.

Ритуали в масонството

 

Ритуалите (1) представляват, най-общо казано, система от алегории, притчи, последователност на стъпки, знаци и т. нар. използвани за предаване на съдържанието на определена степен. Съществуват множество исторически утвърдили се ритуали за първите три степени на символичното масонство или още известно като „синьо масонство“.

Особен интерес представлява развитието на нещата в Kонтинентална Европа – Франция, Германия и Скандинавия където разпространението на масонството се съпътства с възникването на множество отделни или групирани символически и философски системи от степени. В началото същите са се формирали като допълнение, продължение или разширение на темите и/или символиката, характерни за символичното масонство. Постепенно с времето една част от тези степени са били обвързани с първите три – чирак, калфа и майстор масон, в резултат на коеторезултат, на което са се оформили завършени системи от степени или т. нар. обреди. Ордените (2) в масонството имат по-специфичен генезис – в редица случай тяхното възникване или „възраждане“ е на базата на съществували християнски или рицарски ордени. В периода от края на 18-ти и особено в началото на 19-ти век ордените и обредите постепенно придобиват видът си, който се е запазил и до днес със съответните степени и най-вече специфични и ясно формулирани и разписани ритуали за всяка степен!

Интересно обстоятелство е, че при инсталирането на Великата ложа на Лондон (3) е имало само две степени, без да се брои „майсторът“ на ложата. Едва в 1725 г., след преобразуването на Великата ложа на Лондон във Велика ложа на Англия се въвежда третата степен – „майстор масон“. С инсталирането на Великата ложа на Античните през 1751 г , със специфична структура на степените и използваните ритуали, фактически в Англия се утвърждават две масонски системи. При обединението през 1813 г. се подписва т. нар. обединителен договор (Articles of Union), където в член II е казано – „Декларира се и се указва, че чистото „старо“ масонство се състои от три степени и нито една повече, а именно тези на чирака, калфата и майстор масона, в т.ч. и Върховния орден на Светата Кралска арка“ (4).

 

Основни характеристики на ритуалите

Две са основните характеристики:

А. Символната част: това са различните символи и елементи на ритуала, които дефинират неговата структура, като например – разположението на храма, колоните, офицерите, тайните думи, паролите, стъпките и др. ;

Б. Философската, религиозна, социална и др. същност, които в повечето случаи са функция на лицето/лицата, участвали в разработването и редактирането на съответния ритуал. Така например ритуалът на Феслер съдържа елементи на гностицизма, а на Шрьодер на т. нар. натурфилософия.

Ритуали и ритуално-обредни системи:

В света съществуват много повече ритуали от колкото би могъл да предположи човек. Една от причините за това са опитите в годините на разпространение и утвърждаване на континенталното масонство то да бъде доразвито, а в последствие систематизирано и структурирано, другата е, както вече беше посочено по-горе – еволюцията на ритуалите и степените в Англия в периода между инсталирането на първата велика ложа в 1717 г. и обединението между съперничещите си до този момент две велики ложи на „модерните“ и на „античните“ в 1813 г.

В книгата си „Световен гид на масонството“ от 1984 г. Кент У. Хендерсон споменава, че „има повече от 100 различни ритуала, които се практикуват в регулярното масонско пространство“. По-долу е дадена неговата класификация, която включва 7 основни категории ритуали (т. 1, 2, 3, 4 и 6) и обреди (т. 5 и 7) по страни и региони (5):

1. Англия: Според Хендерсон само в Англия се практикуват повече от 50 различни ритуала, но повечето си приличат както по съдържание така и по форма. Най-разпространените са: „Емюлейшън“ (Emulation), „Стабилити“ (Stability), „Лоджик“ (Logic), „Бенефактум“ (Benefactum), „Ритис Оксониенсис“ (Ritis Oxoniensis) и „Тейлор от Уест Енд“ (Taylor’s West End). Ритуалът, който се отличава най-много е „Бристол“, който от своя страна донякъде наподобява Мюнстерския и първите три символични степени на Шотландския ритуал.

