети” в израза „свободни и приети зидари” (1).

Колкото и да звучи правдоподобно тази теория се оспорва от някои източници, които изтъкват, че няма пряка доказана връзка и приемственост между старите професионални задруги или „оперативни“ ложи и „спекулативните“ такива като в потвърждение на тезата си привеждат довода, че няма данни да е имало „оперативни” ложи в Англия след 1560 или пък в Шотландия – след 1580 г., докато първите писмени документи за „спекулативни” масони и ложи са от почти един век по-късно!

И все пак това е теорията, към която се придържа не само Обединената Велика ложа на Англия, но и Великата ложа на Шотландия. Великата ложа на Ирландия отива малко по-далече, като търси корените в античната си история.

 

Наред с горната теория, която както вече казах има най-много привърженици, съществува и друга, която също претендира за известна достоверност – това е теорията, свързваща появата на масонството с рицарите тамплиери, чийто орден е основан през 1117 г.

Тамплиерите, подобно на Свободните зидари – масони, са имали три категории членове – на най-ниското стъпало са стояли „сержантите-пехотинци”, средното ниво се е заемало от т. нар. „чиновник-капелан-секретари” и на най-високото са били истинските братя-рицари.. Орденът се е предвождал от Велик майстор, единствено подчиняващ се на Папата. След поставянето им извън закона от Папа Климент V в 1307 г. започват гонения на тамплиерите в цяла Европа. Единствено в тогавашна Шотландия те намират убежище. Предполага се,че за да избегнат гоненията и изтреблението на братята рицари, което е било практика в тогавашната континентална Европа, те са се присъединявали към съществуващи по това време „оперативни“ ложи като на някакъв последващ етап са се обособили в собствени структури, които са били наченките на това ново братство – „спекулативното“ масонство, и което логично е заимствало много от обичайте и символите на действащите по това време свободно-зидарски задруги.

Има още една теория, която бих нарекъл „социално-историческа”, съгласно която лицата, които са били в основата на ново-формиращото се „спекулативно“ Свободното зидарство , става дума за края на XVII-ти и началото на XVIII-ти век, са били хора, които са се стремели към установяването на по-голяма религиозна и политическа търпимост във време на остро противоборство, когато политическите и религиозни различия са водели до кървави граждански войни. Това, което те са искали, е било хората да станат по-добри и да се възцари един по-справедлив свят.

И тъй като по това време масово са се ползвали алегории и символи, както в обучението, така и в обществените комуникации, новите „спекулативни масони“ са възприели като централна алегория или основен символ в ритуалната конструкция на новото движение строителството на храма и по-точно „Храмът на Соломон“ . Това може лесно да се обясни с обстоятелството, че основен източник за алегории по това време е била Библията, чието съдържание е било известно, дори и на тези, които не са могли да четат и пишат. Единственият градеж, който се споменава в Библията е този на Храмa на Соломон, който и станал основната тема на ритуала на нововъзникващите „спекулативни ложи“ . От старите занаятчийски гилдии пък е била заимствана организационната форма – майстор, надзирател, ковчежник, секретар, докато инструментите на старите зидари били използвани като символи, върху които да се изгради морално-философската конструкция на „занаята”. (2).

 

Най-вероятно началото на масонството е съчетание на описаните по-горе и някои други „теории” (3).

 

От гледна точка на документи, свързани с масонството – за едни от най-старите се считат масонските манускрипти (4), съответно „Манускрипта Халиъел, още известен като поемата „Региус“ (Halliwell Manuscript, also known as the Regius Poem) (5) от 1390 г. и „Манускрипта на Матю Кук“ (Matthew Cooke Manuscript) (6) (още известен като Манускрипта „ Кук“ от 1450 г). Според изследователската ложата „Куатор Коронати” (Quatuor Coronati № 2076) от състава на Обединената Велика Ложа на Англия първият документ регистриращ „прием” на не оперативен масон в масонска ложа е от юни 1600 г. – това е на Лорда на Оучинлек, Джон Бозуел, чието име се появява в списъците на масонска ложа в Единбург, Шотландия. В Англия първият запис е от 16-ти октомври 1646 г. направен от Елиас Ашмол – антиквар и хералдик, който между другото споменава в дневника си, че е приет в ложа, която е била свикана в къщата на тъста му в град Уорингтон, като никой от присъствалите на ритуала не е бил „оперативен зидар“!

