.

Ордени и обреди в САЩ и Северна Америка

cov1_2_670

В САЩ както и в повечето ориенти в Европа, 19-ти век се характеризира с бурното разпространение на всевъзможни степени, възникнали и формирали се през 18-ти и 19-ти век. Започвало се е със създаването на нови степени, които са допълвали или разширявали познанията в рамките на „занаята”, и които с течение на времето са се групирали в отделни ордени или обреди или са бивали добавяни към други такива. Този процес, както вече стана дума, е бил особено активен във Франция, по-малко в Англия, където винаги е преобладавал известен консерватизъм и стремеж да се запазят изконните традиции.

Безспорно двата обреда, които са по същество „най-американски” и които са получили най-широко разпространение в САЩ и Северна Америка са: Старият и Приет Шотландски обред (Ancient and Accepted Scottish Rite) и Йоркския обред (York Rite). Известна истина е, че всеки майстор масон в САЩ е приканен да продължи своето „самоусъвършенстване” в един или дори двата обреда, както и във всевъзможните масонски и пара-масонски структури, получили широко разпространение в САЩ, на които ще се спра по-надолу.

Освен горните в САЩ и Канада има структури и на почти всички ордени и обреди, практикувани в Англия, още повече че някои от тях са произлезли от самите САЩ – Ордена на тайния монитор, Ордена на кралските и избрани майстори, а други са „върнати” обратно в Англия като „Ордена на Ери”.

Стар и Приет Шотландски обред (Ancient and Accepted Scottish Rite) (1)

Съществуват различни теории за възникването на Обреда, но най-приемливата е свързана с развитието на масонството във Франция и особено в района с център Бордо през втората половина на 18-ти век. По това време много шотландски масони, изгнаници (якобити) са ставали членове на местни ложи. Това е дало повод тези ложи да се определят като „шотландски”.

Първата такава „шотландска” ложа е инсталирана през 1732 г. В периода 1738 -1740 г. възникват и първите допълнителни степени, наричани по това време – „Hautes Grades” или „високи” степени.

През 1761 г. някой си Стефен Морин от Бордо получава патент за инсталиране на тези степени във френските колонии в Америка. Междувременно през 1762 г. се приемат т. нар. велики уредби (Grand Regulations), съгласно които от практикуваните до тогава допълнителни степени се селектират 22, които заедно с трите степени на символичното масонство образуват новосъздадения „Обред на съвършенството” (Rite of Perfection). Една година по-късно – 1763 г. Морин инсталира първите ложи по новия обред на остров Ямайка и малко по-късно в Нови Орлеан. През 1767 г. Хенри Франкен, получава патент от Морин да инсталира ложа на „съвършенството“ в столицата на щата Ню Йорк – Олбани. Постепенно се инсталират и други подобни ложи по протежение на Атлантическия бряг на САЩ.

Приетите през 1786 г. Велики конституции (The Grand Constitutions of 1786) регламентират разширяването на обреда с нови 8 степени, с което общият им брой става 33. Съгласно един от членовете на Великите конституции, във всяка страна, където вече присъства или предстои да бъде инсталиран обреда, структурите му ще трябва да се подчиняват и управляват от съответен национален Върховен съвет.

По силата на горната разпоредба, на 31 май 1801 г. е учреден първият Върховен съвет за Съединените американски щати в гр. Чарлстон, щата Южна Каролина. Непосредствената задача на Върховния съвет била да обедини всички самостоятелно работещи групи и да въдвори ред в съществуващия дотогава „хаос”. На 4 декември 1802 г. е приет манифест, с който създаденият година и половина по-рано съвет се преименува във „Върховен съвет на тридесет и третата степен за Съединените американски щати”. Това е съветът „майка” – всички регулярни и признати Върховни съвети и техните подчинени структури в света и САЩ произлизат директно или индиректно от него.

На 5 август 1813 г. в Ню Йорк е учреден Върховен съвет на тридесет и третата степен за Северната юрисдикция на САЩ.

Интересен факт е, че първият Суверенен Върховен командир на Северната юрисдикция е Даниел Томкинс, 33°, който по същото време съвместява поста вицепрезидент на САЩ при президента Монро.

Друго интересно обстоятелство е, че в 1845 г. Северната юрисдикция инсталира Върховен съвет за Англия и Уелс, който от своя страна през 1874 г. инсталира Върховния съвет за Канада! Върховният съвет за Шотландия е инсталиран през 1846 г.

Името Стар и Приет Шотландски обред за първи път се появява в договор от 1804 г. между Върховния съвет за Франция и Великият ориент на Франция. Това име добива гражданственост в двете юрисдикции на САЩ (1859 г.) по времето, когато Алберт Пайк е Велик командир на Южната юрисдикция.

Първичните структури на Шотландския обред се наричат „долини” (Valleys), в които се придобиват степените от 4-та до 32-ра. Шотландският обред (2) е известен още като „Университета на масонството”, тъй като използва много алегории и драматизации при предаването на смисъла на отделните степени. Тези степени могат, но не непременно, да бъдат присвоени в хода на една церемония.

Всеки масон преди да бъде приет в обреда трябва да подпише специална клетва, както и да изслуша „Декларацията на принципите” на обреда.

