.

Всемирното франкмасонството и началата му

 

Иван Ведър

Основател и първи майстор на първата в България ложа „Балканска звезда“, 1880 г.

 

 

Франкмасонството е всемирен съюз, почиващ върху солидарността.

При каквито и да е обстоятелства, масоните си дължат взаимно: помощ, покровителство и услужване, даже с риск на живота си.

Франкмасонът трябва винаги да си спомня, че всеки човек, даже и не масон, е негов брат.

Франкмасонството има за цел – нравственото усъвършенстване на човека, а за средства – безспирно подобрение на неговото веществено и умствено състояние.

Франкмасонството има за девиз: свобода, равенство и братство. И в това отношение то е практическото училище, учебният храм на тия три основни начала на всяко човешко сдружение, което милее за правдата и напредъка.

То зове към дейност всеки справедлив ум и всяка искрена воля, които чувствуват нуждата да се сдружат, за да работят за духовното и нравственото усъвършенствуване на човечеството.

Вследствие на това, франкмасонството не прави разлика между своите последователи по отношение на народност, раса, вероизповедание, мнение, благосъстояние, чин и обществено положение. То иска от тях само да бъдат искрени в търсене на истината и дълбоко предани към благото на подобните си.

Масонските храмове са отворени за преминаване на един висш живот, към който непосветеното общество трябва да се приготовлява постепенно.

Франкмасонството приготовлява по тоя начин всеки напредък и услужва успеха на всяко свободолюбиво развитие. И затова то се явява като училище, дето се създават избраници, мъдреци и мислители, способни да създават избраници, мъдреци и мислители, способни да просветят своите братя.

Франкмасоните при това се стремят да упътят всекиго да разбира своите действителни интереси. Те учат хората да се обичат, да си помагат взаимно и да се сдружават, за да живеят в пълно съгласие.

Франкмасонството предписва на всички свои членове: да мислят добро, да говорят добро, да действат разумно, да се стремят към дирене на истината, да научат в храмовете прилагането на началата на свободата, равенството и братството, за да ги изпълнят и в обикновения живот; да помагат за напредничавото развитие на човечеството чрез историческо изучаване на всички велики нравствени и обществени задачи, чрез масонска пропаганда, чрез статии и книги. По този начин франкмасонството проповядва началата на един всемирен морал, приемлив за всички народности и приложим при всички условия.

То не ограничава никого при търсенето на истината и, за да запази именно за всички тази пълна свобода на мисълта във всички направления на духа, то се въздържа да определя догми, или да изисква от своите съмишленици едно определено вярване.

Франкмасонството не бива да се уподобява на някоя секта, нито да се смята привърженик на някаква школа: то стои над всички спорове, за да може да даде на приятелите на истината една почва за разбиране и за братско единение.

Масонството, освен това, налага на всички свои съмишленици, като граждани и масони да се подчиняват на законите на страната, в която живеят, и да бъдат готови на всички жертви, които последната би им поискала.

Всеки франкмасон е человек напълно свободен, зависещ само от съвестта си.

Като се стремят във всичко към съгласие, франкмасоните избягват помежду си онова, което разделя духовете, и вършат само туй, което свързва сърцата.

Те проявяват най-широка търпимост по отношение на мненията, както в областта на философията и религията, тъй и по политическите и обществените въпроси. Те смятат трудолюбието задължително и като повелителен човешки закон и, следователно, си забраняват своеволното бездействие.

Франкмасоните се групират помежду си, за да образуват сдружавания, които се наричат ложи!

 

Забележка:

Горният текст е поместен в очерка на Никола Шиваров „За Ивана Николов Ведър“ (Първи български франкмасонин), (20 юли 1827 г., –  8 август 1896 г.)“, списание „Българска сбирка“, книжка 5, 1915 г.

 

Предхожда се от обяснението:

„Един важен документ, написан на френски от ръката на Дядо Иван, излагам в превод“. От своя страна, за по-голяма достоверност, ние го предаваме в пълен вид. Така може да се усети високата нравственост, вложена в него. Свободното зидарство е жизнено и силно, когато тези „предписания“се спазват. И става крехко, уязвимо, когато те се нарушават в по-голяма или по-малка степен.

Животът на българските Първозидари, предмет на настоящите бележки, е доказателство за това. (Йордан Палежев, “Първозидарите. Бележки по българското масонство 1880-1898“, издателство „Данграфик“, 2008)

към начало