2. Северна Америка: Най-разпространеният ритуал е ритуалът „Уеб“ (Webb) или „Йоркски“ (York) и се използва в почти всички щати с малки изключения – градовете Ню Йорк и Нови Орлеан, както и Флорида и Калифорния (виж по-долу). Авторството му се приписва на Томас Смит Уеб (1771-1819 г.). Освен в САЩ ритуалът „Уеб“ широко се използва в Канада, Япония, Филипините и Финландия. Ритуалът използван в Пенсилвания значително се различава от този използван в останалите щати и се нарича „Стар античен“ (Old Antients). ритуалът „Уеб“ се използва за работа на първите три степени на „Йоркския обред“ (York Rite – виж подробности в съответния раздел на сайта) и се счита за най-американският ритуал, съответно обред („Йоркският обред“ е известен още като „Американския обред“).

3. Шотландия: Характерно за ритуалите в Шотландия е, че в тях са запазени много повече елементи на оперативното масонство. В Шотландия степента „маркиращ майстор“ или „майстор на знака“ (Mark Master) се получава в символична ложа, докато в Англия и Уелс те са обособени в отделен ордена – ордена „Марк майстор масони“ (МММ) (виж подробности в съответния раздел на сайта).

4. Ирландия: В Ирландия се използва само един ритуал с изключение на Мюнстер (виж по-горе). Ритуалът, който се ползва в Мюнстер наподобява донякъде, както вече споменах, този използван в Бристол.

5. Ритуали/обреди от френски произход – предмет на настоящото изложение са ритуали и обредни системи възникнали във Франция, но използвани и в Англосаксонското масонско пространство, в отличие на ритуали/обреди използвани от Великия Ориент на Франция и другите масонски формирования във Франция (6):

а. „Стария и Приет Шотландски обред“ (Ancient and Accepted Scottish Rite) (7)– противно на очакванията, това е обред възникнал във Франция. Ритуалът на неговите три първи степени е в основата на ритуала използван най-вече в Гърция, Ню Йорк, Нови Орлеан, Калифорния и Флорида. Според Хорхе Сото трите първи степени на Стария и Приет Шотландски обред се ползват в повече от 75 велики ложи;

б. „Коригирания Шотландски обред“ (Rectified Scottish Rite или Rite Ecossais Rectifie (RER)) (8) –този обред води началото си от основаната в Германия през 1756 г. от барон Чарлс де Хунд (още известен като Карл Барон фон Хунд) масонска система, наречена „Строго съблюдение“ (Strict Observance). В основата й са тамплиерските традиции. Тази система е особено популярна в средите на немската аристокрация – членове на ложи, работещи по този обред са принцовете на Хесе и на Брунсуик, както и някои известни по това време интелектуалци като Гьоте, Джозеф де Мейстер и други. В периода 1773-1774 г. се инсталират редица ложи на „Строгото съблюдение“ в градовете Страсбург, Лион и Монтпелие във Франция. През 1778 г. по инициатива на Жан-Баптист Уилермо, един от най-активните масони по това време във Франция, се провежда конвент, известен още като Конвента на Галите, който приема редица промени в системата на масонството изобщо и на Строгото съблюдение в частност. Основно е коригиран т. нар. Френски обред, включващ три степени и четири ордена, както и редицата степени, които са били в основата на Галската интерпретация на „Шотландското“ в масонския му смисъл. Четири години по-късно, вече на европейско ниво, се провежда Общият Конвент във Вилхелмщад, на който се утвърждават промените, приети от Конвента на Галите, а така също и масонския код на „Обединените отново и коригирани ложи“ и „Ордена на рицарите бенефициенти на Светия град“ (Оrder of the Knights Beneficient of the Holy City) (9), които се явяват основните документи на обреда и днес. Така се ражда

  • Коригираният Шотландски обред.