Структурата на обреда включва следните степени, обединени в 5 подраздела:

Ложа на съвършенството (Lodge of Perfection) (в нея се придобиват 4-та до 14-та степен): – 11-те „урока”, които се „преподават” включват много отпратки, сцени и действащи лица от трите символични степени;

Съвет на принцовете от Йерусалим (Council of Princes of Jerusalem) (15-та и 16-та степени): – уроците се базират на историята за пленничеството на израелтяните и построяването на втория Храм;

Обител на червения кръст (Chapter of Rose Croix) (17-та и 18-та степени – т. нар. степени Rose Croix): – тези степени са „духовната” същност на Шотландския обред и проповядват новия закон за единствения неразрушим храм – храмът в нашите души;

Консисторията (Consistory of Sublime Princes of the Royal Secret) (19-та до 32-ра степени): – тези степени пресъздават запомнящи се уроци, които се простират във времето от епохата на рицарството до наши дни.

Генерален инспектор хонорис кауза (Inspector General Honorary) (33-та степен): – тази степен се получава за особени заслуги към обреда и в обществения живот; за вярност към принципите, които се проповядват в отделните степени. Кандидатите за 33-та степен се излъчват от отделните юрисдикции на обреда (щатски съвети), като необходимото, но не достатъчно условие, е кандидатът преди това да е бил удостоен с почетната степен „Рицар командир на двора на честа” (Knight Commander Court of Honor- КССН).

Срокът от посвещаването в рицарската степен до момента, когато същият може да бъде предложен за повдигане на 33-та степен е най-малко 46 месеца (най-често този срок е доста повече). Самото посвещаване се извършва на специална церемония – „Церемониял по овластяването” (Ceremonial of Investiture).

Освен споменатата по-горе рицарска степен, която както казах се получава по заслуги и е условие за повдигането в 33-та степен, има още едно отличие – „Великият кръст на почетния двор” ( Grand Cross of the Court of Honor), който се присъжда отново по заслуги на много ограничен кръг от масони 33-та степен (Генерални инспектори хонорис кауза – виж по-горе). Понастоящем има не повече от 2-3- ма носители на Великия кръст от всеки щат. Предложенията за удостояване със същия се разглеждат на Сесията на Върховния съвет, която се провежда веднъж на две години.

Броят на членовете на Върховният съвет на Южната Юрисдикция е лимитиран на 33-ма действащи масони с 33-та степен, известни още като „Суверенни велики генерални инспектори” (Sovereign Grand Inspectors General). Самият Върховен съвет се ръководи от Суверенен велик командир (Sovereign Grand Commander). Всички тези назначения са до живот, като има предвидени процедури за преминаване в оставка при особено напреднала възраст.

Сред най-важните декларирани принципи на Шотландския обред са:

а. Няма по висока степен от степента „майстор масон”. Върховният съвет и подопечните му структури признават върховенството на символичните велики ложи, като по закон Великият майстор, ако присъства на какво да е мероприятие на Върховния съвет на Шотландския обред, се явява старшият по ранг офицер.

б. Степените на Шотландския обред са в „допълнение” на и в никакъв случай не „по-високи” от степените в символичните ложи. Прекъсването на членството в регулярна символична ложа, автоматически води до прекратяване на членството и в Шотландския обред, независимо дали става въпрос за масон 4-та или 33-та степен!

По последни данни в двете юрисдикции на САЩ – южната и северната членуват повече от 1 милион члена.

Йоркския обред (York Rite) (3)

Йоркският обред е втората от двете „прикачени” ( appendant) структури на „свободното зидарство“ в САЩ, в които може да продължи своето духовно израстване всеки достигнал степента майстор масон. Йоркският обред е известен още и като „американския” обред.

Старият Йоркски обред, който е заимствал името си от английския град Йорк, се счита от много масонски историци (американски!) за еманация на „истинското”, „оригинално” и „неосакатено” масонство. Историческото основание за тези твърдения е разказа за Английския крал, наскоро покръстен, който преди около 1000 години е издал първите „Сертификати” за създаването на „Зидарски гилдии” в град Йорк. Тези гилдии са действали в течение на няколко десетилетия, след което са замряли, но традициите са се запазили и са били възродени в по-късни времена.

В своята първоначална форма Йоркският обред е включвал само трите първи символични степени –чирак, калфа и майстор масон.

Съвременният Йоркския обред е дело на Томас Смит Уеб (1771 -1819 г.), който в профанската си битност е бил издател. През 1797 г. той публикува книгата “Свободно-зидарски монитор или илюстрирации на масонството”(Freemason’s Monitor or Illustrations of Masonry) В 1813 г. Т.С. Уеб е избран за Велик майстор на Великата ложа на Род Айланд. Това, което Уеб прави е да добави система от 10 допълнителни степени към първите три, които е групирал както следва:

Капитуларни (от капител, т.е. арка) степени (Capitular Degrees): 4 до 7-ма степени, в т.ч. Марк майстор (Mark Master), Стар майстор (Past Master), Най-отличен майстор (Most Excellent Master) и Майстор на Светата кралска арка (Master of the Holy Royal Arch). Тези степени се работят в т. нар. „Обители на масоните на Кралската арка” (Chapters of Royal Arch Masons);

