.

Ордени и обреди в Англия и Уелс

cov1_200_s

Всяко изследване или описание на ордените и обредите в англосаксонското пространство е логично да започне с описание на системата от ордени и обреди в Англия и Уелс, изхождайки от презумпцията за върховенството или старшинството на английското масонство и това, че в повечето ориенти от англосаксонското масонско пространство съществуват структури, които са аналогични, с малки отклонения или особености, породени от местни фактори, традиции и разбирания на оригиналните английски такива.

Ордените и обредите в Англия и Уелс, както и във всички останали ориенти на англосаксонското масонско пространство, включват в себе си система от всевъзможни степени като много от тези степени са съществували и са се практикували автономно или като съставни части на „занаята” в ложите в състава на двете Велики ложи в Англия – на „Античните” и „Модерните” до тяхното обединение в 1813 г.(1)

До обединението Великата ложа на „античните” е позволявала на своите ложи да практикуват „всички и всякакви” степени, които са били предмет на предоставения им „патент“ (Craft Warrant). От цялото това многообразие от степени, една част е възникнала в самата Англия, но не малко са били привнесени отвън – от Шотландия, Ирландия, Франция и др. Последното обстоятелство се дължи на факта, че разпространението на масонството в Континентална Европа и най-вече във Франция и отделните княжества и феодални владения на територията на днешна Германия през 18-19-ти век, се е съпровождало със създаването на всевъзможни нови степени – на определен етап е имало повече от 1400 такива, като някои от тях, неизбежно, са се върнали в Англия – люлката на съвременното масонство.

С акта на обединението на двете велики ложи в Англия ( на „Модерните“ и на „Античните“) се слага началото на съвременната структура на английското масонство – „занаятът” се ограничава в рамките на първите три степени – чирак, калфа, майстор масон и „Кралската арка” (чл. 2 от Договора за обединение от 1813 г.). Всички други степени, които са се практикували като самостоятелни или като част от „занаята” в състава на двете Велики ложа на „Античните“, след обединението са отделени от него и са прикачени към вече съществуващи структури –ордени и обреди или са групирани в нови такива.

Може да звучи пресилено, но е факт, че всеки английски масон, който има желание, време и не на последно място финансови средства, може да придобие повече от 110 степени, ставайки член на повечето или всички налични в Англия и Уелс ордени и обреди!

По-надолу в текста са дадени списък на основните ордени и обреди, които се практикуват в Англия и Уелс и които са признати за регулярни от Обединената Велика ложа на Англия и Уелс (ОВЛ на Англия) (2), както и кратко описание на същите. Редът, в който са подредени в никакъв случай не определя някакво „старшинство“ или „значение“.

 

И така ордените и обредите са:

  1. „Светата кралска арка” (The Holy Royal Arch (3));
  2. „Марк масонство” (Mark Masonry (4));
  3. „Моряци на кралския ковчег” (Royal Ark Маriners (5));
  4. „Орден на тайния монитор” (Order of the Secret Monitor (6));
  5. „Кралски и избрани майстори” (Royal and Select Masters (7));
  6. „Орден на съюзните масонски степени” (Order of the Allied Masonic Degrees (8));
  7. „Старият и приет обред за Англия и Уелс” (The Ancient and Accepted Rite for England and Wales (9));
  8. „Червеният кръст на Константин” (Red Cross of Constantine (10));
  9. „Рицарите тамплиери и рицарите на Малта” (Knights Templar and Knights of Malta (11));
  10. „Рицари тамплиери- проповедници на Светата кралска арка” (Holy Royal Arch Knight Templar Priests (12));
  11. „Кралския Шотландски орден” (Royal Order of Scotland (13));
  12. „Обреда Балдуин на седемте степени от времето незапомнено в Бристол” (Baldwyn Rite of Seven Degrees оf Time Immemorial at Bristol (14));
  13. „Обществото (орденът) на оперативните” (The Operatives (15));
  14. „Общество розикрусияна в Англия (Розенкройцерско общество на франкмасони) (Societas Rosicruciana in Anglia (16));
  15. „ Августейши орден на „Светлината” ( The August Order of Light (17) );
  16. „Ордена на Ери” (Order of Eri (18));
  17. „Светия орден на рицарите бенефициенти на Светия град“ (Holy Order of Knights Beneficient of the Holy City (19));

Освен изброените по-горе има още няколко ордена и обреда, които не са толкова известни и в които членуват сравнително малък брой масони. Това са:

– „Орденът на Св. Тома Аконски” (Order of St. Thomas of Acon (20));

– „Пилигрими пресептори” (Pilgrim Preceptors (21));

– „Херметичния орден на Мартинистите” (Hermetic Order of Martinists (22));

– „Мъжете на квадрата” (Squaremen (23));

– „Степента корк” (Cork Degree (24)).

 

Следва кратко описание на изброените по-горе ордени и обреди :

 

Светата кралска арка

В „Книгата на Конституциите“ (Конституцията на ОВЛ на Англия) (25), която задължително се връчва на всеки новопосветенмасон има една предварителна уговорка, която повтаря текста на член II от договора за обединение (виж масонството в Англия, Ирландия и Шотландия), а именно, че чистото „старо” масонство се състои от трите степени – чирак, калфа и майстор масон и Върховния орден на „Светата кралска арка”.

За първи път словосъчетанието „кралска арка” се среща в текст от 1743 г., в който се споменава за процесия в Ирландия, на която двама „превъзходни/благородни” (Exellents) са носели арка, описана като кралска. Колкото и неочаквано – първият известен запис за „посвещение” в Кралската арка е от 1757 г., когато трима братя масони са били „екзалтирани” (exalted) в степента „Светата кралска арка” в гр. Фредериксбург, щата Вирджиния, САЩ.

Исторически Светата кралска арка се е практикувала като „прикачена” към третата степен. „Античната” велика ложа я е третирала като четвърта степен, която се е присвоявала в рамките на ложите. „Модерните”, от своя страна, не са я признавали като отделна степен в рамките на синьото масонство -трите степени: чирак, калфа и майстор масон, поради което тя се е практикувала извън ложите. С време това е довело до формирането на „обители“ (Chapters) (26) на Светата кралска арка (аналог на ложа при „(занаята”). В 1766 г. е конституирана „Великата и кралска обител на Кралската арка на Йерусалим” (предшественичка на днешната „Върховна велика обител“ – виж по-долу!). След обединението степента „Светата кралска арка“ е призната за част от „чистото, старо масонство”. Една от първите разпоредби на Върховната велика обител е обителите да се „прикачат” към ложи, като приемат номера на съответната ложа.

Кралската арка, така, както се практикува в Англия и Уелс се явява завършваща на майсторската степен. В хода на ритуала бива възвърната загубената „тайна дума” на майстора масон.Братята масони, които искат да встъпят в Кралската арка, биват „екзалтирани” (Exalted) в степен „спътник” (Companion). Кралската арка си има свой ритуал, регалии и сановници. За отбелязване е, че Великия майстор на ОВЛ на Англия е и „Първия велик принципал” (First Grand Principal) на Кралската арка (понастоящем това е Негово Кралско Височество Дука на Кент, който е и Велик майстор на ОВЛ на Англия !), а Великия секретар на Великата ложа е „Великия книжник Езра” (Grand Scribe Ezra) на Кралската арка. (Това е така, ако същите са били Първи принципали на някоя от обителите в ордена на Кралската арка. В противен случай се избират от състава на спътниците, които са заемали тази длъжност в Ордена!). Първоначално се е изисквало Братът, който ще бъде екзалтиран да е бил майстор на ложа. Впоследствие това изискване е отпаднало. Днес е достатъчно да си майстор масон с не по-малко от 4 седмици стаж.

Върховната велика обител на Светата кралска арка се помещава в „Марк Мейсънс Хол”, Лондон, което е и седалището на ОВЛ на Англия.

В САЩ Светата кралска арка е първият от трите „раздела” на „Йоркския обред“ със съответни допълнения и преработки (27).

 

Марк масонство

Степента „Марк майстор масон” е отворена за всеки майстор масон. Церемонията в хода на която братът бива „авансиран” (advanced) фактически включва две степени: първата е припознаването му за „Марк масон” (Mark Mаson) или масон със знак/символ и втората, когато става „Марк майстор масон“ (Mark Master Mason) или майстор масон със знак/символ.

Знакът или символът е заимстван от времето на каменоделците, които са ползвали подобен знак или символ да маркират обработения от тях камък.

Първите сведения за някаква форма на марк степента, практикувана в Шотландия са от 1599 г. В Англия степента Марк е била присъдена за първи път в обител № 257 на Кралската арка в град Портсмут на 1 септември 1769 г. В годините до обединението на „античните” и модерните” степента Марк се е практикувала в ложи и обители на двете велики ложи. С обединението Марк масонството е било извадено от „занаята“. През 1856 г. е инсталирана „Великата ложа на марк майстор масоните на Англия и Уелс и протекторатите на Британската корона” с велик майстор – лорд Лей.