    Структурата на Коригираният Шотландски обред включва три концентрични кръга, два от които видими и един таен. Първият кръг е т. нар. символичен или масонски орден, разделен на четири степени: първите три са тези, които се практикуват в „ложите на Св. Йоан“ или сини ложи, наречени така по цвета на регалиите и една четвърта степен – „Шотландски майстор на Св. Андрей“, практикувана в ложите на Св. Андрей или зелени ложи, пак по цвета на регалиите. Когато масонът постигне необходимият напредък в своето самоусъвършенстване на базата на вярата и християнските добродетели, той може да премине в т. нар. вътрешен орден. Последният е християнски рицарски орден, който няма нищо общо с общоприетите представи за „високи“ степени. Той включва две степени: една подготвителна „Щитоносец послушник“ (Squire Novice) и една преходна „Рицар бенефициент на Светия град“ (Knight Beneficient of the Holy City). Интересно обстоятелство се явява фактът, че ако щитоносецът послушник не покаже необходимите качества, той може да бъде върнат в предишната степен. Друго интересно обстоятелство е, че брат достиганaл до най-високата степен е длъжен да продължи да работи още по-активно в символичната си ложа. Степента рицар бенефициент на Светия град не е фактически степен в приетия смисъл на думата, а „качество“, което се присъжда на специална церемония за издигане в рицарско звание. Обединяващият център и „пазител“ на обреда е в Париж и се нарича „Велик приорат на Галите“. Такива приорати има и в Швейцария, Белгия, Италия и Испания.

  • Френски модерен ритуал – възниква във Франция в периода около 1725 г. и е може би най-близкият до ритуала, ползван по същото време в Англия. Нещо повече, той е типичен за т. нар. Андерсеново масонство от 1717 г. Понастоящем този ритуал се практикува от Великата национална ложа на Франция (единствена призната за регулярна от всички масонски формирования във Франция от ОВЛ на Англия!) и някои ложи в Гърция и Люксембург.

6. Англо-континентални ритуали в т.ч.:

a. Холандски ритуал;

b. Ритуалът на Фридрих Шрьодер (10) – практикува се в Германия, Швейцария и Велики ложи инсталирани от Германски ВЛ. Ритуалът Шрьодер е фактически редактиран превод на Английския ритуал от 1762 г.;

c. Ритуалът на Игнац Аурелиус Феслер (11);

d. Гилд де Гамл Плигтер (Guild De Gamle Pligter) – ритуал използван в някои ложи в Дания, който е близък до Английската традиция.

7. „Шведски/Скандинавски обред“ (12) – както вече споменахме, масонството в Швеция е привнесено от Франция. Началото е поставено от Конт Аксел Вреде-Спар, който е бил иницииран във Франция. След началния интерес, особено в средите на шведската аристокрация, през 1740 г. фактически са преустановени редовните масонски сбирки. Едва през 1752 г. се инсталира ложата „Св. Йоан“, в която се вливат и братята от ложата на Вреде-Спар. Ложата „Св. Йоан“ става т. нар. ложа майка за Швеция и започва да издава патенти за инсталирането на други ложи. В 1756 г. в Стокхолм е инсталирана ложата „Невинност“, която работи по т. нар. Шотландски степени на „Св. Андрей“ (4, 5 и 6-та степени на Коригирания Шотландски обред). През 1760 г. е инсталирана Великата ложа на Швеция, а през 1770 г. е призната като Национална Велика ложа от ОВЛ на Англия. Година преди това Карл Фридрих Еклеф, който е и първият ВМ на Великата ложа на Швеция, инсталира Велика обител (Grand Chapter) в Стокхолм. Окончателно Шведския обред се оформя през периода 1780-1800 г. от Дука Карл, впоследствие Крал Карл XIII, който замества Еклеф като ВМ. От тогава всички ВМ на ВЛ на Швеция са членове на Кралската фамилия.