Криптични (от крипта) степени (Cryptic Degrees): 8 до 10- та степени, в т.ч. Kралски майстор (Royal Master), Избран майстор (Select Master) и Супер отличен майстор (Super Excellent Master). Работят се в „Съвети на криптичните масони” (Councils of Cryptic Masons);

Рицарски тамплиерски степени (Knight Templar Degrees): 11 до 13-та степени, като всяка от тях е отделен орден – Орден на червения кръст (Order of the Red Cross), Ордена на Малта (Order of Malta) и Ордена на храма (Order of the Temple). Членовете се явяват рицари на съответния орден. Всичките тези степени са християнски по своето съдържание и символика и изрично изискват желаещият да им се посвети да е вярващ християнин. Тези степени/ордени се работят в „командерии на ордена на рицарите тамплиери” (Encampments).

Афишираните роля и значение на изброените по-горе степени е да “допълнят и разширят смисъла и съдържанието на трите символични степени – чирак, калфа и майстор масон и нищо повече”.

Интересно обстоятелство се явява фактът, че исторически степента „Светата кралска арка” и „Марк степените” са били част от символичното масонство (виж раздела: „Ордени и обреди в Англия и Уелс“. В Англия Кралската арка и сега продължава да бъде част от него (в същото време е и отделен орден, съответно Марк степените са изведени в отделна структура под шапката на Великата ложа на Марк масоните. В Йоркския обред oбаче те са обособени като четири самостоятелни степени, в рамките на „капитуларното” масонство.

Горното в известна степен важи и за другите два раздела на „Йоркския обред” – криптичните степени, които в Англия и редица други Ориенти на англосаксонското масонско пространство са част от „Ордена на избраните майстори” и рицарските степени, които пък са част от „Ордена на червения кръст на Константин” и „Ордена на рицарите тамплиери и рицарите на Малта” (виж под-раздела „Ордени и обреди в Англия и Уелс“).

Трите „раздела” на Йоркския обред са организирани под шапката на съответните местни и централни структури, а именно:

Обителите (Chapters) на Кралската арка са организирани на щатско ниво във Велики обители, които от своя страна са обединени от „Обща (генерална) велика обител” на федерално ниво. Обръщението в обителите е „спътник ” (Companion). Най-висшия сановник е Великия висок жрец (Grand High Priest). Великият висок жрец е подчинен на съответната щатска Велика Ложа и на нейния Великия майстор! Съществува и „Обща (генерална) велика обител на масоните на Кралската арка, международна” (General Grand Chapter of Royal Arch Masons, International), на която са подчинени структурите на Кралската арка извън САЩ и която се ръководи от „Общ (генерален) велик висок жрец” (General Grand High Priest).

Съветите на криптичните степени са обединени във „Велики съвети” (Grand Councils), на щатско ниво, и „Общ (генерален) велик съвет” (General Grand Council) на федерално.

Командериите (в САЩ) или Пресепториите ( Канада) на рицарите тамплиери са организирани във „Велики командерии” (Grand Commanderies) на щатско ниво и „Велик лагер на рицарите тамплиери на САЩ ” (Grand Encampment of the Knights Templar of the USA) на федерално ниво, съответно „Суверенен велик приорат на Канада” (Sovereign Grand Priory of Canada) в Канада.

По принцип Великите обители и Великите съвети могат, а могат и да не се афилират към съответната Обща велика обител или Общ велик съвет на САЩ. Командериите обаче задължително членуват съответно във Великия лагер (САЩ) или Великия приорат (Канада).

При Капитуларното масонство съществува една допълнителна степен (освен четирите, споменати по-горе), която се присъжда само на масони, които са били майстори на Съвети на криптичните масони. Това е т. нар. степен „Трижди прославен майстор“ (Thrice Illustrious Master). Освен това съществува и един почетен орден – „Ордена на Иш Соди” (Order of Ish Sodi), който се присъжда със или без специална церемония.

Към Йоркския обред съществуват допълнителни структури, за които членството в Кралската арка е задължително условие. Членството в повечето от тези структури е по покана, а не по желание. Някои са „почетни” и приемат само членове, които имат особени заслуги към обреда и „занаята“. Такива структури са:

– Суверенният колеж на обреда Йорк на Северна Америка (The York Rite Sovereign College of North America) – инсталиран на 6 януари 1957 г. в град Детройт, съответно първият щатски колеж на обреда Йорк е конституиран на 15 юни същата година в гр. Джаксън, щата Мичиган. Впоследствие подобни колежи се конституират в повечето от останалите щати на САЩ и провинциите на Канада. Членството в колежите е по покана и се допускат само масони, които са членове на четирите подразделения на обреда Йорк – ложа, обител, съвет и командерия (приорат в Канада). Целта на колежите е да укрепват духът на „служение” на обреда и да му съдействат и да го популяризират всячески. Колежите присъждат награда – „Златната почетна награда” за доблестна служба към обреда, както и най-високото отличие на колежа – „Ордена на моравия кръст на Йорк”, което се дава само на членове на колежа за особени заслуги към човечеството и/или обреда. Получателите на тази награда стават „асоциирани регенти” на Соверенния колеж. Измежду тях се подбират „регентите”, които са действащите членове на същия.

