.

Масонството в Англия, Ирландия и Шотландия

 

В раздела: „Възникване на масонството“ се спряхме на „началото“, на първите стъпки в процеса на възникване на масонството такова каквото в течение вече три столетия се практикува от Обединената Велика ложа на Англия (ОВЛА) и всички регулярни велики ложи, числящи се към оформилото се с времето т. нар. Англосаксонско масонско пространство. По-долу ще се спрем по конкретно на историята на възникването и практиките на организираното масонство в неговата прародина Англия, както и на двете най-близки по дух и история масонски пространства – Ирландия и Шотландия.

cov1_2_670

 

И така:

Масонството в Англия (1)

Безспорно отправната точка на съвременното, организирано „символично“ масонство е датата 24 юни 1717 г., когато в кръчмата „Гъската и скарата“ (The Goose and Gridiron) четири лондонски „символични“ ложи се обединяват във Велика ложа на Лондон и Антони Сайер, джентълмен, е избран за неин първи Велик майстор.

Също така, не се оспорва и фактът, че в началния си вид Великата ложа е служила предимно като организатор на годишно тържество-пиршество за членовете на ложите в района на Лондон. В 1721 г. Джон, Дука на Мантагю (John Montague, 2nd Duke of Montague), е избран за Велик майстор, който въвежда нови правила и порядки. От този момент Великата ложа започва да се събира на „тримесечни общи събрания“ (Quarterly Communications – тази традиция се спазва и до днес!), с което се превръща в регулаторен орган, към който постепенно се присъединяват и ложи, работещи извън Лондон. В 1723 г. е издаден първият „Правилник – масонски конституции“ (първата редакция на т.н. Андерсенова конституция (2)) и Уилям Коупер, деловодител в Английския парламент е назначен за секретар на Великата ложа. Към 1730 г. под Великата ложа работят повече от 100 ложи в Англия и Уелс.

Започва създаването на ложи и в чужбина – Европа, Северна Америка, Индия.

Междувременно се инсталират Велики ложи в Ирландия през 1725 г. и Шотландия през 1736 г. (виж по-долу!).

XVIII и XIX век бележат бързото разпространение на масонството в Средния и Далечния Изток, Австралия, Азия, Африка и Южна Америка, като то следва по петите разрастването на Британската империя.

С разпадането на империята, много от местните ложи се трансформират в независими велики ложи, но някои предпочитат да останат под попечителството на ОВЛ на Англия в резултат, на което и до ден днешен има повече от 750 ложи по света, които се числят към ОВЛ на Англия.

През 1737 г. е посветен първият масон от кралско потекло – Фредерик Люис, Принц на Уелс и син на крал Джордж II.

През 1740 г., по стечение на различни обстоятелства, много ирландци се преселват в Лондон. Немалка част от тях са били масони още преди да се преместят. В същото време достъпът им до английски ложи е бил ограничен, в резултат, на което през 1751 г. група ирландски масони учредяват конкурираща Велика ложа. Мотивът, който те изтъкват е, че съществуващата Велика ложа е направила твърде много нововъведения и се е отдалечила от т.н. „стари правила“ (Antient Landmarks) докато те желаели да се съхранят „античните институции, завещани от принц Едуин в град Йорк през 926 г. след Христа“. Поради тази причина новата велика ложа е била наречена „Античната Велика ложа“ (точното име е било: „Grand Lodge of Free and Accepted Masons of England Аccording to the Old Institutions“, също известни като Атолови Свободни зидари на името на 3-тия и 4-тия Дукове на Атол (Atholl freemasons, after the third and fourth Dukes of Atholl). От тук нататък те са добили гражданственост като „Античните“ за разлика от съществувалата до този момент по-стара Велика ложа, която се афиширала като „Модерните“(Grand Lodge of Free and Accepted Masons under the Constitution of England). Въпреки разногласията, двете велики ложи съжителствали мирно в продължение на 63 години като нито едната, нито другата е признавала членовете на „противниковата“ ложа за „регулярни“ масони. Това, обаче, не е пречело на мнозина, дори на централно ниво, да членуват и в двете ложи.

