.

Основни принципи за признаване на велика ложа

 

 

Въведение

На 4 септември 1929 г. Обединената Велика ложа на Англия, по искане на своя Велик майстор, утвърждава списък от осем Основни принципа за признание на Велика ложа, които стават основополагащи при определяне на отношението на Обединената Велика ложа на Англия към всички други велики ложи. Това е по-скоро „политически” акт, използващ канонични средства за очертаване на периметъра на влияние, с други думи – стъпка, с която се разграничават двата „клона” на съвременното масонство – англосаксонското и франкофонското (1) пространства, съответно се слага край на прикритото съперничество между тях. От този момент нататък повечето велики ложи, и най-вече тези, които са съществували до публикуването на „Принципите”, са били принудени да се идентифицират с някой от клоновете, респективно да запазят първоначалната си принадлежност, а новоинсталираните такива след тази дата – по силата на своето „зачатие” (произход) – да се заявят като част от едното или другото „пространство”.

В нашия случай и двете велики ложи, инсталирани в началото на 90-те години на миналия век, а именно: „Великата ложа на България”, инсталирана от Великата Ложа на Югославия, а самата тя – от Обединените Велики ложи на Германия (ОВЛ на Германия) и „Великата ложа на Старите Свободни и Приети Зидари на България”, също инсталирана от ОВЛ на Германия („регулярна“ и „призната“), се явяват, по силата на „зачатието” си, принадлежащи към англосаксонското масонско пространство, (2) съответно с „регулярен“ произход (първият принцип по долу), както и производната на тях Обединена Велика ложа на България (ОВЛБ) (3).

Даването на „признание“ от една велика ложа на друга е едностранен акт, като „регулярността” се явява необходимото условие, а достатъчното е решението на съответната Велика ложа да даде самото признание. С оглед на принадлежността си към единия или другия клон на масонството и на необходимостта от некомпрометиране на собствената причастност към съответния клон, всяка велика ложа, която дава признание е длъжна да се увери, че ложата, на която то се дава, отговаря на споменатите по-горе принципи.

Казаното дотук е и в основата на дейността на „Комисията по информация за признанията“ (4) към „Конференцията на Великите майстори на масоните в Северна Америка” (5), която – по силата на своя статут – единствено и само констатира (без да „препоръчва” и без да „дава указания”) доколко дадена велика ложа удовлетворява нейните (на Комисията) изисквания/принципи за регулярност (те повтарят „Основните принципи за признание на велика ложа“ на ОВЛА –виж по-долу!) и дали същата заслужава да бъде обект на признание от страна на членуващите в „Конференцията” велики ложи.

 

Основни принципи за признание на велика ложа

Приети от Обединената Велика ложа на Англия на 4.09.1929 г.(6)

Н. У. Велик майстор пожела „Съветът за главните цели“ (Board of General Purposes) (на Обединената Велика ложа на Англия) да очертае основните принципи, по които великата ложа би могла да бъде поканена да признае която и да е велика ложа, кандидатстваща за признание от английската юрисдикция, с което „Съветът по главните цели“ се съгласи с готовност. Резултатът, следващ надолу, бе утвърден от Великия майстор и той ще формира основата на въпросника, който ще бъде изпращан в бъдеще до всяка юрисдикция, която иска английското признание. Съветът желае, щото не само тези организации, но също и братята от цялата юрисдикция на Великата ложа, да бъдат напълно информирани за въпросните основни принципи на масонството, зад които Обединената Велика ложа на Англия е стояла през цялата си история.(7)

  1. Регулярност на произхода: т.е. всяка велика ложа трябва да е била законно учредена от надлежно призната велика ложа или от три или повече регулярно учредени ложи.
  2. Вярата във Великия архитект на Вселената и на неговата проявена воля е съществена квалификация за членство.
  3. Всички посветени трябва да приемат своето задължение върху отворената Книга на Светия закон, което има значение на откровение от горе и което обвързва съзнанието на определения индивид, който се посвещава.
  4. Членовете на великата ложа и на отделните ложи трябва да бъдат само мъже; и никоя велика ложа няма да има масонски отношение от какъвто и да било род със смесени ложи или организации, които допускат жени за членове.
  5. Великата ложа има суверенна юрисдикция над ложите, контролирани от нея, т.е. тя ще бъде отговорна, независима, самоуправляваща се организация с единствена и неоспорима власт над Изкуството или символичните степени (посветен чирак, калфа и майстор масон) в рамките на своята юрисдикция; и по никакъв начин няма да бъде обект на, или да дели тази власт с Върховен съвет или друга власт, претендираща за контрол или надзор над тези степени.
  6. Трите Големи светлини на Свободното масонство (а именно Книгата на Светия закон, Винкелът и Пергелът) трябва винаги да бъдат изложени, когато великата ложа или нейните съставни ложи работят.
  7. Обсъждането на религия и политика в ложата е строго забранено.
  8. Принципите на „Старите задължения” (Antient Landmarks), обичаи и установен ред на „занаята“ трябва стриктно да се спазват.

 

N.B.: Регулярни (с регулярен произход) се смятат всички велики ложи, които са производни на Обединената Велика ложа на Англия и на нейните производни или такива, които са „признати“ от Обединената Велика ложа на Англия за такива, съответно удовлетворяват горните принципи (8). Тези Велики ложи са част от т. нар. англосаксонско масонско пространство в отличие на франкофонското такова. (8)

 

Бележки:

1. Виж още:

– 1. „Масонство в Англия, Ирландия и Шотландия“ и

– 2. „Масонството в Континентална Европа и Скандинавия“

2. Следствие от това, че Обединените Велики ложи на Германия (ОВЛГ) са част от англосаксонското масонско пространство!

3. Виж: „Възобновеното българско масонство след 1992 г.“

4. Виж още: http://www.recognitioncommission.org/

5. Виж още: http://www.cgmna.org/;

6. Виж: Книга на „Конституциите” на Старото братство на Свободните и Приети Зидари под попечителството на Обединената Велика ложа на Англия, изд. 2014 г, стр: XIV – XV. ( http://www.ugle.org.uk/about/book-of-constitutions)

7. Обединената Велика ложа на България приема и прилага в своята масонска практика посочените Основни принципи за признание!

8. Виж още: Списък на всички велики ложи, с които Обединената Велика ложа на Англия е в „братски“ отношения, т.е. признава за „регулярни“ и с които поддържа масонски отношения (http://www.ugle.org.uk/about/foreign-grand-lodges)

към начало