Степента Марк , по своята същност и ритуално съдържание е „завършваща” на втората степен на символичното масонство – калфа. Ритуалът възпроизвежда периода на строежа на Храма на Соломон преди смъртта на Хирам Абиф, като „урокът”, който следва от него е, че учението е наградата за положения труд, както и, че с измама не се постига успех.

Велик майстор на ордена понастоящем е Негово Кралско Височество принц Майкъл от Кент.

Великата ложа се помещава в собствена сграда – „Марк Меисънс Хол” на ул. Сейнт Джеймс в Лондон. В същата сграда се помещават ръководните органи и на редица други ордени и обреди (виж по-долу).

 

Моряци на кралския ковчег

Първите достоверни сведения за „Античното и достойно братство на моряците на Кралския ковчег”, още известно като „моряците” (Mariners), се съдържат в протокол от среща, която се е провела в град Бат в 1790 г. Впоследствие има сведения за доста случаи на „издигания” (elevations) в степен моряк на Кралския ковчег. Независимо от това степента Моряк на кралския ковчег не придобива съществено значение и едва след 1816 г. интересът към нея се засилва. Последното обстоятелство мотивира Великата ложа на Марк майстор масоните да я постави под свое покровителство в 1871 г.

През 1872 г. са приети т.н. нови конституции, и е инсталиран Съвет на Великия майстор на Кралския ковчег. Ложите на „Моряците на кралския ковчег“ са „прикачени” към Марк ложите и носят същия номер. Брат масон може да бъде „издигнат” в степен Моряк на Кралския ковчег само ако е Марк майстор масон. Предполага се, че в началото степента е била предназначена за дърводелци, чийто занаят е бил тясно свързан с този на каменоделците.

Церемонията по „издигането” представлява един наистина ръкополагащ ритуал. По подобие на ритуалите на „занаята” той се позовава на трите „големи истини“ – „мъдрост“, „сила“ и „красота“, но в конкретния случай основно набляга на „мъдростта” на Ной, построил Ковчега, на „силата” на характера му и „красотата” на майсторлъка му. Ритуалът включва и други послания – за значението на духовното и материално издигане.

Начело на ложата стои „командир”. Степента си има свои регалии.

Велик майстор на „Моряците на кралския ковчег“ е Великия майстор на Великата ложа на Марк Масоните майстори. Седалището му е в „Марк Мейсънс Хол”.

 

Орденът на тайния монитор

Орденът на тайния монитор е възникнал в Америка като „странична” (side) степен, която един посветен брат е присъждал на друг. Пренесен е в Англия през 1875 г. от д-р И. Захари при завръщането му след края на Гражданската война в САЩ. Под негово ръководство е инсталиран Велик съвет през 1887 г., когато ритуалът е бил допълнен с още две степени – освен степента на „Тайния монитор” (Secret Monitor) са били добавени още степените „Принц” (Prince) и „Върховен владетел” (Supreme Ruler).

Орденът е известен още като „Ордена на Давид и Джонатaн” (Order of David and Jonathan). Ритуалът се базира на историята за любовта между Давид и Джонатaн. Церемонията по присвояването на първата степен „таен монитор” се нарича „индукция” (induction), а втората – „приемане като принц” (Admission as Prince). Еквивалентът на ложа при Ордена на тайния монитор е „конклавът“ (Conclave), начело на който стои „Върховен владетел“. Великият съвет на ордена се помещава в сградата на Марк масоните – „Марк Мейсънс Хол“. Изискването за встъпване в ордена е съответния брат да притежава степен майстор масон.

 

Кралски и избрани майстори

„Великият съвет на кралските и избрани майстори на Англия и Уелс” е бил инсталиран на 29 юли 1873 г. по силата на патент, издаден от Великия съвет на Ню Йорк. Членството е открито за всеки Марк майстор масон, който е и член на Светата кралска арка. Причината за последното е схващането, че ордена е „свързващото звено” между споменатите степени.

Орденът включва четири степени, известни още като „криптични” (Cryptic – от „Crypt” – Крипта), всяка със своя история:

  • „Избран майстор” (Select Master) – базира се на историята свързана със строителството на Тайната крипта и последствията от случайното присъствие на неволен свидетел, когато тримата Велики майстори са в криптата;
  • „Кралски майстор” (Royal Master) – разказва за съдовете с тайните писания, които е следвало да бъдат положени в криптата за Светия храм, както и за калфата, който се опитва да получи тайните на майстора масон, както и за това как те са били положени в криптата;
  • „Най отличен майстор” (Most Excellent Master) – разказва за завършването на Храма и поставянето на Ковчега на завета (Covenant) на светотo място;
  • „Супер отличен майстор” (Super Excellent Master) – историята на разрушаването на Първия храм от Навуходоносор II (Nebuchadnezzar) и тайните, които остават скрити под развалините.

Част от т. нар. „Кралски церемонии“, присъщи на ордена са се практикували в Северна Англия през 18-19-ти век, но Oрденът в цялостния му вид е създаден в САЩ и е съставна част (втория раздел) от Йоркския обред (28)

Седалището на Великия съвет е Марк Мейсънс Хол, Лондон.

 

Орденът на Съюзните масонски степени

Орденът на Съюзните масонски степени е инсталиран в Англия и Уелс в 1879 г. с цел да обедини всевъзможните ложи, които към момента не са се управлявали от никое централно тяло. Това е записано и в т.нар. „Правило 1-во на първата конституция” на Ордена, а именно: „С оглед на бързото увеличение на броя на ложите на различни ордени, които не признават единно централно ръководно тяло и нямат общо управление, се създава управително тяло, което да вземе под свое ръководство всички ложи на такива ордени в Англия и Уелс и в колониите и протекторатите на Британската корона”.

Първоначално към новия орден са били приобщени редица степени на Рицарите тамплиери проповедници (виж по-долу), както и Ордена на Тайния монитор. Със създаването на Великия колеж на Англия на рицарите тамплиери проповедници на Светата кралска арка в 1923 г., тамплиерските степени са отпаднали, а след постигането на споразумение с Великия съвет на ордена на Тайния монитор в 1931 г. е отпаднала и степента „таен монитор”.

Понастоящем степените, които се практикуват в рамките на Ордена на Съюзните масонски степени са:

  • Свети Лаврентий мъченикът (St. Lawrence the Martyr) – базирана е на историята на мъченичеството на Св. Лаврентий;
  • Рицар на Константинопол (Knight of Constantinople) – разказва историята за легендарния император Константин и проповядва добродетелите на примирението и равенството;
  • Великите покривачи (керемидчии) на Соломон (Grand Tylers of Solomon) предупреждава за голямата опасност от небрежността и прибързаните съждения, както и учи за значението от внимателното „покриване”;
  • Червеният кръст на Вавилон (Red Cross of Babylon) – историята на степента е с вързана със Светата кралска арка и разказва историята на Зерубабел (Zerubbabel) при управлението на персийските царе Кир и Дарий (Cyrius and Darius);
  • Великите Преосвещенства (Grand High Priests) – базирана е на историята за „благословията на Аврам” (Blessing of Abraham) и ръкополагането на „Аарон” (Aaron).

Кандидатите за посвещение трябва да са Марк майстор масони и Спътници на Светата Кралска арка (Конституцията от 1958 г.), тъй като степените, практикувани в рамките на Ордена фактически се явяват допълнение към горните степени. Кандидатът първо трябва да получи степента „Свети Лаврентий Мъченикът”, като останалите степени могат да се придобиват в произволен порядък в кой да е от съответните „съвети“ (Councils) (съветите отговарят на ложите в символичното масонство, като всяка от степените се управлява от различен по структура и състав съвет).

Регалиите включват само нагръден знак, различен за различните степени.

Великият съвет на ордена се помещава в Марк Меисънс Хол, Лондон.

 

Старият и приет обред за Англия и Уелс

Старият и приет обред още известен като Старият и приет Шотландски обред (Ancient and Accepted Scottish Rite) води своето начало от т. нар. Обред на съвършенството, формирал се във Франция през 18-ти век. Впоследствие същият е пренесен в САЩ, където е реформиран и допълнен до 33 степени, които са в сила и до днес (29).

Върховният съвет за Англия и Уелс е бил инсталиран в 1845 г. с патент, издаден от Върховния Съвет на Южната юрисдикция на Стария и приет Шотландски обред на САЩ (в някои източници се сочи Северната юрисдикция като майка) в 1819 г. на Дука на Съсекс. Последният не е предприел стъпки за инсталиране на обреда до смъртта си през 1843 г. по причините споменати по-горе – желанието му на всяка цена да утвърди водещото начало на символичното масонство, олицетворявано от учредената в 1813 г. Обединена Велика ложа на Англия (30).