В 1809 г. двете конкуриращи се ложи определят „комисари“, които да договорят взаимно приемливо и равностойно Обединение. След четири години преговори, на 27 декември 1813 г., на тържествена церемония в „Свободнозидарския дом“ (Freemasons’ Hall) в Лондон се извършва обединението на двете ложи, в резултат, на което се появява Обединената Велика ложа на Англия (ОВЛА) с Велик майстор – Негово Кралско Височество Дука на Съсекс (по-малкият син на Крал Джордж III) (3).

Едно интересно обстоятелство – в 1799 г. в навечерието на Великата Френска Революция, с оглед ограничаването на дейността на профсъюзите, политическите клубове и други „подривни“ организации, Английският парламент приема „Закон за тайните общества“(4). Под ударите му попада и масонството. Двамата Велики майстори се срещат с Министър председателя на Англия (Уилям Пит, който не е бил масон) и го убеждават да изключи масонството от действието на закона, но остава задължението секретарите на отделните ложи всяка година да предоставят на местния „Служител на реда“ списък на членовете, включващ данни за възрастта на отделните членове, професията и домашният им адрес. Това изискване е било отменено с решение пак на Английския парламент едва през 1967 г.!

Обединението от 1813 г. е забележително с едно важно обстоятелство, свързано с името на Дука на Съсекс (5), който до смъртта си през 1843 г. всяка година е бил преизбиран за Велик майстор. Това е неговото решение да превърне масонството в „универсално“ движение, като премахне всички чисто християнски елементи от ритуалите и текстовете на трите степени – чирак, калфа и майстор масон (6).

Създаден е и т.нар. „Борд с общо предназначение“ (Board of General Purposes), който съществува и до днес и съответства до някъде на нашия Съвет на Великите сановници, чиято задача е да формулира вътрешната политика на ОВЛА, както и да проучва и докладва по всякакви въпроси поставени му от Великия майстор или Великата ложа. Този орган няма законодателни права, а само може да формулира предложения, които да докладва на Великата ложа (на нейните т.нар. „тримесечни общи събрания“ (Quarterly Communications)), която единствена има право да взема решения, засягащи „занаята“. След обединението са приети също така стандартни форми на регалиите и нагръдните знаци, които са валидни и днес.

XIX век бележи значителното развитие на масонството в Англия и Уелс.Със засилването на миграцията от провинцията към големите градове се увеличава броят на градските ложи, което пък от своя страна е наложило изграждането на внушителни масонски постройки, много от които съществуват и днес. Особено импозантна е сградата на ОВЛА, която по размери и пищност се конкурира с най-известните архитектурни паметници в Лондон.

С избора на Алберт Едуард, Принц на Уелс (7) (по-късно крал Едуард VII) през 1874 г. за Велик майстор на ОВЛА английското масонство получава силен тласък. Принцът е бил голям почитател на масонството и негов ревностен поддръжник. Много често в Англия и при посещенията му зад граница той се явявал в регалиите на Велик Майстор, което допълнително е допринасяло за популяризирането на масонството. В годината на коронясването му, когато си подава оставката като Велик Майстор, под шапката на ОВЛА е имало 2850 ложи.

XX-ти век е не по-малко благоприятен за развитието на английското масонство. Това най-силно се чувства в периодите след двете световни войни, когато много хора се обръщат към масонството като към спокоен пристан на традицията и сигурността, където могат да продължат връзките си от военните години и фронтовото приятелство и другарство. Същевременно в периода до Втората световна война се засилва антимасонската пропаганда, най-вече от нацистка Германия и Испания на Франко. Това води до „затваряне“ на масонството в себе си, което продължава и след войната и особено след 50-те години на миналия век, когато умишлено се избягват всякакви контакти с медиите и широката публика и когато не се прави нищо за разсейване на митовете и измислиците битуващи в публичното пространство. Краят на тази политика се поставя през 1984 г., когато ОВЛА съвсем целенасочено се отваря към външния свят.

Втората половина на XX век е забележителна с две важни събития – първото е честването през 1967 г. на 250-та годишнина от създаването на първата Велика ложа на Англия и инсталирането на нов велик майстор – Дука на Кент (8), на който пост той е и до днес, и второто събитие – през 1992 когато 12500 масони се събират в Ърлс Корт да честват 275-та годишнина от създаването на първата Велика ложа и 25-та годишнината от встъпването в длъжност Велик майстор на Дука на Кент. През 2017 години предстои едно още по-значимо и знаменателно честване – 300 години организирано масонство в Англия!

