.

Ордени и обреди в Ирландия

 

 

ВЛССПЗ на Ирландия (1) е единственият орган в двете държави – Северна Ирландия и Република Ирландия, който има правото да признава, съответно определя, структурите „оттатък занаята” които могат да работят на нейна територия. Нещо повече, ръководните органи на всички структури „оттатък занаята”, признати от Великата ложа на Ирландия се помещават в сградата на Великата ложа като всяка си има собствен секретариат.

И така признатите от ВЛССПЗ на Ирландия структури са (2):

 

Върховната велика обител на Кралската арка на Ирландия (Supreme Grand Royal Arch Chapter of Ireland) (3)

Третият закон от Конституцията (4) и законите на Великата ложа на Ирландия, гласи: „Чистото старо масонство се състои от следните степени и никоя друга, а именно – чирак, калфа и майстор масон и инсталирания майстор (майстор на ложа), но степента „Кралска арка” и „Марк майстор” ще се признава, стига Върховната велика обител на Кралската арка на Ирландия да практикува само тези две степени по начина, по който ги е практикувала при приемането на този закон.”

Всеки майстор масон, който желае да задълбочи масонските си познания, може да кандидатства за получаването на степените „Марк майстор” и „Кралска арка”. Двете степени се получават в т.н. „обители“ (Chapters) на Кралската арка като степента „Марк майстор” предхожда степента „Кралска арка”. Обителите са самостоятелни звена, но носят същите номера като ложите, към които са условно прикрепени.

Ритуалът (легендата) за Кралската арка, който се използва в ирландските обители няма почти нищо общо с ритуала използван в обителите в Англия и Шотландия. Този ритуал е уникален и не се практикува никъде другаде.

Легендата в случая не е свързана с възстановяването на храма на Соломон, а с ремонта на храма на „Джошуа“ (Josiah). В ирландските обители има тримата главни офицери (характерно за Ордена на светата кралска арка е, че начело на обителите стоят трима т. нар. „принципала” (Principals), а не един както е Уважаемият майстор в ложите), са съответно „Кралят” (Josiah), „Свещеника” (Hilkiah) и „Книжника” (Shaphan). В ирландския ритуал, както и в английския не се практикува степента „Отличен майстор” ( Excellent Master), известна още като „преминаването на воаловете” (passing of the veils) в шотландския ритуал.

Както и при символичните ложи, обителите на Кралската арка са групирани в „окръзи” (Districts), подчинени на „Окръжни надзиратели” (District Superintendents). Понастоящем има 9 „окръга” в Ирландия и 4 зад граница, т.нар. „задморски окръзи“(Overseas Districts).

 

Великият съвет на Рицарите масони на Ирландия (Grand Council of Knight Masons of Ireland) (5)

Великият съвет е автономна структура, която управлява следните степени:

– „Рицар на сабята“ (Knight of the Sword)

– „Рицар на изтока“ (Knight of the East)

– „Рицар на изтока и запада“ (Knight of the East and West).

Тези степени се присвояват в 77 съвета под шапката на Великия съвет на Рицарите масони на Ирландия. Четири от тях са в щата Охайо, САЩ!

Степените на Рицарите масони са едни от най-старите масонски степени. По мнението на някои изследователи те са съществували преди да се въведе степента „майстор масон”.

Орденът е подчертано „старозаветен” по характер и съдържание на ритуала, като споменатите степени имат много общо с 15-та, 16-та и 17-та степени на Шотландския обред. В основата им е легендата за Зерубабел (Zerubbabel).

До средата на 19-ти век тези степени са се присвоявали в обителите на Кралската арка, а по-късно в командорийте пресептории (Commandery Preceptories). В 1923 г. е инсталиран Великият съвет на Рицарите масони на Ирландия, който е поел управлението на трите степени на ордена.

 

Великият приорат на Ордена на храма в Ирландия (Great Priory of Ireland) (6)

Великият приорат на „Ордена на храма“ (Order of the Temple) в Ирландия е фактически наследника на „Ранния велик бивак на Ирландия (около 1770 г.), от който в края на 18-ти, началото на 19-ти век, са били пренесени в Шотландия рицарските тамплиерски степени (виж по-горе).

