.

Ордени и обреди в масонството

cov1_2_670

Ордените и обредите са масонски структури, включващи една или повече от т.н. „допълнителни” (Additional), „присъюзни” (Allied) или степени „оттатък занаята” („Вeyond the craft”), подредени в определен ред и имащи завършена философска и ритуална конструкция. В Англия и Уелс обикновено се говори за степени „оттатък занаята” (Beyond the craft), но се използва и терминът допълнителни. В САЩ са по-разпространени понятията допълнителни (Additional) и присъюзни (Allied) степени, когато става дума за степени извън трите степени на синьото масонство – чирак, калфа и майстор масон. Самите ордени и самостоятелни обреди се явяват „пристроечни” или „присъюзни” структури (Appendant или Allied Bodies) към „занаята“.

Съществува мнението, че много от тях са били изфабрикувани в хода на 18-ти век в Шотландия, Англия, както и в редица страни от континентална Европа – най-вече Франция, Швеция, Германия и т.н. Някои от степените и дори завършени ордени и обреди са възникнали и в САЩ, впоследствие пренесени на Стария континент. Най-ранните печатни данни за някакви високи степени освен трите на синьото масонство се отнасят до т.н. „Света Кралска арка” и са от 1741 г. От 1743 г. са данните за друг орден – „Кралския Шотландски орден”, който още по това време е бил дотолкова популярен, че е имало Провинциална Велика ложа на Oрдена в Лондон с два „шапитъра” (Chapter).  Обителите са еквивалентни на ложа при синьото масонство.

„Високите” степени, както некоректно се „титуловат” e понятие останало от времето на бурното им възникване през 18 век във Франция, и до някъде на доста популярната схема на масонството в САЩ – пирамидата с двата обреда – „Шотландския” (Scottish Rite) и „Йоркския” (York Rite) поставени върху трите символични степени и други масонски формирования в САЩ (1), попадат условно в три отчетливи групи:

  1. Такива, които разширяват темите на „занаята” (синьото масонство);
  2. Такива, които претендират че възстановяват „загубените тайни“;
  3. Т. нар. рицарски степени.

По отношение на първите две групи са налице две отчетливи тенденции. Едната е била да се изземват части от легендите, заложени в ритуалите на трите степени на “занаята” и да се обособяват в допълнителни, присъюзни или степени „оттатък занаята”, а другата – да се оформят съвършено нови степени, които съдържат допълнителни елемент и познания към темите заложени в трите степени на синьото масонство. Това особено активно е ставало през по голямата част на 18-ти век и донякъде 19-ти век. Това „изземване“ на теми и конструкции от трите степени на „занаята“е било наложено от новите изисквания залегнали в Конституцията на „Обединената Велика Ложа на Англия“ (след 1813 г.), съгласно които масонството е било трансформирано от „християнско“ по своето съдържание в „светско“ такова. Много от т. нар. християнски елементи са намерили място в ново възникващите „допълнителни”, „присъюзни” или степени „оттатък занаята”, които са станали част от съществуващи или ново формирани ордени и обреди на първо място в Англия, а впоследствие и Ирландия и Шотландия и останалите ориенти на англосаксонското масонско пространство. (2)

Пример за степени от първия тип са степените в Ордена на „Марк Майстор масоните” (3), който е прието да се третира като допълващ към смисъла и съдържанието на степента „калфа“ на синьото масонство.

Пример за втория тип са: Ордена на „Светата Кралската арка“, „Кралския Шотландски орден“и Ордена на „Червения кръст на Константин“. Всеки един от тези ордени претендира да е както „завършващата степен” (Светата Кралска арка е „завършваща“ степен на степента майстор масон), така и да разкрива съответните „загубени” тайни в синьото масонство.

Нещо повече – „Кралският Шотландски орден“ и Ордена на „Червения кръст на Константин“ (4) са християнски по своето съдържание, докато Орденът на „Светата Кралска арка“ не е, въпреки че е изцяло базиран на елементи заимствани от Стария завет.

Третата група степени („Рицарските” степени), претендират да са продължители на традициите на старите рицарски ордени, съществували през средните векове. Характерен пример за такива степени са степените, които са част от т. нар. тамплиерски ордени или на обособени части или раздели на повечето обреди – „Йоркския“, „Шотландския“ и др. Практически всички „възстановени“ или „възродени“ рицарски ордени (степени) обаче имат много малко общо с първообразите си, освен отделни исторически елементи, предания и легенди, които са част от ритуалното, хералдическо и философско съдържание на „новите стари” ордени.