В Англия и Уелс, степените от 4-та до 18-та се присвояват и практикуват в рамките на т.н. Обители на „червения кръст” (Rose Croix Chapters). Церемонията по инициация се състои от четири части, първата, от които включва присвояването на степените от 4-та до 17-та само по име, останалите три части са посветени на присвояването на 18-тата степен. Церемонията за присвояването на 18-та степен е една от най-пищните и внушителни в масонството. Между другото от към 1775 г. до инсталирането на обреда, степента „червения кръст” е била последната, „ne plus ultra”, степен на Ордена на рицарите тамплиери в Англия и Уелс.

Степените над 18-та се присвояват по заслуги, на братя, които са били “суверени”(Sovereigns) на „обители“(Chapters). Степените от 19-та до 29-та се присвояват накуп преди церемонията за 30-та степен. Степените 31-ва, 32-ра и 33-та се присвояват в изключително редки случаи. Церемонията по присвояването на последните степени се провежда в главната квартира на ордена в Лондон (31).

Фактически, за разлика от САЩ (32), дейността на ордена е съсредоточена именно в обителите на „червения кръст”, в които се присвоява 18-тата степен! По-високите степени нямат свои структури, а само се присвояват, както вече казах, за особени заслуги към ордена и масонството изобщо.

Орденът в Англия и Уелс е християнски по характер като неговите степени дават едно по-разгърнато тълкуване на темите, залегнали в символичното масонство, но с християнско съдържание. По тази причина всеки кандидат за инициация в ордена е длъжен да подпише декларация, че изповядва триединната християнска вяра.

Кандидатите за 18-та степен трябва да са били инициирани в ложа или ложи от състава на ОВЛ на Англия и да са били майстори масони не по-малко от една година. Приемът в ордена става само по покана!

Регалиите за 18-тата степен са едновременно семпли и изключително красиви – включват розова яка с бродерии и нагръден знак. Обителите имат по 17 сановници, от които 13 задължителни. Обителта се ръководи от „най-мъдър суверен”. Обителите имат по три ритуални сбирки в годината, като след всяка сбирка се прави ритуална вечеря.

Останалите степени и сановнически санове на ордена също имат свои регалии.

Орденът се ръководи от Върховен съвет 33о, чието седалище се намира на ул. Дюк 10, Сейнт Дйеимс, Лондон.

 

Червеният кръст на Константин

Пълното име на този орден е „Масонски и военен орден на червения кръст на Константин и ордените на светата гробница и на Св. Йоан Евангелиста”. Tова е един от онези ордени, които претендират за античност. Хронологията на историческите факти е следната:

313 г. – Константин Велики, римски император, създава първата в историята християнска рицарска институция – „Ордена на червения кръст”. Самият той претърпява „чудотворно” „покръстване“ в резултат на видение – Червен кръст. Това става на 28 октомври 312 г. в хода на историческата битка при Сакса Рубра (Saxa Rubrae) недалеко от Рим (или на Малвийския мост в Рим, според други автори);

1099 г. – Орденът на червеният кръст и рицарите на Светата гробница (Holy Sepulchre) е възроден сред кръстоносците от това време;

1750 г. – Орденът на червеният кръст става масонска степен в рамките на създадената от барон Хунд тамплиерска система на т.н. Строго придържане (33).

1788 г. – Орденът на червения кръст, Светата гробница и Св. Йоан е пренесен в Англия;

1796 г. – Лорд Радклиф е избран за Велик майстор на ордена;

1808 г. – Орденът е официално инсталиран в Лондон (4 май 1808 г.) под името „Прославен орден на червения кръст” (Illustrious Order of the Red Cross) и е приета конституция. Ръководно тяло на ордена става т.нар. „Генерална обител”, която е оторизирана да присъжда степента „Рицар на великия кръст“. Съдия Уолтер Родуел Райт е избран за велик майстор;

1813 г. – за Велик майстор на ордена е избран Дука на Съсекс – първи Велик майстор на Обединената Велика ложа на Англия;

1865 г. – Орденът е активиран след повече от петдесет години бездействие и е учреден „Велик имперски съвет на Англия” на мястото на „ Генералната обител ”. Приета е нова конституция и е отменена титлата велик майстор. Уилям Хенри Уайт (Велик секретар на ОВЛ на Англия) е избран за „Велик суверен” на ордена;

1866 г. – Лорд Кенлис е инсталиран за „Велик суверен” на Великия имперски съвет на Англия;

1870 г. – Орденът е пренесен в САЩ (19 май същата година).

Независимо от горната хронология, повечето автори не приемат пряката връзка между първата християнска институция, създадена от Константин Велики (виж по-горе) и орденът във вида му от времето на инсталирането му в Англия през 1788 г.

Орденът на червения кръст на Константин включва следните три степени:

  1. Рицар на червеният кръст на Константин;
  2. Степените на двата „прикачени” ордена (Appendant Orders):

    а. Рицар на Светата гробница

    б. Рицар на Св. Йоан Евангелиста.

Рицар на Червения кръст на Константин може да стане само майстор масон, който е член на Кралската арка. Условие за другите два ордена е да си вече Рицар на Червения кръст на Константин.

Двете „прикачени“ степени („Рицар на Св. Гробница“ и „Рицар на Св. Йоан Евангелиста“) се присвояват на изричен ритуал в „Светилища“ (Sanctuaries) и „Командерии” (Commanderies) на двата ордена, които се „свикват“ на общ ритуал единствено за извършване на акта на присвояване на съответните степени. След присвояването на тези две степени всички – Рицарите на червения кръст на Константин, които не са посветени в двата прикачени ордена, както и посветените такива работят в т. нар. „Конклави“ (Conclaves) на ордена.

Трите ордена се ръководят от съответни офицери, като при Рицарите на Червения кръст глава на „конклава“ е „Най мощен суверен” (Most Puissant Sovereign) а на „светилищата“ и „командериите“ – „Прелат” (Prelate). Трите ордена имат и характерни за всеки един от тях регалии.

Освен горните три ордена (степени), се присъждат, при определени обстоятелства и за определени заслуги, още следните степени:

  • “Еузебиус“ (Eusebius) или „Перфектен свещеник масон (Perfect Priest Mason);
  • “Рицар командор на Константин“ (Knight Commander of Constantine);
  • “Рицар на Великия кръст“ (Knight Grand Cross)

Броят на Рицарите командори и Рицарите на Великия кръст е ограничен на по 50 за всяка степен като попълването на бройката става при овакантяване на място.

Седалището на ордена е в Марк Мейсънс Хол, Лондон.

 

Рицарите тамплиери и рицарите на Малта

Пълното название на ордена е „Обединените религиозни, военни и масонски ордени на Храма и на Св. Йоан от Йерусалим, Палестина, Родос и Малта, в Англия и Уелс и Задморските територии”. Ордените се ръководят от „Велик приорат“ (Grand Priory).

Самият факт, че са обединени два ордена, които в миналото, ако не са били врагове, то поне са си съперничили, кара сериозните изследователи да твърдят, че в сегашният им вид същите нямат историческа връзка с първообразите си.

Първи сведения за масонски ритуали на рицари тамплиери са били открити в Ирландия. В Англия сведения за масони рицари тамплиери датират от 1777 г. В периода до 1791 г. двата ордена са се практикували като самостоятелни, „прикачени степени” (appendant degrees) в рамките на обителите на Светата кралска арка. В 1791 г. е създаден първият „Велик конклав” (Grand Conclave) на новосформирания орден, включващ 7 независими дотогава „бивака” (Encampments) и Томас Дънкерли (Thomas Dunckerley) е избран за първи велик майстор (34).

Разрастването на ордена е било особено бавно в годините, когато велик майстор на ордена е бил Дука на Съсекс и който е отказвал да свика Великия конклав.(35)

С кончината на Дука на Съсекс (1843 г.), в рамките на 1-2 години положението в Обединените ордени (рицари тамплиери и рицари на Малта) се нормализират – стандартизират се ритуалите и започва да нараства членската маса. Великият конклав се преименува на „Велик приорат“ (Grand Priory).

Орденът включва следните степени:

  1. „Рицар тамплиер” (Knight Templar);
  2. ”Рицар на Св. Павел или Средиземноморски пас” (Knight of St. Paul or Mediterranean Pass);
  3. „Рицар на Малта” (Knight of Malta).

Степента „Рицар на св. Павел” е свързваща степен между двете основни степени: „Рицар тамплиер“ и „Рицар на Малта“.

Ритуалът за първата степен описва символичното „странстване” на кандидата от пилигрим до рицар. Този ритуал учи на смиреност и подтиква кандидата да изживее животът си като Християнски рицар. „Малкият” ритуал на свързващата степен се базира на историята за битката при реката Офанто (Offanto), в която са участвали рицарите на Св. Йоан от Родос. В наши дни ритуалът се ограничава в прочитане на съответните текстове на „Деянията” (The Acts) от „Апостолите“ (Apostles).Ритуалът на същинската втора степен (рицар на Малта) е свързан с времето когато рицарите са се оттеглили от Палестина на остров Малта и набляга на християнските добродетели.