– Приоратите нa Рицарите на Йоркския почетен кръст ( The Priories of Knights York Cross of Honour (KYCH)”- това са структури, в които членуват носителите на кръста.

– Ордена на червения кръст на Константин ( Order of the Red Cross of Constantine) – това е същият орден като в Англия и Шотландия, но с тази разлика, че е прикачен към Йоркския обред. Членството е само по покана и се смята за най-високото признание, което може да получи член на Йоркския обред. В ордена се приемат само масони, членове на Йоркския обред, и по изключение членове на Шотландския обред, получили 32-ра степен! Степените, които се контролират от Ордена са както и в Англия и Шотландия: „Рицар на червения кръст на Константин“ (Knight of the Red Cross of Constantine); „Рицар на Светата гробница“ (Knight of the Holy Sepulcher) и „Рицар на Св. Йоан Евангелиста“ (Knight of St. John the Evangelist).

Въпреки, че двата основни обреда в САЩ – Шотландския и Йоркският по принцип се конкурират, много често членове на единия обред са и членове на другия. Освен това Шотландския обред приема в редиците си майстори масони, които са получили първите три степени по Йоркския обред, макар че има свои три първи степени (символични).

Двата Обреда, както вече споменах, са получили широко разпространение в англосаксонското масонско пространство под формата на Национални върховни съвети (за Шотландския обред) и съответно Национални велики обители, съвети и биваци/командерии (за Йоркския обред). Международната дейност на Шотландския обред се ръководи от „Върховния съвет на тридесет и третата степен за Съединените американски щати” със седалище гр. Вашингтон, а на Обреда Йорк от:

1. Общата (генерална) велика обител на масоните на Кралската арка, международен, със седалище в гр. Денвил, щата Кентъки;

2. Общия (генерален) съвет на криптичните масони, международен, със седалище в гр. Схерард, щата Илиноис;

3. Великия бивак на рицарите тамплиери на САЩ, със седалище гр. Чикаго, щата Илинойс.

Национални Върховни съвети на Шотландския обред има в повече от 20 ориента по света, в т.ч. Англия, Шотландия и Ирландия.

Съответно национални структури на Йоркския обред има в 10 чужди ориента, в т.ч. Англия, Шотландия и Ирландия. Факт е, че в Англия тези структури са в относителна „немилост”, което се дължи до голяма степен на обстоятелството, че трите раздела на Йоркския обред фактически се явяват комбинация на английските ордени – на Светата кралска арка, на Марк масоните, на Кралските и избрани майстори и на Рицарите тамплиери и рицарите на Малта.

Други пристроечни и съюзни масонски структури (Appendant and Allied Masonic Bodies) в САЩ (4)

Освен в двата най-разпространени обреда – „Стария и Приет Шотландски обред” и „Йоркския обред”, не малко масони в САЩ и Канада членуват,както вече споменах и в редица други структури, които в по-голямата си част са или пряко подчинени на, или съвпадат с аналогични структури в Англия, Шотландия и Ирландия.

И така „другите” масонски структури в САЩ са:

– Моряк на кралския ковчег (“Royal Arc Mariner”): В САЩ е необходимо да си член на регулярна ложа и обител на Кралската арка. В ритуала се говори за построяването на Ноевия ковчег, като специално се набляга на „мъдростта” на Ной, построил Ковчега, силата на характера му и красотата на майсторлъка му. Ритуалът по посвещаването съдържа и други послания, които дори за най-опитния масон са силно напомняне за зависимостта му от духовното и материално извисяване. Висш сановник на ложата на Моряка на кралската арка е командор. Церемонията по инсталирането му е една от най-впечатляващите в масонството изобщо.

– Ордена на тайния монитор (“Order of the Secret Monitor”): Орденът се основава на историята за дружбата между Давид и Джонатан. Предполага се, че е възникнал в Шотландия, след което е пренесен в Ню Йорк, а оттам в Англия в края на 18-ти век (виж подробности в раздела „Ордени и Обреди в Англия и Уелс“).

– Орден на кралските и избрани майстори (“Order of the Royal and Select Masters”): Възникнал е в САЩ – Ню Йорк, впоследствие инсталиран в Англия по силата на патент, издаден от Великия съвет на ордена в Ню Йорк.

– Ордена на Съюзните масонски степени („The Grand Council Allied Masonic Degrees of the United States of America“) (5). На 9 август 1879 г. по инициатива на лондонската ложа „Св. Лаврентий” е бил учреден „Съвет на „страничните” степени” (Council of Side Degrees), който година по-късно се е преименувал във „Велик съвет на съюзните масонски степени” ( Grand Council of the Allied Masonic Degrees). Дванадест години по-късно, в гр. Ричмонд, щата Вирджиния, по инициатива на пастор Хартли Кармайкъл, е учреден „Соверенния колеж на съюзните масонски и християнски степени” (Sovereign College of the Allied Masonic and Christian Degrees), който е обединил под себе си 15 различни степени. Веднага след това Кармайкъл се свързва с Великия майстор на Великия съвет в Англия – Графа на Юстън (Earl of Euston), който му предоставя копия от англииските ритуали, използвани от ложите в състава на Великия съвет.Междувременно седалището на Суверенния колеж се пренася в гр. Норвегия, щата Мейн. Към 1924 г., поради лошо управление и поради напредналата възраст на повечето му членове, Суверенният колеж постепенно замира. Едва в 1932 г. друг ентусиазиран масон – Дж. Реймонд Шут II учредява в гр. Салисбъри, Северна Каролина „Велик съвет на съюзните масонски степени на Съединените американски щати ” (Grand Council of the Allied Masonic Degrees for the United States of America) и веднага след това се свързва с остатъците на Суверенния колеж. Година по-късно, на 18 юли 1933 г., двете структури се обединяват под шапката на Великия съвет на съюзните масонски степени на Съединените американски щати.