Всеки опит за изчерпателно и цялостно описание на различните ордени и обреди (3) се затруднява от простото обстоятелство, че броят на тези структури е голям, а информацията за тях е пръсната във всевъзможни източници, не всички достатъчно пълни или точни. Изучаването им представлява само по себе си едно колосално усилие, което може да бъде предмет за допълнителни занимания по темата.

Няма да е пресилено да се каже, че допълнителните, присъюзни или степените оттатък занаята са възниквали и са се развивали в много случаи автономно, не рядко – произволно, като са се разпространявали първоначално локално, а впоследствие, благодарение най-вече на движението на военни части, колониални администрации и дори на отделни братя, в други ориенти и дори континенти.

Наред с разнообразието на ордени и обреди, съществува и значително разнообразие и специфичност на едноименните ордени и обреди в различните ориенти, следствие на исторически и местни традиции, време и място на възникване и последващо трансфериране в друг ориент, стремеж към запазване на стари обичай и практики, разкрасяване и допълване на символиката и т.н.

 

В следващите няколко подраздела на настоящия сайт:

  1. Ордени и обреди в Англия и Уелс;
  2. Ордени и обреди в Шотландия;
  3. Ордени и обреди в САЩ и Северна Америка

са описани основните ордени и обреди, практикувани в тези ориенти, като информацията в никакъв случай не е изчерпателна, а е по-скоро опит да се насочи вниманието на читателя към едно по-задълбочено самостоятелно изучаване, при интерес, на същите!

Масонството в САЩ и Северна Америка от една страна и Англия и Континентална Европа и останалата част на света (изключвам Великия Ориент на Франция и неговите структури, надстройки и пристроечни организации) се различават по редица показатели, макар първото да е про­излязло основно от второто, които в голяма степен съответстват на националните характеристики, традиции и потребности.

Докато Американското масонство с всичките му пристроечни, присъюзни и други структури е в значителна степен отворено към собственото си общество, то английското и европейско масонство е по-традиционно, по-интровертно и по склонно да брани традициите и историче­ската си същност за сметка на някаква по-голяма масовост и видимост в обществото. Това поведение търпи значителна еволюция през последните 1-2 десетилетия в посока на по-голямо отваряне, но въпреки всичко си остава елитарно и строго избирателно по отношение на критериите за приемане на нови членове. Последното обстоятелство до голяма степен влияе не само на числеността му, но и на скоростта на израстване в редовете му. То се отразява и на разпространението, видимостта и числеността на всевъзможните структури и степени „оттатък занаята”.

 

В заключение може да се каже, че всички тези т. нар. допълнителни (Аdditional), присъюзни (Allied) или степени „оттатък занаята” (Вeyond the craft”) и съответните пристроечни или присъюзни структури (Appendant или Allied Bodies) изпълняват една основна функция – те обогатяват „занаята“ с допълнителни легенди, притчи и философски теми, както и с най-причудливи и до голяма степен екзотични ритуали и регалии. Ако може да се обобщи – освен допълнителните знания и масонски опит и умения, които те дават, в немалка степен те представляват удобни и желани пристани на човешко общуване, на една по-голяма диференциация по интереси и възможности за братята в тяхното личностно и масонско израстване.

И съвсем на края – усещането за принадлежност е изключително силно развито в човешката природа! Тези допълнителни и в никакъв случай не по-високи степени и структури удовлетворяват в най-голяма степен това усещане и дават допълнителен тласък за по-голямо разбирателство, добронамереност и братска любов на великото общество – Обществото на „свободни мъже“, масонството!

 

Бележки

1. Виж още: http://www.oxfordmasons122.com/LATEST_TEST.jpg

2. Виж:

(1). Ордени и обреди в Англия и Уелс;

(2). Ордени и обреди в Шотландия;

(3). Ордени и обреди в Ирландия;

(4). Ордени и обреди в САЩ и Северна Америка;

3. Ордени и обреди в Континентална Европа и останалите ориенти от англосаксонското масонско пространство

4. Виж раздел: Ордени и обреди в Англия и Уелс.

– Виж още: http://www.stichtingargus.nl/vrijmetselarij/frame_en.html

http://en.wikipedia.org/wiki/Masonic_bodies

 

Забележка: Публикуваният тук текст е от последното издание на книгата „Ритуали, ордени и обреди на англосаксонското масонско пространство и масонството в България“, автор Михаил Димитров, Стар Велик оратор на ОВЛБ, издание на ОВЛБ, 2012 г.

към начало