Следват и други записи – в документ от 1673 г. се споменават имената на 27 масона, които членуват в ложа в град Честер. Друг документ от 1695 г. говори за някой си Едуард Хол, който е бил приет в ложа в град Чичестер. Манускрипт под номер 4 от Йорк от 1693 г. изброява имената на шест члена на ложа, за които нищо повече не се знае.

 

Масонството, такова каквото го познаваме днес възниква на прехода на XVII-XVIII век като следствие на специфичната за английските условия форма на „буржоазна революция“ (изпреварила „Великата френска буржоазна революция със близа 100 години!), която от своя страна е продължение и следствие на определени исторически епохи и събития (Ренесанс, Реформация), както и на натрупвания в хода на „ерата на Просвещението“ в сферата на философията, класовите, обществените и икономически отношения и държавното устройство! Първите „спекулативни масони“ са били преимуществено представители на нововъзникващата по това време (XVII-ти и началото на XVIII-ти век) в Англия и на първо място в Лондон като най-голям и централен град в кралството – дребна, средна и по-едра градска буржоазия (лекари, моряци, търговци, финансисти, държавни и общински служители, адвокати и др.), които в качеството си на една нова и най-прогресивна за времето си социална прослойка са настоявали за съществена промяна в обществените порядки в тогавашна Англия – за установяването, на един нов по-демократичен ред на социално и политическо управление на Кралството. Последното се връзва с третата „теория“ за възникването на масонството в Англия – „Социално-историческата“ (виж по-горе!). (7)

Конкретният исторически период съвпада и с процеса на възникване на новото за ония времена и епохи т.нар. „гражданско общество“ на първо време в Англия, а впоследствие пренесено и в останалата част на Европа и Света, на което нововъзникващото „спекулативно“ масонство е квинтесенция и носител на основните му принципи и философия. Не е случаен фактът, че повечето членове на новосъздаденото Кралско научно дружество в Лондон са били масони или са изповядвали идеи и принципи близки до масонството. Забягвайки напред – не случайно и „бащите” на американската Конституция и държавата САЩ са били повечето масони.

Определено може да се каже, че масонството без да е религия, е основа, матрица на едно по-справедливо, толерантно и просветено общество, основаващо се на неговите три Велики принципа.(8)

Включването на представители на аристокрацията на малко по-късен етап в структурите на английското масонство и в крайна сметка поставянето начело на Великата ложа на член на Кралския двор е отново характерна английска особеност и съответства на общественото устройство на държавата тогава и днес!

 

В заключение – независимо от всички спорове и тълкувания на фактите, изключително важно е процесът на възникването и утвърждаването на масонството да се разглежда в конкретния исторически контекст – XVII и XVIII век, които се характеризират с едно безвъзвратно разчупване на старите социални, политически и икономически догми и порядки.

И още – Масонската етика и философия , преведени на днешен език, са същността на съвременното „гражданското общество“, ерго масонството може и е служило за модел на и стимул за установяването на този тип ново „общество“ там където е имало свои структури и се е практикувало. Продължавайки тази логика, може да се обясни и процеса на „намаляване” числеността и значението му в западните общества днес с факта на по-голямата им зрялост и изключителното разпространение на различни други форми и структури на гражданското общество и обратно големият интерес и привлекателната му сила в новите демокрации, където тепърва се заражда и утвърждава гражданското общество и където масонството е едно от първите му проявления и организирана форма, макар и не дотам афиширана.

 

Бележки:

1. Виж: „Масонството в Англия, Ирландия и Шотландия“.

2. Виж: http://sussexmasons.org.uk/about-freemasonry/history-of-freemasonry

3. Виж: http://freemasonry.bcy.ca/aqc/history_theories.html

4. Виж: http://en.wikipedia.org/wiki/Masonic_manuscripts#The_Kirkwall_Scroll

5. Виж:1. http://freemasonry.bcy.ca/texts/regius.html;

6. Виж: http://freemasonry.bcy.ca/texts/cooke.html 

7. Виж: “Ерата на просвещението, буржоазната революция и английското масонство“,

8. Виж: „Какво представлява масонството

 

Забележка: Публикуваният тук текст е от последното издание на книгата „Ритуали, ордени и обреди на англосаксонското масонско пространство и масонството в България“, автор Михаил Димитров, Велик оратор на ОВЛБ, издание на ОВЛБ, 2012 г.

към начало