Членството в Обединените ордени е по покана. Кандидатите за Рицар тамплиер трябва да изповядват християнската вяра, да са майстори масони и членове на Кралската арка. Кандидат за Рицар на Малта може да бъде само масон, който е бил посветен в степента Рицар тамплиер.

Регалиите на двата ордена заимстват от тези на средновековните ордени и включват пелерина с характерните кръстове, туника, кепе, колан, сабя и ръкавици. През година се провежда специална църковна служба за членовете, техните семейства и приятели, на която рицарите тамплиери и рицарите на Малта присъстват в пълните си регалии.

Рицарите тамплиери работят в „прецептории” (Preceptories), като „прецепториите”, по силата на предоставеният им патент, могат да свикват „приоратите” (Priors) на рицарите на Малта. Двете структури се ръководят съответно от „Изтъкнат наставник” (Eminent Preceptor) и „Изтъкнат приор” (Eminent Prior).

Великият приорат на Англия и Уелс се помещава в Марк Меисънс Хол, Лондон.

 

 

Рицари тамплиери проповедници на Светата кралска арка

Съществуват данни, че орденът на Рицарите тамплиери проповедници на Светата кралска арка, е възникнал в Ирландия в края на 18-ти век.

Фактът, че малко се знае за първите стъпки на ордена, се дължи на едно странно обстоятелство, а именно, че орденът е бил известен под доста различни имена, а именно:

  • „Орденът на Мелхиседек” (Order of Melchisedec);
  • „Свещеник на колоната” (Pillared Priest);
  • „Белият масон” (White Mason);
  • „Орденът на Светата мъдрост” (Order of Holy Wisdom);
  • „Тамплиер Ne Plus Ultra” (Тemplar Ne Plus Ultra).

Друго интересно обстоятелство е, че рицарите тамплиери от различни ложи са се събирали в т.н. „Обединени банди“ (Union Bands) с цел присвояване на степента, като не е съществувало единно ръководно тяло на ордена. Счита се, че последното обстоятелство е една от причините орденът практически да изчезне в течение на 19-ти век. Едва в края на века, по инициатива на един от известните по това време масони – Хенри Хотман, който очевидно е бил последният останал Рицар на ордена, оОрденът е възобновен. Това става в Нюкасъл със създаването на „табернакъла“ (Tabernacle) на „Кралския Кент“ (Royal Kent), което бележи и началото на съвременния етап на ордена (табернакъл е еквивалента на ложа за ордена).

След кратък период, през който орденът попада под юрисдикцията на „Обединените масонски степени” (виж по-горе), орденът се отделя в самостоятелна структура с ръководно тяло – „Велик колеж” (Grand College), със седалище в гр. Йорк, Англия.

След възраждането си, орденът започва бавно да се разраства, като този процес особено се активизира през първата половина на 20-ти век – създават се структури в Нова Зеландия и Австралия. В САЩ орденът е пренесен през 1931 г. като се инсталира Велик колеж (такива има само в САЩ и Англия). Понастоящем има повече от 200 табернакъла пръснати в Англия, Шотландия, Уелс, Австралия, Нова Зеландия, Канада, САЩ, Южна Африка, Бахамите, Хонг Конг, Холандия, Германия, Ямайка и др.

Орденът контролира повече от 30 степени (36), като повечето от тях се присвояват поименно (без ритуал). Единствено последната степен – „Рицар тамплиер – проповедник на Светата кралска арка” се присвоява в хода на специален ритуал. Последният включва четения на текстове от Стария и Нов Завет. Кандидатът „странства” през седем колони, поставени в триъгълник, като пред всяка стои „офицер на колоната”.

Както вече беше посочено табернакълът е основната структура на ордена. Всеки табернакъл си има офицери, които ръководят дейността му. Регалиите на ордена наподобяват тези на ордена на тамплиерите. В допълнение към тамплиерските регалии (виж по-горе), рицарите тамплиери проповедници на Светата кралска арка носят „митри“ (високи 8 инча ), а великите офицери – митри, които са високи 12 инча.

Кандидат за членство в ордена трябва да отговаря на следните три условия едновременно – да е майстор на ложа, да е член на Кралската арка и да е Рицар тамплиер.

Адресът на „Великия колеж” е „Кастелгейт Хаус”, Кастелгейт, гр. Йорк.

 

Кралския Шотландски орден

Историческата справка за ордена сочи, че орден със същото име е бил учреден от крал Роберт де Брус (King Robert de Bruce) – Крал на Шотландия в 1314 г. Първо е възстановил съществувалия в края на 12-ти век „Орден на Херодим“ (Order of Heredom) със седалище в Килуининг (Kilwinning), Шотландия. Същата година, в денят на Св. Йоан, учредява още един орден – „Ордена на червения кръст“ (Order of the Rosy Cross). Повод за това става историческо събитие –победата над англичаните при Банокбърн (Bannockburn), когато 63-ма рицари, които се предполага, че са били Рицари тамплиери и „свободни зидари“, са се включили на страната на шотландците и така е била постигната победа на бойното поле. В знак на благодарност крал Роберт де Брус ги удостоява с новоучреденото от него звание – „Рицар на червения кръст“ (Knight of the Rosy Cross). Впоследствие крал Роберт де Брус обединява двата ордена под общата шапка – Кралски Шотландски орден.

Първите сведения за съвременния вариант на ордена са от средата на 18-ти век (1735-1743г г.), когато под патронажа на изгнаници – якобити, живеещи по това време във Франция се учредява орден със същото име. От Франция орденът е пренесен в Англия, където процъфтява в течение на няколко години (1741 – 1750 г.), и от където е пренесен в Шотландия. На 22 юли 1767 г., в Единбург, официално е инсталирана Великата ложа на Кралския Шотландски орден, където и до днес се намира седалището на ордена.

Последното събитие бележи началото на едно стабилно развитие и разрастване на ордена.

Първоначално членството в ордена е било ограничено само за Шотландци или потомци на шотландци. Впоследствие това право е било разпространено и върху братя майстори масони от други националности. Понастоящем орденът има 85 Провинциални Велики ложи, от които само част са в Шотландия и Англия, докато останалите са пръснати по целия свят, включително Америка (САЩ, Канада), Континентална Европа и др.

Кралския Шотландски орден включва две степени:

а. „Херодим от Килуининг” (Heredom of Kilwinning) ). Думата „Heredom” има различни тълкувания, но най вероятното е, че произхожда от еврейската дума „Harodim“ (37), означаваща „управниците” ( The Rulers). Килуининг, както вече беше споменато, е мястото на възстановяване на ордена от крал Роберт де Брус и където се е самопровъзгласил за негов първи Велик майстор.

Степента Рицар на Херодима на Килуининг има особена стойност, тъй като по същество в рамките на ритуала за присвояването й се дава едно много по обстойно тълкуване на символизма на първите три степени на „занаята“ – чирак, калфа и майстор масон. Степента се присъжда и упражнява във Велики провинциални обители.

б. „Рицар на червения кръст” (Knighthood of the Rosy Cross). Степента „рицар на червения кръст“, както самото й име подсказва, има много повече общо със степента „червения кръст” (Rose Croix Degree) на Стария и приет Шотландски обред, отколкото с трите степени на символичното масонство. Тя се присвоява единствено на ритуал във Великата ложа на ордена или със специално разрешение от някой от Провинциалните Велики майстори на ордена. Правото да дава разрешение е персонално право, дадено на  съответния Провинциален Велик майстор и не се предава по наследство на следващия по ред Провинциален Велик майстор.

Първоначално броят на членовете на Ордена на рицарите на червения кръст е бил ограничен на 63-ма. Впоследствие, поради големия интерес и постоянно нарастващия брой членове на ордена, това ограничение е отпаднало.

По традиция (от времето на крал Роберт де Брус), кралят на Шотландия е потомствения Велик майстор на ордена и доколкото такъв от доста време няма, орденът се управлява от Заместник Велик майстор и губернатор, който назначава свой заместник губернатор. Независимо от това при всяка ритуална работа на ордена, на „изтока“ задължително се поставя един празен стол или трон за отсъстващия Велик майстор.

Структурите на ордена (освен Великата ложа, която е централното ръководно тяло) се явяват Провинциалните Велики обители за степента „Рицар на Херодим от Килуининг” и Провинциалните Велики Ложи за степента „Рицар на червения кръст”, всяка със свои офицери. Регалиите включват престилки – различни за двете степени, яка, нагръден знак и лента, която се поставя през лявото рамо, както и втора лента, която се връзва над лакътя или под коляното, ако рицарят е с шотландска носия.

Най-характерно за ритуалите на двете степени е, че са в стихотворна форма. Оригиналният ритуал, който е на френски се пази във Великата ложа в Единбур г.

Членството в ордена е само по покана. Член може да стане само майстор масон с не по-малко от 5 години стаж на тази степен. Съответната Провинциална Велика ложа може да постави и други изисквания.