Членството в ордена на Съюзните степени е само по покана. Броят на членовете на един съвет (еквивалента на ложа) е ограничен на 27 души. Много от степените, практикувани в рамките на ордена са от вида „отделени“ (detached) степени, някои от които са се присвоявали в символични ложи във времето преди да се инстуционализират трите степени.

Понастоящем под юрисдикцията на Великия съвет на съюзните масонски степени на Съединените американски щати попадат следните степени: „Моряк на кралския ковчег” (Royal Ark Mariner), „Таен монитор” (Secret Monitor), „Рицар на Константинопол” (Knight of Constantinople), „Рицар на Св. Лаврентий Мъченик” (Knight of St. Lawrence the Martyr), „Архитект” (Architect), „Надзирател” (Superintendent),”Велики керемидчии на Соломон” (Grand Tylers of Solomon), „Майстор на Тир” (Master of Tire), ”Отличен майстор” (Excellent Master), „Инсталиран суверенен майстор” (Installed Sovereign Master), „Инсталиран командир на Ной” (Installed Commander of Noah), „Червената клонка на Ери” (Red Branch of Erie) и „Старият орден на Ккорк” (The Ancient Order of Cork).

– Рицари тамплиери („Grand Encampment of Knights Templar of the United States of America“) (6): Този орден съответства почти изцяло на английския му еквивалент – „Ордена на рицарите тамплиери и рицарите на Малта” (виж раздела: „Ордени и обреди в Англия и Уелс“). И в САЩ се практикуват трите степени: Рицари тамплиери, Рицари на Малта и междинната степен: Рицар на Св. Павел. Регалийте и ритуалите също са почти идентични с тези, използвани в Англия.

Рицарите тамплиери на Светата кралска арка („ Grand College of America, Holy Royal Arch Knight Templar Priests“) (7): Орденът във вида, в който се практикува понастоящем в САЩ, е внесен от Англия (виж раздела: Ордени и обреди в Англия и Уелс“). Великия колеж на Америка (ръководния орган на ордена) е инсталиран в 1931 г. Членството в ордена е по покана, а броя на членовете на отделния табернакъл (еквивалента на ложа) е ограничен на 33-ма.

– Кралския орден на Шотландия, САЩ ( The Royal Order of Scotland, The Provincial Grand Lodge United States of America):(8) Орденът е инсталиран в Щатите през 1877 г., а Алберт Пайк е първият му Провинциален велик майстор. По това време в ордена е можело да членуват само 63-ма рицари (виж легендата в подраздела „Ордени и обреди в Англия и Уелс“).

Провинциалната велика ложа на САЩ е една от 76-те Провинциални ложи под шапката на Великата ложа със седалище в гр. Единбург (виж подраздел: „Ордени и обреди в Шотландия“), Шотландия.

Провинциалната ложа на САЩ е най-многобройна с около 9 500 члена.

Ритуалът, който се ползва е този, който Алберт Пайк е написал на ръка и който се пази в седалището на ордена в гр. Шарлероа, щата Пенсилвания. Членството в ордена е само по покана, като кандидатът трябва да е член на Стария и приет Шотландски обред, което изискване може да отпадне ако е Рицар тамплиер . (В Англия и Шотландия изискването е: майстор масон с 5 години стаж, член на Светата кралска арка и вярващ християнин). Разликата в изискванията за членство се дължи на по-особения статут на Кралският Шотландски орден в САЩ, който е в „съюзни” отношения със Стария и приет Шотландски обред.

Велик съвет на рицарите масони на САЩ ( Grand Council, Knight Masons U.S.A.) (9): В 1936 г. група масони от щата Северна Каролина инсталират „Провинциален велик съвет” под шапката на Великия съвет на рицарите масони на Ирландия (виж раздела за Ирландия). В 1968 г. Провинциалният велик съвет се конституира във Велик съвет на Рицарите масони на САЩ.

Степените, ритуалите и регалийте са аналогични на тези ползвани в Ирландия. Степените, практикувани в рамките на ордена са същите както в Ирландия – Рицар на сабята, Рицар на изтока и Рицар на изтока и запада. Съществува известна прилика със 15-та,16-та и 17-та степени на Стария и приет Шотландски обред.

Понастоящем има 60 съвета на Рицари масони в САЩ с около 6000 члена.

Членството в ордена е по покана, като кандидатът трябва да е масон на Кралската арка, както и да заема ръководен пост в някоя от структурите на Йоркския обред.