Към днешна дата под шапката на ОВЛА работят 8322 ложи с повече от 270 000 братя масони.

Седалището на ОВЛА е Мейсъснс Хол (Mason’s Hall) (9), който както вече беше посочено е една от архитектурните забележителностите на Лондон.

 

Велика ложа на Ирландия

Великата ложа на Ирландия е инсталирана през 1725 година. Има обаче сведения и за друга Велика ложа от това време – т.н. Великата ложа на Мюнстер (10).

Понастоящем единствената регулярна и призната масонска структура в Ирландия, в т.ч. Северна Ирландия и Република Ирландия е Великата ложа на Старите Свободни и Приети зидари на Ирландия (11) (ВЛССПЗ на Ирландия) със седалище в Дъблин.

Последното произтича от приетия от Британския Парламент през 1920 г. „Закон за Правителството на Ирландия“, съгласно който е трябвало да се създадат два Парламента – единия в Република Ирландия, а другия в Северна Ирландия. На практика само парламентът в Република Ирландия е бил създаден. Чл. 65, ал.I и ал.II от същия този закон гласят:

– aл. I: С настоящото се провъзгласява, че всякакви съществуващи законови норми, касаещи незаконни клетви и незаконни събрания в Ирландия не се отнасят за събранията и дейността на Великата Ложа на Свободните и Приети зидари на Ирландия, или коя да е ложа или общество, признато от тази Велика ложа;

– ал. II: Нито Парламентът на Южна Ирландия, нито Парламентът на Северна Ирландия ще имат правата да отменят или променят тенденциозно коя да е от привилегиите или изключенията, предоставени на Великата ложа на Свободните Зидари, или коя да е друга ложа или общество, признато от тази велика ложа, които се полагат по силата или на закон или обичай в момента на приемането на настоящия закон и всякакви нови закони противоречащи на тази постановка, дотолкова, доколкото ще са в противоречие с нея, ще се считат за нищожни.

В 1972 г. е била отменена частта от закона от 1920 г., засягаща Парламента на Северна Ирландия, като година по-късно е приет нов закон (1973) с който е било учредено Събранието на Северна Ирландия. В новия закон е отпаднала ал. II на чл. 65 и е останала само ал. I.

Положението, което създава споменатия закон е може би уникално в Англосаксонското масонско пространство – фактически със закон на Законодателния орган на държавата се институционализира една Велика ложа! Нещо повече, тъй като споменатия закон визира „ложи и общества, признати от ВЛССПЗ на Ирландия“, то по този начин се предопределя особено строгия контрол, който тя упражнява по отношение на всички масонски структури на територията на двете Ирландии и не на последно място по отношение на т.н. „допълнителни“ степени или степени „оттатък“ занаята, както ще видим в раздела за масонските ордени и обреди, а така също и отсъствието на някои структури, практикувани в Англия и Шотландия – например „Ордена на Червения кръст на Константин“, „Кралския Шотландски орден“ и др.

Друга характерна особеност на ирландското масонство е, че последните останали по света „военни“ ложи (Military Lodges – Not Stationary) са под юрисдикцията на ВЛССПЗ на Ирландия. Това са ложи към военни части, най-често полкове, които се местели заедно с частта си.

Наред с това:

1. Майсторите на ложи към ВЛССПЗ на Ирландия (понастоящем 850 разделени под шапката на 22 провинциални ложи, от които 13 в Ирландия и 9 в страните от Британската общност) и сановниците на ложи се избират всяка година, но не по късно от 27 декември на съответната година (това е датата на провеждане на Годишната конференция на Великата ложа) и само след одобрението им от Великата ложа, встъпват в длъжност!

2. Регалиите на ирландските масони са по-малко пищни от тези на английските и шотландските – липсват висулките, характерни за престилките в Англия и Шотландия като на тяхно място има „розетки“;

3. Не съществува печатен текст за „Ирландския ритуал“. Част от молитвите, които се ползват в ритуала на различните степени са отпечатани в конституцията и закона. Останалата част от ритуала се ползва и предава само устно, като за изучаването му се организират „инструкционни“ ложи.