Великата ложа се помещава в сградата на една от ложите на ордена – ложа „Канонгейт-Килуининг” с пореден номер „2”. Самата сграда се счита за най-старата масонска постройка в света, построена в 1736 г. в гр. Единбург.

 

Обредът Балдуин на седемте степени от времето незапомнено в Бристол.

„Обредът Балдуин на седемте степени от времето незапомнено в Бристол” или още известен като „Обредът Болдуин“ (Baldwyn Rite) е една доста странна конфигурация от седем степени, формирала се в течение на близо столетие (1780 –1900 г.).

Първите писмени документи, касаещи т. нар. „Болдуински бивак“ (Baldwyn Encampment) са от 1780 г. и представляват „Харта за компактиране“ (Charter of Compact) за създаването на „Върховен велик и кралски бивак“ (Supreme Grand and Royal Encampment).

В 1791 г. Томас Дънкерли, който в течение на седем години е бил Провинциален велик майстор за Бристол, както и първи Велик майстор на рицарите таплиери (виж по-горе), е издал „Патент за конституиране –разрешително” (Patent of Constitution – Warrant) на група масони да проведат „Бивачен конклав в град Бристол на седемте степени от незaпомнени времена” (Conclave of Encampment at the City of Bristol of the Seven Degrees of Time Immemorial).

Две години след смъртта на Дука на Съсекс в 1843 г. Великият конклав (приорат) на Англия (ръководния орган на рицарите тамплиери и рицарите на Малта –виж по-горе) е бил активиран отново, а степента „Червеният кръст“ (Rose Croix) преминава под шапката на „Върховния съвет на 33о за Англия и Уелс”. По същото това време братята от Бристол са поканени от всяка от двете структури (Ордена на тамплиерите и Стария и приет обред) да се присъединят към една от тях, но водени от желание да съхранят традициите си те отказват поканите. След период на преговори, в 1862 г. е подписана „Харта за компактиране” (Charter of Compact) с Великия конклав (приорат) на Англия, съгласно която Обреда Болдуин в Бристол получава статут на Провинциална командерия на ордена на тамлиерите и рицарите на Малта (Провинциален приорат днес), бидейки „от незапомнени времена”, и му се разрешава да продължи да практикува своя вариант на хоспиталиерските и тамплиерските степени. След още 19 години е сключено друго споразумение – „Договор за обединение” (Treaty of Union) с Върховния съвет на 33о, съгласно който Обреда Болдуин се приравнява на „окръг” (District), този път, на Стария и приет обред и му се потвърждава правото да продължи да практикува своя вариант на степента на „червения кръст”.

Обредът на Болдуин включва следните 7 степени (2 групи степени от занаята и 5 – рицарски степени):

А. „Степени от „занаята“

I. Трите степени на символичното масонство – чирак, калфа и майстор масон, които могат да се придобият в коя да е регулярна ложа;

II. Върховния орден на Светата кралска арка – само членове на бристолски обители (Chapters) (церемонията включва „преминаването през воаловете”, което го няма в другите обители на Светата кралска арка в Англия и Уелс);

Б. „Кралски рицарски степени“ (ордени) или т.н. Лагер на Болдуин:

III „Рицари на деветте избрани майстори” (Knights of the Nine Elected Masters);

IV „Рицари на Античния орден на Шотландските рицари Велик Архитект и Кралския орден на Шотландските рицари от Килуининг” (The Ancient Order of Scots Knights Grand Architect and Royal Order of Scots Knights of Kilwinning);

V „Рицари на изтока, сабята и орела” (Knights of the East, The Sword and Eagle);

VI „Рицари на Св. Йоан от Ерусалим, Палестина, Родос и Малта, и рицари тамплиери” (Knights of St. John of Jerusalem, Palestine, Rhodes and Malta, and Knights Templar). Тук елементите на Хоспиталиерството, присъщо за рицарите на Св. Йоан, са поставени преди тамплиерството – олицетворявано от рицарите тамплиери;

VII „Рицари на Червения кръст от връх Кармел” (Knights of the Rose Croix of Mount Carmel).

Всяка от рицарските степени си има своя структура от сановници, регалии и ритуал.

Обредът на Болдуин е характерен с това, че се практикува единствено в Бристол!

Членството в обреда е само по покана. Необходимата квалификация е – Майстор масон и член на Кралската арка, но само ако е екзалтиран в Бристолска обител!

 

Обществото (орденът) на оперативните

Пълното название на ордена е „Почетно общество на свободните зидари, зидари на груб строеж, пешаци, керемидчии, павиори, гипсаджии и тухлари (зидари)” ( Worshipful Society of Free Masons, Rough Masons, Walkers, Slaters, Paviours, Plaisterer’s and Bricklayers).

Според историческите сведения оперативните зидари в Англия са били организирани в гилдии още от времето на „Великия сбор” (Grand Assemblage), състоял се в гр. Йорк в 926 г. с подкрепата и по инициатива на тогавашния крал на Англия – Ателстан (Athelstan). В резултат на общия упадък на занаятчийските гилдии в хода на 19-ти век драстично е намалял и броя на оперативните масонски ложи. Изправени пред възможността от пълното им изчезване, няколко все още действащи ложи, принадлежащи към Йоркския клон решават да възстановят т. нар. „Сбор при Чанел Роу“ (Channel Row Assemblage). Това става на 21 май 1913 г. в Бедфорд Хауз, Лондон, с което се слага началото на възраждането на оперативното масонство в Англия.

Ритуалът на „оперативните”, както е прието разговорно да се нарича орденът, е по-архаичен по форма и по-обхватен от този на „спекулативните” масони, съдържащ освен всичко останало и редица елементи от действителния зидарски и каменоделски занаят.

Орденът се състои от седем степени:

I „Чирак с вдлъбнатина/ударен чирак” (Indentured Apprentice);

II „Калфа на занаята” (Fellow of the Craft);

III „Супер-калфа, поставяч и маркьор” (Super-Fellow, Fitter & Marker);

IV „Супер-калфа, поставяч еректор” (Super-Fellow, Setter Erector);

V „Интендант, надзирател, надзирател &епитроп” (Intendant, Overseer, Superintendent & Warden);

VI „Приет майстор” (Passed Master);

VII „Приет велик майстор масон” (Passed Grand Master Mason).

Всяка степен се работи в съответна ложа, със свой ритуал и регалии, като ложите на 1, 2, 3 и 4 -та степени са обединени в т.н. „сборове“ (Assemblages). Всеки сбор се ръководи от zаместник майстор масон, който в качеството си на старши приет майстор е представител на (тримата) Велики Майстори Масони. Сановният съвет на сбора се състои от 17 офицери в т.ч. и zаместник майстора масон.

Ложите на 5-та и 6-та степени работят под прекия надзор на Великия сбор и се ръководят от Заместник майстори масони, назначавани от Великите майстори масони.

Ложата на 7-ма степен фактически се състои от тримата Велики Майстори Масони, които се явяват и ръководното тяло на ордена. От тях – двама са пожизнено, докато третият бива „посичан” ритуално всеки октомври, и на негово място назначаван друг в хода на ритуал наречен „Изпълнение на драмата” (Enactment of the Drama). По изключение се допуска „удостояване” със степента Велик Майстор масон, като при нужда тези братя могат да изпълняват функциите на някой от действащите Велики Майстори масони.

Орденът се ръководи от „Велик сбор“ (Grand Assemblage), който заседава веднъж в годината в седалището на ордена – гр. Илфорд, в хода на който се изпълнява и Драмата (виж по-горе).

В 1999 г. Обществото на оперативните масони е имало 1697 члена, обединени в 51 сбора, една част от които са зад граница (13 в Австралия и 4 в Нова Зеландия).

В Ордена се приемат само майстори масони, членове на Кралската арка и Марк масони. Последното е достатъчно условие за достигане на 5-та степен. За повдигане в 6-та степен е необходимо кандидатът да е инсталиран майстор на символична ложа и Марк ложа.

 

Общество розенкройцери в Англия (Общество на розенкройцерите франкмасони)

Днешния вид на Обществото на розенкройцерите в Англия датира от 1865 г. (1867 г. в зависимост от източника) и е дело на Роберт Уентуорт Литъл, който заедно с други запалени масони е основал ордена, ползвайки ръкописи, които са се съхранявали в архива на ОВЛ на Англия. Философско-ритуалната основа на ордена използва символика и традиции заимствани от едно по старо братство известно като „Братството на розата и кръста“, което от своя страна е свързано с митичната личност на Кристиян Розенкройц, известен още със съкращението „CRC”.

Съвременният вариант на ордена е запазил и доразвил традициите на старото братство, което се потвърждава от значението, което се придава на активната интелектуалната дейност на членовете му в неговите структури.

