.

Кои сме ние

Борис Китанов, Велик оратор на ОВЛБ

 

„И Вие сами, като живи камъни,

съграждайте от себе си духовен дом“.

Първо съборно послание на Св. Петър, II, 5

Кои сме ние? – Еретици, конспиратори, безбожници, сатанисти?

За всички тоталитарни режими, религии и диктатури сме може би такива. Защото в историята на човечеството ние сме най-старото демократично общество на свободната съвест и неограниченото от догми познание.

Откога датира нашето братство? – От момента на Сътворението до днес – всеки ден. А чарът на всяко начало е скрит в тайнството на зачеването и след раждането се превръща в списък от родители, роднини, дати и събития. Превръща се в история, в скучна статистика – естествено необходима – като географска карта на археологически обект, като исторически декор, който може да оживее и придобие смисъл единствено чрез предчувствието на безсмъртната ни историческа памет. В нея е скрита истината за началото, която не се крепи на парализиращите основи на емпиричното познание и е свързана с аксиоматичните знания, приети не от учител, а вградени в нас от Великия архитект на всички светове. Това е езотеричната същност на човешкото познание. Това е романтичния Хирамов ключ от миналото, което винаги е и настояще, ако успеем да отворим правилната врата към Храма, където АЗ съм ТИ и ТИ сме Ние, а всички заедно сме ТОЙ. А ТОЙ е завършеният Храм. Защото Храмът е в НАС.

За какво става дума? Може би за митичните строители на пирамидите и тайнствените сабиани, безкомпромисните тамплиери, неразбраните бугри и оклеветените катари? За непреклонните богомили, за бягството им от югоизточна Европа, за пътя им към сърцето на Запада и практическия стожер на неговата вяра – ордена на цистерцианците? Може би става дума за онези странни мъже, обединени не толкова по национална принадлежност, колкото по вяра. Обединени не от автокефалната свобода на източното православие, нито от агресивната непогрешимост на католицизма, нито от верската нетърпимост на исляма, а от идеята за Храма на Хуманността, в който ще има място за всички. Това са онези странни мъже, които от хилядолетия обработват грубия камък, за да го вградят в стените на пирамидите, катедралите, църквите. Те заедно със своите домакини не са счупили свода на романския храм, за да го превърнат в готически, а за да го дематериализират и насочат Нагоре, защото са познавали духовното измерение на стената на Вярата и не са насилвали коленичилия в основата на каменния кръст вярващ да се вцепенява от страх пред анонимния бог и непознатия грях, а да левитира в любов и да лети Нагоре към съвършенството, нагоре към Него – Великия Архитект на Всички светове.

Става въпрос за Поимандрес и Хермес, Озирис и Асклепий, Буда и Брама, Питагор и Сократ, Христос и Мохамед и т.н. – а това са само някои от имената на изгубеното в нас знание, защото всички те са скрити вътре в нас. Защото НИЕ сме и ТЕ. Защото става въпрос за всички Нас, за Светлината, за Храма, за Великия архитект. И точно затова ние признаваме всички, които работят на Великия градеж. Не познаваме омразата и не воюваме с никого. Тези, които ни отричат не замеряме с кал. Ние ги каним на добронамерен диалог пред входа на Храма, защото нашата истина се постига със спокоен, градивен и мъдър зидарски труд. Защото ние не се ръководим от девиза на агресивната посредственост: “Който не е с нас е против нас!”. Не! Който не е с нас, е винаги част от нас. Той е част от пътя, който ние вече сме минали и по който предстои да мине и той, за да пристигне там, където го чакат с любов. И това е така, защото масонството е преди всичко състояние на духа и единство на вярата в общата цел и хуманността на пътя за достигането й.

 

И така.

Кои сме ние?Братя от Ордена на Свободните зидари. Масони.

Какво градим?Храма на Хуманността.

Кой ръководи градежа?Деликатното равновесие между силата, мъдростта и красотата.

Какъв е строителният материал?Камъните сме ние-човеците, а хоросанът – човешката любов.

С какво е осветен Храма?С дълбочината на Езотеричното знание и мъдростта на херметизма.

Как се влиза в Храма?По свободен избор: с добро сърце, чиста съвест и без оглед на партийна, расова или религиозна принадлежност – стига да вярваш в Бога-творец, който и да е той.

Какво се проповядва в Храма?Възпитанието на човеците и човечеството в човечност.

Какво ни съветват в Храма?Същото, което и в Аполоновия храм: – опознай самия себе си.

Какво ни внушават в Храма?Думите на Сенека:- HOMO RESSACRA HOMINI

Кого ще открием в Храма? – Себе си и Великия архитект на всички светове. Защото вътре АЗ съм ТИ, а ТИ сме НИЕ.

Защото вътре НИЕ сме ТОЙ.

Ние не сме религия.

Ние сме вяра.

Вяра в смисъла и необходимостта от Великия Градеж. Защото в Архитектурата на Знанието и Безкрайността няма мое време и нейно пространство. Защото ТАМ нищо не се съизмерва. Защото ТАМ НИЕ сме и КАМЪКЪТ, и ЗИДАРЯТ, и АРХИТЕКТЪТ, и ХРАМЪТ. Защото ТАМ идоли няма.

ТАМ можем само да СМЕ.

Почукайте.

Още само три крачки.

Останалото е СВЕТЛИНА.

към начало