Приемът в Ордена на храма е само по покана. Кандидатът трябва да притежава най-малко степента „Кралската арка“. След топкуване на кандидатурата, същата подлежи на одобрение от страна на Великият приорат в Дъблин. Само ако последният одобри кандидатурата, потенциалния кандидат бива поканен. До този момент той не знае нищо за предприеманите стъпки по привличането му в ордена. Кандидатът има правото да приеме или откаже поканата.

Ритуалите и регалиите са сходни с тези в Англия и Шотландия. Орденът е съставен от пресептории (Preceptories), които понастоящем са 92, повечето от които са на територията на Ирландия.

 

Върховния съвет за Ирландия на Стария и приет обред за Ирландия (Supreme Council 33rd Degree A. & A. Rite for Ireland) (7)

Върховният съвет за Ирландия е най-старият от трите Върховни съвета в Англия, Шотландия и Ирландия и е инсталиран в 1824 г. с патент от Върховния съвет на южната юрисдикция на Стария и приет Шотландски обред на САЩ. Особеност на Върховния съвет на Ирландия (подобно на Холандия) е, че нямат контрол върху първите 18 степени на обреда.

Степента „Червения кръст“ (Rose Croix degree), която е 18-та степен на обреда, в Ирландия по традиция се практикува в обители, подчинени на „Великата обител на принцовете масони“ (Grand Chapter of Prince Masons). Тази Велика обител съществува и днес и включва 78 обители на Червения кръст (Grand Chapters of the Red Cross).

Процедурата по приема на кандидати в обителите на Червения кръст е като при пресепториите на Ордена на храма (виж по-горе). Поканеният трябва да е най-малкото Рицар на Ордена на храма.

Броят на членовете на отделна Обител на Червения кръст е ограничен на 33 члена.

Подобно на Англия и Шотландия, степените над 18-та се контролират от Върховния съвет. При тези степени броя на членовете също са строго лимитирани. Така например:

– 28-ма степен – не повече от 35 члена;

– 30-та степен – 30 члена;

– 31-ва степен – 21 члена;

– 32-ра степен – 16 члена.

Самият Върховен съвет се състои от 9 члена.

Членството в горните степени и във Върховния съвет е пожизнено!

Има две структури, които съществуват в Англия и Шотландия, но не са представени в Ирландия и това са :

– Ордена на Червеният кръст на Константин (Red Cross of Constantine)

– Кралския Шотландски орден (Royal Order of Scotland).

И за двете са правени опити да бъдат инсталирани в Ирландия, но поради процедурни причини и най-вече поради правата дадени на Великата ложа на Ирландия да решава кои структури признава и кои не, съответно кои могат да се регистрират на територията под нейна юрисдикция и кои не, така и не се е стигнало до учредяване на съответните ръководни органи и структури на двата ордена. Това не означава, че Ирландски масони не членуват в структури на тези ордени под Шотландска и Английска юрисдикция.

 

Бележки.

1. Виж още: http://freemason.ie

2. Виж още: http://freemason.ie/about-grand-lodge/appendant-bodies/

3. Виж още: http://freemason.ie/about-grand-lodge/appendant-bodies/supreme-grand-royal-arch-chapter-of-ireland

4. Виж още: http://freemason.ie/wp-content/uploads/2015/01/MASONIC-laws-and-constitutions-2011.pdf

5. Виж още: http://freemason.ie/about-grand-lodge/appendant-bodies/grand-council-of-knight-masons

6. Виж още: http://freemason.ie/about-grand-lodge/appendant-bodies/great-priory-of-ireland

7. Виж още: http://freemason.ie/about-grand-lodge/appendant-bodies/ancient-and-accepted-rite-for-ireland

Забележка: Публикуваният тук текст е от последното издание на книгата „Ритуали, ордени и обреди на англосаксонското масонско пространство и масонството в България“, автор Михаил Димитров, Велик оратор на ОВЛБ, издание на ОВЛБ, 2012 г.

към начало