– Масонския орден на Червения кръст на Константин (Red Cross of Constantine) (10)

(виж раздела за Йоркския обред по-горе)

– Общество Розикрусияна на САЩ (The Societas Rosicruciana in Civitatibus Foederatis (Rosicrucian Society of the United States)) (11): Обществото розикрусияна на САЩ е официално учредено на 21 септември 1880 г. Учредители са три колежа, които преди това са получили своите патенти от Обществото в Шотландия.

Структурата на обществото, неговите органи, ритуали и регалий са идентични с тези на Шотландското общество.

Членството е по покана, като броя на членовете (фратери) на един колеж е ограничен на 72.

Обществото в САЩ е в братски отношения с единствените други две подобни общества в Англия и Шотландия (виж раздела: „Ордени и обреди в Англия и Уелс“).

– Светият орден на рицарите бенефициенти на Светия град („Holy Order of Knights Beneficent of the Holy City“) (12):Както вече стана дума в раздела за Англия, Светият орден на бенефициентите на Светия град е най-старият масонски орден, просъществувал във вида, в който е бил създаден първоначално.В САЩ орденът е инсталиран в 1934 г.

 

Наред с горните в САЩ съществуват и други формирования, които са част от системата от структури на „гражданско” ниво, такива, които обединяват масони, както и немасони – членове на семействата на масони или техни роднини. Пример за такива структури са:

– Античният арабски орден на благородниците на мистичния храм (светилищниците) (Ancient Arabic Order of the Nobles of the Mystic Temple (The Shriners)) (13): Античният арабски орден на благородниците на мистичния храм е инсталиран през 1870 г. в Ню Йорк. Членове могат да бъдат само масони 32-ра степен по Шотландския обред или Рицари на храма на Йорк (Йоркския обред). Основно се занимава с благотворителна дейност – поддържа 23 болници за деца. В 1995 г. орденът е наброявал 807 950 члена, разпределени в 166 храма. Има клонове в редица страни на света;

– Общество филалетес (Тhe Philalethes Society) (14): Основано е на 1 октомври 1928 г. като научно дружество с цел изучаване на масонската проблематика. В 1946 г. излиза първия брой на списанието „Филалетес”, което се разпространява по целия свят и до днес. Сред учредителите и първите „научни сътрудници” на обществото е Ръдиард Киплин г. Членството в обществото е по покана. Понастоящем в него има представители на повечето ориенти в рамките на англосаксонското масонско пространство.

– Общество филаксис (Phylaxis Society) (15): Основано от група военни на активна служба и в оставка с цел разпространение на масонски знания сред членовете на „Принц Хол ложите” (виж раздела: „Масонството в САЩ и Северна Америка“).

– Обител Филис (Phyllis Chapter) (16): Организация на съпругите на членовете на Обществото филаксис.

Орденът Де Моле (Оrder of DeMoley) (17). Кръстен е на името на Жак Де Моле, последният Велик майстор на ордена на тамплиерите.

Това е най-многочисленото братство за млади мъже на възраст от 13 до 21 години. Орденът е инсталиран на 24 май 1919 г. в гр. Канзас. Структурата на ордена наподобява масонските ложи. Членовете му се приучават към седемте основни добродетели – синовна обич, почитание на светите неща, любезност, другарство, вярност, чистоплътност и патриотизъм;

Дъщерите на Нил (Daughters of the Nile)18): Помощна организация за съпругите, майките, дъщерите, вдовиците и сестрите на „светилищниците” (виж по-горе);

– Международен орден на дъгата за момичета („The InternationalOrder of the Rainbow for Girls (IORG)“) (19): Това е младежка организация за момичета на възраст между 5 и 10 години или  т. нар. „Посветили се” (Pledges) и между 11 и 20 години за „Момичетата на дъгата” (Rainbow Girls). Орденът е афилиран към съответните масонски ложи, структурите на „Ордена на Източната звезда” и „Ордена на амарант” (виж по-долу).

– Meждународен масонски клуб на квадрата на пожарникарите („International Fire Fighters Masonic Square Club“):Организация на масони пожарникари.

Международен клуб на квадрата на офицерите на закона („International Law Enforcement Officers’ Square Club (ILEOSC)“) (20): Клуб на Свободни и приети зидари, които са служители на органите, отговарящи за опазването на обществения ред. Клубът служи за средство за установяване на контакти, обмен на информация и комуникация между членовете му;

Високия дванадесет интернационал („High Twelve International“) (21): Организация на майстор масони, основана на 17 май 1921 г. в гр. Сиюкс, щата Айова. Целите на организацията са хуманитарни и патриотични. Броят на членовете е около 21 000, разпределени са в 350 клуба, някои от които в чужбина.

– Орден на Източната звезда („Order Of The Eastern Star“) (22): Това е най-многобройното международно братство, в което могат да членуват мъже и жени. Целите на ордена са да възпитава в благотворителност, търсене на истината и човешката доброта. Членовете му могат да изповядват всякакви религии, но не и да са невярващи. Ръководен орган на ордена е „Общата велика обител” (General Grand Chapter). В ордена членуват повече от един милион души. Орденът изразходва милиони за благотворителните си програми.