4. Великият майстор и всички Велики сановници се избират, с изключение на Заместник ВМ и знаменосеца на ВМ, които се назначават от Великия майстор, за срок от една година!След едната година никой брат няма право да заема пост(равен или по нисък) за срок от три години. Той може да продължи да бъде велик сановник, само ако е избран на по-висок пост. Великите надзорници, Великият ковчежник, Великият секретар и Великият органист могат да останат на поста си „aut culpam“.

5. Всички кандидати за масони, след „топкуването“ трябва да бъдат одобрени и от инспектората на съответната Провинциална Велика ложа. Също така има ограничения по отношене на бройките при: 1. Прием – само по един кандидат; 2. Повдигане в калфенска степен – до 3-ма братя и 3. Повишаване в майсторска степен – един брат!

6. В Ирландия номера на ложата е по-важен от името. Това може би се дължи и на обстоятелството, че повече от 100 ирландски ложи изобщо нямат имена!

 

Официалната история на масонството в Шотландия

Масонството в Шотландия датира от 1736 г. когато е учредена Великата ложа на Старите, Свободни и Приети зидари на Шотландия (12) (ВЛССПЗ на Шотландия). Една от причините Великата ложа да се учреди по-късно от тези в Англия и Ирландия вероятно се дължи на обстоятелството, че е трябвало да се мине през един продължителен период на „обединяване“ на повече от 100 съществували по същото време ложи, много от които са продължили да се самоопределят като „оперативни“ дори и след 1717 г. (годината на учредяване на Великата ложа на Лондон, която е обединявала само „спекулативни“ ложи). От тези 100 ложи, в обединението са участвали само 33, като някои от тях са се отделили отново и са продължили да функционират самостоятелно извън Великата Ложа.

Горното обстоятелство предопределя по особения характер на шотландското масонство – фактът, че редица ложи са съществували, и то в течение на много години (някои повече от 140 години), преди опита за обединение под общата шапка на Великата ложа на Шотландия, е допринесло за налагането на една по-голяма независимост на ложите – много от ложите са запазили старите си правила, регалии и ритуали и до днес. Последното право е било давано и на ложи, които са бивали инсталирани и след основаването на ОВЛССПЗ на Шотландия.

Изобщо може да се каже за шотландското масонство, че всички ложи в Шотландия и зад граница, които са били инсталирани от Великата ложа се явяват независими и суверенни структури, които са имали и имат значителна степен на свобода при определяне на собствените си дела.

Същевременно както казва един английски масон, не без доза самоирония „в Шотландия всичко масонско е по-масонско от където и да било другаде“.

 

Защо „Стари Свободни и Приети Зидари“? (13)

Eдна малка скоба – повечето ложи и/или велики ложи, които произлизат от Античната Велика ложа на Англия (виж по-горе), ВЛССПЗ на Ирландия или ВЛССПЗ на Шотландия имат в името си словосъчетанието „ Стари Свободни и Приети Зидари“. Онези Велики ложи, които водят началото си от Великата ложа на Англия от 1717 г. нямат в името си „стари“. Това правило не винаги се е прилагало, тъй като много Велики ложи са избирали единия или другия вариант произволно. Наличието или отсъствието на цялото словосъчетание няма отношение към регулярността или признанието на съответната ложа.

„Стари“ идва от „античната“ Велика ложа или „Великата ложа на Свободните и Приети зидари на Англия, съгласно Старите институции“ (Grand Lodge of Free and Accepted Masons of England Аccording to the Old Institutions), основана в 1751 г. в Лондон от живеещи там ирландци (виж по-горе).