Обществото на розенкройцерите в Англия включва девет степени, разпределени в три ордена. Степените са както следва:

I „Зелатор“ (Zelator)

II „Теорикус“ (Theoricus)

III „Практикус“ (Practicus)

IV „Философус“ (Philosophus)

V „Адептус минор“ (Adeptus Minor)

VI „Адептус мажор“ (Adeptus Major)

VII „Адептус екземптус“ (Adeptus Exemptus)

VIII „Магистър“ (Magister)

IX „Магус“ (Magus)

Организационните единици на обществото е т. нар. „колежи”, които от своя страна са групирани по провинции под ръководството на „Главни адепти” (Chief Adepts) и техните „Съфрагани” (Помощник епископи) (Suffragans). Всеки колеж има свой Сановен съвет, оглавяван от „Селебрант”(свещеник, който извършва богослужение) (Celebrant). Вторият по ранг в състава на сановния съвет е т.нар. „експонент”(тълкувател) (Exponent).

Главният адепт или неговия съфраган назначават отделните селебранти в рамките на съответната провинция. Селебрант може да стане само брат, който е бил посветен в степен адептус екземптус и е бил преди това експонент.

Членството в обществото е по покана. Кандидатите за прием трябва да са майстори масони, изповядващи християнската вяра. Освен това трябва да са доказали, че имат подчертан интерес в области като философия, естествени науки и теософия. Обръщението към членовете на обществото е „фратер”. (38)

Обществото на розенткройцерите в Англия се състои от три подордена:

Първият „орден” включва степените от 1-ва до 4-та, които се присъждат от съответния селебрант на колежа. В хода на ритуала за присвояване на 1-вата степен, кандидатът е призован да започне своето търсене на истинската мъдрост. Ритуалите за следващите три степени са посветени съответно, за 2-ра степен – на теоретичните аспекти на светостта във всичките й форми, за 3-та степен – на духовните измерения на алхимията и накрая за 4-та степен – на внимателното изучаване на философските и свети писания на световните религии. В хода на ритуалите за присвояване на съответната степен, кандидатът за посвещение в ордена или фратера, който ще бъде повдигнат в следваща степен, е длъжен да изнесе лекция с изключително задълбочено съдържание.

Вторият „орден” включва степените от 5-та до 7-ма, известни още като „адептски” степени, които се присвояват в колеж на адептите от главния адепт или негов заместник. Подборът на фратерите, които да бъдат издигнати в адептските степени се прави лично от „Върховния магус“ (Supreme Magus) или главния адепт.

Издигането в 5-та степен може да стане само след не по-малко от четири години членство в обществото. Тази степен е необходимото условие за заемането на длъжността „античен” (Ancient) в Сановния съвет на съответния колеж на адептите.

6-тата степен е особено важна за подготовката за издигането в 7-ма степен и изисква продължителен период на концентрация и самовглъбяване.

7-ма степен е последна в рамките на втория орден и е необходимото условие за заемането на длъжността селебрант на колеж. Уроците, които се „преподават” в рамките на тази степен имат божествен и ефемерен (ethereal) характер и са предназначени да подготвят съзнанието за пълната инициация.

Третият орден включва двете последни степени – 8-ма и 9-та, които се присвояват лично от Върховния магус или със специално разрешение от друг магус. Подборът за инициация се прави от Върховния магус лично!

8-ма степен се присвоява само на офицерите/сановниците на Висшия съвет съгласно наредбите на обществото, както и на други членове на съвета. „Магистър (хонорис кауза) 8-ма степен” може да стане и фратер, който има изключителни заслуги към обществото. „Магистър-член на висшия съвет”, след сдаване на поста член на съвета се приравнява на „Магистър“ (хонорис кауза) 8-ма степен”.

9-та степен се присъжда единствено на Върховния магус (Supreme Magus), на Старшия заместващ магус (Senior Substitute Magus) и на Младшия заместващ магус (Junior Substitute Magus). Степента Магус (хонорис кауза) 9-та степен може да се присъжда на фратери за изключителни заслуги, но това се прави в много редки случаи.

Върховният магус се избира, в случай че поста се оваканти, от „електорален колеж“ (Electoral College), който се състои само от членове на третия „орден”, които задължително са и действителни членове на Колеж на Обществото.

На Обществото розикрусияна на Англия са подчинени 58 колежа, повечето от които в Англия, но има и в Австралия, Канада и Нова Зеландия. Главната квартира се намира в Лондон (88 Hampstead High Street, London,NW3 1RE).

Една от основните особености на обществото е, че подобни национални структури – Общества розикрусиана има само в САЩ и Шотландия! (виж по-долу).

 

Августейши орден на „светлината“

Основоположник на този „ориенталски” орден е д-р Морис Видал Портман (Maurice Vidal Portman), известен ориенталист, окултист, масон и политик, който е бил член на дипломатическия корпус в Индия и Адаманските острови в края на 19-ти век. През времето прекарано по тези земи, той е имал възможност да се запознае подробно с литературата и ритуалните традиции, характерни за общностите в Източна Индия, в т.ч. на брамините, будистите, джаинистите, мюсюлманите и др. , както и с многото им най-различни обичаи, религиозни поверия и магически практики.

В първоначалната му форма ордена не е имал много почитатели, но скоро след основаването му е било възложено на двама от неговите членове – Т. Х. Патисон (T.H. Patisson) и Б .Е. Дж. Едуардс (B.E.J.Edwards) да преработят ритуала и съдържанието му. Така в 1902 г. брат Патисон става първият Пазител на светлината (Guardian of Light) (виж по-долу).

Орденът включва следните степени:

  1. Първа степен (First Degree)
  2. Преходна степен (Passing Degree)
  3. Втора степен (Second Degree)

Орденът разполага с два храма – Храма на Гаруда № 1 (Garuda Temple № 1) и Храма на Гаруда No.2 (Garuda Temple № 2). Първият храм се е намирал в гр. Бедфорд, но впоследствие е бил преместен, първо в Йорк, а след това в Халифакс. Вторият храм е основан в Лондон през 1970 г.

Структурите съответстващи на отделните степени се наричат „храмове”, а техните сбирки – „ашаяна”. Всяка степен (наричана още „чакрам“) си има собствена йерархия от длъжностни лица/офицери. Ръководителите на храмовете на трите степени са съответно „Пазител на светлината”, „Президент на Гаруда” и „Индра”.

Членството е по покана, като кандидатите трябва да са майстори масони. Допълнително и неотменимо условие е всеки кандидат да представи градеж, на тема по собствен избор, но да не е с политическо или масонско съдържание!

Регалиите включват нагръдни знаци за всяка степен като обща за всички степени е бялата пелерина с червен кант.

Ритуалите на отделните степени съдържат елементи на античните религии и индийската митология, подсилени с описания на египетски, римски и гръцки култове по начин, който да направи достъпни източните теоложки и космогонни идеи. Важен елемент от ритуалната работа на ордена е отбелязването на двете равноденствия – пролетното и есенното.

Седалището на ордена е на адрес: 7 West Street,Shelf,HALIFAX,HX3 7LN

 

Орденът на Ери

Този доста „отвлечен” и елитарен орден се свързва с един стар ирландски орден на зидари, учреден през 1697 г. от Ирландския крал Иамхиум (Eamhium) и неговите осем принца. Орденът се е наричал „Орден на яката на Ери” (Order of the Collar of Eri) и е властвал над армиите на четирите ирландски провинции – Ълстер, Мюнстер, Лейнстер и Конот. Орденът се е състоял от: оламс (Ollamhs), които са били учителите и хоспиталиерите на ордена, брехоните (Brehons) – съдиите, които следели за спазването на законите, круимтерсите (Cruimthears) – свещенослужителите, които са се грижили за религиозното обучение на народа, бардовете (Bards), които били летописците на епохата и които възпявали благородните деяния на своите предци и накрая – хералдите (Heralds), които са съдействали за развитието на науката и изкуствата по ирландските земи.

На доста по-късен етап се появява структура с името „Английски възстановен орден на червеното клонче на Ери” (English Revived Order of the Red Branch of Eri) начело с Джон Яркер (John Yarker) (1833-1913 г.). От това време са и документи, които сочат, че някой си брат Ф. Г. Ъруин (F.G.Irwin) по времето когато е бил майстор на ложа в Гибралтар (1858 г.) е бил посветен в същия орден от капитан на американски търговски кораб, който от своя страна е бил потомствен член на ордена по бащина линия от 1757 г. , когато един от неговите ирландски предци, Окръжен велик майстор (District Grand Master) на ордена в Ирландия е емигрирал в САЩ. При завръщането си в Англия майор Ъруинг възстановява и реорганизира ордена в сегашния му вид.

Двата основни документа на ордена са – Главният псалтир, който съдържа използваните ритуали и Малкия псалтир, който включва законите и правилата на ордена. По-голямата част от ритуала е в бардическа (от бард) стихотворна форма и съдържа много традиционни ирландски митове.

