.

Иван Ведър – бележит свободен зидар, първомайстор

 

Брат К. Б.

Стар майстор на ложа „Балканска звезда“

 

Сп. „Зидарски преглед“, VI-VII, 2011 г.

 

vedar-bilds1_200s

Иван Ведър е роден в Разград – година 1827-а, 20 юли, в семейството на занаятчията Никола, с рождено име Деню (Данаил). Израснал като буйно и смело момче, на 14 години спасява баща си от посичане, убивайки един турчин. Избягва в Ески-Джумая, после в Шумен, където изучава сърмаджийския занаят при един арменец и научава арменски, оттам постъпва в четата на Кънчо Илиев като драгоман. След двугодишно скитане с тази чета заминава за Цариград. Една случайност му помага да постъпи в тиловото управление на английските войски, действащи в Кримската война. С английско съдействие заминава за Малта, където учи в протестантски колеж в Ла Валета. Вместо мисионер става моряк, обикаля света, постъпва в английския морски флот и участва в битката при Севастопол. Става учител по чужди езици в Измир (владее английски, френски, португалски и италиански). След 1855 г. е в Цариград като преводач и преподавател по арменски език в „Робърт колеж”. Кореспондент е и на различни европейски вестници.

През 1858 г. за известно време е преводач в Министерството на външните работи на Високата порта. Турците разкриват младежките му прегрешения и той е принуден да избяга в Букурещ, където учи в медицинско училище под името Иван Николов. Тук си спечелва и прозвището „Ведрий”. Напуска училището и заедно със свой братовчед се захваща с търговия. Известно време е представител на съвместната им фирма в Манчестър.

vedar2sПрез всичкото това време Иван Ведър поддържа връзка с революционната емиграция и подпомага с парични средства Легията на Раковски и Старозагорското въстание. На 35 години се завръща в България и след кратък престой в Свищов, където е началник на паспортна служба, се установява в Русе. Оженва се за Стояна, дъщеря на видния представител на русенския еснаф Хаджи Станчо Драгошинов. През 1863 г., с препоръка на английския посланик, заминава за Цариград като придружител на английските инженери, строящи линията Русе – Варна. Там, на 12 декември 1863 г., в цариградската английска Ложа „Ориентал” №687, Ведър е посветен в Масонството, а по-късно получава от Великия Ориент на Франция високите степени: 18-а, 30-а, 31-а, 32-а и 33-а.

След пускане в експлоатация на ж. п. линията, той е последователно началник гара в Каспичан, Ветово и Червена вода, а по-късно – и телеграфист в Русе. Тук той е чест гост в дома на баба Тонка, негови другари са братя Обретенови, Захари Стоянов, Стефан Стамболов, Ангел Кънчев, Тома Кърджиев, дейците на читалище „Зора”. Подпомага всячески Русенския революционен комитет.

Това предизвиква гнева на турците, което го принуждава да се изсели със семейството си в с. Махалата, Плевенско, където открива първото класно училище. Изгонен за пореден път, учителства за кратко в Плевен, но с пламването на Освободителната война отново е в Русе.

vedar-rusesss

 

Несъмнено, в края на Руско-турската война (1878 г.) той има най-голямата заслуга за спасяването на града от опожаряване и на гражданството – от поголовна сеч. След оттеглянето на Щаба на главнокомандващия европейската турска армия, Мехмед Али паша, отбраната е поверена на елитната египетска армия, командвана от Делавер паша, Масон. Разположените около Русе хиляди башибозуци се готвят за набези в града. Чрез италианския консул в Русе, Енрико де Губерниери, също Масон, се осъществява среща между Иван Ведър и Делавер Паша, при което последният не само дава съгласието си градът и жителите му да бъдат пощадени, но издава заповед до намиращите се под негово командване военни части да охраняват Русе и гражданството му.

Още в годината на Освобождението Иван Ведър започва да работи за учредяване на масонска ложа в България. Контактите му с Антонио Коларес (33-а степен), Велик Секретар на Великия Ориент на Лузитания – Лисабон, Португалия, довежда до получаване на патент № 1831 от 31.03.1879 г. за учредяване на Масонска можа под № 134 ориент Русе с името „Балканска звезда”.

На 21.02.1879 г. в Букурещ в масонска ложа „Хелиополис”, намираща се под егидата на Великия Ориент на Франция, са въведени в първа масонска степен Тома Кърджиев – прокурор, поручик Върбан Винаров и Йордан Джумалиев – чиновник. След няколко дни в същата Ложа са посветени още трима русенци – поручик Марин Маринов, Александър Попов (полицей-майстер), и секретарят на русенския апелативен съд Захари Стоянов – журналист, писател, бъдещ председател на българския Парламент. Именно тези посветени в масонството русенци, заедно с Иван Ведър, откриват на 15.02.1880 г. временна ложа.

vedar-razgradss

Първата зидарска ложа в България, наречена „Балканска звезда”, е под покровителството на Великия Изток на Португалия и записана в неговите регистри под № 134. След създаването си през 1880 г. тя заживява пълноценен организационен живот. До 1882 г. членовете й достигат 27 души. Иван Ведър полага усилия за разпространяване на масонството и в други градове на страната. Благодарение на активната му дейност и тази на русенските масони на 14.01.1884 г., под патронажа на Велика ложа на Румъния, във Варна се полагат основите на първата Велика ложа на България. През май същата година тя е призната от Великата символична ложа на Франция.

В края на живота си Ведър завещава всичките си имоти на държавата, като казва, че на децата си е дал достатъчно: образование и възпитание.

Почива на 8 август 1898 г. в Русе.

 

Бележка на редактора.

Ето какво пише списание  „Зидарски преглед“, кн. 7-8, 1925 г., във възпоменателна статия за брат Иван Ведър . 

vedar-zd1925123_szd1925124_sss

към начало