Шведският обред е една завършена система от възходящо градирани степени и ритуали. Всяка следваща степен е логично продължение на предидущата и обобщение на всички предидущи степени.

Шведския обред се олицетворява от „Високия пазител на Шведския орден на Свободните зидари“. Това е или кралят или друг член на кралската фамилия. Под него е великият майстор, който се опира на великия съвет, ръководен от Про-Великия майстор. Обредът включва десет степени групирани както следва: 1-3-та степени – чирак, калфа и майстор (степени на Св. Йоан); 4-6-та степени – 4 и 5-та са на т. нар. степени „чирак и компанион на Св. Андрей“ и 6-та степен –„майстор на Св. Андрей“ (степените на Св. Андрей имат Шотландски произход); 7-10-та степени или т. нар. Шапитрални степени (от Chapter –Обител), включващи съответно „Много прославен брат“ (Very Illustious Brоther), „Най-прославен брат“ ( Most Illustrious Brother), „Просветен брат“ (Enlightened Brother) и „Най-просветен брат“ (Very Enlightened Brother). Най-отгоре на системата е поставена 11-тата степен на т.н „Най-просветен брат, Рицар командор на Червения кръст“ (Most Enlightened Brother, Knight Commander of the Red Cross). Към момента само 60 масони в Швеция притежават тази степен! През 1811 г. крал Карл XIII учредява „Кралския орден на Крал Карл XIII“. Това е светски орден (знак), който се присъжда само на масони достигнали 11-тата степен, като техния брой е ограничен на 33 души!

Преминаването от една в следващата степен не е автоматично, а изисква не само присъствие, но и задълбочено познаване на масонството.

За всяка степен има точно определен ритуал, който не подлежи на ревизии или отклонения. Председателстващият майстор следва печатен текст, когато ръководи ложата.

Майсторите на ложи могат да останат на поста си до 6 години, но при навършени 75 години са длъжни да се оттеглят. Надзирателите и ковчежникът се избират всяка година. Останалите офицери се назначават от майстора на ложата.

Шведския обред се практикува освен в Швеция и в Дания, Норвегия и западната част на Финландия, както и в някои ложи в Германия от състава на „Великата Национална ложа на Франк масоните на Германия“.

8. „Стария и примитивен обред на Мeмфис-Мизраим“ (13). Причините да се спрем на него са две: първо защото е свързан с имената на Гарибалди и Наполеон – две известни и противоречиви фигури в световната история и второ – защото е интересен казус сам по себе си.

Следва да се има предвид, че същият е свързан с Великия Ориент на Франция и като такъв не е част от Англо-саксонското масонско пространство (обредът не е признат от ОВЛ на Англия!). Последното не означава, че няма негови структури в редица страни от Англо-саксонското масонско пространство – пример е ложата „Неизвестните братя“ от Лозана, Швейцария, която е била инсталирана като ложа, работеща по обреда, но която на 28 септември 1988 г. е преминала към Великата ложа „Алпина“на Швейцария!

Старият и примитивен обред на Мемфис-Мизраим е резултат от сливането на два по-стари обреда, съответно Обреда на Мизраим и

 

Обреда Мемфис (виж по-долу).

Обреда на Мизраим (Мизраим на разговорен арабски е синоним на Египет) е създаден през 1782 г. във Венеция. Френският му клон възниква през 1813 г. В първоначалния му вид обредът включва не по-малко от 80 степени. Това е резултат от обстоятелството, че той се е формирал на базата на редица съществували по това време обреди. Първото кодифициране на обреда е извършено във Франция в 1805 г. В следващите 10-15 години броя на ложите нараства значително – в Париж те са 22 броя, в Лион – 6 броя, в Метц – 6 броя, в Женева 3 броя, в Лозана 3 броя и т.н. В периода на Реставрацията във Франция, когато масонството е забранено, престават да функционират и ложите на обреда на Мизраим, но скоро след 1848 г. те отново се възраждат.