Орденът се състои от следните степени:

  1. Войн (Man-at-Arms)
  2. Благородник (Esquire)
  3. Рицар (Knight)

Бидейки относително „затворен” орденът понастоящем наброява само три обитела (Chapters), или както е прието да се наричат – “фаслартс” (Faslairts), един в Лондон, един в средна Англия и един в Австралия.

Всеки от фаслартсите си има сановен съвет, начело с Просветен рицар командир (Enlightened Knight Commander).

Орденът се ръководи от „Най-просветен велик майстор” (Most Enlightened Grand Master), който е подпомогнат от осем Рицари на Великия кръст (Knights Grand Cross) и свита, съставена от т.нар. Ард офицери (Ard Officers), които образуват Великия мър-оламхам (ръководния орган на ордена). Седалището на ордена е в Лондон на същия адрес както и „Обществото розикрусияна в Англия” ( 88Hampstead High Street, LONDON,NW3 1RE).

Регалиите са както следва: за членовете на ордена – нагръден знак във формата на келтски кръст от червен емайл, за Просветения рицар командир – червен келтски кръст, монтиран в кръг със същия цвят и украсен с 9 листчета от шамрок, окачен на зелен нашийник, за Ард офицерите – същият знак, но окачен на светлосин нашийник. Елитът на ордена – носителите на Великия кръст на Ери носят позлатен нашийник, на който е закачен пресечен кръст от червен емайл, звезда със седем лъча от ляво на гърдите и пояс съставен от пет разноцветни ивици на кръста.

Членството в ордена е само по покана, като кандидатите трябва да са членове на „Обществото розикрусияна на Англия” и да са достигнали най-малко 5-та степен на този орден.

 

Светият орден на рицарите бенефициенти на Светия град

Светият орден на Бенефициентите на Светия град, още известен като „Chevaliers Bienfaisant de la Cite Sainte (CBCS) е най-старият масонски орден, просъществувал във вида, в който е бил създаден първоначално. В основата на ордена е „Обреда на Строгото придържане“ от 1754 г., чието авторство се приписва на барон Фон Хунд, според който масонството води началото си от ордена на рицарите тамплиери и че същият се е ръководел от „неизвестни старейшини”. След първоначален интерес, новият обред постепенно губи значението си и 28 години след създаването му е бил реорганизиран в т. нар. Шотландски коригиран обред (Scottish Rectified Rite или Rite Ecossaise Rectifie -RER).

Орденът включва следните степени:

А. Такива, които се присвояват в символичните ложи:

1. Чирак (Entered Aprentice)

2. Калфа (Fellowcraft)

3. Майстор масон (Master Mason)

Б. Такива, които се присвояват от Великия приорат (ръководното тяло на ордена)

4. (а) Шотландски майстор на Св. Андрей (Scottish Master of St. Andrew)

(б) Перфектен майстор на Св. Андрей (Perfect Master of St. Andrew)

5. Оръженосец новак (Scuire Novice)

6. Рицар бенефициент на Светия град (Knight Beneficient of the Holy City)

Степените 4. а. и 4. б. са аналогични на степените,които се практикуват в т.н. ложи на Св. Андрей (Lodge of St. Andrew), а степените 5 и 6-та са степените на Вътрешния орден (Order of the Interior), който се контролира от Великия приорат на Хелветия (Швейцария).

Освен в Швейцария, Велики приорати има в САЩ (инсталиран в 1934 г.), Франция (инсталиран в 1935 г.), Англия (инсталиран в 1937 г.), Германия (инсталиран в 1959 г.) и Белгия (инсталиран в 1986 г.).

Всеки Велик приорат се управлява от Най-почитаем велик Приор (Most Reverend Great Prior), който се избира пожизнено. Последният се подпомага в дейността си от Заместник велик приор, Велик канцлер (Велик секретар) и трима Префекти. Членовете на ордена се именуват „почитаеми рицари”.

В Англия орденът се контролира от Великия приорат на Ордена на рицарите тамплиери и рицарите на Малта (виж по-горе).

Членове на ордена могат да стават само масони, които вече са получили степента „рицар тамплиер” на Ордена на рицарите тамплиери и рицарите на Малта. Право да канят нови членове в ордена имат само най-висшите му чинове. Орденът е толкова „дискретен”, че почти нищо не се знае за него, дори в най-тесните масонски среди. Една от причините е, че сбирките му са много нарядко – обикновено при приемане на нов член.

Регалиите на първите две рицарски степени (4 а и 4 б) включват нагръдни знаци със сложна символика и орнаментация. Регалиите на 5-та и 6-та степени се състоят от кръст от чисто злато с инкрустация от рубинени камъни, окачен на нашийник, както и раменна препаска, на която е окачен знакът на първите две степени.

Първите две степени на св. Андрей се присвояват в Обители и вероятно са били една степен, разделена на две. Името „шотландски” няма нищо общо с Шотландия. Степените 5-та и 6-та се присвояват в „командерии” (Commanderies).

Ритуалът на степента „шотландски майстор на Св. Андрей” е посветен на легендата за първия Храм на Соломон и неговото унищожаване, както и на обстоятелството, че тайната е останала заровена в развалините му.

Ритуалът за степента „перфектен майстор на Св. Андрей” третира темата за втория храм и проникването в гробницата на Хирам в търсене на загубената дума. Усилията се увенчават със символичната поява на майстора строител във вид на воал, което е и алегория за възкресението на Христос.

В хода на присвояването на степента „оръженосец новак” се преразказва легендата за покръстването на „просветените мъдреци” от Св. Марк. Посвещението изисква предаването на тайнствата да става само по устен път, което навремето е наложило появата на рицарите тамплиери, които са били пазители на божествените знания.

При посвещението в степента „оръженосеца новак” се разкрива тайната, че в зенита на древната Египетска цивилизация и дори по времето на Орфей, Питагор и Плутон е съществувала религиозна догма, която е била идентична с християнската и че добрите дела на рицарството от Светия град са водели към Бог и постигането на истинското просветление.

Великият приорат на Англия на Светия орден на бенефициентите на Светия град се помещава в Марк Мейсънс Хол, където е и седалището на ордена на Рицарите тамплиери и рицарите на Малта.

До тук се спряхме на основните масонски структури „оттатък занаята”, признати от ОВЛ на Англия и практикувани на нейна територия и Уелс.

Съществуват още няколко структури, които са по малко известни и с по-малко значение, и те са:

 

Орденът на Св. Тома Аконски

Това е пореден пример как орден, съществувал в друга епоха и други времена се възстановява като му се придава масонско съдържание и звучене.

Историята на оригиналния орден е интересна – всичко започва непосредствено след битката за френския пристанищен град Акр (английското му име е Акон), когато някой си Уилям, капелан на декана на катедрални храм Св. Павел в Лондон, решава да погребе убитите войни християни и да помогне на ранените. Тогава крал Ричард I (Лъвското сърце), виждайки, че тази постъпка е била добре приета от всички, учредява монашески орден, чиято задача е била да погребва рицарите, паднали по бойните полета в Светите земи (действието се развива по времето на Третия кръстоносен поход, започнал в 1189 г. и предвождан от крал Ричард I). Скоро към първоначалната задача на ордена се добавя и втора – да набавя средства за изплащане на откупи за пленени от сарацините рицари-християни. Орденът на някакъв етап получава името „Възпоменателен орден на Св. Тома Аконски” (на името на града, където се е зародил). В хода на военните действия по Светите земи много от рицарите от петте военни ордена (Knights of the Temple, Knights of the Hospital of St. John the Almsgiver, Knights of the Hospital of Lazarus and Teutonic Knights of the Hospital of St. Mary), сражавали се по това време загиват, други умират от болести и се налага монасите от ордена на Св. Тома Аконски да бъдат включени във военните действия. Така орденът прераства във военен. За особените му заслуги на бойното поле, Крал Ричард I-ви го провъзгласява за рицарски орден. Това е единствения рицарски орден, сражавал се по Светите земи съставен предимно от англичани!

Освен със Св. Тома, орденът е свързан и с името на Томас Бекет (Thomas’a Becket – канонизирн в 1173 г.). Историята гласи, че първият храм, който монасите от ордена построяват на остров Кипър е посветен на Св. Томас Бекет. Впоследствие орденът купува имението на фамилията Бекет в Чипсайд (Cheapside), Англия, където се установява седалището на ордена и където построяват друг храм, пак на името на Томас Бекет.

За последно в писмен документ, орденът се споменава в едно описание на церемонията по инсталирането на поредния велик майстор в 1510 г.. Скоро след това орденът е разпуснат, заедно с други рицарски ордени от това време с декрет на крал Хенри VIII.

В днешния му вид орденът е възобновен от сър Джон от Доркин, който става и първият Велик майстор на новия орден. В течение на повече от 20 години сър Джон е изучавал историята на ордена, когато попада на споменатото по-горе описание на церемонията по инсталиране на Великия майстор. Тя му се струва толкова необичайна и същевременно типично „английска”, че решава да възобнови ордена, вместо да напише историята му, което е било първоначалната му идея.