Орден на амарант („The Order of the Amaranth“) (23): Това е братство, състоящо се от майстори масони и техните роднини от женски пол. Целта на ордена е да напомня на своите членове задълженият им към Бог, родина и себеподобните. Членовете трябва чрез „личен пример да демонстрират вярата си в „златното правило” и спазвайки добродетелите присъщи на Истината, Вярата, Мъдростта и Благотворителността да демонстрират пред обществото добротата, която проповядва ордена”.

Национална корпорация на пребиваващите (National Sojourners, Inc.) (24): Орден (корпорация) предназначен за майстори масони, които са граждани на САЩ и които служат или са служили по време на война като подофицери и сержанти във Въоръжените сили на САЩ или други съюзнически сили. Орденът е създаден с цел да даде възможност на масони, които по силата на служебните си задължения не могат да посещават своите ложи, да могат да упражняват занаята по местоназначение. Усилията на ордена са насочени преди всичко в посока на повдигане на патриотичните чувства на членовете си.

– Международния орден на дъщерите на Йов („International Order of Job’s Daughters“) (25): Организация, в която членуват момичета от 13 до 20 години, роднини на масони. Условието за членство включва вяра в Бога, Десетте Божи заповеди и Светата молитва;

– Ориенталското светилище на Северна Америка за дами („Ladies Oriental Shrine of North America“) (26) : Друга помощна организация за жени, които са в роднински връзки със „светилищниците” чрез брак, по рождение или осиновяване. Учредена на 14 февруари 1903 г. гр. Уилинг, Западна Вирджиния, организацията понастоящем наброява 88 обители или „дворове” (Courts) два, от които в Канада. Годишно организацията предоставя дарения за благотворителни цели в размер на повече от 1,5 милиона долара и 350 000 часа доброволен труд на членките си.

– Мистичния орден на завоалираните пророци на омагьосания свят (пещерата) („Mystic Order of Veiled Prophets of the Enchanted Realm (Grotto)“) (27): Организация за забавление, която до голяма степен пародира „светилищниците”. Членове могат да бъдат само майстори масони;

– Дъщерите на макона („Daughters of Makonna“) (28): Помощна организация за съпругите, майките, дъщерите, вдовиците и сестрите на членовете на „пещерата” (виж по-горе);

– Ордена на банята на САЩ („Order of the Bath of the United States of America“) (29): Основан е на 21 юни 1921 г. в град Ред Банкс, щата Ню Джерси от 9 члена на ложа „Мистично братство” (Mystic Brotherhood Lodge, No. 21, F. & A. M.”) като Бандата Уаху (Wahoo Band). Впоследстие, през 1938 г., името е сменено на Ордена на банята на САЩ. Орденът е затворено общество с ограничен брой членове;

– Високите кедри на Ливан на САЩ („Tall Cedars of Lebanon of the United States of America“) (30): В 1843 г. няколко масона учредяват нова степен – „Старият и почетен обред на скромността” (The Ancient and Honorable Rite of Humility), впоследствие съкратен на „Степента на високия кедър”. В 1902 г. структурата, присвояваща тази степен приема името „Високите кедри на Ливан на САЩ”, а от 1971 г. когато се учредява аналогична структура в Канада – „Високите кедри на Северна Америка”. Степента в началото се е присвоявала на масони от масони вече получили я в хода на ритуал, който е следвал след ритуала на първите три степени.

Като основна цел на обреда се сочи желанието за разширяване на контактите и задълбочаване на дружбата между хора, които вече са обвързани с клетва за братство.

– Aкация („Acacia“) – Колежанско братство за майстори масони, синове на масони и млади мъже препоръчани от двама масони, един от които трябва да е член на Акация. Националното ръководство се състои изключително от масони 32-ра и 33-та степени по Шотландския обред;

– Дезомс („Desoms“) oрганизация, обединяваща масони с увреждания на слуха;

– Общество на сините фраери (проповедници) („Society of Blue Friars“) (31): Обществото на сините проповедници е създадено в 1932 г. , с изключителната цел – да дава признание на масонски автори. То е може би най-малочисленото и по всяка вероятност най-причудливо масонско формирование. Същото няма свой ритуал, не събира членски внос и не води протоколи за заседанията си. Според правилата на обществото „ по един нов проповедник ще се назначава всяка година, но само ако се освободи място поради смърт или напускане и общият брой на членовете не надхвърля 20 души”. От 1944 г. насам всяка година обществото провежда годишни сбирки – „концистории”, които са отворени за всички масони, желаещи да присъстват. Тези сбирки съвпадат с мероприятията, които се спонсорират всяка година през февруари от ордена на Съюзните масонски степени. Новоназначения проповедник е длъжен да изнесе лекция, която след това се публикува в списанието „Филалетес” на едноименното общество (виж по-горе). Обществото се ръководи от трима сановници – великият абат (Grand Abbot), който е до живот или до когато реши да остане на този пост, заместник велик абат, който се посочва от великия абат и който се явява негов наследник и генерален секретар (Secretary-Generaл). Изборът на нов проповедник е изцяло в правомощията на великия абат, като освен това е в правото да променя по свое усмотрение рравилника на обществото.