Обреда на Мемфис е създаден като опит за противопоставяне на стария враг – Англия и английското влияние в масонството от френски масони при завръщането им от Египет, където са служили под командването на Бонапарт – самият той масон, иницииран в ложата „Изис“ в Кайро. Повечето са били адепти на всевъзможни стари обреди като Филалетес, Филаделфи, Херметичния обред, Примитивния обред и др., а така също и членове на ложи от състава на Великия Ориент на Франция. Обредът на Мемфис фактически се появява в 1815 г., като негови идеолози и създатели се считат Самуел Хонис и Жан-Етиен Марсонис де Негр. От началото на 1851 г. Де Негр инсталира редица работилници в чужбина, в т.ч. в Лондон, САЩ, Австралия, Египет, както и в редица Европейски страни. През 1862 г. ВМ на обреда в Швейцария става княз Долгоруков. В 1881 г. Гарибалди предлага двата обреда да се обединят в един и така се слага началото на „Стария и примитивен обред на Мeмфис-Мизраим “.

Във сегашният си вид обредът включва 99 степени, всяка със свой ритуал!

Централното управление на обреда е в Париж, където е и седалището на великия майстор. Във всяка от страните, където се практикува има Национални велики ложи с Национален ВМ.

Обредът се състои от три пирамиди: едната е изцяло мъжка, втората – женска, а третата – смесена. Всяка ложа при инсталирането си определя към коя от трите пирамиди ще принадлежи. Контактите и съвместната работа на ложи от различните пирамиди е често срещана практика за обреда .

 

В заключение следва да се подчертае, че разнообразието на ритуали в масонството е огромно и трудно се поддава на изчерпателно описание в рамките на неколкото страници по-горе. За това пък съществуват множество литературни източници, които могат да хвърлят желаната или нужна допълнителна информация. Опит за това са и неколкото „бележки“ под черта по-долу!

 

Бележки

1. Виж: „Масонството в Англия, Ирландия и Шотландия

2. Виж: „Ордени и обреди в масонството“.

3. Виж: „Масонството в Англия, Ирландия и Шотландия“

4. Много полезен сайт в който се съдържат разписани десетки ритуали: http://www.stichtingargus.nl/vrijmetselarij/frame_en.html

a. Виж още: http://www.mastermason.com/fmisrael/doors.html

5. Други авторитетни източници по въпроса за ритуалите са:

-Harry Carr, „Six Hundred Years of Craft Ritual,“ 1976.

-Harry Carr, „The Freemason at Work,“ 1983.

-E.H. Cartwright, „Commentary on the Freemasonic Ritual,“ 1947, 1973.

-J. Walter Hobbs, „Masonic Ritual Described, Compared and Explained,“ 1923.

-Roscoe Pound, „The Causes of Divergence in Ritual.“

-August Horneffer, „Der Katechismus der Johannis Freimaurerei,“ Hamburg,

6. Виж : „Масонството в Континентална Европа и Скандинавия

7. Виж : „Ордени и обреди в САЩ и Северна Америка“

8. Виж още: www.gnostique.net/initiation/RER.htm

9. Виж : „Ордени и обреди в Англия и Уелс

10. Виж още: http://en.wikipedia.org/wiki/Friedrich_Ludwig_Schr%C3%B6der

11. Виж още: https://en.wikipedia.org/wiki/Ignaz_Aurelius_Fessler

12. Виж още: http://freemasonry.bcy.ca/texts/swedish_faq.html;

13. Виж подробности в: www.iss-ic-memphis-misraim.com

 

Забележка: Публикуваният тук текст е от последното издание на книгата „Ритуали, ордени и обреди на англосаксонското масонско пространство и масонството в България“, автор Михаил Димитров, Велик оратор на ОВЛБ, издание на ОВЛБ, 2012 г.

към начало