В новата си редакция, освен препратки към времето на кръстоносните походи, ритуалът на ордена основно третира житието на св. Томас Бекет.

Друго по-съществено за ордена е, че:

  • Кандидатите за членство трябва да са рицари тамплиери;
  • Основната структурна единица е „параклис” (Chapel);
  • Инициацията в ордена е известна като „инсталация” (installation);
  • Регалиите се състоят от: туника, мантия, нагръден знак, сабя, колан, шапка и ръкавици;

Адресът на седалището на ордена е: 46 Gilstead Lane, BINGLEY,BD16 3NP.

 

Пилигрими пресептори

Това е още един масонски орден, създаден на определен етап, който не е получил широко разпространение. Някои от по важните му характеристики са:

  • Кандидатите за членство трябва да са стари първи принципали на Светата кралска арка;
  • Орденът се състои от конклави;
  • Членовете на ордена се наричат пилигрими пресептори;
  • Ритуалът за посвещение описва Четвъртата велика ложа в Йерусалим и идването на християнството в Англия;
  • Регалиите са като тези на Светата кралска арка, с добавка – нашийник и нагръден знак;

Адресът на седалището на ордена е: 5 View Crescent,Tivoli Road, LONDON, N8 8RG.

 

Херметичния орден на мартинистите

Християнски орден, възникнал в допълнение към друга структура, в случая „Обществото розикрусияна на Англия”:

  • Кандидат за членство трябва да притежава степен „зелатор” (първата степен на „Общество розикрусияна на Англия) ;
  • Орденът се състои от ложи;
  • Степените включват: инициация, втора степен, трета степен и кулминация;
  • Ритуалът е посветен на вътрешното преоткриване и осъзнаване на Христос;
  • Регалиите включват наметало, мантия, яка и маска;

Адресът на седалището на ордена е: 38 Westcomb Park Road,LONDON,N8 8RG.

 

Мъжете на квадрата

Орден, който доразвива темата на Марк масонството, без да е част от него. По важното за ордена:

  • Кандидат може да бъде само Марк майстор масон;
  • Основната структурна единица е „навес” (Shed);
  • Новите членове биват „приемани” (Admitted);
  • Ритуалът възкресява стародавни форми и атмосфера на зидарските работилници;
  • Регалиите са семпли – престилка

 

Степента „корк“

„Корк” ложите донякъде са пародия на ордена на Моряците на кралския ковчег, доколкото се твърди, че и те имат историческа връзка с Ноевия ковчег. По-скоро „степента Корк” е една „весела” допълнителна масонска степен, която позволява на получилите я да се забавляват на специално устройвани гощавки с повечко алкохол (Cork на английски е „тапа” на бутилка). Другата благовидна цел на членовете на корк ложите е набирането на средства за детска благотворителност. Обръщенията в ложата имат силно подчертан „моряшки” привкус – майстора на ложата е „адмирал”, ковчежникът – „боцман” и т.н. На ложа задължително се влиза с шапка, при това колкото по-причудлива, толкова по високо оценена от останалите!

Корк ложи има в Шотландия, САЩ и Белгия (?), като в Шотландия те са под попечителството на Светата кралска арка на Шотландия, а в САЩ са част от ордена на Съюзните масонски степени. В Англия Корк ложите нямат централна структура.

Бележки:

1. Виж още: „Масонството в Англия, Ирландия и Шотландия

2. Допълнителна информация за тези ордени и обреди може да бъде намерена, освен в книгата на Кейт Б. Джаксън (Beyod the Craft, Keith B. Jakson, Lewis Masonic, London, 2002) и в безбройните Уеб сайтове, посветени на Масонството, както и в някои специализирани публикации и книги. За съжаление повечето от „популярните” източници съдържат информация, която е непълна, несистематизирана или дори неточна, което значително затруднява изучаването им, а още повече „ориентирането” в безкрайния лабиринт от всевъзможни „допълнителни” степени или степени „оттатък занаята”, както и „пристроечни” или „присъюзни” структури (Appendant or Allied Bodies – виж раздела за САЩ и Северна Америка), практикувани в допълнение към познатите ни три първи и основни степени на Символичното масонство – чирак, калфа и майстор масон.

Виж още: http://www.themasonictrowel.com/Articles/apendent_bodies/york/additional_degrees_england_wales_york_explanation.htm

3. Виж още: 1. http://supremegrandchapter.org.uk

4. http://en.wikipedia.org/wiki/Holy_Royal_Arch,

5. Виж още: (1). http://www.glmmm.com/default.aspx

(2).http://en.wikipedia.org/wiki/Order_of_Mark_Master_Masons

6. Виж още: http://www.pglbeds.org/Documents/Mortimer,%20J.%20%20History%20of%20R.A.M.%20Degree.pdf

7. Виж още: http://www.orderofthesecretmonitor.org.uk

8. Виж още: http://www.stichtingargus.nl/vrijmetselarij/ovorsm_en.html

9. Виж още: https://en.wikipedia.org/wiki/Allied_Masonic_Degrees

10. Виж още: (1). http://www.sc33.org.uk/contact.html

(2). http://www.sc33.org.uk/history.html

11. Виж още:(1). http://www.redcrossconstantine.org/

(2). https://en.wikipedia.org/wiki/Red_Cross_of_Constantine

12.Виж още: http://www.knightstemplar.org/KnightTemplar/articles/20100723.htm

13.Виж още: http://knighttemplarpriests.com/

14. Виж още: (1). https://en.wikipedia.org/wiki/Royal_Order_of_Scotland

(3). http://www.grandlodgescotland.com/masonic-bodies/the-royal-order-of-scotland

15. Виж още: (1). http://www.knightstemplar.org/KnightTemplar/articles/20090822.htm

(2). https://en.wikipedia.org/wiki/Rite_of_Baldwyn

16. Виж още: http://www.operatives.org.uk/

17. Виж още: (1). https://en.wikipedia.org/wiki/Societas_Rosicruciana_in_Anglia

(2). https://www.sria.info/home/

18. Виж още: (1). https://sites.google.com/site/augustorderoflight/home

(2). http://www.freemasons-freemasonry.com/beresiner17.html

19. Виж още: (1). http://www.stichtingargus.nl/vrijmetselarij/eri_en.html

(2). http://kenthenderson.com.au/m_papers11.html

20. Виж още:

(1). http://www.stichtingargus.nl/vrijmetselarij/cbcs_en.html

(2). http://www.kent-templars.info/kbhc/kbhc.php

21. Виж още: http://www.thomas-of-acon.org/

22. Виж още: http://kenthenderson.com.au/m_papers11.html

23. Виж още: http://www.glhom.org.uk/content.php?id=1

24. Виж още: http://kenthenderson.com.au/m_papers11.html

25. Виж още: (1). https://en.wikipedia.org/wiki/Ye_Antient_Order_of_Noble_Corks

(2). http://kenthenderson.com.au/m_papers11.html

26. Виж още: http://www.ugle.org.uk/about/book-of-constitutions

27. „Обител“ е официалният превод на английския термин „Chapter“

28. Виж: „Ордени и обреди в САЩ и Северна Америка“.

29. Виж: „Ордени и обреди в САЩ и Северна Америка“.

30. Виж: „Ордени и обреди в САЩ и Северна Америка“ за подробно описание на „Стария и приет Шотландски обред“.

31. Виж: „Масонството в Англия, Шотландия и Ирландия“

32. Пълният списък и названията на съответните степени може да се види в раздела: „Ордени и Обреди в САЩ и Северна Америка“.

33. Виж: „Ордени и обреди в САЩ и Северна Америка“.

34. Виж раздела: „Ритуали в масонството

35. Основател на Ордена на Моряците на Кралския ковчег (1793 г.)

36. Виж: „Масонството в Англия, Ирландия и Шотландия

37. Пълният списък може да се види в книгата „Оттатък занаята” на Кеит Б. Джаксън (Beyod the Craft, Keith B. Jakson, Lewis Masonic, London, 2002)

38. Виж още: http://masonic.wikidot.com/harodim;

39. Официално декларираната цел на обществото е „да предоставя взаимопомощ и да подтиква към решаването на големите проблеми на живота, както и при откриването на тайните на природата; да подпомага изучаването на философската система, базираща се на Кабала и доктрините на Хермес Трисмегист (Hermes Trismegistus), което е било наченато от истинските Фратери Розае Крусис на Германия (Fratres Rosae Crucis of Germany) в година 1450 след Христа; да изследват значението на символизма на всичко, което е останало от мъдростта, изкуството и литературата на Античния свят”

 

Забележка: Публикуваният тук текст е от последното издание на книгата „Ритуали, ордени и обреди на англосаксонското масонско пространство и масонството в България“, автор Михаил Димитров, Велик оратор на ОВЛБ, издание на ОВЛБ, 2012 г.

към начало