„Свободни“ – има три самостоятелни теории за появата на това определение:

а. В средновековието каменоделците ползвали дребнозърнест варовиков камък наречен „свободен камък“ (freestone), за който за първи път се споменава в 1212 г. в Нормандия. За първи път понятието „свободно камъчен зидар“ (free-stone mason) e регистрирано в 1375 г., като впоследствие е било съкратено на „свободен зидар“ (free mason);

б. Съществува хипотезата, че са съществували „свободни“ зидари, които не са били зaкрепостени към гилдията – „Почетната компания на зидарите на град Лондон“ (Worshipful Company of Masons of the City of London), и са се ползвали от редица привилегии и права;

в. Новопоявилата се категория членове на гилдията, които не били зидари, но бивали приемани в компанията с определението „спекулативни“, „свободни“ или „приети“.

„Приетите“ са съставлявали едно вътрешно братство от спекулативни масони/зидари в рамките на Почетната компания на зидарите на град Лондон.

Оперативните масони/зидари бивали „допускани“ (admitted) в компанията по наследство, за обучение, или откупуване, докато „спекулативните“ бивали „приемани“. За първи път терминът „приети“ е бил използван в 1620 г.

„Свободни и приети“ – комбинацията „свободни и приети“ е използвана за първи път в 1722 г. от Дж. Робертс в „Старите конституции на старото и благородно общество на свободни и приети масони“ ( Old Constitutions belonging to the Ancient and Honorable Society of Free and Accepted Masons).

 

Бележки:

1. Виж още: (1). http://www.ugle.org.uk/

(2). http://www.ugle.org.uk/what-is-freemasonry/history-of-freemasonry

2. Пълният текст на английски може да се види на сайтовете:

(1). http://freemasoninformation.com/masonic-education/books/andersons-constitutions-of-1723/

(2). http://www.masonicworld.com/education/articles/anderson_constitutions.htm

(3). https://en.wikipedia.org/wiki/James_Anderson_(Freemason)

(4). https://archive.org/details/cu31924030299451

3. Първоначално името е било: United Grand Lodge of Ancient Freemasons of England, като впоследствие е преименувана на: United Grand Lodge of Ancient Free and Accepted Masons of England(UGLE), което име се ползва и сега.

4. В 1920 г. Английският Парламент приема друг закон – „Закон за Правителството на Ирландия“, който съдържа текстове, които пък касаят масонството в Ирладия (виж по-долу).

5. Дукът на Съсекс е последният Велик майстор на „модерните“, като след обединението на двете Велики ложи остава Велик майстор на вече обединената такава – ОВЛА.

Виж: http://en.wikipedia.org/wiki/Prince_Augustus_Frederick,_Duke_of_Sussex

6. Християнската символика е съхранена или прехвърлена в т. нар. „допълнителни“ степени или степени „оттатък Занаята“ и производните структури – ордени и обреди. Друго съществено обстоятелство от времето на управлението на Дука на Съсекс е, че той умишлено и целенасочено е ограничавал или туширал дейността и разрастването на структурите, присвояващи споменатите по-горе „допълнителни“ степени или степени „оттатък занаята“ с цел консолидирането и утвърждаването на ОВЛ на Англия и „символичното „масонство в трите му степени – чирак, калфа и майстор масон, като основа и примат на „занаята“. Тази практика е продължила до неговата кончина през 1843 г. когато започва процес на активиране на стари структури – ордени и обреди и създаването на нови такива. В същото време споменатото обстоятелство не му е пречело самият той да притежава редица от тези „допълнителни“ степени или степени „оттатък“ занаята, и дори да е съответния велик офицер на няколко от тези структури.

7. Виж още: http://en.wikipedia.org/wiki/Prince_of_Wales

8. Виж още: http://en.wikipedia.org/wiki/Duke_of_Kent

9. Виж още: http://www.ugle.org.uk/freemasons-hall/

10. Виж още: http://www.munsterfreemason.com/

11. Виж още:

(1). https://en.wikipedia.org/wiki/Grand_Lodge_of_Ireland

(2). http://freemason.ie/

12. Виж още: http://www.grandlodgescotland.com

13. Виж още: http://freemasonry.bcy.ca/texts/afandam.html

14. Виж още: http://www.rgle.org.uk/Robert’sConstitutions1722.pdf

 

Забележка: Публикуваният тук текст е от последното, трето  издание на книгата „Ритуали, ордени и обреди на англосаксонското масонско пространство и масонството в България“, автор Михаил Димитров, Велик оратор на ОВЛБ, издание на ОВЛБ, 2012 г.

към начало