– Ордена на златната верига („Order of the Golden Chain“) (32): орден, основан в 1929 г. в гр. Асбъри Парк, щата Ню Джерси като братство, включващо майстори масони и техните преки роднини от женски пол. Орденът се ръководи от „Великата брънка” (Grand Link) и има структури в редица щати. Целта на ордена, така както е записана в учредителният му документ е „ да учи хората как да живеят като братя и сестри в мир и хармония под опеката на Господ Бог, творейки добри дела за цялото човечество”. Орденът е взел активно участие в подпомагането на усилията на американското правителство през Втората Световна война. След войната орденът развива разностранна и широкомащабна благотворителна дейност.

– Масонски книжовен клуб („Masonic Book Club“);

– Общество на поети масони („Masonic Poets Society“);

– Кралски орден на шутовете (The Royal Order of Jesters):

– Орден на златния ключ („Order of the Golden Key“):

и др.

 

Обобщавайки, може да се каже, че в САЩ и Северна Америка масонството е добило внушителни размери и обхваща както масони, членове на регулярни масонски ложи, „присъдружни” и/или „присъюзни” структури, така и повечето техни близки и роднини в съответните организации и общества. Като се има предвид, че масоните в САЩ са приблизително два милиона, то заедно с останалите свързани лица се получава една внушителна цифра от хора, изповядващи масонски или близки до масонството идеи и ценности. Това в голяма степен обяснява изключителната роля на масонството не само на етапа на създаването на държавността на САЩ, но и в следващите етапи на изграждане и поддържане на гражданското общество в САЩ.

Другата характерна особеност на Американското масонство и особено на „присъдружните” и/или „присъюзни” структури е значението, което се отдава на всевъзможните форми на благотворителна и спомоществователска дейност.

Що се касае до масонството в Канада, то е по-близко по дух до това в САЩ, отколкото до старата метрополия, Англия.

Масонството в САЩ и Северна Америка от една страна, и Англия и Континентална Европа и останалата част на света (изключвам Великия ориент на Франция и неговите структури, надстройки и пристроечни организации) се различават по редица показатели, макар първото да е произлязло основно от второто, които в голяма степен съответстват на националните характеристики, традиции и потребности.

 

Докато американското масонство, с всичките му „пристроечни”, „присъюзни” и други структури е в значителна степен отворено към собственото си общество, то английското и европейско масонство е по- традиционно, по-интровертно и по-склонно да брани традициите и историческата си същност за сметка на някаква по-голяма масовост и видимост в обществото. Това поведение търпи значителна еволюция през последните 1-2 десетилетия в посока на по-голямо отваряне, но въпреки всичко си остава елитарно и строго избирателно по отношение на критериите за приемане на нови членове. Последното обстоятелство до голяма степен влияе не само на числеността му, но и на скоростта на израстване в редовете му. То се отразява и на разпространението, видимостта и числеността на всевъзможните структури и степени „оттатък занаята”.

 

Бележки

1. Виж още: https://scottishrite.org/

2. Виж още: http://www.themasonictrowel.com/freemasonry/Ceremonies/scottish_rites.htm#introduction

3. Виж още: http://www.yorkrite.org/

4. Виж списък и кратко описание на различни „пристроечни” структури в САЩ: http://bessel.org/append.htm

5. Виж още: http://www.alliedmasonicdegrees.org/

6. Виж още: http://www.knightstemplar.org/

7. Виж още: http://knighttemplarpriests.com/?page_id=14

8. Виж още: http://www.roosusa.org/

9. Виж още: http://members.aol.com/COUNCILMW/KnightMasonsUSA.html

10. Виж още: http://redcrossconstantine.org/

11. Виж oще:

https://en.wikipedia.org/wiki/Societas_Rosicruciana#Societas_Rosicruciana_in_Civitatibus_Foederatis_.28SRICF.29

12. Виж още: http://www.stichtingargus.nl/vrijmetselarij/cbcs_en.html

13. Виж още: http://www.shrinersinternational.org/

14. Виж още: http://www.freemasonry.org/

15. Виж още: http://www.thephylaxis.org/phylaxis/

16. Виж още: http://www.thephylaxis.org/phyllis/convention.php

17. Виж още: https://demolay.org/

18. Виж още: http://www.daughtersofthenile.com/

19. Виж още: https://www.gorainbow.org/

20. Виж още: http://home.att.net/~rjb71/square.html

21. Виж още: http://www.high12.org/

22. Виж още:http://www.easternstar.org/

23. Виж още: http://www.amaranth.org

24. Виж още: http://www.nationalsojourners.org/

25. Виж още: https://jobsdaughtersinternational.org/

26. Виж още: http://www.ladiesorientalshrine.org/

27. Виж още: http://www.scgrotto.org/

28. Виж още: http://www.stichtingargus.nl/vrijmetselarij/mokanna_en.html

29. Виж още: http://bath.albertpikedemolay.org/

30. Виж още: http://www.tallcedars.com/

31. Виж още: http://bessel.org/sbf.htm

32. Виж още: https://en.wikipedia.org/wiki/Order_of_the_Golden_Chain

33. Виж уебсайта на ВЛ на Британска Колумбия и Юкон: http://freemasonry.bcy.ca/textfiles/concordant.html

Забележка: Публикуваният тук текст е от последното издание на книгата „Ритуали, ордени и обреди на англосаксонското масонско пространство и масонството в България“, автор Михаил Димитров, Велик оратор на ОВЛБ, издание на ОВЛБ, 2012 г.

към начало